Тенденциите в световен мащаб в близките 5 до 10 години са за нарастване на потребността и търсенето на енергийни ресурси. В световен мащаб се дотига т. нар. пик на производство на нефт. Цените на черното злато и на останалите енергийни източници ще продължават да се покачват. Двигателят на този процес са Китай и Индия. Тяхната индустриализация ще изисква огромни количества енергия и природни ресурси, а това гарантира че енергийните цени ще пораснат значително.
От тази ситуация може да се възползва и България, но трябва да бъдат създадени няколко предпоставки. На първо място държавата да се оттегли значително от регулаторните си функции върху енергийния ни пазар. Свободният пазар на електроенергия у нас е едва 22%, докато в страните от ЕС 73% от този пазар е либерализиран. Почти немислимо е да имаме някакъв смислен икономически растеж в сектора, когато държавата регулира 4/5 от пазара. Първата важна политика е дерегулацията – държавата да се оттегли максимално бързо от енергийните пазари.
Вторият въпрос е свързан с развитието на ядрената ни енергетика. Определено тя има бляскаво бъдеще. В момента в Китай се разработват около 15 ядрени централи със съвсем нови, ултрамодерни и надеждни методи за генериране на ядрена енергия (т.н. pebble-bed reactors), при които рисковете са значително занижени в сравнение с текущите ядрени методологии. По тази технология вече работят централи и в ЮАР.
Водните централи са алтернатива, която едва ли ще успее да отговори на търсенето. По същия начин стои и въпросът с електроенергията, добивана чрез вятър. Те са добри варианти за смекчаване на енергийната криза, но не и за решаването й. Подобна е и ситуацията в ВЕЦ-овете. За ТЕЦ-овете ни пък са нужни огромни инвестиции, за да отговорят адекватно на екологичните изисквания, а и добива на въглища е доста скъп у нас и ще продължава да се оскъпява.
На фона на това, че ще има всеобщо покачване на енергийните цени; за да се предпазим, трябва да имаме свое собствено производство. Ако трябва да внасяме електричество от чужбина на все по-растящи цени, това ще бъде тежко бреме за българската икономика, съответно ще извади 1-2% от икономическия ръст.От друга страна нашата икономика е твърде енергоемка. Инвестирането в ядрена енергетика ще бъде доходоносно. Като държава, България ще спечели много, ако успее да отприщи разрастването на ядрените ни мощности (Козлодуй/Белене). Те биха допринесли значително за смекчаването на текущите ни външнотърговски дефицити и дори превръщането им в излишъци. Важно е да подчертаем, че тук не става на въпрос държавата да изгради с бюджетни средства тези мощности, а да разчисти пречките пред частния сектор и да спомага с бързото разрешаване на административни трудности, като остави на частния сектор сам да определи количеството на изгражданите мощности и да привлече необходимите капитали. Освен това, да не забравяме че изграждането на тези мощности ще бъде съпроводено с оживлението на икономиката в съответните райони, ще даде вторичен тласък на подпомагащите индустрии, ще абсорбира немалка част от безработните в районите и ще спомогне за значително нарастване на доходите/заплатите на заетите в изграждането на проекта.
Има ли шанс България да се превърне във водещ фактор на регионалния енергиен пазар – отговорът на този въпрос зависи от интерпретацията. От една страна държавата уж иска да либерализира пазара, но от друга – трябва да се види кой контролира пазара и дали тази институция защитава свободния пазар или интересите на едрите енергопроизводители. Изглежда като че ли интересът не е да се либерализира пазара. Сега се оказва, че цените на свободния пазар са по-ниски, отколкото на регулирания и за момента няма миграция от регулирания пазар с високи цени към свободния пазар с ниски цени. Необходимо е да се запитаме защо това е така и чий интерес стои зад този ценови парадокс.
