Преди дни националната статистика оповести редовните си тримесечни данни от наблюдението на работната сила, които показват рекордно високо създаване на нови работни места през последното тримесечие на 2015 г. – най-високото от кризата насам. През последните три месеца заетите (във възрастовата група 15 и повече години) са се увеличили със 72 хил. души, при положение че през първото тримесечие новите работни места бяха 55,7 хил., през второто – 31,4 хил., а през третото – 42,8 хил. Ако се погледнат по-отблизо данните, обаче, се вижда, че новите работни места през 2015 г. са били единствено и само за хора със средно и висше образование, а през последното тримесечие – и за такива със средно професионално образование.

В същото време, броят на заетите сред хората с начално образование, както и сред тези с основно и по-ниско образование (в групата 15-64 г.) продължава да пада устойчиво през всички тримесечия на 2015 г. на годишна база. Коефициентите на заетост за тези две групи също падат през по-голямата част от годината, като единствено през последното тримесечие се покачват леко заради по-бързото свиване на работната сила в тези групи, в сравнение с намалението на работните места.

Едно от възможните обяснения за тези неблагоприятни тенденции сред най-ниско образованите е бързото покачване на минималната заплата през 2015 г. – от 340 на 360 лв. от началото на 2015 г. и от 360 на 380 лева от средата на годината, както и очакваното тогава (и вече случило се) поредно вдигане в началото на 2016 г. до 420 лева. Интересното е, че най-големият спад на броя на заетите при тези с основно образование се наблюдава именно през първото и третото тримесечие на 2015 г. (съответно с 14 хил. и с 9,8 хил. души на годишна база), когато именно увеличенията на МРЗ влязоха в сила. При тези с начално и по-ниско образование най-големият спад на заетостта също се отчита през третото тримесечие – със 7,6 хил. души на годишна база.

Тази негативна реакция на заетостта сред най-ниско образованите към покачванията на минималната заплата всъщност не е изненада. Неотдавна ИПИ публикува изследване на ефектите от повишаването на минималната заплата върху заетостта сред най-ниско образованите, което ясно показва именно такъв отрицателен ефект. С помощта на иконометричен панелен модел, стъпваш върху данни на областно ниво за периода 2003-2013 г., тази отрицателна статистическа връзка се доказва ясно, като моделът прогнозира загуба на около 24 500 работни места сред най-ниско образованите (т.е. тези с начално и по-ниско образование) за всеки 100 лева покачване на минималната работна заплата.

Динамиката на пазара на труда през 2015 г. продължава да доказва тези отрицателни ефекти от вдигането на минималната заплата върху заетостта сред най-ниско образованите. Този ефект очевидно не може да се потисне нито от рекордно високия икономически растеж за целия следкризисен период (около 2,8% по наши изчисления на база на най-ранните данни), нито от значителното създаване на нова заетост през 2015 г.

Автор: Десислава Николова, ИПИ