За петролния картел войните са обичайно нещо. Каквото и да се случи в Украйна, Саудитска Арабия иска Русия да бъде редом с нея, пише Bloomberg.

За петролния картел ОПЕК+ войните са обичайно. Всъщност войните между собствените му членове също са доста нормални.

Иран и Ирак останаха съюзници на ОПЕК и съперници по време на войната им от 1980-1988 г. Министрите на петрола на Ирак и Кувейт седнаха на една маса дори след като Багдад нападна съседа си през 1990 г. И днес Саудитска Арабия и Иран говорят за петрол дори когато Рияд казва, че Техеран спонсорира йеменските хути, които хвърлят ракети по кралството.

С този вид история всяко очакване, че ОПЕК просто ще скъса петролния си съюз с Русия заради война, е късогледо. За групата производители на петрол Русия днес все още е основен партньор.

Когато тази седмица министърът на петрола на Обединените арабски емирства Сухаил Ал-Мазруи беше попитан за политиката им с Москва, той сви рамене. „Били сме там“, каза той. "Виждали сме войни."

Министърът на петрола на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман беше по-язвителен. Запитан как може да се довери на Москва на срещата на ОПЕК+ тази седмица, той посочи неотдавнашните ракетни атаки срещу кралството, включително тази, която миналата седмица удари склад за гориво, собственост на Saudi Aramco в Джеда. „Питам ви: кой ни обстрелваше ракети? Кой финансира, кой доставя тези оръжия – той е член на ОПЕК“, добави той, оставяйки всички да се досетят, че говори за Иран.

Посланието беше ясно: ако Саудитска Арабия може да разговаря с Иран, със сигурност може да говори и с Русия, която е във война, но не и с кралството.

Военното минало на ОПЕК е полезно, за да оправдае защо картелът поддържа отношенията си с Москва. Но това е просто удобно извинение. Саудитска Арабия със сигурност иска да запази отношенията си с Русия, което кралството смята за едно от най-големите си дипломатически постижения. Наред с подобрените отношения с Китай, съюзът с Москва позволи на кралството да ребалансира традиционната си зависимост от Вашингтон. Това е особено полезно във време, когато Рияд и Белият дом са в противоречие на много фронтове.

Русия и нейните съюзници от групата ОПЕК+ контролираха през 2021 г. около 49 милиона барела на ден производство, повече от половината от световното производство на петрол.

Русия добива повече от 11 милиона барела на ден производство (повече от една десета от световния добив на петрол) на групата. И две други държави извън ОПЕК в орбитата на Москва - Казахстан и Азербайджан - също допринасят с още два милиона барела на ден.

Кралството също е работило много усилено, за да убеди Русия да обединят сили. Саудитска Арабия отдавна осъзна, че без Русия ОПЕК няма да работи и потокът от петродолари в саудитските хазна ще бъде застрашен.

В мемоарите си Али Наими, който беше министър на петрола на Саудитска Арабия в продължение на две десетилетия до 2016 г., казва, че един от неговите помощници го е попитал през ноември 2014 г. какъв е шансът Русия да намали производството. „Вдигнах дясната си ръка и направих знака за нула“, написа той. И Наими обясни, че без Русия ОПЕК няма бъдеще да контролира цените на петрола. „Пазарът на петрол е много по-голям от просто ОПЕК. Ако ние, Саудитска Арабия или ОПЕК като цяло, намалим производството без участието на големи нечленки на ОПЕК, ще жертваме както приходите, така и пазарния дял“, Наими написа.

Кралството не успя да привлече Русия в партньорство до декември 2016 г., когато саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман лично проведе разговори с Владимир Путин и проправи пътя към споразумение. С Русия на борда, разширената ОПЕК+ вече контролира малко повече от 50% от световния добив на петрол.

Днес ОПЕК може и без Русия. Петролът се търгува доста над $100 за барел. Ако не друго, на пазара днес не достига суров петрол.

Но петролната дипломация мисли дългосрочно. Всеки в Саудитска Арабия знае, че петролът е цикличен. Следващата икономическа рецесия, която може да настъпи още тази година, може да тласне петролния пазар към свръхпредлагане. В Рияд никой не мисли, че иранският или венецуелският петрол, който остава под американски санкции, ще остане извън пазара завинаги. Същият пазар, който крещи за допълнителни доставки днес, може в крайна сметка да се нуждае от съкращения на производството.

Когато това се случи, Рияд иска Русия до себе си. След като прекара години в ухажване на Москва, кралството не е на път да я изостави. А Саудитска Арабия далеч не е сама. Русия все още има приятели от Бразилия до Китай и от Индия до Индонезия.

За ОПЕК+ това означава, че групата няма да промени плановете си. Както се договори преди месеци, с подкрепата на Москва, групата ще добавя още над 400 000 барела на ден всеки до месец  септември. В действителност той добавя много по-малко от това, тъй като много страни от ОПЕК+ не са в състояние да увеличат производството, а руската собствена продукция сега спада. ОПЕК има споразумение с Русия до края на декември. Освен това ще трябва да се договарят още доставки.

Javier Blas, Bloomberg