ОБЗОР НА ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ (ЮЛИ - СЕПТЕМВРИ 2004 Г.)

1. Пари, кредитна активност и монетарна политика

• Интервенцията в банковата дейност
• Първи резултати от активната монетарна политика?
• Количеството пари в икономиката
• Притокът на пари от чужбина
• Запазване на политиката на ЕЦБ

2. Икономически растеж и формиране на капитал

• Обща икономическа динамика
• Инвестициите
• Вътрешните спестявания
• Крайното потребление и експанзията на парите

3. Българската промишленост: скъпи суровини и енергия, растяща производителност

• Монетарна политика и развития на международните пазари
• Промяната в цените
• Динамика на продажбите
• Различията по сектори
• Промени в производителността и структурата

4. Динамика на външната търговия

• Търговски дефицит и структура на търговията
• Динамика на вноса в началото на 2004 г.
• Износ

Интервенцията в банковата дейност

През третото тримесечие икономиката беше подложена на активни действия от страна на централната банка. Това е по същество първото активизиране на паричната политика в България след въвеждането на валутния борд през 1997 г. Може да твърдим, че вече икономиката е изправена пред двоен монетарен риск - от действията на Европейската централна банка и от действията на Българската народна банка.

През периода, който разглеждаме, паричните власти интервенираха в посока ограничаване на паричното предлагане посредством ограничаването на банковата ликвидност. От 1 юли беше разширен обхватът на задължителните резерви, като наред с това правителството изтегли депозитите си от търговските банки. От началото на октомври е планирана втора поредица от мерки в същата посока - ограничаване на касовите наличности (до 50%), които банките могат да използват за задължителни резерви, увеличаване на размера (от 4% на 8%) на минималните резерви върху депозитите с падеж над 2 години, изтегляне на остатъчния депозит на митническата администрация от търговските банки, евентуални допълнителни емисии на ДЦК.

Нито от препоръките на МВФ, нито от аргументацията на БНБ на нейната активна политика проличаха ясни количествени цели и очаквани резултати. Невъзможността за точна прогноза на резултатите от тази политика е разбираема. Остава неразбираемо приемането на тези действия без ясен резултат за икономиката. За разлика от ситуация на неограничена дискреционна парична политика, където целите се отнасят до конкретни нива на лихвените проценти, в случая на България не бяха формулирани никакви по-конкретни цели от "охлаждане" и "ограничаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс".

Първи резултати от активната монетарна политика?

При липсата на активна парична политика (каквато предполага наличието на валутен борд) динамиката на паричното предлагане се обуславя от ефективността на финансовото посредничество. Наблюдаваният от началото на годината тренд потвърждава подобряването на тази ефективност: през последното тримесечие продължават да се разширяват (с близо 21% за осемте месеца и с 31% на годишна база) и към края на август достигат 54.6% от БВП (по прогноза на МФ за 2004 г.)

Засега реалният ефект от активната парична политика върху ръста на кредитирането и върху паричното предлагане трудно може да бъде оценен. При всички случаи обаче този ефект няма да е пропорционален на изтеглената ликвидност. Очакваме мерките да имат по-осезаемо въздействие върху монетарната динамика през последното тримесечие на годината, когато евентуално може да има и по-сериозно забавяне на кредитната експанзия. Тъй като засега потребителското кредитиране е значително по-доходно от търговското, то е много вероятно мерките да доведат до по-сериозно ограничаване на кредитите в корпоративния сегмент. Извън рестриктивните монетарни мерки евентуален ограничителен ефект очакваме и поради обективни фактори (кредитен капацитет на банковата система, натрупване на задлъжнялост, ръст на реалните доходи, развитие на институции за размяна на кредитна информация, регулативни ограничения и др.), които според нас ще са определящи за динамиката на банковото кредитиране през следващата година.

Към края на август кредитът за частния сектор достигна около 32% от прогнозния БВП, като ръстът на това кредитиране, изчислен на годишна база, отбеляза леко намаление спрямо темповете от юли: от 53% на 49% . Нарастването от началото на годината е около 29%.

Промените в структурата на кредитния портфейл на банките показват, че един от най-динамично развиващите се сегменти от кредитния пазар продължава да е потребителското кредитиране, регистрирайки към края на август годишен ръст от 76%. Забелязва се и значителна експанзия на ипотечните кредити - на годишна основа техният обем се е удвоил. Като цяло за осемте месеца кредитите за граждани и домакинства са се увеличили с около 48% и те вече заемат повече от ? от кредитния портфейл на банките. Очакваме, че това ще са двата сегмента, в които кредитирането ще бъде най-динамично и през последното тримесечие на годината.

От гледна точка на падежната структура се регистрира тенденция към трайно нарастване на дългосрочното кредитиране, особено в сегмента на кредитирането на дребно. На годишна основа потребителските кредити със срок над 5 години са нараснали над 3 пъти (до края на август), а дългосрочните ипотечни кредити на граждани са се удвоили. Нараства и делът на дългосрочните кредити, отпуснати на частни фирми. Очакваме тази тенденция да се задълбочава.

Количеството пари в икономиката

От данните на БНБ до август разбираме, че номинално М3 продължава да расте с темпове над 20% на годишна база. Както прогнозирахме през първото тримесечие, ускореният ръст на парите предполагаше, че ръстът на БВП ще спре своя спад. Това се потвърди през първите две тримесечия, в които икономическият растеж се ускоряваше.

Но това, което е по-важно, е връзката на количеството пари с инвестиционната активност. От кратката история на стабилни пари в България знаем, че има негативна връзка между ръста на реалните пари и ръста на инвестициите в основен капитал. Капиталообразуването е основната предпоставка за растеж на икономиката.

От графиката ясно се вижда стабилната връзка между реален и номинален ръст на парите. Затова нашата предварителна оценка за реалния ръст на парите през третото тримесечие е запазване на темповете от около 17% на годишна база. Това вероятно ще предполага известно забавяне на ръста на инвестициите през втората половина на тази година.

Количеството пари нараства значително по-бързо от брутния вътрешен продукт. Според последните данни разликата между реалния растеж на парите и реалия растеж на икономиката е около 12 процентни пункта. Това е разлика, която е близка до средната за последните пет години и която обясняваме с подобрено финансово посредничество (т.е. повече сделки са опосредствани от парите и банковия кредит.) Но тази разлика се променяше значително през последните пет години - между 2 и 21 процентни пункта. Тази неравномерност в ръста на парите се обяснява с паричната политика в еврозоната.

Притокът на пари от чужбина

През разглежданото тримесечие особено ясно се очерта ролята на външната задлъжнялост за финансирането на българските фирми, на която обаче обикновено не се обръща особено внимание в анализите на монетарните развития. От началото на годината до юли потокът на външно кредитиране е 1684 млн. евро, като от тях 406 млн. са вътрешнофирмени заеми, 913 млн. са други заеми (вкл. заемът за покупката на "Мобилтел"), а 365 млн. са търговските кредити.

Така към юли общата външна задлъжнялост на реалния сектор достига 4377 млн. евро, а нейната динамика се обуславя от глобалните монетарни условия. Подобен трансфер на кредитен ресурс от чужбина обезсмисля до голяма степен опитите за ограничаване на вътрешните финансови потоци.

Запазване на политиката на ЕЦБ

Европейската централна банка не предприе промяна на политиката си през изминалото тримесечие, въпреки че имаше сравнително очаквания за рестрикции на паричното предлагане. Запазването на меката парична политика в Европа има пряко отношение към българската финансова система, защото резервната валута на българския валутен борд е еврото. Ниските лихви в Европа (както и в Америка) се пренесоха върху местния финансов пазар. Ресурсът на банките да кредитират се увеличи и това естествено резултира в увеличение на паричното предлагане в България.

В края на 2000 г. ЕЦБ отпускаше кредити на търговските банки при лихви от 4.75%, сега лихвата е 2%. На графиката ясно се вижда как това промени паричното предлагане (тук е измерено чрез тесните пари - парите в обращение, разплащателните сметки и безсрочните депозити), което увеличи ръста си от около 6% на около 11% на годишна база.

Политиката на ЕЦБ обаче скоро ще претърпи промяна. Федералният резерв вече започна постепенно увеличаване на лихвите. ЕЦБ ще последва посоката на рестрикции на паричната политика. Това ще промени световната конюнктура в няколко отношения:

- ще започнат да падат цените на основните суровини (измерени относително спрямо други ресурси, стоки и услуги)

- някои инвестиционни проекти, които са зависими от изкуствено ниските лихви, ще трябва да бъдат ликвидирани

- това ще освободи ресурс, който ще може да се насочи към сектори, които са били потърпевши от бизнес цикъла, създаден от паричната политика (основни в леката промишленост).

Всичко това има отношение към българския износ и промишлено производство. Силно интегрирана в материалните производства в Европа, българската промишленост ще бъде повлияна от приближаващата промяна на конюнктурата. Въпреки че промяна ще е негативна за тежките производства, за останала част от икономиката ще има подобрение на климата.

2. Икономически растеж и формиране на капитал

Обща икономическа динамика

Ръстът на икономиката се ускори за трето поредно тримесечие според последните официални данни (до средата на 2004 г.). Икономиката растеше с 5.1% през дванайсетте месеца до юни. Това съвпадна с прогнозите от макроикономическия ни обзор за първото тримесечие. Сега отново си позволяваме да направим предположения за развитието през следващите няколко тримесечия.

Не считаме, че икономиката е в състояние да поддържа нива на растеж от над 5%. Историята от последните пет години (виж графиката за ръста на БВП) ясно показва това. Не са настъпили значителни промени в икономическата среда за този период, за да очакваме някакво дългосрочно ускоряване на растежа. Прогнозата ни остава относително въздържана - икономиката ще расте с умерени темпове от около 4% в следващите няколко тримесечия.

Промени в бизнес климата са възможни по три основни линии:

- промяна на паричната политика в Европа

- по-нататъшно активизиране на действията на БНБ спрямо търговските банки

- дефицитно харчене от страна на правителството в предизборен период.

Очакваме промяна в "меката" парична политика на Европейската централна банка още преди края на годината. Това ще означава по-скъп ресурс за кредитиране и съответно свиване на някои проекти, които са планирани при по-благоприятни лихви. Преди ресурсите да се насочат към други сектори (най-вече вследствие на свиване с тежките индустрии), ще има известно забавяне в ръста на БВП.

До този момент активната парична политика вътре в България не е дала някакви значими резултати (що се касае до цената на кредита и обемите на кредитиране). Но по-нататъшното ограничаване на търговските банки може да резултира в краткосрочно забавяне на растежа.

Фискалната политика, разгледана в по-кратки периоди от година, има дефицитен характер през определени тримесечия (когато се изразходва натрупаният "излишък"). Това допълнително внася нестабилност в икономическия растеж. Тази година е по-различна - изглежда, правителството ще харчи фискалния излишък по-равномерно, като очаква прогнозите му за приходите да се окажат коректни.

Инвестициите

Натрупването на капитал в икономиката е основна предпоставка за дългосрочния икономически растеж. През миналата година ръстът на инвестициите (или бруто капиталообразуване в основен капитал) се ускори, след като през 2002 г. намаляваше постоянно. Този по-динамичен ръст на инвестициите - между 13% и 16%, се запазва вече повече от година. До средата на 2004 г. инвестициите нараснаха с 13.6%.

Формирането на капитал в икономиката се финансира чрез вътрешни спестявания и чрез преместване на капитали от чужбина. Според последните данни за платежния баланс и по двата канала има положителни развития. Първо, спестяванията възстановиха дела си в БВП от около 15% (виж повече по-надолу). Второ, според финансовата сметка на платежния баланс до средата на годината нетният приток на капитали е 2.25 млрд. евро. Не целият този прилив на капитали отразява натрупване на активи в икономиката (например част от тези пари се спестяват от правителството във фискален резерв). Но все пак това е приток на капитал с над 1/3 повече от предходните дванайсет месеца, което според нас съвпада със засилване на чуждото финансиране на местни инвестиции.

В декапитализираната българска икономика инвестициите продължават да растат по-бързо от БВП, като достигат 23.4% от БВП за дванайсетте месеца до юни 2004 г. Следствие от това е, че относителната цена на капитала продължава да намалява (измерена в крайни стоки, услуги или труд). Цената на капиталовите активи се увеличава значително по-бавно от всичко останало в икономиката.

Вътрешните спестявания

Основният начин да се финансират инвестициите в България остават вършените спестявания. По данни до средата на годината спестяванията възстановиха нивата си, които бяха загубили през миналата година. В абсолютна сума спестяванията на български резиденти достигнаха 5.4 млрд. лева за дванайсетте месеца до юни 2004 г. Това е 15% от БВП и 64% от инвестициите през същия период.

През миналата година вътрешните спестявания чувствително намаляха (дори като абсолютна сума). Спадът на спестяванията, респективно увеличеното потребление в България, обяснихме основно с експанзията на потребителски кредити през 2003 г. В по-глобален план меката парична политика в САЩ и Европа доведе до намаляване на стимулите за спестяване и увеличение на потреблението на дълготрайни стоки.

Но това стимулиране не може да трае дълго, както се вижда от динамиката на спестяванията в България. Нещо повече, политиката на Федералния резерв за по-високи лихви вече е в ход и очакванията на повечето анализатори са за продължаващо свиване на парите. Следователно нашата прогноза включва очакване за по-значим ръст на спестяванията в България и увеличаване на дела им в националния доход.

Крайното потребление и експанзията на парите

Правителствените разходи за крайно потребление отново изпреварват по ръст крайното частно потребление. В таблица 2 първото е представено като колективно потребление. Очакваме още по-голямо засилване на правителственото харчене до края на годината. В същото време частното потребление започна да забавя темповете си на растеж. Потреблението през 2003 г. растеше по-динамично от БВП, което обяснихме с продължаващата експанзия на кредитирането от страна на българските банки. През 2003 г. банковите кредити се увеличиха с около 49%, като до голяма степен този ръст е формиран от бързото нарастване на потребителското кредитиране (75%).

Забавянето на ръста на потреблението започна още преди да са влезли в сила мерките на БНБ по ограничаване на банковите кредити. Същото се отнася и за ръста на кредитите. Това е важно от гледна точка на ефекта, който целят рестрикциите в банковия сектор, влезли в сила от средата на годината. Ако целта е била стимулиране на спестяванията (респективно ограничаване на потреблението), тази политика изглежда без смисъл на фона на макроикономическата динамика от началото на годината.

Ако обаче целта на активната политика на БНБ е да се ограничи вноса на материални стоки и да се ограничи дефицита по текущите плащания, тогава вероятно настояванията на МВФ за банкови ограничения ще останат. Дефицитът по текущата сметка в момента отразява притока на външни капитали. Но трябва да се знае, че ако целта е да се ограничи дефицитът по плащанията сега, значи целта е да се ограничат чуждите инвестиции.

Нашата позиция по този въпрос остава непроменена - нито текущите дефицити, нито кредитите създават макроикономически риск пред България. Фокусът трябва да бъде върху макрорисковете на друго място - паричната политика в Америка и Европа, както и допълнителният риск от активна парична политика в България.

3. Българската промишленост: скъпи суровини и енергия, растяща производителност

Монетарна политика и развития на международните пазари

Българската икономика е зависима от световния бизнес цикъл и неговите проявления са най-явни в промишлеността. Тъй като материалните производства са преобладаващата част от крайна продукция, те са във фокуса на макроикономическия анализ.

Промяната на лихвената политика на Федереалния резерв влияе негативно върху инвестиционното търсене на международните пазари, и оттам - върху цените на базовите суровини. Покачването на основната лихва в САЩ до 1.25% през юни и 1.75% през септември започна да притиска цените на базовите суровини надолу.

В същото време обаче продължава експанзията на китайската икономика, като това поддържа ръст в глобалното търсене на суровини и инвестиционни стоки. Този фактор, както и високото потребителско търсене в САЩ, позволяват затрудненото предлагане на петрол да се превърне в значителен ръст на цените на горивата. За периода юни - септември беше регистрирано поредното увеличение на цените на петрола до нива от над 50 долара в края на септември - началото на октомври. В страните от еврозоната това доведе до покачване на средногодишния темп на цените на енергоизточниците до 5.9% за август при нива от 3% за цялата 2003 г. Поради сезонни фактори глобалните цени на базови хранителни продукти също спадат (9% само за периода май - септември), като се очаква това да е трайна тенденция на международните пазари.

Промяната в цените

Монетарното стимулиране през последното тримесечие на 2003 г. и първото на 2004 г. доведе до значителен ценови ръст от съответно 9.4% и 9.7% на материалните стоки на международните пазари. За второто и третото тримесечие на 2004 г. обаче тези цени спадат съответно с 6.6% и 6%. От икономическа гледна точка обаче са по-важни относителните цени.

През цялата 2003 г. и частично през 2004 г. секторите, които задоволяват нарасналото инвестиционно търсене в резултат на меката монетарна политика в САЩ и еврозоната, както и насочени към експанзиращата китайска икономика, отбелязват изпреварващо нарастване на цените на продуктите си. Най-очевиден пример са базовите метали, които най-бързо поевтиняха след обръщането на лихвената политика на Федералния резерв. Лятото на 2004 г. разкри и добър земеделски сезон за основните производители, което доведе до спад на цените на храните.

Високите относителни цени на базовите суровини означават ниски относителни цени за преработващата индустрия и обратно. Тя се оказва в по-неизгодно положение по време на изкуствено поддържания подем на икономиката, но при рестриктивна парична политика секторите, произвеждащи завършени продукти за потребителите, страдат по-малко. Това се вижда от промените в цените на производител в България, поставени в сравнение и с индекса на потребителските цени.

Средносрочната тенденция в българската икономика за последните 4 години е потребителските цени да нарастват по-бързо от цените на производител; след март 2004 обаче ситуацията се променя до голяма степен заради рязкото повишаване на цените на базови суровини, горива и индустриалните стоки като цяло, повлияно от световната конюнктура. Засиленото инвестиционно търсене в развитите икономики при мека монетарна политика (този тренд обаче бе обърнат с двукратното покачване на лихвите в САЩ през юни и септември) и Китай подкрепят отраслите на тежката индустрия в България, които успяват да продават на по-високи цени. Международно търгуемите стоки обаче следват конюнктурата на световните пазари, като вече се очертава сезон на по-ниски цени на земеделските продукти (най-вече на зърнени храни). Това поставя преработващата промишленост, продаваща на вътрешния пазар, в положение да купува относително по-скъпи суровини и материали при запазване на крайните цени за потребител. От друга страна, в дългосрочен план това е натиск за намаляване на реалните разходи за производство в секторите, работещи за краен потребител в условия на международна конкуренция.

Динамика на продажбите

Данните за продажбите като цяло показват устойчивост на индустриалния сектор на външни шокове. След спада на продажбите за месеците април и май (до голяма степен предизвикан от ограничени продажби в добивната промишленост), юни и юли отчитат ръст от над 25% спрямо същите месеци на 2003 г. На 12-месечна основа ръстът на промишлените продажби надхвърля 20% към август, като за цялата 2003 г. той е 17.4%, а към края на март и юни - съответно 16.7% и 18.3%. Имайки предвид структурата на българската индустрия, най-внимателен поглед заслужава преработващата промишленост. Към края на август ръстът на 12-месечна база достига 23.6%.

Различията по сектори

Ако отново разгледаме растежa за последните 12 месеца (септември 2003 - август 2004, спрямо септември 2002 - август 2003), забелязваме спад само в три сектора. Затова е трудно да разделим секторите на индустрията на растящи и спадащи; по-подходящо е делението на бързо растящи (над 20% ръст на 12-месечна основа) и бавнорастящи (под 20% ръст).

Сред бързо растящите и големи като абсолютна стойност на продажбите се открояват няколко групи производства:

- дървообработване и мебели

- текстил и облекло

- метали и строителни материали.

Сред "изоставащите" внимание привлича слабият ръст на продажбите на тютюневи изделия - 6.4%, макар това да е позитивна промяна след отчетения в предходния обзор номинален спад на продажбите с 6.1%. Съществено е и забавянето на растежа в производството на храни до 17.5% (от над 20% за 2003 г. и периода до май 2004 г.). Забелязваме и липсата на връзка между силното инвестиционно търсене - както международно, така и вътрешно - и продажбите на химически продукти, които нарастват едва с 8.6%. Продължава тенденцията за повишаване на енергийната ефективност в индустрията - при ръст от над 20% в индустриалните продажби и сезонното увеличено потребление в туризма продажбите на енергия са нараснали едва с 2.5%.

Промени в производителността и структурата

Българската икономика е в период на относително бързо нарастване на производителността - както заради смяната на собствеността и управлението, така и заради бързия ръст на инвестициите в нов капитал. Този процес означава, че в някои сектори ще отчитаме ръст на продажбите дори при спад в цените на крайните продукти. Същевременно подобреното благосъстояние, съчетано с по-ниските цени, увеличава потенциалния пазар за продуктите, което позволява още по-големи икономии от мащаба на масовото производство. Това излизане от фазата бутиково производство и преминаване към типични индустриални начини на създаване на масови продукти е видимо в редица сектори, като например хранителни продукти, облекло, мебели, домакинско обзавеждане. Вероятно тенденцията за задържане и дори номинално спадане на цените на подобни стоки ще продължи и в следващата година.

От друга страна, нарастването на разполагаемия доход позволява промяна в структурата на потреблението, като най-вече това означава покупка на по-висококачествени продукти, съответно при по-висока цена. Най-често бърза промяна от този тип се наблюдава в сектора на услугите, но се случва и при материалните стоки. Резултатът е много бързо спадане на търсенето (и оттам - на цените) на стоките и услугите с ниско качество.

Очакванията за следващите месеци включват:

- високи цени на енергийните стоки

- глобален спад на цените на храните

- продължаващо инвестиционно търсене в Китай, но ограничаване на монетарните стимули в САЩ и еврозоната.

"Бързорастящи" сектори Ръст на продажбите

• Производство на превозни средства, без автомобили 66.60%
• Производство и леене на метали 62.80%
• Производство на метални изделия, без машини и оборудване 45.10%
• Производство на мебели; производство, некласифицирано другаде 43.80%
• Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло 38.30%
• Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон 36.90%
• Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели 36.60%
• Производство на изделия от каучук и пластмаси 33.10%
• Производство на машини, оборудване и домакински уреди 30.80%
• Производство на продукти от други неметални минерални суровини 25.10%
• Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета 24.60%
• Добив на метални руди 23.20%
• Производство на електрически машини и апарати, некласифицирани другаде 20.80%
• Производство на облекло, вкл. кожено; обработка на кожухарски кожи 20.40%

"Бавнорастящи" сектори

• Производство на хранителни продукти и напитки 17.50%
• Производство на обработени кожи без косъм; производство на изделия за пътуване, сарашки изделия и обувки 16.40%
• Добив на неметални материали и суровини 16.10%
• Производство на медицински, прецизни и оптични апарати и инструменти производство на часовници 13.20%
• Добив на въглища и торф 12.20%
• Производство на химични продукти 8.60%
• Производство на тютюневи изделия 6.40%
• Издателска и полиграфическа дейност; възпроизвеждане на записани носители 5.50%
• Производство и разпределение на електрическа енергия, газообразни горива и топлинна енергия 2.50%
• Събиране, пречистване и разпределение на вода -1.20%
• Производство на канцеларска и електронноизчислителна техника -2.20%
• Производство на радио-телевизионна и далекосъобщителна техника -21.70%

4. Динамика на външната търговия

Търговски дефицит и структура на търговията

И през третото тримесечие продължава тенденция към разширяване на търговския дефицит, като в резултат този дефицит достигна 8.3 % от БВП за първите осем месеца на 2004 г. Потвърждава се оценката ни от миналото тримесечие, че при наличие на траен ръст на износа влошаването на търговското салдо е резултат предимно от трайно нарастващо потребителско търсене на вносни стоки и услуги вътре в страната. Втората, не по-малко значима линия на въздействие откриваме в повишената инвестиционна активност както от страна на чуждестранните, така и на местните инвеститори, водеща до засилено инвестиционно търсене и съответно до нарастване на вноса на инвестиционни стоки. Наред с това се наблюдава известно активизиране на вноса на суровини и материали, което до голяма степен може да бъде обяснено с факта, че значителна част от износа на стоки предполага внос именно на суровини и материали.

Като цяло външнотърговският оборот на България надхвърля с около 1/5 размера на БВП. Това означава, че значителна част от потреблението вътре в страната е продукт на "чужди икономики" и в същото време значителна част от българското производство се изнася.

Измерен в евро на дванадесетмесечна основа до август 2004 г., общият износ на стоки и услуги (тук включваме туризма, транспорта и други услуги) регистрира увеличение с 14.4% спрямо същия период до август 2003 г. Над половината от износа се генерира от четири сектора - туризъм, шивашката и обувната промишленост, производството на метали и международния транспорт. За разглеждания период номиналното нарастване на вноса на материални стоки и услуги, измерено в евро, е 14.9%. Трябва обаче да имаме предвид, че поради значителната обезценка на долара спрямо еврото (с над 11% за разглеждания период), измереният в евро външнотърговски оборот се характеризира с известни "изкривявания" (т.е. някои сделки в долари да изглеждат по-малки, когато се деноминират в евро). В нашите анализи използваме техника за "изчистване" на ефекта на валутния курс, което доближава данните до реалните промени.

Както се вижда от таблицата, при прилагането на тази методология износът на материални стоки и услуги расте приблизително с около 18%, а вносът - с около 19%. Ако проследим историческата динамиката на търговията (изчистена от ефектите на валутния курс), забелязваме подчертано ускоряване на ръста на вноса - миналата година реалният ръст на вноса беше 14.8%. Подобен (дори изпреварващ като скорост) тренд се наблюдава и при износа - миналата година той беше 9.6%. Основните фактори, които допринесоха за тази динамика, са значителният ръст на износа и вноса на туристически услуги (с около 23%), както и на няколко материални сектора (най-вече металите).

Динамика на вноса в началото на 2004 г.

За да изчистим влиянието на сезонни фактори върху външнотърговските обороти, разглеждаме динамиката на вноса и износа и съответно промяната в структурата на търговията на 12-месечна база (септември 2003 - август 2004 г.). Пресметнати на тази база, данните за търговията показват 15% ръст на вноса на материални стоки спрямо предходния 12-месечен период, като този ръст е почти същият при отчитане и на вноса на услуги.

Тази динамика се предопределя от два фактора. От една страна, силно стимулиращ ефект върху вноса имат подобряващото се благосъстояние на населението и улесненият достъп до потребителско кредитиране. От друга страна, значим ефект оказват инвестиционната активност и темповете на технологично обновление на икономиката.

Първият фактор оказва влияние върху външнотърговските потоци по линия на увеличеното търсене на вносни потребителски стоки. Към края на август 2004 г. вносът на потребителски стоки на годишна база регистрира ръст от близо 25% спрямо предходния 12-месечен период, което представлява значително по-бърз темп на нарастване спрямо общия внос. Този значим темп на растеж има сериозен принос за увеличаването на търговския дефицит. Смятаме обаче, че докато в основата на този дефицит стои притокът на капитали от чужбина, а не намаляване на вътрешните спестявания, няма място за притеснения относно макроикономическата стабилност. В допълнение трябва да се отчете и фактът, че експанзията на вноса на потребителски стоки е значително по-скромна от експанзията на кредита, което отразява както конкурентоспособността на местната индустрия при задоволяване на нарасналото потребителско търсене, така и факта, че освен стимулиране на потреблението кредитите финансират и натрупване на капитал.

Като цяло относителната тежест на групата на потребителските стоки в структурата на търговията продължава да нараства, надхвърляйки 16% от общия внос на материални стоки. Данните за конкретните стоки, включени в тази група, показват, че индивидуалното потребление на населението е насочено предимно към т.нар. дълготрайни стоки за потребление, като мебели и домакинско обзавеждане, които регистрират ръст от около 30% за разглеждания едногодишен период, и към автомобили, чийто внос отбелязва рекордна динамика - нарастване със 37% за 12-те месеца до август 2004 г. Значим (близо 27%) е ръстът и при вноса на лекарства и козметика. Като цяло очакваме, че до края на годината динамиката на вноса на потребителски стоки ще е определяща по отношение на динамиката на общия внос, без това обаче да налага сериозни макроикономически рискове.

Продължаващото технологично обновление на икономиката и свързаното с този процес увеличаване на инвестициите в основен капитал оказват влияние върху външната търговия по линия на увеличаване на търсенето на вносни инвестиционни стоки, от една страна, а от друга - по линия на повишена енергийна ефективност на производството и съответно намаленото потребление (и внос) на енергийни ресурси. Всъщност вносът на инвестиционни стоки е второто по значимост перо в структурата на материалния внос след този на суровините. В номинално изражение обемът му е над 1.6 пъти по-голям от вноса на потребителски стоки. За разглеждания 12-месечен период до август т.г. спрямо същия период на м.г. най-значително нарастване на инвестиционния внос се забелязва при транспортните средства (39%) и при резервните части и оборудване (18.5%), което в известна степен може да бъде обяснено и с наблюдаваното оживление в строителството.

Износ

Динамиката на износа по отношение на отделните стоки и услуги на годишна база потвърждава твърдението ни от предходни анализи, че сред най-динамичните сектори в България все още са тези на услугите и на материалните производства, характеризиращи се с трудоемкост и относително ниска добавена стойност. Като изключим ръста на цигарите от 55% на 12-месечна база поради незначителната им тежест в структурата на износа, с най-бързи темпове нараства износът на черни и цветни метали (с по 35%) и на туристически услуги (близо 23%).

Като цяло определящо значение от гледна точка на структурата на външната търговия (както за вноса, така и за износа) продължават да имат суровините и материалите. На практика суровините имат най-значителен дял както в структурата на материалния внос (около 40.3 %), така и на износа (близо 43%). Тази група показва най-значима динамика при износа на материални стоки (16.6% ръст), а по отношение на вноса нейният ръст е съизмерим с този на инвестиционните стоки.

Втората по значимост динамика при материалния износ се регистрира при потребителски стоки (10.6% ръст). Тази динамика до голяма степен се обяснява с активизирания износ на храни (нарастване с 18%), мебели и обзавеждане (нарастване с 16%) и на дрехи и обувки (10.5%).

Долната графика показва тези производства, чийто износ е нараснал с над 10% за дванайсетте месеца до август 2004 г. Този период все още съвпада с онази част от световния бизнес цикъл, която е благоприятна за дълготрайните потребителски стоки. Това в случая на България означава, че благоприятно са повлияни тежките индустрии, които произвеждат суровини.

В леките индустрии се запазва по-слаб (от този на металите), но за сметка на това постоянен ръст. В основата на ръста на тези индустрии стои подобрената производителност и конкурентност, както и постепенно специализиране на икономиката в тях. Очакваме, че това ще е онази част от икономиката, която ще привлича дългосрочно ресурси, като ще предопределя мястото на българските индустрии в рамките на европейската икономика.

Евентуално засилване на частното потребление в еврозоната и в някои от другите значими търговски партньори на България ще окаже нова подкрепа за ръста на българския експорт, особено по отношение на потребителските стоки и на услугите. Въпреки сегашните значителни темпове на нарастване на експорта на метали очакваме тази динамика постепенно да отслабва. Подобно очакване се основава на предприетите вече стъпки към затягане на монетарната политика на Федералния резерв и на очакванията за възможна подобна промяна от страна на ЕЦБ, което евентуално ще се отрази неблагоприятно върху ценовите равнища и търсенето на продукти от тежките индустрии.

Контакти:

Асенка Христова hristova@iwatchbulgaria.com

Георги Стоев stoeff@iwatchbulgaria.com

Лъчезар Богданов bogdanov@iwatchbulgaria.com

www.iwatchbulgaria.com

www.capital.bg