Маслодайните култури леко ще поскъпнат
Производството на рапица в Европа все още изостава от търсенето. В това се крие известен потенциал за растеж на цената, казват още анализаторите. През новата година реколтата от рапица в ЕС се
очаква да нарасне с 400 000 тона в сравнение с 2013 г. и да достигне 21,3 млн. тона, прогнозира Strategie Grains. Предвижданията за България са площите с тази маслодайна култура да се увеличат с
30% и реколтата да достигне 460 000 тона.
Strategie Grains прогнозира още понижено производство на слънчоглед в ЕС с около 500 000 тона - до 8,2 млн. 19% от тях се падат на България. Много е възможно този фактор и засиленото търсене да доведе до леко покачване на цената на слънчогледа през първите месеци на 2014 г. След това обаче пазарната стойност ще се успокои и вероятно ще се понижи в последните месеци на годината заради очакваните добри данни за масления комплекс в света.
Пазарни прогнози за януари
Цените на доставената пшеница с добри хлебопекарни качества от основните Черноморски пристанища през януари вървят с 10-15 долара за тон повече спрямо доставките през декември 2013
г., посочват от ИПИ. През декември хлебната пшеница със съдържание на протеин 11,5-12,5% се търгуваше от основните Черноморски пристанища пристанища на нива около 290 долара за тон без съществена
разлика между нашите цени и на големите страни-износители на зърно в региона. Обявените FOB цени в дълбоките Черноморски пристанища в Русия и Украйна се движеха около 240-245 долара за тон. Според
анализаторите не се очаква някакво раздвижване поне до средата на януари. Търсене за ечемик почти няма.
Експортните фирми в Русия и Украйна предлагаха през декември цена на тон царевица при доставка на пристанището в диапазона между 202 и 215 долара за тон. В същото време стойността и у нас се
движеше между 220 и 225 долара за тон. Според анализаторите цената на царевицата е достигнала тавана и през януари е възможна корекция само надолу. Доказателство за това са и натрупаните значителни
запаси от тази зърнена култура в пристанищата на Украйна.
Слънчогледът също продължава да е атрактивен, макар търсенето и при него вече да спада. За България обявените доставни FOB цени в средата на декември се движеха около 470 долара за тон слънчоглед, сочи анализът.
Украйна и Русия задържат търговията
Някои от експортните фирми и в момента изпитват трудности в набавянето на достатъчни количества хлебна пшеница за износ. Причината е, че производителите в Украйна и Русия продължават да задържат зърно в очакване на по-високи цени. Русия например за първите 10 месеца на 2013 г. е изнесла само 10,52 млн. тона пшеница, ечемик и лимец, което е с 26,4% по-малко количество спрямо същия период на предходната година. Същевременно с това вносът на пшеница в Черноморските страни-производители на зърно е нараснал близо 4 пъти спрямо 2012 г. - до 650 000 тона.
Очакват стагнация на пазара за земя
Успокояването на цените на храните в световен мащаб е на път да охлади и пазара на земя, става ясно още от анализа на института. Това важи и за България, където отрезвяването на пазара започна още през 2013 г. и много малки и средни инвеститори се отказаха от нивите, като ги препродадоха на загуба. От ИПИ са категорични, че отпадането на мораториума от 1 януари за покупка на земеделска земя от граждани на ЕС няма да даде тласък на пазара и да увеличи цените. Чужденците можеха да се сдобият със земя и преди, но като регистрирани у нас фирми. Въпреки това нямаше никакъв чуждестранен инвеститорски интерес към земеделски имоти в България.
Основни пречки пред поскъпването на българската земя си остават силната раздробеност на парцелите и липсата на хидромелиоративни съоръжения. Чуждите купувачи биха били и отблъснати и от идеята на правителството да създаде специална Агенция по земята и така държавата да се намесва на пазара, прогнозират от института. Агенцията ще контролира купуването на ниви от чужденци, покупката на малки парцели и приоритетното им продаване на български производители. Според експертите агенцията може да доведе до допълнително капсулиране на пазара и изкуствено задържане на ниски цени на земята. От това биха облагодетелствали крупните земевладелци-зърнопроизводители, смятат икономистите.