Въпреки обясненията на няколко правителства подред, че страната ни има нужда от допълнителни газови връзки, нито един от обещаните проекти не се е случил до момента. Острата нужда от диверсификация на доставките на газ се усети най-силно от хората след газовата война между Русия и Украйна през зимата на 2009 г. Тогава България беше най-засегната от всички страни-членки на ЕС, след като доставките на газ бяха прекъснати за 19 дни. Това наложи спиране на парното за потребителите а редица бизнеси бяха принудени да спрат дейността си.

Още тогава страната ни получи 45 млн. евро от ЕС за изграждането на интерконектори с Румъния и Гърция. Обещанията бяха те да са готови още през 2012 г., но това не се случи.

Сега най-реалистичното е да се изгради тръбата за връзка с газопроводанта мрежа на Румъния между градовете Русе и Гюргево. По нея обаче може да преминава природен газ единствено от нас към северната ни съседка, а причините за това са технологични.

Възможно е страната ни да получава природен газ от други източници по сега съществуващата тръба за доставки от Русия, обясни енергийният експерт Христо Казанджиев. Това е много лесен вариант за получаване на допълнителни доставки. След газовата станция Исакча, на която получаваме газа от "Газпром", на румънска територия тръбата пресича няколко различни газопровода, с които бихме могли да се свържем, обясни Казанджиев. По този начин веднага, с минимални инвестиции, ние ще получим природен газ от други места. За подобен проект обаче дори не се говори в Българския енергиен холдинг и в Министерството на икономиката и енергетиката.

Поредното отлагане на сръбската връзка

От няколко години се говори как е важно да имаме и връзка със сръбската газопреносна мрежа. Тя е развита до Ниш и оттам трябва да се продължи до Димитровград (Цариброд), за да стигне до границата ни. Впоследствие тръбата ще стига до Дупница. Около 2 млрд. куб м ще бъде капацитетът на съоръжението, а дължината му ще е близо 180 км, обясни преди година сръбският държавен секретар по енергетика Душан Мракич.

Инвестицията за изграждането на газовата връзка е на стойност 120 млн. евро, които  ще бъдат осигурени по линия на европейските фондове. България бе осигурила средствата по оперативна програма „Конкурентоспособност”. В началото на седмицата обаче стана ясно, че по настояване на зам.министърът на икономиката Юнал Тасим парите ще бъдат пренасочени „за модернизация на българските фирми“.

Обяснението на министерството на икономиката и енергетиката бе, че сръбската страна няма готовност за изграждане на тръбата на своя територия. От Белград обаче твърдят, че са осигурили необходимото финансиране за тяхната част от проекта и имат готовност да го реализират. За това спомена и президентът Томислав Николич в интервю за предаването „Понарама“ при посещението си в България наскоро.

От МИЕ все пак обещаха средства за проекта да бъдат отделени, но едва в следващия програмен период.

Газопроводът до Гърция се бави

Тръбата за доставки на газ от Гърция трябваше да е готова още през 2012 г., но това все още не се случи. Този газопровод ще бъде реверсивен, което  означава, че доставките могат да се правят и в двете посоки – от България към Гърция и обратно, обясни Казанджиев. Проектът е за 130 млн. евро и се изгражда съвместно от „Булгартрансгаз” и гръцката компания ДЕПА. През последната година бе извършено предпроектно проучване и в момента се извършва строителството на тръбата. Първите количества газ по нея се очаква да потекат не по-рано от 2015 г. Малко след това се очаква до българския бряг да достигне и мегапроектът „Южен поток”, по който  ще получаваме газ, заобикаляйки Украйна, но горивото отново ще е руско.

Според Казанджиев, страната ни не е подредила добре приоритетите си за  диверсификацията на газовия  сектор. Според него се е правило всичко, за да се запази статуквото с доставките сотРусия. Пример за това са и договорите на "Булгаргаз", които изцяло покриват вътешното потребление

Липсата на връзка с Турция

От 2010 г. се говори и за изграждане на газова връзка между страната ни и Турция. В момента у нас  има изградени две тръби, по които турската страна получава руски природен газ през България. Технологично обаче ние не можем да получим газ през Турция,  заради липсата на двупосочна газова тръба. През последните три години за турската газова връзка се изговори много, но не се свърши почти нищо. Имаше идеи тази тръба да е началото на газопровода „Набуко”, който обаче на този етап е замразен, защото няма откъде да се пълни. През 2009 г. турската компания „Сетгаз” поиска да доставя газ през собствена тръба за страната ни, но и този проект не получи одобрението на правителството и събира прах някъде по шкафовете в МИЕ.

За газовата връзка с Турция дори не е направено предпроектно проучване, нито пък се знае колко би струвал този проект. Всъщност това е най-лесният начин страната ни да получи природен газ от богатите залежи страни в Близкия изток. През миналата седмица държавната „Булгаргаз” подписа споразумение за доставки на синьо гориво от азербайджанското находище „Шах Дениз 2”. Консорциумът, който управлява находището, ще изгради тръба до Турция за доставките. Все още обаче не ясно как ще достига този газ до страната ни. Договорите на „Булгаргаз” са за доставка на 1 млрд. кубични метра газ и започват от 2019 г. Тези количества са малко под половината от консумацията на природен газ у нас за година.