Дойче банк може да прибегне до продажба на активи, разводняващо емитиране на права, или дори помощ от държавата.

Това се казва в анализ на „Файненшъл таймс“, цитиран от БГНЕС. 

Първоначалният, отхвърлен от Deutsche Bank, иск на Министерство на правосъдието в размер на 14 млрд. долара заплашва да подкопае инвеститорското и клиентско доверие в най-големия германски кредитор. Анализатори смятат, че пазарните тревоги около санкцията са изложили на показ много по-дълбоки структурни слабости, разяждащи европейската банкова система, а именно отрицателните лихви, слабия икономически ръст и затягането на регулациите, които са на път да завлекат рентабилността на индустрията далеч под нейната цена на ресурса. Най-голямата инвестиционна банка в Европа, с баланс 1,8 трлн. евро и персонал от 100 000 души, се олюлява на ръба на екзистенциалната криза, пише „Файненшъл таймс“. 

Ето пет неща, които могат да се случат на Дойче банк оттук нататък. 

Най-добър сценарий 

Постигането на споразумение с МП е основен приоритет за Крайън и напоследък той прекарва повечето си време в САЩ, в опити да доведе преговорите до бърз и успешен завършек. Ако Deutsche Bank успее да достигне цена, близка до своята цел от 3 – 5 млрд. долара и да финализира продажбата на миноритарния си дял от 4 млрд. долара в китайската банка Huaxia, тя ще може да сложи край на вихрещите се спекулации относно слабата й капиталова позиция. 

Това би следвало да предизвика рязко повишение в цената на акциите, свлекли се до трийсетгодишно дъно, и да укрепи клиентското доверие във финансовото състояние на банката. Тогава, с публикуването на тримесечните резултати в края на октомври, тя ще може да представи на инвеститорите и солидна стратегия за възстановяване на рентабилността и засилване на баланса си. Край на кризата.

Разводняващо увеличение на капитала 

Дори преди предявяването на неочаквания иск на МП от 14 млрд. долара, общите очаквания бяха, че Deutsche Bank ще трябва да набере нов капитал, най-вероятно чрез емитиране на права. През юни нейната капиталова адекватност от първи ред (CET1) – ключов индикатор за стабилността на баланса – възлизаше на 10,8 процента, доста под нивото на повечето й съперници, както и на собствената й цел от 12,5 процента. Банката има заделени 5,5 млрд. евро провизии за съдебни разноски, но всеки милиард отгоре би намалил нейния CET1 коефициент с 0,25 процентни пункта. 

Друг проблем е, че предвид понижаването на цената на акциите през изминалата година до нива от 70 процента под балансовата стойност, емитирането на капитал би разводнило твърде много участието на текущите акционери. Също така, то би направило още по-трудно постигането на възвръщаемост над цената на ресурса. 

Според Киан Абухосеин, анализатор в JPMorgan, емитирането на права при отстъпка от 25 на сто би могло да набере до 5,6 млрд. евро, добавяйки по-малко от 1,4 процентни пункта към коефициента CET1 – недостатъчно, за да се достигне целта, особено след плащане на солидна глоба. 

Под въпрос е също дали инвеститорите ще имат желание да инжектират допълнителен капитал само за да финансират уреждането на иска на МП, без ясна идея как Deutsche Bank ще възстанови своята рентабилност след тежките загуби от миналата година. 

По-нататъшни продажби на активи 

Ако МП продължи да иска значително повече 5-те млрд. долара, които Deutsche Bank очевидно е готова да плати за постигане на споразумение, банката ще трябва да помисли и за други опции за „стабилизиране на кораба”, включително освобождаване от още активи. 

Първоначалната стратегия на Крайън до голяма степен залагаше на облекчаване на баланса чрез продажба или публично предлагане на придобитата през 2010 Postbank, но този план се провали поради липсата на кандидат-купувачи и лошите пазарни условия. 

Криза на клиенти – и на доверие 

Някои хедж фондове изтеглят от Deutsche Bank своите обезпечения за търговия с деривати, предизвиквайки опасения за масово теглене от най-голямата германска банка. Ако преговорите с МП се проточат, това може да накара и други клиенти, като например големи корпорации и фирми за управление на активи, да започнат да намаляват експозицията си към банката. 

Един рязък спад в приходите от клиенти може да накара рейтинговите агенции да понижат рейтинга на банката, който вече бездруго е достатъчно нисък, разгонвайки още клиенти. 

Регулаторът може да се намеси, като нареди на банката да заличи най-младшия дълг от баланса си и да конвертира други необезпечени задължения в собствен капитал – което ще преструктурира нейния баланс, но ще разпрати вълни от загуби през цялата финансова система. 

Намеса на държавата 

Изправено пред спад в клиентското доверие към Deutsche Bank, заплашващ да излезе извън контрол, правителството на Ангела Меркел може да се намеси, подкрепяйки едно силно дисконтирано набиране на капитал. По-малко от година преди общите избори и атакувана заради своето решение да допусне огромен брой имигранти в страната, г-жа Меркел крайно неохотно би предприела подобна стъпка. 

Новите европейски правила за спасяване на банки позволяват държавата да инжектира пари в затруднени институции едва след като кредиторите им са поели загуби в размер на 8 процента от пасивите. В случая на Deutsche Bank това би означавало 139 млрд. евро загуби за облигационерите, с риск от разпространение на заразата в цялата финансова система. 

Всеки опит да се заобиколят правилата ще предизвика протести за нечестна игра от страни като Италия, възпрепятствани в спасяването на собствените си банки под натиска на Берлин. 

Друга възможност, обмисляна в определени кръгове, е правителството да уреди сливането на Deutsche Bank с Commerzbank, където държавата вече има миноритарен дял. Въпреки непопулярността на тази мярка сред официалните лица, тя може да позволи на правителството да предостави подкрепа на Deutsche Bank, без това да се счита за държавна помощ.