Какво продължава да пречи?

Въпреки посочените облекчения, финансовият фактор продължава да е спънка за програмата. Дирекцията изобщо не разглежда заявления, които не са придружени от изискваната първоначална вноска по банкова сметка на МРР в размер на 500 лв. от апартамент. Сумата трябва да се внесе от всички в блока, за да гарантира бъдещо съгласие, че проектът няма да бъде спрян по средата, когато за сметка на проектния мениджър и министерството е направено техническо обследване на енергийни характеристики на блока и на тази база е изготвен индикативният бюджет със заложенитете разходи за енергоспестяващи мерки на всеки отделен апартамент плюс харчовете по оправяне на общата част на сградата.

Проф. Калоянов приема като сериозна пречка и тоталното администриране на всички дейности от страна на регионалното министерство, което се явява пряк бенефициент на парите. Дирекцията от шепа експерти, които работят по проекта, е нагърбена буквално с всички организационни, конкурсни и контролни функции, с придвижване на документите и разрешителните.

Друг фактор за забавяне са дългите процедури по обжалвания на неуспели в търговете по ЗОП фирми и то пред 2 инстанции - КЗК и Върховния административен съд, което отнема около 4-5 месеца. Макар досега нито една жалба за неправомерна процедура по ЗОП да не е била удовлетворена, протакането е факт. Така вместо целият процес по енергийно обновяване на една сграда да отнеме 6-7 месеца, периодът се проточвал двойно, каза проф. Калоянов.

Един от най-тежките проблеми обаче си остава лошото управление на общите части в кооперациите. Чувството за собственост се простира само до собствените няколко стаи зад стените, а в общите помещения цари пълна разруха. Докато всеки съкооператор гледа да прихване незаконно я балкон, я някой общ коридор или тераса, за да се разшири, повечето покриви на блоковете текат, външните стени се пукат, общите радиатори са изтръгнати, дограмите - потрошени, а мазетата – наводнени. Всички държавни и частни експерти, ангажирани с проекта, са единодушни, че най-сериозното препятствие за успешно прилагане на една бъдеща обхватна програма за енергийна ефективност вдомовете, е  масовият полусобственически манталитет у нас, който кара хората да пазят само своето вкооперацията, а общото да оставят на произвола на съдбата.

Предизвикателството съседски консенсус

Предизвикателство е и постигането на съгласие между собствениците, особено в големите сгради с над 20 апартамента. Затова такива кандидати има малко. Най-голямата панелка, заявила интерес по проекта, е с 36 собственика. Желание са изявили още 4 кооперации с над 30 жилища и списъкът свършва до тук. Преобладават заявленията с по 10-20 собственика, защото по-лесно стигат до консенсус и събиране на средствата. Анализът показва, че тези социално битови проблеми водят до блокиране на проектите още от най-ранен етап – с първата задължителна вноска за апартамент от 500 лв.

Доказателство, че винаги има шанс за разбирателство между множество съседи, засега са два жилищни блока в столицата, които са преодолели различията и са в напреднал стадий на обновяване. Документите им са готови и всеки момент ще получат финансиране, за да започне същинската строително-монтажна работа.

Като добър знак за бъдещо помъдряване приемаме и факта, че пионерът, преодолял препятствията на тази толкова сложна и тромава програма, е точно панелен двукорпусен блок, на 6 и 7 етажа, с 36 апартамента. Оазисът на съседското разбирателство и добра организация се намира в престижния столичен квартал „Изток” на ул. „Чарлз Дарвин”. До около 5 месеца собствениците му ще се радват на по-добри битови условия, на намален разход на топлинна енергия от поне 40% и на по-ниски сметки за ток и парно.

Проблемът с бедността и социалното разслоение в обществото дава отражение и върху този проект. Сериозна част от собствениците на блоковете се сблъскват с непробиваемо препятствие в лицето на социално слаби съседи. Дори един да не може да участва в проекта, цялата кооперация се обрича на вечен преразход на енергия и мизерия на висока цена. Обективно погледнато цената на доплащането за оставащите 25% не е особено малка – между 1500 и 6000 лв. на жилище според големината и състоянието на сградата и апартамента. Разбира се, тук влизат и разходите по ремонта на общите части, които са най-занемарени.

Създадения за преференциално кредитиране Фонд жилищно обновяване (ФЖО) към избраната по проекта Корпоративна търговска банка (КТБ) не може да реши проблема на всички с отпускане на преференциални кредити. Точно най-бедните не могат да се възползват от ФЖО заради резонното банково изискване за отпускане на кредит и гаранция по такъв само, ако месечният доход на кандидата надвишава дължимата вноска по заема.

Дълго се умуваше какво  да се направи по въпроса и през май служебното правителство прие критерии за определяне на бедност за граждани в крайна нужда. По предложение на социалното министерство бе решено държавният бюджет да поеме напълно разхода за енергийно обновяване на домакинствата с месечен доход до 400 лв. Те може да са самотни родители, с тежко болни деца или пък възрастни хора и инвалиди без роднини, за които няма кой да се погрижи. Искането за заделяне на субсидия от бюджета от 100 000 по проекта за крайно бедни срещна съпротива от страна на финансовото министерство по време на служебното правителство, но все пак бе прокарано.