Създаването на гъвкави и отворени трудови пазари е ключов приоритет за постигането на целите от Лисабон. Задачата е да се създадат повече и по-добри работни места, като се постави акцент върху образованието и професионалното обучение. Лисабон постави амбициозната задача до 2010 г. Европа да постигне общ процент на заетост от 70%, заетост на жените от 60 %  и заетост на възрастните хора от 50%.

Насърчаване на заетостта и борба с безработицата

Данните на Евростат за 2002 г. показват, че страните, присъединяващи се към ЕС, са все още далеч от постигането на тази цел в сравнение с настоящите страни членки на Общността (55.9% срещу 64.3%). За съжаление, България е страната с най-ниско равнище на общата заетост сред присъединяващите се страни (50.6% за 2002 г.), което показва, че тя трябва да положи по-големи усилия  за постигането на Лисабонската цел.

Важен приоритет в Лисабонската стратегия е предприемането на мерки за повишаване заетостта при жените, за подобряване на тяхното образователно и квалификационно равнище и за гарантиране равнопоставеността на половете в икономическия, политическия и социалния живот. Присъединяващите се страни се намират в по-неблагоприятно положение в сравнение с настоящите членки на ЕС и по показател "заетост на жените".  За 2002 г. заетостта на жените в присъединяващите се страни е средно 50.1% при 55.6% в ЕС. Заетостта на жените в България е на незадоволителното ниво от 47.5%.
Лисабонската стратегия обръща сериозно внимание и на ниските равнища на "заетост на възрастните хора" (55-64 години).

Неблагоприятните демографски тенденции, ниското ниво на заетост на възрастните хора и ниската им пригодност към трудовия пазар както в страните членки на ЕС, така и в присъединяващите се държави, предизвикват сериозни проблеми с финансирането на осигурителните системи в тези страни. Голяма част от тях вече предприеха мерки, свързани с повишаване възрастта за пенсиониране и повишаване пригодността към заетост на възрастните хора за по-доброто им интегриране на трудовия пазар. Ако заетостта на възрастните хора в страните членки на ЕС е средно 40.1%, в присъединяващите се страни то е 30.4% с доста голяма диференциация в отделните страни. По този показател България заема междинно място сред присъединяващите се страни с равнище на заетост на възрастните хора от 27%. Заетостта на възрастните мъже е по-висока от заетостта на възрастните жени и в настоящите, и в бъдещите членки на ЕС, което изисква предприемане на специални мерки за повишаване преди всичко на заетостта сред възрастните жени. В България заетостта на възрастните жени е само 18.2% при заетост на възрастните мъже от 37%.

Преходът от централно-планова към ефективно функционираща пазарна икономика, който България започна през 90-те години на миналия век, предизвика цялостно структурно преустройство на икономиката, като един от негативните резултати е наличието на все още висок процент структурна безработица. Предприетата от правителството през последните години активна политика на трудовия пазар понижи равнището на безработица от 16.4% през 2000 г. на 13.6% през 2003 г. По данни на Евростат, безработицата в България е на по-ниско равнище от средното за присъединяващите се страни (14.3%), но на сравнително по-високо равнище от средното за ЕС (8%). Равнището на безработица при мъжете в България е 13.9% при средно за присъединяващите се страни от 13.6% и средно за ЕС от 7.3%. Равнището на безработица при жените (13.2%), от друга страна, е по-ниско от средното за присъединяващите се страни (15.1%), но сравнително по-високо от средното за ЕС (8.9%).

Основните характеристики на безработните лица в България показват кои са лицата в неравностойно положение на пазара на труда, към които следва да се предприемат специални мерки за успешното им интегриране на този трудов пазар. В България продължава тенденцията относителният дял на жените да е трайно по-висок от относителния дял на мъжете при регистрираните безработни. Възрастовата структура на безработните показва относително висок дял на безработните младежи до 29 години и на хората над 50 години. В образователната структура на регистрираните безработни продължават да доминират лицата с основно и по-ниско образование. Продължава крайно неблагоприятната тенденция дългосрочно безработните да са повече от половината от регистрираните безработни (над 53% от всички регистрирани безработни за 2003 г.). Това са лица, които са загубили трудовите си навици и умения, като неблагоприятната им образователна и професионално-квалификационна структура и ниска грамотност допълнително затрудняват тяхното повторно интегриране на трудовия пазар. С основно и по-ниско образование от продължително безработните лица са 67.7%, а без професия и специалност – 69.5%.
Тези неравностойни групи на пазара на труда са и основните целеви групи, към които ще бъде насочена политиката по заетостта през 2004 г. според Националния план за действие по заетостта през 2004 година. Двете основни цели на политиката на пазара на труда в България са запазване и увеличаване на заетостта и повишаване пригодността за заетост и интегриране на неравнопоставените групи на пазара на труда. Очаква се тези оперативни цели да бъдат постигнати чрез изпълнението на четири програми: Разкриване на нови работни места и запазване на съществуващите; Насърчаване на предприемачеството; Повишаване на пригодността на заетост на работната сила; Заетост за социална интеграция.

Данните за развитието на трудовия пазар в България показват, че предприетата от правителството през 2002 г. нова стратегия в социалната политика, базирана на диференциран подход към всяко безработно лице, дава своите положителни резултати, но предстои да се направи още много. Осъществяване на редовен мониторинг на търсенето и предлагането на работната сила на трудовия пазар, разработването на нови, по-ефективни програми за заетост на национално и местно равнище, приемането на мерки за стимулиране на професионалното обучение и квалификации, насърчаването на предприемачеството и предприемаческия дух, постигането на по-добра координация между централните и местните органи на властта, браншовите асоциации и неправителствените организации за борба с безработицата, подобряване на диалога между социалните партньори са само част от мерките, които България трябва да предприеме, за да гарантира едно по-ефективно функциониране на трудовия пазар и по-висока конкурентоспособност на българската работна сила.

По-добро образование и квалификация

Трудовият пазар в България все още не функционира достатъчно ефективно като основната причина за това е нереформираната образователна система, която не отговаря на новата структура на икономиката, ориентирана към сферата на услугите. Високото равнище на младежка безработица показва, че образователната система не подготвя кадри с търсените от работодателите умения и квалификации, така че те успешно да се реализират на трудовия пазар. Липсата на практически умения и опит прави младежите неконкурентни на трудовия пазар. Голяма част от безработните са с основно и ниско образование като единственият начин за тяхното реинтегриране на трудовия пазар е да се повиши образователното и квалификационното им равнищe.
Получаването на по-високо образователно и квалификационно равнище от работната сила е пътят за постигането на Лисабонските критерии за по-висока заетост и производителност. Едни от индикаторите, по които Европейската комисия следи напредъка на страните в тази област, са "дял на младежите на възраст 20-24 години, които са завършили поне средно образование", "обучение през целия живот" (дял на хората на възраст 25-64 години, които са заявили, че са получили някаква форма на образование или обучение през предходния месец) и "дял на хората на възраст 25-64 години, които са завършили поне средно образование".

Присъединяващите се към ЕС страни са по-близо до постигането на критерия – 85% от хората на възраст между 20 и 24 години да са завършили средно образование до 2010 г. Данните от Евростат за 2003 г. показват, че средно за присъединяващите се страни този показател е 88.3%, докато средно за ЕС той е 74%. Словакия, Чешката република и Словения са трите страни, при които над 90% от младежите на възраст 20-24 години сега имат средно образование. Равнището на този показател за България за 2003 г. (75.6%) е над средното за ЕС (74%). За съжаление е налице неблагоприятна тенденция на намаляване на това равнище от 2001 г. насам (78.2% за 2001 г., 77.5% за 2002 г. и 75.6% за 2003 г.). Високото равнище на младежка безработица, от друга страна, показва, че качеството на образователната система не отговаря на новата пазарна структура на икономиката.
Средно за присъединяващите се страни 81% от населението на възраст 25-64 г. имат поне средно образование, докато средно за ЕС този дял е 64.6%. Въпреки че този показател за България е 71.5%, което е над средното за ЕС, България е на едно от последните места по този показател в сравнение с другите присъединяващи се към ЕС страни. Единствено Румъния и Унгария имат по-лоши резултати.

Т.нар. "обучение през целия живот" е най-успешната мярка за повишаване конкурентоспособността на работната сила на една страна. Докато средно за ЕС 9.7% от населението на възраст 25-64 години продължават да повишават своето образование и квалификации, в присъединяващите се страни това правят средно 5.6% от населението в тази възрастова група. В България едва 1.4% от населението на възраст 25-64 години продължават да повишават своите умения и квалификации, което е една от основните причини за ниското равнище на общата заетост в страната.

Разходите за образование в България все още са на незадоволителното ниво от около 4% от БВП, но за да се подобри образователното и квалификационно равнище на работната сила е необходимо преди всичко реформиране на образователната система. Трябва да се обърне внимание на факта, че новата икономика, базирана на комуникационните и информационните технологии, предполага качествено нов тип инвестиции в човешки капитал. Необходимо е да се постигне по-голяма съгласуваност между образователната, икономическата и социалната политика, да се стимулират частните инвестиции в професионално обучение и квалификации и да се създаде добро публично-частно партньорство в сферата на образованието и професионалното обучение. Чрез насърчаване на работодателите да наемат на стаж току-що завършили своето образование младежи ще се намали младежката безработица и ще се прекъсне неблагоприятния за България "процес на изтичане на мозъци". Колкото повече човек инвестира в образование, професионално обучение и квалификации и "обучение през целия живот", толкова по-конкурентоспособен става той на пазара на труда, а следователно и по-добре заплатен.

По-добра социална защита и сближаване

Неблагоприятните демографски тенденции и неефективното функциониране на трудовите пазари в страните членки и присъединяващите се към ЕС страни са основните причини, довели до предприемането на болезнени реформи в социално-осигурителните системи. Задачите, които Европейският съвет в Лисабон постави в тази сфера, са: осигуряване на дългосрочна финансова стабилност на пенсионните системи, повишаване на пенсионната възраст с 5 години (до 65 години) до 2010 г. и не на последно място значително намаляване на броя на хората, които са изложени на риск от бедност и социална изолация.

Пенсионният модел в България, съчетаващ разходнопокривен (първи стълб) с капиталопокривен елемент (втори и трети стълб), се смята за един от най-успешните пенсионни модели в Централна и Източна Европа. Чрез първия стълб пенсионната система гарантира социална защита на цялото население, докато вторият (допълнителното задължително пенсионно осигуряване) и третият стълб (допълнителното доброволно пенсионно осигуряване) функционират на капиталов принцип.

Неблагоприятните демографски тенденции, непрекъснато увеличаващият се дефицит във фонд "Пенсии", който се финансира с държавна субсидия от бюджета и високият дял на сивата икономика в страната, който намали осигурителните приходи във фондовете на ДОО, бяха основните причини за въвеждането на минимални осигурителни прагове по икономически дейности и професии и задължителната регистрация на трудовите договори в НОИ от 2003 година. В резултат на новите мерки приходите в осигурителните фондове през 2003 г. се увеличиха значително, което позволи въвеждането на по-висок таван на пенсиите (210 евро през 2004 г. при 100 евро през 2003 г.). През последните две години се наблюдава непрекъснато подобряване на основните показатели, които характеризират ефективността на функциониране на пенсионната система, като коефициент на зависимост, коефициент на заместване на дохода, норма на събираемост, средна пенсия на пенсионер и разход за пенсии към БВП.

Забележка: *Данните са от Доклад по Закона за държавния бюджет за 2004 година на Министерството на финансите
Източник: НОИ и собствени изчисления

Осигурителната тежест в България все още е висока, но чрез въвеждането на по-строг контрол в трудовото и осигурителното законодателство се очаква в бъдеще тя да бъде намалена.

Увеличаването на осигурителната вноска от 2 на 3% в УПФ през 2004 г. се оценява от експерти в областта като мотивираща мярка за участие на младото поколение в осигурителната система. Активите на пенсионните фондове нараснаха значително през последните години, като към края на 2003 г. те възлизат на около 250 млн. евро. Инвестицията в пенсионните фондове се оценява като добро инвестиционно решение.
Всяка година пенсионната възраст за мъжете и жените се увеличава с 6 месеца. В пенсионния модел е заложено през 2009 г. мъжете да се пенсионират на възраст от 63 години, а жените на възраст от 60 години. България може да постигне Лисабонския критерии за повишаване на пенсионната възраст до 65 години до 2010 г., ако се предприемат мерки за повишаване заетостта на възрастните хора и ако се постигне обществен консенсус по този въпрос.

Един от начините за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност и социална изолация, е като се намалят регионалните различия в заетостта и безработицата и като се ограничи дългосрочната безработица. Въпреки положителната тенденция, която се наблюдава през 2003 г., съществува значително различие в икономическото развитие на отделните региони в страната, в това число и по отношение състоянието на пазара на труда. За да се осигури по-равномерно икономическо развитие и социално сближаване на отделните региони на България, е необходимо да се насърчи разработването на регионални програми за заетост, съобразени със специфичните икономически и социални условия на местно равнище.

Изготвеният Национален план за борба с бедността и социалната изолация за 2004 г. съгласно приетата от МС през октомври 2003 г. Стратегия за борба с бедността и социалната изолация е решителна стъпка за постигането на Лисабонските критерии в тази област. В него са заложените пет стратегически цели: насърчаване на заетостта и повишаване на доходите; улесняване на достъпа за всички до ресурси, права, блага и услуги; предотвратяване на риска от социална изолация; социална подкрепа на уязвимите групи, семейства и лица; мобилизиране на всички институции.

Според последния Глобален доклад за човешкото развитие на ПРООН (2003) България е втора в групата на средно развитите страни. Индексът на човешко развитие (ИЧР) за 2001 г. е  0.795, което поставя страната на 57 място в списък от 175 страни, включени в доклада. Това е положителна, макар и незначителна промяна спрямо 2000 г., когато България е била на 60-та позиция.