Кризата с нарастващите разходи за живот намалява все повече възможностите за закупуване и наемане на жилища в Европа, съобщава европейската редакция на Politico.
Покачващите се цени на имотите през последните години превърнаха собствеността във "все по-непостижима мечта“ за много европейци, се подчертава в статията. Градските жители от ниската и средна класа обаче са най-силно засегнати от скъпите ипотеки, по-високите наеми и по-високите разходи за енергия.
Например, ако сте в разцвета на живота си, имате добри професионални умения и се надявате да се установите и да купите първия си дом в някой европейски град, тогава експертите ви съветват да пресметнете и обмислите всичко много внимателно. "Увеличението на цените на жилищата е просто огромно и е още по-забележимо в градовете, и особено в големите градове“, казва Ламия Камал-Чауи, която ръководи Центъра за бизнес, градове и региони към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
"И това засяга не само бедните, но и средната класа“, подчерта още тя. Наемите и цените на жилищата в Европа продължават стабилно да растат от 2014 г. Нещо повече, това се случи дори по време на пандемията от COVID-19, когато - за разлика от предишни периоди на икономически спад - търсенето на жилища се увеличи рязко, тъй като поради дългите карантини и прехода към дистанционна работа хората трябваше да останат дълго време в домовете си, обясняват експертите.
И точно когато икономиката започна постепенно да се възстановява през 2022 г., европейските правителства се изправиха пред нова поредица от икономически проблеми поради ескалацията на конфликта в Украйна и налагането на допълнителни санкции на Русия. Всичко това провокира сериозна криза в поскъпването на живота на много европейци, се казва в статията.
В резултат на това не само, че жилищата непрекъснато поскъпват, но на фона на кризата и ръста на всички други разходи, за хората става все по-трудно да си позволят да закупят или наемат качествени жилища. Още миналата зима много европейци се оказаха изостанали с плащането на ипотека или наем, докато се бореха да поддържат електричеството и отоплението в домовете си, пише Politico.
Според статичните данни на Eurofound в момента младите хора страдат най-много от кризата с недвижимите имоти. В резултат на това младите европейци са принудени да останат в един апартамент с родителите си по-дълго от преди и са принудени да наемат, вместо да обмислят покупка.
Освен това те все повече са принудени да се отказват да търсят по-добра работа в райони с повече възможности за кариера, защото просто не могат да си позволят да живеят там, се отбелязва в статията. И това се превръща в основен проблем за европейските градове, които също имат нужда от млади специалисти, за да останат конкурентоспособни, предупреждават експерти. В крайна сметка, ако представителите на по-младото поколение не могат да намерят апартамент в даден град, те няма да живеят там, без значение колко привлекателно би било за тях.
В отговор на кризата с нарастващите разходи за живот централните банки по света повишиха лихвените проценти, ход, който оказа известно въздействие през 2022 г. върху продължилата десетилетие тенденция на покачване на цените на жилищата, според швейцарската банка UBS. Това може да означава искрица надежда за жилищния пазар като цяло, се казва в статията.
Това обаче е лоша новина за потенциалните собственици на жилища, тъй като нарастващите лихвени проценти означават и по-строги ипотечни условия за тях. Още повече, че все още не е решен един от основните проблеми, които също затрудняват придобиването на недвижими имоти – липсата на подходящо жилище. А кризата с нарастващите разходи за живот само я влошава, предупреждават експерти.
"Търсенето на жилища нараства, но предлагането не може да се справи с него“, отбеляза Камал-Чауи в тази връзка. В същото време става все по-трудно бързо да се отговори на недостига на жилища чрез изграждане на нови сгради поради масата от регулаторни и пространствени ограничения, които са особено остри в големите градове.
Освен това, разходите за изграждане на нови домове също се увеличиха значително през последното десетилетие, особено след началото на пандемията. Индустрията се възстанови частично през 2021 г., но през миналата 2022 г. се наблюдава нов спад в броя на проектите за жилищно строителство, които успяха да получат официално одобрение, съобщава Politico.
В някои градове властите се опитаха да се справят с недостига на жилища, като превърнаха съществуващи търговски и офис сгради, които бяха празни по време на пандемията, в социални жилища. Но този метод също не може да стане широко разпространен, тъй като не всички европейски градове изобщо имат обществени социални жилища - много градски власти изобщо не притежават жилищен фонд, казва Камал-Шауи.
Според нея сега общините се борят да разработят нови жилищни политики, които да отговорят на променящите се нужди на населението. Проблемът е, че качеството на живот в големите градове е спаднало през последните години, като повече хора осъзнават, че биха предпочели да живеят в по-малко оживени предградия или средно големи градове, вместо в по-големи.
Новите тенденции се развиват много бързо и това, което е работило преди, вече може да не работи, казват експертите. Следователно градските власти трябва да балансират амбициите си с бюджетните ограничения, наложени от кризата с нарастващите разходи за живот и мнозина започват да осъзнават това.
Кметовете на различни европейски градове, независимо от техните политически пристрастия, сега все повече са принудени да обръщат внимание на проблема с липсата на достъпни жилища. "Някои градове доскоро напълно избягваха това, но сега започват да действат – защото наистина нямат избор“, заключи в това отношение Камал-Шауи.
