Положението в Европа като цяло се подобрява. Европейската централната банка (ЕЦБ) поддържа своите икономически стимули, износът на Германия е на върха, Франция е все така желано гнездо за парите на инвеститорите, пишат в анализ от агенция „Блумбърг“

Но да помислим за Италия. За разлика от Гърция и Португалия, които общо представляват по-малко от десета от икономиката на Европа, при Италия положението е по-различно.

Държавата е с третата по големина икономика на континента и с население повече от 60 млн. души. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната възлиза на повече от 2 трлн. долара.

Тук започват и проблемите. Държавният дълг на Италия е 1.3 пъти БВП, което го класира сред най-високите в света. Това показват данни на Международния валутен фонд (МВФ). Но не дълговете на Италия са основното притеснение и не повечето пари за връщане биха се оказали фатални за държавата.

Икономиката на Италия просто се развива твърде бавно от твърде отдавна. Наскоро тя навлезе в осмото си поредно тримесечие на рецесия.

Разглеждайки конкретно деветдесетте години на миналия век, средното годишно увеличение на БВП възлиза на около 1.2%. В Европа то е 1.8%.

От 2000 г. насам пък ръстът дори намаля и е около 0.4% на година при 1.3% средно сред останалите страни.

Но защо е така? Със сигурност не от липсата на редица опити ситуацията де се подобри. Лихвените проценти в Италия са по-високи от тези в Германия, а инвестициите в инфраструктура не са по-различни от на всяка нейна съседка. Пазарът за работна ръка, отчитайки и нивата на образование, единствено расте. Средствата за научноизследователска и развойна дейност също са сравнително високи.

Проблемът на Италия изглежда идва от нейното правителство. Цитирайки Даниел Грос, уважаван европейски академик и икономист: „Единствените фактори, които със сигурност влошават положението в еврозоната произтичат от проблеми в нейното управление – например корупция и върховенство на закона.“

Според някои проучвания, правителството на Италия се справя по-неефективно и от това на Гърция.

Обобщаването на данните, които държавата публикува, също е често подвеждащо. Дори в северните градове на Италия създаването и управлението на бизнес да е лесно, както в Германия или Австрия, то не навсякъде е така. Наскорошен доклад, представен от Световната банка, води до притеснителни заключения. Според него, в страната се създават 1.63 нови корпорации за всеки 1,000 души. Във Великобритания, например, данните са за средно по 10.41 разрастнали се компании за същия брой граждани.

Няма конкретно обяснение какво пречи на бизнесите да се разширяват. Но не липсват и редица предположения. Данъчната система, законодателството, липсата на подходяща нагласа са едва част от тях. Традиционният семеен бизнес се справя чудесно, но трудно може да се приспособи в по-мащабна професионална среда.

И въпреки, че са предприети стъпки да се изменят някои неща в законодателството, това надали ще промени положението особено. С малки изключения в пенсионната система, трудно е да се намерят примери за успешни реформи в Италия. А подобно на повечето държави в Европа, страната трябва да се справи и с постоянно застаряващото си население. Липсата на достатъчно имигранти, които да съживят бизнеса, също създава сериозни затруднения.

И въпреки да е спорно дали високият дълг е опасен за страната, то със сигурност ще създаде неудобства. Дори лихвените проценти да се намалят внезапно, запазването на държавния дълг на едно място ще бъде трудно. В един момент инвеститорите могат да се осъмнят в умението на Италия да се справя с финансовите си предизвикателства.

Представете си, че някоя от италианските банки обяви кризисно положение. Откъде ще намери правителството средства, за да й помогне? Ако банките не могат да заемат пари на Италия, това кой ще го направи?

Има множество тревожни въпроси, които засягат страната, и не достатъчно отговори.