+ Приобщаване към единния европейски пазар

+ Нетен приток от финансови помощи

+ Приток на чуждестранни инвестиции

+ Развитието на пазара на финансови услуги

+ Окончателно премахване на валутната рискова премия

+ Нарастване на прозрачността при ценообразуването

+ Повишена икономическа адаптивност

+ Възникване на наднационални компании

Всички ние очакваме през 2007 г. България да стане част от Европейския съюз (ЕС). За много българи и за много голяма част от бизнеса в страната това е свързано с нови възможности за работа и нови свободи. За други присъединението е свързано с нови грижи и безпокойство.

Основната полза от присъединяването ни в Европа е приобщаването ни към единния европейски пазар с общо движение на стоки, услуги, капитал и работна сила, допълнително засилвайки вътрешнообщностния търговски обмен. Естествено е да се очаква едно по-добро съгласуване на потребителския, производствения и финансовия сектор, както и постепенно изравняване на потребителските цени и повишаване на трудовите доходи.

Втората ни полза е свързана с нетния приток от регионални помощи, които ще дойдат по две основни направления. Първото направление включва структурните и кохезионния фондове на ЕС, а второто направление идва от отчисленията от общия европейски бюджет, предназначени за общата аграрна политика. Макар че в краткосрочен аспект селскостопанските субсидии ще имат положителен ефект за икономиката ни като цяло, в дългосрочен аспект това ще попречи на преструктурирането на нашата селскостопанска индустрия и ще забави общото развитие на този така важен за българската икономика сектор.

Третият плюс е свързан с нетния приток на чуждестранни инвестиции, и в частност инвестициите в земя, земеделието и в аграрния сектор. За това беше необходимо да се приеме окончателно промяната в конституцията, предвиждаща отпадане на забраната за собственост на земя от чужди лица, без да се дава гратисен период за влизането на промяната в действие.

Защита на частната собственост е основно изискване за ефективното опериране на всяка пазарна икономика и една подобна забрана накърнява това изискване. Освен това по същество придобиването на право на собственост върху земя и недвижими имоти трябва да се тълкува и като част от свободно движение на капитали.

Четвъртата полза е свързана с развитието и хармонизацията на пазара на финансови услуги, което ще позволи на фирмите ни да се финансират от допълнителни финансови инструменти, предлагани в рамките на ЕС. Допълнителни улеснения ще възникнат и от единната база на формиране на котировките и общи борсови индекси в евро. Ползите ще се разпрострат дори и в небанковия сектор. Ще сме свидетели на засилени вътрешнообщностни операции и листване на нови фирми на борсите и др. Постепенно пазарът ще се окрупни, а и в рамките на Евросъюза вече се обсъждат проекти по обединение на фондови борси. Пазарът ще се универсализира чрез продажба на всякакъв вид финансови пакети и услуги, както и ще се развият застрахователните пазари. Ще се стандартизират методите за оценка на компаниите чрез присъждане на кредитен рейтинг, което пък ще позволи фирмено финансиране чрез издаване на корпоративни облигации при по-изгодни за фирмите условия.

Петата полза е свързана с премахването на валутната рискова премия, оскъпяваща инвестициите у нас, следствие на присъединяването ни към зона на валутна стабилност. В този смисъл може да се очаква допълнителен растеж на чуждестранните инвестиции. Тази валутна стабилност ще ни направи значително по-устойчиви на външни шокове.

Шестата полза е свързана с присъединяването ни към зона на ценова стабилност и нарастване на прозрачността при ценообразуването и намаляване на спекулативна нагласа при определяне на потребителния избор, което от своя страна ще доведе до по-доброто функциониране на пазарите ни.

Седмата полза е свързана с подобряване на възможностите за повишена икономическа адаптивност предвид по-реалната възможност за макроикономическото прогнозиране в резултат на присъединяването ни към синхронизиран в циклично отношение икономически организъм.

Осмата полза е свързана с неизбежното възникване на наднационални компании. Конкуренцията, специализацията, валутната стабилност и прозрачност ще доведат до тяхното възникване с цел разширяването на пазарни територии, което от своя страна ще увеличи заетостта и трудовите възнаграждения в тези отрасли на страната ни./в-к Дневник