Уязвимостта на българския банков сектор намалява през 2013 г. Факторите, които способстваха за тази тенденция са няколко, като с най-голяма тежест е приключването на процеса на редуциране на външната задлъжнялост и чувствителното забавяне на темповете, с които нарастват лошите кредити. Това се казва в годишен анализ на българския банков сектор на "УниКредит Булбанк".

За сметка на очаквани нови разходи за обезценка в размер на около 1,1 млрд. лв. през 2013 г., бяха абсорбирани допълнителна част от загубите, резултат от спукването на балона с недвижимите имоти и рецесията от 2009 г. Съществуващите капиталови буфери се очертава да нараснат със сума от малко над 500 млн. лв., което е и очакваната за 2013 г. консолидирана печалба на сектора. Тези резултати бяха съпътствани и от по-нататъшно намаляване на лихвите по кредитите със скорост изпреварваща тази по депозитите, което направи възможно нетния лихвен спред (разликата между лихвите по депозити и кредити) да се редуцира за втора поредна година.

Голямата картина обаче не беше изцяло позитивна. Кредитирането се забави до най-ниските си стойности от началото на кризата (0.7% годишен ръст към октомври 2013 г.), докато секторът продължи да губи ефективност. Съотношението приходи-разходи се влоши до 53% към октомври 2013 г. спрямо рекорда от 47% отчетен през 2007 г.

Какво очаква банките през 2014 г.? 

По подобие на 2013 г. и през тази година очакваме цената, която банките ще трябва да плащат, за да продължат да набират депозити от резиденти да продължи да пълзи надолу, макар и с по-бавни темпове. В известна степен причините за тази прогноза са същите като година по-рано. Новото сега е, че процесът на редуциране на финансовата задлъжнялост на банковия сектор, като цяло вече е приключил, и банките, които ще бъдат принудени да продължат да набират агресивно средства от резиденти, за да намалят зависимостта от външно финансиране до устойчиви нива, са малко на брой.

И през следващата година очакваме ръстът на депозитите да изпревари този на кредитите, но поведението на банките ще се промени. Те ще използват част от генерираната от секторите на домакинствата и фирмите ликвидност, за да продължат с преструктурирането на пасивите си, като изплатят най-скъпите си източници на финансиране, а свободните средства, в преобладаващата им част, насочат към пазара на книжа с фиксиран доход. Известно увеличение на външните активи също ще бъде на дневен ред в хода на следващата година.

Докато потенциалът за растеж в дългосрочен план продължава да е налице, в краткосрочен и средносрочен план търсенето на нови кредити ще остане слабо. Това се дължи на комбинацията от все още високи нива на дълг в някои сектори на икономиката и твърде крехкото възстановяване на БВП.

Финансовото преструктуриране на компании в затруднено положение продължава да протича бавно, което пречи да се намалят разходите, свързани с принудителното събиране на вземания. Загубите в портфейлите от кредити изглежда не са абсорбирани напълно и ще продължат да поддържат разходите за обезценка на високи нива поне още няколко години. Всичко това сочи, че приходите от основна дейност ще останат под натиск, а с това ефективността на сектора ще остане близо до наблюдаваните в момента нива от около 53% за съотношението приходи спрямо разходи.