Представяме ви проектоплановете за развитието на шестте района за планиране в България за периода 2007 - 2013 г. Документите са разработени от експертни групи към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Южният централен район за планиране (ЮЦРП) обхваща областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Кърджали и Смолян. Административният център е Пловдив, привлякъл голям дял от чуждите инвестиции (виж графиката). През последните години туристическият сектор набира темп. Растеж, макар и слаб, се отбелязва и в хранително-вкусовата промишленост.

През 2003 г. безработицата в района е 14.91%, като повече от половината са продължително безработни. Най-голям проблем безработицата представлява в Смолянска област, където тя стига 20.9 на сто. След 2001 г. в ЮЦРП започва плавно увеличение на заетостта, което е тенденция в цялата страна. Макар най-голям да е броят на заетите в сектора на услугите (51%), Южният централен район е водещ по заетост в индустрията. В частния сектор работят две трети от заетите в района, като броят им непрекъснато се увеличава. Основен проблем обаче е ниската производителност на труда.

Какво трябва да се направи

- за повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика

За целта експертите наблягат на развитието на изследователската дейност, на техниката и иновациите. Планът предвижда да бъде разработена Регионална иновационна стратегия, да се установят връзки с национални и европейски мрежи за технологичен трансфер и информационен обмен и да се въведат нови технологии в индустрията. Всичко това би струвало 32 млн. лв., сочат изчисленията на експертите.

До 2013 г. в района трябва да се изградят бизнес мрежи и клъстери в областта на туризма, селското и горското стопанство, електротехническата промишленост и добивната индустрия, която е свързана с енергопроизводството. За целта трябва да се осигурят 25 млн. лв. От особено важно значение е увеличаване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в бизнеса и публичните услуги. Разчетените средства за тези проекти са около 50 млн. лв.

- за развитие на инфраструктурата и градската среда

През територията на района минават три еврокоридора - 4, 8 и 9, тоест магистралите "Тракия" и "Марица" и основните пътища и връзките с Гърция и Турция. Важен елемент е отпушването на движението в посока север-юг, което ще стане след изграждане на тунел под връх Шипка. Предстои електрификация и удвояване на жп линията Пловдив - Свиленград, модернизация на трасето София - Пловдив и подобряване на достъпа до железопътен транспорт в южните части на района. Предвижда се изграждането на три ГКПП-та: Аврен - Миртиски, Златоград - Ксанти, Ивайловград - Кипронос. В плана е заложена идеята и за развитие на пътната мрежа в планинските райони, главно областите Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково. Трябва да се изградят терминални и логистични центрове, съсредоточени най-вече на местата на пресичане на еврокоридорите - Пловдив, Стара Загора и Свиленград, както и на местата, съчетаващи различни видове транспортни комуникации. Експертите подчертават и нуждата от модернизация на летището в Пловдив, което е от основно значение за развитие на международния туризъм. Това е най-голямото финансово перо в плана - 950 млн. лв.

Други 600 млн. лв. пък ще струва развитието на техническата инфраструктура - ВиК и енергийни мрежи, третиране на отпадъците. Планът предвижда изграждане или довършване на нови язовири ("Пловдивци", "Луда Яна" и др.), тъй като ЮЦРП е най-водообилният район в страната. Има нужда от развитие на водоснабдителната инфраструктура, особено в областите Стара Загора, Смолян, Кърджали и Пловдив, където има общини на воден режим заради недостиг на питейна вода. В момента само 65.4% от населението на района има достъп до канализация. Предстои и строежът на пречиствателни станции за отпадни води, което би решило проблема със замърсяването на участъци от река Марица. Планът предвижда и развитие на възобновяемите източници за водноелектрическа енергия, тъй като ЮЦРП е изключително богат на такива. Освен това има условия за използване на вятърната и слънчевата енергия, както и енергията от биомаса. В района има седем регионални депа за отпадъци, в Пловдив се строи инсталация за изгаряне на боклук, а в Смолян се реализира проект за домашно компостиране.

- за подобряване на социалната инфраструктура

На преден план експертите посочват нуждата от инвестиции в образованието, което да бъде съобразено с нуждите на пазара на труда. Това включва модернизиране на учебните заведения, постоянни контакти между университетите и бизнеса и стимулиране на обучението през целия живот. За целта се предвиждат 70 млн. лв. Планът включва още подобряването на здравните услуги, приобщаването на хората от изостаналите общини към пазара на труда и развитие на социалните грижи и услуги.

- за опазване и използване на природното и културното наследство

Планът предвижда 95 млн. лв. за укрепване на защитените територии от европейската програма "Натура 2000". Поне 25 млн. лв. са необходими за мерките срещу замърсяването на въздуха, водите и почвите, причинени от различни производства.

Свободна ниша за туризма е разработването на туристически пакети, които включват обекти от природното и културното наследство.

- за развитие на икономиката, основана на местните ресурси

В тази графа също попада туризмът, който трябва да наблегне на развитието на различни форми - ски, културен, екологичен, балнеоложки, селски, приключенски и др. Трябва да се създадат туристически атракции и да се предвиди сериозна маркетингова стратегия. За развитието на туризма експертите предвиждат 85 млн. лв.

За селското и горското стопанство основен акцент е комасацията на земята. Неоползотворен ресурс са природните продукти - билки, гъби, горски плодове, а също и екологичното земеделие.

Според експертите в сектора на индустрията трябва да се наблегне на хранително-вкусовата промишленост, суровината за която се произвежда на място. Дървообработващата промишленост пък е алтернатива за поминък в изостаналите планински райони.

Финансиране

За осъществяването на плана са необходими близо 2.52 млрд. лв. От тях 68% се очаква да дойдат от ЕС, като структурните фондове покриват 1.08 млрд. лв., а Кохезионният фонд - 640 млн. лв. Националното финансиране възлиза на близо 784 млн. лв. От републиканския бюджет ще дойдат 58.4% от тях, на общините се падат 18.4%, а на държавните търговски дружества - 3.7%. За останалите близо една пета от националното финансиране се разчита на частните дружества. Международните институции пък са предвидени като източник само на 18 млн. лв./Dnevnik online