България се нарежда на 48-мо място в годишната класация за просперитет на базираната в Лондон, Великобритания, неправителствена организация Legatum Institute. Мащабното проучване обхваща 142 държави и 2 територии без държавен статут, които формират близо 99% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и 96% от световното население.
Изследването проследява темповете на развитие на страните за периода 2009-2012 г. До тази година то е обхващало 110 държави, като през 2012 г. обхватът му е разширен с още 32. Цялостният просперитет на всяка от тях е определен на базата на осем показателя – икономика, предприемчивост, управление, обучение, здравеопазване, сигурност, лична свобода и социален капитал.
В рамките на четирите изследвани години позицията на България остава сравнително стабилна в световната класация – ние сме 47-ми през 2009 г., 46-ти през 2010 г. и 48-ми през 2011 и 2012 години. Трябва обаче да се отчете, че през предходните години са били изследвани по-малко държави – през 2012 г. са включени например Люксембург, Малта и Кипър, които в момента се нареждат преди България.
Снимка: Legatum Institute
По цялостен просперитет сме сред т.нар. „жълти“ държави или тези, които се представят сравнително добре и са в горния сектор на средното ниво на просперитет (Upper Middle Ranking Countries). Там попадат и повечето от проследените показатели – ниво на предприемчивост и ниво на сигурността (и по двата сме 41-ви), качество на здравеопазването (където сме 49-ти), качество на образованието (51-ви) и лична свобода (59-ти).
По другите три подиндекса България попада сред „оранжевите“ страни или тези в долната половина на средното ниво на просперитет (Lower Middle Ranking Countries). Нареждаме се на 72-ро място по качество на управлението, на 85-то място по социален капитал и чак на 93-то място по ниво на икономиката. Въпреки това сме една от малкото европейски страни, които през четирите изследвани години бележат икономически ръст.
Как се представя светът?
30 държави попадат в категорията High Ranking Countries и бележат високо ниво на просперитет; т.нар. „зелени“ страни. 27 от тях са с демократично управление. Най-голямата от тях - Индия, обаче, пада с 5 позиции от 2009 г. насам и в момента заема едва 101-во място от всички 142.
Т.нар. Upper Middle Ranking Countries са общо 41, толкова са и определените като Lower Middle Ranking Countries. Последните 30 държави в класацията са „червени“ или са такива с ниско ниво на просперитет – т.нар. Low Ranking Countries.
Десетте най-проспериращи страни са съответно Норвегия, Дания, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Канада, Финландия, Холандия, Швейцария и Ирландия. За пръв път САЩ изпада от първите 10 – тази година тя заема 12-та позиция.
На дъното пък са, започвайки от последната, Централноафриканската република (ЦАР), Демократична република Конго, Афганистан, Чад, Хаити, Бурунди, Того, Зимбабве, Йемен и Етиопия.
Как се представя Европа?
Представянето на европейските държави в индекса за 2012 г. варира, следвайки институционалните, икономическите и политическите различия между тях, се обяснява в доклада на организацията.
С изключение на Гърция и на Италия, повечето западноевропейски държави попадат сред първите 30 в общото класиране, докато централно- и източноевропейските страни стоят като цяло по средата (с изключение на Чехия и Словения, които също са в топ 30).
От друга страна, през последните четири години именно повечето от страните от Западна Европа бележат спад в икономиките си, докато показателят отбелязва ръст при някои от държавите от Източна Европа.
Промяната в икономическия подиндекс отразява не само промените в БВП на страните. Тя говори за влошеното здраве на европейската икономика, съчетано с променените очаквания и удовлетвореност на европейските граждани, посочват още от Legatum Institute. Сред държавите с най-голям спад са Гърция, Испания, Исландия и Литва. Темпът на намаляване на икономическия подиндекс е по-силно изразен в Западна Европа, като средният спад там е два пъти по-голям, отколкото е този в Източна Европа.
Може би изненадващо някои от по-силните европейски икономики като Норвегия, Дания и Финландия също бележат спад. Като цяло промените са резултат от обективни променливи като нивата на лошите кредити и на заетостта, отчитат експертите.
Сред страните, регистрирали ръст в икономиките си, е и България. Останалите са Молдова, Македония, Словакия, Португалия, Германия и Швейцария.
