През последните седем години България постигна забележителен напредък по пътя към дългосрочна стабилност и устойчив растеж.
В резултат от добре обоснованата макроикономическа политика и задълбочените структурни реформи средният растеж в България достигна нивата на осемте нови страни-членки (НСЧ-8)1 на Европейския съюз (ЕС). Ускореният растеж и ниската инфлация спомогнаха за повишаването на дохода на глава от населението и на жизнения стандарт: доходът на глава от населението, изчислен в паритет на покупателната способност, нарасна от 5216 щатски долара през 1998 г. до 8007 щатски долара през 2004 г. През 2003 г. високият процент на безработица, запазен още от началото на 90-те години, започна да спада. Макар че намаляването на безработицата се дължеше частично и на активните програми за пазара на труда, през 2004 г. (за първи път след 1996/97 г.) в частния сектор беше отбелязано нетно създаване на работни места, което допринесе за по-нататъшното намаляване на безработицата до 12.7 %. Стабилността, икономическият растеж и, до известна степен, разгърнатата система за социална защита също спомогнаха за съществено намаляване на бедността, която продължава да спада.

Въпреки общите положителни резултати, България е значително по-бедна от новите страни-членки на ЕС.
Доходът на глава от населението в страната по паритет на покупателната способност (ППС) през 2003 г. възлизаше на 30 % и съответно на 57% от средното ниво в 25-те страни-членки на ЕС и в НСЧ-8. Поради голямото изоставане на доходите в България от доходите в 25-те страни-членки е необходимо повишаване на ефективността на икономиката, така че предстоящото присъединяване към ЕС да осигури бързо намаляване на разликите и да доведе до устойчиво подобряване на жизнения стандарт.

За да намали разликата в доходите и за да облекчи сближаването с ЕС, България ще трябва да увеличи заетостта и производителността в съответствие с Лисабонската програма.
Реформите са особено наложителни за България поради отрицателните стойности на естествения прираст на населението в страната (около -0.7% годишно) и на миграцията (около -0.1 % годишно). Те доведоха до бързо спадане на дела на лицата в трудоспособна възраст и нарастване на дела на старите хора в общия брой на населението. В същото време България е на предпоследно място по трудово участие на работната сила на пазара на труда (49.4 %) и на последно място по процент на заетостта (43.6 %) сред страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). За да се достигне нивото на Европейския съюз, процентите на заетостта и на участието на Република Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Република Словакия, Словения.

Пътят към успешна интеграцияв ЕС: Политическият дневен ред
iv пазара на труда трябва да се повишат. Освен това, значителна част от заетостта се дължи на непроизводителни сектори на икономиката или на сфери, в които роизводителността на труда е в стагнация. Това се отнася преди всичко за селското
стопанство, където производителността е спаднала рязко. Без повишаване на гъвкавостта на пазара има опасност икономиката да остане блокирана в цикъл на ниски
заплати и ниска производителност. Като се вземат предвид демографските тенденции,
България едва ли би могла да си позволи това.

Увеличаването на инвестициите и повишаването на общата факторна производителност ще бъдат решаващи за продължаването на икономическия растеж.
Осъвременяването на основния капитал все още се намира в начален етап, а производствените фактори се използват непълно (фирмите работят при 70 % от производствената си мощност). Това е резултат от дългите години на сравнително ниски инвестиции. Средното съотношение между обема на инвестициите и БВП през 1991-2004 години в България възлизаше на 17% в сравнение със средната стойност от 25 % в новите страни-членки. Макар че инвестиционният процес се възстанови - до известна степен благодарение на подобрения инвестиционен климат - и обемът на инвестициите през 2004 г. достигна 23.5 % от БВП, натрупаният недостиг на основен капитал остава значителен и налага вземането на мерки. Освен това, публичните и частните инвестиции се концентрират в сектори, насочени към обслужването на вътрешния, вместо към външния пазар, а в структурата на износа преобладават изделия с влагане на голямо количество ниско квалифициран труд. Конкуренцията на вътрешния пазар обаче се ограничава от прекалено усложнената нормативна уредба и неефективното принудително изпълнение на договорите. Въпреки че през последните няколко години беше постигнат напредък в реформите на нормативната уредба и съдебната система, в тези сфери България изостава от другите страни в региона.

С приближаване на датата за присъединяване на България към ЕС, тя има възможност да действа за преодоляването на тези предизвикателства и да изведе икономиката си по пътя на ускорения икономически растеж.
Настоящият доклад предлага програма за реформи, съсредоточаваща се върху пет области и имаща за цел намаляване на разрива в доходите, производителността и инвестициите, както и ускоряване на конвергенцията с ЕС:
(i) Повишаване на количеството и качеството на човешкия капитал. За насърчаване на растежа на производителността на труда и за разширяване на експортния капацитет извън износа на трудоемки изделия, създавани с ниско квалифициран труд, е необходимо да се осъвременят уменията на работната сила. Това налага реформа на образователната система, в това число, на университетите и на средните професионалните училища със следните цели:

(а) подобряване на обвързването между уменията, придобивани в системата на образованието, и изискваните на пазара на труда умения чрез създаване на механизми за обратна връзка между системата на образованието и пазара на труда;
(б) повишаване на ефективността и ефикасността на публичните разходи за образование чрез преразпределяне на ресурсите от недоизползвани сгради и излишък на персонал за модернизиране на учебните планове, учебниците и учебно-техническите пособия; прилагане на комплексно разпределяне на ресурсите спрямо броя на обучаващите се; обвързване на финансирането освен с броя на записаните ученици и с образователните резултати.

Пътят към успешна интеграцияв ЕС: Политическият дневен ред
v
(ii) Повишаване на количеството и качеството на материалния капитал.
Транспортната мрежа в България се нуждае от осъвременяване, тъй като морските пристанища и близо две трети от пътищата са в лошо състояние. По тази причина би следвало приоритетът при разпределянето на ресурсите да се даде на поддръжката на съществуващата база, а не на новите инвестиции. Последователността на реформите в тази област ще трябва да се основава на анализ на разходите и ползите и да отчита либерализацията на международните автомобилни товарни превози в контекста на присъединяването към ЕС. Приоритетните области за реформи би следвало да бъдат:

(а) модернизиране и решаване на проблемите в създаващите затруднения пътни участъци с международен трафик на дълги разстояния;
(б) реформа на морските пристанища, в това число, организиране на пристанища от типа "лендлорд" с отделяне на експлоатационните от комерсиалните функции, приватизация на пристанищните услуги и възлагане на терминалите за големи контейнери и насипни товари на концесия на частни оператори.

(iii) Насърчаване на ефективно и прозрачно управление на публичния сектор,
в това число, по-нататъшно преструктуриране на публичните разходи.
България осъществи редица реформи, насочени към усъвършенстване на функционирането на публичния сектор. За постигането на това бяха приети голям брой нови закони и разпоредби. Следващият етап на реформите би следвало да сеъсредоточи върху:

(а) повишаване на ефективността на разходите в здравеопазването и социалното подпомагане;
(б) разширяване на програмното бюджетиране за обхващане на всички министерства и обвързване на разпределението на бюджетните средства с резултатите и качеството на
изпълнението;
(в) внедряване на информационна система за финансово управление в бюджетния сектор;
(г) прилагане на критерии за професионални качества и заслуги при назначаване, повишаване в длъжност и увеличаване на заплатите;
(д) прилагане на стратегии за борба с корупцията при стриктно изпълнение на разпоредбите за ограничаване на конфликта на интереси и за деклариране на имуществото;
(е) осигуряване на прозрачност и конкуренция в обществените поръчки за строителство.

(iv) Повишаване на ефективността на пазара на труда. Действащото трудово законодателство осигурява големи облаги за лицата с трудови договори и дълъг трудов стаж, като пренебрегва съществена част от трайно безработните с малко възможности за работа, както и работещите в неформалния сектор. Най-важните реформи в тези области би следвало да включат:

(а) намаляване на данъчно-осигурителната тежест върху заплатите за преодоляване на пречките пред създаването на нови работни места;
(б) възприемане на политика за гъвкаво използване на срочни трудови договори и променливо работно време;
(в) допускане на по-гъвкави условия за назначаване и уволняване поради промени в
натоварването на производствените мощности, в качеството на трудовото изпълнение и поради неспазване на трудовата дисциплина;
(г) засилване на връзката между размера на заплатите и трудовото изпълнение чрез включване на надбавката за трудов стаж в основната заплата и по такъв начин отстраняване на надбавката;
(д) привеждане на размера на помощите за безработица в съответствие със средните нива и продължителност, съществуващи в страните

Пътят към успешна интеграцияв ЕС: Политическият дневен ред
vi членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с
цел премахване на демотивацията за намиране на работа;

(е) повишаване на участието на работната сила чрез допускане на по-гъвкаво използване на срочните трудови договори и назначаване на непълен работен ден.

(v) Подобряване на работата на съдебната система и намаляване на сложността на нормативната уредба. Макар че през последните години инвестиционният климат се подобри, законодателството и административната нормативна уредба в България остават прекомерно усложнени, а принудителното изпълнение на договорите е ненадеждно. За насърчаване на конкуренцията на вътрешния пазар и за цялостно стимулиране на частния сектор е важно да се опростят регулативните режими и да се осъществи съдебна реформа за подобряване на принудителното изпълнение на договорите. Реформата би следвало да включи:

(а) опростяване на процедурите по изпълнението на договорите;
(б) облекчаване на лицензионните режими;
(в) изнасяне на регистрирането на фирмите от съдилищата;
(г) премахване или намаляване на минималната сума на уставния капитал за учредяване на дружество с ограничена отговорност;
(д) опростяване на документацията, изисквана за регистрирането на нова фирма;
(е) въвеждане на задължителен срок за отговор при регистрирането и лицензирането на фирмите (по принципа на мълчаливото съгласие).

За да постигнат успех, горепосочените структурни реформи трябва да се осъществят в стабилна макроикономическа обстановка.
Следователно, дневният ред на реформите трябва да бъде подкрепен от макроикономическа политика, насочена към преодоляване на рисковете, отстраняване на уязвимите места и постигане на напредък по пътя към монетарна интеграция. В краткосрочен аспект съществуват рискове, свързани с натиска от увеличаващия се дефицит по текущата сметка на платежния баланс и бързия растеж на кредитирането в частния сектор. Досега тези рискове се компенсираха частично чрез постигането на бюджетен излишък. В по- дългосрочен план обаче фискалната политика трябва да остане достатъчно гъвкава, за да може да реагира на възможните външни и вътрешни сътресения.

Пълния текст на доклада можете да намерите тук.