Трасето север - юг

Един от острите проблеми пред жп транспорта на България е връзката с останалите страни по направлението север-юг – от Видин през София до Кулата на южната ни граница

Доскоро се предвиждаше жп линията Видин-София да бъде предназначена за скоростни влакове с възможност за развиване на 160 км/ч., но от известно време се мисли като линия основно за товари. Съответно максималната скорост по нея ще достига 110 км/ч. Една от причините може би се крият във високата индикативна стойност на първоначалния проект, оценяван на няколко милиарда. От друга страна в геополитически аспект стои възможността за осъществяване на товарни превози от солунското пристанище през България и Дунав мост 2.

Затова и развиването на направлението Видин-София-Радомир-Кулата може да се окаже от стратегичеко значение. Такъв  проект обаче засега не е изработен, а от транспортното министерство неотдавна коментираха, че средствата по ОП „Транспорт” за следващите седем години могат да стигнат най-много за отсечката София-Мездра в посока Видин.

От Черно море по Дунав към Западна Европа

Линията Русе-Варна е един от стратегическите транспортни коридори в страната, който трябва да осигурява превоза на товари от морското до речното пристанище и от там по Дунав към Централна и Западна Европа. Проектът е важен и заради бъдещото изграждане на интермодален терминал в Русе.

Лошото техническо състояние на трасето обаче в момента не позволява развиване на високи скорости и възпрепятства ефективния транспорт. Неотдавна ресорният министър Данаил Папазов увери, че проектът за рехабилитация е вече готов, като финансиране за него ще бъде осигурено по ОП „Транспорт” 2014-2020 на обща стойност 305 млн. лева.

Развиваването на тази линия като товарен коридор среща и своите критици. „Идеята за превозване на товари от река на жп и след това на море се доказва финансово. При движение с 6 възела в час (10-12 км в  час) по реката и двойни товарно-разтоварни работи, които са най-скъпото перо по веригата, спестените максимум 6-12 часа не могат да мотивират товародателите. Претоварването в Русе, качването на железницата до Варна и претоварването там ще повишат много цената на превоза. Или пристанищата трябва да свалят цените, или железниците, или и едните, и другите, за да се постигне приемливо ниво. Опити са правени и те не са се увенчали с успех, защото става въпрос за драстично по-ниски цени”. Това смята Кристиана Чакърова, старши тъководител проекти в Институт по транспорт и комуникации.

Финансиране

На фона на драстичното свиване от близо 500 млн. евро на средставата по ОП „Транспорт” 2014-2020, България все  пак има шанс да получи евросредства от новия фонд Connecting Europe. Той е предназначен само за важни свързващи целия ЕС проекти, каквито например са международните жп коридори. Финансирането, което страната ни се надява да получи по този фонд, се равнява на 350 млн. евро.

От друга страна, сериозен проблем възникна, след като стана ясно, че 48 млн. евро не достигат за подготовка на жп проектите, които ще стартират през следващия програмен период 2014-2020. Става дума за модернизирането на жп участъците София-Септември, София-Драгоман, София-Перник-Радомир, Видин-Медковец, включително и на жп възлите София, Пловдив и Бургас.

Дупките в бюджета заплашиха отпускането на договерените средства за следващите седем години от новия програмен период. Частично проблемът бе решен, след като през юли тази година се пренасочиха 20 млн. евро от ос 2 (за строителство на пътища) по ОП „Транспорт ” към ос 1 на програмата – за развитие на железопътна инфраструктура.

Равносметката от изтичащия програмен период 2007-2013 показва, че за модернизация и скоростни жп линии са отпуснати  повече от 1 млрд. лева по ОП „Транспорт” с цел да бъде оптимизиран жп транспорта. Голяма част от проектите обаче закъсняват и ще бъдат завършени през идните години. Проектните скорости от 130-160 км/ч. все още са невъзможни за развиване в голяма част от железопътната мрежа. Скоротст от над 100 км/ч. е допустима в едва 20% от трасето, а в повече от 50% скоростите варират между 60 и 100 км/ч., в други 17% - падат под 60 км/ч.

От своя страна в Министерство на транспорта се надяват до края на 2013 година да са приключили с подготовката на всички бъдещи проекти, за да може след договарянето на основните приоритети за следващия 7-годишен период, веднага да се стартира с изпълнението им.