Растежът на пазарите на множество видове потенциално рециклируеми материали се дължи отчасти на политически стимули, но също така и на общи търговски условия. В много случаи тяхното развитие се подпомага пряко от публичните власти чрез мерки като схеми за събиране на рециклирани материали, депозитно-възстановителни системи, както и схемите за обществени поръчки. Властите предоставят и косвена подкрепа за тези пазари чрез интернационализацията на външните фактори в управлението на боклука и в добива на суровини по възходящ ред.

Пазарните неуспехи и бариери ограничават развитието на някои пазари.

В повечето случаи ограниченията на пазарите на много видове потенциално рециклируеми материали възникват, понеже тези пазари притежават характеристики, които отслабват тяхната ефективност. Фактори като липсата на информация, технологичните особености и пазарното влияние могат да влияят на цените, количеството и качеството търгуваните материали. В добавка, пазарните бариери, като разходите за издирване на контрагенти и транзакционните разходи, могат да имат неблагоприятен ефект върху пазарното развитие. Най-накрая, такива пазарни неуспехи и ограничения могат да имат отрицателно влияние върху целия пазар.

Асиметричната /Липсата на/ информация, свързана с вторичните суровини, може да се окаже сериозна пречка пред развитието на пазара.

Ако продавачите притежават информация относно характеристиките на потенциално рециклируеми материали, но тази информация не е достъпна за купувачите (освен на неизгодна цена), се създават предпоставки продавачите да предлагат нискокачествени отпадъци на пазара, тъй като това не води до никакви отрицателни последствия за тях, поне в краткосрочен план или ако ефектът от значението на добрата репутация отсъства. Резултатът от това може да бъде спирално понижаване на качеството на рециклируемите материали, предлагани на пазара. Например, когато схемите за събиране не са добре контролирани, това може да е предпоставка за присъствието на вода в отработените смазочни масла.

Първоначалните (включително и погрешни) представи за качеството на продуктите, произведени от рециклирани материали, може да представляват проблем.

Купувачите трябва да бъдат внимателни при навлизането си на пазара, защото нямат пълна информация за качеството на крайните продукти, произведени от рециклирани материали. При ефективните пазари такава информация е сполучливо разпространена, тъй като участниците на пазара наблюдават и контролират избора на другите участници. При нововъведените продукти, обаче, - включително тези произведени от рециклирани материали – може да мине значителен период от време преди да се постигне ефективност на информацията и пазара. Тъй като първоначалните купувачи на такива продукти не получават нищо в замяна на информацията, която те самите генерират и осигуряват, за ползване от другите пазарни участници, в началото пазарните процеси ще са далеч от оптималното ниво. Това беше проблем преди години при рециклираната хартия и продължава да е проблем при регенерираните гуми и други материали.

Технологичните фактори свързани с продуктовия дизайн могат да са причина нивото на рециклиране да е под оптималното.

Аналогично, ако производителите не бъдат възнаградени на пазара това, че създават подходящи на рециклиране продукти, те най-вероятно няма да го правят, дори ако това е в интерес на обществото като цяло. Наистина, на много пазари нарастващата сложност на продуктовия дизайн и използваните материали са увеличили значително разходите за рециклиране. Ясно е, че дизайнът и използваните материали при новоразработените продукти носят ползи – в противен случай фирмите не биха правили такива инвестиции. Но при лисата на пазарни сигнали за нетните ползи от възможността за рециклиране, продуктовият дизайн ще бъде неефективен. Отпадъците от пластмасови опаковки са област, за която тези проблеми са от голямо значение.

Разходите за издирване на контрагенти и транзакционните разходи могат да затруднят срещата между купувачите и продавачите и сключването на ‘справедлива’ сделка.

В най-общ смисъл, в търговията с материали за рециклиране се правят значителни разходи за издирване на контрагенти и транзакционни разходи. Пазарите често са неустановени или случайни, а в някои случаи включват пазарни участници с малък пазарен опит. При такива условия може да е трудно за купувачите и продавачите да се намерят един други. Още повече, след като вече са се намерили, усилията, изразходвани за постигане на договаряне на ‘справедлива’ цена могат да бъдат значителни, поради хетерогенното и променливо естество на разменяните стоки. Въпреки, че тези разходи могат да намалеят с времето, те могат да са сериозни бариери за дълъг период. Сред пазарите, тези за строителни отпадъци и материали от събаряне на сгради имат особено високи транзакционни разходи и разходи за издирване на контрагенти.

Концентрираното пазарно влияние при пазарите на заместители на първични материали може в определени случаи да ограничи проникването на рециклируемите материали. По-притеснителна може да е, обаче,  липсата на конкуренция на самите пазари за рециклируеми материали.

Съществуват малко емпирични доказателства, че пазарното влияние от страна на производителите на нерециклирани продукти би могло да подтиска развитието на пазарите за рециклируеми материали. Още повече, съществуват аргументи в подкрепа на гледната точка, че концентрираното пазарно влияние на пазарите на нерециклирани продукти може да доведе до увеличена употреба на рециклируеми суровини. Възможно е, обаче, пазарното влияние на пазарите за рециклируеми материали да оказва негативно влияние върху нивата на рециклиране. В случаи, когато пазарите са от местно естество (строителни отпадъци), или със значими икономии поради гъстота (пунктове за събиране на  отпадъчна хартия), е възможно да се явят проблеми, породени от пазарното влияние в самия процес на рециклиране, на които трябва да се обърне внимание.

Степента на тези неуспехи или ограничения на пазара варира в големи граници и зависи от конкретния отпадък за рециклиране.

Въпреки, че съществуват доказателства за наличието на липси и бариери, важно е да се разгледа детайлно функционирането на отделните пазари. Наистина, много пазари изглеждат относително ефикасни, докато в други случаи може да съществуват значими бариери, които да ограничават развитието на съответния пазар. ‘Индустриалните’ политики, които адресират такива неуспехи и бариери, могат да бъдат важно допълнение към традиционните екологични политики.

Развит е набор от ефективни политически мерки, които са адресирани към специфични проблеми.

Подкрепата за постигане на все по-високи нива на рециклиране при неефикасен пазар може да наложи много висока цена върху общественото благосъстояние. В такива случаи е много по-евтино да се работи за премахване на несъвършенствата на пазара, отколкото да се правят опити за достигане на по-високи нива на рециклиране чрез амбициозни програми. Подходящите обществени политики към решаване на специфични проблеми включват:

·        Разходи по издирване на контрагенти: Разпространяване на информация сред потенциалните пазарни участници (търсене и предлагане), уеб-обмяна с оглед намаляване на разходите по идентификация на пазарните контрагенти.

·        Транзакционни разходи: Създаване на стандартизирани договори, схеми за оценяване качеството на отпадъците за хетерогенни материали, установяване на механизми за решаване на спорове.

·        Асиметрична информация: Налагане на сертификационни схеми, подкрепа за изследователско оборудване, програми за обществени поръчки, понасяне на отговорност за грешно представяне на продукт и установяване на механизми за разрешаване на спорове.

·        Потреблението като външен фактор: Изпълнение на демонстративни проекти, реализация на програми за обществени поръчки и разпространяване на информация за продуктовите характеристики.

·        Технологични фактори: Прилагане на увеличена отговорност на производителя, научно-изследователска  дейност за ‘дизайн при рециклиране’, разработване на стандарти за продуктите, включващи въздействие върху рециклируемостта.

·        Пазарно влияние: Въвеждане и поддържане на обща антимонополна политика на конкуренция, пазарна регулация на събирането и обработката на отпадъци, която осигурява конкурентоспособно търсене.

Такива политики могат ефективно да допълнят по-традиционните политики за рециклиране.

Поставен е акцент върху нуждата от използването на комбинация от политики. Тази комбинация, обаче, не е свързана само с екологичните политики, но и с пазарните и индустриалните политики. Дълбокото разбиране на пазарите и средствата, чрез които различните политики взаимодействат една с друга и влиянието им върху пазара, са ключът за разработване на правилната комбинация. Това е особено вярно когато осъзнаем, че няколко "екологични" политики (напр. увеличена отговорност на производителя) могат да повлияят значително върху пазари, на които действат и ‘индустриалните’ политики (напр. пазарна регулация).

Пълният текст на анализа на английски е достъпен на адрес:

www.oecd.org= "" document=""> https://www.oecd.org/document/14/0,3343,en_2649_201185_37757966_1_1_1_1,00.html