Развитие, тенденции и прогнози за банковия сектор на страните от ЦИЕ (2007-2009 г.)

Изследване на "УниКредит груп"

Прогноза за българския банков сектор за периода 2007-2009

Икономистите на УниКредит Груп очакват значителен растеж в обема на бизнеса, особено по отношение на кредитите. Средният кумулативен ръст на заемите за неправителствения сектор до края на 2009 г. ще достигне 23.4%. Този ръст е сравним с очакванията за останалите страни от региона. В основата на растежа ще бъде силното инвестиционно търсене в корпоративния сектор и значителния апетит за потребление на стоки и услуги при домакинствата, който е резултат от постепенното изравняване в стандарта на живот в България с този в по-развитите страни от Западна Европа. От гледна точка на търсенето предпочитаните сегменти ще бъдат МСП и кредитите за домакинствата. Търсенето на ипотечни кредити ще остане силно, което изглежда разбираемо като се има предвид, че недвижимите имоти се превръщат в предпочитана форма на спестяване при домакинствата.

Данните за секторната сегментация на корпоративните кредити (при използване на данни от консолидираните баланси по сектори на икономиката) показват най-висока концентрация на кредити в сектор "Търговия на едро и дребно". В по-голямата си част това са оборотни кредити. В промишлеността висока концентрация на кредити се наблюдава в някои от т.нар. традиционни сектори (характеризиращи се като правило с висок относителен дял на разходите за труд и ниска добавена стойност), най-вече производството на "Храни и напитки". Това в значителна степен се отнася и за "Енергетика", "Туризъм", "Строителство" и производството на "Метали". Сектори на икономиката, които се характеризират с ниско ниво на проникване на банковите заеми са "Селско Стопанство" - близо 10% дял от брутната добавена стойност в икономиката при по-малко от 3% от общо кредитите, отпуснати от местни банки. Сектори с много добра перспектива, към които икономистите на УниКредит Груп очакват предлагането на кредити постепенно да се преориентира, са производството на машини и оборудване, включително производство на електрически машини и апарати, както и производство на различни строителни материали, най-вече поради бързия ръст на строителен сектор.

Инвестициите в България нарастват с изпреварващи темпове и са в основата на растежа на БВП, от гледна точка на компонентите на крайното търсене. В същото време се наблюдават значителни промени в структурата на финансиране на разходите за придобиване на дълготрайни материали активи. Членството в ЕС доведе до значително нарастване на външното финансиране в периода 2004 - 2006. През последните три години 47% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са били финансирани с ПЧИ и дългосрочни външни заеми, докато през предходните три години са били средно 27%. През 2005 г. и 2006 г. тази тенденция допълнително беше подсилена и от рестрикциите върху ръста на заемите, отпускани от местни банки. Това накара търсенето да се преориентира към източници на финансиране извън българския банков сектор. С това се свързва и ръста на лизинга до 6% от инвестиционните разходи през 2006 година. По оценки на УниКредит Булбанк през 2006 дългосрочните кредити, отпуснати от местни банки, са използвани за финансиране на около 12% от инвестиционните разходи, докато делът на финансиране от вътрешни за компанията източници, най вече за сметка на реинвестираните печалби, е около 35%.

Класическият начин да се оцени задлъжнялостта на сектор на домакинствата, е да се направи съпоставка между нивото на доходите (измерени чрез БВП) и общо финансовите пасиви на домакинствата. Тези данни сочат, че задлъжнялостта на домакинствата в България (21%) леко изпреварва средната за ЦИЕ (17.3%) в края на 2006 г.  Алтернативен подход е да се сравни нивото на доходи и броя на домакинствата от двете децилни групи (децилна група е десет процента в случая от домакинствата) с най-високите нива на доходи от една страна, с информация за броя и средния размер на сравнително големите кредити. По оценки на УниКредит Булбанк, взимащи в предвид разликата между официално декларираните заплати и действителните такива (така както са измерени от Витоша Рисърч и Industry Watch), в момента десетте процента домакинства с най-високо ниво на доходите имат среден месечен доход от 2275 лева. Тези от втората по ниво на доходи децилна група имат съответно среден месечен доход от 1369 лева. Ако приемем, че двадесетте процента домакинства с най-високи доходи са онези, на които се падат сравнително големите заеми – тези с единичен размер от над 10 000 лева, то възниква следната картина на задлъжнялост в България. Срещу 180 003 заема със среден размер от 34 467 лв. и средномесечен размер на сумата, необходима за обслужване на заема от 395 лв. (при 10 годишен кредит и 7.5% лихва), стоят 272 хиляди домакинства със средномесечен доход от 2275 лв. и други 272 хиляди домакинства със средномесечен доход от съответно 1369 лв. Според УниКредит Булбанк, тези данни подчертават наличието на допълнителен потенциал, който има местния банков сектор по отношение на кредитите на дребно. Тези данни позволяват достигнатите нива на задлъжнялост да бъдат определени като умерени.

Темповете на нарастване на депозитите постепенно ще се редуцират спрямо неустойчиво високите нива, наблюдавани през последните няколко години. УниКредит Груп очаква кумулативен средногодишен ръст на депозитите от около 18% в периода на прогнозата 2007 - 2009, спрямо 33% за периода 2004 - 2006. Това се обуславя от забавяне в ръста на депозитите на домакинствата, най-вече поради преориентиране на предпочитанията към недвижими имоти и алтернативни форми на спестяване като предпочитани инструменти за акумулиране на богатство. В същото време подобряващите се финанси и печалби на корпоративния сектор ще позволят  ръста на депозитите в този сегмент да продължи да изпреварва номиналния ръст на БВП за периода до 2009 г. През 2007 г., в частност, е налице и съществен ефект, произтичащ от много високата база през предходната година, когато банките еднократно привлякоха значителни по обеми депозити от не-резиденти, с цел да смекчат ефекта от  ограничителните мерки на БНБ върху ръста на заемите.

Кумулативният дял на кредитите, класифицирани като нередовни и необслужвани, се очаква да нарасне умерено до около 4.2% в края на 2009 г., при малко под 3% в момента. Това се свързва с две причини. Първо, навлизането в сегменти с по-ниски доходи и следователно повече риск при кредитите на дребно, както и по-голямото проникване при МСП. Тази тенденция носи ползи, произтичащи от по-добрата диверсификация, но и предизвикателства, тъй като голяма част от МСП са в сивия сектор на икономиката и оценката на кредитоспособността изисква разработването на специфични инструменти за оценка и контрол на риска. И второ, много интензивното съперничество между банките за пазарен дял в някои изолирани случаи води до по-бързо, отколкото благоразумието изисква, разхлабване на стандартите за кредитоспособност, прилагани спрямо  кандидатстващите за кредит фирми и домакинства.

В периода 2007 – 2009 г. приложимите лихвени проценти по новоотпуснатите кредити ще продължат да намаляват. Това обаче ще става много по-бавно от темповете, наблюдавани през последните няколко години. Три основни причини ще обуславят много бавната динамика на процеса. Първо, лихвите по кредитите в България вече са много близки до тези в страните от ЦИЕ и дори до тези в някои страни в евро зоната и следователно голямата част от потенциала за спад в лихвите, като последица от процеса на конвергенция (догонване), вече е изчерпан. На второ място, разходите за финансиране ще нараснат поради по-високите международни лихви. И трето, структурата на общо новопредоставените кредити ще еволюира в посока увеличаване дела на кредитите на дребно и тези за МСП, които като правило се характеризират с по-високи нива на приложимите лихвени проценти по новия бизнес. В резултат анализаторите на УниКредит Булбанк очакват умерено редуциране на общия лихвен спред между кредитите и депозитите с 90 базисни точки до 5.6% през 2009 г.

Ката цяло, УниКредит предвижда положителен сценарий за развитието на банковия сектор в България в периода на следващите три години. Възможностите за реализиране на печалба ще остане на високи нива при възвращаемост на капитала след облагане с данъци от порядъка на около 20% средно за периода на прогнозата. Според анализаторите нарастването на обемите на бизнеса ще бъде основен двигател на печалбите и ще компенсира в достатъчна степен негативния принос на комбинацията от намаляващите лихвени спредове, увеличаващи се оперативни разходи и повишаващи се разходи за провизиране. Високите нива на минимално изисквания капитал; нивата на МЗР; липсата на олихвяване на балансите, които търговските банки поддържат при БНБ и по-строгите  изисквания за провизиране, ще останат без значителна промяна, като ще продължат да имат задържащ ефект по отношение на възможностите за реализиране на печалби в сектора.

Рисковете за прогнозата са свързани с много интензивната ценова конкуренция, която заплашва да ерозира лихвените маржове твърде бързо. Също така риск за сектора в периода до 2009 г. представлява фактът, че портфейлът от кредити остава непроверен при сценарий на забавяне на икономическия растеж, който може да се очаква, в случай че реформите в реалния сектор, и особено тези насочени към подобряване на конкурентноспособността и бизнес климата, продължат да губят скорост. 

Прогноза за банковия сектор в ЦИЕ за периода 2007-2009

Международните банки доминират на банковия пазар в ЦИЕ

Банковият пазар в страните от Централна и Източна Европа[1] продължава да бъде доминиран от големи международни банки със силен ангажимент към района в ролята си на дългосрочни инвеститори с ясно определена стратегия на позициониране. В края на 2006 г. на фона на нова приватизационна вълна в страните от Югоизточна Европа[2], пазарният дял на международните банки се увеличи още като нарасна от 78 процента през 2005 г. до 82 процента (с изключение на Русия, Турция и Украйна). След като в страните от ЦИЕ останаха малко възможности за приватизация и смяна на собственост, вниманието на международните инвеститори постепенно се премества на изток, фокусирайки се върху пазари като Русия, Украйна, Грузия и Казахстан. В Русия, Турция и Украйна делът на международните банки е най-ниският в региона и следователно може да се очаква по-нататъшно консолидиране на пазара. Това показват резултатите от "Проучване на банковия пазар в ЦИЕ за 2006 г.", проведено от направлението за изследвания на Нова Европа на УниКредит.

"Международните банки ще продължат да играят важна роля в ЦИЕ, фокусирайки се върху значителния потенциал на пазара от гледна точка на растежа в обема на бизнеса. Някои от тях постепенно ще започнат да се разрастват към нови, развиващи се региони", коментира Федерико Гицони, Ръководител на Дирекция "Полски пазари" в УниКредит Груп и член на Управителния съвет за ЦИЕ на Банк Аустрия Кредитанщалт. Икономистите на УниКредит Груп очакват, че бъдещата трансформация в банковия сектор ще е свързана с две важни причини: от една страна, това ще е продължаващото увеличаване на концентрацията на местно ниво в страните от ЦИЕ. "От друга страна, което е и по-важното, нарастването на концентрацията на пазара в ЦИЕ може да бъде резултат от външни обстоятелства. Тя може да е последица от мащабни трансгранични сливания и придобивания в Западна Европа, тъй като само три от водещите международни групи, опериращи на пазара в ЦИЕ, са достатъчно големи самостоятелни играчи, и следователно има малка вероятност да се превърнат в потенциални цели за придобиване" коментира Дебора Револтела, главен икономист за ЦИЕ на УниКредит Груп.

ЦИЕ: Динамична среда с няколко много активни международни играчи

Днес всички банкови системи в ЦИЕ се характеризират със стабилни, модерни и динамични играчи, в контекста на интензивен конкурентен натиск. Банковият сектор в региона се състои от 2 600 банки с общо активи от приблизително 1 400 милиарда евро. Това съответства на около 5.6% от консолидирания баланс на всички банки в Еврозоната.  Няколко международни играчи смятат региона за втори свой основен пазар за развитие, контролирайки около 26% от общо активите на банките в региона в края на 2006 г. Класацията на първите три банки в ЦИЕ е водена от УниКредит Груп, , която е безспорен лидер с общо активи от 109 милиарда евро[3] и нетна печалба след облагане с данъци (преди малцинствени участия) от 1.7 милиарда евро³. На второ място е Ерсте Банк с общо активи от 61.5 милиарда евро[4] и нетна печалба след облагане с данъци (преди малцинствени участия) от 805 милиона евро. Райфайзен Интернешънъл е на трето място, с общо активи в размер на 55.9 милиарда евро и нетна печалба след облагане с данъци (преди малцинствени участия) от 686 милиона евро[5].

Някои от десетте най-големи международни играчи в ЦИЕ печелят от обширната трансрегионална мрежа. УниКредит е с най-силни позиции на регионално ниво с присъствието си в 20 държави[6], като тези позиции се засилиха още повече след обявяването на плановете за придобиване на мажоритарния пакет от акции в третата по големина банка в Казахстан - АТФ Банк, и в шестата по големина банка в Украйна – Укрсотсбанк. Райфайзен Интернешънъл и Сосиете Женерал следват УниКредит с мрежа в 15 държави. Сосиете Женерал е особено активна през последните няколко месеца, като участва в няколко сливания и придобивания в региона, разширявайки мрежата си с пет нови пазара (Албания, Хърватия, Македония[7], Молдова и Грузия).

Стабилен ръст на профитабилността от банкови услуги  

ЦИЕ ще продължи да произвежда добри резултати по отношение на профитабилността, на фона на благоприятните макроикономически перспективи и устойчивия ръст в обемите. Само през 2006 година печалбите преди данъци (и извънредни приходи и разходи) в ЦИЕ – 9 държави[8] се увеличиха с 33 процента на годишна база, достигайки 27.5 милиарда евро и отбелязаха значително увеличение в сравнение с предишната година (2005 г.: +27%). Експертите на УниКредит Груп очакват, че печалбите в региона ще нараснат с 15.3% средногодишно през периода 2007-2009 г., като всички държави ще отчитат ръст от близо до или над 10% на годишна база (изключения: Чехия с ръст от 6% и Унгария с ръст от 7%). Най-голямо нарастване се очаква в Русия, със среден ръст от 19.7% на печалбите преди данъци за периода 2007-2009 г. Добри резултати в профитабилността се очакват и в България (+14.3%) и Полша (+13.7%). "Тези положителни прогнози показват, че и в бъдеще страните от ЦИЕ ще бъдат важен пазар за развитие за международните банки, действащи в региона", казва Федерико Гицони.

Добрите макроикономически условия продължават да подпомагат развитието на банковия сектор

Благоприятните последици от процеса на догонване, заедно с потенциала за увеличаване на финансовото проникване, са основните двигатели на растежа. Първата индикация за този потенциал е делът на населението, което има текуща сметка в банка. То представлява 48% в региона на ЦИЕ[9] срещу почти 100% в западноевропейските държави като Австрия. Друг индикатор е процентът на банковите активи към БВП. Този коефициент се е увеличил от 60 процента през 2004 г. на 70 процента през 2006 г., но все още е далеч от близо 300-те процента, регистрирани в Еврозоната. Но, разбира се, средните цифри за региона скриват значителните различия между отделните държави. Централна Европа и Прибалтика на практика имат най-добре развитите банкови системи, следвани от държавите в югоизточна Европа и на трето място пазарите на Турция, Русия и Украйна.

В близко бъдеще обемите на банковия сектор ще продължат да се увеличават, особено в сферата на заемите. Този ръст ще бъде стимулиран предимно от процеса на догонване от икономическа гледна точка, изравняване в стандарта на живот на населението, високото ниво на инвестиции в корпоративния сектор, както и някои благоприятни циклични фактори. Експертите на УниКредит Груп очакват обемите на заемите на регионално ниво да се увеличат с около 29 процента през следващите 3 години, в сравнение с ръста от около 23 процента, очакван по отношение на депозитите. "Ние очакваме ръста в обемите на бизнеса да достигне най-високи стойности в държави, които са в най-динамичната фаза на процеса на догонване, като Украйна и Русия. За да получите представа за потенциала на тези страни само вземете предвид, че от новите обеми[10], които ще бъдат генерирани в региона за периода 2007-2009 г., Русия и Украйна ще имат дял от около 60 процента. Добри възможности за растеж има още и в бързо развиващите се пазари като България, Румъния и Прибалтийските страни", казва Главният икономист за ЦИЕ Дебора Револтела.

Банкирането на дребно остава най-динамично развиващият се сегмент

Банкирането на дребно остава най-динамично развиващият се сегмент на регионално ниво, като финансовото проникване при домакинствата се увеличава както в сферата на активите, така и в тази на задълженията. Заемите в сферата на банкирането на дребно в Централна и Източна Европа се очаква да нарастват средно с около 35 процента на година в периода до 2009 г. Особено висок ръст ще се наблюдава в Украйна и Русия, където секторът ще отбележи ръст от съответно 62 и 52 процента, което е почти двойно в сравнение с ръста на пазара в ЦИЕ като цяло. Русия ще бъде следвана от Румъния, Сърбия и Прибалтийските държави, където заемите в сектора банкиране на дребно се очаква да нараснат с над или с близо 30 процента през следващите 3 години. Както потребителските кредити, така и жилищните заеми нараснаха много бързо през последните години, но все още последните са тези, които показват най-голям голям потенциал за догонване в сравнение с по-развитите западни пазари: 7 процента от БВП в ЦИЕ в сравнение с 38 процента в Еврозоната в края на миналата година. "Това разкрива огромни възможности за по-нататъшен растеж. Банките, развиващи дейност в държавите от региона, ще се фокусират върху тези възможности, като в резултат от това аз очаквам да видя нови продукти, които допълнително ще допринесат за ускоряването на процеса на догонване," казва Федерико Гицони.