Под заглавие "Разширяването на пропастта между страните - първороден грях на еврото?" Софи Питон* анализира тезата във в."Трибюн", предаде БТА.

Как въвеждането на еврото разшири пропастта между европейските страни, при условие че общата валута бе замислена да я намали?

"Еврото не донесе обещаното благоденствие, а разделение и раздалечаване", заяви неотдавна Джоузеф Стиглиц. 

Как валутният съюз увеличи различията между собствените си страни членки? 

Неотдавнашно изследване на CEPII** прави оценка на последиците от валутния съюз за увеличаване на разликите в цените в отделните страни, като се спира и на секторните дисбаланси.

Големите макроикономически разлики между най-богатите и най-бедните страни от еврозоната бяха тълкувани през първите години след въвеждането на общата валута като отражение на един процес на догонване на първите от вторите. 

Следователно е безполезно да се тревожим. Тази теза защитаваха икономически светила като Оливие Бланшар и Франческо Джаваци. Изглежда трябваше да изчакаме кризата в еврозоната, за да бъде поставен под въпрос този предполагаем процес на икономическо изравняване на страните членки. 

През 2015 г. Беное Кьоре, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), констатира, че разликите в доходите на глава от населението са се увеличили между отделните държави членки - нещо, което поставя под съмнение една от фундаменталните цели на валутния съюз.

В своя нов труд, публикуван на 14 септември, Стиглиц твърди, че еврото "заплашва бъдещето на Европа". Той прави констатацията, че общата валута, вместо да позволи изравняване на жизнения стандарт в страните членки, не е донесла обещаното благоденствие, а точно обратното - разделение и по-нататъшно увеличаване на разликите.

Как еврото увеличи разликите?

Как валутната интеграция разшири пропастта между страните членки? 

Проведено неотдавна изследване на CEPII се опитва да изясни по-добре механизмите, които стоят в основата на това увеличаване на разликите между държавите от еврозоната. То намираше израз преди кризата под формата на големи разминавания в инфлацията. Те биха могли да отразяват изравняване на цените в страните членки. 

Няколко изследвания обаче вече показаха, че ако цените в секторите, изложени на международна конкуренция, като индустрията, транспорта или туризма, са започнали да се изравняват, то това не се отнася за отраслите, които са обект на протекционизъм, и по-конкретно жилищното строителство, супермаркетите и комуналните услуги. До такава степен, че разликите в инфлацията между страните членки отразяват главно разликите между относителните цени в защитените и отворените за конкуренция сектори.

Жилищни балони

От създаването на валутния съюз до глобалната финансова криза от 2008 г. цените в отраслите, които са обект на протекционизъм, спрямо тези, изложени на конкуренция, са нараснали много повече в държавите от периферията (27 %), отколкото в онези от центъра на еврозоната (12 %).

Жилищните балони изиграха важна роля за тези развития. Растежът на защитените сектори обаче не се дължи само на жилищния. В Португалия, например, заетостта в жилищния сектор и строителството дори е намаляла (с 8 %), между 1999 и 2008 година. И дори да бъдат изключени недвижимите имоти, относителните цени пак нарастват чувствително, с 24 %, в периферията в периода 1999-2008 година.

Причина за това е голямото увеличение на цените в държавната администрация, здравеопазването и образованието (51 %), финансите, (41 %), инфраструктурните сектори (водо- и електроснабдяването, средно с 40 % между 1999 и 2008 година) и търговията на едро и дребно (26 %).

Силно понижение на лихвените проценти

Това изследване навежда на мисълта, че тези развития са резултат не само от намаляването на относителната производителност на защитените отрасли (традиционния ефект Баласа-Самюелсън), но и от силното понижение на лихвените проценти в периферните страни. 

Валутният съюз на практика позволи изравняване на номиналните лихви в еврозоната на равнище от около 4,3 % в средата на първото десетилетие на 21-и век. То повлече силни относителни понижения на лихвените проценти между 1999 и 2008 г. в периферните страни спрямо централните: номиналните лихвени проценти в първите намаляха средно със 7,6 % през периода 1995-2008 г. срещу 3,16 % във вторите. 

Този спад на лихвените проценти не се отрази по един и същи начин на защитените и отворените сектори. Това се дължи на жилищните балони и на ефекта от силното нарастване на вътрешното търсене, което в отворените сектори може да бъде поддържано от вноса. Този факт е резултат и от различията между интензивността на капиталоемкостта и трудоемкостта на тези два вида отрасли.

Този последен механизъм е илюстриран цифрово в изследването (ефекта на лихвените проценти от различната капиталова интензивност). 

В резултат и двата фактора - ефектът Баласа-Самюелсън и лихвените проценти - имат значително влияние върху относителните цени (в защитените и отворените сектори). 

В Гърция реалното понижение на лихвения процент спрямо средния за Европа между 1995 и 2008 г. (с 2,3 %) би могло да обясни малко по-малко от половината от увеличаването на относителните цени. На лихвените проценти и Баласа-Самюелсън се пада дял от повече от 78 % от нарастването на относителните цени в Гърция. 

В Италия тези два ефекта обясняват над 65 % от увеличаването на относителните цени (14,1 %), но в тази страна конкретно Баласа-Самюелсън има по-голямо влияние от лихвените проценти. 

В Германия слабото нарастване на реалния лихвен процент спрямо средния за еврозоната (1,4 %) обяснява само 7 % от понижаването на относителните цени. Заедно с Баласа-Самюелсън на този ефект се пада дял от 26 % от спада на относителните цени в тази страна. Тогава изглежда, че лихвените проценти са изиграли много по-важна роля за еволюцията на относителните цени в Гърция, отколкото в Германия.

Изравняване на номиналните лихвени проценти и секторни дисбаланси

По този начин валутният съюз, позволявайки изравняването на номиналните лихвени проценти в страните членки, е съдействал за секторните дисбаланси в някои икономики от периферията на еврозоната. 

От финансовата криза през 2008 г. повишаването на реалните лихвени проценти в периферията (спрямо средния за еврозоната) несъмнено благоприятства стабилизирането на относителните цени в тези икономики (дори лекото понижаване на тези цени, ако бъде изключен секторът на недвижимите имоти). 

Възстановяването на отворените отрасли обаче компенсира трудно загубата на работни места в защитените, които се нуждаят от повече работна ръка. Следователно разликите между отделните страни се проявяват под формата на много разнородни реакции на кризата от страна на икономиките от еврозоната, както и на голяма "ножица" в равнището на безработица. Намаляването на тези разлики е такова предизвикателство, че някои икономисти и по-конкретно Джоузеф Стиглиц се съмняват, че Европа е способна да успее. 

*б. изд.: Авторката е икономист от CEPII и PSE*** и преподавател в Университета Paris 1 Pantheon-Sorbonne.

**б. ред.: CEPII - водещият френски институт за икономически изследвания Centre d'Etudes Prospectives et d'Informations Internationales

***б. ред.: PSE - френският институт за икономически изследвания Paris School of Economics