Редица събития в последните месеци водят до повишаване на нивата на риск в съседна Турция. Обтягането на политическите взаимоотношения с някои страни доведоха до спад на лирата, която за кратко време загуби 34% от стойността си спрямо американския долар, стигайки до рекордно ниското ниво – 5.09 за 1 долар. Истанбулската борса отбеляза спад с повече от 2.5%.

Това създава и рискове за българските компании, които търгуват с Турция. От Кофас предвиждат, че увеличаващата се несигурност се очаква да повлияе в посока просрочване на плащанията и потенциално намаляване на поръчките към български контрагенти поради поскъпване на еврото. По предварителните данни на НСИ за първите 6 месеца на 2018 и, износът FOB на България за Турция възлиза на 1.75 млрд лв., което представлява 22% от общия износ към страните извън ЕС. Износът намалява спрямо същия период, когато е бил 2.14 млрд (24% от износа спрямо трети страни).

Проблемите с турската валута ще увеличи напрежението както върху държавния, така и върху частния сектор. Централната банка в южната ни съседка прогнозира увеличаване на инфлацията от 8.4% до 13.4% за 2018 г. и от 6.5% до 9.3% за 2019 г. поради неспиращия спад на лирата от началото на тази година. Потребителските цени нараснаха с 15% през юни, а производствените цени скочиха до рекордните 23%. Заедно с увеличаването на цените на електричеството и хранителните продукти, инфлацията ще продължи да расте – Кофас прогнозира, че ще достигне рекордни нива. Възможно е средната годишна инфлация за 2018 да се покачи от 13.5% до 15%.

Зависимостта на турската икономика от вносни производствени материали е причината за повишени разходи в производството във време, в което лирата е слаба. Разходите за финансиране също нарастват редом с високите лихвени проценти, зададени от централната банка. Лихвените проценти на потребителските кредити се покачиха от 15% за 2017 до 25%, а тези на корпоративните кредити – от 14% до 24%. Всички сектори в държавата е възможно да бъдат засегнати от засиленото финансиране и увеличените разходи за производствени материали. Най-засегнати обаче ще бъдат секторите, свързани с вътрешното търсене на пазара в страната и тези, които разчитат повече на вносни продукти. Експортните такива като автомобилния, селското стопанство, текстилния сектор и облеклото ще имат възможността частично да компенсират за загубите във вътрешния пазар чрез приходи от експортни продукти.

В допълнение, турската икономика ще премине през забавяне във втората половина от годината. До скоро се очакваше това да стане по-постепенно, но поради влошеното финансово положение на страната, ниското местно производство, големия дълг в частния сектор и нарастващата нужда от външно финансиране, ще се наблюдава още по-драстично забавяне, предвиждат експертите на Кофас.