Статия на Николай Младенов, външен министър на Република България, и Християна Грозданова, член на Младежката атлантическа работна група към Аталантическия съвет.

Текстът е публикуван в сайта на Атлантическия съвет

 Когато тунизийски продавач на плодове се подпали на площада в един малък град, едва ли някой очакваше това да доведе до революция в Тунис, Египет, Либия и целия Арабски свят. С падането на трите диктатури започна нова фаза в световната демократична вълна, която прекроява света от 1989 г. насам.

Коментаторите на "арабското пробуждане" се изкушават да направят паралел между последните събития в Близкия изток и Северна Африка с тези в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) отпреди двадесет години. Интеграцията на страните от ЦИЕ в НАТО и Европейския съюз (ЕС) накара западните политици да повярват, че знаят "рецептата" за успешен преход. Към механичното "копи-пейст"-ване на идеи и решения обаче трябва да се подхожда с повишено внимание.

Още през 1990 г. Европейският съюз отговори на младите демокрации, като се "отвори" към тях и им предложи перспектива за членство.Това бе движещата сила за промените в Централна и Източна Европа през последвалите 20 години. Тогава това се случи заради европейските лидери, които бяха визионери, утописти, мечтатели.

По много причини, главно заради имиграционните вълни и възхода на ксенофобските партии, международната общност вече не разполага с тази визия. Опасността от изпадане в безтегловност е реална. Страните в преход имат нужда от лидери, за да бъдат вдъхновени да промените, които да им донесат просперитет.

Седем важни стъпки могат да помогнат това да се случи.

Първо, трябва да има тясно сътрудничество с Европейския съюз. ЕС трябва да осигури статут на асоциирани членки на всички страни, които които споделят неговите ценности. Това може да се свърже лесно с движението на стоки, институционалното изграждане и разширяване на сътрудничеството между университетите и студентите.

Второ, страните от Централна и Източна Европа могат да предложат много опит. Тези страни са научили уроците на прехода, на това, което трябва, и това, което не трябва да се прави, на преминаването от диктатура към демокрация. Как да се справят страните с правосъдието по време на прехода? Как да се справят с конституционната реформа? Кое е първостепенно - политическата или икономическата реформа? Как да се борят с корупцията? Как да се установи граждански контрол над въоръжените сили? Този ресурс не трябва да се губи.

Трето, арабските страни трябва да припомнят общите си корени, вместо да изтъкват разликите по между си. Европа е един чудесен пример за интеграция. По същия начин и арабският свят трябва да започне процесът по превръщане на Арабската лига в Арабски съюз Това със сигурност би било смела и дръзка постъпка, но си заслужава да се проучат възможностите за предприемането й. Със сигурност такъв съюз трябва да се основава на интегрирания пазар, но също така и на споделените ценности на представителната демокрация и на човешките права.

Четвърто, трябва да се преразгледа ролята на европейските политически лидери. Те трябва да достигнат до религиозните партии в региона и да не бягат от тях. Да, тези групи са много различни. Въпреки това е важно да бъдат ангажирани и да работят с тези, които са по-умерени.

Пето, ЕС трябва най-накрая да създаде "Европейска фондация за демокрация". Проектът може да работи при равнопоставеност на правителствата и да подпомогне изграждането както на устойчиви политически партии, така и на гражданско общество сред страните от Близкия Изток, които се стремят към демокрация.

Шесто, Съветът на Европа трябва да има проактивен подход по отношение на тези страни. Съветът трябва не само да подписва споразумения, но да предложи форма на членство на тези страни в Близкия Изток и Северна Африка, желаещи да се присъединят към общите ценности на Съвета на Европа. Организацията има високи правни стандарти и критерии, като предлага защита на човешките права, малцинствата и свободата на медиите. Страните, които се присъединят към Съвета, ще трябва да предоставят същия набор от права и на своите граждани.

Седмо, НАТО може да има важна роля, като споделя опита си в развитието на гражданската сигурност и отбраната. Арабските страни, преминаващи от диктатура към демокрация, не разполагат с такива експерти и знания. В дългосрочен план, ако те не работят за развитието на гражданско-военните отношения и гражданския контрол върху въоръжените сили, то тези страни ще имат сериозни проблеми. Както и ние.

От наш взаимен интерес е да стимулираме дебата и въвеждането на програми за подпомагане на тези страни днес, а не когато вече ще бъде късно.