Аграрните политики през 2006 г. се осъществяват в контекста на общото световно покачване на цените на селскостопанските стоки и продължаващото отслабване на щатския долар. На вътрешния пазар на ЕС реформите включваха намаляване на обвързаността на помощите с размера на производството (decoupling), чрез прилагането на схемата за единно плащане (СЕП). Неотдавна Корея и Япония се споразумяха за реформи на тази политика, докато Съединените щати са в процес на предлагане на ново земеделско законодателство, което да замени сега действащия Закон за фермерството (б. пр. – характеризиращ се със субсидии на земеделието). Много страни развиват политики стимулиращи производството на био-горива. При продължаващите преговори по Програмата от Доха засега не е достигната договореност, въпреки множеството разговори, а в резултат от това ситуацията в многостранната търговска политика до голяма степен е непроменена.

Като част от брутните земеделски приходи, прогнозната помощ в страните от ОИСР  намаля от средно 38% през 1986-1988 г. до 29% през 2004-2006 г. През 2006 г. помощта фермерите беше 27%, което е спад от два процентни пункта спрямо 2005 г. Въпреки това, като цяло към края на 90-те години за страните в ОИСР, има малка промяна в размера на помощите за производителите. През последните години има напредък в начина на предоставяне на помощта за производителите – чрез видимо отдръпване от мерките, свързани с подкрепа за производството на определени земеделски стоки. Въпреки значителното намаление, в повечето страни мерките в подкрепа на определени производства все още доминират над подкрепата за производителите. Освен това напредъкът при политиките с ясно формулирани цели и бенефициенти е ограничен. По-целенасочени политики биха довели до по-ефикасно постигане на целите на вътрешния пазар, до по-висока производителност и до по-голяма прозрачност.

Въпреки намалените помощи, земеделието в страните от ОИСР продължава да се характеризира с висок размер на подпомагане

През 2006 г. помощите за производителите в страните от ОИСР са оценени на 268 милиарда долара или 214 милиарда евро и представляват 27 % от приходите на фермерите. Наблюдава се известен спад в помощите като дял от земеделските постъпления за периода 2004-2006 г. в сравнение с 1986-1988 г. Заедно с помощите за общите услуги за земеделия, като например научноизследователската работа, инфраструктурата, инспекциите, маркетинга и промоциите, цялостното подпомагане на аграрния сектор възлиза на 1.1 % от БВП на страните от ОИСР през 2004-2006 г., това е намаление с над 50% спрямо 1986-1988 г., когато тя е била средно около 2.5 %.

В отделните страни продължават големите разлики в размера на помощите

Макар да се отбелязва спад в размера на помощите в сравнение с периода 1986 -1988 г., в отделните страни продължават да съществуват значителни различия. Помощите за производителите през 2004-2006 г. са около 1% от земеделските постъпления в Нова Зеландия и около 5% от земеделските постъпления в Австралия. В САЩ и Мексико помощите за производителите възлизат на 14 % от земеделските постъпления, в Канада - на 22 % и в Турция – на 24 %. При размер на помощите от 34 % Европейският съюз е с 5 процентни пункта над средната стойност на тези в страните от ОИСР. Помощите възлизат на 55 % от земеделските постъпления в Япония и над 60 % в Исландия, Норвегия, Корея и Швейцария.

Отделните страни бележат неравномерен напредък в намаляването на субсидиите

В сравнение с 1986-1988 г. помощите за производителите като процент от земеделските постъпления са спаднали най-вече в Канада, Мексико (начало през 1991-1993 г.) и Нова Зеландия. Сред страните с високо ниво на подпомагане, най-голям спад отбелязват Исландия, Швейцария и Япония. Цялостното подпомагане за земеделието изразено като дял от БВП е спаднало във всички страни от ОИСР, а високият дял на цялостно подпомагане на земеделието в Турция е отражение на обширния аграрен сектор и сравнително ниския БВП.

Достигнат е по-голям напредък в промяната на начина на  подпомагане на производителите

Делът на помощите, които деформират производството и търговията – такива, обвързани с количество продукция или с променливи суровини – са намалели в страните на ОИСР от 86 % субсидии за производителите през 1986-1988 г., до 64% през 2004 - 2006 г. Спадът на помощите, свързани с определено производство (включително пазарните цени, отразяващи предимно протекционистки мерки по границите на държавите) се наблюдава и в значителното намаляване на различията между цените на вътрешните производители и цените на границата (според номиналният коефициент за защита на производителите). През 1986 -1988 г. средните цени на производител в ОИСР са били с 51% по-високи от цените на границата; през 2004 - 2006 г. разликата е сведена наполовина - до 25%. Най-голяма промяна в различията се наблюдава в Швейцария, Норвегия и Исландия, но цените на производител все още са над два пъти по-високи от тези на границата, какъвто е случаят в Япония и в Корея. Заедно с намаляването на най-деформиращите форми на субсидиране се прилагат увеличени плащания, базирани на площ, на брой животни,  на приходи или доходи. В последните години плащанията, които не са обвързани с количество продукция, нарастват по значение. Спазването на комбинация от разнообразни изисквания, особено екологични, влияят във все по-голяма степен на плащанията.

Повечето помощи се отпускат все още за определени стоки, но все по-голямо значение добиват политиките, които дават по-голяма гъвкавост на производителите.

Плащанията за определена стока (ПОС) остават най-важният компонент oт помощта за производителите, въпреки че техният дял в общите помощи за производителите е намалял от 88 % през 1986 -1988 г. до 64 % през 2004 - 2006 г. Намаляването на плащанията за определена стока е неравномерно за различните селскостопански стоки. Докато делът на плащанията за определена стока при плащанията за мляко, яйца, зърно и маслодайни култури е намалял с над 50 %, при други традиционно силно защитени сектори, като например тези на ориза и захарта, се забелязва съвсем малък спад (те остават стоките с най-висок процент на субсидии за определена стока и номинален коефициент за защита на производителите (NPC). През годините помощите се развиват като бюджетни плащания, все по-малко обвързани с производството на определена стока (и следователно не се броят като плащания за определена стока), или чрез включването им към определена група стоки (или всички стоки), подлежащи на подпомагане, или чрез премахване на изискването за количество производство при плащанията за фермерите.

Редица важни промени в политиката бяха осъществени през 2005 и 2006 година ...

Осъществяването на реформата от 2003 г. за Общата аграрна политика /ОАП/ продължи в Европейския съюз с въвеждането на Схемата за единно плащане през 2005 г., като през 2006 г обхвана и сектора на захарта. Беше приет Новият регламент за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., като страните от ЕС разработиха свои програми за реализация. Исландия постепенно заменя плащанията за мляко, базирани на размера на производството с такива, базирани на глава добитък (2005-2012 г.). Япония въведе нов базисен план за Храните, Земеделието и Селските райони. Една от неговите основни характеристики е свързана с въвеждането през 2007 г. на новите директни плащания, позволяващи по-голяма гъвкавост на производителите при вземането на решения. Корея започна ревизия на своята политика към ориза, които включват премахване на задължителното му изкупуване от правителството и въвеждането на директни плащания. Швейцария постепенно спира квотната система в млечното производство.

... а някои нови промени са предмет на обсъждане

В Съединените щати през последната година на Закона за фермерите от 2002-2007 г., свързан с политиката на субсидии за земеделието, започнаха предложения и обсъждания за новия законопроект. Швейцария започна обсъждания във връзка с Новата аграрна политика за периода 2007 - 2011 г., които предвиждат по-нататъшно оттегляне от мерките, субсидиращи цените на определени стоки.

Подновени са многостранните преговори в областта на земеделската търговия, но успешният завършек предстои

Поредицата от търговски преговори по Програмата за развитие от Доха (ПРД) продължават под егидата на СТО, но все още не е постигнато споразумение, а преговорите по двустранни и регионални търговски споразумения се увеличиха. Напредъкът в многостранните търговски преговори ще доведе до допълнителни стимули за по-нататъшна реформа в аграрната политика.