|
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ВИНЕНО ГРОЗДЕ И ВИНО
за периода 2002 - 2004 г.
Септември, 2004 г.
СИТУАЦИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО И РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ВИНЕНО ГРОЗДЕ И ВИНО В БЪЛГАРИЯ ГРОЗДОБЕРНА КАМПАНИЯ - 2004г. I. Производство и реализация на винено грозде 1. Площи, среден добиви, производство 2. Производство на вино 2.1. Производство при промишлени условия 2.2. Производство при домашни условия ІІ. Внос на винено грозде и вино 1. Внос на винено грозде 2. Внос на вино 2.1. Внос на наливни вина 2.2. Внос на бутилирани вина 2.3. Внос на пенливи вина ІІІ. Износ на винено грозде и вино 1. Износ на винено грозде 2. Износ на вино 2.1. Износ на бутилирани вина 2.2. Износ на наливни вина 2.3. Износ на пенливи вина 1. Нормативна уредба 2. Държавен фонд "Земеделие" 3. Програма САПАРД V. Производство на вино в по-големи страни-производителки Южна Африка Австралия Аржентина Чили Как се променя пазарът на бутилирани вина в Япония ТАБЛИЦИ Таблица № 1 Лозята в България за периода 2001-2004 г. Таблица № 2 Внос на винено грозде, 2002-2004 г. Таблица № 3 Внос на наливни вина, 2002-2004 г. Таблица № 4 Внос на бутилирани вина, 2002-2004 г. Таблица № 5 Внос на пенливи вина, 2002-2004 г. Таблица № 6 Износ на винено грозде, 2002-2004 г. Таблица № 7 Изпълнение на квотите за внос на български вина в ЕС Таблица № 8 Износ на бутилирани вина, 2002-2004 г. Таблица № 9 Износ на наливни вина, 2002-2004 г. Таблица № 10 Износ на пенливи вина, 2002-2004 г.
СИТУАЦИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ВИНЕНО ГРОЗДЕ И ВИНО В БЪЛГАРИЯ ГРОЗДОБЕРНА КАМПАНИЯ - 2004 г. През 2004 г. в страната се очаква да бъдат произведени около 350 хил. тона винено грозде, което е с 10% по - малко в сравнение с предходната година, вследствие на намаляващите площи и прогнозирания по-нисък среден добив – около 400 кг/дка. За реколта 2004 може да бъде отбелязано, че заложеното грозде в началото на периода беше в много добри параметри, но голяма част от следващите фенофази протекоха при влошени природо-климатични условия и утежнена фитосанитарна обстановка. Експертните наблюдения показват, че производството и качеството на гроздето варират в широк диапазон за различните лозови масиви. От лозовите насаждения, отглеждани от арендатори, винзаводи и кооперации с добри финансови възможности, където агротехническите и фитосанитарни изисквания са спазени изцяло, се очаква качествена гроздова реколта и висок среден добив – 800-1000 кг./дка. От по-старите лозя, за които са полагани частични грижи се очаква гроздова реколта с по-ниско качество и съответно по-нисък среден добив – 300 – 400 кг./дка. Съществуват и площи, за които не се полагани никакви грижи, но от тях ще бъде прибрано макар и минимално количество грозде. По данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното няма данни за измръзвания през зимните и пролетни месеци на 2004 г. В отделни масиви са установени негативни последствия от предишни измръзвания. Хладната и дъждовна пролет забави развитието на лозята, което в повечето райони на страната не беше преодоляно по време на вегетация. Изоставането в развитието е в рамките на 8 - 10 дни. Падналите градушки през летните месеци нанесоха сериозни поражения в някои лозови масиви – в района на Сандански, в землището на Поморие, в с. Житосвят и на лозята в землището на с. Добриново. В района на Сливен градобитни са около 850 дка лозя. Поражения от паднали градушки са констатирани и в района на Русе. Честите и обилни превалявания в някои региони забавиха своевременното провеждане на растително-защитните мероприятия срещу маната и се допусна вторично заразяване. Поради по-високата почвена влажност в района на Бургас в отделни масиви има напукване на зърната, което благоприятства развитието на някои гъбни патогени. По-масово нападение от болести е констатирано предимно в лозята на малки парцели, изоставените лозя и в масивите арендувани от физически и юридически лица, които не разполагат с финансови средства. В районите с повече валежи се наблюдава масово заплевеляване не само в старите, но и в по-младите лозови насаждения. Динамиката на натрупване на захари и киселини за най-разпространените винени сортове лози, по данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното, показва известно забавяне в сравнение със същия период на миналата година. Само в отделни микрорайони, където климатичните условия са били в оптимални граници, гроздето е достигнало технологична зрялост. Към 09. септември във фаза технологична зрялост се намират лозята в област Бургас, Плевен, Ловеч, Хасково и Стара Загора. Във фаза физиологична зрялост са лозята в област Сливен , Ямбол, Монтана, Видин и Русе. Във фаза масово прошарване са лозята в област Пловдив и Варна. За област Благоевград лозята са във фаза физиологична зрялост, където захарите вече достигат стойност 15-19%. Масовият гроздобер за белите сортове грозде ще започне в средата на месец септември, а за червените в началото на месец октомври с изключение на сортовете "Пино Ноар" и "Рубин". Реколтираните площи, наблюдавани от териториалните звена на Агенцията по лозата и виното са в размер на около 440 хил. дка. При нормални климатични условия до края на гроздоберната кампания се предвижда от тях да бъдат произведени около 200 000 тона винено грозде, предназначено за винарската промишленост. И през настоящата гроздоберна кампания изкупните цени на виненото грозде ще се определят изцяло от търсенето и предлагането на пазара. Формирането на цената се влияе също така в зависимост от сорта, захарното съдържание и фитосанитарното състояние на гроздето. Предвижда се цените на най-търсените сортове – "Мерло", "Каберне Совиньон", "Мавруд", "Шардоне", "Траминер" и "Совиньон блан" да бъдат в рамките на миналогодишните, като гроздето, предназначено за производство на качествени вина се очаква да бъде с по-висока цена. Очаква се цените на останалите сортове да бъдат близо до нивото от предходната година. Доброто качествено грозде с установен произход, предназначено за производство на регионални и качествени вина, се изкупува на по-висока цена от винарските фирми. Регистрацията на производителите на грозде в Националната лозаро-винарска камара и последващата регистрация на лозарските им стопанства в Изпълнителната агенция по лозата и виното е една добра инвестиция, защото тя дават основание на производителите за закупуване на сертификати за произход на гроздето от Районните лозаро-винарски камари, а оттук и да претендират за по-висока цена на произведеното грозде. Регистрацията на лозарските стопанства е планирана както следва: Години 2003 2004 2005 2006 Общо хил. дка 148,1 35,5 689,6 1 535,0 Към 27.08.2004 г. са регистрирани 3 141 броя лозарски стопанства с обща площ 170,7 хил. дка. УЧРЕДИ СЕ ФОНД «БЪЛГАРСКО ВИНО» На основание чл. 67а от Закона за виното и спиртните напитки (ДВ, бр. 16 от 2004г.), към Националната лозаро-винарска камара се създаде фонд "Българско вино", чиято цел е да подпомага организирането на рекламни кампании, участия в панаири, изложения, организиране на промоции и други дейности, имащи за цел популяризиране на българското вино. Този фонд е първият пример за партньорство между държавата чрез Държавен фонд "Земеделие " и частния сектор, при който се обединяват усилията за издигане на престижа на българското вино. ДФ "Земеделие" ще предоставя ежегодна субсидия в размер, равен на сумата, набрана от доброволни вноски на винопроизводителите. Фонд "Българско вино" ще финансира проекти само на винопроизводители, които са внесли доброволни вноски. Финансовата помощ ще бъде пропорционална на направената вноска. Общото събрание на НЛВК, проведено на 26.03.2004г., определи размерът на доброволните вноски да бъде не по-малък от 5000 лева, с оглед ефективно управление и използване на набраните средства. Всички винопроизводители, които пожелаха да участват във фонда и да ползват финансиране от него през 2004г., направиха своята доброволна вноска до 31.03.2004г.
I. ПРОИЗВОДСТВО И РЕАЛИЗАЦИЯ НА ВИНЕНО ГРОЗДЕ 1. Площи, средни добиви, производство Очаква се през 2004 г. да бъдат произведени около 350 хил. тона винено грозде, което е с 10% по- малко в сравнение с предходната година, в следствие на очаквания по-нисък среден добив – около 400 кг/дка. По данни на дирекция "Агростатистика" през 2003 г. са произведени общо 382,8 хил. тона винено грозде, което е близо до нивото на 2002 г. Отчетеното грозде от асми превишава многократно производството от предходната година и е 27,8 хил. тона. Таблица 1. Лозята в България за периода, 2001 г. – 2004 г.
Най-голям дял от произведеното винено грозде заемат Югоизточния район /Бургас, Сливен и Ямбол/ и Южния централен район /Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Хасково/ – по 28%, Североизточния /Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен/ – 20%, Северозападен /Видин, Враца и Монтана/ – 9%, Северен централен /Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен и Русе/ – 8% и Югозападен /Благоевград, Кюстендил, Перник, София окръг и София град/ – 7%. Полученият среден добив от винено грозде през 2003 г. е 427 кг/дка. В сравнение с 2002 г. добивът бележи ръст с 20%. Точното определяне на средния добив е доста трудно поради факта, че част от гроздето се преработва за семейна консумация, друга част се продава по пазарите на дребно, а в кооперациите се раздава като рента. В отделните макрорайони добивът варира в широк диапазон - от 289 до 504 кг/дка, в зависимост от климатичните условия и проведените агротехнически мероприятия. Най-висок добив е получен в Югоизточния район – 504 кг./дка, следван от Югозападния - 488 кг/дка, Северозападния - 428 кг/дка, Южния централен – 420 кг/дка, Североизточния - 408кг/дка и Северния централен – 289 кг/дка. За периода 2001 – 2003 г. се наблюдава тенденция на намаляване на площите, заети с лозя. През 2003 г. площите, заети с лозя са 1 310,7 хил. дка. В тях обаче не са включени лозята на малки и разпокъсани площи, които не са изследвани. Около 71 хил. дка са изкоренените лозови насаждения. Нови насаждения с лозя се създават едва през последните няколко години, благодарение на осигуреното финансиране от ДФ "Земеделие" и програма "САПАРД". Размерът им все още е твърде малък, което не позволява дори просто възпроизводство на плододаващите площи. На 280,6 хил. дка /21% от общата площ /е преустановено временно прилагането на агротехнически мероприятия. Като огнища на болести и неприятели тези площи са заплаха за близко разположените до тях култивирани масиви. Стопанисваните площи са в размер на 1030,1 хил. дка. Поради различни причини /измръзване, нападения от болести и неприятели и др./ 47,2 хил. дка /5%/ от тях не са реколтирани през 2003 г. Реколтираните плододаващи площи намаляват със 190,2 хил. дка и през 2003 г. са 956,1 хил. дка /73% от общата площ заета с лозя/. От тях площите, заети със сортове, предназначени за производство на вино са 897,4 хил. дка, което е с 18% по-малко в сравнение с 2002 г. Площите заети със сортове, предназначени за производство на десертно грозде, са 58,8 хил. дка, което е с 13% повече в сравнение с предходната година. Младите лозя, невстъпили в плододаване са около 26.9 хил. дка. Техният размер намалява поради това, че голяма част от тях са встъпили в плододаване. Експертните наблюдения показват, че лозята засадени със сортове, имащи по-висока изкупна цена /"Шардоне", Мускат Отонел", "Каберне Совиньон", Мерло"/, се стопанисват по-добре. Лозята, заети със сортове, към които има по-слаб интерес от страна на винарските предприятия се стопанисват по-лошо. Основните проблеми, свързани с прилагането на агротехническите мероприятия, се свеждат до:
Площите, засадени със сортове, предназначени за производство на вино – 897,4 хил. дка, са разпределени, както следва:
Процесът на възстановяване на лозовите насаждения от винени сортове лози продължава и през 2004 г. Наблюдава се повишен интерес към условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя, регламентирани с Наредба, която е публикувана с изменения и допълнения в ДВ,бр. 60 от 04.07.2003 г. За периода 01.01.- 27.08.2004 г. от Изпълнителната агенция по лозата и виното са издадени 78 акта за презасаждане на винени сортове лозя с обща площ 20 хил. дка. Сравнително по-слаб е интересът към възможността да бъдат придобити права за засаждане на винени сортове лози от Националния резерв. Като основна причина за това се сочи невъзможността Акта за придобиване на права от Националния резерв да бъде използван пред програма САПАРД. За периода 01.01.- 27.08.2004 г. от Изпълнителната агенция по лозата и виното са издадени 16 акта за засаждане от Националния резерв на винени сортове лозя с обща площ 2,1 хил. дка. 2. Производство на вино През 2003 г. са преработени общо 397,5хил. тона грозде, в т.ч. 14,7 хил. тона от асми. От тях 369,3 хил. тона са предназначени за винификация, а 28,2 хил. тона за алкохоли и други напитки. Произведени са общо 2 313 581 хл /хектолитра/ вино. 2.1. Производство при промишлени условия Предвижда се през 2004 г. винарските фирми да изкупят за преработка около 200 хил. тона грозде. През 2003 г. при промишлени условия са преработени общо 223,6 хил. тона грозде, което е с 36% повече в сравнение с предходната година. Гроздето, предназначено за производство на червени вина, е 126,8 хил. тона /57%/. От него най-голям дял заемат сортовете "Каберне Совиньон" и "Мерло" – всеки по 29% и "Памид" – 26%. Гроздето, предназначено за производство на бели вина, е 96,8 хил. тона /43%/. Най-голям дял от него заемат сортовете "Ркацители" – 21%, "Мискет Червен" – 19%, "Мускат Отонел" и "Димят" – всеки по 16%. Увеличаването на изкупеното количество грозде е свързано с комплекс от фактори. През 2003 г. беше извършена промяна в собствеността на много от винарските предприятия. Новите собственици в отделни региони увеличиха изкупуването и проявиха голям интерес към създаването на нови лозя. Увеличен беше и финансовия ресурс на някои от винарските предприятия. От друга страна качеството на реколтата през 2003 г. е най-добро през последните пет – шест години. Получени са общо 1 533 323 хл /хектолитра/ вино,.в т. ч. 349 110 хл /23%/ качествени вина, 867 519 хл /56%/ - трапезни, 313 747 хл регионални /20%/, 2027 хл пенливи и 920 хл специални вина /ликьорни, ароматизирани и благородно сладки/1%/. 2.2. Производство при домашни условия Наблюдаваната тенденция на намаляване на гроздето, преработено при домашни условия продължава и през 2003 г. През 2003 г. при домашни условия са преработени 157,3 хил. тона грозде /54% от общото производство/, което е с 28% по-малко в сравнение с предходната година. От него за винификация са предназначени 145,7 хил. тона, а за алкохоли и други напитки – 11,6 хил. тона. Произведени са 780 258 хл вино /46% рандеман/.
II. ВНОС НА ВИНЕНО ГРОЗДЕ И ВИНО 1. Внос на винено грозде За периода януари-юни 2004 г. в България са внесени 6,6 тона, декларирани като винено грозде. По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. в страната е регистриран внос на 70.7 тона винено грозде, което е около два пъти по-малко спрямо предходната година. Вносът не оказва влияние върху производството на вино в България. Най-голям дял от вноса заема Гърция – 76%. Таблица 2. Внос на винено грозде, 2002 – 2004 г.
2 Внос на вино Очаква се вносът на вино през 2004 г. да се запази близо до нивото на предходната година – около 10 – 12 000 хил. хл. За периода януари-юни 2004 г. е регистриран общ внос на 3 016 хл /хектолитра/ вино, което е над два и половина пъти по-малко в сравнение със същия период на предходната година. По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. вносът на вино намалява около три пъти в сравнение с предходната година и достига 12 701 хл. Съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия през 2004 г. е предоставена възможност за преференциален внос в България по общата позиция "вина от прясно грозде, включително обогатени с алкохол и мъст от грозде", както следва: 
В края на месец август е регистриран внос на 1 010 хл /хектолитра/ от ЕС. В Митническата тарифа на Р България за 2004 г. общата ставка на митото по тази позиция е в размер на 12%+35 евро/хл. 2.1. Внос на наливни вина Наливните вина заемат 79 % от общия внос на вино през 2003 г. Вносът на наливни вина е твърде променлив и се влияе изключително от осигурените пазари за износ в ОНД, тъй като в тези страни не се изисква гарантиран произход на виното. Износът се осъществява след "купажиране" на вносните с български вина. Таблица 3. Внос на наливни вина 2002 – 2004 г. 
За периода януари-юни 2004 г. е регистриран внос на 989 хл наливни вина, което е многократно по-малко в сравнение със същия период на предходната година. През 2003 г. са внесени 10 079 хл. наливни вина, което е около три и половина пъти по-малко спрямо 2002 г., но се доближава до нивото на 2001 г. Вносът на наливни вина от ЕС нараства многократно и достига 1 102 хл. Най-голям дял от него заема Германия – 45%. Средната импортна цена е 0,47 щ.д./л при формирана общо за страната 0,65 щ.д./л. Вносът на наливни вина от ЦЕФТА намалява с 38% и достига 1 289 хл., в т.ч. Унгария заема 55% и Чехия 45%. През 2003 г. не е регистриран внос от ОНД. Вносът от Австралия – 976 хл съставлява около 1% от общия внос на наливни вина. 
Фиг. 1 2.2. Внос на бутилирани вина За периода януари-юни 2004 г. е регистриран внос на 1 984 хл бутилирани вина, което е с 68% повече спрямо същия период на 2003 г. Таблица 4. Внос на бутилирани вина, 2002 – 2004 г.
По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. са внесени 2 446 хл бутилирани вина, което е около два пъти по-малко в сравнение с предходната година. Намалението е за сметка на вноса на по-качествени бутилирани вина, които са съответно с по-висока цена. Средната импортна цена нараства около два пъти от 1,04 щ.д./л през 2002 г. на 2,20 щ.д./л през 2003 г. Вносът от ЕС нараства с 9% и достига 1 491 хл. Най-голямо увеличение бележи вносът от Германия – около три и половина пъти и достига /29% от вноса на ЕС/. Франция и Италия заемат по 26% от вноса за всяка една. Вносът на бутилирани вина от Молдова е почти преустановен, поради рязкото увеличаване на цените. В същото време от Полша са внесени 897 хл бутилирани вина от по-ниска ценова група. Съгласно подписано Споразумение за свободна търговия през 2004 г. е предоставена квота за преференциален внос на бутилирани вина в България, както следва: 
2.3. Внос на пенливи вина Наблюдаваната тенденция на намаляване на вноса на пенливи вина продължава и през разглеждания период /2002-2004 г./ За периода януари-юни 2004 г. е регистриран внос на 43 хл пенливи вина, което е близо до нивото на на предходната година. Таблица 5. Внос на пенливи вина, 2002 – 2004г.
По данни на Агенция "Митници", вносът на пенливи през 2003 г. е намалял около два и половина пъти спрямо 2002 г. и е 176 хл, почти изцяло от ЕС. Най-голям дял заема Франция – 59%. Средната импортна цена - 9,87 щ.д./л е по-висока от формираната за страната, поради отличното качество на вината. От Италия е осъществен 23% от вноса на ЕС. Средната импортна цена – 3,06 щ.д./л. е около три пъти по-ниска в сравнение с общата за страната.
III. ИЗНОС НА ВИНЕНО ГРОЗДЕ И ВИНО
2. Износ на вино Очаква се през 2004 г. износът да се запази близо до нивото на предходната година – около 780 хил. хл. За периода януари-юни 2004 г. е регистриран износ на 449 743 хл /хектолитра/ вино, което е с 17% повече спрямо същия период на 2003 г. По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. са изнесени 768 112 хл вино, което е близо до нивото на предходната година. Наблюдаваната тенденция на намаляване на общия износ през последните години се задържа, но все още не е преустановена . За 2004 г. преференциален достъп на вино по общата позиция "вина от прясно грозде, включително обогатени с алкохол и мъст от грозде" с произход от България е предоставен при внос в следните страни:
Предоставените на България квоти за безмитен внос на вино в ЕС са посочени в табл. 7 Таблица 7. Изпълнение на квотите за ЕС за 2003 – 2004 г.
2.1. Износ на бутилирани вина Наблюдаваната тенденция на увеличаване на износа на бутилирани вина продължава и през разглеждания период /2002-2004 г./ По данни на Агенция "Митници", за периода януари-юни 2004 г. са изнесени 344 271 хл /хектолитра/ бутилирани вина, което е с 19% повече в сравнение със същия период на 2003 г. През 2003 г. е регистриран износ на 598 217 хл /хектолитра/ бутилирани вина, което е с 4% повече в сравнение с 2002 г. Увеличението е свързано предимно с нарасналия износ за ОНД. Средната експортна цена на 1 литър изнесено българско бутилирано вино нараства, макар и минимално, от 0,85 щ.д. през 2002 г. на 0,96 щ.д. през 2003 г. Износът за ЕС намалява от 190 162 хл през 2002 г. до 138 850 хл /23% от общия износ на бутилирани вина/ през 2003 г. Намалението се дължи основно на непостоянното качество на българските вина. Износът за Дания и Финландия намалява около два пъти. Изнесеното вино за Холандия и Швеция е с по 36% по-малко за всяка страна, за Великобритания и Германия, които са традиционни пазари за България, с по 25%. Експортната цена на 1 литър българско бутилирано вино за ЕС се увеличава от 1.01 щ.д. през 2002 г. на 1,32 щ.д. през 2003 г. Износът за страните от ОНД нараства с 50% в сравнение с 2002 г. и достига 219 288 хл /37% от общия износ на бутилирани вина/. Средната експортна цена се запазва на нивото от предходната година - 0,77 щ.д./л., но тя е с 20% по-ниска от формираната общо за страната. Регистрираният износ за ЦЕФТА нараства до 156 323 хл /26% от общия износ на бутилирани вина/, което е с 11% повече спрямо предходната година. Традиционен партньор на България е Полша, където са изнесени 133 647 хл /85% от износа за ЦЕФТА/. Износът за Чехия нараства с 42% и достига 17 608 хл. Средната експортна цена през 2003 г. се променя незначително и достига 0,90 щ.д/л. Таблица 8. Износ на бутилирани вина, 2002 – 2004 г.
През 2003 г. са изнесени 40 617 хл бутилирани специални вина , което е около 7% от общия износ на бутилирани вина. В сравнение с 2002 г. износът е с 39% повече. Най-голям дял от износа заемат Русия - 85% и Полша - 6%. Средната експортна цена е много ниска и се движи в диапазона 0,84-0,87 щ.д./л.
Фиг. 2 За 2004 г. преференциален достъп на бутилирани вина с произход от България [1] е предоставен при внос в следните страни: 
2.2. Износ на наливни вина За периода януари-юни 2004 г. е регистриран износ на 104 559 хл /хектолитра/ наливни вина, което е с 13% повече спрямо същия период на 2003 г. Увеличението е свързано с нарасналия около три и половина пъти износ за ОНД. В същото време изнесените количества за ЕС намаляват с 21%. Наблюдаваната трайна тенденция на намаляване на износа на наливни вина продължава и през 2003 г., когато са изнесени 160 780 хл наливни вина - с 20% по-малко в сравнение с 2002 г. Средната експортна цена се променя незначително от 0,51 щ.д. през 2002 г. на 0,66 щ.д/л. през 2003 г. , но България остава в ниската ценова група. Таблица 9. Износ на наливни вина, 2002 – 2004 г.
Износът за ЕС намалява до 94 730 хл /70% от общия износ/, което е с 20% по-малко в сравнение с предходната година. Най-голям дял от износа заемат Германия – 64% и Франция и Великобритания по 15%. Средната експортна цена за ЕС, франко българската граница, се увеличава от 0,48 щ.д./л през 2002 г. на 0,62 щ.д./л през 2003 г. През 2003 г. за ЦЕФТА е регистриран износ на 7 485 хл наливни вина, което е на нивото на предходната година. Наблюдаваната трайна тенденция на намаляване на износа за Полша през последните години продължава и през 2003 г., когато са изнесени 2 118 хл със средна експортна цена 0,76 щ.д., докато през 2002 г. тя е 0,68 щ.д./л. Износът за ОНД нараства до 34 698 хл, което е с 28% повече в сравнение с 2002 г. Средната експортна цена запазва нивото от 0,54-0,55 щ.д./л. Най-голям дял от износа заема Русия – 96%. Трайната тенденция на намаляване на износа за Япония продължава и през 2003 г., когато са изнесени 17 239 хл наливно вино. Количеството е с 27% по-малко в сравнение с 2002 г. През 2003 г. е регистриран износ на 1 318 хл наливни специални вина /0,8% от общия износ/, което е над два пъти по-малко в сравнение с предходната година. Най-голям дял от износа заема Беларус – 62% и Русия – 29%. Формираната експортна цена от износа за Беларус – 0,44 щ.д./л е по-ниска от средната за страната за наливни вина общо – 0,66 щ.д./л. 2.3. Износ на пенливи вина За периода януари-юни 2004 г. е регистриран износ на 913 хл /хектолитра/ пенливи вина, което е с 31% по-малко спрямо същия период на предходната година. През 2003 г. е регистриран износ на 9 115 хл, което е на нивото на предходната година. Средните експортни цени на българските пенливи вина се повишават незначително от 0,94 щ.д. през 2002 г. на 1,04 щ.д./л през 2003 г. Износът за ЕС е 598 хл /хектолитра/, което е над два пъти повече в сравнение с 2002 г. Основен потребител на български пенливи вина е Дания, където е осъществен 89% от износа в ЕС. Средната експортна цена за ЕС, се променя незначително - от 1,05 щ.д. през 2002 г. на 1,15 щ.д./л през 2003 г. Износът на пенливи вина за страните от ЦЕФТА, изцяло за Полша, нараства със 77% и достига 1 998 хл през 2003 г. Средната експортна цена запазва нивото си. От останалите пазари износът за Виетнам се увеличава с 50%, запазва нивото си за Латвия и намалява многократно за Естония. От 01.05.2004 г., с присъединяването на Естония към ЕС, отпадна възможността за безмитен внос в Естония на неограничено количество пенливи вина с произход от България. Таблица 10. Износ на пенливи вина, 2002 – 2004 г.
IV. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА
През 2003 г. Закона за виното и спиртните напитки беше изменен и допълнен. Бяха отстранени някои непълноти и неточности по отношение на управлението и контрола на лозарския потенциал. Преминаването на вписването на режима на регистрация от подзаконов в основния нормативен акт е резултат от отчитането на изключителната важност на изграждането на система на регистрация на стопанствата. Регистрацията на лозарските стопанства е задължителен елемент при управлението и разпределянето на правата на засаждане на винени сортове лози на територията на Р България. В Закона бяха въведени нови текстове, с които се подобриха и конкретизираха съществуващите режими по отношение на качествените и регионални вина. Ново в Закона е създаването на Фонд "Българско вино", чиято основна цел е промоция на българските качествени вина. Закона за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки е публикуван в ДВ,бр. 16 от 2004 г. Извършените промени в подзаконовите нормативни актове са както следва:
Наредбата бе изменена в частта й, отнасяща се до реда и условията за деклариране на манипулациите по подсилване и подкисляване на продуктите от грозде и вино.
Промените в Наредбата са с цел осъществяване на ефективно управление и контрол на лозаро-винарския потенциал.
Промените са свързани с въвеждане на задължителен транспортен документ при превоз на грозде.
С промените в Наредбата Общинските служби по земеделие и гори са компетентния орган, който издава скица на земеделските имоти. Скицата е необходима при подаване на документи за получаване на право на ново засаждане, право на презасаждане и право на засаждане от Националния резерв.
Изменението се отнася до премахване на ограниченията при етикетирането на вино "Розенталер". 2. ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" Държавен фонд "Земеделие" предоставя капиталови субсидии и други облекчения на земеделските производители по инвестиционна програма ''Растениевъдство''. На основание чл. 12 ал. 2 от ЗПЗП и решения в Протокол №1 от 28.01.2004 г., Управителният съвет на ДФ "Земеделие" е утвърдил условията за предоставяне на капиталови субсидии за създаване на трайни насъждения, в т.ч. лозя Капиталовите субсидии се предоставят за създаване на трайни насаждения от лозя, при норматив 150 лв./дка, но не повече от 500 дка лозя за един земеделски производител. 2. Капиталовите субсидии се предоставят: 2.1. Когато инвестиционния проект се финансира чрез рефинансиране на ТБ - след одобряване на проекта от ДФ "Земеделие" и ТБ, и сключване на договор за субсидия с ДФ "Земеделие". Средствата от субсидията се превеждат по сметка на кредитополучателя в кредитиращата ТБ. 2.2. Когато инвестиционния проект се финансира пряко от ДФ "Земеделие" – след одобряване на проекта от ДФ "Земеделие" и сключване на договор за кредит и субсидия. Средствата от субсидията се превеждат по банкова сметка на кредитополучателя, посочена в договора. 3. Капиталовите субсидии стават изискуеми, когато: 3.1. За създаване на насаждения от лозя – насаждението не е създадено в първия сезон, следващ предоставянето на субсидията. 4. В случаите по точка 3: 4.1. Земеделският производител възстановява получените средства по договора за субсидия заедно със законната лихва върху тях, считано от датата на получаването до окончателното й издължаване – когато инвестиционният проект е финансиран чрез ТБ 4.2. Получените средства се превръщат в кредит и се издължават от земеделския производител при условията на сключения договор за кредит и субсидия – когато инвестиционният проект е финансиран пряко от ДФ "Земеделие". По данни на ДФ "Земеделие" през 2003 г. са одобрени 22 броя инвестиционни проекти за създаване на 4 135 дка лозя на стойност 9 761 381 лв. Финансирани са 21 броя проекти за 5 116 дка на стойност 10 336 241 лв. Одобрените проекти за периода 01.01 – 30.06. 2004 г. са 3 броя за създаване на 681 дка лозя на стойност 1 650 388 лв. Финансирани са 2 броя проекти за 687 дка на стойност 2 294 814 лв. Стойността на финансираните проекти и количеството декари са по-големи от тези на одобрените, тъй като през периода са финансирани и одобрени проекти от предходната година. 3. ПРОГРАМА САПАРД По програма САПАРД са предвидени инвестиции за подпомагане на проекти, при следните финансови условия: 1. Общият размер на субсидията (национални средства и средства на ЕС) е в размер на 50 % от реално одобрените инвестиционни разходи. Ако са получени помощи от други публични донори, стойността на субсидията се изчислява след тяхното приспадане. 2. Финансовото участие на подпомагания по отношение на реалните одобрени инвестиционни разходи трябва да бъде 50%. 3. Максималният размер на разходите за инвестиционните проекти за периода на изпълнение на програмата (2000-2006 г.) е 1 000 000 евро за земеделско стопанство; 4.Минималният размер на разходите за инвестиционните проекти са както следва: В сектора трайни насаждения се подпомагат: - земеделски стопанства, които отглеждат или разполагат със земя за отглеждане на трайни насаждения: а) минимум 2 ха за винено грозде б) минимум 0,5 ха за десертно грозде. За периода 01.01.2003-31.12.2003 г. по мярка "Инвестиции в земеделските стопанства" за създаване на лозя са одобрени 15 проекта с размер на инвестициите 10 514 474,01 лв. По мярка "Подобряване на преработването и маркетинга на селскостопански и рибни продукти" за винопроизводство са одобрени 22 проекта с размер на инвестициите 58 099 767,91 лв. Подробна информация за ДФ "Земеделие" и за програма САПАРД можете получите на интернет страницата на Министерството на земеделието и горите : https://www.mzgar.government.bg/. V. ПРОИЗВОДСТВО НА ВИНО В ПО-ГОЛЕМИ СТРАНИ-ПРОИЗВОДИТЕЛКИ| съдържание | ЮЖНА АФРИКА През 2004 г. се очаква да бъдат произведени около 1 314 хил. тона грозде, което е с 5% повече спрямо предходната година. Увеличението и доброто качество на гроздето се дължат на благоприятните климатични условия през месеците декември и януари. Предвижда се да бъдат произведени общо 10,185 млн. хл вино, сок и концентрат за безалкохолни напитки. Очаква се това да бъде най-добрата реколта в историята на Южна Африка. Делът на червеното вино се увеличава, поради нарасналите площи засадени със сортове, предназначени за производството на червено вино. Нарасналото производство и завишеното предлагане са предпоставка за увеличаване на вътрешната консумация с около 5% и на износа с около 18.5%. Основните страни вносителки на Южно-африканско вино за 2003 г. са Украйна, Нидерландия и Германия. През 2003 г. в Южна Африка е регистриран внос на 447 326 хл / хектолитра/ вино. Основният внос е осъществен от Аржентина, Испания, Португалия и Франция. АВСТРАЛИЯАвстралия заема девето място сред най-големите производители на вино. Очаква се през 2004/05 г. реколтираните площи с лозя да достигнат 166,000 ха, което е с 6% повече спрямо предходната година и почти два пъти повече спрямо 1997/98 г. Прогнозира се, че те ще продължават да нарастват и през 2008/09 г. размерът им ще достигне около 183,000 ха. През 2003 г. полученият среден добив е 1 130 кг/дка винено грозде, като се предвижда същият да се запази до 2008/09 г. Предвижда се производството на винено грозде през 2004/05 г. да достигне рекорд от 1,865 хил. тона. През 2004/05 г. се предвижда да бъдат произведени около 13,6 млн хл /хектолитра/ вино. От 1996/97 г. производството на винено грозде се увеличава повече от два пъти, а износът на вино около четири пъти. През 2003/04 г. е регистриран износ на 5,76 мил. хл, вино, което е с 11% повече спрямо предходната година. Основните количества са предназначени за Великобритания, САЩ, Нова Зеландия, Канада и Германия. Пет големи компании в Австралия преработват повече от половината винено грозде. Останалата част се преработва от шепа средно големи компании и доста дребни винари. Износ на вино по страни; HL; хил. австр. $
АРЖЕНТИНА През 90-те години в Аржентина бяха вложени инвестиции за около 1 300 млн. долара, които промениха облика на винената индустрия. Въведените нови технологии спомогнаха за по-доброто качество на гроздето и увеличаване на неговото производството. През 2003 г. са произведени 6 200 хил. хл бяло вино и 6 300 хил. хл червени и розови вина. Производството на други вина възлиза на 712 хил. хл. Прогнозира се през 2004 г. произведеното количество вино да бъде около 14 600 хил. хл. Консумацията на вино на глава от населението се увеличава през последните години Потребление на вино на глава от населението, литри
Прогнозира се през 2004 г. износът на вино да се увеличи с 10% спрямо 2003 г. и да достигне 2.000.000 HL. Основни партньори на Аржентина са САЩ и Великобритания. ЧИЛИОчаква се през 2004 г-. да бъдат реколтирани около 111,000 ха, заети с лозя. Около 76% са заети със сортове, предназначени за производство на червено вино, а половината от тях са с "Каберне Совиньон". Неблагоприятните климатични условия в някои области (като мраз и дъжд) засегнаха реколта 2004 г. в количествено отношение, но не и в качествено. Очаква се белите и червените вина да бъдат с отлично качество. Предвижда се производството на вино през 2004 г. да бъде по-малко от предходната година, . Броят на винопроизводителите е нарастнал от 25 на 120 за последните 10 години. Във винената индустрия има изградена стратегия за производство на първокласни качествени вина. Чили изнася над 60% от годишно си производство на вино (едновременно бутилирано и наливно вино) за повече от 100 страни. Пазари като Индия и Китай ще бъдат важен фактор за по-задълбоченото развитие на търговията. Големите наличности, както и ниските вътрешни цени са основната причина за продължилия спад във вноса на вино.
СПРАВКА ЗА СРЕДНОГОДИШНАТА КОНСУМАЦИЯ НА АЛКОХОЛ, В Т. Ч. ВИНО НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В НЯКОИ СТРАНИ Литри/година
* По-малко от 0.5% Количеството на консумацията е приравнено към 100% алкохолен еквивалент КАК СЕ ПРОМЕНЯ ПАЗАРЪТ НА БУТИЛИРАНИ ВИНА В ЯПОНИЯ? Японският пазар на бутилирано вино се възстановява след наблюдавания срив от средата до края на 90-те години. След няколко годишен застой, вносът на бутилирано американско вино в Япония нараства. Налице са условия за увеличаване на американския внос на японския пазар, а именно: 1. Вкусовете на потребителите на алкохол се променят Общата употреба на алкохол в Япония запада през последните няколко години, но консумацията на вино непрекъснато се увеличава. Потенциалът за растеж остава и в бъдеще. 2. Японските консуматори на вино стават все по - осведомени за високото качество и приемливите цени, на произведеното вино в така наречените страни от "Новия свят". Въпреки, че Франция продължава да бъде синоним на виното за мнозина, започва да нараства популярността на вината от "Новия свят", включващи и тези от САЩ. Налице е "агресивна" реклама от тези страни, която е насочена към японските консуматори. 3. Падането на долара спрямо еврото подобрява конкурентната позиция на американските вина. Внесеното количество вино от САЩ през последните 12 месеца нараства скокообразно. 4. Свободната търговия на алкохол е благоприятна за американските производители. От началото на месец септември 2003 г. ограниченията за продажба на вино за търговците на дребно бяха премахнати, което улеснява американските търговци в откриването на нови възможности за увеличаване на вноса и за заемане на по-голям пазарен дял. По данни на Департамента по земеделието на САЩ /USDA/ u international reports [1] Преференциалният достъп на вино по общата позиция "вина от прясно грозде, включително обогатени с алкохол и мъст от грозде" с произход от България при внос в Унгария, Полша и Хърватия е посочен на стр. 12.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел "Маркетинг" към дирекция "Икономическа политика ".
Бюлетинът включва анализ на ситуацията и перспективите при производството и реализацията на винено грозде и вино в страната и възможностите за преференциална търговия на Р България, съгласно различните Споразумения за свободна търговия. За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Агростатистика", МЗГ, Агенция "Митници", Департамента по земеделие на САЩ и др.
Изданието е предназначено за ръководители в държавния и частния сектор на всички нива, органите от системата за научно обслужване на земеделието, фирми и лица, занимаващи се с агробизнес, ръководители и специалисти от производствени кооперации, асоциации и предприятия, фермери, борси и др.
За отзиви и препоръки: Бонка Попова - тел. 985 11 537, е-mail: popova@mzgar.government.bg
