Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел
"Маркетинг" към дирекция "Икономическа политика ".

Бюлетинът включва анализ на ситуацията и перспективите при производството и реализацията на винено грозде и вино в страната и
възможностите за преференциална търговия на Р България, съгласно
различните Споразумения за свободна търговия. За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Агростатистика", МЗГ, Агенция "Митници", Департамента по земеделие на САЩ и др.

Посочените прогнози са по експертна оценка и нямат официален характер.

Съставил: Ирина Асенова - гл. експерт в отдел "Маркетинг"

Отдел "Маркетинг" разработва ситуационно-перспективни анализи за
зърно (пшеница, ечемик, царевица), технически култури (слънчоглед и тютюн), плодове и зеленчуци, вино и винено грозде, животновъдство, месо - и млекопроизводство.

За отзиви и препоръки: Ирина Асенова - тел. 985 11 533,
е-mail: i.asenova@mzgar.government.bg; Министерство на земеделието и горите, гр. София – 1040, бул. "Христо Ботев" 55

Р Е З Ю М Е

През 2004 г. общо площите, заети с лозя възлизат на 1 295 800 дка (с 1% по-малко в сравнение с предходната година). Стопанисваните площи с лозови насаждения са в размер на 955 510 дка, от които реколтирани са 851 220 дка.

Поради различни причини, като измръзване, нападения от болести и неприятели и др., реколтираните площи са намалели с около 11% спрямо предходната година. От тях, площите, заети със сортове, предназначени за производство на вино са 795 310 дка, което е с 11% по-малко в сравнение с 2003 г.

Полученият среден добив от винено грозде през 2004 г. е 397 кг/дка и е
със 7% по-нисък от 2003 г., в резултат от по-неблагоприятните природно-климатични условия.

През 2004 г. са произведени общо 351 468 тона грозде, в т. ч. 316 149 тона винено грозде (със 17% по-малко от 2003 г.). От общото количество произведено грозде, за прясна консумация са предназначени 38 660 тона. За преработка са насочени 312 808 тона грозде, от които 208 151,03 тона за винификация в промишлени условия ( в т. ч. 182 800 тона за качествени и трапезни вина), 98 910 тона за винификация в извънпромишлени условия, а 31 098 тона за други продукти.

В резултат от неблагоприятните метеорологични условия, през 2005 г. се очаква средният добив от винено грозде да спадне до около 320 кг/дка, а производството да намалее до около 256 хил. тона. За преработка от винарската промишленост се очаква да бъдат насочени около 150 хил. тона винено грозде.

Общото производство на вино – реколта `2004 г., което е декларирано от регистрираните винопроизводители пред Изпълнителната агенция по лозата и виното е 1 417 466 хектолитра, в т. ч.: трапезни (1 204 182 хл), качествени (206 948 хл) и пенливи, искрящи и специални вина (6 337 хл). В страната са произведени 840 505 хл червени вина и розе и 576 961 хл бели вина. Количеството вино, произведено при промишлени условия е със 7% по-малко от предходната година, поради спада на производството на грозде.

Наблюдаваната през последните години тенденция на намаляване на
гроздето, преработено при извънпромишлени условия продължи и през 2004 г. През 2004 г. при домашни условия са преработени 98 910 тона грозде за вино, което е с 32% по-малко в сравнение с 2003 г.

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. в страната са внесени 55,1
тона винено грозде, което е с около 22% по-малко спрямо предходната година.

Вносът на вино през 2004 г. възлиза на 756 348 литра - с около 40% по-
малко в сравнение с 2003 г., като при пенливите и бутилираните се наблюдава увеличение, а при наливните значителен спад.

Изнесеното количество винено грозде през 2004 г. e 203,6 тона -
наполовина спрямо предходната година.

През 2004 г. износът на вино е нараснал с 18% спрямо предходната
година до 90 278 920 литра. Традиционно, най-значителен е износът на
бутилирани вина – 70 689 хил. л, следва износът на наливни вина – 19 300 хил. л., а най-малък е този на пенливите вина – 495,9 хил. л.

По програма "Растениевъдство", през 2004 г. ДФ "Земеделие" е финансирал 15 проекта за създаване на 3 041 дка лозя. Проектите са на
стойност 6 245 949 лв., а размерът на капиталовата субсидия – 333 965 лв.

От началото на 2005 г. до 07.09.2005 г. са финансирани 18 проекта за
6 439 дка лозя на обща стойност 9 425 371 лв. в т. ч. 1 893 626 лв. капиталова субсидия.

По мярка 01(1. 2. от НПРЗСР) на програма САПАРД, "Инвестиции в
земеделски стопанства", към 31 август 2005 г. според вида на инвестицията са одобрени 80 проекта за създаване на лозя, а според вида на основната производствена дейност – 93 проекта за лозя.

По Мярка №02 (1. 2. от НПРЗСР) - "Подобряване на преработката и
маркетинга на селскостопански и рибни продукти", до 31.08. 2005 г. в сектор "Вино" са одобрени 39 проекта.

ПРОИЗВОДСТВО И ПРЕРАБОТКА НА ВИНЕНО ГРОЗДЕ

Площи, среден добив и производство на грозде

2004 г.

По данни на Дирекция "Агростатистика", общо площите, заети с лозя през 2004 г. възлизат на 1 295 800 дка (с 1% по-малко в сравнение с предходната година), като в тях не са включени лозята на малки и разпокъсани площи.

През 2004 г. продължи практиката за изоставяне на лозови насаждения,
като площите на неподдържаните лозя достигнаха до 340 290 дка – с 21% повече спрямо 2003 г. Основни фактори за увеличение на неподдържаните лозя през последните години са: промяната на собствеността и ползването на лозовите насаждения, раздробяването на големите стопанства, както и възрастовата структура на лозята.

Стопанисваните площи с лозови насаждения през 2004 г. са в размер на
955 510 дка, от които реколтирани са 851 220 дка. Поради различни причини, като измръзване, нападения от болести и неприятели и др., реколтираните площи са намалели с около 11% спрямо предходната година. От тях, площите, заети със сортове, предназначени за производство на вино са 795 310 дка, което е с 11% по-малко в сравнение с 2003 г.

Реколтираните площите, заети със сортове, предназначени за
производство на червени вина са около два пъти повече спрямо тези за бели. През 2004 г. площите са разпределени по следния начин:

• Реколтирани площи, засадени със сортове, предназначени за
  производство на червени вина – 534 980 дка (67% от винените лозя), с 5 240 дка повече от предходната година. Най-много такива площи са отчетени в: Южния централен район – 200 740 дка, Югоизточния – 101 970 дка и Северния централен район – 81 490 дка.
• Реколтирани площи, засадени със сортове, предназначени за
  производство на бели вина – 260 330 дка (33% от винените лозя). Спрямо предходната година, тези площи са намалели с 27%, като са съсредоточени главно в Североизточния – 89 150 дка и Югоизточния район – 86 210 дка.

По данни на Дирекция "Агростатистика", полученият среден добив от
винено грозде през 2004 г. е 397 кг/дка - със 7% по-нисък от 2003 г., в резултат от по-неблагоприятните природно-климатични условия.

В отделните райони на страната добивът варира в широк диапазон - от
334 до 537 кг/дка, в зависимост от климатичните условия и проведените
агротехнически мероприятия. Най-високи добиви са получени в Югозападния - 537 кг/дка, Северния централен – 439 кг/дка и Северозападния район - 432 кг/дка.

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2004 г. са произведени общо 351 468 тона тона грозде, в т. ч. 316 149 тона винено грозде (със 17% по-малко от нивото на 2003 г.), 16 448 тона десертно грозде и 18 871 тона грозде от асми (с 32% по-малко от предходната година).

Най-голям дял от произведеното винено грозде заемат Южния централен район /Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Хасково/ – 88 896 тона, Югоизточния район /Бургас, Сливен и Ямбол/ - 62 835 тона и Североизточния /Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен/ – 55 463 тона. В тези райони са
съсредоточени 71% от реколтираните площи с лозя.

По – разпространени сортове винено грозде са: "Каберене Совиньон",
"Мерло", "Гъмза", "Ркацители", "Мавруд" и "Шардоне".

Експертните наблюдения показват, че лозята засадени със сортове,
имащи по-висока изкупна цена ("Шардоне", "Мускат Отонел", "Каберне
Совиньон", "Мерло"), се стопанисват по-добре. Лозята, заети със сортове, към които има по-слаб интерес от страна на винарските предприятия се стопанисват по-лошо.

От общото количество произведено грозде през 2004 г., за прясна
консумация са предназначени 38 660 тона. За преработка са насочени 312 808 тона грозде, от които 208 151,3 тона за винификация в промишлени условия (в т. ч. 182 800 тона за качествени и трапезни вина), 98 910 тона за винификация в извънпромишлени условия, а 31 098 тона за други продукти.

2005 г.

По експертна оценка, площите, заети с лозя за 2005 г. са 1 295 000 дка.
Ниските температури в края на 2004 и началото на 2005 г. нанесоха повреди върху лозовите насаждения.

Климатичните условия за периода от края на месец май до края на месец август 2005 г. в някои райони бяха изключително неблагоприятни за опазване на гроздовата реколта от болести и неприятели и за своевременното извършване на необходимите агротехнически мероприятия в лозовите масиви. Честите валежи, съпроводени на много места с градушки, се редуваха със силно слънце и високи температури, което предизвика развитие на гъбни болести и силно заплевеляване на лозовите насаждения.

Най - силно засегнатите райони от поройни валежи, наводнения, градушки и променливи температури са Монтана, Плевен, Русе, Варна, Бургас, Сливен и Пловдив. Поради невъзможност да се влезе в масивите бе допуснато нападение от гъбни болести и заплевеляване, което оказа силно поражение върху очакваната гроздова реколта. Пораженията са по-големи по гроздовата реколта на старите лозови масиви, което ще доведе до значителен спад в качеството и количеството на очакваната реколта. Новосъздадените и млади лозови
насаждения са в много добро състояние. Площите са чисти от плевели и лозите запазени от гъбни болести.

Според данни на Национална служба растителна защита, площите на
които са провеждани редовни растителнозащитни мероприятия в страната са около 752 хил. дка, като около 720 хил. дка от тях са нападнати от икономически най-опасната болест – мана. Други по-важни болести са брашнестата мана и сивото гниене. Полученото грозде е с по-ниска захарност.

Независимо от сложната фитосанитарна обстановка, стопаните, които са
приложили правилно и навреме необходимите растителнозащитни и
агротехнически мероприятия са успели да запазят количествено и качествено гроздовата си реколта. Всички, които при тези чести и обилни валежи са извършили само по 4-5 третирания или пък са спрели пръсканията в края на месец юли, са допуснали заразяване на лозята с гъбни болести.

В резултат от неблагоприятните метеорологични условия, през 2005
г. се очаква средният добив от винено грозде да спадне до около 320 кг/дка (при 397 кг/дка за 2004 г.), а производството да намалее до около 256 хил. тона. Очакваните добиви на по-разпространените винени сортове лозя са: Гъмза – около 280 кг/дка, Каберне Совиньон – 200-900 кг/дка, Мерло – 145-700 кг/дка, Мавруд – 350-500 кг/дка, Шардоне – 110-350 кг/дка, Ркацители – 250-500 кг/дка, Димят – 300-700 кг/дка, Ризлинг – 80-250 кг/дка.

По данни на Изпълнителна агенция по лозата и виното, изкупените
количества грозде от винарските предприятия през гроздоберна кампания 2005 г. към 20.10.2005 г. са 138 000 тона.

За преработка от винарската промишленост до края на месеца се
очаква да бъдат насочени около 150 хил. тона винено грозде.

Производство на вино

Производство на вино при промишлени условия

През 2004 г. се наблюдава намаление с около 20%, в сравнение с
предходната година, на гроздето, преработено при промишлени условия. По данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното, през 2004 г. преработеното грозде за производство на трапезни, качествени и пенливи вина от регистрирани винопроизводители е 208 151,3 тона.

Общото количество произведено вино – реколта `2004 г., което е декларирано от регистрираните винопроизводители пред Изпълнителната агенция по лозата и виното е 1 417 466 хектолитра, в т. ч.: трапезни (1 204 182 хл), качествени (206 948 хл) и пенливи, искрящи и специални (6 337 хл). В страната са произведени 840 505 хл червени вина и розе и 576 961 хл бели вина.

Количеството вино, произведено при промишлени условия е със 7% по-малко от предходната година, поради спада на производството на грозде.

През 2005 г. се очаква производството на вино при промишлени условия да бъде под нивото от 2004 г.

Производство на вино при домашни условия

Наблюдаваната през последните години тенденция на намаляване на
гроздето, преработено при извънпромишлени (домашни) условия продължи и през 2004 г. През 2004 г. при домашни условия са преработени 98 910 тона грозде, което е с 32% по-малко в сравнение с предходната година.

ВНОС НА ВИНЕНО ГРОЗДЕ И ВИНО

Внос на винено грозде

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. в страната е регистриран
внос на 55,1 тона винено грозде, което е с около 22% по-малко спрямо
предходната година.

За периода януари-юли 2005 г. в България са внесени 3,6 тона винено
грозде, като 2 тона са от Гърция. Внесеното количество е почти наполовина в сравнение със същия период на предходната година. Наблюдава се увеличение на средната цена по вноса на винено грозде от Гърция от 687,41 щ. д./тон за периода януари-юли 2004 г. на 2 430,36 щ. д./тон за същия период на настоящата година.

Внос на вино

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 756 348 литра
вино. Това е с около 40% по-малко в сравнение с 2003 г., като при пенливите и бутилираните вина се наблюдава увеличение, а при наливните значителен спад.

Внесеното количество вино е на обща стойност 1 646 381 щ. д.
За периода януари-юли 2005 г. е регистриран общ внос на 1 723 240 литра вино, което е около четири пъти повече в сравнение със същия период на предходната година. Нарасналият внос е резултат от по-ниската реколта `2004 г. от грозде в страната, която бе и с ниско качество.

Съгласно Митническата тарифа на Р България, при внос на вино през
2004 г. действаха следните автономни мита, които се запазват и през 2005 г.:

Митническа ставка(%)

• 220410 Пенливи вина 12%+35 евро/хл
• 220421 Бутилирани вина 12%+35 евро/хл
• 220429 Наливни вина 12%+35 евро/хл

Внос на наливни вина

През 2004 г. е регистрирано значително намаление на вноса на наливни
вина - до 278 164 литра или със 72% по-малко от предходната година.
Най-много наливно вино е внесено от Франция - 173 180 литра.

Сравнително голям внос е реализиран и от: Чили (48 000 л), Австралия (25 890 л) и Испания (25 833 л). Вносът от Франция и Испания е нараснал значително спрямо 2003 г. Наблюдава се намаление на средните цени по вноса от тези страни.

От страни като Унгария, Румъния и Германия, които са традиционни
вносители в страната ни няма осъществен внос.

От началото на 2005 г. до края на юли е регистриран внос на 1 536 479
литра наливни вина, което е около осем пъти повече в сравнение със същия период на предходната година. Това се дължи на слабата реколта `2004 и съответно по-малкото количество преработено грозде в страната. Най-значителен внос на наливни вина за периода е реализиран от Македония и Сърбия и Черна гора – общо 1 243 784 литра.

Внос на бутилирани вина

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 348 460 л
бутилирани вина - с 42% повече в сравнение с предходната година. Най-големи количества бутилирани вина са внесени от Полша (91 275 л), Испания (52 270 л), Италия (45 508 л) и Франция (43 758 л). Средната импортна цена е 2,57 щ. д./л и е близка до тази от предходната година.

Осъществен е сравнително голям внос от страни, от които през 2003 г. не е внасяно, като Украйна и Швеция.

За първите седем месеца на 2005 г. са внесени 175 942 литра бутилирани вина, което е с 19% по-малко спрямо същия период на 2004 г. Прави впечатление, че е осъществен внос на бутилирани вина от Словашка Република, Латвия и Турция – страни, от които през предходната година няма регистриран внос. Намалял е, обаче, вносът от Полша и Испания, от които страната ни традиционно внася бутилирани вина.

Внос на пенливи вина

През периода 2003 г. – юли 2005 г. се наблюдава тенденция на увеличение на вноса на пенливи вина.

През 2004 г. са внесени 129 458 литра пенливи вина - с около седем пъти повече спрямо предходната година. Над 70% от вноса на пенливи вина през годината е от Германия (93 681 литра), като е нараснал значително спрямо предходната година. Сравнително големи количества са внесени и от Франция (23 703 л) и Италия (9 178 л).

За периода януари-юли 2005 г. е регистриран внос на 10 820 литра пенливи вина – около 1,6 пъти повече в сравнение със същия период на
предходната година. Основен фактор за това увеличение е по-малкото
производство в страната. Най-значителен е вносът на пенливи вина от Франция (4 922 л) и Италия (4 578 л).

ИЗНОС НА ВИНЕНО ГРОЗДЕ И ВИНО

Износ на винeно грозде

През 2004 г. са изнесени 203,6 тона винено грозде, изцяло за Словашка
Република. Изнесеното количество е наполовина спрямо предходната година. През първите седем месеца на 2005 г. няма износ на винено грозде.

Износ на вино

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. износът на вино е нараснал с 18% спрямо предходната година до 90 278 920 литра. Средната експортна цена е 0,88 щ. д./л, като е близка до тази за 2003 г. Стойността на изнесеното вино възлиза на 79 902 888 щ. д. – с 16% повече в сравнение с 2003 г.

Традиционно, най-значителен е износът на бутилирани вина – 70 689 хил. л или 88% от общия износ на вино; следва износът на наливни вина – 19 300 хил. л, а най-малък е този на пенливи вина – 495,9 хил. л.

От началото на 2005 г. до края на юли са изнесени 64 580 914 литра вино, което е с 24% повече спрямо същия период на 2004 г.

Износ на бутилирани вина

През последните няколко години се наблюдава тенденция на увеличаване на износа на бутилирани вина.

През 2004 г. е регистриран износ на 70 689 336 литра бутилирани вина - с 18% повече в сравнение с 2003 г. Увеличението се дължи предимно на нарасналия износ за Русия и Полша, които са и традиционни страни –
вносителки на български вина. За тези две страни са насочени 58% от общия износ на бутилирани вина през 2004 г.

Други по-големи партньори са: Великобритания (6 675 385 л), Германия
(4 741 799 л) и Швеция (2 358 370 л). Износът към тези страни, обаче, намалява, поради непостоянното качество на българските вина.

Средната експортна цена на бутилираните вина за 2004 г. е 0,95 щ.д./л,
като е близка до тази за 2003 г.

По данни на Агенция "Митници", за периода януари-юли 2005 г. са
изнесени 50 346 435 литра бутилирани вина, което е с 26% повече в сравнение със същия период на 2004 г. Прави впечатление, че 60% от общия износ е за Русия. Само за периода януари-юли 2005 г., изнесеното количество бутилирани вина за Русия е почти равно на това за цялата 2004 г.

През 2004 г. износът на специални вина (с алкохолно съдържание от 15 до 22%), е нараснал с 36% спрямо 2003 г. до 5 548 762 л. Около 92% от количествата са насочени за пазарите на Русия и Полша.

За първите седем месеца на 2005 г., износът на този вид вина възлиза на 3 023 011 л, с близо 14% по-малко в сравнение със същия период на
предходната година.

Износ на наливни вина

Подобно на бутилираните, при наливните вина също се наблюдава
тенденция на увеличение на износа през последните няколко години.

През 2004 г. са изнесени 19 300 136 л наливни вина - с 20% повече от
предходната година. Увеличението се дължи на по-голямото количество вино, реализирано на руския пазар. Средната експортна цена на наливни вина за годината е 0,64 щ. д./л, като се запазва около тази от 2003 г.

Най-големи количества са изнесени за Русия 8 609 305 л или 45% от
общия износ и Германия - 5 153 452 л. Отчетено е значително намаление на износа за Япония, Гърция, Сърбия и Черна гора и САЩ. За разлика от предходната година, през 2004 г. не е осъществен износ на наливни вина за Канада.

От началото на 2005 г. до края на юли, износът на наливни вина е
нараснал с 18% спрямо същия период на 2004 г., до 14 146 138 литра.
Увеличението е свързано главно с нарасналия износ на наливни вина за Русия - с около 69% повече в сравнение със същия период на предходната година. В същото време, износът за голяма част от страните членки на ЕС е намалял.

Износ на пенливи вина

За разлика от бутилираните и наливните вина, през последните години
при пенливите вина се наблюдава тенденция на намаление на износа.
През 2004 г. са изнесени 495 917 литра пенливи вина (с 46% по-малко от предходната година).

Средната експортна се е повишила от 1,04 щ.д./л за 2003 г. на 1,43 щ.д./л за 2004 г.

Най-голям вносител на български пенливи вина през 2004 г. е Виетнам
(226 791 литра). Сравнително големи количества са изнесени и за Дания (59 589 литра), Туркменистан (56 219 литра) и Полша (54 941 литра).

За периода януари-юли 2005 г. са изнесени 87 403 литра пенливи вина,
което е с 6% по-малко спрямо същия период на предходната година. Над 60% от износа на пенливи вина е предназначен за Дания (52 650 л).

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСТИГНАТИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ С ЕС В СЕКТОР "ВИНО И СПИРТНИ НАПИТКИ" (СВЪРЗАНИ С ПАЗАРНИТЕ МЕХАНИЗМИ И РЕЖИМИ НА ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА НА ЕС)

Преговорите с ЕС в сектор "Вино и спиртни напитки" бяха насочени към
утвърждаване на българските вина и спиртни напитки на европейския пазар, при договаряне на максимални възможности за увеличаване на лозарския потенциал на страната.

Важен елемент, с отражение върху винопроизводството, е класифицирането на лозарските терени в България, в определени лозарски зони на базата на комплексни фактори като: географско разположение на страната, почвено-климатични условия, разположение на лозовите насаждения, валежни суми, естествено съдържание на захари и киселини в мъстта, алкохолното съдържание на виното и други. Класификацията на ЕС включва зони A, B, Cla, Clв,Cll, Cllla, Clllв, като най – северните територии са класифицирани в лозарска зона А, а най-южните в лозарска зона СІІІ.

ЕС раздели територията на България на две лозарски зони:

СІІ: Северен лозарски регион "Дунавска равнина", Източен лозарски
регион "Черноморски регион" и Подбалкански регион "Долината на розите"

СІІІа –останалата част от страната (Югозападен регион "Долината
на Струма" и Южен регион "Тракийска низина")

При неблагоприятни климaтични условия, страните-членки разрешават за лозарска зона CII, увеличение в границите на 2 об.% на естественото алкохолно съдържание на прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, ново вино в процес на ферментация, вино годно за производство на трапезно вино и трапезно вино, ако тяхното минимално естествено алкохолно съдържание е 8.5 об.%. Посредством това увеличение, в никакъв случай не се допуска увеличение на общото алкохолно съдържание до 13% vol. За лозарска
зона CIIIa тези проценти са съответно 2 об.%, 9 об.%, 13,5 об.%.
В лозарски зони СІІ и СІІІа, прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, ново вино в процес на ферментация и вино могат да бъдат предмет на подкисляване и откисляване в съответните граници, съобразно европейските регламенти.

ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ"

За предоставяне на капиталови субсидии на земеделските производители по инвестиционни програми

На основание чл. 12, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и решения в протокол №1 от 25.01.2005 г., №2 от 11.02.2005 г. и №3 от 01.03.2005 г., Управителния съвет на ДФ "Земеделие" утвърди условията за:

• предоставяне на капиталови субсидии за създаване на трайни
  насаждения от лозя, рози и овощни масиви; оранжерии за
  зеленчукопроизводство и създаване на пчелини;
• предоставяне на субсидии за покриване на разходи за лихви;
• предоставяне на субсидии на земеделски производители от
  регионите, включени в Програма за алтернативно земеделие в Родопите, Регионална програма за Северозападна България и Програма за развитие на земеделието и селските райони в Странджа-Сакар.

Общият финансов ресурс за тези цели през 2005 г. е в размер на 8 500
000 лв. Осигурените финансови средства за предоставяне на капиталови субсидии за създаване на трайни насаждения от лозя, рози и овощни масиви; оранжерии за зеленчукопроизводство и създаване на пчелини са 3 500 000 лв.

Капиталови субсидии се предоставят за създаване на трайни насаждения от лозя при норматив 200 лв./дка, но не-повече от 500 дка за един земеделски производител.

Програма "РАСТЕНИЕВЪДСТВО"

Целта на програмата е повишаване на инвестициите в земеделието чрез
създаване и развитие на частни земеделски стопанства в областта на трайните насаждения и производство на земеделска продукция за пазара. Срокът на действие на програмата е до 31.12.2005 г., а осигуреният финансов ресурс е 27 000 000 лв.

Средствата по програмата могат да бъдат използвани за реализация на
инвестиционни проекти в следните направления и срокове на издължаване:

• Създаване на трайни насаждения в т.ч. лозя, при срок на погасяване на кредита до 84 месеца, в т.ч. гратисен период до 36 месеца;
• Възстановяване на плододаващи трайни насаждения в т.ч. лозя, при срок на погасяване на кредита до 48 месеца (в т.ч. гратисен период до 18 месеца)
• Възстановяване на амортизирани и бракувани трайни насаждения в т.ч. лозя при срок на погасяване на кредита до 96 месеца, в т.ч. гратисен период до 36 месеца.

По програма "Растениевъдство", през 2004 г. ДФ "Земеделие" е
финансирал 15 проекта за създаване на 3 041 дка лозя. Финансираната сума е 6 245 949 лв., а размера на капиталовата субсидия – 333 965 лв.
За периода 1.01-07.09.2005 г. са финансирани 18 проекта за 6 439 дка
лозя на обща стойност 9 425 371 лв. в т. ч. 1 893 626 лв. капиталова субсидия.

Пограма САПАРД

Мярка №01 (1. 1. от НПРЗСР) - "Инвестиции в земеделски
стопанства"

Тази мярка включва подкрепа на частни инвестиции, насочени към
подобряване на качеството и технологиите за производство на селскостопански продукти в следните сектори: млекопроизводство, месопроизводство, плодове и зеленчуци, лозя. Крайната цел е подобряване на приходите от земеделска дейност, както и на условията на живот и труд на земеделските производители и по-добро използване на човешките ресурси.

Лозовите насаждения са включени в подмярка 3 "Трайни насаждения:
лозя, овощни градини, ягодоплодни". Конкретните цели по тази мярка са:

• подобряване на видовото и сортовото разнообразие на насажденията (многогодишни) чрез контрол и на здравния статус на посадъчния материал;
• подобряване качеството на продукцията;
• подобряване на напояването;
• подобряване на обработката и опаковането в земеделските стопанства.

Допустими инвестиции:

• създаване, засаждане, презасаждане и възстановяване на овощни
  дървета и ягодоплодни;
• изкореняване и възстановяване на съществуващи винени лозя за
  качествени вина препоръчани и разрешени сортове грозде (без хибриди);
• закупуване на различни видове машини и оборудване за земеделско производство, вкл. софтуер;
• оборудване за напояване във фермите (с изключение на винени лозя за качествени вина от определен район);
• малогабаритно оборудване за обработка и опаковане; друго
  специализирано оборудване, вкл. софтуер;
• изграждане и оборудване на разсадници за производство на
  сертифицирани трайни насаждения: лозя, овощни дървета и ягодоплодни.

Минималният размер на разходите за инвестиционните проекти за
подмярка "Трайни насаждения: лозя , овощни градини" е 10 000 евро;

В сектора се подпомагат:

• земеделски стопанства, които отглеждат или разполагат със земя за
  отглеждане на трайни насаждения:
  а) минимум 2 ха за винено грозде или овощни градини или
  б) минимум 0,5 ха за десертно грозде.

По мярка 1.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", проектите са
разпределени според:

- вида на инвестициите

До 31 август 2005 г. са одобрени 80 проекта за създаване на 28 890 дка
лозя. От тях са изпълнени 15 проекта. Инвестиционните проекти, одобрени от Агенция "САПАРД" са на стойност 77 900 429,30 лв., в т. ч. 34 955 604,23 лв. договорирани субсидии.

- вида на основната производствена дейност

До 31 август 2005 г. са одобрени 93 проекта за лозя, като от тях 25 са
изпълнени. Цялата инвестиция за одобрените от Агенция "САПАРД" проекти е на стойност 84 333 828,07 лв., като общо договорираните субсидии са в размер на 34 955 604,23 лв.

Мярка №02 (1. 2. от НПРЗСР) - "Подобряване на преработката
и маркетинга на селскостопански и рибни продукти"

Тази мярка включва схеми за подпомагане на частните инвестиции, с цел подобряване на преработката и маркетинга в следните сектори: мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, вино, преработка на плодове и зеленчуци, рибопреработвателна промишленост.

Общата цел на мярката е да подпомогне подобряването и рационализацията на преработката и маркетинга на селскостопанските и рибни продукти. По тази мярка могат да се отпускат инвестиции, които ще допринесат за подпомагане на подобряване на качеството, представянето и опаковката на продуктите; подпомагане внедряването на нови технологии, свързани със защитата на околната среда; подобряване на качествените и здравни изисквания; достигане на европейските стандарти и изисквания; насърчаване по-доброто използване на субпродуктите, особено чрез обработка на отпадъците и
др.

Инвестиционната помощ, предназначена за производството на вино може да се използва за:

• изграждане или реконструиране на преработвателни предприятия;
  - оборудване, свързано с подобряване хигиената и качеството на
  продуктите;
• преработване на суб-продуктите и производствените отпадъци, и
  елиминиране или обработване на отпадъците;
• закупуване на оборудване за производство на нови продукти и
  съвременно пакетиране;
• лаборатории и оборудване за подобряване и контрол на качеството
  на продуктите (HACCP);
• изграждане на система за управление на качеството съобразно
  изискванията на ИСО1 9000.

По Мярка №02 (1. 2. от НПРЗСР) до 31.08. 2005 г., одобрените проекти в
сектор "Вино" са 39, а изпълнените – 29. Инвестиционните проекти, одобрени от Агенция "САПАРД" са на стойност 110 414 406,95 лв., като договорираните субсидии възлизат на 52 589 659,80 лв.

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛОЗАРСТВОТО И
ВИНАРСТВОТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - 2005-2025 Г.

През 2004 г. от МЗГ и Национална лозаро-винарска камара бе
разработена Национална стратегия за развитие на лозарството и винарството в Република България. Целта на стратегията е да очертае рамка за развитие на сектора и разширяване на пазара за българските вина в страната и извън нея.

Стремежът е да се постигне устойчиво присъствие в пазарни ниши за качествени вина. Затова опорна точка за развитие на лозаро-винарския сектор е изграждането на съвременна структура на сектора и засилване на неговите конкурентни предимства.

Лозаро-винарският сектор в България има дълбоки корени и голям
потенциал със своите характеристики да се впише в модела на сектор,
произвеждащ продукт, отговарящ на предизвикателствата на 21-ви век. Виното, произвеждано в България, отговаря на изискванията за екологично чиста, здравословна и безопасна за природата стока. Развитието на лозаро-винарския сектор до 2025 година трябва да го превърне от една страна във водещ за националното стопанство, а от друга да осигури автентично място на България на международните пазари на вино и най-вече на общия европейски пазар.

През пред-присъединителния период страната трябва да създаде
предпоставки за развитието на отрасъла, позволяващи бърза адаптация към изискванията на Европейския пазар и лесно усвояване на съществуващите форми на кредитиране и подпомагане на производителите.

Лозята в България заемат твърде малък дял от площите, засадени с лозя в световен мащаб. Отчитайки недостига на финансови средства и общата икономическа ситуация в страната, забраната за засаждане, действаща в ЕС до 2010 г. и голямата вероятност тази политика да се запази, перспективите за развитие на сектора са най-вече в подобряване състоянието и сортовата структура на лозарските площи, без те да бъдат чувствително разширявани.

Добрата сортова структура и позицията на страната като винопроизводител са условия за постигане на нова ориентация в посока на производството на качествени вина.

Наблюдаваната в световен мащаб тенденция към увеличаване
консумацията на червени вина е в полза на сектора и дава възможност за пълно използване на естествените природни преимущества на България. Източниците за финансиране на стратегията са:

1. Държавно финансиране - държавното подпомагане на земеделските
производители е регламентирано със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), обн. в ДВ, бр. 58 от 22.05.1998 г., последно изм. и доп., бр. 14 от 11.02.2005 г.

Финансовата политика на държавата в отрасъла се провежда основно
чрез Държавен фонд "Земеделие", който е юридическо лице, създадено със ЗПЗП и програма "САПАРД". Подпомагането от страна на Фонда, респективно държавата, се извършва основно в две направления:

• субсидиране, включително и на лихви по предоставени от търговски
  банки кредити
• инвестиционни кредити.

2. Други финансирания – освен източници като Държавен фонд
"Земеделие" и програма "САПАРД" на ЕС, съществуват и други възможности за привличане на капитал за инвестиране в лозарството. Такива са:

• Търговски банки - финансирането (най-често под формата на
  кредитиране) от търговските банки, се извършва съгласно Закона за Българската народна банка, Закона за банките и съответните подзаконови нормативни актове.
• Рискови фондове - те предоставят финансиране под формата на
  съучастие предимно на новосъздаващи се иновативни предприятия. При тях финансирането по правило е съпроводено и с мениджърско консултиране (задължително участие в управлението на финансираното предприятие), тъй като новонавлизащите в бизнеса имат добрата идея, но не притежават необходимия мениджърски опит. Характерното при тези фондове е, че финансирането не е обвързано с размера на обезпечението, а зависи от
  очакваната рентабилност на предприятието.
• Лизингови организации - през последните години финансирането чрез лизингови компании бележи значителен ръст. На практика повечето търговски банки и застрахователни компании са създали собствени специализирани търговски дружества за финансиране под формата на лизинг.
• Кредитни кооперации - съществуващите в момента 33 кредитни
  кооперации предоставят кредити само на своите членове в максимален размер до 20 000 Евро. Техните предимства са както в по-ниското лихвено равнище от това на търговските банки, така и в по-атрактивните допълнителни условия и по–кратък срок за отпускане на кредита.

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, РЕГЛАМЕНТИРАЩИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА
СЕРТИФИЦИРАН ЛОЗОВ ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ В БЪЛГАРИЯ

Условията и редът за производство и търговия със сертифициран лозов
посадъчен материал в Европейската общност са регламентирани в Директива 2002/11 от 14.02.2002 г. на Съвета на ЕС. Целта на тази Директива е да гарантира качеството на посадъчния материал и премахване на пречките пред свободната търговия с посадъчен материал в страните от ЕС след отпадане на границите в Общността.

1. Закон за защита на растенията - Обн., ДВ, бр. 91 от 10.10.1997 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., изм. и доп., бр. 96 от 9.11.2001 г., доп., бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 6.04.2004 г.

Този закон урежда: защитата на растенията и растителните продукти от
болести, неприятели и плевели (вредители) чрез прилагане на превантивни мерки и методи за борба при тяхното презгранично преминаване, поява и разпространение върху територията на страната; внедряването и усъвършенстването на методи за интегрирана борба срещу вредителите по растенията и растителните продукти; изискванията към продукти за растителна защита и торове, режима на изпитване, разрешаване, внос, производство, търговия и контрол на употребата им с цел защита здравето на хората и животните и опазване на околната среда; изискванията към фитосанитарното качество и контрола на растенията и растителните продукти, предназначени за
вътрешния пазар и за износ; изискванията към специализираната техника за растителна защита; периодичния и текущия контрол върху техниката за растителна защита; прилагането на методи за торене и изисквания към специализираната техника за торене; контрола на замърсителите в растителните суровини, почвите и водите за напояване; контрола върху биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход.

Националната служба за растителна защита (НСРЗ) е орган на
Министерството на земеделието и горите за осъществяване на контролните, диагностичните, научноизследователските, научно-приложните и разпоредителните функции на министерството по този закон.

2. ЗАКОН за посевния и посадъчния материал - Обн., ДВ, бр. 20 от
4.03.2003 г., изм., бр. 27 от 29.03.2005 г., в сила от 1.06.2005 г., кн. 4/2003 г., стр. 50; кн. 4/2005 г., стр. 169, т. 9, р. 6, № 880

С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със
сортоизпитването и воденето на официалната сортова листа на Република България, сортоподдържането, производството и заготовката с цел търговия, съхраняването, опаковането, етикетирането, търговията, вноса, износа и контрола на посевния и посадъчния материал от земеделски растения.

Министърът на земеделието и горите осъществява контрол на посевния и
посадъчния материал чрез Изпълнителната агенция по сортоизпитване,
апробация и семеконтрол (ИАСАС) и Националната служба за растителна
защита (НСРЗ).

3. Наредба №11 от 2.03.2004 г. за производство и търговия на лозов
посадъчен материал. Издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр.29 от 09.04.2004 г. С тази Наредба се уреждат категориите лозов посадъчен материал, които се произвеждат, сертифицират, одобряват и търгуват в страната, сертификацията на лозов посадъчен материал, одобряването на стандартния лозов посадъчен материал и предлагането на пазара на лозовия посадъчен материал.

4. Наредба №12 от 15.03.2004 г. за условията и реда за сортоизпитване, признаване, вписване и отписване на сортовете растения в и от официалната сортова листа на Р България, издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 40 от 14.05.2004 г.

5. Наредба №13 от 31.03.2004 г. за реда за издаване на разрешения на
производители и заготвители на посевен и посадъчен материал и за
регистрация на търговци на посевен и посадъчен материал. Издадена от
министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 40 от 14.05.2004 г.

ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГОВИЯ С ГРОЗДЕ И ВИНО В НЯКОИ ПО-
ГОЛЕМИ СТРАНИ - ПРОИЗВОДИТЕЛКИ АРЖЕНТИНА

През 2004 г. общата площ, заета с грозде в Аржентина възлиза на 210 000 ха, като около 90% от тях са разположени в провинциите Мендоса и Сан Хуан.

За последните три години, площите заети с грозде са нараснали средно с около 2%.

Площите, заети с винено грозде през 2004 г. са 198 000 ха, което е 94% от общата площ, заета с грозде в Аржентина. Червеното грозде заема 42% от площите, заети с винено грозде.

Наблюдава се увеличение на площите, заети с грозде, предназначено за производство на качествени вина.

Изтеклата 2004 г. се характеризира с висока реколта от грозде, в резултат от благоприятните климатични условия в Аржентина. Произведеното количество е 2 557 460 тона грозде и е с 15% повече в сравнение с предходната година.

През 2005 г. се очаква да бъдат произведени около 2,7 млн. тона грозде. Произведеното количество вино за 2004 г. възлиза на 15 500 000 хл (с около 17% повече в сравнение с предходната година), като нивото на алкохолно съдържание е 13,39% в провинция Мендоса и 13,07% в Сан Хуан.

Въпреки очакваната добра реколта от грозде през 2005 г., производството на вино се прогнозира да намалее, поради увеличеното количество грозде, предназначено за мъст. Алкохолното съдържание на виното също се очаква да бъде по-ниско.

Продукцията от мъст през 2004 г. възлиза на 4 841 986 хл. В Аржентина
съществуват 25 фабрики за преработка на грозде, но само 15 от тях имат потенциални възможности за производство на гроздов сок и за неговия износ.

През 2005 г. се очаква производството от мъст да бъде около 6 млн. хл
което е с приблизително 24% повече от 2004 г., но със занижено качество.

Консумацията на вино на глава от населението в Аржентина през 2004 г. е 29,87 л. (с 11% по-малко от 2003 г.).

Износът на вино за 2004 г. е 1 553 487 хл – с 16% по-малко от 2003 г.
Нараства обаче износът на качествени вина.

Износът на мъст през 2004 г. възлиза на 782 000 хл, което нарежда
страната сред най-големите износители на мъст в света. Основен вносител са САЩ.

АВСТРАЛИЯ

През 2004/05 г. в Австралия са произведени 1 820 хил. тона винено грозде и 12,7 млн. хл вино. Гроздето, предназначено за производство на бели вина е 673 000 тона, а за производство на червени - 990 000 тона. Изнесеното количество е 6,6 млн. хл (с 14% повече от предходната година), а осъщественият внос – 230 000 хл.

Прогнозира се през 2005/06 г. да бъдат произведени 1 829 хил. тона винено грозде и 12,8 млн. хл вино. Поради очакваната по-висока реколта, се предвижда износът да бъде около 7,6 млн. хл, а вносът да се запази близко до нивото на предходната пазарна година.

Консумацията на вино в страната за 2004/05 г. възлиза на 4,56 мил. хл, като се очаква през 2005/06 г. тя да бъде около 4,7 мил. хл. Лекото повишение ще се дължи основно на очакваните по-ниски цени на вино в страната.

ЧИЛИ

Реколтираните площи с грозде в Чили през 2004 г. са 111 000 ха, като около 76% от тях са заети със сортове, предназначени за производство на червено вино. Произведеното количество вино е 653 млн. литра.

Консумацията на вино в страната през последните години е в застой. През 2004 г. на глава от населението се падат средно по 17 л вино (за сравнение, през 1982 г. консумацията е била средно 52 литра на човек от населението).

Чили е традиционен износител на бутилирани и наливни вина. Тя е на
десето място по производство и на пето по износ на вино в света, като изнася над 60% от годишното си производство за повече от 100 страни. Осъщественият износ на вино за 2004 г. е 4 745 807 хл (с 18% повече спрямо предходната година). Основни вносители са Великобритания, САЩ и Германия.

През 2005 г. се очаква произведеното количество вино в Чили да бъде в по-големи размери и с по-високо качество спрямо предходната година – около 731 млн. литра. Като резултат от очакваната добра реколта се прогнозира износът на вино да продължи да нараства, както и да се засили вътрешната консумация в страната.

Пълния текст на анализа, с таблици и графики, можете да видите тук.