Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел Маркетинг, към дирекция "Икономическа политика". Бюлетинът включва анализ на състоянието и перспективите на производството и реализацията на ечемик в България през 2003/04 и прогноза за маркетинговата 2004/05 год.

За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Агростатистика", Дирекция "Животновъдство", Дирекция "Растениевъдство и контрол на качеството на пресните плодове и зеленчуци", МЗГ, "САПИ" ООД, Агенция "Митници", "Информационно обслужване" АД, Департамент по земеделие на САЩ, Съюз на пивоварите и др.

Анализът на ечемик, представен в този бюлетин, е изработен по експертна оценка на отдел "Маркетинг" и няма официален характер.

Съставил: Павлина Димитрова - младши експерт в отдел "Маркетинг"

Бюлетинът е приет и одобрен за разпространение от Експертен съвет от МЗГОтдел "Маркетинг" разработва ситуационно-перспективни анализи за зърно (пшеница, ечемик, царевица), технически култури (слънчоглед и тютюн), плодове и зеленчуци, вино и винено грозде, животновъдство, месо- и млекопроизводство.

За отзиви и препоръки: Павлина Димитрова – тел.: 985 11 537, e-mail: pdimitrova@mzgar.government.bg; Министерство на земеделието и горите гр. София 1040, бул. "Христо Ботев" 55,

РЕЗЮМЕ

РЕКОЛТА `2005

Голямото предлагане на зърно през маркетинговата 2004/05 година не само в страната, но и в цяла Европа и формираните, под негово влияние, ниски равнища на цените определиха намеренията на земеделските производители за намаляване на площите на ечемика за реколта `2005.По експертна оценка, засетите с ечемик площи през есента на 2004 г. са около 2,5-2,7 млн. дка, което е на равнището от есента на 2002 година.

Може да се очаква, за компенсиране на евентуалните поражения, площите на пролетния ечемик за реколта `2005 да надхвърлят обичайните 200-300 хил. дка.

Пролетната сеитба ще бъде стимулирана от отпуснатата от ДФ "Земеделие" целева субсидия за закупуване на сертифицирани семена от пролетен ечемик за реколта `2005, за засяване на 500 хил. дка.

Възможно е общият размер на заетите с ечемик площи за новата реколта да достигне около 2,7-3,0 млн. дка.

При наличието на благоприятни условия до началото на прибиране на реколтата, може да се очаква производство в размер на около 700-750 хил. тона.

РЕКОЛТА `2004

Предлагането на ечемик в страната през маркетинговата 2004/05 година се предвижда да нарасне с близо 68% спрямо нивото от предходната година и да бъде в размер на 1 244 хил. тона. Прогнозираното увеличение се базира на добрата реколта 2004. Производството за текущата маркетингова година е напълно достатъчно за покриване на вътрешните потребности от този продукт, поради което не се очаква до края на сезона вносът да надхвърли 100 тона.

Вътрешното потребление през маркетинговата 2004/05 година се очаква да намалее до 581 хил. тона, при 661 хил. тона през предходната маркетингова година, поради спадане на потребностите от ечемик за фураж с 17% до 361 хил. тона.

Въпреки това, общото потребление на ечемик се предвижда да нарасне с близо 60% спрямо предходната година и да достигне 1 091 хил. тона. Основание за тази прогноза са значителните свободни количества от този продукт и възможността за реализация извън страната. Очаква се износът да достигне 500-520 хил. тона.

Като резултат от високото предлагане на зърно от реколта `2004 в страната, през първата половина на текущата маркетингова година бяха достигнати най-ниските за последните десет години цени на фуражен ечемик. Тази култура се изкупуваше на цени с около 5-10 лв. по-ниски от тези на рекордно голямата реколта `2002. Под въздействие на високото търсене за износ, от средата на м. ноември 2004 г. изкупните цени започнаха бавно да нарастват.

С натрупването на разходи за съхранение и под въздействието на очакванията за по-слаба реколта `2005 от ечемик, се предвижда до края на текущата маркетингова година цените да продължат да се повишават. Задържащо въздействие върху темпа на нарастването им ще окажат сравнително големите наличности от зърно в страната.

Световното производство на ечемик се очаква да бъде в размер на 152 млн. тона или с близо 10 млн. тона над равнището от предходната година. Реколтата в Украйна отбелязва почти двойно увеличение спрямо предходния сезон. Нарастване на производството с 13% е отчетено в ЕС-25, а в останалата част от Европа - с 62 %.

Глобалното потребление на ечемик през 2004/05 година се очаква да намалее с близо 2 млн. тона до 145 млн. тона.

По-слабата реколта `2004 в Австралия ще ограничи свободните й количества за износ до 3,8 млн. тона. Това намаление ще бъде компенсирано от очакванията за значително повишаване на износа от Украйна и ЕС-25. Прогнозира се световната търговия с този продукт да остане на равнището от предходния сезон-около 15 млн.тона.

Предвижда се световните крайни запаси да нараснат, като в ЕС-25 се очаква да се повишат близо 2,2 пъти до 8 896 хил. тона.

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ЕЧЕМИК

Фактори определящи предлагането на ечемик в страната

Предлагането на ечемик в страната през маркетинговата 2004/05 година се предвижда да нарасне с близо 68% спрямо нивото от предходната година и да бъде в размер на 1 244 хил. тона. Прогнозираното увеличение се базира на добрата реколта `2004. Производството за текущата маркетингова година е напълно достатъчно за покриване на вътрешните потребности от този продукт, поради което не се очаква до края на сезона вносът да надхвърли 100 тона.

Площи, производство и среден добив

Реколта`2004

Високата цена на зърното през маркетинговата 2003/04 година оказа силно влияние върху решението на производителите за увеличаване на площите с ечемик за реколта `2004. Условията за сеитба през есента на 2003 г. бяха благоприятни, което спомогна за осъществяване на тези намерения. Като резултат, засетите площи с ечемик (есенен и пролетен) реколта `2004, по окончателни данни на дирекция "Агростатистика" възлизат на 3 334 840 дка или със 17% повече от тези през предходната година.

Водещ сорт при ечемика за тази реколта е Обзор, с който са засети 71,4% от площите, следван от Каскадьор (9,6% ) и Кортен (2,2%). При останалите 12% от засетите площи са използвани сортовете Веслец, Изгрев, Алфа, Руен, Хемус, Зенит.

Сеитбата, осъществена в агротехническите срокове, наличието на снежна покривка през зимните месеци, както и достатъчното количество почвена влага през пролетта, допринесоха за формирането на най-високия за последните 10-12 години среден добив от 359 кг/дка (по данни на дирекция "Агростатистика").

Площта, от която е прибрана реколта `2004 от ечемик е в размер на 3 289 238 дка, като нереколтирани са останали едва 1,37% от засетите площи.

В резултат на увеличените площи и високия среден добив, производството на ечемик през маркетинговата 2004/05 година е нараснало близо 2,2 пъти спрямо предходната година и по предварителни данни на дирекция "Агростатитстика" възлиза на 1 180 836 тона.

Най-високо производство в страната е достигнато в Североизточен2 район (357,5 хил. тона), следван от Северен централен (306,9 хил. тона) и Югоизточен райони. Прибраната висока реколта в тези райони е резултат не само от увеличаване на площите, но и от постигнатия по-висок от средния за страната добив.

Средният за страната добив на ечемик, реколта `2004 (359 кг/дка) надвишава с 94 кг средния за света (265 кг/дка). Той обаче, е значително по-нисък от този на Дания (528 кг/дка), Франция (679 кг/дка), Германия (650 кг/дка), Чехия (511 кг/дка), Унгария (412 кг/дка) и други. В сравнение със страните от Европа, извън ЕС, средният добив от тази реколта е по-нисък само от този в Норвегия (371 кг/дка)

Сеитбооборот и проведени агротехнически мероприятия, реколта`2004

През 2004 г. най-голям дял от площите с ечемик (есенен и пролетен) заемат тези, засети след предшественици слънчоглед и царевица - около 40,4 % (1 347 хил. дка), при 29% (747,6 хил. дка) през 2003 г.

Площите на ечемика след предшественици пшеница и ечемик са намалели с 278 хил. дка, спрямо предходната година до 1 254 хил. дка. Угарите, включени в сеитбооборота на ечемика през разглежданата година са близо 264 хил. дка, спрямо 97 хил. дка през предходната година.

От проведена анкета сред стопанствата за осъществените агротехнически мероприятия се установи, че най-масово използваните торове са азотните. Те са вложени при 90% от общата площ на ечемик - реколта `2004. Ограничено приложение са намерили фосфорните (4% от площите) и калиевите (1% от площите) торове.

По отношение на растителната защита, около 83% от площите са били третирани с хербициди, върху много по-малка част от площта са били използвани инсектициди (11%) и фунгициди (8%).

Реколта `2005

През по-голямата част от м. септември 2004 г. провеждането на дълбоката оран и предсеитбената подготовка на площите, предвидени за зимни-житни култури, бе затруднено от задълбочаващата се суша.

Падналите повсеместни валежи в края на месеца подобриха състоянието на почвата и позволиха качествено осъществяване на мероприятията, предхождащи есенната сеитба, която стартира в края на м. септември и началото на м. октомври.

Благоприятните условия позволиха основната част от площите да бъдат засети в агротехническия срок. Относително сухото време в началото на м. ноември даде възможност за ускорено приключване на сеитбата на пшеницата, а при ечемика темповете бяха малко забавени, поради което тя продължи до края на м. ноември.

Голямото предлагане на зърно през маркетинговата 2004/05 година не само в страната, но и в цяла Европа и формираните, под негово влияние, ниски равнища на цените определиха намеренията на земеделските производители за намаляване на площите на ечемика за реколта `2005.

По експертна оценка, засетите с ечемик площи през есента на 2004 г. са около 2,5-2,7 млн. дка, което е на равнището от есента на 2002 година.

В началото на м. декември, при засетите в агротехнически срок есенници се наблюдаваше масово фаза "братене", късно засетите ноемврийски посеви встъпиха във фаза "3-ти лист", при незначителна част от посевите бе регистрирана фаза поникване и начален етап на листообразуване. Към средата на месеца бяха отчетени минимални температури на въздуха в порядъка до -9 и -10ºС, което при отсъствието на снежна покривка би могло да се отрази неблагоприятно върху посевите, които не са встъпили във фаза на "братене".

Топлото и влажно време през лятото и отчасти през есента (наличието на изобилна свежа растителност и семена, предимно в необработваемите площи) благоприятстваше увеличаването на популацията на полските мишки, която нарасна многократно в сравнение с предходните години. По-късно миграцията им се насочи към посевите с есенни култури.

По наблюдения на Националния институт по метрология и хидрология, в края на есенната вегетация на пшеницата и ечемика, оценката за гъстотата на посевите е много добра, с изключение на районите, където са установени повреди от полски мишки, най-значителни в Добруджанския район и северозападната част на страната.

В края на м. януари настъпи чувствително понижение на температурите. Като резултат от повсеместните валежи от сняг, в по-голямата част от страната се формира дебела снежна покривка, която предпазваше есенниците от вредното влияние на ниските температури. Опасност от измръзване на посевите съществуваше на отделни места в североизточната част на страната, където снежната покривка отсъстваше или беше отвята от силните ветрове, а посевите останаха открити. Отрицателните температури способстваха за ограничаване и намаляване плътността на гризачите.

Оценка за размера на пораженията върху есенниците от нашествието на полските гризачи и за наличието на евентуални повреди от ниските температури, ще бъде налична в края на м. март-началото на м. април, след извършване на обследване на посевите.

Може да се очаква, за компенсиране на евентуалните поражения, площите на пролетния ечемик за реколта `2005 да надхвърлят обичайните 200-300 хил. дка. Пролетната сеитба ще бъде стимулирана от отпуснатата от ДФ "Земеделие" целева субсидия за закупуване на сертифицирани семена от пролетен ечемик за реколта `2005, за засяване на 500 хил. дка.

Възможно е общият размер на заетите с ечемик площи за новата реколта да достигне около 2,7-3,0 млн. дка.

При наличието на благоприятни условия до началото на прибиране на реколтата, може да се очаква производство в размер на около 700-750 хил. тона.

Налични стокови запасиНаличностите от ечемик, с които стартира маркетинговата 2004/05 година са в размер на 63 хил. тона. Изключително слабата реколта `2003, доведе до формирането на най-ниските крайни запаси от ечемик от 1996/97 година насам.

Внос

По данни на Агенция "Митници", през маркетинговата 2003/04 година са внесени 19 060 тона ечемик, което многократно превишава количествата от предходните години и е най-високото равнище след вноса през 1998/99 година (193 хил. тона).

Изключително ниското предлагане на зърно в страната предопредели значителното нарастване на нуждата от внос. Доставките от чужбина през първата половина на маркетинговата година беше затруднена, поради високите международни цени на зърното. До м. декември 2003 г. в страната бяха внесени 2 713 тона ечемик, от който 0,2 тона ечемик за посев и 2 712,7 тона пивоварен ечемик, с произход от Украйна.

С цел намаляване на напрежението на зърнения пазар, от началото на 2004 г. бе въведена автономна тарифна редукция за внос на зърно, в т.ч. ечемик, с нулево мито. През втората половина на маркетинговата година (януари-юни 2004 г.) бяха внесени общо 16 347 тона, с доставчици Русия (12 412 тона) и Франция (3 935 тона).

Добрата реколта `2004 от ечемик, както и очакваните по-нискипотребности от този продукт за изхранване на селскостопанските животни, редуцираха необходимостта от внос през текущата маркетингова година. Не се очаква закупените от външните пазари количества през сезон 2004/05 да надхвърлят 100 тона.

От началото на текущата маркетингова година (м.юли) до 13 март 2005 г., по данни на Агенция "Митници", са внесени близо 77 тона ечемик, при 13 402 тона за същия период на 2003/04 маркетингова година. Импортът е осъществен през първите четири месеца на маркетинговата 2004/05 година и е с произход от страните от ЕС. Съгласно договореностите с ЕС, от 1 юли 2004 г. до 30 юни 2005 г. действа квота за безмитен внос на ечемик и продукти от него в размер на 16 500 тона.

Над 60% от внесените количества ечемик са за индустриални цели, като основен снабдител е Гърция. От там в страната са влезли още 18,8 тона ечемик за фураж. Франция е доставила 9,8 тона ечемик за пивоварни цели. Вносът на семена за посев за разглеждания период възлиза на 1,4 тона.Фактори, определящи потреблението на ечемик в страната

Вътрешното потребление през маркетинговата 2004/05 година се очаква да намалее до 581 хил. тона, при 661 хил. тона през предходната маркетингова година, поради спадане на потребностите от ечемик за фураж с 17% до 361 хил. тона.

Въпреки това, общото потребление на ечемик се предвижда да нарасне с близо 60% спрямо предходната година и да достигне 1 091 хил. тона. Основание за тази прогноза са значителните свободни количества от този продукт и възможността за реализация извън страната. Очаква се износът да достигне 500-520 хил. тона.

Употреба за семена

За реколта `2004, през есента на 2003 г. и пролетта на 2004 г. са използвани приблизително 77 хил. тона семена от ечемик.

Въз основа на намеренията на земеделските производители за намаляване на площите на ечемика за реколта `2005 и относително благоприятните условия през есента на 2004 г., позволяващи прилагането на оптимална посевна норма от 23 кг/дка, може да се очаква за сеитбата на реколта `2005 от ечемик да бъдат изразходени общо около 70 хил. тона семена.

Преработка на ечемик

Нуждите на пивоварните предприятия от ечемик за производството на малц и пиво през текущата маркетингова година, по данни на Съюза на пивоварите, се оценяват на около 150 хил. тона, което е на равнището от предходната година.

Употреба на фураж

През маркетинговата 2003/04 година количеството зърно за нуждите на животновъдството е в размер на 2 171 хил. тона. Поради по-ограниченото предлагане на пшеница и ечемик през тази маркетингова година, най-голям дял от общо необходимото зърно заема царевицата - 43% (933,6 хил. тона). Близо 30% от общите потребности от зърно за фураж са покрити с пшеница, а 20% от тях с ечемик.

Делът на други зърнени култури достига 7% или 152 хил. тона.

По предварителни данни на дирекция "Животновъдство", потребностите от зърно за изхранване на селскостопанските животни през маркетинговата 2004/05 година възлизат на 2 409 хил. тона или с 11% повече в сравнение с предходната година, в резултат на планиран по-висок прираст на животинска продукция.

Прогнозира се, най-голям дял от нуждите на животновъдството от зърно да бъдат покрити с царевица - 42% (1 012 хил. тона), която се характеризира с по-висока хранителна стойност, а изкупната й цена през този сезон се доближава до тази на фуражната пшеница и фуражен ечемик. Очаква се за производството на комбинирани фуражи да бъдат употребени близо 964 хил. тона пшеница и 361 хил. тона ечемик. Делът на други зърнени култури спада до нормалното си равнище от 3%.

Износ

По данни на Агенция "Митници", през сезон 2003/04 е достигнато най-ниското ниво на експорт -18 661 тона, след това през 1998/99 маркетингова година (4 944 тона). Ограниченото предлагане на ечемик през маркетинговата 2003/04 година, като резултат от по-слабото производство, намали възможностите за износ.

Основни вносители на български ечемик са били съседни страни: Гърция (9 638 тона), Румъния (3 627 тона), Македония (2 763 тона).

По-високото предлагане на ечемик в страната, като резултат от много добрата реколта `2004, както и нарасналото международно търсене, основно на фуражен ечемик, дават основание да се прогнозира високо равнище на износа през текущата маркетингова година.

Реколта `2004 от ечемик е малко под равнището на най-високата за последните години реколта `2002, от която на външните пазари бяха реализирани 518 хил. тона. Предвижданото по-слабо потребление на ечемик за фураж, спрямо предходната година, се очаква да компенсира ниските начални наличности и да позволи достигане на ниво на експорт близо до това от маркетинговата 2002/03 година - 500-520 хил. тона.По предварителни данни на Агенция "Митници", от началото на маркетинговата 2004/05 година (м. юли 2004 г.) до 13 март 2005 г. е осъществен износ на общо 378 895 тона, при 516 838 тона за същия период на 2002/03 маркетингова година. За разлика от 2002/03 година, когато най-големите количества бяха изнесени през първите три месеца, след което експорта на практика спря, през текущата маркетингова година активността по реализация на този продукт на външните пазари продължава и през втората половина на сезона.

Близо 71% от реализираните на външните пазари количества е фуражен ечемик, като основни купувачи са Румъния (54 677 тона), Гърция (50 180 тона), Тунис (47 663 тона), Кипър (27 057 тона), Италия (23 222 тона) и други. Изнесени са и по-малки количества ечемик за индустриални цели (57 702 тона) и за пивоварни цели (37 467 тона). Експортът на ечемик за посев възлиза на 16 272 тона.

Най-висока активност експортът отбелязва през първия месец на 2004/05 година, когато на външните пазари са реализирани близо 147 хил. тона. Над половината от това количество е насочено към страните от ЕС (в частност Гърция и Италия). Износът за ЕС се благоприятства от квота за безмитен внос в Общността на ечемик и продукти от него с произход България, в размер на 55 хил. тона. Квотата е изпълнена още през първите две седмици от новата маркетингова година.

Друг голям купувач през разглеждания месец е била Румъния-49 284 тона.

През следващите месеци са изнесени по-малки обеми средно между 20 и 40 хил. тона, основно за арабските страни – Сирия, Тунис, Либия и други. Въпреки изчерпването на количествата за безмитен внос в ЕС и добрата зърнена реколта в Общността, Кипър и Гърция продължават да закупуват български ечемик, вероятно привлечени от по-ниската, спрямо тази в Съюза, цена.

Държавна политика при производството и реализацията на ечемик 

За реколта`2005.

Политика на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производството на ечемик

целева субсидия на Земеделските институти от системата на НЦАН за производство на предбазови и базови семена от пшеница и ечемик, реколта 2005 

Целевата субсидия е в размер на 1 100 000 лв., от които 1 000 000 лв. за пшеница и 100 000 лв. за ечемик.

Усвоени са 1 095 075 лв., като са сключени 14 договора.

Общият предвиден ресурс е в размер на 1 500 000 лв. и се предоставя за засяване на 500 000 дка с пролетен ечемик.

Линията стартира на 21 февруари, а срокът за усвояване на средствата по нея е 20 май 2005 г.

Външнотърговски режим

Внос на ечемик

Съгласно митническа тарифа на Р България за 2005 г., автономното мито при внос на ечемик за фураж (тарифна позиция 1003 00 90 2), ечемик за пивоварни цели (1003 00 90 1) и ечемик за индустриални цели (1003 00 90 9) е 20%. Семена за посев (тарифни позиции 1003 00 10 1 и 1003 00 10 9) се облагат с 3%.

Съгласно сключени споразумения, през 2005 г. действат следните преференции при внос на ечемик:

• Доставките на ечемик за посев (1005 00 10 00) от Сърбия и Черна гора се облагат с нулево мито (в сила от 1 юни 2004 г.);
• Ечемик (тарифна позиция 1003), с произход от страните от ЦЕФТА4 се внася с мито от 18%, а други брашна от житни растения, в т.ч. от ечемик (1102 90),
• едрозърнести и дребнозърнест грис от ечемик (1103 19 30 0), агломерати под формата на гранули, в т.ч. от ечемик (1103 20), зърна от други житни растения, сплескани или на люспи, в т.ч. от ечемик (1104 19) и олющени, нарязани или натрошени зърна от други житни растения, в т.ч. от ечемик (1104 29) с мито от 15%.
• Ежегодна тарифна квота за внос на ечемик за пивоварни цели (1003 00 90 1), съгласно ангажиментите на Р България по Списъка със задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията, 1994 г. (СТО), в размер на 10 000 тона, с мито от 15%. По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. и от началото на 2005 г. до 14 март няма усвоени количества по тази квота.
• Съгласно постигнатите договорености, България ежегодно предоставя тарифна квота за безмитен внос от ЕС на ечемик (тарифна позиция 1003), брашно от ечемик (1102 90 10), едрозърнест и дребнозърнест грис от ечемик (1103 19 30), агломерати под формата на гранули от ечемик (1103 20 10). Тази концесия се прилага единствено спрямо продуктите, които не се ползват от никакъв вид експортни субсидии. За периода 01.07.2004-30.06.2005 г. квотата е в размер на 16 500 тона.

По данни на Агенция "Митници", към 14 март 2005 г., по квотата са внесени 9,8 тона.

Преференции при износ на ечемик

• Съгласно постигнатите договорености, ЕС ежегодно предоставя на България квота за безмитен внос в Общността на ечемик (тарифна позиция 1003), брашно от ечемик (1102 90 10), едрозърнест и дребнозърнест грис от ечемик (1103 19 30), агломерати под формата на гранули от ечемик (1103 20 10). За периода 1 юли 2004 г.-30 юни 2005 г. квотата е в размер на 55 000 тона. Квотата е изпълнена още през първите две седмици на м. юли 2004 г.
• Ежегодна тарифна квота за внос в Турция на ечемик за посев (тарифна позиция 1003 00 10) в размер на 100 тона, при 50% намаление на  митото за най-облагодетелствана нация.

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. и от началото на 2005 г. до 13 март, няма осъществен износ по тази квота.

Вътрешни и международни цени

Себестойност при производството на ечемик

По данни на "САПИ" ООД, средният разход за отглеждането на един декар ечемик от реколта `2004 е около 45 лв., което е с 5% повече спрямо предходната реколта. В различните стопанства, в зависимост от размера на отглежданите площи и нивото на прилаганата агротехника, разходите се движат от 36 до 54 лв./дка.

В същото време, в резултат от получения висок среден добив (359 кг./дка), себестойността на единица продукция е намаляла до 100 – 145 лв., при 180-300 лв. за предходната реколта.

Увеличеното предлагане през 2004/05 година доведе до формиране на едно от най-ниските за последните десет години равнища на изкупните цени на фуражен ечемик – между 116 и 125 лв./т. Тези цени осигуряват покриване на направените разходи и формиране на известна печалба при по-ефективните стопанства.

Изкупни цени

Изключително ниското предлагане на зърно през маркетинговата 2003/04 година, като резултат от прибирането на една от най-ниските реколти от пшеница и ечемик, в комбинация със засиленото търсене, доведоха до формирането на най-високите за последните няколко години равнища на цените.

Изкупната кампания на фуражен ечемик, реколта `2003 стартира при цени между 157 и 167 лв./т, което беше най-ниското регистрирано равнище през сезона.

Изкупната цена показваше стабилна тенденция на увеличение до средата на м. ноември, когато достигна 260 лв./т. До края на календарната година последва задържане около това ниво.

С цел успокояване на пазара и задоволяване на нарасналите потребностите от зърно, от началото на 2004 г. бе въведена автономна тарифна редукция за безмитен внос на зърно, в т.ч. на ечемик (за периода януари-юни 2004 г.).

Изключително високата активност по вноса през първите месеци на 2004 г. не успя да обърне посоката на движение на цените, но доведе до по-бавното им нарастване. Прогнозите за изключително добра зърнена реколта `2004, както в страната,  така и в цяла Европа не оказа влияние за намаляване на равнището на изкупните цени. В края на м. април бе достигнато най-високото ниво от 310 лв./т, което се запази до средата на м. юни.

През втората половина на м. юни, макар и на отделни места (Плевен, Ловеч, Габрово) започна да се предлага ечемик от нова реколта на значително по-ниска цена - 150-165 лв./т. С масовото навлизане на реколтата на пазара, цената започна да се движи надолу, като средната за м. юли беше около 125 лв./т. През следващите три месеца (август, септември и октомври) цената се стабилизира около 116-118 лв./т.

Под влияние на високата активност по износа от началото на текущата маркетингова година, както и на силното международно търсене на фуражен ечемик, от средата на м. ноември, изкупната цена, макар и с бавни темпове, започна да се покачва. През м. януари 2005 г. бе достигнато равнище от 128-131 лв./т, а през м февруари цените надхвърлиха тези за същия период на 2002/03 маркетингова година и се движеха между 138 и 143 лв./т.

Като резултат от високото предлагане на зърно от реколта `2004 в страната, през първата половина на текущата маркетингова година бяха достигнати най-ниските за последните десет години цени на фуражен ечемик. Тази култура се изкупуваше на цени с около 5-10 лв. по-ниски от тези на рекордно голямата реколта `2002. Под въздействие на високото търсене за износ, от средата на м. ноември 2004 г. изкупните цени започнаха бавно да нарастват.

С натрупването на разходи за съхранение и под въздействието на очакванията за по-слаба реколта `2005 от ечемик, се предвижда до края на текущата маркетингова година цените да продължат да се повишават.

Задържащо въздействие върху темпа на нарастването им ще окажат сравнително големите наличности от зърно в страната.

Сравнение с изкупните цени на Украйна

В началото на сезона изкупната цена в България се движеше между 72 и 78 щ.д./т. За сравнение, на малко по-висока цена се изкупуваше фуражния ечемик в Украйна - 75-79 щ.д./т.

Повишеното търсене на фуражен ечемик от черноморския регион повлия в посока на увеличение, както на вътрешните така и на износните цени. От началото на маркетинговата година се наблюдава постепенно повишаване на изкупните цени в Украйна, като м. януари 2005 г. те вече достигат 122 щ.д./т. Макар и с по-бавни темпове, изкупната цена в България също нараства, като през целия разглеждан период е под равнището на тази в Украйна, а разликата по между им се увеличава.

Предвид прогнозираната по-слаба реколта `2005, може да се очаква в началото на маркетинговата 2005/06 година изкупните цени на ечемик да се движат над нивата от същия период на предходния сезон. Макар и по-ниско в сравнение с 2004 г., производството през 2005 г. се предвижда да покрие напълно вътрешните потребности (580-660 хил. тона). Така, ако основната част от произведения в страната ечемик се задържи на вътрешния пазар, ще се постигне относителен баланс между търсенето и предлагането, което ще ограничи прекомерното увеличение на цените. В този смисъл, цените на ечемика през новата маркетингова година ще бъдат повлияни до голяма степен от конюнктурата на международните пазари и съответно – възможностите за износ на ечемик от България.

Износни цени

Добрата зърнена реколта `2004 в Черноморския регион допринесе за формирането на значително по-ниски износни цени в региона през първата половина на маркетинговата 2004/05 година, спрямо равнищата за същия период на предходната.

Най-висока активност по износа през текущата маркетингова година, бе отчетена през м. юли 2004 г., когато на външните пазари бяха  реализирани близо 147 хил. тона ечемик, на средна износна цена от 109 щ.д./т. През този месец, както у нас така и в останалите европейски страни се осъществяваше жътвата, а новата реколта не бе излязла масово на пазара. С повишаване на предлагането експортната цена започна да спада и през м. септември отбеляза средно равнище от 99 щ.д./т.

Продължаващият активен износ и постепенното намаляване на наличностите повлия в посока на бавно увеличение на експортната цена през следващите месеци., като през м. декември и м. януари бе достигната средна износна цена от 126-129 щ.д./т.

Изключително високото предлагане на зърно от Черноморския регион повиши прогнозите за износ, оказа натиск върху международните цени и създаде силна конкуренция на ключови вносни пазари.

През първите три месеца на маркетинговата 2004/05 година, на най-ниска цена се предлагаше ечемик с произход от Украйна- между 80 и 90 щ.д./т. - FOB-ЧМП-Украйна. Българската износна цена я надвишаваше незначително.

Поради високите цени на вътрешния пазар, френският ечемик не можеше да конкурира този с произход от Черноморския регион и Америка при износ за трети страни. Търговията в ЕС беше вяла, а цените се движеха в тесен ценови коридор.

Покупките на големи количества фуражен ечемик от Черноморския регион повлия за постепенното повишаване на цената, като през м. октомври цената FOB ЧМП Украйна и FOB ЧМП-България почти се изравниха на равнище от около 105 щ.д./т.

Постепенно цената на зърното в ЕС се доближи до интервенционното равнище. Европейската комисия одобри субсидиране износа на ечемик за страните от Северна Африка, Близкия и Среден Изток, с цел да предотврати постъпването на значителна част от голямата реколта в интервенциония фонд и за повишаване конкурентоспособността на европейския ечемик.

Първият търг за субсидиран износ на фуражен ечемик бе насрочен за 8 октомври, а размерът на субсидията бе 14,99 евро/т. През следващите месеци, въпреки повишаване на размера на експортната субсидия, ечемикът от Общността остана неконкурентен на този с произход Черноморския район.

Световно предлагане и потребление на ечемик – 2004/05

Според мартенската прогноза на Департамента по земеделие на САЩ световното производство на зърно за фураж през маркетинговата 2004/05 година ще достигне рекордните1 004 млн. тона.

Глобалната употреба на фуражно зърно се очаква да бъде в размер на 972 млн. тона, а крайните наличности да нараснат с 32,1 млн. тона до 165 млн. тона.

Световното производство на ечемик се предвижда да бъде в размер на 152 млн. тона или с близо 10 млн. тона над равнището от предходната година. Реколтата в Украйна отбелязва почти двойно увеличение спрямо предходния сезон. Нарастване на производството с 13% е отчетено в ЕС-25, а в останалата част от Европа - с 62 %.

Глобалното потребление на ечемик през 2004/05 година се прогнозира да намалее с близо 2 млн. тона до 145 млн. тона.

По-слабата реколта `2004 в Австралия ще ограничи свободните й количества за износ до 3,8 млн. тона. Това намаление ще бъде компенсирано от очакванията за значително повишаване на износа от Украйна и ЕС-25.

Прогнозира се световната търговия с този продукт да остане на равнището от предходния сезон-около 15 млн. тона..

Предвижда се световните крайни запаси да нараснат, като в ЕС-25 се очаква да се повишат близо 2,2 пъти до 8 896 хил. тона.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Със забележителна реколта от 285 млн. тона, вътрешното предлагане на зърно в ЕС-25 значително превишава потребностите за фураж и храна., което оказва натиск върху цените на пазара на Съюза.

Повишаващото се евро спрямо щатския долар не осигурява грандиозни прогнози за износ на зърно от Общността, като Европейската комисия одобри експортни субсидии за ечемик през сезон 2004/05.

Въпреки увеличението на реколтата от ечемик с 7 млн. тона до 61,770 млн. тона през 2004/05 година, употребата му за фураж се очаква спадне с 2,5 млн. тона и да достигне 37,7 млн. тона, като резултат от високата наличност на евтина фуражна пшеница. При осъществяване на прогнозата за експорт на 3,3 млн. тона, крайните запаси от този продукт ще нараснат значително до ниво от 8,9 млн. тона.

Рекордно високата реколта от 11,2 млн. тона от ечемик във Франция се съчетава с добро качество. Около 30% от производството е пивоварен ечемик, в сравнение със средното равнище от 15-20%. Реколтата в Полша отбелязва повишение с 1 млн. тона спрямо предходния сезон.

В цяла Северна Европа реколта `2005 се развива при относително благоприятни условия, като не се очакват съществени промени в размера на площите. Незначително намаление на площите се предвижда във Франция.

В страните от Бенелюкс, както и във Великобритания, употребата на ечемик като фураж е намалена, поради конкуренция от страна на фуражната пшеница.

Понижение на потреблението на ечемик като фураж с около 2 млн. тона се очаква и в Германия.

Експортът на ечемик от страните от ЕС-25 се оценява на 3,3 млн.тона.

Вносът на ечемик в Германия през текущата маркетингова година се прогнозира да намалее, поради високите наличности на местно фуражно зърно и качествен пивоварен ечемик. Прогнозира се експортът на този продукт да спадне до 1,3 млн. тона, поради по-висока конкурентно способност на други страни на ключовите пазари.

При намаленото търсене на фураж и при запазване на ниска конкурентно способност на ечемик от ЕС на международния пазар, крайните запаси през маркетинговата 2004/05 година могат да нараснат от 3,9 млн. тона до 9,2 млн. тона.

УКРАЙНА

По данни на Държавното статистическо бюро на Украйна, общо засятата със зимни-житни култури площ за маркетинговата 2005/06 година е нараснала с 9% до 74,5 млн. дка, включвайки 63,1 млн. дка пшеница, 6,6 млн. дка ръж и 4,8 млн. дка ечемик.

Засетите площи през есента на 2004 г. са всъщност малко под средното и значително под нивото за последните няколко години, въпреки изключително благоприятните условия за сеитба.

Според прогнозата на специалисти от Украинската зърнена асоциация, през 2004/05 маркетингова година, Украйна има големи шансове да се превърне в най-големия световен износител на ечемик.

По прогнози на Департамента по земеделие на САЩ, износът на ечемик през текущата маркетингова година ще бъде в размер на 3,5 млн. тона, което е с 300 хил. тона по-малко от прогнозирания за Австралия експорт на ечемик.

В същото време, по данни на украински източници, към настоящия момент Украйна е реализирала на външните пазари над 3,5 млн. тона ечемик. Като се вземе предвид факта, че реколта `2004 от ечемик в Украйна е в размер на 11,2 млн. тона, вътрешното потребление на този продукт за фураж е относително ниско, а търсенето за износ на международния пазар остава високо, може да се предположи, че експортът на украински ечемик ще продължи и през следващите месеци.

По данни на Украинската зърнена асоциация, някои експортно-ориентирани компании вече са сключили договор за доставка на определени обеми ечемик, което означава че през следващите месеци експортът на този продукт може да нарасне с  200-250 хил. тона. При тези условия реализираните на външните пазари количества ще достигнат 4,2 млн. тона.

РУСИЯ

По последни официални данни на руската статистика, реколта `2004 от зърно в Русия е в размер на 78 млн. тона или с 16% повече в сравнение с предходната година. По-високото производство не е резултат от нови технологични или производствени практики, а по-скоро от благоприятните метеорологични условия.

Производството на пшеница се е повишило с 33%, докато при другите основни зърнени (ечемик, ръж и овес) се наблюдава намаление с 8,4 %.

По данни на Министерство на земеделието на Русия, засетите със зимни-житни култури през есента на 2004 г. площи са в размер на 144 млн. дка или с близо 15 млн. дка повече спрямо предходната година.

Износът на зърно от Русия през маркетинговата 2004/05 година се оценява на 7,26 млн. тона или с 13% повече спрямо предходната година, от които 6 млн. тона пшеница и 1,2 млн. тона ечемик. За периода м. юли-декември 2004 г. на външните пазари са продадени 510 хил. тона ечемик, което е значително под равнището за същия период на предходната година.

Крайните запаси от зърно за маркетинговата 2004/05 година се очаква да нараснат с 3,3 млн. тона и да достигнат 9,3 млн. тона. Тази оценка може да се коригира при ускоряване на експорта на пшеница през следващите няколко месеца.

АВСТРАЛИЯ

Реколта `2004 от ечемик в Австралия се предвижда да бъде в размер на 6,5 млн. тона или значително под нивото на рекордната миналогодишна реколта (10,3 млн. тона). Прогнозата за по-ниското производство се базира на сухото и горещо време, което редуцира очакванията за добивите.

Времето през м. ноември беше по-благоприятно за развитието на зърното в сравнение с октомври. По-близки до нормалните валежи в източната част на страната не бяха в състояние да компенсират щетите върху добивите причинени от неблагоприятните условия на по-ранен етап. От ключови производителни райони има индикации за влошаване на качеството.

Износът на ечемик през маркетинговата 2004/05 година се очаква да бъде в размер на 3,75 млн. тона, при 6 млн. през предходната година, поради очакваната по-слаба реколта.

КАНАДА

Като резултат от нарастване на средните добиви, производството на ечемик в Канада през маркетинговата 2004/05 година се очаква да се повиши с 7% спрямо нивото от предходната година и да достигне 13,2 млн. тона. По-високите начални наличности и по-голямото производство ще допринесат за нарастване на общото предлагане с близо 11% спрямо предходната година.

Търсенето на ечемик в страната се очаква да се повиши, като резултат от по-голямото количество фуражен ечемик и нарастване на доставките към източната част на страната. Износът на този продукт се предвижда да намалее поради по-ниското качество на пивоварния ечемик от тази реколта, както и поради по-ниските международни цени и повишаване на конкуренцията от страна ЕС по отношение на фуражния ечемик.

Необходимостта от осигуряване на достатъчни количества качествен пивоварен ечемик се очаква да се отрази на вноса в посока величение.

По-високите начални наличности и производство и по-ниският експорт се предвижда да доведат до значително повишаване на запасите от този продукт в края на МГ 2004/05.

ТУРЦИЯ

Реколта `2004 от ечемик в Турция се оценява на 7,1 млн. тона. Наблюдава се известно увеличение на площите, основно в югоизточната част на Анадола, като резултат от пренасочване на част от производителите от отглеждането на твърда пшеница към ечемик.

Потребелнието на ечемик през маркетинговата 2003/04 година нараства поради силното търсене страна на животновъдството и развитието на турската фуражна промишленост.

В миналото Турският зърнен борд изнасяше големи количества ечемик. През 2003/04 година започна да внася от този продукт, за да тушира високата му цена. Осъществен е внос на близо 215 хил. тона, основно от страните от Черноморския регион (Украйна, Русия и Казахстан). Допълнително, пивоварните са закупили от чужбина още близо 75 хил. тона пивоварен ечемик.

През текущата маркетингова година Бордът не предвижда да внесе големи количества от този продукт.

РУМЪНИЯ

Производството на ечемик за маркетинговата 2004/05 година в Румъния се оценява на 1,1 млн. тона, което е над два пъти повече в сравнение с редуцираната от сушата миналогодишна реколта.

През маркетинговата 2004/05 година се очаква за производството на фураж да бъдат използвани около 7,5 млн. тона пшеница, 380 хил. тона ечемик и около 6 млн. тона царевица.

Добрата реколта `2004 намали потребностите от внос, като до края на маркетинговата година не се очаква импортът да надхвърли 30 хил. тона.

Прогнозите за експорт на фуражен ечемик са в порядъка на 300 хил. тона

СЪРБИЯ

През есента на 2003 г. бяха засети 650 хил. дка с ечемик, от които 350 хил. дка в централна Сърбия и 300 хил. дка във Войводина. Пролетната сеитба започна в средата на м. март 2004 г., като намеренията бяха за засяване на допълнително 550 хил. дка пролетен ечемик. Общата засята площ е в размер на 1 200 хил. дка.

Обикновено над 70% от засетите площи се заемат с пивоварен ечемик, с тенденция за бъдещо увеличение, а останалите 30%-с фуражен.

Годишното потребление на ечемик в страната е между 270 и 350 хил. тона, като 40% от това количество се използва като фураж, а останалите 60% задоволяват потребностите на местните пивоварни. Потреблението на семена се стабилизира около 45-50 хил. тона.

Сръбският ечемик не се търгува в значителни количества. Всяка година се импортират между 5 и 10 хил. тона ечемик за нуждите на пивоварната промишленост. През маркетинговата 2003/04 година в Сърбия са внесени само 6 хил. тона пивоварен ечемик и са изнесени 6,5 хил. тона фуражен.

Пълния текст на анализа с таблици можете да видите тук.