Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел
"Маркетинг" към дирекция "Икономическа политика".

Бюлетинът включва анализ на състоянието и перспективите на
производството и реализацията на ечемик в България през 2004/05 и прогноза за маркетинговата 2005/06 год.

За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Агростатистика", Дирекция "Животновъдство", Дирекция "Растениевъдство и контрол на качеството на пресните плодове и зеленчуци", МЗГ, "САПИ" ООД, Агенция "Митници", "Информационно обслужване" АД, Департамент по земеделие на САЩ, Съюз на
пивоварите и др.

Балансът на ечемик, представен в този бюлетин, е изработен по експертна оценка на отдел "Маркетинг" и няма официален характер.

Съставил: Павлина Димитрова - младши експерт в отдел "Маркетинг"

Отдел "Маркетинг" разработва ситуационно-перспективни анализи за зърно (пшеница, ечемик, царевица), технически култури (слънчоглед и тютюн), плодове и зеленчуци, вино и винено грозде, животновъдство, месо- и млекопроизводство.

За отзиви и препоръки: Павлина Димитрова – тел.: 985 11 537,
e-mail: pdimitrova@mzgar.government.bg
Министерство на земеделието и горите; гр. София 1040, бул. "Христо Ботев" 55,

РЕЗЮМЕ

РЕКОЛТА `2005

Предлагането на ечемик през маркетинговата 2005/06 година се предвижда да бъде около 861 хил. тона, което е с 30% по-малко от предходната година, но напълно достатъчно за да задоволи вътрешното потребление и да осигури известни количества за износ.

Прогнозираното значително по-ниско производство от 600-630 хил. тона
ще бъде компенсирано от високите преходни запаси, които предходната богата реколта осигури. Не се предвижда повишаване на нуждата от внос на ечемик.

Потребностите на страната от ечемик за 2005/06 маркетингова година се
оценяват на 571 хил. тона, с 1% по-малко спрямо предходната година.
Общото потребление на ечемик през 2005/06 година се очаква да бъде
значително по-ниско спрямо предходната година (с 25%) и да е в размер на 751 хил. тона. Намалението на този показател се определя от предвижданите над 2 пъти по-ниски свободни за износ количества.

Предвид значително по-слабата реколта `2005, както и увеличените
разходи за производството й, през маркетинговата 2005/06 година се очаква цената на ечемика да се движи съществено над миналогодишните рекордно ниски нива. Големите преходни запаси, както и високото предлагане на евтина фуражна пшеница ще окажат ограничаващо въздействие върху ръста на цените.

За сезон 2005/06 Департаментът по земеделие на САЩ предвижда
световното производство на ечемик да намалее с близо 18,422 млн. тона спрямо миналогодишното и да бъде в размер на 134,55 млн. тона. Очакванията на Международния съвет по зърното за реколта `2005 от ечемик са за около 137 млн. тона, което е значително под нивото от предходната година (152 млн. тона).

По отношение на глобалното потребление на ечемик прогнозите и на
двете институции се обединяват около нивото от 141 млн. тона.
Незначително намаление на световната търговия с ечемик (до 16 млн.
тона) спрямо предходния сезон очаква Департаментът по земеделие на САЩ.

Според Международния съвет по зърното глобалната търговия ще се запази на нивото от предходната година (17 млн. тона).

По-ниското световно производство и повишаването на глобалните
потребности от ечемик се прогнозира да намалят крайните запаси с близо 21% спрямо предходната година до 24,7 млн. тона според Департамента по земеделие на САЩ. С близо 1,7 млн. тона по-ниски крайни наличности предвижда Международният съвет по зърното (23 млн. тона).

РЕКОЛТА `2006

Определящи фактори за размера на площите с ечемик за реколта `2006 ще бъдат относително ниските равнища на цените през текущата маркетингова година, които трудно покриват направените за производството разходи, както и нарасналите цени на горивата и повишеният им разход поради дъждовното време. Допълнително влияние ще окаже забавяне прибирането на късните предшественици, съответно и предсеитбената подготовка на почвата.

СИТУАЦИОННО – ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ЕЧЕМИК

Фактори, определящи предлагането на ечемик в страната

Предлагането на ечемик през маркетинговата 2005/06 година се предвижда да достигне близо 861 хил. тона, което е с 30% по-малко от
предходната година, но напълно достатъчно за да задоволи вътрешното
потребление и да осигури известни количества за износ.

Прогнозираното значително по-ниско производство от 600-630 хил.
тона ще бъде компенсирано от високите преходни запаси, които
предходната богата реколта осигури. Не се предвижда повишаване на
потребностите от внос на ечемик.

Площи, производство и среден добив

Реколта `2005

Съществено влияние върху решението на земеделските производители за засяване на по-малко в сравнение с предходната година площи с ечемик през есента на 2004 г. оказаха ниските изкупни цени в началото на маркетинговата 2004/05 година, както и липсата на подпомагане от страна на ДФ "Земеделие".

Агрометеорологичните условия през есента на 2004 г. бяха относително
благоприятни, като основна част от предвидените за ечемик площи бяха засети в агротехнически срок. По експертна оценка, засетите със зимен ечемик площи за реколта `2005 са между 2 300 и 2 500 хил. дка, с 20-25% по-малко спрямо засетите през есента на 2003 г.

Топлото и влажно време от м. октомври до края на годината създаде
благоприятни условия за намножаване на обикновената полевка, която нападна посевите. Отрицателните температури в края на м. януари и през февруари 2005 г. способстваха за ограничаване и намаляване на плътността на гризачите.

Влажното време в началото на м. март затрудни провеждането на
предсеитбената подготовка на площите. От средата на месеца настъпи подобрение в условията за осъществяване на почвообработка и сеитба на пролетния ечемик.

Очакванията за значително нарастване на площите с ечемик през пролетта с цел компенсиране на щетите в резултат от повишената популация на полевки не се оправдаха, въпреки отпуснатите от ДФ "Земеделие" безвъзмездни средства за закупуване на сертифицирани семена за сеитбата на 500 хил. дка с пролетен ечемик.

По експертна оценка, през пролетта на 2005 г. са засети около 240-250 хил. дка с ечемик, при 288 хил. дка за предходната реколта. Намалението се обяснява с пропуснатите, поради неблагоприятни агрометеорологични условия, оптимални срокове за пролетната сеитба и насочване на вниманието на земеделските производители към други по-привлекателни към момента пролетни култури (слънчоглед).

Обследването, проведено в края на м. април 2005 г. показа наличие на
минимални щети от повишената популация на гризачите.

По данни на Института по метрология и хидрология, през м. април
съдържанието на продуктивна влага в 20, 50 и 100-сантиметровия слой бе много добро в цялата страна, с изключение на централната част на Горнотракийската низина. Високите температури в края на първото десетдневие на месеца, достигнали на места до 20-27ºС съдействаха за това голяма част от есенните посеви да достигнат необходимата температурна сума за встъпване във фаза вретенене.

В началото на м. май, недостигът на почвена влага и високите температури в Южна България допринесоха за скъсяване на междуфазните периоди при пшеницата и ечемика, поради което в края на месеца на много места в тази част на страната при тях бе наблюдавана фаза млечна зрялост.

В началото на м. юни голяма част от посевите с ечемик в полските райони встъпиха във фаза восъчна зрялост, а малко след средата на месеца достигнаха пълна зрялост. През втората половина на юни бе прибрана основната част от реколтата от ечемик.

Проведената преди жътва анкета "Прогноза на добиви `2005" от дирекция "Агростатистика" отчете като засети с ечемик (зимен и пролетен) 2 765 хил. дка, при 3 335 хил. дка за реколта `2004. В резултат от анкетата, към 30 юни 2005 г. бе прогнозирано производството за маркетинговата 2005/06 година да е в размер на
680-700 хил. тона, при прогнозен добив от 252 кг/дка. Тази прогноза не отчита въздействието на проливните дъждове, паднали през първата половина на м. юли, върху останалата неприбрана реколта. Предвид това, реколта `2005 от ечемик се оценява на около 600-630 хил. тона.

Необичайно влажното време през първата половина на м. юли и през почти целия м. август затрудни прибирането на реколтата и освобождаването на площите.

Високото съдържание на почвена влага в горните и по-дълбоки почвени
слоеве в Западна и Централна България през м. август, достигащи на места до пределната полска влагоемност ограничи възможностите за провеждане на дълбока оран и почвообработки, предхождащи предсеитбената подготовка на площите, предвидени за засяване със зимни житни култури.

Определящи фактори за размера на площите с ечемик за реколта `2006 ще бъдат относително ниските равнища на цените през текущата маркетингова година, които трудно покриват направените за производството разходи, както и нарасналите цени на горивата и повишеният им разход поради дъждовното време. Допълнително влияние ще окаже забавяне прибирането на късните предшественици, съответно и предсеитбената подготовка на почвата.

Начални стокови запаси

Въпреки интензивния износ, богатата реколта `2004 позволи формирането на значителни наличности от ечемик в края на сезон  2004/05.

Маркетинговата 2005/06 година стартира със запас от 248 хил. тона,
което е най-високото равнище от сезон 1999/00 насам.

Внос

Изключително високото предлагане на зърно, реколта `2004 сведе до минимум необходимостта от внос на ечемик през пазарната 2004/05 година. По данни на Агенция "Митници", в рамките на сезона в страната са внесени едва 76,8 тона от този продукт, при 19 хил. тона през 2003/04 МГ и 3 хил. тона през 2002/03 МГ.

Цялото количество е с произход от страните от ЕС, основно Гърция (65,6 тона) и Франция (10 тона) и е внесено през първите четири месеца от сезон 2004/05.

По предварителни данни, от началото на маркетинговата 2005/06 (1 юли
2005 г.) до 16 октомври 2005 г. доставките на ечемик от чужбина са минимални.

Вносът за периода възлиза на 27,83 тона, от които 22 тона ечемик за
индустриални цели, с произход Гърция и 5,83 тона семена за посев (Германия – 4,45 тона и Австрия – 1,38 тона).

До края на текущия сезон не се очаква вносът на ечемик да надхвърли 3 хил.тона.

Фактори, определящи потреблението на ечемик в страната

Потребностите на страната от ечемик за 2005/06 маркетингова година се оценяват на 571 хил. тона, с 1% по-малко спрямо  предходната година.

Общото потребление на ечемик през 2005/06 година се очаква да бъде
значително по-ниско спрямо предходната година (с 25%) и да е в размер на 751 хил. тона. Намалението на този показател се определя от
предвижданите над 2 пъти по-ниски свободни за износ количества.

Употреба за семена

Разходът на семена за сеитбата на ечемик за реколта `2005 (зимен и
пролетен) се оценява на приблизително 64 хил. тона, при общ размер на засетите площи от 2 765 хил. дка.

По експертна оценка, за залагане на реколта `2006 от ечемик ще бъдат
изразходвани около 64 хил. тона семена.

Преработка на ечемик

По данни на Съюза на пивоварите в България, за производството на
малц и пиво през текущия сезон се очаква да бъдат потребени
приблизително 150 хил. тона.

Употреба за фураж

Съгласно прогнозни разчети на дирекция "Животновъдство"1 на МЗГ,
потребностите от зърно за изхранване на селскостопанските животни през сезон 2005/06 възлизат на общо 2 380,3 хил. тона или незначително под равнището от предходната година.

Най-голям дял от потребностите на животновъдството от зърно се очаква да бъдат покрити с фуражна пшеница (42% или 999,73 хил. тона), поради по-ниската й цена през текущата маркетингова година спрямо останалите зърнено-фуражни и относително високото й предлагане. За производството на комбинирани фуражи се предвижда да бъдат употребени 904,5 хил. тона царевица и 357 хил. тона ечемик.

Останалата част от нуждите на животновъдството от зърно (5% или 119 хил. тона) се прогнозира да бъде задоволена с други зърнени култури.

Износ

През маркетинговата 2004/05 година на външните пазари са реализирани общо 419 494 тона ечемик, което е второто най-високо равнище на този показател за последните 10 години, след рекордните 517 883 тона през маркетинговата 2002/03 година. За разлика от предходните години, когато износът се осъществяваше основно през първите 3-4 месеца, през сезон 2004/05 се наблюдаваше относително
висока активност през целия период.

Въпреки изобилната зърнена реколта `2004 в ЕС, изгодната цена, на която се предлагаше българския ечемик привлече търговци от Общността, като за маркетинговата 2004/05 там са реализирани 159 572 тона ечемик или 38% от експорта. Износът бе стимулиран и от квотата за безмитен внос на български ечемик и продукти от него в ЕС в размер на 55 хил. тона за периода 1 юли 2004 г. - 30 юни 2005 г. Най-големи количества са изнесени за Гърция (82 848 тона) и Кипър (46 446 тона).

Значителна част от износа е насочен и към арабски страни (Сирия – 69 279 тона, Тунис – 47 663 тона, Либия – 29 000 тона и Мароко – 10 212 тона) и Румъния (70 583 тона).

Близо 73% от изнесените през 2004/05 година количества са ечемик за
фуражни цели, като по-големите вносители са от съседни страни (Гърция-67 578 тона и Румъния – 57 537 тона). През разглежданата година на външните пазари са реализирани още 59 439,4 тона ечемик за индустриални цели и 39 770 тона пивоварен ечемик. Износът на семена възлиза на 16 242 тона.

По оперативни данни на Агенция "Митници", от началото на текущата
маркетингова година (м. юли 2005 г.) до 16-ти октомври извън страната са реализирани общо 135 116 тона ечемик (при 251 621 тона за първите три месеца на предходния сезон). Най-значителни количества са насочени към арабски страни (Саудитска Арабия – 36 846 тона, Йордания – 26 690 тона, Мароко – 15 464 тона) и Израел (17 001 тона). За страните от ЕС-25 са изнесени 39 068 тона, основно за Гърция (18 665 тона). (Приложение №1) За периода 1 юли 2005 - 30 юни 2006 г.
квотата за безмитен внос на български ечемик и продукти от него в ЕС е в размер на 60 000 тона.

Над 60% или 87 313 тона от експортираните количества са ечемик за
фуражни цели, а останалите са декларирани по тарифна позиция 1003 00 90 9-друг ечемик.

През м. септември 2005 г. активността по износа бе по-слаба в
сравнение с предходните месеци (14,5 хил. тона, при 78,9 хил. тона през м. август и 41,7 хил. тона през м. юли), като се очаква тази тенденция да се запази и занапред. През първите две седмици на октомври няма изнесени количества.

Въпреки значителните наличности от предходната реколта, по-
слабото производство в страната и силната конкуренция на
международния пазар от страна на фуражната пшеница се прогнозира да ограничат износа на ечемик през текущата маркетингова година до около 180 хил. тона.

Цени

Себестойност при производството на ечемик

По предварителни данни на "САПИ" ООД (от септември 2005 г.), отглеждането на 1 декар ечемик от реколта `2005 е струвало на земеделските стопани средно с 2 лв. повече в сравнение с предходната реколта или средно 42 лв./дка. Повишената популация на полски мишки доведе до нарастване на разходите за препарати за борба с тях, а падналите през м. юни и юли валежи затрудниха прибирането на
реколтата и доведоха до увеличение на разходите за гориво.

Полученият по-нисък спрямо предходната година среден добив от 252 кг/дка резултира в нарастване на себестойността на тон продукция до средно 167 лв., при 111,42 лв. за реколта `2004.

Средните за страната изкупни цени на фуражен ечемик от началото на 2005/06 маркетингова година се движат между 152 и 160 лв./т, което равнище не покрива средните разходи за производство на тон продукция.

Изкупни цени

Високата зърнена реколта `2004 не само в България, но и в цяла Европа оказа сериозен натиск върху цените на зърното през сезон 2004/05. Изкупните цени на ечемика в България се "сринаха" от нива от 310 лв./т в средата на м. юни 2004 г. до 150-165 лв./т през последните две седмици на месеца. Значителното нарастване на предлагането през м. юли, в следствие масовата поява на новата реколта на пазара
предизвика по-нататъшен спад в равнището на цените до средно 125 лв./т за месеца. През следващите три месеца (август, септември и октомври) изкупната цена отбеляза най-ниските за сезона нива от 116-118 лв./т. От средата на м. ноември 2004 г. цената бавно пое посока нагоре под въздействието на силното международно търсене и високата активност на износа, както и на постепенно трупащите се разходи
за съхранение.

Опасността от значителни щети върху презимуващите пшеница и ечемик,
поради многократно нарасналата популация на полски гризачи, даде допълнителен тласък за ръст на изкупните цени.

Тенденцията на увеличение на изкупната цена се запази до средата на м. март 2005 г., когато бе отчетено най-високото за маркетинговата година равнище - 145 лв./т (към 16 -23 март 2005 г.)

От края на м. март, въпреки натрупаните вече разходи за съхранение, като резултат от намаленото търсене за износ, в комбинация с все още значителните наличности от зърно, цената пое посока надолу. Средно седмично равнището й намаляваше с около 2 лв./т. Маркетинговата година приключи при средна за страната цена от 133 лв./т.

Формираната средногодишна изкупна цена на фуражен ечемик за
маркетинговата 2004/05 година (129,25 лв./т) е наполовина по-ниска в сравнение с тази за сезон 2003/04.

Излизането на реколта `2005 на пазара бе свързано с повишаване на цената на ечемика до равнище от 158-160 лв./т. Това ниво на цената се запази през първите два месеца на маркетинговата 2005/06 година (юли и август) и е резултат от нарасналото търсене за износ през този период.

Понижаването на интереса на търговците към ечемика и насочването им към други зърнено-фуражни култури и други доставчици към края на м. август допринесе за постепенно спадане на цените, като в края на м. септември 2005 г. те вече се движеха около 150-152 лв./т.

Предвид значително по-слабата реколта `2005, както и увеличените
разходи за производството й, през маркетинговата 2005/06 година се очаква цената на ечемика да се движи съществено над миналогодишните рекордно ниски нива. Големите преходни запаси, както и високото предлагане на евтина фуражна пшеница ще окажат ограничаващо въздействие върху ръста на цените.

Сравнение с изкупните цени на ечемик в Украйна

Както в България, така и в Украйна равнището на изкупните цени на ечемика през първите три месеца от текущия сезон бе определено от търсенето на този продукт за износ. Интересът от страна на производителите на фуражи бе незначителен.

По-високата активност на износа от Украйна в сравнение с този от България осигури с близо 20 щ.д./т по-високи изкупни цени за украинския ечемик в сравнение с тези на българския.

От началото на новия сезон до средата на м. август се наблюдаваше засилен интерес към ечемик с произход Черноморския регион, което задвижи изкупните цени нагоре. Към средата на м. август цената, на която се предлагаше ечемика достигна доста високи нива, поради което вносителите предпочетоха да потърсят алтернативни източници и по-изгодни заместители (фуражна пшеница). Спадналото търсене повлече износните цени надолу, което от своя страна допринесе за намаляване на изкупните цени до около 95 щ.д./т в България и 114 щ.д./т в Украйна
(средномесечна за септември).

Износни цени

През маркетинговата 2004/05 година на външните пазари бяха реализирани значителни количества ечемик, като висока активност се наблюдаваше почти през целия сезон. Въпреки силното търсене за износ, голямото предлагане на зърно, в това число и на ечемик, поддържаше относително ниски равнища на износните цени.

Богатата реколта в Украйна до голяма степен определи рамките, в които се движеше цената на българския ечемик на международния пазар.

Формираната през сезон 2004/05 средногодишна претеглена износна цена на български ечемик (111,85 щ.д./т) е с близо 30 щ.д./т под нивото на тази, на която се реализираше ечемик на външните пазари през маркетинговата 2003/04 година (141 щ.д./т).

Пазарната 2004/05 година стартира със средна износна цена от 109 щ.д./т, която бе значително по-ниска от тази през последния месец на сезон 2003/04 (м. юни 2004 г. – 132 щ.д./т). Повишаването на предлагането от новата реколта допринесе за спад в износните цени, който продължи до края на м. септември. През октомври и ноември бе регистрирано незначително покачване. Активизирането на търсенето за
внос от страна на мюсюлманските страни след края на Рамадана  (средата на ноември) доведе до рязко увеличение на цената през м. декември 2004 г. с близо 25 щ.д./т спрямо предходния, до равнище от 129 щ.д./т.

През първите четири месеца на 2005 г. българският ечемик се изнасяше при цени между 126 и 140 щ.д./т. Значително понижение на равнището бе отчетено през м. май (113 щ.д./т), като то бе последвано от движение нагоре до средно 125 щ.д./т за м. юни, под влияние на нарастване търсенето на ечемик във връзка с квотата за безмитен внос на български ечемик в ЕС, която се отваря ежегодно от 1 юли.

Износните цени на ечемик от България през сезон 2004/05 се повлияха силно от цените, на които се предлагаше зърно в региона, основно в Украйна. Високото предлагане на зърно от Украйна на конкурентни цени (в сравнение с други големи производители и износители в Европа като Франция и Германия) определяше до голяма степен движението на българските експортни цени, предвид общите пазари към които е насочен износът на двете страни.

През маркетинговата 2004/05 година най-голям дял от износа на български ечемик (близо 88%) бе осъществен при условия на доставка FOB (което включва разходите до натоварване на стоката на борда на кораба).

Почти през целия разглеждан период българската износна цена FOB ЧМП-България се движението около украинската фобна цена.

Силното евро спрямо щатския долар държеше доларовите износни цени на ечемик от страните от ЕС на доста по-високи ниво спрямо тези от Черноморския регион. Цената FOB Руан-Франция надвишаваше с между 20 и 36 щ.д./тон тази на Украйна.

През първите три месеца на маркетинговата 2005/06 година, износната цена на български ечемик (FOB-ЧМП) отбеляза постепенно нарастване от 119 щ.д./т до 129 щ.д./т, като се движеше с между 11 и 34 щ.д./т над тази за същия период на предходния сезон. Основни фактори за това са по-ниското производство в страната в сравнение с рекордното миналогодишно ниво, както и тенденцията на международния пазар.

Нарасналото търсене от страна на европейски производители на фуражи, на фона на стабилния интерес от страните от Югоизточна Азия и Северна Африка, предизвика повишаване на цената на европейския фуражен ечемик в началото на сезона. Неопределените прогнози по отношение на австралийската реколта, както и неяснотата около производството в САЩ, като резултат от неблагоприятните климатични условия, доведе до ръст на търсенето от страна на Испания и Португалия. Относително ниските преходни запаси в страните от Черноморския регион също способстваха за нарастване на цената както на европейския, така и на американския ечемик.

Като резултат от значителното търсене от страна на азиатски купувачи, през м. август 2005 г. цените в Европа се задържаха на високи нива. Установилите се от началото на сезона високи равнища на цените в Европа, в това число и в Черноморския район, обезпокоиха много търговци, като страните вносителки започнаха да търсят по-евтини алтернативи. В резултат, през м. септември бе регистриран известен спад на експортните цени при основните износители в Европа.
Очаква се това да се отрази и на българските цени.

Като най-вероятен доставчик в световен мащаб през следващите месеци се очертава Канада, тъй като ечемикът от тази страна стана високо конкурентен на пазара на Северна Африка и Близкия Изток със значителното намаление на ставката на фрахта (заплащане за превоз на стоки, обикновено по вода).

До края на текущия сезон се очаква износните цени на български ечемик да продължат да се движат над нивата от предходната година, но под високите равнища от маркетинговата 2003/04 година.

Държавна политика при производството и реализацията на ечемик;
ЗА РЕКОЛТА `2005

Политика на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производството на
ечемик

• Целева субсидия за Земеделските институти от системата на НЦАН за производство на предбазови и базови семена от пшеница и ечемик, реколта `2005;

Целевата субсидия бе в размер на 1 100 000 лв., от които 1 000 000 лв. за пшеница и 100 000 лв. за ечемик. Усвоени са 1 095 075 лв., като са сключени 14 договора.

• Целева субсидия за закупуване на сертифицирани семена за засяване на пролетен ечемик, реколта `2005.

Общият предвиден ресурс бе в размер на 1 500 000 лв. за засяване на 500 000 дка с пролетен ечемик. По окончателни данни на ДФ "Земеделие", договорените средства по тази целева линия са в размер на 203 148 лв., като са сключени 55 договора за общо 67 716 дка.

• Целева субсидия за подпомагане на земеделските производители за борба с обикновената полевка в размер на 500 000 лв.

Субсидията бе в размер на 10 лв./дка за 50 000 дка, като средствата се
предоставяха на регистрирани земеделски производители в областите с обявен каламитет (Бургас, Варна, Добрич, Ямбол и Шумен), които са разорали площи с есенници и са презасели с пролетни култури. Максималният размер на площите, за които един земеделски  производител и икономически свързаните с него лица можеше да кандидатства по тази целева субсидия бе 6 000 дка. Усвоеният ресурс по данни на ДФ "Земеделие" възлиза на 500 000 лв., разпределен както следва:

• В регион Бургас са сключени договори с 32 земеделски производителя, а договорените средства са в размер на 223 890 лв.
• В регион Ямбол са подпомогнати 24 земеделски производителя за общо 12 280 дка на стойност 122 800 лв.
• Във варненски регион предоставената помощ възлиза на 54 260 лв., за 5 426 дка.
• За регионите Добрич и Шумен ДФ "Земеделие" е изплатил средства по тази целева субсидия в размер съответно на 60 000 лв. и 39 050 лв., като са подпомогнати общо 10 земеделски производителя за общо 9 905 дка.

ЗА РЕКОЛТА `2006

• Целева субсидия за Земеделските институти от системата на НЦАН за производство на предбазови и базови семена от пшеница и ечемик, реколта `2006;

Целевата субсидия е в размер на 476 450 лв., от които 420 000 лв. за пшеница и 56 450 лв. за ечемик. Средствата се предоставят за закупуване на семена, горива, торове, препарати за растителна защита, за напояване или други извършени услуги, в размер на 10 лв./дка.
Срокът за договаряне на средства по тази целева линия е от 1 септември до 15 ноември 2005 г., а срокът за усвояване – 15 декември 2005 г.

• Целева субсидия за подпомагане на земеделските производители от пострадалите от наводненията райони при сеитбата на пшеница и ечемик, реколта `2006.

Средствата по тази линия могат да се ползват от регистрирани земеделски производители със заверени за 2005 г. регистрационни карти, които нямат неизпълнени задължения към ДФ "Земеделие" и са включени в списък, утвърден от Главна дирекция "Структурна политика" на Министерство на земеделието и горите. Земеделските производители имат право на финансово подпомагане само за декарите, унищожени при наводненията и включени в горецитирания списък. Срокът за подаване на документи в областните дирекции на Фонда е от 14
септември 2005 г. до 16 ноември 2005 г., а средствата следва да бъдат изплатени до 15 декември 2005 г.

Външнотърговски режим

Внос на ечемик

Съгласно Митническа тарифа на Р България за 2005 г., автономното мито при внос на ечемик за фураж (тарифна позиция 1003 00 90 2), ечемик за пивоварни цели (1003 00 90 1) и ечемик за индустриални цели (1003 00 90 9) е 20%. Семена за посев (тарифни позиции 1003 00 10 1 и 1003 00 10 9) се облагат с 3%. Въз основа на сключени от България търговски споразумения, през 2005 г. действат следните преференции при внос на ечемик:

• В изпълнение на ангажиментите си по Списъка със задълженията и
  отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията, 1994 г. (ГАТТ), България ежегодно предоставя тарифна квота за внос на ечемик за пивоварни цели (1003 00 90 1), в размер на 10 000 тона, с мито от 15%. По данни на Агенция "Митници", от началото на 2005 г. до 10 октомври няма
  усвоени количества по тази квота.
• Без мито се осъществява вносът от ЕС на: ечемик на зърна, сплескани (тарифна позиция 1104 19 61), ечемик на люспи (тарифна позиция 1104 19 69) олющени, закръглени, нарязани или натрошени зърна от ечемик (1104 29 01, 1104 29 03, 1104 29 05, 1104 29 07 и 1104 29 09).
• Съгласно постигнатите договорености, България ежегодно предоставя тарифна квота за безмитен внос от ЕС на ечемик (тарифна позиция 1003), брашно от ечемик (1102 90 10), едрозърнест и дребнозърнест грис от ечемик (1103 19 30),
  агломерати под формата на гранули от ечемик (1103 20 10). Тази концесия се прилага единствено спрямо продуктите, които не се ползват от никакъв вид експортни субсидии. За периода 01.07.2004-30.06.2005 г. квотата бе в размер на 16 500 тона, като по нея са усвоени 9,8 тона. Въз основа на допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки и Република България, отчитащ присъединяването на 10-те нови страни членки към Европейския
  съюз, за периода 1 юли 2005-30 юни 2006 г. размерът на квотата нарасна с 1 500 тона до 18 000 тона. Към 14 октомври 2005 г. по квотата няма регистриран внос.
• При внос с произход от страните от ЦЕФТА2 ечемикът (тарифна позиция 1003) се облага с мито от 18%, а други брашна от житни растения, в т.ч. от ечемик (1102 90), едрозърнести и дребнозърнест грис от ечемик (1103 19 30 0), агломерати под формата на гранули, в т.ч. от ечемик (1103 20), зърна от други житни растения, сплескани или на люспи, в т.ч. от ечемик (1104 19) и олющени,
  нарязани или натрошени зърна от други житни растения, в т.ч. от ечемик (1104 29) - с мито от 15%.
• Вносът на ечемик за посев (1005 00 10 00) от Сърбия и Черна гора е безмитен (в сила от 1 юни 2004 г.).

Преференции при износ на ечемик:

• Съгласно постигнатите договорености, ЕС ежегодно предоставя на
  България квота за безмитен внос в Общността на ечемик (тарифна позиция 1003), брашно от ечемик (1102 90 10), едрозърнест и дребнозърнест грис от ечемик (1103 19 30), агломерати под формата на гранули от ечемик (1103 20 20). За периода 1 юли
  2004 г.-30 юни 2005 г. квотата бе в размер на 55 000 тона, като количествата по нея са усвоени още през първите две седмици на м. юли 2004 г. От 1 юли 2005 г. квотата се повиши с 5 000 тона до 60 000 тона. Към 16 октомври 2005 г. по квотата са усвоени общо 55 600 тона.
• Ежегодна тарифна квота за внос в Турция на ечемик за посев (тарифна позиция 1003 00 10) с произход от България в размер на 100 тона, при 50% намаление на митото за най-облагодетелствана нация. По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. и от началото на 2005 г. до 16 октомври няма количества по тази квота.

Световно предлагане и потребление на ечемик – 2005/06

Към средата на септември 2005 г. Департаментът по земеделие на САЩ повиши своята прогноза за световното производство на фуражно зърно за маркетинговата 2005/06 година с 8,294 млн. тона спрямо предходния месец до 938,967 млн. тона. Посоченият показател все още надвишава със 70,36 млн. тона равнището на производство от предходната година.

Световното потребление на фуражно зърно през новия сезон се очаква да бъде в размер на 963,68 млн. тона или с 24,71 млн. тона над световното производство.

Спрямо предходния месец прогнозата за световната търговия с
фуражно зърно за пазарната 2005/06 година е коригирана в посока нагоре до ниво от 100,84 млн. тона.

Прогнозира се в края на сезона наличностите от зърно за фураж да са
около 147,9 млн. тона, при 172,6 млн. тона за маркетинговата 2004/05 година.

За сезон 2005/06 се предвижда производството на ечемик да намалее с
близо 18,422 млн. тона спрямо миналогодишното и да бъде в размер на
134,55 млн. тона. Световното потребление на този продукт се прогнозира да достигне 141,21 млн. тона, което превишава производството му с около 6,659 млн. тона. Търговията с ечемик през маркетинговата 2005/06 се предвижда да бъде незначително по-слаба спрямо предходния сезон - 16,1 млн. тона.

По-ниското световно производство и повишаването на глобалните
потребности от ечемик се прогнозира да намалят крайните запаси с близо 21% спрямо предходната година до 24,7 млн. тона.

По прогнози на Международния съвет по зърно, направени в края на м.
септември 2005 г., световното производство на ечемик за 2005/06 година се очаква да бъде около 137 млн. тона, което е значително под нивото от реколта `2004 (152 млн. тона). Предвижда се производството на ЕС-25 да достигне 53 млн. тона или с 8 млн. тона по-малко от предходната година.

Дъждовното време в Канада и ЕС намали количеството ечемик, подходящ за производство на бира. Като голяма и с добро качество се оценява реколтата в Русия и Австралия.

Предвижда се глобалното потребление на ечемик през маркетинговата 2005/06 година да намалее с 6 млн. тона спрямо предходната и да бъде в размер на 141 млн. тона. Фактор за това ще бъде по-ниското производство в сравнение с предходната година, както и силната конкуренция от страна на другите зърнени култури.

Прогнозата за световната търговия с ечемик през 2005/06 маркетингова година е за запазване на нивото от предходната година-17 млн. тона. Повишеният внос на пивоварен ечемик в Русия, както и нарасналото търсене за фураж в Северна Африка се очаква да неутрализират слабия интерес от страна на Близкоизточна Азия. При това съотношение на глобалното търсене и предлагане, в края на маркетинговата 2005/06 година се прогнозира да се формира остатък от 23 млн. тона ечемик, при 27 млн. тона за предходната.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

През м. септември 2005 г. агенцията за анализи Strategie Grains намали
прогнозата си за общото производство на зърно за сезон 2005/06 в ЕС до равнище от 254,2 млн. тона (при 255,7 млн. тона – прогноза през м. август). Очакванията на Агенцията за производството на ечемик в Общността възлизат на 52,9 млн. тона, от които 28,5 млн. тона пролетен ечемик.

Министерството на земеделието на Германия публикува своите първи
официални прогнози за зърнената реколта `2005. Общото производство на зърно в страната за маркетинговата 2005/06 година първоначално се оценява на 45,85 млн. тона или с 10,3% под нивото от предходната година. По-ниската зърнена реколта е резултат от изключителните горещини през втората половина на м. юни, които са се отразили негативно върху добивите. Реколтата от ечемик, съгласно оценката, е в
размер на 11,8 млн. тона (13 млн. тона – реколта `2004).

Производството на зимен ечемик възлиза на 8,9 млн. тона, при 9,6 млн. тона за 2004/05 МГ, а на пролетен - на 2,8 млн. тона.

По оценка на Министерство на земеделието на Франция, зърнената реколта `2005 във Франция е в размер на 63,5 млн. тона, при 70,1 млн. тона през предходната година. Производството на пшеница (с изключение на твърда) се оценява на 34,8 млн. тона (37,6 млн. тона –реколта `2004), а на ечемик – на 10,3 млн. тона, при 11 млн. тона за предходната маркетингова година.

Съгласно новите прогнози на австрийската компания за пазарни анализи Agrarmarkt Austria, зърнената реколта в Австрия за маркетинговата 2005/06 година ще достигне 4,31 млн. тона или с 11% по-малко от тази през предходната година, която възлиза на 4,84 млн. тона. Големите очаквания относно добивите и качеството в началото на м. юли 2005 г. са компрометирани от силните валежи и хладното и
променливо време през юли.

При новата реколта от ечемик се забелязва значителна разлика в качеството. В регион Pannonic, поради суша и преждевременно узряване реколтата е с високо съдържание на протеин и ниско хектолитрово тегло, което означава, че само 50% от нея ще могат да бъдат използвани в пивопроизводството. Производството на ечемик
се предвижда да достигне 893 хил. тона или с 10,6% по-малко от реколта `2004.

По оценки на Централното статистическо бюро на Унгария, производството на зърно в страната за маркетинговата 2005/06 година е в размер на 7,1 млн. тона, което е с близо 16% под нивото от предходната година. Към средата на м. септември жътвата на ечемика и пшеницата е приключила, като са прибрани съответно 1,2 млн. тона и 5,1 млн. тона.

Общото производство на зърно за сезон 2005/06 в Чехия се предвижда да бъде в размер на 7,1 млн. тона, в това число 4,2 млн. тона пшеница и 2,3 млн. тона ечемик.

РУСИЯ

По прогнозни данни на Департаментът по земеделие на САЩ, общото
производство на зърно в Русия за маркетинговата 2005/06 година е в размер на 77,3 млн. тона, в това число 47,5 млн. тона пшеница и 16,3 млн. тона ечемик.

През текущия сезон (2005/06) износът на зърно от Русия се очаква да се повиши до 11,5 млн. тона, от които 10 млн. тона се предвижда да бъдат пшеница.

Атрактивните международни цени на ечемик могат да стимулират експорта му от страната, въпреки че Русия прибра една от най-слабите реколти от ечемик за последните години. Възможно е реализираните на външните пазари количества руски ечемик да надхвърлят 1 млн. тона. Според експерти, износът на зърно през първите два месеца на маркетинговата 2005/06 година е в размер на 2,6 млн. тона, в това число 2,1 млн. тона пшеница и 0,47 млн. тона ечемик.

Според Министерство на земеделието на Русия, сухото време и ниската
почвена влага в Южна Русия е забавило темповете на сеитба на есенниците за реколта `2006 спрямо предходната година. Към 26 септември 2005 г. засетите със зърно площи са със 7 млн. дка по-малко от тези към същия период на есента на 2004 г. Очаква се късната сеитба, както и повишената цена на горивата да се отразят негативно върху новата реколта (`2006). Опасността от по-ниско производство на
зърно през 2006 г. може да стимулира фермерите да задържат по-големи количества в стопанствата, което от своя страна да намали предлагането на зърно през есента на 2005 г.

АВСТРАЛИЯ

Производството на ечемик в Австралия за сезон 2005/06 се предвижда да бъде около 7,5 млн. тона или с 0,5 млн. тона над равнището от предходната реколта.

Тази прогноза е под рекордните 10,3 млн. тона, произведени за сезон 2003/04.

Средният добив се оценява на 202 кг/дка и е над 5-годишните средни.

КАНАДА

Реколта `2005 от ечемик в Канада се очаква да бъде на равнището от
предходната година или в размер на 13,2 млн. тона. Намалението на засетите площи се предвижда да бъде компенсирано от прогнозираните по-високи добиви в регионите Saskatcewan и Alberta. Допълнително, общото предлагане на тази култура се прогнозира да нарасне от 15,4 млн. тона през маркетинговата 2004/05 година до 16,3 млн. тона през 2005/06 МГ, като резултат от високите преходни запаси от нискокачествен ечемик от предходната реколта и стабилното производство. По-големите количества висококачествен пивоварен ечемик, както и ниската конкуренция на международния пазар на фуражен ечемик, се предвижда да допринесат за повишаване на износа на този продукт до равнище от 2,6 млн. тона (при 1,3 млн. тона през 2004/05 МГ).

Вътрешната употреба се прогнозира да остане висока, а големите запаси от нискокачествен ечемик, както и стабилното производство ще осигурят значителен ресурс за храна на селскостопанските животни. Повишеният износ и предвижданото по-високо вътрешно потребление се очаква да доведат до намаляване на наличностите в края на текущата маркетингова година до 2,7 млн. тона (3,1 млн. тона - за 2004/05 МГ).

РУМЪНИЯ

По данни Министерство на земеделието на Румъния, реколта `2005 от ечемик в страната надвишава 1,1 млн. тона, в това число 623 хил. тона зимен ечемик, около 130 хил. тона зимен двуреден ечемик и около 380 хил. тона пролетен двуреден ечемик.

Производството напълно покрива вътрешните потребности, в които се включват: приблизително 700 хил. тона – за изхранване на  селскостопанските животни, близо 100 хил. тона семена за следващата реколта и около 300 хил. тона за нуждите на пивоварната  промишленост. Това означава, че свободните за износ количества ечемик през текущата маркетингова година ще бъдат доста ограничени,
Възможно е, обаче, високите наличности от фуражна пшеница да доведат до освобождаване на известни количества.

Текущите оферти за местен ечемик, доставен до мястото на преработка в страната не достигат 100 щ.д./тон.

През маркетинговата 2004/05 експортът на ечемик от Румъния достигна близо 190 хил. тона, като основни пазари бяха Средния Изток и Средиземноморския регион (Саудитска Арабия, Мароко, Италия, Израел, Кипър, Либия).

Пълния текст на анализа, с таблици и графики, можете да видите тук.