Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел "Маркетинг" към Дирекция "Икономическа политика ".

Бюлетинът включва анализ на ситуацията и перспективите при производството на картофи, пипер и домати и възможностите за преференциална търговия на Р България, съгласно различните Споразумения за свободна търговия. За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Агростатистика" на МЗГ, Агенция "Митници", "САПИ" ООД и др.

Съставил: Ирина Асенова – гл. експерт в отдел "Маркетинг"

Бюлетинът е изготвен през месец юли 2005 г. Прогнозата за реколта `2005 е актуализирана през месец август 2005 г.

За отзиви и препоръки: Ирина Асенова - тел. 985 11 533,
е-mail: i.asenova@mzgar.government.bg; Министерство на земеделието и горите, гр. София – 1040, бул. "Христо Ботев" 55

РЕЗЮМЕ

Картофи

През 2004 г. са произведени 573 179 тона картофи (в т. ч. 573 018 тона от открити площи) – с 27% повече от предходната година, в резултат от увеличаване на площите, заети с картофи и благоприятните климатични условия, довели до по-висок среден добив.

Вносът на пресни картофи през 2004 г. е нараснал с 19% спрямо 2003 г. до 39 253,7 т. Увеличението се дължи на недостатъчното производство в страната от реколта `2003 и възможностите за внос на по-ниски цени (главно от Турция). Вносът е осъществен основно през първата половина на годината.

Продължава тенденцията на намаляване на износа на картофи. Износът за ЕС е възпрепятстван от наложената забрана за внос на картофи от трети страни (в т. ч. и от България), в които е разпространена почвена бактерия, включена в карантинните видове.

Средногодишната цена на едро на картофи за 2004 г. е 0,44 лв./кг – с около 15% по-ниска спрямо предходната година. По – добрата организация на производството на ранни и средно ранни картофи, завишеното предлагане от местно производство, както и вносът на по-ниски цени са основните фактори за намаление на цените.

По експертна оценка, площите, засадени с картофи през 2005 г. са около 306 хил. дка, което е близко до нивото от предходната година. Предвид засягането на част от площите от падналите градушки и поройни дъждове, се очаква производството от реколта `2005 да бъде под това от 2004 г. - около 428 хил. тона, а цените до нова реколта да се движат малко над нивата отпреди една година.

Пипер

Производството на пипер през 2004 г. възлиза на 124 907 т, с 58% по-малко от 2003 г. Този спад се дължи на по-малкия размер на площите, засадени с пипер и по-ниския среден добив, в резултат от неблагоприятните климатични условия.

През 2004 г. вносът на пресен пипер е нараснал над три пъти спрямо предходната година до 6 379,4 т, като около 95% от количествата са внесени от Турция и Македония. Внасяно е основно през втората половина на годината. През 2004 г. са изнесени 2 603,5 т пресни пиперки, което е близко до нивото от 2003 г.

Средногодишната цена на едро на зелен пипер за 2004 г. е 1,07 лв./кг, с 29% по-висока спрямо 2003 г., поради по-малкото предлагане в резултат от по-слабата реколта `2004 г.

По експертна оценка, през 2005 г. площите за отглеждане на пипер на открито ще сa запазят близко до нивото от 2004 г. – около 100 хил. дка. Отчитайки неблагоприятните климатични условия през последните няколко месеца (поройни дъждове и градушки), се очаква производството на пипер от реколта `2005 г. отново да е сравнително слабо – около 87 хил. тона.

Домати

През 2004 г. в страната са произведени 201 386 т полски и градински домати, което е с 49% по-малко в сравнение с предходната година. По-ниското производство се дължи на намалелия размер на реколтираните площи и по-ниския среден добив, в резултат от неблагоприятните
климатични условия.

Въпреки слабата реколта, през 2004 г. вносът на пресни домати е намалял с 37% спрямо предходната година, до 7 881,5 т (близо 90% от които оранжерийни). Това се обяснява с действащите от 2004 г. по-високи мита при внос на пресни домати в периода от 1 април до 30 юни.
По-слабата реколта, в комбинация с намаляване на предлагането от внос, допринесоха за увеличение на цените на доматите през 2004 г. Средната цена на едро за годината е 1,51 лв./кг – с 21% по-висока в сравнение с 2003 г.

Предвид особено неблагоприятните климатични условия (поройни дъждове и градушки), през 2005 г. се очаква производството на домати, отглеждани на открито отново да е слабо – около 110 хил. т.

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА КАРТОФИ ЗА ПЕРИОДА 2003– 2005* г.

Фактори, определящи предлагането на картофи

Площи, среден добив и производство

Съгласно прилаганата методология, дирекция "Агростатистика" формира общата площ, заета с картофи като сбор от следните направления:

• Площи, засадени с картофи, които са над един декар - производството от тях е предимно със стоково предназначение и определя до голяма степен ситуацията на пазара.
• Площи, засадени с картофи, като част от семейните градини - това са случаите, когато картофите се засаждат съвместно с други култури и са на площ по-малка от един декар. Производството на картофи от семейните градини служи основно за задоволяване на собствени потребности на домакинствата.

През периода 2003 – 2005 г., площите, заети с картофи се движат около
300 хил. дка. По данни на дирекция "Агростатистика", през 2004 г. са засадени 306 755 дка - с около 3% повече спрямо предходната година. От тях, 245 620 дка или 80% са над един декар, а 61 135 дка - в семейните градини. Площите в семейните градини са намалели над четири пъти в сравнение с предходната година. Това се дължи най-вече на увеличение на площите със зърнени, маслодайни и фуражни култури.

През 2004 г. са произведени 573 179 тона картофи (в т. ч. 573 018 тона от открити площи) – с 27% повече от предходната година, в резултат от
увеличаване на площите и благоприятните климатични условия, довели до постигане на по – висок среден добив.

Стоковото производство се организира основно в райони с подходящи
климатични условия и създадени дългогодишни традиции в отглеждането на картофи. Такива са Южният централен и Югозападният райони, където през 2004 г. са произведени над 80% от картофите в страната (съответно 267,2 хил. т и 215,3 хил. т).

От друга страна, има и райони, където климатичните условия позволяват
отглеждането на не повече от две-три култури, в т.ч. и картофи. Една част от получената продукция се използва за собствени потребности, друга отива за изхранване на животните, а излишните количества се предлагат за търгуване.

Населението, живеещо в селата задоволява потребностите си от
картофи основно от собствено производство.

По експертна оценка, площите, засадени с картофи през 2005 г. са около 306 хил. дка (в т. ч. около 253 хил. дка с големина над 1 декар), което е близко до нивото от предходната година. Предвид засягането на част от площите от падналите градушки и поройни дъждове, се очаква производството от реколта `2005 да бъде под това от 2004 г. - около 428 хил. тона.

Основни сортове картофи, отглеждани в страната са: "Агрия", "Импала",
"Санте", "Аринда", "Латона", "Агата" и "Трезор".

Внос

Внос на посадъчен материал

По данни на Aгенция "Митници", през 2004 г. са внесени 3 716 тона посадъчен материал от картофи – с 31 % повече в сравнение с предходната година.

Основен вносител е била Холандия – 2 814,6 тона (76% от целия внос на картофи за посев). Останалата част от вноса е осъществена от Германия (509,8 тона), Франция (165,3 тона), Словашка Република (120 тона) и др.

За периода януари-май 2005 г. са внесени 1 805,7 тона картофи за посев – с около 33% по-малко спрямо същия период на предходната година. Една от основните причини за намаляване на вноса са по-високите импортни цени, които са нараснали от 498,80 лв./т до 607,85 лв./т.

Очаква се вносът на посадъчен материал от картофи за цялата 2005 г. да бъде под нивото от 2004 г.

Внос на пресни картофи

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е регистриран внос на
39 178,7 тона картофи за консумация, пресни или охладени – с 19% повече спрямо 2003 г. Това увеличение се обяснява с недостатъчното производство на картофи в страната, реколта`2003 г., както и с възможностите за внос на по-ниски цени (главно от Турция). Декларираната цена при внос от Турция е средно 149,17 лв./тон. За сравнение, средногодишната цена на едро в страната е 440 лв./тон.

Вносът е главно по позиция 07019090 – други картофи (98% от общия внос на картофи) и е реализиран основно през първото полугодие на годината.

Осъщественият внос от Турция през 2004 г. е 33 850 тона (86% от общия внос на картофи). Други по-големи вносители са били Полша (2 278,8 тона), Германия (1 184,6 тона), Белгия (700 тона) и др.

По предварителни данни, за периода януари-май 2005 г. са внесени 25 717,1 тона картофи в прясно състояние за консумация (с 29% по-малко
спрямо същия период на предходната година). Основен фактор за  намаляване на вноса е по-добрата реколта от картофи през 2004 г.

Отчетен е и внос на картофи, предназначени за производство на нишесте (350 тона). В рамките на същия период на предходната година, такъв не е регистриран.

Очаква се вносът за цялата 2005 г. да бъде близко до нивото от 2004 г.
Съгласно Митническата тарифа на Р България, при внос на пресни или
охладени картофи през 2005 г. действат следните автономни мита:

• 070110 Картофи за посев 20%
• 070190 Картофи, предназначени за производство на нишесте 60%
• 070190501 Ранни картофи в периода от 1.01.-30.04. 30%
• 070190509 Ранни картофи в периода от 1.05.-30.06. 60%
• 070190900 Друг и картофи 60%

Внос на начално обработени и преработени картофи

През последните години, особено след навлизането на веригите за бързо хранене, се наблюдава тенденция на увеличаване на потреблението на начално обработени картофи и продукти от преработени картофи. С предимствата, които притежават (бързината и удобството при приготвянето на готови храни), те придобиват все по-голяма популярност.

Начално обработени картофи - те се дообработват преди консумация.

Тарифна позиция 0710 10 - "картофи, неварени или варени във вода
или на пара, замразени".

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 46,7 тона замразени картофи, което макар и многократно повече спрямо  предходната година, остава сравнително малко количество. Вносът е осъществен от Холандия (26,8 тона) и Белгия (19,9 тона).

За периода януари – май 2005 г. вносът на замразени картофи възлиза
на 12,2 тона и е изцяло от Белгия.

Преработени картофи – обособени са в следните тарифни позиции:

Тарифна позиция 2004 10 – "Картофи, приготвени или консервирани по
начин, различен от този с оцет или оцетна киселина, замразени".

В рамките на разглеждания период се наблюдава тенденция на леко
увеличение на вноса на този вид обработени картофи, което се обяснява с нарастващото им търсене от страна на българските потребители. Осъщественият внос на този вид продукти от картофи през 2004 г. е 8 904,7 тона, с 4% повече от 2003 г. Тук се включват: само термично обработени, замразени картофи и други (вкл. под формата на брашно, грис или люспи и др.)

По данни на Aгенция "Митници", за периода януари-май 2005 г. е регистриран внос на 3 553,8 тона картофи, консервирани по начин,  различен от този с оцет или оцетна киселина, замразени, с близо 16% повече спрямо същия период на 2004 г.

През 2004 г., размерът на внесеното количество само термично обработени, замразени картофи с нетно съдържание равно или повече от 1,5 кг, непригодни за продажба на дребно и др. е 8 835,8 тона (с около 4% повече спрямо 2003 г.). Вносът е осъществен основно от Белгия (3 212,9 тона), Холандия (1 431,7 тона), Чешка република (1 280,7 тона) и Германия (1 025,2 тона).

За периода януари-май 2005 г. е регистриран внос на 3 520,8 тона само
термично обработени, замразени картофи или с 13% повече спрямо същия период на 2004 г.

Вносът на други картофи, замразени с тарифни позиции от 2004 10 90 (под формата на брашно, люспи и други) по принцип е незначителен.
За 2004 г. е регистриран внос на 68,9 тона такива картофи (с около 5%
повече от предходната година), основно от Полша – 48,3 тона. Останалата част от вноса е от Белгия (16,6 тона) и Германия (4 тона).

За периода януари-май 2005 г. е отчетен внос на 33,1 тона картофи по
тарифни позиции от 2004 10 90 (спрямо 7,8 тона за същия период на 2004 г.). Вносът е изцяло от Белгия.

Тарифна позиция 2005 20 - "Картофи, приготвени или консервирани по
начин, различен от този с оцет или оцетна киселина, незамразени". Тук се включват: картофи на тънки резенки, пържени; картофи, под формата на брашно, грис или люспи и други.

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 925,8 тона
картофи, консервирани по начин различен от този с оцет или оцетна киселина, незамразени – с 12% по-малко от предходната година.

През разглеждания период се наблюдава тенденция на постепенно
намаление на вноса на картофи на тънки резенки. За 2004 г. е регистриран внос на 842,7 тона такива картофи, в херметически затворени опаковки, предназначени за пряка консумация в това състояние (с 15% по-малко спрямо 2003 г.). По – голямата част от вноса е осъществен от Гърция – 533,3 тона.

Други страни – вносители са: Унгария (134,8 тона), Полша (91,9 тона), Румъния (35,6 тона) и др. За периода януари – май 2005 г. вносът е почти на половина спрямо същия период на 2004 г. – 286,4 тона.

Вносът на картофи под формата на брашно, грис или люспи, незамразени по принцип е минимален. Внесените картофи под такава форма през 2004 г. възлизат на 33,9 тона, което е със 79% повече в сравнение с 2003 г. Основната част от вноса е осъществен от Холандия (26,6 тона).

За периода януари – май 2005 г. са внесени 17,3 тона картофи под
формата на брашно, грис или люспи.

Съгласно Митническата тарифа на Р България, при внос на начално
обработени и преработени картофи през 2005 г. действат следните автономни мита:

• 071010 Картофи неварени или варени на пара, замразени 40%
• 071290050 Картофи, дори нарязани на парчета, но необр. по друг начин 25%
• 200410 Картофи, приг отв. или консервир.по начин разл.ото този с оцет,замраз. 40%
• 200520 Картофи, приг отв. или консервир.по начин разл.ото този с оцет,незамраз. 40%

Фактори, определящи потреблението на картофи

Потребление от населението

По данни на НСИ, годишното потребление на картофи на лице от домакинствата през 2004 г. е 28,8 кг - с 3% повече от предходната година.

Очаква се през 2005 г. потреблението да се запази около това ниво.
Бележка: Данните не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене.

Употреба за посадъчен материал

Използваният посадъчен материал от картофи през 2004 г. е около 80 хил. тона. Това количество е определено на база площите, заети с картофи и посевната норма, която е в диапазона 200-300 кг/дка. Очаква се през 2005 г. употребата на картофи за посадъчен материал да се запази около това ниво.

Износ

Износ на картофи в прясно състояние

През 2004 г. са изнесени 97,3 тона пресни картофи за консумация (с
около 64% по-малко спрямо предходната година), почти изцяло по Режим 95 "Корабно и самолетно снабдяване". По-съществени количества са изнесени за: Малта (12,1 тона), Украйна (7,3 тона), Русия (6,8 тона) и Словакия (6,1 тона).

За периода януари – май 2005 г. са изнесени 44,1 тона пресни картофи
за консумация (с около 10% повече спрямо същия период на предходната година), изцяло по режим 95 "Корабно и самолетно снабдяване".

Съгласно допълнителните договорености с ЕС, от 01.07.2005 г. вносът на
картофи с произход от България в Общността е изцяло безмитен. Износът на картофи за ЕС, обаче, е възпрепятстван от редица нетарифни ограничения, свързани предимно с фитосанитарни забрани. Тенденцията на намаляване на износа продължава, поради наложената забрана от ЕС за внос на картофи от трети страни (в т. ч. и България), в които е разпространена определен вид почвена бактерия, включена в карантинните видове.

Износ на начално обработени и преработени картофи

Износът на начално обработени и преработени продукти от картофи по
принцип е ограничен. Това се обяснява с високата себестойност на суровината и неконкурентноспособността на произведените продукти, липсата на сортове с предназначение за получаване на определен продукт и ограничения период на предлагане на картофи за преработка.

Начално обработените картофи - обособени са в тарифна позиция 0710 10 - "картофи, неварени или варени във вода или на пара, замразени".

През разглеждания период от 2003 – м. май 2005 г. се наблюдава
намаление на износа на картофи, неварени или варени във вода или на пара, замразени.

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са изнесени 123,5 тона
начално обработени картофи (с 42% по – малко в сравнение с 2003 г.). Традиционно, основната част от износа е предназначена за Сърбия и Черна гора - 107 тона (87%).

За периода януари-май 2005 г. е регистриран износ на едва 10 тона
замразени картофи - с около 61% по-малко в сравнение със същия период на предходна година, който е предназначен главно за безмитните зони на страната.

Преработени картофи – тук са включени следните тарифни позиции:

2004 10 – "Картофи, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина, замразени"

По данни на Aгенция "Митници", през 2004 г. са изнесени 33,8 тона
картофи, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина, замразени, което е два пъти повече спрямо предходната година.

През 2004 г. са изнесени 30,4 тона само термично обработени картофи,
основно за Гърция (23 тона). Изнесените количества са около два пъти повече спрямо 2003 г.

За периода януари-май 2005 г. са изнесени 1,1 тона от този вид
обработени картофи, което е на нивото за същия период на предходната
година.

Износът на замразени продукти под формата на брашно, люспи и др. е
съвсем незначителен. През 2004 г., той възлиза на едва 3,4 тона (с 19% по – малко от 2003 г.).

През периода януари-май 2005 г. са изнесени 1,4 тона такива картофи,
което е близко до нивото за същия период на 2004 г. Наблюдава се, обаче, повишение на средната експортната цена от 1 545 щ. д./тон за периода януари-май 2004 г. до 2 020 щ. д./тон за периода януари-май 2005 г.

2005 20 - "Картофи, приготвени или консервирани по начин, различен от
този с оцет или оцетна киселина, незамразени".

През 2004 г. са изнесени 111 тона картофи, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина, незамразени – няколко пъти повече спрямо 2003 г. Прогнозира се през 2005 г. износът на картофи, приготвени по този начин да нарасне.

Тук се включват: картофи, под формата на брашно, грис или люспи;
картофи на тънки резенки и др. Основен дял в износа по тази група заемат картофите на тънки резенки.

В рамките на разглеждания период се наблюдава тенденция на
нарастване на износа на картофи под формата на тънки резенки.
През 2004 г., по данни на Агенция "Митници", са изнесени 108,9 тона
картофи на тънки резени, при 2,8 тона през 2003 г. Изнесените количества са реализирани основно в Германия – 64,2 тона и Албания – 38,3 тона.

За периода януари-май 2005 г., осъщественият износ е 73,5 тона (около
два пъти повече спрямо същия период на предходната година). Традиционно, основната част е предназначена за пазарите на Германия (51,2 тона).

Употреба за преработка

По предварителни данни на дирекция "Агростатистика", количествата
картофи, предназначени за преработка през 2004 г. са около 5 хил. тона.

Очаква се те да бъдат близко до това ниво и през настоящата година.
При промишлени условия от преработените картофи се получават
следните основни продукти: "полуготови картофи, замразени", "бланширани, полуизпържени картофи, замразени", "замразени без термична обработка", "под формата на брашна, грис и люспи" и "тънки резенки, пържени, дори солени или ароматизирани, предназначени за пряка консумация ".

Употреба за фураж

По експертна оценка, годишното потребление за храна на животните е в
рамките на около 50-60 хил. тона. В годините с по-високо производство това количество се увеличава и обратното, при по-ниско производство - намалява.

Цени

По данни на НСИ, формираната средна цена на производител на
картофи за 2004 г. е 288,86 лв./тон (при 420 лв./тон за 2003 г.).
Информация за изкупените количества липсва, поради което е трудно да
се определи представителността на цените.

По данни на "САПИ", средногодишната цена на едро на картофи за 2004
г. е 0,44 лв./кг – с около 15% по-ниска спрямо предходната година. По – добрата организация на производството на ранни и средно ранни картофи, увеличеното предлагане от местно производство, както и вносът на по-ниски цени са основните фактори за намаление на цените.

В рамките на съответните години от разглеждания период, цените на
едро се променят плавно, следвайки характерната сезонност на производството и вложените разходи за съхранение. Изключение правят
месеците май и юни 2003 г., когато е отчетено значително покачване на цените в резултат от намалелия внос (с 20% по – малко спрямо същия период на 2002 г.).

Календарната 2004 г. започна с цени на едро, близки до тези от края на
2003 г. – средно 0,53 лв./кг. Последва постепенно понижение на цените до 0,37 лв./кг през месец септември и задържане на това ниво до месец ноември. През м. декември е регистрирано леко повишение до средно 0,40 лв./кг. Отчетените по – високи цени в началото на годината са резултат от по-малкото количество картофи, предлагано на пазара и обратно – през месеците след прибиране на реколтата, цените се задържат на по – ниско ниво.

От началото на 2005 г. цените на едро на картофи се движат малко под
нивата отпреди една година. Средната цена на едро за първото полугодие на 2005 г. е 0,45 лв./кг, с 10% по-малко спрямо същия период на 2004 г.

Наблюдава се, обаче, тенеденция на постепенно покачване, като от 0,42 лв./кг през месец януари, средната цена достигна 0,47 лв./кг за месец май 2005 г.

През м. юни е отчетено леко намаление на средната цена на едро до 0,46 лв./кг.

При цените на дребно се наблюдава сходна тенденция на движение.
Средногодишната цена на дребно за 2004 г. е 0,58 лв./кг (спрямо 0,61
лв./кг през 2003 г.).

През първите пет месеца на 2004 г. са отчетени най-високи нива на
средните цени на дребно (от 0,64 лв./кг до 0,67 лв./кг). От месец юни до месец август е регистрирано понижение до 0,50 лв./кг. Следва задържане до ноември и леко увеличение през месец декември.

Започналото увеличение от декември 2004 г. продължава и през първото шестмесечие на 2005 г., като от 0,54 лв./кг за месец януари, средната цена на дребно достигна 0,66 лв./кг за месец юни. Това се обяснява с натрупване на разходи за съхранение. Въпреки това, трябва да се отбележи, че цените на дребно през първото полугодие на 2005 г. са под от тези за същия период на предходните две години (с 14% в сравнение с 2003 г. и с 8% - спрямо 2002 г.).

Намалението е резултат от по-голямото предлагане на картофи на пазара, реколта `2004.

През следващите месеци се очаква намаление на цените на картофи,
поради прибирането на новата реколта. Прогнозира се, обаче, те да бъдат по-високи от тези, отчетени през второто полугодие на 2004 г., тъй като се очаква производството от картофи да бъде малко под нивото от предходната година.

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ПИПЕР за периода 2003-2005* г.

Фактори, определящи предлагането на пипер

Площи, среден добив и производство

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2004 г. откритите площи,
засадени с пипер са били 108 001 дка – с 28% по-малко от 2003 г.

По експертна оценка, през 2005 г. се очаква площите за отглеждане на
пипер на открито да се запазят на нивото от 2004 г. – около 108 хил. дка.

През 2004 г. най-голям дял в откритите площи, заети с пипер заемат:
Южният централен район (Кърджали,Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково) - 51%, Югозападният район (Благоевград, Кюстендил, Перник, София (столица), София) - 17% и Североизточният район (Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище, Шумен) - 13%.

Средният добив от пипер през 2004 г. е 1 138 кг/дка, с 25% по-малко от
2003 г. в резултат от по-неблагоприятните климатични условия. Очаква се през 2005 г. той да е малко под нивото от предходната година, поради нанесените върху зеленчукопроизводството щети от наводнения и градушки.

Производството на зеленчуци е силно зависимо от климатичните
условия. За разглеждания период, производството на пипер в страната е най-голямо през 2003 г. – 213 876 тона. Високото производство през тази година е резултат от по-големия размер на реколтираните площи и по-високия среден добив, поради благоприятните климатични условия

Производството на пипер през 2004 г. възлиза на 124 907 тона (с 58% по-малко от 2003 г.), като 122 858 тона са от открити площи. По-малкият размер на площите, засадени с пипер и ниският среден добив са причина за спада на производството.

Неблагоприятните климатични условия през периода май - юли (честите
превалявания и голямата амплитуда между дневните и нощни температури) са причина за забавения растеж и влошената фитосанитарната обстановка в много райони на страната и през 2005 г. Очаква се производството да е под това за 2004 г. – около 87 хил. тона, от които около 85 хил. тона – от открити площи.

Информацията за площите и производството е частична, тъй като не се
отчита производството на пипер от семейните градини.

По-разпространени сортове пипер в страната са: "Куртовска капия",
"Софийска капия", "Капия УВ", "Амфора", "Чорбаджийски". В личните стопанства освен горепосочените са застъпени и сортовете "Ратунд шуменски", "Ратунд български", "Шипка джулюнска", "Шипка бяла".

Внос

Внос на пресен пипер

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 6 379,4 тона
сладки пиперки, пресни или охладени – над три пъти повече спрямо
предходната година, което се обяснява с по-слабата реколта `2004 г. Около 95% от вноса през 2004 г. е осъществен от Турция (3 517,8 тона) и Македония (2 542,2 тона).

Вносът на пресен пипер е реализиран главно през втората половина на
годината. През 2004 г. се наблюдава значително увеличение на вноса на пипер по Режим 51 "Активно усъвършенстване при прилагане на система с отложено плащане" (предполагащ обратен износ в преработено състояние) - 4 866,4 тона (при 951,7 тона през 2003 г.).

За периода януари – май 2005 г. е регистриран внос на 274 тона пресен
сладък пипер – с около 17% повече в сравнение със същия период на
предходната година. От тях 5,5 тона са по режим 51 (спрямо 0,6 тона за същия период на 2004 г.). Очаква се до края на годината отново да бъдат внесени големи количества по този режим за задоволяване потребностите на преработвателните предприятия от суровина.

Автономните мита в Митническата тарифа на България за 2005 г.,
действащи при внос на пипер за прясна консумация са, както следва:

• 070960101 В периода 01.07. до 31.10. 75%
• 070960102 В периода 01.11. до 30.11.06. 40%

Внос на начално обработен и преработен пипер

Начално обработен пипер

Тарифна позиция 0710 80 51 0 - "Замразен сладък пипер"

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 21,6 тона замразен пипер – с 64% по-малко в сравнение с предходната година. Вносът е осъществен основно от Белгия – 19 тона (88% от целия внос на замразен пипер).

За периода януари – май 2005 г. са внесени 140,6 тона замразен пипер – с около 6,5 пъти повече спрямо същия период на 2004 г. Наблюдава се намаление на средната импортна цена от 676,47 щ. д./тона за разглеждания период на 2004 г. на 433,54 щ. д./тон през 2005 г.

Осъщественият внос е главно от Македония – 126,5 тона (89% от общия
внос на замразен пипер). Отпуснатата квота за внос на замразен пипер от Македония в размер на 70 тона при намалено мито от 20% е усвоена изцяло на 18.04.2005 г. Автономното мито за замразен сладък пипер е 40%.

Преработен пипер

Тарифна позиция 2001 90 70 – "Сладки пиперки,приготвени или консервирани с оцет или оцетна киселина"

Вносът на сладки пиперки, приготвени или консервирани с оцет или
оцетна киселина по принцип е минимален. Той не оказва влияние на
вътрешното потребление в страната, а служи основно за разнообразяване на асортиментната листа.

През 2004 г. са внесени 27,9 тона консервиран пипер – с 4,6 пъти повече спрямо предходната година. Основен вносител е Турция – 26,9 тона. За периода януари – май 2005 г. няма осъществен внос на консервирани пиперки.

Автономното мито в Митническата тарифа на Р България за 2005 г. по
позиция 20019070 – Сладки пиперки,приготвени или консервирани с оцет или оцетна киселина е 40%.

Фактори, определящи потреблението на пипер

Потребление от населението

По данни на НСИ, годишното потребление на пресен или замразен пипер
на лице от домакинствата през 2004 г. е 7,9 кг, с 19% по-малко спрямо 2003 г.

Количеството не включва консумацията в заведенията за обществено хранене. Предвижда се през 2005 г. потреблението на човек от населението да се запази около нивото от 2004 г.

Износ

Износ на пресен пипер

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е регистриран износ на
2 603,5 тона сладки пиперки за прясна консумация, което е близко до нивото от 2003 г.

Най – значителни количества са изнесени за Чешка Република (908
тона), Австрия (835,2 тона) и Германия (611,9 тона). Наблюдава се нарастване на износа на пипер, предназначен за пазарите на тези три страни и намаление на износа за Словения и Швейцария.

Износът за ЕС се стимулира от договорените преференции за внос на
български пипер в Общността.

За периода януари – май 2005 г. са изнесени едва 2 тона пипер за прясна консумация (спрямо 17 тона за същия период на предходната година). През втората половина на годината се очаква износът традиционно да се засили.

Износ на начално обрабoтени и преработени продукти от пипер

Начално обработен пипер

Тарифна позиция 071080510 - "Замразен сладък пипер"

През 2004 г. е регистриран износ на 4 132,5 тона замразен пипер, което е с 41% повече спрямо предходната година. Най- значителен износ е осъществен за Германия (2 010,9 тона или 49% от целия износ). От останалия износ, по-големи количества са реализирани в Гърция (565,6 тона), Полша (411,7 тона) и Русия (377,6 тона).

През първите пет месеца на 2005 г. са изнесени 1 145,4 тона замразени
сладки пиперки, което е с около 36% по-малко спрямо същия период на 2004 г.

Преработен пипер

Тарифна позиция 2001 90 70 – Сладки пиперки, приготвени или
консервирани с оцет или оцетна киселина.

През 2004 г. са изнесени 2 579,4 тона сладки пиперки, приготвени или
консервирани с оцет или оцетна киселина, което е близко до изнесеното през 2003 г. количество. Най – голям е износът за САЩ (670,1 тона).
Над 40% от износа е за ЕС-25 (1 136 тона), основно за Германия и
Словения. Износът за Общността се благоприятства от договорения преференциален достъп на преработени продукти от пипер с произход от
България на европейския пазар.

За периода януари - май 2005 г., регистрираният износ на консервиран
пипер е 664,2 тона – с 36% по-малко спрямо същия период на 2004 г.

Съгласно сключените търговски договорености, през 2005 г. е
предоставена възможност за преференциален внос на начално обрабoтени и преработени продукти от пипер с произход от България в следните страни:

Употреба за преработка

Основните продукти, получавани след преработка на пипер при
промишлени и домашни условия са: лютеница, печен стерилизиран пипер, маринован пипер, замразен пипер.

По предварителни данни на дирекция "Агростатистика" към МЗГ, през
2004 г. при промишлени условия са преработени около 28 000 тона сладък пипер - с около 11% по-малко в сравнение с 2003 г. Основната причина за намаление на количествата за преработка на пипер е недостатъчното му производство в страната. На база заявени от преработвателите намерения, през 2005 г. се очаква да се преработят около 35 000 тона пипер (вкл. от внос).

Цени на пипер

По данни на НСИ, формираната средна изкупна цена на производител на
сладък пипер през 2004 г. е 324,49 лв./тон (спрямо 304,59 лв./тон през 2003 г.) Изкупените количества пипер не са посочени, поради което е трудно да се определи представителността на тази цена.

През зимните и пролетни месеци (декември-май) липсва предлагане на
пресен пипер от местно производство. За разнообразяване асортимента на пазара в този период се предлагат ограничени количества пипер за прясна консумация, изцяло от внос. Цените през този период са значително по-високи, но точна информация за тях няма, тъй като не се наблюдават.

Цените на пипера в България са пряко свързани със сезонния характер
на производството му. През юни и юли, когато започва реколтирането на пипера от ранното и средноранно полско производство, предлагането е по-ограничено и цените са по-високи. През месец август, когато предлагането е най-масово, цените съответно са най-ниски. От месец септември започва плавно увеличение на цените, свързано с намаляване на предлагането и натрупване на разходи за съхранение.

През 2004 г. цените на едро на зелен пипер следват тенденция, сходна с тази от 2003 г., но на по-високи нива.

Средногодишната цена на едро на зелен пипер за 2004 г. е 1,07 лв./кг, с 29% по-висока спрямо 2003 г. Това се обяснява с по-малкото предлагане в резултат от по-слабата реколта `2004 г.

За периода юни – август е регистрирано поетапно намаление на цените
от 1,97 лв./кг до 0,56 лв./кг. Следва постепенно увеличение до средно 0,81 лв./кг за м. ноември.

През месец юни 2005 г. средната цена на едро на зелен пипер е 2,33
лв./кг, с 18% по-висока спрямо юни 2004 г. През следващите месеци се очаква цените на едро да продължат да се движат на нива, над тези от предходната година, предвид очакваната малко по-слаба реколта.

При цените на дребно на зелен пипер е регистрирана тенденция на
движение, сходна с тази при цените на едро. Средногодишната цена на дребно за 2004 г. е 1,29 лв./кг, с 19% по-висока в сравнение с 2003 г.

За периода юни-септември 2004 г. е регистрирано постепенно намаление на ценитe на дребно на зелен пипер от 2,34 лв./кг до 0,81 лв./кг. От месец октомври те започват да се покачват, поради намаление на количествата, предлагани на пазара.

През юни 2005 г., средната цена на дребно на зелен пипер е 2,67 лв./кг - с 14% по-висока спрямо юни 2004 г., като очакванията са до края на годината цените да се движат на по-високи нива от тези през 2004 г.
Средногодишната цена на едро на червен пипер за 2004 г. е 0,83 лв./кг (с 43% по-висока спрямо 2003 г.), а тази на дребно – 1,01 лв./кг (с 49% по-висока от 2003 г.).

През 2003 г., цените на едро на червения пипер са в интервала 0,56-0,60 лв./кг, а през 2004 г. - от 0,81 лв./кг до 0,85 лв./кг. Прогнозира се през 2005 г, цените на едро и дребно на червен пипер да се увеличат, поради очакваното по-малко производство.

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ДОМАТИ за периода 2003 – 2005* г.

Фактори, определящи предлагането на домати

Площи, среден добив и производство

Домати, отглеждани на открито

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2004 г. са засадени 122 658 дка с домати, отглеждани на открито (с 21% по-малко спрямо 2003 г.). Честите превалявания доведоха до по–нисък среден добив - 1 642 кг/дка (при 2 555 кг/дка за предходната 2003 г.). В страната са произведени 201 386 тона полски и градински домати, което е с 49% по-малко в сравнение с предходната година.

По - ниското производство е резултат от намалелия размер на реколтираните площи и по-ниския среден добив. Неблагоприятните климатични условия от началото на 2005 г. – продължителните валежи, наводнения, градушки и голямата амплитуда между дневните и нощни температури, са причина за забавения растеж, влошената фитосанитарната обстановка в много райони на страната и очакваните отново ниски добиви от домати за страната.

По експертна оценка, през 2005 г. са засадени 110 000 дка за отглеждане на домати на открито. Очакваният среден добив е около 1 000 кг/дка, а производството от открити площи – 110 000 тона.

Информацията за площи и производство не включва семейните градини
от фонд "Населени места". Производството от тези градини няма стоков характер, но е част от употребата за прясна консумация и за преработка при домашни условия.

Наблюденията показват, че не са редки случаите, когато продукцията от тях, когато е в повече за домакинството, се предлага директно от производителите на пазарите на дребно.

Най-разпространени в страната са сортовете "Николина F1", "Бонония",
"Трапезица", "Султан F1", "Йоко F1","Жокер F1", "Миляна", "Бела", "Бернандин F1", "УС – 82", "Рио Фуего", "Жаклин".

Оранжерийни домати

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2004 г. са произведени
общо 36 211 тона оранжерийни домати, което е с 20% повече в сравнение с предходната година.

През 2005 г. производство на оранжерийни домати се очаква да бъде на
нивото от предходната година.

По разпространените сортове оранжерийни домати са както следва:

1. За стоманено-стъклени оранжерии – "Рали", "Велосити", "Белле",
"Ягуар", "Мондиал", "Сфинкс", "Гейша";
2. За полиетиленови оранжерии – горепосочените и сортовете "Рила F1", "Вики F1", "Дорина F1", "Прекос F1".

Внос

Внос на пресни домати

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. в страната са внесени общо 7 881,5 тона пресни домати, близо 90% от които оранжерийни.
Вносът на оранжерийни домати се осъществява главно в периодите,
когато липсва предлагане от местно производство.

През 2004 г. са внесени 6 948 тона оранжерийни домати (с 43% по-малко спрямо предходната година), като основният внос е от Турция – 5 739,1 тона. По – големи количества са внесени, също така от Гърция (607,4 тона), Сирия (257,5 тона) и Испания (163,1 тона).

За периода януари-май 2005 г. е регистриран внос на 5 978 тона
оранжерийни домати, което е близко до нивото за същия период на
предходната година.

С оглед защита на българските производители, с ПМС №127/10.06.2003
г. митото за пресни или охладени домати в периода от 01 юни до 30 юни бе увеличено от 30%+147 евро/тон до обвързаното по СТО - 60%+298 евро/тон. На практика, тази промяна влезе в сила от 2004 г. В допълнение, в Митническата тарифа на Р България за 2004 г. бе извършена промяна на периодите и увеличаване на митото за периода 01 април – 31 май от 20%+125 евро/тон до обвързаното по СТО 60%+298 евро/тон. В резултат на тези промени, от 2004 г. действат по-високи мита при внос на пресни домати за периода 01 април – 30
юни. Това е и причината вносът на оранжерийни домати за периода април-май да намалее от 6 661,9 тона през 2003 г. на 1 195,9 тона през 2004 г.

През 2004 г. са внесени 932,9 тона полски домати – с около три пъти
повече спрямо 2003 г. Това увеличение е в резултат на слабата реколта`2004 от домати в страната. Най-големи количества са внесени от Гърция – 817,3 тона (88% от целия внос на полски домати). От останалия внос, по-съществен е този от Полша (49,5 тона) и Испания (20,7 тона).

През 2004 г. е регистриран значителен спад на вноса на домати от ранно полско производство – от 274,4 тона за м. юни 2003 г. (главно от Турция) на едва 4 тона за м. юни 2004 г. Това се обяснява с действащото от 2004 г. по-високо мито за периода от 1-30 юни.

Съгласно Митническата тарифа на Р България, при внос на домати през
2005 г. действат следните автономни мита (прилагани и през 2004 г. ):

• 070200001 В периода от 1 ноември до 31 март 20%+125 евро/тон
• 070200002 В периода от 1 април до 31 май 60%+298 евро/тон
• 070200004 В периода от 1 юни до 30 юни 60%+298 евро/тон
• 070200005 В периода от 1 юли до 31 август 40%+200 евро/тон
• 070200006 В периода от 1 септември до 31 октомври 60%+298  евро/тон

Внос на начално обработени и преработени домати

Начално обработени домати

Тарифна позиция 07129030 - "Сушени домати"

Въпреки, наблюдаваната през последните няколко години тенденция на
увеличение, вносът на сушени домати остава ограничен. Фактор за неговото увеличение е нарастващото търсене от страна на заведенията за хранене.

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е регистриран внос на 33,9
тона сушени домати, което е с 3% повече в сравнение с предходната година. Най-голям внос е реализиран от Гърция – 32 тона или 94% от целия внос на сушени домати.

За периода януари-май 2005 г. са внесени 13,3 тона сушени домати - с
около 10% повече спрямо нивото за същия период на предходната година.

Преработени домати

Както при начално обработените, така и при преработените домати (в т.
ч. консервирани домати по позиция 200210) се наблюдава тенденция на
постепенно увеличение на вноса, поради недостатъчното производство в страната.

Тарифна позиция 2002 10 – Домати, консервирани без оцет или оцетна
киселина, цели или нарязани на парчета, белени или небелени

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 419,9 тона
домати по тази позиция, което е с 21% повече спрямо предходната година, главно поради недостиг от суровина за преработвателната промишленост.

Традиционно, основен вносител е Италия – 356,6 тона (85% от общия внос на консервирани домати по позиция 200210). Останалата част от вноса е осъществена от Гърция (42,6 тона), Германия (18,9 тона) и Турция (1,9 тона).

За периода януари – май 2005 г., вносът на този вид домати е 315,2 тона, като е нараснал близо 4 пъти спрямо същия период на 2004 г.

През 2004 г. са внесени 1 150,5 тона доматено пюре – с 9% по-малко в
сравнение с 2003 г., като 164 тона са по Режим 51 "Активно усъвършенстване".

По – големи страни вносителки са: Гърция (570,3 тона), Иран (202,9 тона), Китай (139,3 тона) и Италия (112,6 тона). Наблюдава се значително нарастване на вноса на доматено пюре от Сирия – 90,9 тона (с около 4,5 пъти повече спрямо 2003 г.). Това се обяснява с по-ниската импортна цена, която е намаляла от 262,22 щ. д./тон през 2003 г. на 143,88 щ. д./тон през 2004 г.

За периода януари-май 2005 г. осъщественият внос на доматено пюре
възлиза на 1 248 тона – около четири пъти повече спрямо същия период на предходната година. Стимул за увеличаване на вноса е по – ниската импортна цена – 642,81 щ. д./тон (при 735,37 ш. д./тон за същия период на предходната година). Нараснали са количествата по Режим 51 - 202,4 тона или над три пъти повече в сравнение със същия период на 2003 г. Вносът е основно от Гърция, като се наблюдава увеличение на този от Китай.

Тарифна позиция 2009 50 – Доматен сок

България внася доматен сок в ограничени количества, като предназначението му е главно за разнообразяване на асортимента на пазара.

В последните години се наблюдава известно увеличение на вноса на доматен сок, въпреки нарастващите импортни цени. Това се обяснява със засилващия се интерес на потребителите към този продукт.

През 2004 г. са внесени 34,9 тона доматен сок – с около 50% повече в
сравнение с предходната година, главно от Унгария (28,6 тона).

Внесените през периода януари-май 2005 г. количества възлизат на 17,7 тона (с 39% повече спрямо същия период на предходната година). Очаква се до края на годината вносът на доматен сок да достигне около 40 тона. Съгласно договореностите с ЕС, вносът на доматен сок с произход от Общността е безмитен за неограничени количества.

През последните няколко години, вносът на кетчуп нараства постепенно,
като се осъществява главно от страните от ЕС.

През 2004 г. са внесени 121,3 тона кетчуп, което е с около 8% повече
спрямо 2003 г. По – големи количества са внесени от Германия (57 тона), Холандия (33 тона) и Италия (9,9 тона).

За периода януари-май 2005 г., вносът на кетчуп продължава да
нараства. Внесени са 80,1 тона (спрямо 52,8 тона за същия период на
предходната година). Причина за увеличението е нарасналият внос от
Хърватско и Германия.

Тарифна позиция 2009 50 - Доматен сок

Автономните мита в Митническата тарифа на Р България за 2005 г.,
действащи при внос по тези позиции са, както следва:

• 07129030 Сушени, дори нарязани, смлени на прах, но необраб. по друг начин домати 25%
• 200210 Домати, цели или нарязани на парчета 40%
• 200290 Доматено пюре 40%
• 200950 Обща квота за доматен сок 40%
• 210320 Кетчуп от домати и други сосове от домати 74%

Фактори, определящи потреблението на домати

Потребление от населението

По данни на НСИ, през 2004 г. годишното потребление на домати
(пресни и замразени) на човек от домакинствата е 17,1 кг. Това е с 14% по – малко от 2003 г., главно поради недостатъчното производство на домати в страната. Количеството не включва доматите, консумирани в заведенията за обществено хранене.

По експертната оценка, през 2005 г. се предвижда годишната консумация на домати на лице от домакинствата да се запази около нивото от предходната година.

Износ

Износ на пресни домати

През 2004 г. са изнесени 166 тона оранжерийни домати, което е с 40%
повече в сравнение с 2003 г. Увеличението е резултат от по-голямата
оранжерийна продукция от домати.

Износът на оранжерийните домати през 2004 г. е бил предназначен
главно за пазарите на Гърция (73,7 тона), Русия (59,2 тона) и Германия (15,5 тона).

За периода януари-май 2005 г. е регистриран износ на 22,1 тона
оранжерийни домати – почти наполовина спрямо същия период на предходната година, от които 11,2 тона са насочени за пазарите на Гърция.

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. са изнесени 362,4 тона
полски домати, което се дължи на добрата реколта в страната. През 2004 г. осъщественият износ е нищожен - 20,9 тона.

Предвид очакваната сравнително слаба реколта, през 2005 г.се
прогнозира износът на домати да остане на ниско ниво, близко до това от 2004 г.

За ЕС намалението се отнася само за адвалорната част на митото, като продължава да се прилага специфичното мито чрез системата от входни цени. В рамките и извън рамките на тарифната квота по позиция 0702 (Пресни домати) са въведени пет допълнителни ставки (10%, 12%, 14%, 16% и 18%), които ще се използват преди прилаг ането на пълното специфично мито

Износ на начално обработени и преработени домати

Начално обработени домати

Тарифна позиция 0710 80 70 – Замразени домати

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са изнесени 103,8 тона
замразени домати, което е с 34% по-малко в сравнение с предходната година.

Лошата реколта от домати в страната и влошеното им качество доведоха до понижаване износа на начално обработени и преработени продукти от домати.

Количествата са реализирани главно на пазарите в Германия (40 тона),
Белгия (38,4 тона) и Австрия (24,8 тона).

За периода януари-май 2005 г. е регистриран износ на 25,2 тона
замразени домати (почти наполовина спрямо същия период на предходната година). По-лошото качество на доматите е и основна причина за намаляване на експортните цени – от средно 456,7 щ. д./тон за януари – май 2004 г. на средно 269,46 щ. д./тон за януари – май 2005 г.

Тарифна позиция 07129030 - Сушени домати

През 2004 г. са изнесени 25,2 тона сушени домати (с 23% по-малко в
сравнение с 2003 г.), насочени главно за САЩ (14,1 тона) и Италия (10,8 тона).

Както през 2004 г., така и през 2005 г.. няма регистриран износ на сушени домати за периода януари-май.

Съгласно договореностите за либерализиране на търговията с ЕС, на
България е предоставена възможност за неограничен безмитен внос на сушени домати в Общността.

Преработени домати

Съгласно договореностите с ЕС, на България е предоставена
възможност за неограничен безмитен внос в ЕС на преработени домати по позиция 2002.

Тарифна позиция 2002 10 – Домати, консервирани без оцет или оцетна
киселина, цели или нарязани на парчета, белени или небелени

Подобно на начално обработените домати, при консервираните домати
по позиция 200210 също се наблюдава тенденция на постепенно намаление на износа, поради недостиг от суровина.

През 2004 г. е регистриран износ на 1 856,6 тона - с 21% по-малко в
сравнение с предходната година. Най-значителен е износът за Германия (780,2 тона) и Русия (489,3 тона). Останалите количества са реализирани на пазарите в Канада (82,9 тона), САЩ (57,4 тона), Гърция (38,4 тона) и др.

За периода януари-май 2005 г. по тази позиция са изнесени 610,3 тона
домати, с 30% по-малко спрямо същия период на 2004 г.

Тарифна позиция 2002 90 – Доматено пюре

През 2004 г. са изнесени 269,5 тона доматено пюре – с около 42% повече в сравнение с предходната година. Увеличението е свързано с откриването на нов пазар (Македония) и по-големите количества, изнесени за пазарите на Хърватско (35 тона) и Румъния (90,9 тона).

За периода януари-май 2005 г., износът на доматено пюре възлиза на 29 тона, което е с около 74% по-малко в сравнение със същия период на 2004 г. Очаква се до края на годината износът да бъде под нивото от 2004 г.

Тарифна позиция 2009 50 - Доматен сок

Износът на доматен сок от България по принцип е ограничен. През 2004
г. са изнесени 131,1 тона доматен сок (почти два пъти повече спрямо
предходната година). По-големият износ е резултат от откриването на нов пазар - Канада (85,2 тона) и увеличаване на количествата по Режим 31 – "Реекспорт", който е свързан с преработка на суровина от внос.
През периода януари-май 2005 г. са изнесени 33 тона доматен сок (с
30% по - малко спрямо същия период на 2004 г.).

Съгласно договореностите с ЕС, вносът на доматен сок с произход от
България в Общността е с нулево мито за неограничено количество.

Тарифна позиция 2103 20 – Кетчуп

През 2004 г. e регистриран износ на 2 676,6 тона кетчуп (с 6% повече
спрямо предходната година). Най-значителни количества са реализирани на пазарите в Босна и Херцеговина (680,3 тона), Чешка Република (638,3 тона) и Хърватско (576,7 тона).

По данни на Агенция "Митници", за периода януари-май 2005 г. са
изнесени 1 049,7 тона кетчуп, с 12% по-малко спрямо същия период на 2004 г.

Употреба за преработка

По предварителни данни на дирекция "Агростатистика" към МЗГ, през
2004 г. при промишлени условия са преработени над 157 730 тона домати

Информация за количествата, произведени и преработени при домашни
условия няма, тъй като производството от семейните градини не се отчита.

Цени

По данни на НСИ, формираните средни изкупни цени на домати за 2004
г. са 106,5 лв./тон за домати, отглеждани на открито и 264,9 лв./тон за
оранжерийни домати.

Изкупените количества домати не са посочени, поради което е трудно да
се определи представителността на формираните цени.

По данни на САПИ, средногодишната цена на едро на домати за 2004 г. е 1,51 лв./кг, което е с 21% повече в сравнение с 2003 г. Основен фактор за това увеличение е по-слабата реколта `2004

При цените на доматите по принцип има ясно изразено сезонно
движение, а именно: високи цени през първите пет месеца на годината, когато се предлагат само оранжерийни домати; постепенно понижение с излизането на полските домати, продължаващо до август, когато предлагането е най-масово и постепенно увеличение до края на годината.

През 2004 г. цените на едро следват тази тенденция, но на нива по-
високи от тези отпреди една година Началото на 2004 г. стартира с цени на едро от 1,69 лв./кг (близка до отчетената една година по-рано). През месеците януари-февруари, на пазара се предлагаха домати изключително от внос. През месеците април и май, вносът беше ограничен, поради въведените по-високи ставки на митата и в
резултат на намаленото предлагане ръстът на цените продължи до средно 2,59 лв./кг за май 2004 г. От месец юни, с появата на повече домати от местно производство, цените на едро започнаха постепенно да намаляват и достигнаха средно 0,71 лв./кг за месец август - почти два пъти по-висока цена спрямо нивото отпреди една година. Последва постепенно увеличение на цените до средно 2,10 лв./кг за декември.

От началото на 2005 г., цените продължиха да нарастват, като през
първите четири месеца се движеха значително над нивата отпреди една
година. Средната цена на едро за първото шестмесечие е 2,28 лв./кг – с 13% по-висока от тази за същия период на 2004 г.

Цените на дребно на домати следват сходна тенденция на движение,
като са най високи в началото и края на календарната година, а най-ниски - в периода юли-октомври.

През 2004 г. цените на дребно се движеха над нивата от 2003 г., като
средногодишната цена се е повишила с 24%. През първите четири месеца на 2005 г., цените на дребно са по-високи от тези за 2004 г., но отчетена през май цена е на по-ниско равнище.

Средната цена на дребно за първото полугодие на текущата година е
2,79 лв./кг - с 12% по-висока в сравнение с аналогичния период на 2004 г.

През второто полугодие на 2005 г. се очаква цените на едро и дребно на домати да се движат на по-високи нива спрямо тези от предходната година. Основание за такава прогноза дава очакваното малко по-слабо производство.

Държавна подкрепа при производството и реализацията на картофи, пипер и домати

Подпомагане чрез ДФ "Земеделие"

Подпомагане производството на картофи

На основание чл.12 ал.1, т.2 и ал.2, т.1, б. "a" от Закона за подпомагане
на земеделските производители и Решение на Управителния съвет от
11.02.2005г. /Протокол №2 /, ДФ "Земеделие" откри целева субсидия за
закупуване на посадъчен материал от картофи, реколта 2005 година, в размер на 1500 000 лв., от които 450 000 лв. за семепроизводство и 1 050 000 лв. за консумация.

Максималната площ, за която един земеделски производител и
икономически свързани с него лица могат да сключат договор с ДФ "Земеделие" за засаждане на картофи за семепроизводство е 80 дка, а минималната - 2 дка.

Максималната площ за засаждане на картофи за консумация е 150 дка, а минималната - 2 дка.

Целевата субсидия в размер на 1 500 000 лева и се дава за покупката на посадъчен материал от картофи при норматив:

- за семепроизводство
• 220 лв./дка за базови;
• 180 лв./дка за сертифицирани клас "А"

- за консумация
• 100 лв./дка за сертифицирани клас "Б"

Посадъчният материал от картофи се закупува от регистрирани по
съответния ред търговци на посадъчен материал по утвърден от ИАСАС
списък. Сортовете картофи да са вписани в Сортовата листа на Р България за 2005 година.

Целевата субсидия за посадъчен материал от картофи се открива на
21.02.2005 г. Срокът за получаване на документите в Централно управление е 27.05.2005 г., а срокът за усвояване на средствата по целевата субсидия – 24.06.2005 г.

Целевата субсидия за закупуване на посадъчен материал от картофи за
семепроизводство и консумация, реколта 2004 г. е в размер на 1 045 823,77 лв. и е изцяло усвоена. Сключените договори са 302 броя за обща площ от 6 314 дка.

През 2005 г. целевата субсидия за закупуване на посадъчен материал от картофи за семепроизводство и консумация е в размер на 1 500 000 лв. Към 22.06.2005 г., са усвоени 1 224 214,28 лв., като са сключени 368 броя договори за обща площ от 10 574,340 дка.

Семепроизводството на картофи се подпомага за площи в Рило-
Родопския масив с надморска височина над 700 м.

Подпомагане производството на пипер

На основание чл.12, ал.1, т.2 и ал.2, т.1., б. "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители и Решение на Управителния съвет от 14.04.2005г. /Протокол №6/, ДФ "Земеделие" откри целева субсидия за произведени и продадени количества червена капия готова продукция, реколта 2005 г., от сортове, включени в официалната сортова листа на България, в размер на 600 000 лв.

Максималният размер на паричните средства, които всеки регистриран
земеделски производител и икономически свързани с него лица може да получи за една календарна година по всички краткосрочни финансови линии е до 130000 лв.

Земеделските производители - директни износители на продукцията си,
представят само митническа декларация за износ /по тарифни номера 0702 00 00 5 и 0702 00 00 6/.

ДФ "Земеделие" субсидира земеделските производители, както следва:
- субсидия по 0.04 лв./кг за продадена готова продукция, първо качество червена капия, но за не повече от 1500 кг/дка.

Целевата субсидия се открива на 01.08.2005 г. Срокът за представяне на документите е 11.11.2005 г., а срокът за усвояване на средствата по целевата субсидия - 25.11.2005 г.

Указанията за ползване на предоставената субсидия от ДФ "Земеделие"
са поместени в интернет на страницата на МЗГ – www.mzgar.government.bg.

Общият размер на целевата субсидия, предоставена за произведени и
продадени количества червена капия готова продукция, реколта 2004 г., е в размер на 600 000 лв., като усвоените парични средства са 554 094,68 лв. Сключени са 115 броя договора за обща площ от 10 576,996 дка.

Целевата субсидия, предоставена за произведени и продадени
количества червена капия готова продукция, реколта 2005 г., е в размер на 600 000 лв.

Подпомагане производството на домати

На основание чл.12, ал.1, т.2 и ал.2, т.1., б. "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители и Решение на Управителния съвет от 14.04.2005г. /Протокол №6/, ДФ "Земеделие" откри:

Целева субсидия за произведени и продадени количества домати готова
продукция, реколта 2005 г., в размер на 500 000 лв.

Земеделските производители - директни износители на продукцията си,
представят само митническа декларация за износ /по тарифни номера 0702 00 00 5 и 0702 00 00 6/.

ДФ "Земеделие" субсидира земеделските производители, както следва :
- субсидия по 0,02 лв./кг за продадена окачествена готова продукция от
домати, но за не повече от 3 000 кг/дка.

Целевата субсидия се открива на 04.07.2005 г., като срокът за
представяне на документите е 28.10.2005 г., а срокът за усвояване на
средствата по целевата субсидия - 11.11.2005 г.

Указанията за ползване на предоставената субсидия от ДФ "Земеделие"
са поместени в интернет на страницата на МЗГ – www.mzgar.government.bg.

Общият размер на целевата субсидия, предоставена за произведени и
продадени количества домати готова продукция през 2004 г. е в размер на 500 000 лв., като усвоеният паричен ресурс е 448 044,72 лв. Сключени са 94 броя договори за обща площ от 9 676,835 дка.

През 2005 г. целевата субсидия за произведени и продадени количества
домати готова продукция е в размер на 500 000 лв.

Подпомагане чрез програма САПАРД

Програма САПАРД предвижда подпомагане на производителите и
преработвателите на зеленчуци в страната по следните мерки:

1. Мярка № 01 – Инвестиции в земеделските стопанства.

Зеленчуците са включени в сектор 04 "Зеленчуци, цветя, етерично-маслени култури, многогодишни лечебни растения, зърнени култури, маслодайни култури, тютюн- висококачествени сортове, памук"

Основни цели на мярката са намаляване на разходите за производство и подобряване на качеството на продуктите.

Допустими инвестиции:

• засаждане или подмяна на трайни насаждения, етерично-маслени или многогодишни лекарствени растения;
• покупка на различни видове специализирана земеделска техника и
  оборудване (вкл. софтуер);
• оборудване за напояване във фермите;
• малогабаритно оборудване за обработка и опаковане;
• закупуване на оборудване за създаване на микроклимат в оранжериите;
• изграждане и модернизация на оранжерии;
• складове в съответствие с размера на стопанството;
• сушилни и оборудване за сушене.

В подсектор зеленчуци се подпомагат:

• земеделски производители, които разполагат със земя за отглеждане на минимум 0,1 ха оранжерийни зеленчуци;
• земеделски производители, които отглеждат минимум 0,5 ха полски
  зеленчуци.

До 01.06.2005 г. по мярка 01 са одобрени общо 852 проекта в сектор 04
(вкл. за инвестиции в стопанства, занимаващи се със зеленчукопроизводство).

Мярка 02 – Подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти. Зеленчуците са включени в сектор 02 на тази мярка – Плодове и зеленчуци.

Инвестиционната помощ в сектор плодове и зеленчуци може да се
използва за:

• изграждане или реконструиране на преработвателни предприятия;
• прилагане на преработвателни технологии за пакетиране, охлаждане, замразяване и сушене;
• оборудване за подобряване хигиената и качеството на продуктите;
• подобряване опазването на околната среда; пречиствателни станции за механично пречистване на водата;
• преработване на суб-продуктите и производствените отпадъци, и
  елиминиране или обработване на отпадъците;
• закупуване на оборудване за производство на нови продукти и
  съвременно пакетиране;
• лаборатории и оборудване за подобряване и контрол на качеството на продуктите (HACCP).

Към 01.06.2005 г. по мярка 02 са одобрени 62 проекта в сектор плодове и зеленчуци с одобрени допустими разходи 156 978 485,99 лв., в т.ч.
74 190 423,47 лв. - публични субсидии. Към 01.05.2005 г. са изпълнени 43 от тези проекти.

Мярка 04 Създаване на организации на производителите.

Мярката предвижда насърчаване създаването на организации на земеделски производители, чрез подпомагането им по програмата. Специфични цели на мярката са подобряване на доходността от продукцията, възприемане на стандарти за определените видове продукти, ефективна стандартизация на всички пазарни етапи и доставка от производствения регион и др.

За да може да бъде подпомогната по тази мярка, организацията трябва
да бъде призната по реда на Наредба № 24 от 5.07.2001 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци, издадена от министъра на земеделието и горите (последно изменение, ДВ, бр. 85 от 28.09.2004 г.).

Признават се организации на производители на плодове и зеленчуци,
които отговарят на следните изисквания:

1. имат вътрешен правилник за дейността си, който съдържа общи
правила за:

а) производството и качеството на продуктите;
б) реализация от организацията на цялата произведена от членовете й
продукция, за която е призната, или на предварително определена част от нея;
в) събиране на информацията по т. 2;

2. разполагат с пълна информация за произвежданата и реализираната
продукция от техните членове, относно площи, сортов състав, класове на качество, количества, добиви и продажби;

3. контролират и реализират продукцията, за която са признати, на всеки от членовете си в съответствие с общите правила по т. 1, буква "б";

4. нямат господстващо положение на пазара съгласно чл. 17 от Закона
за защита на конкуренцията;

5. реализират не по-малко от 75 % от продукцията на всеки от
членуващите производители;

6. не осъществяват пряка производствена дейност;

7. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) имат не по-малко от 7