С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ

I. Производство на маслодайни култури от реколта `2003 и реколта `2004

1. Състояние и прогнози за развитието на реколта `2004
2. Маслодайни култури – реколта `2003

II. Фактори, определящи предлагането на слънчоглед

1. Начални стокови наличности

2. Производство

3. Внос

III. Фактори, определящи потреблението на слънчоглед

1. Употреба на семена

2. Употреба за производство на слънчогледово масло

3. Друга употреба

4. Износ

IV. Държавна политика при производството и реализация на маслодайни култури

1. Политика на ДФ "Земеделие"за подпомагане на реколта `2004 от маслодайни култури

V. Цени на маслодаен слънчоглед

1. Цени на едро

2. Износни цени на слънчоглед

I. Фактори на предлагане на растителни масла

II. Фактори на потребление на растителни масла

III. Цени на слънчогледово масло

1. Международни цени на растителни масла

2. Износни цени на слънчогледово масло

3. Вносни цени на растителни масла в България

4. Цени с ДДС на производител на рафинирано масло

5. Цени на дребно на слънчогледово масло

ІV. Световно производство и потребление на семена и масла

ПРИЛОЖЕНИЯ:

1. Площи, средни добиви и производство на слънчоглед по райони, реколта `02 и реколта `03

2. Площи, средни добиви и производство на рапица по райони, реколта `02 и реколта `03

3. Внос и износ на маслодаен слънчоглед в България по страни през 2000/01 -2003/04

4. Внос и износ на слънчогледови семена за посев в България по страни през 2000/01 - 2003/04

5. Цени на маслодаен слънчоглед през 2003/04

6. Справка за производствените разходи и себестойност при отглеждането на маслодаен слънчоглед

7. Пазарен дял на производителите на маргарин през 2002/03

8. Внос и износ на сурово слънчогледово масло в България през 2000/01 –2003/04

9. Внос и износ на рафинирано слънчогледово масло в България през 2000/01 –2003/04

10. Цени на слънчогледово масло през 2002/03 и 2003/04

11. Прогноза за реколта `2004 от маслодайни култури в ЕС –15

12. Цени на някои по-важни маслодайни семена

13. Цени на някои по-важни растителни масла

14. Производство, консумация и внос на растителни масла за избрани държави

НА

за 2003/04 [1]

I. ПРОИЗВОДСТВО НА МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ – реколта ` 2003 и реколта `2004
| съдържание |

1. Състояние и прогнози за развитието на реколта ` 2004

Слънчоглед

Състоянието на почвата от началото на 2004 година бе резултат от процесите на есенно-зимното влагонатрупване през януари, довели до известно преовлажняване на почвата, от резките обрати в метеорологичните условия през февруари, поднормените валежи през март.

Сухото време през периода 15 – 25 март ускори провеждането на почвените обработки и сеитбите на слънчогледа и другите технически култури. Едновременно с това продуктивната влага в 20- сантиметровия почвен слой значително се понижи. За около 7-10 дни състоянието на повърхностния почвен слой задържаше поникването на засетите пролетници в районите на Казанлък, Пловдив, Хасково и Пазарджик.

През април състоянието на почвата в различните райони на страната бе в пряка зависимост от режима на валежите. Оскъдните превалявания през месеца в обширни райони от Източната половина на страната не бяха в състояние да задоволяват нарасналите изисквания на земеделските култури. По тази причина растенията използваха резерва от влага в по-дълбоките почвени слоеве. Състоянието на повърхностния почвен слой се влоши, което бе причина за понижаване качеството на почвените обработки. През третото деседневие на април надеждите за положителна промяна в агрометеорологичната обстановка не се оправдаха. Водните запаси в участъците, засети със слънчоглед и царевица, в 20 – сантиметровия почвен слой в цялата Тракийска низина, Добруджа и част от Лудогорието бяха много ниски за този период от годината – между 46 и 64% от ППВ /пределната почвена влагоемност/. Необичайният за сезона недостиг на влага ограничаваше поникването и началните етапи от развитието на слънчогледа и другите пролетни курлтури. От своя страна сухото време през по-голямата част от април позволи провеждането на сеитбата на средноранните пролетници.

През май 2004 г. се наблюдаваха динамични промени в състоянието на почвите. В началото на месеца бяха установени съществени различия във влагозапасяването им в отделни райони на страната. В цяла Южна България, Добруджа и Лудогорието дефицитът на продуктивна влага застрашаваше нормалното развитие на есенните посеви и задържаше развитието на пролетните култури, като доведе до по-късното им поникване. Започналите превалявания през втората половина на първото десетдневие на май станаха предпоставка за постепенно преодоляване на настъпилата суша.

В края на първото и през второто деседневие на май падналите повсеместни валежи доведоха до чувствително подобрение на условията за развитие на пролетните култури, особено в Източна България и на места в Тракийската низина. До края на второто и началото на третото десетдневие на май в по-голямата част на страната подобрените влагозапаси бяха предпоставка за значително увеличение на листната маса при слънчогледа и царевицата. До края на месеца на отделни места при слънчогледа се наблюдаваше начало на образуване на съцветие.

През юни поради падналите валежи състоянието на слънчогледовите посеви бе много добро .

По експертна оценка засетите площи със слънчоглед от реколта `2004 надхвърлят 5 млн.дка.

До края на периода на отглеждане /август – септември/ предстоят критичните фази на развитие – цъфтежа и наливането на семето, когато от съществено значение ще бъдат температурите и количеството на валежите. Влияние върху производството ще окаже и проблемът със спазването на сеитбооборота върху повечето от площите.

Зимна маслодайна рапица

По предварителни данни на Съюза на производителите на рапица, маслодайни и протеинови култури в България от общо засетите през есента на 2003 г. 100 –120 000 дка с рапица са реколтирани приблизително 80 – 90 000 дка. Средният добив от рапицата реколта `2004 е в интервала от 90 – 120 кг/дка до 200-250 кг/дка в различните райони.

Причините за ниските и колебливи добиви са свързани предимно с неспазване на основните агротехнически изисквания и други фактори като:

• Неправилна подготовка на площите за сеитба и по-точно основните обработки, които трябва да се извършват след прибирането на предшественика (не се раздробряват и балират следжътвените растителни остатъци, не се извършва подходяща предсеитбена оран и др.);
• Не се осигурява твърдо легло при сеитбата на семената и незасяването им на оптимална дълбочина от 2 до 4 см;
• Липса на борба с основните житни и широколистни плевели;
• Не се извършва основно торене, главно азотно;
• Подценява се застраховането на засетите площи.

По информация на Съюза на производителите на рапица, маслодайни и протеинови култури в България [2] един от рисковете при отглеждането на зимната маслодайна рапица е характерното за страната ограничено количество валежи към края на лятото, когато е сеитбата на тази култура, което удължава периода на поникването й. Устойчивата тенденция през последните 10 години за по-мека зима позволява по-продължителна есенно-зимна вегетация и добро използване на запасите от влага през есенно-зимния период, когато рапицата залага и реализира продуктивния си потенциал.

В сеитбооборота на зимната маслодайна рапица от 90 до 95% преобладават зимните житни култури (овес, ръж, пшеница, ечемик, тритикале). Оптималният срок за сеитба й е периода 15 август – 15 септември в зависимост от агроклиматичните условия и района. Препоръчителната сеитбена норма е 0,4 – 0,5 кг/дка семена. Използването на посевен материал без контрол по отношение съдържанието на глюкозинолати и отглеждането на рапицата върху заплевелени със синап площи понижава съществено качеството и цената на готовата продукция.

Тъй като в България не се извършва селекционна дейност с тази култура, използваните сортове имат чужд произход. От 2000 г. в националната сортова листа на страната са вписани следните сортове маслодайна рапица:

• Зимни – Рамус (Германия), Пантер (Германия), Волтан (Германия), Експрес (Германия), Елвис (Франция) и Синерджи (Германия – зимна фуражна рапица, заместител на репкото от 1995 г.).
• Пролетни - Лара (Германия), Урал (Германия).

В началото на 70-те години в Канада, след това и в Европейсия съюз, Полша, Япония и др. бяха създадени индустриални сортове с основно променен маслокиселинен състав (64-68% олеин). Тези селекционни поколения маслодайна рапица са познати в Канада с търговското наименование "канолни", а в Европа – "двунулев тип". Подобни сортове се характеризират с ниско съдържание на ерукова киселина – до 2% и на гликозинолати – до 25 микромола на грам шрот и добитото от тях масло и шрот е подходящо за консумация.

2. Маслодайни култури – реколта `2003

През 2003/04 при реколта `2003 от маслодайните култури, отглеждани в страната, се наблюдава нарастване на реколтираните площи и спад в средните добиви спрямо реколта `2002, като изключение прави соята, при която намаляват и двата показателя.

Дирекция "Агростатистика", МЗГ публикува окончателните данни за реколта `2003 от земеделски култури.

При маслодайния слънчоглед засетите площи възлизат на 6 380 158 дка, от които 6 248 085 дка са реколтирани. Средният добив не е изменен спрямо предварително подадените от дирекцията данни – 122 кг/дка (табл.1). Произведени са 760 906 тона маслодаен слънчоглед. Разпределението на реколтираните площи, средния добив и производството по райони на слънчогледа общо е представено в приложение № 1, стр.37.

С шарен слънчоглед са засети 368 671 дка. От реколтираните 348 232 дка са произведени 27 857 тона (табл.1).

При рапицата от реколта `2003 се наблюдава корекция на реколтираните площи (Приложение № 2, стр.38). По окончателни данни те възлизат на 126 869 дка. Засети са били 142 659 дка или с 39% повече спрямо предходната реколта `2002. Производството възлиза на 11 292 тона (табл.2).

При соята се наблюдава значително намаление на производството спрямо реколта `2002 до 584 тона (за сравнение през 2002/03 са произведени 4 098 тона соя, табл.2). Основен фактор за ниското ранище на производството е затруднената реализация на суровината и липсата на преработвателни предприятия за соя. Средният добив е намалял от 143 кг/дка (реколта `2002) до 112 кг/дка, главно поради голямата суша през лятото, както и поради неспазване на технологията за отглеждане.

Част от агротехническите мероприятия при маслодайния, шарения слънчоглед и рапицата от реколта `2003 са представени в долната таблица. Върху по-голяма площ е извършено единствено азотно торене, докато делът на парцелите, третирани с калиеви и фосфорни торове, е нисък. Използвани са предимно хербициди.

II. ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ПРЕДЛАГАНЕТО НА СЛЪНЧОГЛЕД
| съдържание |

1. Начални стокови наличности

През 2003/04 маркетингова година преходният остатък от слънчоглед общо бе в размер на около 5 хил.тона.

[51] Балансът е съставен по данни на: производство - "Агростатистика" (МЗГ), внос и износ - отдел "Маркетинг" (МЗГ), потребление -2,3 - Съюз на маслопреработватели, "Маркетинг" (МЗГ).

2. Производство

В баланса общото производство на слънчоглед ( маслодаен и шарен) е включено след коригирането му с отчетения от дирекция "Агростатистика" процент на примеси за отделните реколти.

През 2003/04 по данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ бяха произведени 760 906 тона маслодаен слънчоглед и 27 857 тона шарен слънчоглед, формирайки общо производство от 788 763 тона. Това равнище е с 22% над произвeденото през 2002/03 количество и се дължи на презасяването на част от площите на зимните култури с пролетници.

3. Внос

През 2003/04 се прогнозира вносът да не надвиши равнището от 9 хил.тона. До юни 2004 г. по данни на агенция "Митници" са внесени 8 185 тона маслодаен слънчоглед и 190 тона шарен.

III.ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА СЛЪНЧОГЛЕД
| съдържание |

1. Употреба за семена

Употребените количества семена за посев от слънчоглед за реколта`2003 възлизат на 3,3 хил.тона, предвид на големия размер на площите, които се засяха. За сеитбата на реколта ` 2004 са изразходвани около 2,8 хил.тона семена.

2. Употреба за производство на слънчогледово масло

Очаква се в края на 2003/04 преработеното количество маслодаен слънчоглед да възлиза на около 400 хил.тона, които да формират предлагане на слънчогледово масло в размер на 140 хил.тона.

3. Друга употреба

През 2003/04 употребата на слънчоглед за други цели е предвидена в рамките на 29 хил.тона. Директната консумация на слънчоглед като семки е около 18 хил.тона (по експертна оценка), а за производство на халва – около 11 хил.тона.

4. Износ

Добрата реколта `2003 от слънчоглед предопредели и високото равнище на износ пред маркетинговата 2003/04 година. По данни на агенция "Митници" от началото на настоящата маркетингова година до юни 2004 г. са експортирани 241 508 тона маслодаен слънчоглед и 53 478 тона шарен. Направленията, в които е насочен експортът на маслодаен слънчоглед, са традиционните - ЕС и Турция (Приложение № 3, стр.39).

Очаква се до края на сезона да бъдат изнесени общо над 300 хил. тона.

IV. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО И РЕАЛИЗАЦИЯТА НА МАСЛОДАЕН СЛЪНЧОГЛЕД И ДРУГИ МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ
| съдържание |

1. Политика на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производителите на маслодайни култури реколта 2004.

По данни на ДФ "Земеделие" усвоените средства по Целевата субсидия за закупуване на сертифицирани семена за посев от черен маслодаен слънчоглед, реколта 2004 възлизат на 5 991 339,27 лв. Сключени бяха 971 дка за сеитба на 1 497 915 дка.

С решение на Управителния съвет на Фонда за есенната сеитба на рапица реколта `2005 бе одобренресурс от 200 000 лв. По тази финансова субсидия ДФ "Земеделие" финансира част от разходите за закупуване на семена за посев на рапица и предоставя на земеделските производители до 3.50лв/дка с ДДС. Срокът за подаване на документи е от 15.07.2004 г. до 30.09.2004 г., а усвояването на средствата ще продължи до 15.10.2004 г.

V. ЦЕНИ НА МАСЛОДАЕН СЛЪНЧОГЛЕД
| съдържание |

1. Цени на едро на маслодаен слънчоглед

По данни на "САПИ"ООД началото на маркетингова 2003/04 година стартира с цена на едро на маслодайния слънчоглед от 329 лв/тон като до края на 2003 г. тя достигна 391 лв/тон (Приложение № 5, фиг.1). За януари 2004 г. средномесечната цена бе 367 лв/тон, след което нямаше отчетени продажби.

Фиг. 1

На Софийската стокова борса /ССБ/ към средата на април 2004 г. бяха предложени 405 тона маслодаен слънчоглед на цена от 459 лв/тон без ДДС, но купувачи не се появиха. В предпоследната седмица на месеца маслодайният слънчоглед се предлагаше на цени в интервала 453 – 480 лв/тон без ДДС, докато котировките "купува" бяха между 430 – 449 лв/тон.

През май също бяха предлагани известни количества на борсата /ССБ/. Наблюдаваше се минимално покачване на офертите на купувачите до 450 –452 лв/тон, на което продавачите отговориха с цени от 486 до 490 лв/тон. През юни на ССБ нямаше предлагане на маслодаен слънчоглед.

На Пловдивската стокова борса в средата на март 2004 г. търсенето на маслодаен слънчоглед се консолидира около ниво 367 лв/тон без ДДС, а предлагането поддържаше цени от 450 лв/тон.

През следващия месец април слънчогледът вече се купуваше за 390 лв/тон без ДДС (с 6,27% по-високо спрямо предходната година), като продавачи продължиха да липсват.

През май търсенето се задържа на това равнище.

В средата на юни 2004 г. оферираната от купувача цена беше вече на равнище от 435 лв/тон, което бе предпоставка за лек скок в цената на предлаганото олио.

Фиг. 2

На международния пазар изкупните цени на маслодайния слънчоглед през сезон 2003/04 отбелязват възходяща тенденция, приближавайки края на сезона. През май и юни 2004 г. в Украйна те достигнаха равнище от 300 щ.д/тон, близка бе цената и в САЩ – 302 – 304 щ.д/тон. (Приложение № 5, фиг.2).

2. Износни цени на маслодаен слънчоглед

При условията на доставка FOB българско черноморско пристанище през периода септември 2003 г – юни 2004 г. бяха изнесени 80 786 тона маслодаен слънчоглед при средно претеглената цена 229 щ.д./тон(Приложение № 5).

До месец юни на сезон 2003/04 са експортирани 125 253 т слънчоглед при средно претеглена цена от 258 щ.д./тон DAF (фиг. 3)

През маркетинговата 2003/04 година се наблюдава нарастваща тенденция на цените на маслодаен слънчоглед при внос в Европейския съюз спрямо предходните два сезона (фиг. 4). Въпреки последвалото от февруари 2004 г. намаление от 366 лв/тон до 307 лв/тон през юни, те продължават да са над миналогодишните нива.

Фиг. 4

РАСТИТЕЛНИ МАСЛА

I. ФАКТОРИ НА ПРЕДЛАГАНЕ НА РАСТИТЕЛНИ МАСЛА
| съдържание |

1. Производство на слънчогледово масло

Тъй като предпочитанията на потребителите са насочени главно към слънчогледовото масло и производството му е широко застъпеното поради традиционното за страната отглеждане на слънчоглед, в баланса на растителни масла е отчетено само производството на слънчогледово олио. В предлагането участват и другите видове масла (соево, рапично, палмово и маслиново масло), тъй като те се включват в консумацията чрез смесването им със слънчогледово или под формата на мазнина за пържене.

Добрата реколта `2003 от слънчоглед предопредели очакванията за нарастване производството на слънчогледово масло с 30% спрямо 2002/03 и с около 70% спрямо 2001/02 . Предвижда се да бъдат произведени 140 хил.тона олио от 400 хил.т маслодаен слънчоглед.

Балансът на слънчогледово масло е разработен по съвместна експертна оценка на представители на Министерство на земеделието и горите, Съюза на маслопреработвателите.

2. Внос

По данни на агенция "Митници" през периода септември 2003 г. - юни 2004 г. са внесени 1 130 тона слънчогледово масло, от които 467 тона сурово 663 тона рафинирано (Приложение № 8 и 9). От останалите масла за същия период са внесени съответно 7 092 тона соево, 10 513 тона палмово, 417 тона маслиново.

До края на маркетингова 2003/04 година се очаква вносът на слънчогледово масло да намалее, докато вносът на останалите растителни масла да се запази на същото равнище.

II. ФАКТОРИ НА ПОТРЕБЛЕНИЕ НА РАСТИТЕЛНИ МАСЛА
| съдържание |

1. Пряка консумация на растителни масла

Консумацията на растителни масла през посочените в баланса години е определена на база броя на населението на страната и годишната консумация на растителни масла средно на човек от населението (по данни на НСИ).

През маркетинговата 2003/04 година е предвидена пряката консумация да е на равнище от около 102 хил.тона.

По данни "GfK- България" ЕООД [3] – институт за маркетингови изследвания, най- голям дял в потребителските предпочитния през 2002/03 има слънчогледовото масло на "Калиакра" – Добрич, следвано от "Бисер-Олива" и "Видона –Папас" (Фиг.5). Проучването е направено чрез т.нар. подход "Потребителски панел" (маркетингово изследване на потреблението на бързооборотни стоки в домакинствата) върху извадка от 2 000 домакинства, която е представителна за цялата страна по области, големина и тип на населеното място, големина на домакинство, наличие на деца до 14 години в домакинството.

По отношение потребленето на маргарин през 2002/03 маркетингова година водещо място заема "Юниливер", произвеждащ маргарин "Калиакра", с 51.8% от потреблението на маргарин в домакинствата, следван от "Юнибел" (маргарини "Белла" и "Томи") – 32,0%, "Олинеза" – 7,2% и др. (Приложение № 7 ).

По данни на "GfK- България" ЕООД

Фиг. 5

2. Индустриална употреба

Индустриалната употреба на масла през 2003/04 е предвидена да достигне 29 хил. тона, като включва потреблението им в промишлеността (консервна, рибна, захарна), употребата им за производство на хранителни маслопродукти (майонези и маргарини) и за технически цели (производство на бои, лакове и др.).

3. Износ на слънчогледово масло

В баланса износът от България на растителни масла е представен главно от слънчогледовото. Останалите масла (соево, рапично, палмово) не са отчетени поради незначителния им обем на експорт.

За периода септември 2003 г. – юни 2004 г. са изнесени 15 684 т сурово и 2 374 т рафинирано слънчогледово масло (Приложение № 8 и 9), като прогнозите са до края на 2003/04 общото количество на изнесеното слънчогледово масло да достигне около 25 хил.тона.

IІІ. ЦЕНИ НА СЛЪНЧОГЛЕДОВО МАСЛО
| съдържание |

1. Международни цени на растителни масла

Сезон 2003/04 продължава очертаващата се тенденция през предходните два сезона (2001/02 и 2002/03) на нарастване международните цени на растителните масла, като част от цикличното им движение в посока на увеличение и намаление през 4-5 години (фиг.6).

Фиг. 6

Най-високи равнища поддържа слънчогледовото масло с прогнози за 677 щ.д/тон средногодишно, като близко до това равнище се очаква да се търгува и рапичното. Ръст се наблюдава и при соевото и палмовото масло, като очакваните през 2003/04 средногодишни нива са съответно от 654 щ.д/тон при соевото и 509 щ.д/тон при палмовото.

2. Износни цени на слънчогледово масло

От началото на маркетинговата 2003/04 година до месец юни по данни на агенция "Митници" са изнесени 8 259 т сурово слънчогледово масло при средно претеглена цена 534 щ.д/тон EXW и съответно 1 995 т рафинирано масло при средно претеглена цена 622 щ.д/тон EXW. (Приложение № 10)

3. Вносни цени на растителни масла в България

Внесените количества растителни масла през периода септември 2003 г. – юни 2004 г. по митнически декларации (Приложение № 10) възлизат на:

при средно претеглени цени DAF :

• Сурово слънчогледово – 438 тона на цена 490 щ.д./тон;
• Рафинирано слънчогледово – 489 тона на 779 щ.д./тон;

при средно претеглени цени CIF :

• Рафинирано палмово – 866 тона на 601 щ.д./тон.
• Рафинирано соево - 303 тона на 420 щ.д./тон

4. Цени с ДДС на производител на наливно рафинирано слънчогледово масло

Ниските изкупни цени на слънчогледа, в следствие на добрата реколта ` 2003 задържаха цените на слънчогледовото масло най-ниското равнище през периода 2001/02 – 2003/04 (фиг.7).

През сезон 2003/04 цените на производител на наливно слънчогледово олио се движат в интервала 1 452 – 1 520 лв/тон с ДДС, следвайки тенденция на по-високи нива през първите месеци (септември-октомври) и постепенно намаляване през следващите (фиг.6, Приложение 10).

Фиг. 7

Котировките на слънчогледово масло на пазара в Ротердам в началото на 2004 г. получиха сериозна подкрепа от повишението на цените на соевото масло и достигнаха равнища от 731 щ.д/тон през февруари и 712 щ.д/тон през март 2004 г. Поради същата причина поскъпна слънчогледовото масло и на аржентинския пазар. В последствие и на двата пазара цените на слънчогледовото масло се понижиха, повлияни от спад в цените на соевото масло на американските пазари и покачване курса на щатската валута (Приложение № 10).

5.Цени на дребно на олио

Цените на дребно на слънчогледовото масло през 2003/04 следват тенденцията на цените на производител. По данни на "САПИ" ООД за периода септември 3003 г. – юни 2004 г. слънчогледовото масло се продаваше на цени в интервала 1,80- 1,90 лв/л., които се запазиха относитерно стабилни.

Фиг. 8

ІV. СВЕТОВНО ПРОИЗВОДСТВО И ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ И МАСЛАТА, ПРОИЗВЕЖДАНИ ОТ ТЯХ [4]
| съдържание |

1. Световно производство и потребление през 2003/04 г.

7-ТЕ МАСЛОДАЙНИ СЕМЕНА

Сезон 2003/04 беше белязан от безпрецедентното съкращение в световното производство на соя. В новите прогнози на Oil World то възлиза на 186,4 млн. тона, отразявайки резкия спад от 10,0 млн. тона спрямо предходния сезон. Случаят се смята като безпрецедентен поради това, че в един и същи сезон заради пагубни атмосферни условия се появяват загуби на реколти едновеременно в САЩ и Южна Америка.

Повишението на цената на соята до 16-годишен максимум от 390,95 щ.д./тон на Чикагската борса от 5 април 2004 г. бе предизвикано от закупуването на значителни количества, но също така имаше за цел да инициира преразпределение на търсенето.

В много страни и главно в Европа, и Китай предстои намаление на преработката на соя. През изминалото тримесечие април – юни 2004 г. все още имаше сезонно нарастване, но годишното увеличение е минимално – точно 0,5%. За юли – септември 2004 г. се прогнозира преработката на соя да се задържи или малко да падне под миналогодишното ниво, възлизащо на 42,76 млн. тона. Световната преработка за октомври – септември 2003/04 ще покаже нарастване под средното от само 1,6%, което е резултат от резкия спад в световното производство и наличности от соя. Процентът на годишно нарастване за този сезон се сравнява със средно годишно нарастване в преработката на соя от 5,7% за последните пет сезона.

СОЯ: Световна преработка (млн. тона)

                              Х-ХІІ І-ІІІ ІV-VІ VІІ-ІХ Х-ІХ

99/00 . . 35.86 31.95 35.43 34.66 137.90

00/01 . . 37.28 33.47 38.56 38.22 147.53

01/02 . . 41.24 37.83 40.83 40.42 160.32

02/03 . . 43.18 38.91 42.95 42.76 167.80

03/04F 44.74 39.79 43.15* 42.73* 170.40*

Промяна +3.6% +2.3% +0.5% -0.1% +1.6%

Световните запаси от соя в края на настоящия сезон ще намаляват до минимални нива. Наличностите ще бъдат извънредно ниски спрямо годишното употребление и това ще предизвика необходимостта от значително и над средното увеличение в производството през следващия сезон.

Останалите шест маслодайни семена показват общо нарастване в световното производство с 12,3 млн. тона през този сезон. Значително увеличение от 2,6 млн. тона се появява при слънчогледа, основно за сметка на Русия, Украйна, Румъния и България. Аржентинската реколта остава под очакванията, достигайки едва 3,20 млн. тона, с 30% по-малко от 4,60 млн. тона, произвеждани средно за последните пет години.

Производството на рапица/канола е увеличено рязко с 5,9 млн. тона до 38,8 млн. тона, заслугата за което е главно на Канада, Индия и Австралия.

Световното производство на памучно семе за 2003/04 е увеличено с 2,0 млн. тона, а на фъстъците с 1,8 млн. тона.

Производството на копра изглежда ще спадне с около 0,25 млн. тона през тази година, главно за сметка на Филипините. В същото време, нарастването на световното производство на палмови ядра ще се забави, главно заради Малайзия. Това създава условия на ограничено предлагане при лауриновите масла и ще доводе до повишение на цените през останалите шест месеца.

За 7-те маслодайни семена се прогнозира, че световното потребление на запасите през сезон 2003/04 ще възлиза на около 330 млн.тона. Очаква се търсенето да надхвърли производството с 6,4 млн. тона. Този дефицит ще намали съответстващо световните наличности. Оценени на 46,7 млн. тона в края на този сезон световните наличности ще трябва да са паднали до едва 14,2% от годишното потребление. Нивото е твърде ниско и създава необходимост от благоприятни атмосферни условия и значително увеличаване на производството през сезон 2004/05.

7 МАСЛОДАЙНИ СЕМЕНА: Световно търсене и предлагане (млн. тона)

                              03/04F 02/03 01/02 00/01 99/00

Нач. Наличности 53.1 49.8 48.3 46.0 44.0

Производство 323.2 320.9 316.1 305.3 295.5

В т.ч. соя 186.4 196.5 184.5 175.3 160.2

Памучно семе 35.5 33.5 37.3 33.9 33.4

Фъстъци (b) 23.4 21.6 24.1 23.1 21.2

Слънчоглед 26.3 23.8 21.6 23.2 26.8

Рапица/канола 38.8 32.9 36.7 37.5 42.6

Палмови ядра 7.7 7.5 6.9 6.6 6.2

Копра 5.0 5.3 5.0 5.7 5.2

Общо ресурси 376.3 370.7 364.4 351.3 339.5

В т.ч. соя 233.5 238.0 224.7 210.5 195.5

Слънч.и рапица 69.5 62.4 64.1 69.4 75.7

Др. маслод. семена 73.3 70.3 75.6 71.4 68.3

Изчерпване на нал. 329.6* 317.6 314.6 303.0 293.5

В т.ч. соя 193.7* 191.0 183.2 170.3 160.3

Слънч.и рапица 64.4* 58.1 58.3 63.6 67.0

Др. маслод. семена 71.5* 68.5 73.1 69.1 66.2

Кр. наличности 46.7* 53.1 49.8 48.3 46.0

В т.ч. соя 39.9* 47.1 41.6 40.2 35.2

Слънч.и рапица 5.1* 4.3 5.8 5.8 8.7

Др. маслод. семена 1.7* 1.7 2.4 2.3 2.1

Нал./употребл. (a) 14.2% 16.7% 15.8% 15.9% 15.7%

В т.ч. соя 20.6% 24.7% 22.7% 23.6% 22.0%

(a)Наличностите в % от текущото 12-месечно употребление.

(b) На база олющено.

8-ТЕ ОСНОВНИ РАСТИТЕЛНИ МАСЛА

Световното производство през 2003/04 на 8-те основни растителни масла понастоящем се оценя на 98,7 млн. тона, при нарастване от 4,4 млн. тона спрямо миналата година. За сравнение производството през 2002/03 е нараснало с 3,1 млн. тона, а година преди това с 2,4 млн. тона. Неадекватното увеличение на производството през тези два сезона доведе до значително намаление на запасите. Ефектът от тези две последователни намаления се чувства и през настоящия сезон.

През този сезон търсенето на растителни масла беше засегнато от високи цени, но като цяло световното търсене през 2003/04 няма да се окаже много под високите нива, регистрирани за последните години. Засега специалистите приемат световното търсене на 8-те основни масла в размер на 98,9 млн. тона, при годишно нарастване от 3,46 млн. тона. Цифрата за сравнение от миналата година е необичайно ниска – 3,15 млн. тона, което се свързва отчасти със застоя на търсенето в Индия. По-голямо нарастване на търсенето е регистрирано през 2001/02 – 3,9 млн. тона.

Необичайно високите цени на маслата през този сезон бяха частично компенсирани от подобрения икономически растеж и този на приходите. По-големите налични доходи намериха израз в нарастващо на глава от населението търсене на масла и мазнини главно в развиващите се страни, където и увеличението на населението като цяло е все още високо.

Световните запаси от основните растителни масла през 2003/04 продължават да се свиват. Това най-добре се илюстрира от съотношението наличности/потребление, тъй като този индикатор дава оценка за ситуацията при търсенето и предлагането. За 8-те основни масла съотношението сезонно е спаднало до прогнозните 10,5% към началото на април 2004 г., което в голяма степен е причинило намаление в съответстващото съотношение за палмовото масло до едва 12,1% от годишното потребление (най-ниско ниво за последните 6 години). Както изглежда запасите ще продължат допълнително да намаляват спрямо потреблението през това и следващото тримесечие, когато съотношението за 8-те масла се изчислява на едва 9,2% за всяко от тримесечията, като и при двете този процент е по-нисък от предходните години. Влошаването на съотношението за април – юни и юли – септември 2004 г. отразява до голяма степен прогнозираното значително свиване за соевото масло.

8-те растителни масла:

Световни наличности в процент от годишното употребление

8 раст. масла 1.І. 1.ІV. 1.VІІ. 1.Х.

00/01 13.6% 13.3% 12.9% 13.1%

01/02 12.8% 12.3% 11.3% 11.3%

02/03 12.0% 10.9% 9.6% 9.6%

03/04F 10.9% 10.5% 9.2% 9.2%

Соево масло

00/01 12.3% 11.9% 12.8% 12.2%

01/02 11.3% 11.9% 10.8% 10.1%

02/03 11.2% 9.8% 8.6% 8.5%

03/04F 9.9% 9.9% 8.3% 8.0%

Палмово масло

00/01 16.9% 16.0% 15.3% 17.7%

01/02 16.5% 13.7% 13.5% 15.2%

02/03 15.3% 12.3% 11.7% 12.5%

03/04F 14.5% 12.1% 11.0% 12.5%

През следващите два до пет месеца световните наличности от соево масло се очаква да паднат до нива, при които ще покриват едномесечните потребности. През първата половина от 2004 година соевото масло беше ценови лидер на пазара на маслата. Последното отслабване в цената на соевото масло до голяма степен се дължи на благоприятните прогнози за новата реколта, поради което може да се счита за прибързано.

През 2003/04 световното употребление на слънчогледово масло вероятно ще достигне 9,5 млн. тона, при увеличение от близо 1,0 млн. тона за годината, като по този начин ще усвои напълно производственото нарастване и ще остави запасите на сравнително ниско ниво.

Производството на рапично масло до края на 2003/04 вероятно ще покаже значително подобрение с повече от 1,6 млн. тона спрямо предходната година. Значителното увеличение ще бъде постигнато в Индия, ЕС-15 и Канада. Недостигът при конкурентните масла и мазнини стимулира търсенето на рапично масло, ето защо се очаква световното търсене да покаже необичайно голямо нарастване от 1,3 млн. тона през този сезон. Световните запаси, както и съотношението наличности/потребление, се прогнозира леко да се подобрят спрямо ниските нива от миналия сезон.

8-ТЕ ШРОТА

През този сезон значителни увеличения в световните наличности са регистрирани при памучния шрот, фъстъчения шрот, слънчогледовия шрот и рапичния шрот, което е в контраст с тенденцията от последните няколко години на нарастваща важност на соевия шрот. Годишният растеж в световната консумация на соев шрот за този сезон ще се окаже доста под средния, намалявайки пазарния дял на соята до 67% за този сезон, при 68% за октомври – септември 2002/03.

Най-големи трансформации в потреблението се появяват в Канада, Мексико, Япония, където от соев потребителите се прехвърлят към рапичен шрот, в Индия към повече рапичен и памучен шрот, в Русия и няколко централноевропейски страни към повече слъночгледов шрот.

Общото потребление на 8-те шрота от маслодайни семена се прогнозира на около 201,6 млн. тона за октомври – септемри 2003/04, което е малко под оценката на Oil World от края на април. Потреблението на шротове от маслодайни семена не е достигнало до прогнозираните по-рано нива в няколско страни от Европейския съюз. Последният спад в цените при повечето шротове от маслодайни семена не само, че е предизвикан от технически причини, но също е резултат от установеното преразпределение на търсенето на някои ключови пазари.

8 шрота от маслодайни семена: Световно търсене и предлагане (млн. тона)

Октомври - септември

03/04F 02/03 01/02 00/01 99/00

Нач. наличности 6.81* 6.88 7.19 7.07 6.34

Производство 201.52* 193.83* 191.46 182.80 175.84

Внос 62.02* 57.63* 56.12 51.89 49.56

Износ 61.81* 57.68* 56.32 51.80 49.88

Употребление 201.58* 193.85* 191.56 182.77 174.80

Кр. наличности 6.96* 6.81* 6.88 7.19 7.07

Пр-во на месо 36.46* 36.17 36.04 35.37 35.67

На човек (кг) 95.7 95.1 95.0 93.4 94.4

2. Очаквания за световното производство и потребление за сезон 2004/05 г.

Ако атмосферните условия са благоприятни и световното производство на 10-те маслодайни семена се увеличи с 34,5 млн. тона, в съответствие с настоящите оценки, това би имало намаляващо влияние върху цените на маслодайните семена през 2004/05. Това е особено вярно за соята. Очаква се също така, че наличностите от соя в периода септември – февруари 2004/05 ще останат сравнително ниски и действителното облекчение ще се почувства едва при получаването на новата реколта на Южна Америка в началото на 2005 година.

Рязко нарастващото предлагане на маслодайни семена ще бъде забавено от очакваното голямо световно импортно търсене от октомври натататък. Няколко от страните вносителки напоследък са въздържани в покупките, заради високите цени на маслодайните семена от старите реколти. Това се отнася едновременно за маслодайните семена и за техните продукти и води до спад на запасите в страните вносителки. От тук се създава натрупване на търсенето, което ще се развие през следващите месеци.

Китай е един от примерите в подкрепа на последния аргумент. Китайското земеделие няма да издържи на бързо нарастващото търсене, което създава нарастваща зависимост от внос на земеделска продукция. Според проучванията на анализаторите тенденцията ще се запази през следващия сезон и в годините напред. Последното забавяне в китайския внос на маслодайни семена може да има само временен характер. То намали рязко запасите от соя в Китай и прави страната още по-зависима от бързото нарастване на вноса на соя и други маслодайни семена от октомври нататък. През 2004/05 маркетингова година и следващите години китайския нетен внос на маслодайни семена и масло ще нараства значително, за да отговори в адекватна степен на търсенето.

Световното производство и наличности от рапица и канола през 2004/05 ще продължат да нарастват значително. В момента известни съмнения поражда канолата в Канада, а оценката за реколта от 7,3 млн. тона може да е малко завишена. Търсенето на рапичното масло е голямо и ще продължи да нараства, главно в Европа, благодарение на допълнителното търсене за биодизелово гориво.

Световните наличности от слънчоглед и масло ще се свиват през следващите месеци. Намаляващите запаси ще доведат до увеличаване разликата между цените на слъночгледа и маслото спрямо другите масла през следващите месеци.

Очакваното понижение на цените през новия сезон в някаква степен се ограничава и от свитите световни наличности от зърнени храни. Световните запаси от зърнени храни ще продължат да намаляват значително и през 2004/05, което ще предизвика сравнително стабилизиране на цените на зърнените култури с оглед да се стимулират производителите през 2005 година да се пренасочат от маслодайни към зърнени култури. Това ще бъде подкрепящ фактор за маслодайните семена и техните продукти.

10-ТЕ МАСЛОДАЙНИ СЕМЕНА

Ранни прогнози за 2004/05

Световното производство на 10-те маслодайни семена за новия сезон по оценка на Oil World ще възлиза на 363,1 млн. тона, като почти няма промяна от презходната оценка за 362,8 млн. тона. Това е с 34,5 млн. тона повече от произведеното през сезон 2003/04.

За соята производството през 2004/05 се очаква да бъде 215 млн. тона, доста над ниското ниво от 185,3 млн.тона, произведени през 2003/04 и 196,4 млн. тона, регистрирани през 2002/03. През 2003/04 производството на соя пострада от неблагоприятни атмосферни условия, зарази по растенията, довели до безпрецедентни загуби в САЩ, Аржентина, Бразилия. В края на юни 2004 г. отново настъпиха корекции в оценката за световното производство на соя в посока на намаляване до 185,3 млн. тона за този сезон, във връзка с информациите от Южна Америка.

Световното производство в действителност се оказва с почти 20 млн. тона под предварителните прогнози за 2003/04. Очакваното изобилие от соя, което трябваше да осъществи натиск върху цените всъщност се обърна в една извънредно свита ситуация, която форсира цените на соята, масло и шрота до многогодишни максимуми.

10 МАСЛОД. СЕМЕНА: Световно търсене и предлагане (млн. тона)

                  04/05F 03/04 02/03 01/02 00/01 99/00 98/99 97/98

Нач. наличности 46.9* 53.5 50.1 48.7 46.4 44.3 37.6 26.1

Производство 363.1* 328.6 327.2 322.5 311.8 302.3 295.4 285.8

В т. ч. соя 214.7* 185.3 196.4 184.5 175.3 160.2 160.6 158.4

Слънчоглед и рапица 66.4* 65.4 56.6 58.3 60.7 69.3 63.6 56.6

Други семена 82.0* 77.9 74.2 79.7 75.8 72.8 71.2 70.8

Общо ресурси 410.0* 382.1 377.3 371.2 358.2 346.7 333.0 311.9

Изчерпване на ресурсите 353.6* 335.2* 323.8 321.1 309.5 300.3 288.7 274.3

В т. ч. соя 206.0* 192.7* 190.9 183.1 170.2 160.3 156.2 145.7

Слънчоглед и рапица 66.2* 64.6* 58.0 58.3 63.6 67.0 61.4 58.0

Други семена 81.4* 77.9* 74.9 79.7 75.7 73.0 71.1 70.6

Кр. наличности 56.4* 46.9* 53.5 50.1 48.7 46.4 44.3 37.6

В т. ч. соя 48.5* 39.8* 47.1 41.6 40.2 35.1 35.3 30.9

Слънчоглед и рапица 4.3 5.8 5.8 8.7 6.4 4.1

Други семена 2.4* 1.9* 2.1 2.7 2.7 2.6 2.6 2.6

Нал./употр.(a) 15.9% 14.0% 16.5% 15.6% 15.7% 15.5% 15.4% 13.7%

В т.ч. соя 23.5% 20.7% 24.7% 22.7% 23.6% 21.9% 22.6% 21.2%

Слънчоглед 6.8% 6.4% 7.1% 9.7% 8.7% 11.8% 10.8% 9.1%

Рапица 9.0% 9.2% 7.7% 10.1% 9.4% 13.8% 10.0% 6.8%

a. Наличностите в % от 12-месечното им изчерпване

b. Забележка: Изчисленията са правени без закръгления

* приблизителна оценка на Oil World

Цените започнаха да се повишават в началото на месец април 2004 г., но отслабват след предполагаемото по-голямо производство и предлагане през 2004/05. Като се имат предвид миналогодишните пагубни анмосферни условия анализаторите съветват участниците в пазара да бъдат внимателни. Атмосферните условия през юли и август ще бъдат от изключителна важност за добивите и размера на производството на маслодайни семена в САЩ, Европа, Индия, Китай и други страни.

Не са добри условията за последните 4-8 седмици в няколки важни части на САЩ и Канада, където на места е твърде влажно и студено. Подобни увреждания на реколтите водят да необходимост от повторно засяване. Студът в Канада напоследък не е добър за канолата. Напоследък на места със соеви насаждения в САЩ също е влажно и студено, което води до забавяне на растежа и намалява качествата на реколтата. Сега времето е по-топло и сухо, което предизвиква опасения от възможен стрес поради суша през юли.

В Индия югозападния мусон стартира рано през май, носейки благоприятна влага до средата на юни. Но напоследък става все по-сухо. Ако не паднат необходимите валежи, прогнозите за маслодайните култури ще се влошат в една или друга степен. Тогава ще се наложат корекции и в производствените очаквания и ще трябва да се повишат прогнозите за импортните потребности на страната за следващите 12 месеца. От 25 юни до 4 юли в някои от важните земеделски райони се отчитат валежи, които са около 30-50% от нормалните за това време на годината.

В някои провинции на Китай е твърде сухо и топло, което вероятно ще засегне производството на соя и други маслодайни семена. При продължение на сушата ще настъпят промени към намаление на сегашните прогнози за производсто в Китай.

За последните няколки седмици благоприятни атмосферни условия се регистрират в почти всички страни от Европейския съюз. Изгледите за новите реколти от рапица и зърнени храни са отлични, а производството им ще бъде рязко над това от миналата година. Последните валежи, в количества над средните за сезона, все пак може да влошат качеството на реколтите.

10 МАСЛ. СЕМЕНА: Светона преработка и производство на продукти (млн. тона)

октомври - септември

Преработка 04/05F 03/04 02/03 01/02 00/01

Соя 182.00*169.58* 167.77 160.32 147.53

Памучно семе 29.25* 27.45* 26.11 28.40 26.21

Фъстъци, олющ. 12.12* 11.79* 10.98 13.10 12.23

Слънчоглед 22.40* 23.43* 20.98 18.40 21.17

Рапица 37.40* 35.59* 31.23 34.10 35.78

Сусамово семе 1.84* 1.83* 1.83 1.95 1.69

Палмови ядра 7.97* 7.58* 7.37 6.72 6.55

Копра 5.15* 5.14* 5.15 5.21 5.62

Ленено семе 1.93* 1.93* 1.80 1.91 2.02

Рициново семе 1.14* 1.07* 1.02 1.09 1.26

Общо 301.20*285.39* 274.24 271.20 260.06

Промяна +5.5% +4.1% +1.1% +4.3% +3.5%

Производство на продукти (млн. тона)

10 масла от семена 75.41* 72.11* 68.62 68.12 66.97

Палмово масло 30.30* 28.45* 27.53 25.07 23.81

Общо 105.71*100.55* 96.15 93.19 90.78

Промяна +5.1% +4.6% +3.2% +2.7% +4.8%

Производство на продукти (млн. тона)

9 шрота от м. семена 208.59* 197.06* 189.85 187.28 178.17

Рибен шрот 6.35* 6.30* 6.08 6.44 6.80

Общо 214.94* 203.36* 195.93 193.72 184.97

Промяна +5.7% +3.8% +1.1% +4.7% +3.9%

Световното потребление на 10-те маслодайни семена се очаква да нарастне рязко до 353,6 млн. тона през 2004/05, което с почти 18 млн.тона повече от сезон 2003/04. По-голямата част от нарастването ще бъде в преработката, като известна част ще бъде в употребата за хранителни цели и други видове консумация.

10 маслодайни семена:

Годишна промяна на площите и производството

Световните наличности от маслодайни семена ще бъдат критично ниски на нивото от едва 14% от годишното потребление в края на настоящия сезон, при 16,5% преди една година и 15,6% преди две години. В някои страни наличностите от маслодайни семена са вече твърде недостатъчни, така че ще се наложи допълнително да се преразпредели търсенето през останалите три месеца на настоящият сезон.

Ниските запаси трябва да се допълнят, а това ще бъде възможно само при значително нарастване на производството на маслодайни семена през сезон 2004/05. В случай на неблагоприятни атмосферни условия и загуба на реколта на места в северното полукълбо, цените през юли и/или август ще се покачат.

Световната преработка на 10-те маслодайни семена ще трябва да покаже нарастване над средното за периода септември – октомври 2004/05. Сегашната прогноза за увеличение от 15,8 млн. тона до 301,2 млн.тона на пръв поглед изглежда твърде голяма и може да предизвика съмнение относно това как ще се отрази на световното търсене, предлагане и цени на маслата, както и тези на шротовете. По-обстойният анализ обаче показва, че нарастването в преработката на маслодайни семена е необходимо, за да могат да се произведат необходимите количества растителни масла с цел да се задоволи нарастващото търсене и да се допълнят запасите.

СЛЪНЧОГЛЕД

Изгледите за слънчогледа през сезон 2004/05 са за намаление на световните наличности с около 1,0 млн. тона. Главна причина за това са значително намалените посеви със слънчоглед в Русия, Украйна, Румъния и няколко страни от Европа, за сметка на засети повече зърнени храни. Миналогодишните насаждения със слънчоглед бяха увеличени значително заради измръзването на зимните зърнени храни и зимната рапица. През пролетта на 2004 г. обаче ситуацията не беше такава.

Възможно е световните наличности от слънчоглед да спаднат с повече от 1,0 млн. тона, ако сегашните очаквания за увеличение на аржентинското производство в началото на 2005 година не стане реалност.

Според сегашните оценки световните запаси от слънчоглед в началото на новия сезон ще бъдат сравнително ниски на нивото от едва 1,70 млн. тона, представлявайки едва 6,4% от годишната консумация. Основно изключение ще бъде Аржентина, за която все още се очаква да има наличности от 0,84 млн. тона в края на септември 2004 година. През последните седмици преработката на слънчоглед в Аржентина е съкратена под очакванията заради по-слабия износ на слънчогледово масло.

Световното производство на слънчогледово семе се прогнозира да падне до 25,7 млн. тона през следващия сезон, или с 1,0 млн. тона под нивото от 2003/04 година. Тази оценка се базира на прогнозите за намаление на площите за реколтиране с 13,0 млн. дка до 213 млн. дка и на предполагаемото слабо подобрение на средните добиви. Тази оценка също включва предполагаемо увеличение на площите в Аржентина с 14% до 20,8 млн. дка и нарастване на производството с 0,3 млн. тона до 3,50 млн. тона в началото на 2005 година. Специалистите от Oil World предполагат, че цените на слънчогледовото семе ще бъдат достатъчно атрактивни спрямо тези на соята по време на сеитбата, за да могат да стимулират аржентинските производители да увеличат култивирането.

За Русия и Украйна се очаква спад в производството на слънчоглед през 2004 г. заради значително намаление на площите с общо 13 млн. дка спрямо предходната година за двете страни заедно. За сметка на това са увеличени площите със зърнени култури. Всяка оценка за производството по това време на годината се счита за временна. За Русия тазгодишното производство се очаква да бъде 4,1 млн. тона, при 4,87 млн. тона за миналата година, а за Украйна – 3,9 млн. тона (при 4,35 млн. тона за миналата година). В случай на много добри атмосферни условия е възможно действителното производство да се окаже с 0,1-0,2 млн. тона по-голямо.

СЛЪНЧОГЛЕД : Световно търсене и предлагане(млн. тона)

04/05F 03/04 02/03 01/02 00/01 99/00

Нач. наличности 1.70* 1.72 2.09 2.11 3.13 2.86

Прозводство 25.71* 26.70 23.78 21.58 23.21 26.77

ЕС-15 2.77 3.03 3.33 3.13

Центр. Европа 3.42* 3.94 2.83 2.40 2.20 3.31

Русия 4.10* 4.87 3.68 2.69 3.91 4.15

Украйна 3.90* 4.35* 3.51* 2.25 3.46 2.74

ЮАР 0.68* 0.60 0.64 0.93 0.64 0.53

САЩ 1.13* 1.21 1.11 1.55 1.61 1.97

Аржентина 3.50* 3.20* 3.34* 3.73 2.97 5.76

Турция 0.55* 0.56* 0.82 0.53 0.63 0.82

Др. страни 5.71* 5.29* 5.08* 4.47 4.46 4.36

Общо ресурси 27.41* 28.42 25.87 23.69 26.34 29.63

Изчерпване 25.67* 26.72* 24.15 21.60 24.23 26.50

Преработка (Х-ІХ) 22.40* 23.43* 20.98 18.40 21.17 23.34

Др. употреба 3.27* 3.29* 3.17 3.20 3.06 3.16

Кр. наличности 1.74* 1.70* 1.72 2.09 2.11 3.13

EС-15 (31 юли) 0.28* 0.29* 0.27 0.29 0.42 0.53

Русия (31 авг.) 0.07* 0.13* 0.01 0.02 0.14 0.18

Украйна (30 авг.) 0.03* 0.02* 0.02 0.04 0.03 0.07

ЮАР (30 септ.) 0.26* 0.24* 0.24 0.44 0.35 0.45

Аржентина (30.09) 0.90* 0.84* 0.92 1.10 0.86 1.54

Др. страни 0.20* 0.18* 0.26 0.20 0.31 0.36

Нал./употр. (a) 6.8% 6.4% 7.1% 9.7% 8.7% 11.8%

c. Наличностите в % от текущото им 12-месечно изчерпване.

* приблизителна оценка на Oil World

През 2003 година Румъния произведе обилна слънчогледова реколта от 1,51 млн. тона, прибрана от 11,5 млн. дка, а през 2002 г. са произведени 1,0 млн. тона от 8,6 млн. дка. Нарастването на площите със слънчоглед през 2003 също се дължи на измръзването на някои от зимните реколти – рапица и зимни зърнени храни. През тази година нямаше подобно измръзване, така че намалени ще бъдат площите със слънчоглед. Временната оценка за румънското производство на слънчоглед в размер на 1,27 млн. тона може да се окаже твърде оптимистична за 2004 година.

Предполага се, че и слънчогледовата реколта в САЩ ще бъде по-ниска в размер на 1,13 млн. тона, а в Турция 0,55 млн. тона. В Труция има наблюдатели, които смятат че е възможно през тази година да бъдат произведени 0,6 млн. тона, независимо от намалението на площите. Решаващи в случая ще бъдат атмосферните условия.

Според оценките в периода октомври – септември 2004/05 световната преработка на слънчоглед ще спадне с 1,0 млн. тона, след като през 2003/04 е надхвърлилата очакванията за 23,4 млн. тона. Ще се установи тенденция на нарастване на преработката в страните производителки на суровина. Значително увеличени са производствените капацитети в Русия и Украйна, а стремеът ще бъде те да се ангажират максимално. В резултат се очаква да се намалява износа на суровина за сметка на този на слънчогледово масло и шрот от тези страни.

Преработката на слънчоглед в ЕС-15 се прогнозира да бъде значително намалена с около 0,4 млн. тона в периода август – юли 2004/05. Световният износ на слънчоглед ще падне рязко и ще създаде затруднения на преработвателите от ЕС при намирането на суровина. По-ниските реколти в Русия, Украйна, Румъния и България ще доведат до значителен спад в износа от черноморския регион.

Производството на слънчоглед в ЕС-15 отново ще бъде под средното през тази година. При засяването се запази дългогодишната тенденция на намаляване на площите, а през тази пролет те стигат до едва 6,52 млн. дка във Франция (5% по-малко от миналата година), 1,07 млн. дка в Италия (29% под миналогодишните) 7,84 млн. дка в Испания (1% спад). Общо за ЕС-15 площите възлизат на 16,6 млн. дка (с 5% по-малко от предходната година). Очакванията за увеличаване производството на слънчоглед с 2,72 млн. тона може да се окажат твърде оптимистични, защото предполагат подобряване на средните добиви с 6% до 164 кг/дка.

Първата временна оценка за вноса на слънчоглед в ЕС-15 от страни, които не са членки на съюза, е за едва 1,57 млн. тона в периода август – юли 2004/05, което е с 22% под внесените през 2003/04 количества. Дори тази оценка може да се окаже завишена. От тук следва, че преработката на слънчоглед в ЕС-15 ще падне до ниво по-ниско от това, показано в следващата таблица. Голяма част от преработвателите на меки семена ще се прехвърлят към рапица, стимулирани от доста по-доброто предлагане и по-атрактивните печалби.

EС-15: Търсене и предлагане на слънчоглед(млн. тона)

прогноза август - юли

04/05F 03/04 02/03 01/02 00/01

Нач. наличности .29* .27 .29 .42 .53

Производство 2.72* 2.68 2.77 3.03 3.33

Внос (a) 1.57* 2.01* 1.50 1.15 2.07

Износ (a) .01* .01* .02 .04 .02

Преработка 3.73* 4.11* 3.72 3.77 4.95

Др. употреба (b) .56* .55* .55 .50 .54

Кр. наличности .28* .29* .27 .29 .42

(a) изкл. се търговия в рамките на съюза (b) резултативна величина

* приблизителна оценка на Oil World

РАПИЦА/КАНОЛА

Според последните проучвания в ЕС-25 повечето площи и по-добрите добиви ще повишат производството на рапица до 13,0 млн. тона през 2004 г. Това е с 1,9 млн. тона над необичайно ниското миналогодишно производство, но все още изостава от рекордните 14,2 млн. тона, постигнати преди пет години. Площите, които ще подлежат на реколтиране в ЕС-25 ще бъдат увеличени с 2,7 млн. дка, което прави 7% и се очаква да достигнат рекордните 44,1 млн. дка. Атмосферните условия като цяло са благоприятни, даже отлични. Началото на жътвата скоро ще започне и ще се развие с пълна сила във втората част от месец юли.

По-нататъшното нарастване на световното производство на рапица/канола ще направи възможно да се увеличи световната преработка с 2,6 млн. тона до ре