Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел
"Маркетинг" към дирекция "Икономическа политика".

Бюлетинът включва анализ и прогноза за вътрешния и международен пазар на маслодайни култури и растителни масла през пазарната 2004/05 и перспективите за 2005/06. За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Агростатистика" към МЗГ, "Информационно обслужване" АД към МФ, Агенция "Митници", "САПИ"
ООД, Национална служба по зърното и фуражите, НСИ, дирекция "Растениевъдство и контрол на качеството на пресните плодове и зеленчуци"- МЗГ, ДФ "Земеделие", Департамента по земеделие на САЩ, "Oil World" и др.

Балансът на слънчоглед и растителни масла, представен в този бюлетин, е съставен по експертна оценка и няма официален характер.

Съставил: Ралица Дечева - младши експерт отдел "Маркетинг"

Отдел "Маркетинг" разработва ситуационно-перспективни анализи за зърно (пшеница, ечемик, царевица, ориз), технически култури (слънчоглед, тютюн), плодове и зеленчуци, вино и винено грозде, мед, животновъдство, млеко- и месо производство.

За отзиви и препоръки: Ралица Дечева – тел. 02/985-11-533,
e-mail: r_decheva@mzgar.government.bg

Министерство на земеделието и горите; гр.София 1040, бул."Христо Ботев"55

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ И РАСТИТЕЛНИ МАСЛА за 2004/051

ПРОИЗВОДСТВО НА МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ – реколта `2004 и
прогноза за реколта `2005

Маслодайни култури – реколта `2004

През 2004/05 година при маслодайните култури, отглеждани в страната, бе отчетена тенденция на увеличение на средните добиви и респективно на производството и при трите маслодайни култури – маслодаен слънчоглед, рапица и соя. Благоприятните климатични условия (влажното време през вегетационния период) допринесоха за формиране на по-високи добиви и увеличение на производството,
въпреки намалението при засетите площи на разглежданите култури.

Слънчоглед

По данни на дирекция "Агростатистика",МЗГ през стопанската 2004/2005
година се наблюдава значително увеличение на производството на слънчоглед спрямо предходните няколко години.

През 2004/05 бяха засети общо 5 982 хил. дка слънчоглед (в т.ч. 5 594 хил. дка са с маслодаен и 388 хил.дка - с шарен слънчоглед) (Табл.2). Реколтирани бяха общо 5 928 хил. дка. Тези равнища надвишават оптималния размер на площите със слънчоглед (4 млн. дка), но са под нивата от предходната маркетингова 2003/04 година. Причина за големия размер на засетите площи от реколта `2003 бе измръзването на есенните култури и презасяването на част от площите им с пролетници.

За реколта `2004 бе отчетено производство в размер на 1 079 хил. тона
слънчоглед, което е с 37% над реколта `2003 и с 67 % повече от реколта `2002. Причина за това е нарасналият с около 52% спрямо предходната година среден добив от реколта `2004 (182 кг/дка), в резултат на благоприятните агрометеорологични условия през сезона.

Прегледът на производството по райони показва, че с най-голям дял от цялото производство на слънчоглед, реколта `2004 е Североизточният район с 38 %, следван от Северен централен (30%), където е регистриран най-високият добив – 206 кг/дка.

Показателите на маслодайния слънчоглед `2004 следват същите тенденции както при данните за слънчоглед общо (табл. 2). Отчетени са намаление на засетите и реколтираните площи и увеличение на средния добив и на производството спрямо предходната реколта. През 2004 г. са произведени 1 026 хил. тона маслодаен слънчоглед (при 760 906 тона произведени през 2003 г.), а средният добив възлиза на 185 кг/дка – с 54 % над този от реколта `2003.

При шарения слънчоглед се наблюдава тенденция на увеличение и на трите показателя – площи, среден добив и производство спрямо предходната реколта `2003, като най- голямо бе нарастването на производството – с 91% и на средния добив – от 80 кг/дка на 139 кг/дка.

В сеитбооборота при слънчогледа от реколта `2004 най-висок е делът на
предшественици пшеница и ечемик – общо 55,5%. Увеличен е делът на площите, засети след царевица -15,5%, след себе си и върху угари.

Зимна маслодайна рапица

Малкото и неравномерно разпределени валежи през м. септември 2003 г. доведоха до късното развитие на рапицата от реколта `2004 .

Настъпилото засушаване през пролетта на 2004 г. (март-април) беше
неблагоприятно, но падналите обилни дъждове през май и началото на юни дадоха тласък в развитието на посевите с рапица и бяха причина за рекордното увеличение на добивите. Ръстът на средния добив от 89 кг/дка през 2003/04 на 199 кг/дка за реколта `2004 бе причина за увеличението на производството през 2004/05.

По данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ при рапицата от реколта `2004 е отчетено увеличение на производството с 98% спрямо предходната година до 22 388 тона, въпреки по-ниския размер на засетите и реколтирани площи.

Най-голям дял в производството на рапица през 2004/05 заема Североизточният район, където, поради увеличението на реколтираните площи и високия среден добив (200 кг/дка), бе формирано производство от 15 500 тона (Приложение № 2). Следват Северозападният и Северно централният райони.

Соя

Основен фактор за ниското равнище на производство на соя в страната е затруднената реализация на суровината и липсата на преработвателни предприятия за соя. Тези са причините за намалението на засетите площи със соя през 2004 г. с над 2 хил. дка спрямо тези за реколта `2003 г.

Въпреки намаления размер на площите, данните на дирекция "Агростатистика", МЗГ за соята от реколта `2004 отчитат увеличение на производството спрямо предходната реколта до 640 тона (за сравнение през 2003/04 са произведени 584 тона соя, табл.1). Причина за това е по-високият среден добив - 188 кг/дка, при 112 кг/дка за
реколта `2003. Нарастването на добивите от соя `2004 с 68% спрямо предходната година се дължи на промяна в технологията на отглеждане, завишената употреба на хербициди и правилната обработка на почвата.

Част от агротехническите мероприятия при слънчогледа и рапицата от
реколта `2004 са представени в долната таблица. Върху по-голяма площ е извършено единствено азотно торене, докато делът на парцелите, третирани с калиеви и фосфорни торове, е нисък. Използвани са предимно хербициди.

По данни на дирекция "Агростатистика" на МЗГ, около 93% от площите със слънчоглед от реколта `2004 са засети с окачествени семена, като този процент варира в различните райони на страната.

Състояние и прогнози за развитието на реколта ` 2005

Слънчоглед

По информация на НИХМ, студеното за сезона време през по-голямата част от първото и второто десетдневие на месец март 2005 г. забави подготовката на почвата за сеитба на пролетните култури. В средата на март настъпи подобрение на условията за провеждане на сезонните полски работи и през втората половина на месеца започна сеитбата на слънчогледа в Южна България и на места в североизточните райони на
страната.

В началото на април 2005 г. настъпи краткотрайно, но чувствително захлаждане на времето, което ограничи развитието на земеделските култури. В средата на първото десетдневие настъпи подобрение на топлинните условия и ускоряване вегетацията на земеделските култури, последвано от ново захлаждане в средата на месеца. Дневните
температури чувствително се понижиха с 5-10º С. Падналите валежи в по-голямата част на страната подобриха условията за протичане на началните етапи от вегетацията на ранните и средноранните пролетни култури. Недостигът на влага на много места в Южна България пък забави поникването на слънчогледа и другите пролетници в тези
райони. До края на април развитието на земеделските култури протече при близки до нормата топлинни условия, като при слънчогледа и царевицата, засети през първата половина на април, се наблюдаваше поникване и листообразуване.

По прогнозни данни на дирекция "Агростатистика" на МЗГ, засетите площи със слънчоглед от новата реколта се оценяват на около 5,6 млн. дка, отчитайки намеренията на земеделските производители да намалят площите със слънчоглед с 6% спрямо предходната 2003/04 година. На база това равнище на засети площи и условието за благоприятно развитие на посевите се очаква производството да е на ниво близко до предходните две реколти и да се движи в интервала 700-900 хил.тона.

При проведено обследване на посевите с маслодаен слънчоглед (през м.май) е установено нарастване на площите, спрямо намеренията на земеделските производители през есента. Очакванията са площите при слънчогледа да надминат 6 млн. дка.

Зимна маслодайна рапица

По прогнозни данни на Съюза на производителите на рапица, маслодайни и протеинови култури в България, засетите през есента на 2004 г. площи със зимна маслодайна рапица възлизат на 120-130 хил. дка.

Климатичните условия в началото на сезон 2004/05 бяха сходни на тези в предходната стопанска година. Сухото време през м. септември 2004 г. отказа част от земеделските производители да засеят рапица, а засетите посеви стартираха своето развитие по-късно. Последвалите месеци (октомври, ноември, декември 2004 г.) бяха много благоприятни по отношение на влага и температура, както за зимната маслодайна рапица, така и за останалите зимни житни култури.

По данни на Съюза на производителите на рапица, маслодайни и протеинови култури в България, през м. февруари 2005 г. се наблюдаваше "изтегляне" на част от посевите, което доведе до пропадане на 10-12% от площите. Прогнозите на Съюза са за
средни добиви от рапица `2005 около 150 – 180 кг/дка и производство около 15 -17 хил. тона.

По информация на съюза, засетите площи с пролетна маслодайна рапица `2005 са около 6-7 хил. дка, от които се очаква да бъдат произведени 780 тона при среден добив от 130 кг/дка.

Соя

Падналите валежи през май 2005 г. веднага след сеитбата повлияха
благоприятно на посевите със соя, които поникнаха повсеместно. На този ранен етап развитието на растенията е добро.

ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ПРЕДЛАГАНЕТО НА СЛЪНЧОГЛЕД

В резултат от значителното увеличение на производството, предлагането на слънчоглед през настоящата 2004/05 маркетингова година се очаква да достигне 1 055 хил. тона.

Начални стокови наличности

Преходният остатък от слънчоглед общо през 2004/05 маркетингова година бе в размер на около 12 хил. тона.

Производство

За нуждите на баланса общото производство на слънчоглед (маслодаен и шарен) е коригирано с отчетения от дирекция "Агростатистика" процент на примеси за отделните реколти.

По данни на дирекция "Агростатистика" на МЗГ, през 2004/05 са произведени 1 025 727 тона маслодаен слънчоглед и 53 105 тона шарен слънчоглед, формиращи общо производство от 1 078 832 тона. Благоприятните агрометеорологични условия допринесоха за висок среден добив и значително увеличение на производството спрямо
предходната реколта `2003, която също беше добра в количествено отношение поради големия размер на засетите площи със слънчоглед (Причината бе презасяването на част от площите на зимните култури с пролетници).

Внос

По данни на Агенция "Митници", от началото на пазарната 2004/2005 година (1 септември 2004 г.) до края на м. април 2005 г., са внесени 3 903 тона слънчоглед (тарифна позиция 1206), от които 1 491 тона са семена за посев, 2 163 тона маслодаен и 249 тона шарен слънчоглед.

По оперативни данни на Агенция "Митници", към 12 юни 2005 г. са внесени общо 3 912 тона слънчоглед общо.

Вносът на маслодаен слънчоглед през настоящата 2004/05 маркетингова година, както и през 2003/04, се осъществява главно от Молдова, тъй като експортните цени на молдовския слънчоглед са по-ниски от вътрешните. От тази държава за периода септември 2004 г. – април 2005 г. са внесени 2 001 тона, на средна цена от 226 щ.д./тон.

До края на 2004/2005 година не се очаква внос на значителни количества черен маслодаен слънчоглед, тъй като преработката на слънчоглед в страната през оставащите месеци на маркетинговата година е изцяло подсигурена със суровина.

ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА СЛЪНЧОГЛЕД

Потреблението на слънчоглед през сезон 2004/05 се предвижда да бъде в размер на 982 хил. тона, като се наблюдава нарастване спрямо предходните години както на преработката, така и на износа.

Употреба за семена

За сеитбата на реколта `2004 са изразходвани 3 хил.тона семена.
Употребата на семена за сеитбата на слънчогледа за реколта`2005 се оценява на около 3 хил.тона на база прогнозите за размера на засетите площи през пролетта на 2005 г.

Употреба за производство на слънчогледово масло

Очаква се преработеното количество маслодаен слънчоглед за цялата 2004/05 да възлезе на около 450 хил. тона, като резултат от увеличеното предлагане на слънчоглед. От тях се предвижда да бъдат произведени 158 хил. тона слънчогледово масло.

Друга употреба

През 2004/05 се очаква употребата на слънчоглед за други цели (директна консумация на слънчоглед като семки , за производство на халва и др.) да се запази на равнището от предходната маркетингова година - около 29 хил.тона.

Износ

По данни на Агенция "Митници", за периода от началото на маркетинговата 2004/2005 година (1 септември 2004 г.) до края на м. април 2005 г. са изнесени 416 393 тона слънчоглед, от които 377 785 тона маслодаен 38 431 тона шарен и 178 тона семена за посев.

По оперативни данни на Агенция "Митници", за периода 1 септември 2004 г. - 12 юни 2005 г. износът е достигнал до общо 473 897 тона слънчоглед.

Направленията, за които е насочен експортът на слънчоглед през настоящата маркетингова година, са традиционните - ЕС и Турция. Към 30 април 2005 г., за ЕС-25 са изнесени общо 55 225 тона слънчоглед, а за Турция – 342 957 тона (или 82% от общия износ за същия период- 416 393 тона слънчоглед). Една от причините за високия темп на експорт за Турция е, че от 1 януари 2005 г., с цел осигуряване на
преработвателните си мощности със суровина, страната намали митото при внос на слънчоглед от 27% на 20%.

Добрата реколта `2004 от слънчоглед, както и очерталата се през първите месеци на 2005 г. ситуация на недостиг на слънчоглед на световните пазари и съответно нарастване на международните цени, благоприятстваха експорта на български слънчоглед през настоящата маркетингова година. Очаква се до края на сезона да бъдат
изнесени общо около 490-500 хил. тона слънчоглед .

От своя страна тенденцията да се увеличава износа на слънчоглед намалява възможностите на местната преработвателна промишленост да генерира приходи.

Според експерти по-рационално е слънчогледът да се преработи в страната – производител и да се изнася масло.

ЦЕНИ НА МАСЛОДАЕН СЛЪНЧОГЛЕД

Цени на едро на маслодаен слънчоглед

Изкупуването на слънчогледа традиционно е най-активно в първите два-три месеца след прибирането на реколтата както от страна на маслопреработвателните предприятия, с цел подсигуряване на необходимата суровина, така и от страна на износителите, които се стремят да експортират за кратък период от време по-големи
количества, избягвайки натрупване на разходи по съхранение на продукцията.

Кампанията по изкупуване на маслодайния слънчоглед започна през м.
септември 2004 г. на нива от 332 лв./тон, което равнище бе малко над цената, при която стартира стопанската 2003/04 г. В условията на изострена конкуренция между маслопреработватели и износители, през следващите месеци цените нарастваха непрекъснато. По данни на "САПИ" ООД, през м. октомври средната изкупна цена на
маслодайния слънчоглед бе 358 лв./тон, през м. ноември -377 лв./тон и декември - 386 лв./тон.

През предходните два сезона се наблюдава тенденция за стартиране на
изкупната кампания на маслодаен слънчоглед при нива от 320 -360 лв./тон, нарастване на цените към м. декември, последвано от застой и постепенно понижение през оставащите месеци до края на съответната стопанска година. През настоящата 2004/05 година нарастването на цените на маслодайния слънчоглед продължи и през първите
месеци на 2005 г. като резултат от засиленото експортно търсене на суровината. Основен фактор, определящ тази тенденция е засиленото търсене на слънчоглед за Турция и недостатъчния обем на предлагания за износ слънчоглед от Русия и Украйна, така и в почти всички страни на ЕС (с изключение на Унгария и Испания, където реколтите са по-големи от очакванията).

На 23 – та борсова сесия за зърно на Софийската стокова борса /ССБ/
(8-10 юни 2005 г.) липсваха контракти за маслодаен слънчоглед. Отчетено бе предлагане на слънчогледов шрот на цена от 240 лв./тон без ДДС, но купувачи не се появиха.

На Пловдивската стокова борса в началото на юни 2005 г (8-10 юни)
търсенето на маслодаен слънчоглед се консолидира около ниво 390 лв./тон без ДДС, а предлагането поддържаше цени от 420 лв./тон. На близки до тези равнища бяха и цените през същия период на 2003 г. и 2004 г.

Достигнатите равнища на изкупните цени през настоящата маркетингова
2004/05 година позволяват селскостопанските производители да покрият разходите си по отглеждане на слънчогледа и да формират известна печалба.

От значение за световния пазар на слънчоглед през изминалите месеци на настоящия сезон бе слабото производство на слънчоглед в Русия и Украйна, както и в повечето страни на ЕС. В допълнение към ограничените експортни възможности на Украйна е и много ниското маслено съдържание на украинския слънчоглед през настоящата маркетингова година, което според специалисти може да превърне Украйна в нетен вносител на суровина пред следващите няколко месеца.

Важен е също фактът, че Русия и Украйна не предлагат слънчоглед за износ в такива големи количества, както България (год.експорт под 100 хил. тона), а го преработват в местните маслопреработвателни предприятия и експортират сурови масла.

В резултат от тази ситуация, може да се очаква през оставащите месеци на маркетинговата година цените на маслодаен слънчоглед на международните пазари да се движат в посока на нарастване. Това ще даде възможност на българските износители да осъществяват ефективен експорт.

Разходи при производство на маслодайни култури – слънчоглед

По информация на "САПИ" ООД, през 2004/05 г. разходите за отглеждане на 1 дка слънчоглед са в границите от 40 до 65 лв./дка. Най-голямо влияние върху тяхното равнище оказва цената на механизираните услуги и преди всичко цената на дизеловото
гориво, което през 2004 г. се повиши с близо 18%. При използване на собствена техника разходите за производство намаляват с 20%. Използването на семена от елитни сортове също увеличава разходите на единица площ с 2 до 5 лв./дка. Торовете и препаратите за растителна защита се внасят според финансовите възможности на земеделските стопани, а голяма част от производителите не застраховат посевите с цел намаляване на производствените разходи.

При посоченото равнище на средни разходи и реализирания среден добив от 182 кг/дка средно за страната, себестойността на продукцията от слънчоглед, реколта `2004 е 270 – 332 лв./тон. Средните изкупни цени, наблюдавани от началото на сезона до настоящия момент (м. май.), успяват да покрият това равнище и да гарантират известна
печалба за производителите.

Износни цени на маслодаен слънчоглед

Износът на слънчоглед от България се осъществява при различни условия на доставка от страна на търговците. Партидите се експортират по море (при услови на доставка FOB3 Българско черноморско пристанище) и посредством жп транспорт основно за Турция (франкировка DAF българска граница). На тази основа се определят експортните цени на маслодаен слънчоглед.

При условията на доставка FOB Българско черноморско пристанище през периода септември 2004 г – април 2005 г. са изнесени 97 560 тона маслодаен слънчоглед при средно претеглена цена 285 щ.д./тон. За сравнение, за същия период на 2003/04 при тази франкировка са експортирани 78 748 тона при средно претеглена цена от 226 щ.д./тон.

До месец април на настоящата 2004/05 са експортирани 231 490 тона
слънчоглед при средно претеглена цена от 296 щ.д./тон DAF българска граница.

ЕС е най-големият световен вносител на маслодаен слънчоглед. Вносът се осъществява по море, главно от Русия и Украйна, при условие на доставка CIF Ротердам; ЕС Долен Рейн. Вносните цени на маслодаен слънчоглед в ЕС са представителни международни цени, които влияят на международната търговия, тъй като ЕС заедно с Турция осъществява внос на около 90% от предлагания на международните пазари слънчоглед.

През маркетинговата 2004/05 година цените на маслодаен слънчоглед при внос в Европейския съюз са на равнища под тези от предходната 2003/04 година.

Износните цени на български маслодаен слънчоглед през 2004/05 поддържат по-ниски равнища спрямо цените на слънчогледа при внос в ЕС, създавайки възможност за конкурентен експорт от страна на българските търговци.

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО И РЕАЛИЗАЦИЯТА НА
МАСЛОДАЕН СЛЪНЧОГЛЕД

Усвоени средства по програмите на ДФ "Земеделие" за подпомагане на
производителите на маслодайни култури реколта `2004

През 2003/04 година беше предоставена целева субсидия за закупуване на сертифицирани семена за посев от черен маслодаен слънчоглед, реколта `2004 в размер на 6 млн. лева. По данни на ДФ "Земеделие", усвоените средства по целевата субсидия възлизат на 5 991 339,27 лв. Сключени са 971 договора за сеитба на 1 497 915 дка черен маслодаен слънчоглед.

Политика на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производителите на маслодайни култури реколта 2005

На свое заседание от 11.02.2005 г ДФ "Земеделие" откри целева субсидия за закупуване на сертифицирани семена от черен маслодаен слънчоглед, реколта `2005, предвидена в размер на 7 600 000 лв. Средствата се предоставяха за закупуване на посевен материал от регистрирани по съответния ред търговци при норматив 3,50 лв./дка.

Срокът за подаването на документите бе 29.04.2005 г., а усвояването продължи до 20.05.2005 г. Усвоени бяха 7 431 233 лв. за сеитбата на слънчоглед върху 2 123 220 дка. Сключените договори са 1 464 бр.

На 18.03.2005 г. бе открита целева финансова линия за закупуване на минерални торове за подпомагане производителите на царевица за зърно и слънчоглед. Отпуснати бяха 12 500 000 лв. за финансиране на част от разходите за торене на посевите с царевица и слънчоглед, реколта`2005. Земеделските производители се задължават да възстановят отпуснатия кредит, заедно с 3% годишна лихва от деня на
получаването в срок до 09.12.2005 г.

През април 2005 г. във връзка с появата на полски гризачи сред есенните посеви ДФ "Земеделие" откри целева субсидия за подпомагане на земеделските производители в борбата с обикновената полевка в размер на 500 000 лв. На производителите, които са разорали площи с есенници, за да ги презасеят с пролетници, се отпуснаха по
10,00 лв./дка за 5 000 дка. Средствата по тази целева субсидия се усвояват до 20.06.2005 г.

За субсидиране на есенната сеитба на рапица, реколта `2005 бе одобрен ресурс от 240 000 лв. По тази финансова линия ДФ "Земеделие" финансира част от разходите за закупуване на семена за посев на рапица и предостави на земеделските производители до 3.50 лв./дка. Усвоените средства по нея възлизат на 231 015 лв., сключени са 51 договора за подпомагане сеитбата на рапица върху 66 004 дка.
За реколта `2006 от рапица бе открита Целева субсидия за подпомагане
производителите на рапица, реколта 2006 и утвърден ресурс в размер на 250 000 лв.

Външнотърговски режим

Внос на семена за посев и семена за преработка от маслодайни култури в България

Вносът на маслодайни култури от страните-членки на ЕС е напълно
либерализиран по отношение на маслодайния и шарения слънчоглед, соята и рапицата. С нулево мито се внасят както семената за посев от посочените култури, така и тези, използвани за получаването на масло.

Страните от ЦЕФТА ползват нулево мито при внос на слънчогледови семена за посев, както и при вноса на соя и рапица.

През 2005 г. вносът на соя (позиция 1201), рапица (позиция 1205) и семена от слънчоглед за посев (позиция 1206 00 10) от Молдова и Босна и Херцеговина е безмитен по силата на подписаните споразумения между двете страни и България. Предоставената концесия се прилага на реципрочен принцип.

Износ на маслодайни култури и семена за посев от България

През 2005 г. при внос на български слънчоглед, рапица и соя в страните-членки на ЕС се прилагат действащите мита за трети страни без преференции. Вносът на български маслодайните култури и техните семена в страните от ЦЕФТА, Молдова и Босна и Херцеговина е безмитен.

Съгласно споразумението за свободна търговия с Турция, ежегодно в периода 1.01 – 31.08. България може да изнася 25 000 т слънчоглед (шарен и маслодаен) за Турция при нулево мито. Годишната квота за 2005 г. беше изпълнена още през м. януари.

При внос на рапицата в Турция България ползва преференция за внос на неограничено количество от маслодайната култура при нулева ставка на митото.

РАСТИТЕЛНИ МАСЛА

ФАКТОРИ НА ПРЕДЛАГАНЕ НА РАСТИТЕЛНИ МАСЛА

Производство на слънчогледово масло

В баланса на растителни масла е отчетено производството само на
слънчогледово масло, тъй като производството на останалите растителни масла е незначително. В предлагането участват и другите видове масла (соево, рапично, палмово и маслиново масло), тъй като те се включват в консумацията чрез смесването им със слънчогледово или под формата на мазнина за пържене.

В резултат на добрата реколта `2004 от слънчоглед през настоящата
маркетингова 2004/05 се очаква производството на слънчогледово масло да нарасне до 158 хил. тона (при 137 хил. тона през 2003/04).

Внос

През 2003/04 са внесени 672 тона сурово и 786 тона рафинирано слънчогледово масло, главно от Молдова, Украйна, Турция и Македония.

По данни на Агенция "Митници" през периода септември 2004 г.–
април 2005 г. са внесени 703 тона слънчогледово масло, от които 26 тона сурово и 677 тона рафинирано. От останалите масла за същия период са внесени съответно соево – 5 987 тона, палмово – 8 514 тона, маслиново - 337 тона и рапично - 14 тона.

Вносът на сурово слънчогледово масло е почти изцяло от Аржентина – 25,3 тона, а най-голям внос на рафинирано масло е осъществен от Турция – 389 тона при средна цена от 820 щ.д./тон.

През следващите няколко месеца до края на 2004/2005 маркетингова година не се очаква съществен внос както на сурово, така и на рафинирано слънчогледово масло, поради по-голямото производство през сезона. Вносът на останалите растителни масла се предвижда да бъде на равнище от около 18 хил. тона.

ФАКТОРИ НА ПОТРЕБЛЕНИЕ НА РАСТИТЕЛНИ МАСЛА

Пряка консумация на растителни масла

Консумацията на растителни масла през посочените в баланса години е
определена на база данните за населението на страната и годишната консумация на растителни масла средно на човек от населението (по данни на НСИ).

През маркетинговата 2004/05 година се предвижда пряката консумация да се запази на нивото от предходните две години - 101 хил. тона.

Индустриална употреба

Индустриалната употреба на масла през 2004/05 се оценява на 28 хил. тона, което е близко до употребата през 2003/04. Тя включва потреблението им в промишлеността (консервна, рибна, захарна) за производство на хранителни маслопродукти (майонези и маргарини) и за технически цели (производство на бои, лакове и др.).

Износ на слънчогледово масло

В баланса износът от България на растителни масла е представен само от слънчогледовото. Останалите масла (соево, рапично, палмово) не са отчетени поради незначителния обем на експорта им.

През маркетинговата 2003/2004 година, по данни на Агенция "Митници", са изнесени 18 157 тона сурово слънчогледово масло, при средна цена от 573 щ.д./тон. Износът е предназначен предимно за: Македония – 8 595 тона, Югославия – 3 751 тона, за Египет и страните от ЕС.

Износът на рафинирано слънчогледово масло през същата маркетингова година е в размер на 2,8 хил. тона.

От началото на настоящата 2004/05 година експортът на сурово слънчогледово масло се активизира значително. За периода от 1 септември 2004 г. до 30 април 2005 г. са изнесени 38 171 тона сурово масло. Най-големи количества са изнесени за Турция – 10 767 тона, а за страни от ЕС е осъществен експорт на 8 598 тона нерафинирано масло.

По данни на Агенция "Митници", от началото на настоящата маркетингова година (1 септември 2004 г.) до 30 април 2005 г. е осъществен експорт на 5 531 тона рафинирано слънчогледово масло, при средна цена от 724 щ.д./тон.

Причина за двойното нарастване на експорта на слънчогледово масло от България спрямо предходната 2003/04 година е от една страна увеличеното с 15% производство на слънчогледово масло през 2004/05 пазарна година, а от друга - намалените слънчогледови реколти в Русия и Украйна и съответно по-малкият износ на слънчогледово масло от тези страни.

Пазарната ситуация през следващите няколко месеца се прогнозира да бъде благоприятна за експорт на българско слънчогледово масло, като може да се очаква да бъдат изнесени около 50 хил. тона сурово и 7 хил. тона рафинирано слънчогледово масло.

ЦЕНИ НА СЛЪНЧОГЛЕДОВО МАСЛО

Международни цени на растителни масла

И през настоящата 2004/05 най-високи ценови равнища на международните пазари поддържа слънчогледовото масло с прогнози за средно годишна цена от 710 щ.д/тон. Близко до това равнище се очаква да се търгува и рапичното масло.

При останалите масла - соевото и палмовото, се очертава тенденция на понижение след достигнатите през сезон 2003/04 пикови равнища за последните 4 години масло (633 щ.д./тон при соевото и 481 щ.д./тон при палмовото).

Износни цени на слънчогледово масло

По данни на агенция "Митници", от началото на маркетинговата 2004/05 година до месец април 2005 г. са изнесени 9 198 т сурово слънчогледово масло при средно претеглена цена 545 щ.д./тон EXW и 1 460 тона рафинирано масло при средно претеглена цена 702 щ.д./тон EXW.

Вносни цени на растителни масла в България

Внесените количества растителни масла през периода септември 2004 г. – април 2005 г. по митнически декларации (Приложение № 10) възлизат на:

при средно претеглени цени DAF :

• Сурово слънчогледово – 27 тона на цена 853 щ.д./тон;
• Рафинирано слънчогледово – 384 тона на 819 щ.д./тон;

при средно претеглени цени CIF :

• Рафинирано палмово – 1 004 тона на 531 щ.д./тон
• Рафинирано соево - 4 тона на 835 щ.д./тон

Цени с ДДС на производител на наливно рафинирано слънчогледово
масло По данни на "САПИ" ООД, цените на производител на наливно слънчогледово масло през настоящия сезон са относително стабилни, като се движат в интервала 1 354 – 1 403 лв./тон с ДДС. Тези цени са по-ниски спрямо регистрираните през последните две маркетингови години.

Прави впечатление, че цените на слънчогледовото масло не следват
наблюдаваната тенденция на увеличение на изкупните цени на слънчогледа. Това се обяснява с търсенето на слънчоглед в по-голяма степен за износ, отколкото за преработка. В допълнение е и фактът, че производителите на масло се стремят да закупят необходимите им за цялата стопанска година количества в началото на изкупната кампания, когато цените на слънчогледа са все още относително ниски.

От друга страна, много маслопреработвателни предприятия финансират
земеделските производители за разходите по отглеждане на слънчоглед, при предварително договорени изкупни цени (в повечето случаи доста по-ниски от пазарните).

Тъй като основните количества слънчоглед бяха изкупени на цени от 320-360 лв./тон, до края на маркетинговата 2004/05 година себестойността на слънчогледовото масло ще се формира на база на тези цени на суровината и продажните цени на слънчогледово масло не се очаква да претърпят съществена промяна.

Цени на дребно на слънчогледово масло

Цените на дребно на слънчогледовото масло през 2004/05 следват тенденцията на цените на производител. По данни на "САПИ" ООД за периода септември 2004 г.– март 2005 г. цените на слънчогледовото масло се движеха в интервала 1,68 - 1,78 лв./л, като се прогнозира да останат стабилни до края на сезона.

ВЪНШНОТЪРГОВСКИ РЕЖИМ

Внос на растителни масла в България

Вносът на сурово слънчогледово масло в България се осъществява при ставка от 10%, докато рафинираното се облага с 15%.

Рапично масло се внася при 6,4% мито за суровото и 7% за рафинираното.

При вноса на сурово соево масло за хранителни цели и рафинирано палмово масло се прилага автономна мярка за суспендиране на митата за 2005 г., като размерът на митническата ставка е съответно 3,2% за соевото и 3,8% за палмовото.

Вносът на соево, палмово, сурово и рафинирано масло от шафран с произход от ЕС и през 2005г. е безмитен.

Съгласно договореностите с ЕС, България ежегодно предоставя квота за
безмитен внос на слънчогледово масло с произход от Общността в размер на 3 000 тона и период на действие 01 юли на текущата – 30 юни на следващата година.

Към 15.06.2005 г. по нея са внесени 18,6 тона слънчогледово масло.
С влизането в сила на новите договорености в ЕС (1 юли 2005 г.) вносът на сурово шафраново масло от страните на ЕС ще бъде безмитен и неограничен.

С нулева ставка се облагат внесените в България количества соево и палмово масло за страните на ЦЕФТА. Румъния ползва преференции при внос на сурово и рафинирано слънчогледово масло в рамките на квота от 400 тона годишно и 5% мито за суровото и 7% - за рафинираното масло. По нея към 15.06.2005 г. е отчетен внос на общо 166 тона .

Съгласно споразумението за свободна търговия между Турция и България, от 2000 г. страната ни предоставя ежегодно тарифна квота за внос на рафинирано слънчогледово масло в размер на 500 тона при 10,5% преференциално мито.

Количества над импортната квота се внасят в България при общите ставки на митата.

Към 15.06.2005 г. Усвоеното количество по тази квота е 212,3 тона.

Суровите масла се внасят при общите мита в българската тарифа.

От 2004 г Молдова ползва квота за безмитен внос на сурово слънчогледово масло от 200 т. , а палмовото масло (1511) се внася неограничено с нулево мито.

През 2004 г. между Босна и Херцеговина и България беше сключено
двустранно споразумение, което предвижда вносът на палмово масло у нас да се осъществява при нулева ставка на митото неограничено.
От 2004 г. Сърбия и Черна гора може да внася рапично масло безмитно и неограничено.

Износ на растителни масла от България

Износът на слънчогледово масло е напълно либерализиран .
През 2003 г. бе договорено ЕС ежегодно да предоставя квота за безмитен внос на сурово и рафинирано слънчогледово и шафраново масло с произход от България в размер на 3 000 тона. Квотата бе за периода 1 юли на текущата – 30 юни на следващата година. За 2004/05 маркетингова година тя беше усвоена още през м. септември 2004 г.

При износа на останалите растителни масла (соево, рапично, палмово) от България за ЕС се ползват преференции за внос в Общността на неограничени количества при нулева ставка на митото.

От 1 юли 2005 г. според приетите нови договорености с ЕС вносът на
слънчогледово, шафраново и памучно масло (тарифна позиция 1512) в Общността също ще бъде неограничен и безмитен.

За Турция България може да изнася ежегодно 15 000 т сурово слънчогледово масло при 50% намаление на общото мито от митническата тарифа на Турция.

Количества над така определените в импортните квоти се внасят при общите ставки на митата.

От 2004 г., по силата на сключеното със Сърбия и Черна гора споразумение, България може да изнася сурово слънчогледово масло (1512 11 910) при 10% в рамките на квота от 100 тона и 1 000 тона рафинирано слънчогледово масло (1512 19 900) при ставка от 15%. Рапичното масло се изнася неограничено с нулево мито.

От 2004 г. България може да внася в Молдова рафинирано слънчогледово масло (тарифна позиция 1512 19) при нулево мито в рамките на квота от 200 тона.

През 2004 г. между Босна и Херцеговина и България беше сключено
двустранно споразумение, предвиждащо неограничен внос на палмово масло при нулева ставка на митото.

От 2003 г. за Албания изнасяме сурово слънчогледово масло (1512 11 91) с нулево мито в рамките на квота от 300 тона .

СВЕТОВНО ПРОИЗВОДСТВО И ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ
МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ И МАСЛАТА, ПРОИЗВЕЖДАНИ ОТ ТЯХ

Световно производство и потребление през 2004/05 г.

Недостигът на маслодайни семена през сезон 2003/04 беше предизвикан от значителните загуби на соева реколта в САЩ и Южна Америка и спад в световното производство с 184,9 млн. тона. Въпреки че производството на повечето останали маслодайни семена беше увеличено, световното търсене на 7-те маслодайни семена (в т.ч. соя, памучно семе, фъстъци, слънчоглед, рапица/канола, палмови ядра, копра) през миналия сезон надхвърляше с 5,6 млн. тона производството.

В резултат на горните факти, в началото на настоящия сезон се получиха съответно по-ниски начални наличности от маслодайни семена. Специалистите специално обръщат внимание, че производството на семена през миналия сезон е твърде ниска база за сравнение.

Въпреки увеличаващата се консумация, през сезон 2004/05 производството на маслодайни семена все още надхвърля търсенето с около 21 млн. тона. Това ще доведе до значително нарастване на запасите от 7-те маслодайни семена в края на този сезон до 68,8 млн. тона. И при все, че те няма да бъдат толкова обременителни, колкото се
предполагаше по-рано, все пак едно съотношение на световните запаси спрямо годишното потребление от 19,7% предполага изобилие, като се сравнява с 14,6% в края на миналия сезон и 16,8% през есента на 2003 година.

СЛЪНЧОГЛЕД

Досега през сезона цените на слънчогледа и неговото масло не следваха тенденцията на спад, наблюдавана при конкурентните маслодайни. Спадът в световното производство на слънчоглед с около 1,5 млн. тона и предизвиканото намаление на преработката изцедиха запасите от слънчогледово масло в много от страните, където тази стока е от голямо значение. Особено недостатъчни са наличностите от слънчогледово масло в Европейския съюз и САЩ, което поддържа
цените му с високи положителни разлики спрямо соевото и повечето останали растителни масла. В Ротердам наличностите от слънчогледово масло през 8-мата седмица са намалели допълнително до едва 7 хил. тона, което представлява исторически минимум спрямо нивото от 35 хил. тона преди една година и 80 хил. тона от преди две години.

При преработката на слънчоглед в Аржентина в момента се наблюдава
тенденция на значително увеличение, но това може само от части да компенсира резките намаления в други основни страни. Общата преработка на слънчоглед в ЕС-25, Русия, Украйна, САЩ и Аржентина за периода октомври – март 2004/05 достигна 8,6 млн. тона или с 5% по-малко спрямо същия период на предходната година. Тези страни
преработват общо две трети от всичкия слънчоглед в света.
През същия период на 2004/05 преработката на слънчоглед в Русия беше увеличена с 10% до рекордните 2,6 млн. тона. По този начин вътрешните наличности от слънчоглед бяха рязко намалени, в резултат на което за периода април – септември 2005 г. се очаква сезонно намаление с 0,9 млн. тона до 1,7 млн. тона.

За страните от ЕС, Русия, Украйна, САЩ и Аржентина се прогнозира
преработката за периода април – септември 2005 г. да достигне общо 6,4 млн. тона, което с 0,3 млн. тона или 5% по-малко спрямо същия период на 2004 година. Тази оценка включва увеличение на преработката в Аржентина с 18%, което е наложително предвид на предстоящото голямо търсене на аржентинско слънчогледово масло и шрот.

Употребата на слънчоглед за масло ще намалее в ЕС, Украйна и САЩ. Не е изключено очакванията за преработката в ЕС-25 да са надценени, защото все още стои въпроса дали ще бъдат намерени необходимите количества слънчоглед за внос.

8-ТЕ ОСНОВНИ РАСТИТЕЛНИ МАСЛА

До края на сезон 2004/05 ще се наблюдават рекордни нараствания в световното производство и общото търсене на 8-те растителни масла (включващи соево масло, палмово масло, рапично масло, слънчогледово масло, фъстъчено масло, памучно масло,
палмоядрено масло и кокосово масло). През по-голямата част от последните шест месеца цените бяха под натиск заради регистрираните резки нараствания в производството и износа на палмовото масло. През лятото и есента на 2004 година необичайно рязко се увеличи и производството на маслодайни семена в северното полукълбо. Рекордни бяха реколтите от соя в САЩ, рапица в Европа, канола в Канада и
памучно семе на много места по света. Прогнозите за излишък в световното производство на маслодайни семена спрямо търсенето с 23-25 млн. тона през този сезон, които циркулираха на пазара, доведоха до понижение в цените на маслата.

Прегледът на търсенето и предлагането на 8-те растителни масла за октомври – септември 2004/05 г. показва, че:

Световното производство на палмово и рапично масло беше необичайно голямо през миналите месеци, което доведе до незадоволителни печалби от преработката на соя и съответното й намаление под очакванията за периода септември – февруари 2004/05. По този начин се намали пазарният дял на соевото масло. От около средата на
2004 година бе отчетен ръст и в производството на палмовото и рапичното масло.

За януари - декември 2005 г. се прогнозира световното производство на палмово масло да достигне 31,6 млн. тона, включващо нарастване в размер на 1,6 млн. тона, в това число за Малайзия – 14,67 млн. тона и Индонезия – 12,13 млн. тона.

Подобно голямо годишно нарастване едва ли може да продължи. Една от ключовите характеристики, които ще се наблюдават занапред, е положението с продуктивността на маслодайните палми. Голямото производство напоследък, както и бедствените сухи условия в някои части на югоизточна Азия, където се отглеждат маслодайни палми, ще бъдат причина за намаляване на добивите. Общото производство на палмово масло, обаче, ще продължи да нараства в Малайзия и
Индонезия, тъй като в производството ще се включат нови площи със зрели палми, засети преди две – три години. За периода април – септември 2005 г. се очаква нарастване от едва 4% в световното производство на палмово масло, докато през същия период на миналата година то е било рекордно високо.

От средата на 2004 година световното производство на рапично масло нараства съответно с увеличението на преработката, която е подкрепена от големите световни запаси от рапица през сезон 2004/05 (с 6,5 млн. тона по-големи) и много голямото търсене на рапичното масло, особено за производството на биодизел в Европа.

Данъчните облекчения за биодизела, заедно с високите цени на минералните масла, павираха пътя за употреба на безпрецедентно големи количества растителни масла от енергийния сектор през сезон 2004/05. За разлика от палмовото масло обаче, цените на рапичното масло остават добре подкрепени и увеличават положителната си ценова
разлика спрямо соевото масло. През първата половина на февруари възникнаха известни затруднения с пласмента в производството на биодизел, което доведе до известно натрупване на наличности от рапично масло и произтеклия от това натиск върху цените му в ЕС.

В ЕС-25 се очаква търсенето на масла и мазнини за производството на биодизел да нарасне с 0,7 млн. тона за периода октомври – септември 2004/05 спрямо същия период на предходната година. Най-голямо нарастване в производството и консумацията ще отбележи рапичното масло, докато соевото масло ще продължи да губи пазарни дялове, заради ограниченията върху генномодифицираните организми.

Общото потребление на соево масло в ЕС все пак ще достигне 1,88 млн. тона. В това число са включени 120 хил. тона гарантирано чисти от генномодифицирана соя, които хранителната промишленост на ЕС очаква да бъдат внесени от Южна Америка.

За разлика от всички останали страни, търсенето на слънчогледовото масло в ЕС-25 се влияе слабо от цената му, поради което значителната положителна разлика на тази стока спрямо конкурентните масла оказа незначително влияние върху търсенето.

Не трябва да се пропуска и фактът, че малката разлика между цената на
слънчогледовото масло и рапичното масло досега през сезона се явява като подкрепящ фактор за търсенето на слънчогледовото масло от страна на европейската хранителна индустрия. Импортното търсене на слънчогледовото масло в ЕС-25 през сезон 2004/05 е рекордно голямо, заради рязко намаленото вътрешно производство, като следствие от
оскъдните наличности от слънчоглед на световния пазар.

Предстоящото увеличение на производството на масла и мазнини в ЕС от около 500 хил. тона няма да бъде достатъчно за покриване на задаващото се увеличение на търсенето. Ето защо до края на сезон 2004/05 се очаква вносът да нарасне с 0,8-0,9 млн. тона до рекордните 7,4-7,5 млн. тона.

Не е изключено и последната прогнозна оценка за производството на биодизел в ЕС да се окаже под действителната за следващия сезон.
През следващите 4-5 месеца вносителите на слънчогледово масло ще бъдат в голяма зависимост от Аржентина. В периода януари – март 2005 г. износът на слънчогледово масло от Украйна е спаднал с 24% за една година до 181 хил. тона, като се очаква да спада рязко и през останалата част от сезона. Вносът в ЕС ще се запази необичайно голям, като се смята че до април са покрити по-малко от 60% от общо
необходимите за този сезон количества. Възможностите за внос на останалите страни-потребителки на слънчогледово масло, съответно ще бъдат намалени. Прогнозира се в близко време положителната разлика в цената на слънчогледовото масло спрямо соевото да се запази сравнително висока, вероятно около 130-150 щ.д./тон.

8-ТЕ ШРОТА

Общото световно производство и консумация на 8-те шрота от маслодайни семена досега през сезона не изпълва очакванията. Това като цяло се дължи на соевия шрот, производството на който остава под предварително разчетеното заради незадоволителните печалби от преработката и по-слабо от очакваното търсене. Соевият шрот също така се конкурира с рапичния, рибения, а в САЩ - и с изсушени след
дестилация зърнени култури. Общо, шротовете от маслодайни семена влизат в конкуренция с доста атрактивните като цени фуражни зърнени култури в Европа, Азия и Северна Америка. За октомври – декември 2004 г. световното производство на 8-те шрота възлиза на 53.6 млн. тона, или само с 0.4 млн. тона повече от същия период на миналата година. Най-значителни са нарастванията при рапичния шрот – от 0,6 млн. тона, памучния шрот – 0,6 млн. тона, рибеното брашно – с 0,2 млн. тона и палмоядрения шрот - 0,1 млн. тона. Тези увеличения в голяма степен се компенсират от големия спад при соевия шрот – 0,8 млн. тона, както и спадът от 0,2 млн. тона в производството на слънчогледов шрот.

През втората половина на настоящия сезон световното търсене на шротове от маслодайни семена се очаква да нарасне, като прогнозираното годишно увеличение е около 3,7 млн. тона, при 1,6 млн. тона за същия период на предходната година. Най-значителни нараствания бележат Китай, ЕС-25 и САЩ. Тенденцията на нарастване на търсенето на шротове от маслодайни семена се очаква да продължи да се засилва до края а 2004/05, отчасти заради твърде ниската база за сравнение в някои страни, като САЩ, но също и заради изгледите за подобряване на търсенето в някои азиатски страни.

Очаквания за световното производство и потребление за сезон 2005/06

7-ТЕ МАСЛОДАЙНИ СЕМЕНА

Налице са първите индикации за посоката на развитие на световното
производство на маслодайни семена през сезон 2005/06. Реколтирането, обаче, ще се състои след месеци. Изгледите за новите реколти ще доведат до тенденция на изменение на цените на маслодайните семена и техните продукти.

В средно срочен план нервността на участниците в пазара ще се увеличава заради възможни рискове с търсенето и предлагането, които през сезон 2005/06 би трябвало да доведат до намаление на запасите. Още през април – септември 2005 година се очаква появата на няколко фундаментални промени по целия свят:

- консумацията на 8-те растителни масла ще бъде увеличена с 3,0 млн. тона или 6,0% спрямо предходната година (след увеличение от 2,74 млн. тона или 5,6% за октомври – март);

- същественото нарастване на търсенето на масла и мазнини се дължи на производството на биогорива, главно в Европа, но и на други места;

- очаква се нарастването на производството на палмово масло в периода април - септември 2005 г. да се забави до 5% спрямо миналата година, след 14-те процента за октомври – март (като причини са посочват предишната суша, по-ниски добиви и недостиг на работна ръка от април насам);

- нарастването на производството на рапично масло ще се забави до 11%, след 14-те % за периода октомври – март;

- за да се задоволи търсенето на масло се очаква нарастването на преработката на соя в периода април – септември да се ускори до 8,6% след 2,3-те % за октомври – март;

- в периода октомври 2004 г – март 2005 г. предлагането на соев шрот бе по-свито, а цените през следващите месеци се очаква да бъдат по-високи от прогнозираните. Световните запаси към началото на април 2005 г. бяха намалени до едва 4,6 млн. тона или 3,3% от годишното потребление. Но през април – септември 2005 г. увеличеното темпо на преработката ще доведе до натрупване на обременително големи запаси от соев шрот, в следствие на което цените ще се намалят.

Ключови фактори за наблюдение:

• Атмосферните условия и изгледите за новите реколти. През това лято, както изглежда, страхът от неблагоприятни атмосферни условия ще предизвиква повишения на цените. Производството на маслодайни семена най-вероятно ще спадне в една или друга степен в САЩ, Канада, Европа и Австралия. От значение ще е развитието на мусона в Индия, както и събитията в Китай. Засега, през 2005/06 се очаква спад в производството на маслодайни семена в северното полукълбо, тъй като предстоящия спад при соята, рапицата и памучното семе няма да може да се компенсира с по-голямо производство на слънчоглед, ленено семе и вероятно фъстъци.
• Поради това консуматорите по целия свят ще изпаднат в по-голяма
  зависимост от по-големи южноамерикански реколти в началото на 2006 година. Но какво ще се случи, ако бразилските земеделски производители решат да намалят площите си със соя? Подобен риск наистина съществува след двете последователни години на несполука с реколтите.
• Темпото на търсенето на масла за хранителни цели (главно в Азия) и за производство на биогорива (главно в Европа). Най-голямото нарастване на търсенето на масла и мазнини напоследък беше предизвикано от високите цени на минералните масла и политиката на много правителства (данъчни инициативи) за стимулиране производството на биодизел. Ако средните цени на минералните масла за тримесечието не паднат под 45 щ.д. за барел, влиянието им върху търсенето на рапично, палмово и соево масло може да се окаже толкова голямо, че цените им през следващите 12 месеца
  да се покачат в рамките на 100-200 щ.д., тъй като запасите от растителни масла ще бъдат намалени, а производството няма да може да бъде достатъчно увеличено.

РАПИЦА/КАНОЛА

Прекомерното производство на рапица през сезон 2004/05 оказа натиск върху цената на тази стока и съгласно временните прогнози ще доведе до съответно намаление на световното производство през следващия сезон с 2-3 млн. тона. Производството в ЕС-25 ще бъде намалено с около 1,1 млн. тона. Засяването на зимната рапица в Европа в края на 2004 г. беше увеличено допълнително, защото цените все още бяха добри, но добивите вероятно ще се запазят около предишните
нива.

Плановете за засяване през сезон 2005/06 сочат значително намаляване на площите с канола в Канада. Предвид на това се очаква намаление на световното производство на рапица през следващия сезон с около 2,6 млн. тона. Разбира се, тази оценка е обвързана с множество несигурни фактори, като например засяването и
производството в Австралия, което в голяма степен ще зависи от атмосферните условия през следващите няколко седмици. Все пак, съобщението за 8%-ното намаление на площите с канола в Канада дойде като изненада за някои от наблюдателите и предизвика незабавно покачване на цените на соевото масло и други основни
растителни масла, за които намалената конкурентност на маслото от канола през следващите сезон ще бъде важен фактор.

Европейски Съюз: Ранен преглед на търсенето и предлагането на рапица за юли – юни 2005/06

Произведената вследствие на извънредно благоприятните атмосферни условия и добиви огромна рапична реколта през 2004 г. не може да се усвои от пазара в рамките на една година, поради което част от нея ще бъде преработена в първите 1-2 месеца на сезон 2005/06 (юли или август 2005).

Преглед на рапична реколта 2005: Специалистите от Oil World правят първата си прогноза за производството, като уточняват че тя е предварителна и временна. Тъй като следващите три месеца ще бъдат от изключителна важност за добивите и крайния размер на произведената рапица, то атмосферните условия са фактор който ще се следи
отблизо.

През следващия сезон се очаква ЕС-25 да произведе 14,1 млн. тона рапица, при 15,2 млн. тона за 2004/05. Това означава, че средните добиви ще бъдат около 305 кг/дка, или под изключителните 339 кг/дка за миналата година, но все пак над средните за предишните няколко години.

Почти за всички страни-членки на ЕС се предвижда добивите от рапица през тази година да се окажат над средните, но все пак под изключително високите нива, постигнати през 2004 година. Засилва се тенденцията на засяване на хибридни видове, които през последните години показаха по-добри и стабилни добиви и по-високо съдържание на масло, което е по-добра компенсация за големите разходи на
земеделските производители. Нарастващият дял на хибридните видове вероятно ще се изрази в по-големи от средните добиви за рапицата през тази година.

На база на временните оценки специалистите пресмятат, че Германия може да прибере около 4,75 млн. тона рапица, при 5,26 млн. тона за 2004 година, Франция – 3,72 млн. тона (при 3,96 за миналата година). За Полша се очаква намаление до 1,30 млн. тона, което остава над средното ниво, но пък е рязко под рекордните 1,61 млн. тона от
миналата година. Земеделските производители в Унгария биха повторили добрата си миналогодишна реколта на ниво от 0,29 млн. тона. В Чехия по-голямата част от полетата с рапица бяха изтеглени на юг, където се получават отчасти по-ниски добиви,затова прогнозата за реколта `2005 се приема около 800 хил. тона (при 930 хил. тона за
миналата година).

Търсене и предлагане през 2005/06: Преработката на рапица в ЕС-25 ще продължи да нараства и през следващия сезон, вероятно до 14,2 млн. тона, което означава увеличение с 1,4 млн. тона спрямо миналата година или 11%. Резултативното нарастване на производството на рапично масло може да се окаже недостатъчно за задоволяване търсенето през следващия сезон от страна на индустрията за
производство на биогорива, както и от хранително-вкусовата промишленост. Новите преработвателни капацитети, които се очаква да влязат в действие ще увеличат допълнително естерификацията на рапично масло, ако правителствата в Европейския съюз продължат политиката си на подкрепа за биодизела, както и за смеси на минерални масла с биодизелови горива.

Твърде вероятно е разрастването на преработвателните капацитети да не бъде достатъчно бързо през следващите месеци, така че действителната преработка да се окаже под първоначално прогнозираните 14,2 млн. тона за следващия сезон. Възможно
е обаче да се случи и обратното, а именно по-бързо увеличение на капацитетите на съществуващите заводи, както и пускането в действие на нови такива. Подобни действия ще бъдат стимулирани от отличните печалби от преработката, които преобладават от май 2004 година досега.

Отглеждането на рапица придобива популярност и в някои южноамерикански страни. Общото производство там се очаква да нарасне рязко с повече от 0,2 млн. тона през сезон 2005/06, като се смята че има голям потенциал за увеличение на производството и през следващите години. Посевите с канола в САЩ се очаква да бъдат увеличени с повече от 20% през тази година, като вероятно ще увеличат производството с около 0,1 млн. тона.

СОЯ

Производството на соя се очаква през 2005/06 година да отбележи застой в САЩ, заради намаление на площите и вероятността добивите да не достигнат изключително високите средни нива от миналата година. До соевата реколта - 2006 на Южна Америка предстои много време, но опитът от настоящия сезон, в който цените бяха по-ниски, а разходите за производство увеличени, както и масовата загуба на реколта, могат да обезкуражат производителите и да предизвикат значително
намаление на площите със соя, главно в Бразилия. Тези прогнозни очаквания постепенно ще придобиват важност за ценообразуването.

Пазарът все още е доминиран от голямото годишно нарастване в производството на маслодайни семена за сезон 2004/05, който се очаква да приключи с необичайно големи наличности от семена. Напоследък, обаче, прогнозите за крайните наличности
бяха намалени. Наличностите от соя в края на август за САЩ няма да бъдат така обременяващо големи, както се опасяваха преди анализаторите, тъй като пласментът на соята с произход от САЩ нарасна над очаквания, в голяма степен заради влошената през последните два месеца реколта в Южна Америка.

Развитието на сеитбата в САЩ ще се наблюдава отблизо и ще бъде важен ценообразуващ фактор през следващите няколко седмици. Фермерите играят важна роля за умерен преход от изобилното производство на маслодайни семена през 2004/05 към следващия значително по-слаб реколтен сезон.

УКРАЙНА: Задава се голямо увеличение в производството на маслодайни семена Търсенето на слънчоглед на вътрешния пазар в Украйна през настоящата 2004/05 година е много голямо, тъй като преработвателите се опитват да ангажират максимално капацитетите си. През март 2005 г. преработката на слънчоглед се повиши
до около 280 хил. тона след регистрираното твърде ниско ниво за февруари. За периода септември – март 2004/05 се стигна до общо 1,80 млн. тона, което е под нивата за същия период на предходните две години (съответно с 2,07 млн. тона година по-рано и 1,98 млн. тона преди две години). В периода септември – март 2004/05 местната промишленост е преработила около 59% от произведената в страната слънчогледово реколта, докато за същия период, но година по-рано са били преработени 46%. Износът през този сезон е сведен почти до нула. От този месец нататък се очаква преработката на слънчоглед да спадне сезонно, като за септември – август 2004/05 се очаква да
достигне някъде около 2,88 млн. тона или с 15% по-малко спрямо миналата година.

Износът на слънчогледово масло от Украйна остава сравнително нисък на нивото от 40-50 хил. тона за март, което се сравнява с изнесените 47 хил. тона в предишния месец и 105 хил. тона преди една година. Големи доставки на слънчогледово масло е имало за Турция, както и за ЕС (главно Италия и Гърция), и Саудитска Арабия. През април износът на слънчогледово масло се повиши значително до 80-85 хил. тона (при 103 хил. тона за миналата година), голяма част от който за Турция.

Необичайно дългата зима през тази година стана причина за късното стартиране на засяването на пролетниците от реколта `2005 в Украйна. Към 25 март 2005 г. бяха засети едва 11,6 млн. дка, изцяло в южните части на страната, докато по същото време на миналата година са били засети 17 млн.дка.

По последни данни площите със слънчоглед в Украйна, които се очаква да се реколтират ще достигнат 37-38 млн. дка, докато официално се сочат 34,2 млн. дка (при засети 35,2 млн. дка през миналата година). Въпреки че почвената влага от 140-200 мм е висока в почти всички региони, добивите ще останат под нивата от 2003 г. - 113 кг/дка и
2002 година - 125 кг/дка. Това се дължи на факта, че все още много земеделски производители продължават да използват за засяване от техните собствени семена, които са от части лошокачествени, заради дъждовете по време на жътвата през миналата година. Все още се смята, че слънчогледовата реколта през тази година може да се
увеличи рязко до 4,0-4,2 млн. тона след миналогодишните 3,05 млн. тона.

Заради очакваните по-големи добиви и увеличени площи се очаква нарастване и на производството на соя и рапица в Украйна. При нормални атмосферни условия, общото производство на трите маслодайни семена може да достигне 4,5-4,7 млн. тона,
при 3,5 млн. тона за миналата година и 4,78 млн. тона за 2003/04.
От 1 май 2005 година Русия премахна импортното мито за соята, с което цели да подпомогне вноса и преработката на тази суровина. Вносът на соев шрот започна да се увеличава бързо, за да може да задоволи нарастващото вътрешно търсене. За периода октомври – септември 2004/05 се прогнозира вносът на соев шрот да достигне 440 хил.
тона, при 344 хил. тона преди година и 298 хил. тона преди две години.

ТУРЦИЯ

От 1 януари 2005 г. , с цел осигуряване на преработвателните си мощности със суровина, Турция намали митото при внос на слънчоглед от 27% на 20%. През април 2005 г. турското правителство увеличи вносно мито за соята от нула на 4%, като тази ставка ще се прилага за времето от 1 август до 31 октомври като защитна мярка за
местните производители. В периода август – февруари 2004/05 турският внос на соя достигна 433 хил. тона, доста над 217 хил. тона от преди две години.

Импортната такса за шротове беше повишена до 4% при внос от ЕС и 6% при внос от останалите страни (при съответно нула и 2% преди). За октомври – февруари 2004/05 доставките на слънчогледов шрот се увеличиха с 39% до 143 хил. тона, а тези на соевия - с 35% до 219 хил. тона.

Тъй като досега през сезона износът от Русия и Украйна беше рязко намален спрямо миналогодишния, за турските преработватели стана доста трудно да си набавят необходимата суровина. В периода август – март 2004/05 вносът на слънчоглед в Турция достига 230 хил. тона, или рязко под миналогодишните 536 хил. тона.

Доставените количества са главно с произход от България. От Русия и Украйна почти няма внос.

ЛЮБОПИТНО!!!!!!!!

Соята - храна на бъдещето

Много учени са убедени, че честата употреба на соеви продукти има по-цялостно въздействие върху човешкия организъм в сравнение с много други храни и допринася за здраве и дълголетие. Соята е богата на различни видове фитовещества, някои от които - единствени
по рода си. Соята съдържа изофлавоноиди (наричани още фитоестрогени или "естрогените на Природата", контролиращи действията на хормоните и предпазващи от рак), генистеин (антикарценогенно вещество, което възпрепятства ензимите, отговорни за образуването на тумори и е особено благотворно при рак на простатата), фитиева киселина (антиокислител,
който забавя развитието на туморите), сапонини (химични съставки, които разрушават раковите клетки), протеини, калций, желязо, магнезий, фосфор, калий, фолацин и др.

Десетте най-големи ползи от соята

1. укрепва имунната система. Честото хранене със соя и соеви продукти засилва защитните сили и помага на организма да се справя с болестите.

2. антиокислително действие. Соевите храни съдържат антиокислители - съставки, които предпазват клетките на организма от вредата на нестабилните кислородни молекули, наречени свободни радикали. Свободните радикали могат да причинят различни форми на рак и водят до остаряване.

3. понижава холестерола. Изследванията от различни страни потвърждават свойствата на соята да намалява количеството на вредния холестерол в кръвта.

4. при рак на гърдата. Жените, които често използват соя в храната си, имат по-малък риск от образуване на рак на гърдата. В Азия, където соята е важна част от хранителните навици на хората, жените боледуват сравнително по-рядко от рак на гърдата.

5. при бъбречни болести. Белтъчините на соята, в сравнение с жи