Настоящият бюлетин е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел "Маркетинг" към Дирекция "Икономическа политика".

Бюлетинът включва анализ на състоянието и перспективите на производството и реализацията на мляко и млечни продукти: брой млечни животни, средна продуктивност от тях, производство и потребление на мляко и млечни продукти, цени, внос и износ през календарната 2004 г. и прогноза за развитие през 2005 г., както и конюнктурата на международния пазар на мляко и млечни продукти.

За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Агростатистика" и дирекция "Животновъдство" към МЗГ, САПИ ООД, дирекция "Информационно-изчислителен център" към Информационно обслужване АД, Агенция "Митници", в. "Фермер", информация от Департамента по земеделие на САЩ – Foreign Agricultural Service и др.

Дадените прогнози в бюлетина са на база експертна оценка и нямат официален характер.

Съставили:

• Елена Караманова - гл. експерт в отдел "Маркетинг"
• Таня Гайдажиева - ст. експерт в отдел "Маркетинг"

За отзиви и препоръки: Елена Караманова и Таня Гайдажиева
тел.: 981-70-23 и 985-11- 536; e-mail: elena@mzgar.government.bg или
tania.nakova@mzgar.government.bg.

Р ЕЗ Ю М Е

През 2004 г. производството на сурово мляко в страната е нараснало с 6.3% в сравнение с предходната година, достигайки до 1 598 042 тона, в т.ч.: краве – 1 344 750 т, биволско – 6 229 т, овче – 117 682 т и козе мляко – 129 381 т. Посоченото увеличение е в резултат на регистрирания ръст на броя на основните видове млечни животни (крави и овце) и нарасналата средна продуктивност при всички категории.

Въпреки нарастването на добитата суровина, през 2004 г. е отчетено намаление на количеството мляко, насочeно за промишлена преработка, до 843 728 тона (с 2.9% по-малко спрямо 2003 г.).

Вносът на мляко и млечни продукти през 2004 г. отбелязва ръст спрямо 2003 г. (с около 27%), достигайки 24 433 тона. Това увеличение е за сметка главно на внесените по-големи количества сухо мляко и суха суроватка, използвани като суровина в преработвателната промишленост. Значително е нараснал и вносът на сирена, нетипични за България, за разнообразяване на асортимента на пазара.

През 2004 г. продължава тенденцията на нарастване на износа на мляко и млечни продукти. В рамките на годината са изнесени 15 732 тона, което е с 7.7% повече спрямо предходната година. Водещи в експортната структура са сиренето и кашкавалът – 15 171 т или 96% от общия износ.

Очаква се през 2005 г. общото производство на сурово мляко да намалее незначително спрямо предходната година – с 0.5%, до 1 590 560 тона, в т.ч.: 1 358 593 т - краве, 7 003 т - биволско, 115 664 т - овче и 109 320 т - козе мляко. Причина за това е предвиждания незначителен спад на млечните животни.

Прогнозира се намаление на вноса на мляко и млечни продукти в сравнение с 2004 г. с около 5% до 23 300 тона. Основание за тази прогноза е намаленият внос на млечни продукти за първите шест месеца на 2005 г. спрямо същия период на предходната година с около 13%, до 9 994 тона.

През 2005 г. се очаква износът на мляко и млечни продукти да нарасне приблизително със 7.7%, достигайки 17 000 тона. Повишеното качеството на експортно насочените продукти (сирене и кашкавал), увеличеният брой лицензирани за износ в ЕС млекопреработвателни предприятия и отпусканите експортни субсидии за млечния сектор ще допринесат за нарастване на обема на износа.

Сезонният характер на производство на суровото мляко определя и динамиката на цените му през различните периоди на годината. Обикновено се наблюдава намаление на изкупната цена на млякото през активния период на производство (ІІ-ро и ІІІ-то трим.), когато предлагането е по-голямо и разходите за производство са по-ниски. След това изкупната цена отново започва да нараства. Цените на едро и дребно на млечните продукти следват темпът на изменение на изкупната цена.

Като цяло, през 2004 г. цените на мляко и млечни продукти отбелязват ръст спрямо тези от предходната година, в резултат на по-слабото предлагане на млечна суровина за преработка.

Очаква се през 2005 г. средногодишните цени на мляко и млечни продукти да се движат около или малко над нивата от тези през 2004 г., вследствие предвиждания спад на производството на сурово мляко и поскъпването на фуражите.

СИТУАЦИОННО – ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ през 2004 г. и прогноза за 2005 г.

Производство и реализация на сурово мляко

Общото производство на млечна суровина в България през 2004 г. е нараснало с 6.3% в сравнение с предходната година, достигайки 1 598 042 тона, в т.ч.: 1 344 750 т – краве, 6 229 т – биволско, 117 682 т – овче и 129 381 т – козе мляко.

Производство на мляко

Количеството на произведеното сурово мляко в страната е в пряка зависимост от броя на отглежданите млечни животни и тяхната продуктивност.

Брой млечни крави, средна продуктивност и производство на краве мляко

По данни на дирекция "Агростатистика", към 1.11.2004 г., броят на млечните крави бележи слаб ръст спрямо предходната година (с 1.9%), достигайки 368 719. Техният брой представлява 97.2% от общия брой на кравите в страната.

Значително увеличение на броя на млечните крави в сравнение с 2003 г. е регистрирано в Северозападен район – с 20%. Макар и по-слабо, в Южен централен и Североизточен райони също има увеличение, съответно с 6.4% и 0.8%.

В три района на страната се наблюдава намаление на броя на млечните крави спрямо предходната година, като по-голямо е в Югоизточен – с 6.9% и в Северен централен район – с 6.7%, а по-малко - в Югозападен район, с 1.3%. Тенденцията на стабилизиране и уедряване на съществуващите по-големи говедовъдни ферми в страната продължава и през 2004 г.

Дирекция "Агростатистика" отчита увеличение с 8.8% спрямо предходната година на броя на стопанствата с над 10 броя млечни крави, където към края на годината вече се отглеждат 24.6% от общия им брой. Като цяло, обаче, продължава да преобладава дребната и разпокъсана производствената структура на подотрасъла. През 2004 г. около 50.2% (185.1 хил. бр.) от общия брой млечни крави се отглеждат в дребни животновъдни стопанства със среден брой 1-2 животни.

Разпокъсаността на производството води до занижена ефективност и затруднява селекционната дейност. Липсата на добри условия за отглеждане на животните се отразява негативно върху количеството и качеството на произвежданото мляко в страната. Голяма част от млекодобива все още се извършва при ниски санитарно-хигиенни условия.

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2004 г. в страната са произведени 1 344 750 тона краве мляко, което е с 2.8% повече спрямо предходната година. Този ръст е в резултат както на увеличената средна млечна продуктивност от крава, така и на по-големия брой животни.

Производството на краве мляко има основно стопанско значение за млечния сектор, заемащо съществен дял в общия добив на млечна суровина в страната (през 2004 г. - 84.2%).

През 2004 г. средногодишната млечност от крава за страната е 3 541 литра, което е незначително повече спрямо 2003 г. (с около 1%). Млечната продуктивност на кравите варира в широки граници – между 3 000 и 6 000 литра годишно, в зависимост от генетичния потенциал на тяхната порода, както и от храненето им.

Увеличената средна млечност се дължи на подобряването на породния състав на стадата. Увеличава се броят на животните от Кафявата порода и Родопското говедо, за сметка на Черношареното говедо.

За да е рентабилно производството на краве мляко, е необходимо не само наличие на животни от породи с висок генетичен потенциал, но и пълноценно, съобразено с физиологичните им особености хранене.

Производството на мляко в страната се подпомага от предоставяните от ДФ "Земеделие" субсидии за произведено и предадено качествено мляко и чрез инвестиции с цел създаване на ферми, внос и закупуване на високопродуктивни разплодни и стокови животни.

През месец ноември 2004 г. се проведе кампания по набиране на информация и създаването на първична база данни за производството на краве мляко. Събраната информация ще се използва за определяне на референтните количества (квоти). Областните дирекции "Земеделие и гори" чрез общинските земеделски служби в страната попълниха анкетна карта на място за всеки млекопроизводител. Подаването на информацията е на доброволен принцип, като само млекопроизводителите, присъстващи в базата данни, ще бъдат включени в подготовката и разпределението на индивидуалните млечни квоти.

Чрез попълването на анкетните карти се набира необходимата информация за фермата относно броя на кравите в основното стадо и бременните юници, тяхната порода и технология на отглеждане. За определяне на индивидуалните млечни квоти е необходимо да се предостави информация за количеството и качеството на произведеното краве мляко през последната календарна година, както и за предадените количества мляко в млекосъбирателните пунктове и млекопреработвателните предприятия.

Въпросникът включва и прогноза за промени в броя на кравите през следващите години. Включени са и редица въпроси, свързани с ветеринарно-санитарните изисквания към оборите и прилежащите помещения за обслужване на животните, здравословно състояние, хигиена на млекодобива и качество на млякото добито във фермата.

Целта на кампанията е производителите на краве мляко да бъдат анкетирани двукратно до края на 2005 г., след което в началото на 2006 г. ще бъдат определени индикативни квоти. На всички млекопроизводители ще бъде даден равен шанс да се включат в системата за разпределяне на индивидуалните млечни квоти. През второто шестмесечие на 2005 г. ще се проведе анкета и в млекосъбирателните пунктове и млекопреработвателните предприятия.

Периода от 1 април 2006 г. до 31 март 2007 г. ще бъде мониторингова година за системата от млечни квоти, а ефективното й въвеждане трябва да стане на 1 април 2007 г. при присъединяването на България към ЕС.

Събирането на информация на този етап е един вид подготовка на страната за прилагане на квотната система на ЕС.

В резултат от проведените преговори с ЕС по глава "Земеделие", за сектор мляко и млечни продукти са постигнати следните договорености: на България беше определена референтна квота в размер на 979 000 тона, в т.ч. 722 000 т – за преработка и 257 000 т – за директни продажби. Също така, беше договорен резерв за прерструктуриране от 39 180 тона, който ще бъде освободен през 2009 г., в случай че се увеличи количеството мляко за преработка.

Брой биволици, средна продуктивност и производство на биволско мляко

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2004 г. броят на биволиците в сраната е намалял с 10.7% в сравнение с предходната година до 4 056 глави, като 41.5% от тях се отглеждат в дребни животновъдни стопанства (със средно 1-2 броя биволици).

Във всички райони е отчетено намаление на броя на биволиците, с изключение на Южен централен, където броят им се запазва на нивото на предходната година (Табл. 1, стр. 5). Най-голям спад в броя на биволиците е отчетен в Югозападен район – с 43.2%, следван от Северозападен - с 24.9%, Североизточен и Югоизточен, съответно със 17.3% и 4.4%.

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2004 г. средногодишната млечност от биволица се е увеличила с 31.3%, спрямо предходната година до 1 488 л. Произведеното биволско мляко е 6 229 т, което представлява значително увеличение - с 18.1%, в сравнение с предходната година. Това е в резултат главно на съществения ръст на средна млечност от биволица.

Липсата на организация за разделно изкупуване на биволското мляко и на специализирани млекопреработвателни предприятия е причината този вид мляко често да остава за собствена консумация или незначителни количества да се предлагат за изкупуване, заедно с кравето мляко. Въпреки отличните качества на биволското мляко, в повечето случаи то се изкупува на цената на кравето, което е икономически неизгодно за фермерите.

Брой овце-майки, средна продуктивност и производство на овче мляко

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2004 г. броят на овцете-майки се е увеличил с 5.7% в сравнение с предходната година, достигайки 1 351 212.

Данните от Табл. 4 сочат увеличение на броя на овцете-майки спрямо 2003 г. в почти всички райони на страната. Най-голям ръст е отчетен в Северен централен район – с 23.5%, следван от Югоизточен - с 21.5%, Североизточен и Югозападен - съответно с 12% и 7.9%.

Само в два района се наблюдава намаление на броя на овцете-майки в сравнение с предходната година, като по-значително е в Северозападен – с 31.4%, а по-леко - в Южен централен район – с 1.3%.

През 2004 г. средният млеконадой от овца-майка е нараснал с 25.4% в сравнение с предходната година, до 84 л.

През 2004 г. производството на овче мляко се е увеличило значително спрямо 2003 г. - с 32.7% и е 117 682 тона. Нарасналият брой животни и благоприятните климатични условия през годината, осигурили добра паша допринесоха за по-високата им продуктивност, съответно и увеличен добив на мляко.

Овчето мляко заема 7.4% от общия добив на млечна суровина през годината.

Брой кози-майки, средна продуктивност и производство на козе мляко

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2004 г. броят на козите-майки е намалял с 2.4% в сравнение с предходната година, до 578 501 бр.

В три района на страната броят на козите-майки е спаднал спрямо предходната година. Най-голямо намаление е регистрирано в Южен централен район - с 13.5%. По-слабо изразено е намалението в Югоизточен - с 4.4% и Северен централен - с 2.1%.

Увеличение на броя на козите-майки в сравнение с 2003 г. се наблюдава в Югозападен район – с 6.8%, в Северозападен - с 1.4% и Североизточен – с 1.1%. Данните на дирекция "Агростатистика" сочат, че през 2004 г. средната млечност на коза-майка е нараснала значително спрямо предходната година - с 29.9%, достигайки 217 литра.

В резултат на по-високата продуктивност, през 2004 г. е добито 129 381 тона козе мляко, което е с 27.4% повече в сравнение с предходната година. Производството на козе мляко заема дял от 8.1% от общото производство на мляко през годината.

Основна част от животните от рода на ДРД се отглеждат в дребни животновъдни стопанства. Голямата разпокъсаност на фермите и отдалечеността им затрудняват разделното изкупуване на овчето и козето мляко в много райони на страната и водят до задържане на основна част от млякото при производителите за директна консумация.

През 2005 г. се предвижда незначително намаление на общото производство на сурово мляко - с около 0.5% спрямо предходната година, до 1 590 560 тона, в т.ч.: 1 358 593 т - краве, 7 003 т - биволско, 115 664 т - овче и 109 320 т - козе мляко. Това намаление е в резултат на очаквания макар и незначителен спад (с около 0.4%) на общия брой млечни животни (главно на броя на кравите и овцете).

Реализация на сурово мляко

Делът на млякото, предадено за преработка е намалял (от 57.8% през 2003 г. на 52.8% през 2004 г.) за сметка на увеличение дяловете на директните продажби от стопанствата и употребата в самите стопанства.

Както се вижда от данните, през 2004 г. количеството на млякото, насочено за преработка е намаляло спрямо предходната година с около 3%, до 818 957 хил. л. Количеството мляко, реализирано като директни продажби от стопанствата се е увеличило с 25%, до 294 720 хил. л. Обемът на млякото, оставащо за задоволяване на собствени нужди на домакинствата (за пряка консумация, преработка в млечни продукти, за храна на животните и др.) е нараснал с около 15%, спрямо 2003 г. до 437 377 хил. л.

Значително увеличение е отчетено на директните продажби от стопанствата на овче (над 10 пъти) и биволско мляко (3.5 пъти). Макар и по-слабо, реализацията на краве мляко също се е увеличила съществено – с 18%. При млякото, предназначено за собствена употреба в стопанствата най-значително увеличение е регистрирано при овчето (с 50%) и козето (с 29%).

Промишлена преработка и потребление на млечни продукти

През 2004 г. е отчетен спад на количеството мляко, насочено за промишлена преработка с 2.9% спрямо предходната година, до 843 729 т. Консумацията на мляко и млечни продукти е намаляла в сравнение с 2003 г. с около 2.8%, до 65 кг средно на човек от домакинство.

Употреба на млечната суровина за промишлена преработка

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2004 г. количеството сурово мляко, събрано и предадено за промишлена преработка е намаляло с 2.9% в сравнение с предходната година до 843 729 т, в т.ч.: краве - 797 539 т, овче - 41 957 т, козе - 2 427 т и биволско и смес - 1 806 т. Преработеното мляко представлява около 52.8% от общо добитото през годината.

Предоставената от дирекция "Агростатистика" информация е на база проведената анкета в 341 млекопреработвателни предприятия, осъществявали дейност през 2004 г. – с около 3% по-малко спрямо предходната година. В края на годината продължават да работят 297 от тях, 22 са прекратили окончателно дейността си (в резултат на затварянето им от ДВСК, защото не отговарят на евростандартите), а 22 са временно неактивни.

Производство на крайни продукти от млекопреработвателните предприятия

Сравнявайки данните се вижда, че през 2004 г. производството на повечето от млечните продукти се е увеличило в сравнение с предходната година, въпреки намаленото количество сурово мляко, предадено за промишлена преработка. Това може да се обясни с увеличаване на вноса главно на сухо мляко, което се явява като допълнителна суровина при производството на крайния продукт.

Най-голямо увеличение спрямо преходната година е отчетено при производството на други сирена - над четири пъти. Значително е нараснало и производството на извара – с 85.8%, следвано от производството на сметана - с 20.9%, ароматизирани кисели млека и десерти - с 13.8%, пакетирано прясно мляко – с 12.7% и натурално кисело мляко – с 8.4%. При киселите млека прави впечатление, че се увеличило производството на пълномаслени за сметка на полумаслените и обезмаслените млека.

През 2004 г. общото производство на групата сирена, към която спадат кашкавал, извара, топени и други сирена бележи слаб ръст спрямо 2003 г. - с 2.2%. Прави впечатление, обаче, че производството на кашкавал и бяло саламурено сирене са намалели, макар и незначително, съответно с 1.6% и 0.4%.

Намаляло е и производството на млечни мазнини – с 8.5% по-малко спрямо предходната година.

Консумация на млечни продукти на лице от домакинствата

По данни на НСИ, през 2004 г. годишното потребление на повечето млечни продукти средно на лице от домакинствата е намаляло спрямо предходната година. Най-голям спад е регистриран при потреблението на прясно мляко – със 7.7%, но въпреки това консумацията му остава голяма по обем - 24 л средногодишно.

Потреблението на други млечни произведения (ароматизирани млека и млечни десерти), както и на кашкавал и сирене също е намаляла спрямо 2003 г. – съответно със 7.1%, 2% и 4%.

Консумацията на млечни масла се е увеличила значително спрямо 2003 г. – с 25%, до 0.5 кг на лице.

През последните няколко години потреблението на кисело мляко постепенно се увеличава, като през 2004 г. ръстът е с 2% в сравнение с предходната година, до 26.1 кг на лице от домакинство.

Външна търговия с мляко и млечни продукти

Внос на мляко и млечни продукти

България внася малки количества млечни продукти, каквито не се произвеждат в страната, главно за обогатяване на асортимента на вътрешния пазар.

Намаленото производство на сурово мляко през последните години, в сравнение с периода отпреди 10-12 години, налага да се внасят по-големи количества сухо мляко и суха суроватка, които се влагат в преработката на някои млечни продукти. Вносът им компенсира недостига на суровина основно през есенно-зимния период.

По данни на Агенция "Митници", осъщественият през 2004 г. внос на мляко и млечни продукти отбелязва значителен ръст спрямо предходната година – с 26.8%, достигайки 24 433 т, в т. ч.: 12 366 т - мляко и сметана, концентрирани и неконцентрирани, подсладени и неподсладени (от които 12 094 т сухо мляко), 5 845 т – суроватка, 4 107 т – сирене и кашкавал, 2 040 т – масло, 75 т – кисело мляко (Фиг. 1). Общата стойност по вноса е 34 436 036 щ. д. В сравнение с 2003 г. се наблюдава нарастване при повечето продукти, но регистрираното увеличение е за сметка главно на вноса на по-големи количества сухо мляко и суроватка. Макар че напоследък производството на мляко в
страната се стабилизира, преработвателната промишленост все още изпитва недостиг от суровина и тези два продукта се внасят основно за да го компенсират.

Поначало, най-голям дял във вноса като количество заемат мляко и сметана по тарифна позиция 0402 – около 50% от общия внос на мляко и млечни продукти. През 2004 г. са внесени 12 168 т, с 22.4% повече в сравнение с 2003 г., като от тях 12 094 т са сухо мляко.

Сухото мляко се използва като суровина и добавка към суровото мляко при преработка, за подобряване на неговата консистенция, особено през есенно-зимния сезон, когато добивът на мляко поначало намалява. Производството на сухо мляко в България е ограничено (под 1 000 т), което налага вносът му. Ето защо, въпреки високото вносно мито (между 64% и 68%), се внасят значителни количества.

Традиционно, по-големи количества сухо мляко са внесени от Украйна (18% от общия импорт), Германия (16%), Румъния (11%), Франция (11%), Чехия (9%), Молдова (6%) и др.(Фиг. 2).

Въпреки че вносът на сухо мляко от Украйна обичайно е в най-голям размер, през 2004 г. той е намалял значително спрямо предходната година – с около 40%. За сметка на това се е увеличил вносът от европейски страни, като от Германия е нараснал около 8 пъти, от Белгия - 7, Чехия – 4 и от Франция – 2 пъти.

Вносът от ЕС се благоприятства от преференциалната квота (ежегодно 3 000 т с 10% мито). Значителен внос е регистриран и от Румъния – 1 381 т, за разлика от предходните години.

Съществено увеличение отбелязва вносът на суроватка – с 29% повече в сравнение с предходната година, достигайки 5 845 т. Около 26% от това количество е внос от Хърватия – 1 535 т, следват Чехия (1 336 т), Словакия (706 т), Гърция (532 т) и Холандия (445 т).

Суроватката заема дял от 24% в общия обем на вноса на мляко и млечни продукти и е вторият по-големина след сухото мляко. Въпреки че през 2004 г. митото бе увеличено (от 15% на 64%), продължава да се внася и се използва главно в преработвателната промишленост, заради по-ниските й цени спрямо тези на суровото мляко (ср. цена 664 щ. д./т, франко българска граница без начислени мито, ДДС, транспортни и др. разходи).

Най-голямо увеличение е отчетено при внос на сирене и кашкавал по тарифна позиция 0406. Ръстът е приблизително с 50%, като от 2 748 т през 2003 г. вносът е достигнал 4 107 т през 2004 г. По-големи количества сирене и кашкавал са внесени от Украйна (1 346 т), Германия (840 т), Румъния (388 т), Полша (284 т), Унгария (283 т) и др. Обикновено се внасят сирена, каквито не се произвеждат в страната, като Emmental, Cheddar, Brie, Gauda и други.

Вносът на масло се е увеличил с около 20% спрямо 2003 г., до 2 040 т. Основен доставчик е Германия - 1 313 т, а по-малки количества са внесени от Франция (296 т), Чехия (136 т) и Холандия (130 т).

Единствено вносът на мляко и сметана по тарифна позиция 0401 и на кисели млека (тар. позиция 0403) е намалял спрямо 2003 г. Спадът на внесеното количество кисели млека е с 29% до 75 т. Това се обяснява с факта, че на пазара вече се предлага богат асортимент от различни видове млека и десерти на млечна основа, произведени в България. С около 18% е намалял вносът на мляко и сметана, до 198 т.

По предварителни данни на Агенция "Митници", за първите шест месеца на 2005 г. са внесени общо 9 994 т мляко и млечни продукти, което е с около 13% по-малко в сравнение със същия период на 2004 г., в т.ч.: 3 572 т - мляко и сметана (вкл. 3 287 т - сухо мляко), 35 т - кисело мляко, 3 305 т - суроватка, 1 329 т - масло и 1 753 т - сирене и кашкавал.

През 2005 г. се очаква вносът на мляко и млечни продукти да спадне приблизително до 23 300 т, или с около 5% по-малко в сравнение с предходната година. През 2004 г. вносът отбелязва значително увеличение, което не е обичайно. Намаленото количество на внесените млечни продукти от началото на 2005 г. дава основание да считаме, че до
края й вносът им ще спадне.

Износ на мляко и млечни продукти

През последните 4-5 години се оформи тенденция на постепенно нарастване на износа на мляко и млечни продукти от България. За този ръст допринася повишеното качество на произвежданите в страната продукти, доказателство за което е непрекъснато нарастващият брой млекопреработвателни предприятия, лицензирани за износ в ЕС.

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. износът на мляко и млечни продукти е нараснал с 7.7% в сравнение с предходната година, достигайки 15 732 т (Фиг. 3). Общата стойност на износа е 44 694 792 щ. д.

Важно е да се отбележи, че външнотърговското салдо на мляко и млечни продукти е положително и за 2004 г. е на стойност 10 258 756 щ. д., на фона на отрицателния търговски баланс за страната.

Традиционно, най-голям дял в експортната структура на млечните продукти
заема износът на сирене и кашкавал - над 90%.

През 2004 г. са изнесени 15 171 т сирене и кашкавал, което представлява 96% от общия износ на мляко и млечни продукти. Стойността на износа на сирене и кашкавал е 43 911 438 щ. д., при средна експортна цена 2 894 щ. д. за тон. Сравнявайки с предходната година, през 2004 г. износът на сирене и кашкавал по тарифна позиция 0406 се е увеличил с 9.6%. Освен като количество, съществено е нараснала и средната експортна цена за тон продукция – от 2 405 щ. д. през 2003 г. на 2 894 щ. д. през 2004 г. или с 20% (увеличението в лева е с 10%, поради по-слабия долар през 2004 г.).

Българското бяло саламурено сирене и кашкавал от овче и краве мляко са с отлични вкусови качества, поради което са най-търсени на външния пазар. Именно по тази причина износът им постепенно нараства през последните години. По-големи количества сирене и кашкавал през 2004 г. са насочени за Гърция (28%), САЩ (23%), Ливан (11%), Австралия (11%), Германия (6%), Македония (3.8%) и др.

Прави впечатление, че напоследък се увеличава износът за европейските страни. Този износ се стимулира от договорените преференции, съгласно които ЕС ежегодно предоставя квота за безмитен внос на сирена и кашкавал с произход България. За периода 1.07.2004 – 30.05.2005 г. квотата е в размер на 6 700 т. Съгласно договорената стъпка на нарастване, за периода 1.07.2005 – 30.06.2006 г. тя ще нарасне на 7 000 т.

Въпреки, че всяка година се увеличава броят на получилите лиценз за износ в ЕС млекопреработвателни предприятия, страната ни не успява да усвои изцяло тази квота. Една от причините за това е, че все още има какво да се желае по отношение на качеството на българските млечни продукти за да отговарят на европейските изисквания. Влагането на сухо мляко при преработката, нееднородност на партидите, липса на достатъчно лицензирани млекосъбирателни пунктове и предприятия, отговарящи на Наредба № 30 са някои от основните пречки за осъществяване на по-голям износ за ЕС.

Съществуващите нетарифни ограничения по отношение на изискванията към европейските контрагенти също ограничават обема на износа и могат и за в бъдеще да възпрепятстват цялостното изпълнение на квотата.

За стимулиране на износа, през 2004 г. бяха отпуснати експортни субсидии за сирене и кашкавал. Общият размер на субсидията при износ в страни извън ЕС бе 1 200 000 лв., разпределени както следва: 250 лв. за тон овче и краве сирене и 350 лв./т кашкавал от овче и краве мляко.

През 2004 г. са субсидирани 300 тона бяло саламурено сирене с изплатена субсидия 75 000 лв. и 105 тона кашкавал с изплатена субсидия – 36 750 лв.

През 2004 г. значителен ръст отбелязва износът на масло и млечни мазнини – над 4 пъти повече спрямо предходната година, достигайки 149 т.

Производството на масло в страната поначало е ограничено – под 1 000 т годишно, поради което и износа е в малки количества. През 2004 г., обаче, производството на масла нарастна (с около 16%), вследствие на което на външния пазар са реализирани по-големи количества. Страните, за които основно е насочен износът на масло са съседните Албания (40 т), Сърбия и Черна гора (17 т), а също Чехия (60 т) и Иран (20 т).

Износът на мляко и сметана по тарифна позиция 0401 е нараснал с около 14.2% в сравнение с 2003 г., до 225 т, като основни контрагенти за тези продукти са главно балканските страни – Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Черна гора, Румъния, Албания.

При останалите млечни продукти износът през 2004 г. е намалял. По-съществен спад е отчетен при износа на мляко и сметана по тарифна позиция 0402 – с около 80% по-малко в сравнение с 2003 г. до 76 т. Износът на кисели млека е намалял със 7% спрямо предходната година до 108 т.

За съжаление, България не успява да усвои предоставяните безмитни квоти за внос в ЕС на 3 000 т сухо мляко и 700 т кисело мляко (с годишна стъпка на нарастване от 1.07.2005 г. съответно: 300 т - за сухото мляко и 70 т – за киселото), тъй като на европейския пазар има голямо предлагане на тези продукти.

За периода януари - юни 2005 г. е регистриран износ на 8 935 т мляко и млечни продукти, което е с 53% повече спрямо същия период на предходната година. Разпределен по видове продукти, износът е както следва: 7 471 т – сирене и кашкавал, 1 270 т – масло, 130 т – мляко и сметана, 61 т – кисели млека и 3 т – суроватка.

През 2005 г. се очаква износът да нарасне до 17 000 т – с около 7.7% повече, в сравнение с предходната година. Обикновено, през втората половина на годината се осъществява по-голям обем износ. Освен това, увеличаването на дела на млякото, предназначено за преработка напоследък (изключение прави 2004 г.), подобряването на качествените показатели на експортно насочените продукти (сирене и кашкавал),
увеличаването на броя на лицензираните за износ в ЕС преработвателни предприятия (вече 28 на брой) дават основание да считаме, че българските млечни продукти имат шанс да увеличат присъствието си на външните пазари.

Цени на мляко и млечни продукти

През 2004 г. цените на мляко и млечни продукти отбелязват ръст спрямо тези от предходната година, в резултат на по-слабото предлагане на млечна суровина за преработка.

Изкупни цени

Основен фактор при формиране на изкупната цена на суровото мляко е цената на фуражното зърно. Около 70% от себестойността на продукцията представляват направените разходи за храна на животните. Ограниченото предлагане на зърно през 2004 г. допринесе за повишаване на цените на фуражите, което неминуемо засегна и изкупната цена на млякото. Ръстът на цените на фуражното зърно, спрямо 2003 г. варира в широки граници – между 5% и 29%. Най-голямо е увеличението на изкупната цена на фуражната пшеница – с 29.4%, следвана от царевицата – с 19%. Най-малко е нараснала цената на фуражния ечемик - с 5.3% по-висока в сравнение с 2003 г.

През 2004 г. се наблюдава увеличение на средногодишната изкупна цена на краве мляко с 22.6% спрямо предходната година, като достига 0.38 лв./л. През годината цените следваха характерната сезонна тенденция – по-високи през зимния сезон и по-ниски през лятото, когато животните се отглеждат пасищно и разходите за храна намаляват.

2005 г. започна с изкупна цена на млякото по-висока както спрямо средногодишната, така и спрямо същия период на 2004 г. През І-вото тримесечие на 2005 г. изкупната цена е 0.45 лв./л – с 2.3% по-висока в сравнение със същото тримесечие на предходната година и с 18.4% спрямо средната за 2004 г. През ІІ-рото тримесечие цената на млякото отбелязва спад до 0.36 лв./л, което е с 20% по-малко спрямо І-вото тримесечие. Това намаление е обичайно, тъй като започва активния период на производство на мляко и пасищното отглеждане на животните (намаляват разходите за храна).

За да бъде ефективно производството на мляко е необходимо съотношението да бъде между 1:2.5 и 1:3. Както се вижда от данните в Таблицата, от началото на 2004 г. до края на ІІІ – тото тримесечие съотношението между цената на млякото и цената на царевицата е било доста под оптималното, поради задържалите се по-високи цени на зърното. Едва през ІV-тото тримесечие съотношението нараства и е било по-благоприятно за млекопроизводителите. Аналогична е ситуацията при съотношението между цената на млякото и цените на фуражна пшеница и ечемик. При тях, обаче, от ІІІ-тото тримесечие цените на зърното значително спадат, в резултат на което се е
формирало доста по-благоприятно за млекопроизводителите съотношение.

Предвид това, може да се приеме, че производството на мляко през ІІІ-тото и ІV-тото тримесечие на 2004 г., при използвани фуражна пшеница и ечемик за храна на животните е било рентабилно.

Цени на едро и дребно

През 2004 г. се наблюдава увеличение на цените на едро и дребно на мляко и млечни продукти спрямо тези от 2003 г. Това се обяснява с намаленото количество млечна суровина, насочено за преработка, което неминуемо рефлектира върху цените на млечните продукти в магазинната мрежа.

Изключение прави цената на дребно на краве масло, която отбелязва незначителен спад (с 1.3%), поради увеличеното му предлагане през годината. При цените на едро увеличението е по-голямо и варира в границите между 1% и 16%, като най-значително то е при кашкавала (16.2%) и кравето сирене (11%). Най-слабо са нараснали цените на едро на прясно и кисело мляко, съответно с 1.3% и 2.2%.

Цените на дребно също отбелязват ръст спрямо 2003 г., но по-слаб в сравнение с този при цените на едро. Увеличението се движи в рамките между 1% и 14%. Отново най-голямо е нарастването при цените на кашкавал (14.5%) и краве сирене (11.6%), почти незначително – при прясното мляко, докато при киселото мляко цената се задържа на нивото на предходната година.

През 2005 г. цените на едро и дребно на мляко и млечни продукти следват изменението на изкупната цена, като темпа на нарастване изпреварва този на изкупната цена. Увеличението на цените на едро през първото полугодие на 2005 г. се движи в границите между 1% и 9% за различните продукти, в сравнение със същия период на предходната година. При цените на дребно ръстът е между 1% и 6% за същия период на сравнение.

Движението на изкупната цена на краве мляко и цените на едро и дребно на сирене по тримесечия през 2003 и 2004 г. е показано на Фиг. 6. Данните сочат, че цените на млякото следват сезонния характер на производството му. Така през 2004 г. изкупната цена на краве мляко е била по-висока през есенно-зимния сезон и по-ниска през пролетно-летния. Цените на едро и дребно на краве сирене общо взето са следвали същата тенденция, но прави впечатление, че в периодите на нарастване техният темп е изпреварвал този на изкупната цена.

Изкупната цена на кравето мляко през първото полугодие на 2005 г. отбелязва слаб ръст спрямо предходната година – с около 2.5%, до 0.41 лв./л. Това увеличение е в резултат на отчетеното намаление на броя на млечните животни и произведеното от тях мляко.

Следвайки изкупните цени, цените на едро и дребно на млечните продукти също се увеличават, като ръстът в сравнение с 2004 г. е между 1% и 9% за отделните продукти.
Очаква се до края на 2005 г. цените да следват сезонния характер на производство на суровото мляко и да се движат около или малко над нивата от тези през 2004 г.

Експортни цени

Експортните цени на най-търгуваните млечни продукти – бяло саламурено сирене от овче и краве мляко са показани на Табл. 16 и Табл. 17. Данните са предоставени от Агенция "Митници", а цените са според условията на доставка (по ИНКОТЕРМС)*, на база на обработените митнически декларации за сключените сделки.

Обикновено, най-голям дял в експортната структура на млечните продукти заема износът на бяло саламурено сирене (от овче и краве мляко) – около 60%. През 2004 г. е осъществен износ на 8 823 т бяло саламурено сирене, в т. ч.: 5 397 т - от овче и 3 426 т - от краве мляко.

Износът на овче сирене е на обща стойност 16 140 517 щ. д. при средна реализационна цена 2 990 щ. д. за тон. Сравнявайки с предходната година, той отбелязва значителен ръст – приблизително с 19%. Нараснала е и експортната цена – с 15%, което е благоприятно за млекопреработвателите.

Постоянни контрагенти на страната за бяло саламурено сирене от овче мляко са САЩ, Австралия, Гърция, Германия, Ливан. През 2004 г. най-големи количества са насочени за САЩ - 2 181 т или 40% от общия износ на овче сирене, при средна цена 2 928 щ. д./т. Следват Австралия с 1 111 т (ср. цена 2 903 щ. Движение на изкупната цена на краве мляко и на цените на едро и дребно на сирене по тримесечия през 2003 и 2004 г.

През 2004 г. са изнесени 3 426 т бяло саламурено сирене от краве мляко, което е със 17.7% повече в сравнение с предходната година. Общата стойност на износа е 6 434 382 щ. д. Значителен ръст отбелязва и средната експортна цена, като от 1 468 щ. д. през 2003 г. тя достига 1 878 щ. д./т – или с 28% повече (поради по-слабия долар през 2004 г., увеличението в български лева е по-малко, около 17%).

През 2004 г. по-големи количества краве сирене са насочени за Ливан – 745 т (при средна цена 1 511 щ. д./т), Гърция – 491 т (ср. цена 2 435 щ. д./т), Македония – 459 т (1 136 щ. д./т), Сърбия и Черна гора – 359 т (1 681 щ. д./т).

Износът на кашкавал (от овче и краве мляко) е с по-малък дял в общия експорт по тарифна позиция 0406 – около 15%. През 2004 г. е осъществен износ на 2 299 т кашкавал, в т. ч.: 769 т – от овче и 1 530 т от краве мляко. Освен че износът е нараснал като количество (с 20%) спрямо 2003 г., регистрирано е увеличение и на средната експортна цена за тон кашкавал. Традиционно, по-висока е цената на кашкавал "Балкан", като през 2004 г. тя е средно 4 332 щ. д./т, със 17.5% по-висока спрямо предходната година. Средната цена за тон кашкавал "Витоша" е 3 361 щ. д., като е нараснала с 14% спрямо 2003 г. Основни търговски партньори на страната за кашкавал са Гърция, САЩ, Ливан, Австралия.

Политика при производство и търговия на мляко и млечни продукти

Нормативна уредба

През 2005 г. действат следните нормативни актове, касаещи производството и предлагането на пазара на мляко и млечни продукти:

• Наредба за специфичните изисквания към наименованията и етикетирането на мляко и млечни продукти, предлагани на пазара (ДВ, бр. 11/10.02.2004 г.). С тази наредба се уреждат изискванията към производителите и търговците относно наименованията и характеристиките на мляко и млечни продукти, предлагани на пазара.
• Наредба № 31 за максимално допустимите количества замърсители в храните (ДВ, бр. 88 /8.10.2004 г.). С тази наредба се уреждат както максимално допустимите количества замърсители в храните, така и изискванията към методите за вземане на проби и методите за анализ, прилагани при провеждането на държавния контрол на храните за съдържание на замърсители. Предлаганите на потребителя храни не трябва да съдържат замърсители в количества по-високи от посочените в наредбата норми.
• Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните (ДВ, бр. 62/28.07.2000 г., изм. и доп., бр. 98/5.11.2004 г.). С наредбата се определят изискванията за етикетирането и представянето, включително рекламирането на храните с цел защита на потребителите срещу невярна и подвеждаща информация. Наредбата се прилага за храните, които се предлагат като такива на крайния потребител за храните, предназначени за снабдяване на лечебни заведения за болнична помощ, ресторанти, столове и други места за обществено хранене.
• Наредба за специфичните изисквания към мазнините за мазане (ДВ, бр. 22 /15.03.2005 г.). Съгласно този нормативен документ мазнините за мазане, предназначени за консумация от крайния потребител, както и тези, предназначени
  за снабдяване на заведения за обществено хранене или на други места, където те се предлагат на крайния потребител, се пускат на пазара само ако отговарят на изискванията на наредбата. Наредбата не се прилага за мазнините за мазане,
  подлежащи на последваща обработка.
• Наредба № 4 за реда за приемане на заявления, комплектоване на досиета и водене на регистър на досиетата на храни с традиционно специфичен характер (ДВ, бр. 23 /18.03.2005 г.). Традиционно специфичен характер се признава само на определени с наредбата категории земеделски продукти, които са предназначени за консумация от човек. Храните имат специфичен характер, когато притежават характерна черта или набор от характерни черти, които ги отличават от другите храни от същата категория. Традиционният характер на храните се изразява в използването в продължение на най-малко 50 години на традиционни суровини, традиционен състав на храната и/или традиционен начин на производство или преработка. Храните с традиционно специфичен характер имат наименования, които са традиционни за страната или за района и изразяват специфичния характер на храната.
• През 2005 г. бе разработена и приета Наредба № 6 за мониторинг на произведените и реализирани на пазара количества краве мляко и млечни продукти от краве мляко (ДВ, бр. 50/17.06.2005 г.). Наредбата определя условията и реда за създаване и поддържане на бази данни на производителите на краве мляко, млекосъбирателните пунктове и млекопреработвателните предприятия, изкупуващи краве мляко. Вписани са и условията за събиране, съхраняване и проверка на информацията за предадените от производители на крайни потребители количества краве мляко и млечни продукти и количествата
  изкупено краве мляко и неговата масленост. В наредбата са приложени образци
  на дневници и годишни декларации за производителите на краве мляко,
  млекосъбирателните пунктове и млекопреработвателните предприятия.
  Информацията от базите данни ще се използва за мониторинг на общото
  произведено и продадено количество краве мляко в страната, за подготовка за
  разпределение на индивидуалните референтни количества (квоти) краве мляко и
  при субсидирането от ДФ"Земеделие".
• Съгласно Закона за подпомагане земеделските производители през 2005 г. бе разработена Наредба за реда за издаване на лицензии за внос на земеделски продукти в рамките на тарифните квоти (ДВ., бр. 56/8.07.2005 г.). С нея се регламентира процедурата за подаване на документи, гаранцията за изпълнение на лицензията и функциите на МЗГ. Лицензии могат да се издават за внос в рамките на тарифни квоти на зърнени продукти, ориз, захар, мляко и млечни продукти, говеждо месо, телешко месо, свинско месо и продукти от него и пилешко месо. Тарифните квоти, за които се прилага лицензиране и техните номера, разделянето на годишните тарифни квоти по периоди на изпълнение и
  размерът на квотата за съответния период на изпълнение се определят с решение на Министерски съвет.

На 15.04.2005 г. бе учреден Национален млечен борд -междупрофесионална организация на производители, преработватели и търговци на млечни продукти и организации с основна цел развитие на млекопроизводството, преработката и търговията с мляко и млечни продукти, както и защита на общите интереси на неговите членове. Бордът ще управлява и контролира произхода, автентичността и качеството на търгуваните продукти и ще участва в разпределението и контрола на квотите за производство. Проучването на техническите, икономическите, финансовите, правните и други проблеми, свързани с комплексното развитие на производството и реализацията на
произведеното сурово мляко и млечни продукти, също е сред заложените цели на
организацията.

През 2005 г. Министерство на земеделието и горите осигурява 850 000 лв. бюджетна субсидия за стартирането на борда, като от тях 300 000 лв. са за създаването на НМБ и 550 000 лв. за Регионалните млечни бордове. Създаването на междупрофесионалната организация е пряк ангажимент на Министерството на земеделието и горите във връзка с приключилите преговори с ЕС по глава "Земеделие".

С огглед създаване на условия за повсеместен контрол на качеството на суровото мляко се предвижда изграждането на три лаборатории по програма ФАР за контрол на млякото и млечните продукти.

Външнотърговски режим

Внос на мляко и млечни продукти

В Митническата тарифа на Р България за 2005 г. са определени следните автономни и преференциални мита при внос на мляко и млечни продукти по тарифни позиции, както следва:

Ставки автономни мита:

0401 мляко и сметана - неконцентрирани, неподсладени – 25%;
0402 мляко и сметана – концентрирани, подсладени:

• със съдържание на мазнини до 1.5% – 64%;
• със съдържание на мазнини между 1.5% и 27% – 68%;
• специални млека за кърмачета - 0%;
• със съдържание на мазнини между 8% и над 45% – 15%;

0403 мътеница, кисели и подквасени млека – 40%;
0404 суроватка концентрирана или на прах - 64%;
0405 масло и млечни мазнини:

• масло - 68%;
• млечни пасти за намазване – 25%;

0406 сирене и кашкавал:

• пресни сирена, стъргани, топени, сирена със зелени петна или предназначени за преработка - 25%;
• сирена Emmental, Gruyere, Sbrinz, Bergase, Cheddar, Edam, Tilist и др. - 30%;
• сирене и кашкавал от овче, краве или биволско мляко - 74%.

Преференциални мита през 2005 г.:

В Приложения на Митническата тарифа (МТ) са посочени преференциалните мита и съответните квоти при внос на млечни продукти, съгласно общото споразумение по митата и търговията (СТО), както следва:

• 0402 10 мляко и сметана на прах, гранули или др. твърди форми, с маслено съдържание до 1.5% - квота от 200 т с мито 15%;
• 0404 10 суроватка, видоизменена или не, дори концентрирана или с прибавка на захар или др. подсладители – квота от 200 т с 25% мито;
• 0405 10 (90) масло и млечни мазнини – квота от 1 500 т с 30% мито;
• 0406 10 (20, 30) сирене и кашкавал – квота от 3 000 т с 17.5% мито, която се разпределя по страни както следва: ЕС – 2 000 т, други – 1 000 т;
• 0406 90 сирена, предназначени за преработка и др. – квота от 400 т с 25% мито.

В Приложение № 1.2 на МТ са посочени преференциалните тарифни ставки на митата, съгласно договореностите между България и ЕС за:

• 0403 10 кисели и подквасени млека със съдържание на млечни мазнини между 1.5% и над 27% – мито между 22.4% и 28%;
• 0405 20 млечни пасти за намазване със съдържание на мазнини между 39% и 75% - мито 3.2%;

В Приложение № 1.3 на МТ са посочени преференциалните ставки при
внос от ЕС в рамките на тарифни квоти:

• 0402 10 (21) мляко и сметана на прах, гранули или др. твърди форми, със съдържание на мазнини между 1.5% и 27% - квота от 3 000 т с мито 10%;
• 0405 10 (90) натурално, възстановено масло, масло от суроватка и др. – квота от 100 т с 20% мито;
• 0406 сирене и кашкавал – квота от 3 300 т с нулево мито.

При внос на стоки с произход от страните от ЦЕФТА се прилагат посочените в Приложение № 3.2 на МТ мита за следните млечни продукти:

• 0402 мляко и сметана на прах, гранули или други твърди форми, със съдържание на мазнини между 1.5% и над 45%, подсладени или неподсладени, и др. – мито 37%;
• 0404 суроватка, концентрирана или на прах, със съдържание на мазнини между 1.5% и над 27% и др. – 14% мито.

За стоки с произход от Хърватия (Приложоение № 3.3 на МТ):

• 0403 кисело мляко, неароматизирано или ароматизирано, със съдържание на мл. мазнини между 1.5% и 27% - квота от 150 т с 50% намаление на митото;
• 0405 20 млечни пасти за намазване – квота от 100 т с 50% намаление на митото.

Съгласно сключеното споразумение за свободна търговия, България ежегодно предоставя квота за внос от Турция на сирена за преработка, с изключение на сирене и кашкавал от овче и краве мляко на 100 т с 21% мито. При внос на сирене и кашкавал от Македония – квота от 100 т с 21% мито (Приложение № 5 на МТ). В Приложение № 7 на МТ, преференциален внос от Албания на 200 т сирене и кашкавал с нулево мито.

Вносът от Сърбия и Черна гора (Приложение № 8.2) е с 20% мито за квота от 100 т и включва:

• 0403 10 (90) кисело мляко;
• 0405 масло и мл. мазнини;
• 0406 сирене и кашкавал.

Износ на мляко и млечни продукти

Износителите на мляко и млечни продукти от България могат да се възползват от следните договорени преференции:

При износ за ЕС, нулево мито за:

• 0402 10 (21) сухо мляко – квота от 3 000 т за периода 1.07.2004 – 30.06.2005 г. и 3 300 т за периода 1.07.2005 г. – 30.06.2006 г.;
• 0403 кисело мляко – квота от 700 т за периода 1.07.2004 – 30.06.2005 г. и 770 т за периода 1.07.2005 г. – 30.06.2006 г.;
• 0406 сирене и кашкавал – квота от 6 700 т за периода 1.07.2004 – 30.06.2005 г. и 7 000 т за периода 1.07.2005 г. – 30.06.2006 г.

Държавно подпомагане

ДФ "Земеделие"

Стимул за развитие на млечния сектор е продължаващата държавна подкрепа по отношение на селекционната дейност, стимулиране на земеделските производители за производството на качествено мляко и влагането на инвестиции за модернизация на производството и млекопреработката.

Отглеждането на млечни животни и производството на мляко и млечни продукти се подпомага от ДФ"Земеделие" чрез следните финансови линии и субсидии:

Целева субсидия за земеделските производители за произведено и продадено първо качество краве, биволско и овче мляко През 2004 г. са предоставени средства в размер на 8 031 990 лв. за произведено и продадено 156 557 т първо качество краве, биволско и овче мляко и са подпомогнати 7 458 бр. земеделски производители.

Разпределеният общ ресурс за целевата субсидия за 2005 г. е в размер на 9 000 000 лв. за произведено и продадено първо качество краве, биволско и овче мляко, съгласно изискванията на Наредба № 30 за ветеринарно-санитарните изисквания, при добива на сурово мляко.

Субсидията е за периода от 01.04.2005 г. до изчерпване на лимита, а размерът й е както следва:

• за първо качество краве мляко – 0.05 лв. на литър;
• за първо качество биволско мляко – 0.07 лв. на литър;
• за първо качество овче мляко – 0.07 лв. на литър.

За региона на Родопите субсидията за литър мляко се завишава с 0.01 лв./л, като средствата са осигурени по програма "Родопи". На Областната Дирекция се предоставя списък на общините включени в този регион, одобрен от УС на ДФ "Земеделие".

За Северозападна България – Видин, Враца и Монтана - субсидията за литър мляко се завишава с 0.01 лв./л. За региона на Странджа–Сакар - субсидията за литър мляко се завишава с 0.01лв/л. На ОД се предоставя списък на общините включени в този регион,
одобрен от УС на ДФ "Земеделие".

Максималният размер на паричните средства, които всеки регистриран земеделски проидводител и икономически свързаните с него лица могат да получат за една календарна година по всички краткосрочни финансови линии е 130 000 лв.

Настоящата субсидия могат да ползват регистрирани по Наредба № 3 земеделски производители в съответната Областна дирекция "Земеделие и гори" при определени условия.

Целева субсидия за изхранването на животни и птици от Националния генофонд, елитната част на популацията, внос на елитни животни за попълване на генофонда и подпомагане на репродуктивния процес и подпомагане на селекционната дейност на развъдните асоциации.

За подпомагане изхранването на животни от Националния генофонд и елитната част на популацията в говедовъдство и биволовъдство през 2004 г. са осигурени 1 872 234 лв. за подпомагане на 35 600 бр. животни. Отпуснати са средства за внос и закупуване на елитни животни за попълване на бици за изкуствено осеменяване от млечни породи - 3 бр. х 14 000 лв. общо 42 000 лв.

По тази целева субсидия през 2005 г. разпределените средства са в размер на 5 000 000 лв, а усвоеният паричен ресурс към 22.06.2005 г. е 3 218 440.53 лв. Подпомагане изхранването на животни и птици от Националния генофонд:

EРД – лв. за един брой

Крави

• породи застрашени от изчезване 100 лв.
• породи с намаляваща популация 100 лв.
• породи с постоянно и нарастващо значение 70 лв.
• бикопроизводителки 120 лв.
• бици за изкуствено осеменяване 150 лв.
• бици за естествено покриване 100 лв.
• бици за изпитване по собствена продуктивност 100 лв.

Биволи

• породи с нарастващо значение 90 лв.

ДРД – лв. за един брой

Овце-майки

• породи застрашени от изчезване 22 лв.
• породи с намаляваща популация 22 лв.
• породи с постоянно и нарастващо значение, в т.ч.:
• млечно направление 18 лв.

Кози

• породи с постоянно нарастващо значение 18 лв.

Подпомагане изхранването на животни от контролираната част от популацията:

ЕРД

• контролирани крави с доказан произход 20 лв.
• контролирани биволици с доказан произход 25 лв.
• бременни дъщери на тестирани бици 35 лв.
• ново включени крави и биволици за контрол 10 лв.
• бременни юници и малакини 10 лв.

ДРД

• кочове и пръчове - 10 лв.
• контролирани овце, кози и дзвизки - 10 лв.
• контролирани женски шилета и козички - 10 лв.
• кочлета и пръчлета за разплод - 7 лв.

За подпомагане на селекционната дейност на Развъдните асоциации в областта на говедовъдството са отпуснати средства в размер на 214 600 лв., за биволовъдство - 50 400 лв., за овцевъдство – 3 500 лв. и за козевъдство – 8 977 лв.

Целевата субсидия се открива на 1.03.2005 г., а срокът за усвояване на средствата по целевата субсидия- е до 26.08.2005 г.

Целева субсидия за внос на разплодни юници от млечни породи и дзвизки от специализирани месодайни породи в размер на 1 800 000 лв. Субсидията се определя на брой животни както следва:

• за един брой юница - 800 лв.
• за един брой дзвизка – 200 лв.

Максималният брой животни, за които може да кандидатства и получи субсидия един земеделски производител е 60 броя юници и 250 броя дзвизки. Целевата субсидия се предоставя на земеделски производители, които са директни вносители на животните и на земеделски производители, които ги закупуват от фирми-вносители. Животните, обект на вноса трябва да произхождат от страни-членки на ЕС.

Настоящата субсидия могат да ползват регистрирани земеделски производители в съответната Областна дирекция "Земеделие и гори", при представяне на необходимите документи.

Земеделските производители, получили целева субсидия за подпомагане вноса на разплодни животни представят декларация, че ще запазят броя на закупените животни в продължение на 3 /три/ години за юниците и 2 /две/ години за дзвизките. След извършване на вноса и изтичане на карантинния период, земеделският производител представя в съответната ОД на ДФ"Земеделие" документ за извършена маркировка на субсидирания брой животни, придружен със списък на номерата на ушните им марки. Земеделският производител отчита с декларация в ОД на Фонда броя на наличните животни на всеки 12 месеца, до изтичане на горепосоченият срок, считано от датата на сключване на договора.

Целевата субсидия се открива на 18.04.2005 г., а срокът за усвояване на средствата по целевата субсидия е до изчерпване на утвърдения лимит.

Програма "Животновъдство"

За 2004 г. по тази програма са финансирани 82 проекта в областта на говедовъдството за закупуване на 1 411 броя бременни юници и крави. Общият размер на кредита по проектите е 1 741 805 лв.

По програма "Животновъдство" през 2005 г. са предвидени финансови средства в размер на 15 000 000 лв. за инвестиции в земеделието, с цел създаване на животновъдни ферми и закупуване на племенни животни, развитие на производствената инфраструктура в отрасъла, производство на животновъдна продукция за пазара.
Срокът на действие на програмата е до 31.12.2005 г.

Финансовите средствата по програмата могат да бъдат използвани за реализация на инвестиционни проекти в следните направления и срокове на издължаване:
1. Закупуване на племенни и продуктивни животни:
1.1. Бременни юници и крави до второ теле включително /min 10 броя/ - при срок
на погасяване на кредита до 48 месеца, в т.ч. гратисен период до 18 месеца;
1.2. Бременни малакини и биволици на първо малаче /min 10 броя/ - при срок на
погасяване на кредита до 48 месеца, в т.ч. гратисен период до 18 месеца;
1.3. Дзвиски и овце – майки до второ агне включително /min 50 броя/ - при срок на
погасяване на кредита до 30 месеца, в т.ч. гратисен период до 12 месеца;
1.4. Разплодни козички и кози – майки до второ яре включително /min 50 броя/ -
при срок на погасяване на кредита до 30 месеца, в т.ч. гратисен период до 12
месеца;
2. Закупуване на техника (машини, съоръжения и оборудване) - при срок на
погасяване на кредита до 48 месеца, в т.ч. гратисен период до 9 месеца,
необходими за отглеждане на животни и млекосъбирателни пунктове;
3. Ново строителство при срок на погасяване на кредита до 48 месеца, в т.ч.
гратисен период до 12 месеца, както следва:
3.1. селскостопански постройки за отглеждане на животни и птици
3.2. фуражни кухни за задоволяване на собственото стопанство
3.3. млекосъбирателни пунктове
4. Закупуване на обектите, посочени в т. 3, вкл. и прилежащата към тях земя - при
срок на погасяване на кредита до 42 месеца, в т.ч. гратисен период до 9 месеца;
5. Възстановяване и реконструкция на обектите, посочени в т. 3 - при срок на
погасяване на кредита до 42 месеца, в т.ч. гратисен период до 9 месеца;

Собственото участие на земеделския производител е в размер на минимум 30 % от общата стойност на инвестицията с ДДС, мита и такси.

Не се изисква собствено участие или същото може да е по-малко от 30 % в случаите:

• при пряко кредитиране, когато земеделският производител е съгласен да внесееднократно или преди предоставянето на всеки транш дължимата лихва за
  гратисния период;
• при рефинансиране на Търговски банки.

Управителният съвет утвърждава пределни цени за 1 бр. животно по точка 1., които се прилагат при определяне размера на инвестицията, съответно размера на кредита.

По програма "Животновъдство" за периода 01.01. – 22.06.2005 г. са финансирани 60 инвестиционни проекта с общ размер на кредита по проектите – 1 489 785 лв., в т.ч:

• сектор"Млечно говедовъдство" – 19 проекта за 531 бр.животни, с общ кредит 558 4656 лв.
• сектор "Овцевъдство" – 22 проекта за 3 401 бр. животни, с общ кредит 600 770 лв.
• сектор "Козевъдство" – 4 проекта за 590 бр животни, с общ кредит 66 800 лв.

За стимулиране на износа, през 2004 г. са отпуснати експортни субсидии за селскостопански продукти. Размерът на субсидията при износ в неевропейски страни на млечни продукти (сирене и кашкавал) е 1 200 000 лв. Разпределението на сумата е както следва: 250 лв. за тон овче и краве сирене и 350 лв./т кашкавал от овче и краве мляко.

През 2004 г. са субсидирани 300 тона бяло саламурено сирене с изплатена субсидия 75 000 лв. и 105 тона кашкавал с изплатена субсидия – 36 750 лв. През 2005 г. е предвидено отпускане на експортни субсидии в общ размер на 1 192 800 лв.

Програма САПАРД

С инвестиции в земеделските стопанства (Мярка 01) се цели повишаване качеството на продукцията; подобряване на състава и структурата на стадата; подобряване на структурата на земеделските стопанства; повишаване на средната продуктивност на животните; подобряване хигиената на животните и на производството, с цел изпълнение изискванията на ЕС; опазване здравето на животните и по-добро използване на човешките ресурси.

Чрез подкрепа на частни инвестиции по тази мярка в сектор млекопроизводство се цели конкретно подобряване на благосъстоянието на животните и хигиенните условия, които ще доведат до повишаване на качеството на продуктите в млечния сектор.

В сектор мляко и млекопроизводство се подпомагат земеделски производители, които притежават най-малко 15 млечни крави или 100 млечни овце, или 10 млечни биволици или 100 млечни кози; подпомагат се лица, които имат право да ползват земя за фураж в съотношение 1 хектар на 1 крава или биволица, или 0.5 хектара на 1 юница или малакиня, или 0.2 хектара на 1 овца или коза.

Дава се приоритет на следните групи фермери:

• млади земеделски производители от 18 до 40 години, които управляват фермите;
• фермери, които осъществяват селскостопанска дейност като основно занятие;
• по-малко от 50 заети в земеделското стопанство.

По тази мярка на програма САПАРД за сектор мляко и млекопроизводство до 01.06.2005 г. са одобрени 28 броя инвестиционни проекта с общ размер на субсидиите 21 462 655.41 лв. Изпълнените проекти към 01.05.2005 г. за този сектор са 6, а изплатените разходи са в размер на 1 969 033.66 лв.

Програма САПАРД предвижда отпускане на финансова помощ за подобряване на преработването и маркетинга на селскостопански и рибни продукти (Мярка 02). Тази мярка включва схеми за подпомагане на частните инвестиции и инвестиционната помощ за сектор Мляко и млечни продукти ще се използва за оборудване за охлаждане и съхраняване, както и за транспортиране на мляко (специализирани камиони-танкери за мляко); изграждане и обновяване на преработвателните предприятия; оборудване за
подобряване хигиената и качеството на продуктите; подобряване опазването на околната среда; пречиствателни станции за механично пречистване на водата; преработване на суб-продуктите и производствените отпадъци, и елиминиране или обработване на отпадъците; закупуване на оборудване за производство на нови продукти и пакетиране; оборудване за млекосъбирателните пунктове (оборудване за окачествяване на сурово мляко); лаборатории и оборудване за подобряване и контрол на качеството на продуктите (HACCP); закупуване на специализирана хладилна транспортна техника за превоз на млечни продукти. Не се отпуска помощ за междинни продукти – масло и сметана на прах.

По тази мярка на програма САПАРД, до 01.06.2005 г. са одобрени 31 проекта за мляко и млечни продукти, на обща инвестиционна стойност 81 217 457.68 лв.

Изпълнените проекти към 01.05.2005 г. за този сектор са 19, като изплатените помощи са в размер на 18 551 835.05 лв. По Мярка 04 Създаване на организации на производителите също се предвижда подпомагане на производителите. Целта е насърчаване създаването на организации на земеделски производители, чрез подпомагането им по програмата, с оглед подобряване на доходността от продукцията, възприемане на стандарти за определените видове продукти, ефективна стандартизация на всички пазарни етапи и доставка от производствения регион и др.

Избираеми за подпомагане са само организации на производители, които: имат не по-малко от 7 члена, които имат годишна пазарна продукция на мляко минимум 550 т; или имат минимален брой животни за мляко – 135 броя или имат минимален годишен оборот не по-малко от 100 000 евро, получен като сбор от оборота на отделните членове от продукта/група продукти, за които ще се признават.

Към момента, в сектор "Мляко и млечни продукти" има одобрен един проект за създаване на организации на производители по програма САПАРД в Добрич – Добружджански аграрен кооператив от фамилни ферми. Предстои одобрението на още един проект.

Инвестициите в човешки ресурси са от решаващо значение за успешното прилагане на Националния план за развитие на земеделието и селските райони в България. В тази връзка по Мярка 09 Подобряване на професионалното обучение се предвижда професионално обучение на възрастни в специфични умения в областта на животновъдството, с цел да се отговори на изискванията за успешно прилагане на мерките по САПАРД.

Повече информация относно програмите на ДФ "Земеделие" и САПАРД може да се намери в Internet на страницата на МЗГ на адрес: www.mzgar.government.bg.

Международен пазар на мляко и млечни продукти

ЕС - 15

Разширяването на ЕС и прилагането на реформираната Обща селскостопанска политика (ОСП) прави 2004 г. изключителна година. Беше трудно да се предвиди ефектът върху производството, т