МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

Отдел "Маркетинг"

СИТУАЦИОННО – ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ

НА

ПТИЧЕ МЕСО И ЯЙЦА

през 2004 г. и прогноза за 2005 г.

Декември, 2004 г.

Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел "Маркетинг" към Дирекция "Икономическа политика".

Настоящият бюлетин включва анализ на състоянието и перспективите на производството и реализацията на птиче месо и яйца: брой птици, национално производство, промишлен добив и консумация, цени, внос и износ на птиче месо и яйца през 2004 г., и прогноза за развитие през 2005 г., както и конюнктурата на международния пазар на птиче месо.

За нуждите на анализа са използвани данни от Дирекция "Агростатистика" в МЗГ, САПИ ООД, Дирекция "Информационно-изчислителен център" към Информационно обслужване АД, Агенция "Митници", Съюза на птицевъдите, информация от Департамента по земеделие на САЩ - Foreign Agricultural Service и др.

Екипът изразява специална благодарност на проф. Борис Стоименов – председател на Съюза на птицевъдите за предоставените данни (брой птици и национално производство на месо и яйца) и за оказаното съдействие при изготвяне на бюлетина.

Изданието е предназначено за ръководители в държавния и частния сектор на всички нива, органите от системата за научно обслужване на земеделието, фирми и лица, занимаващи се с агробизнес, ръководители и специалисти от производствени кооперации, асоциации и предприятия, фермери, борси и др.

Дадените прогнози в бюлетина са на база експертна оценка и нямат официален характер.

Съставили:

Елена Караманова - гл. експерт в отдел "Маркетинг"

РЕЗЮМЕ

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ

НА ПТИЧЕ МЕСО И ЯЙЦА

1. Брой птици

2. Производство на птиче месо и яйца

3. Внос на живи птици, птиче месо и яйца

1. Потребление на птиче месо и яйца

2. Износ на живи птици, птиче месо и яйца

1. Цени на замразени пилета

2. Цени на яйца за консумация

1. Нормативна уредба

2. ДФ "Земеделие"

3. Програма САПАРД

V. Международен пазар на птиче месо

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 Внос на живи птици, птиче месо и яйца

Приложение 2 Износ на живи птици, птиче месо и яйца

Р Е З Ю М Е

През 2005 г. се очаква общото предлагане на птиче месо в страната да слабо да нарасне – с 1.3%, спрямо предходната година и да бъде в размер на 153000 т. В резултат на нарастването на общия брой птици и най-вече на бройлерите за угояване, се предвижда увеличение на националното производство на месо – с 1.7%, до 117000 т.

По-голямото производство на месо ще обезпечи предлагането му на вътрешния пазар. Въпреки това обаче, обемът на вноса ще се задържи на високо ниво - около 36000 т. Вносното месо, основно замразено се насочва главно за преработвателната промишленост, поради недостига на суровина в страната.

Прогнозира се общото предлагане на яйца за консумация през 2005 г. да бъде около 1616 000 хил. бр. - или почти на равнището от предходната година. Възможно е през годината да бъдат внесени около 16000 хил. бр. яйца за консумация, за регулиране на цените и задоволяване на повишеното вътрешното търсене по време на великденските празници, тъй като производството им в страната остава непроменено през годината - 1600000 хил. бр.

Очаква се общото потребление на птиче месо в страната през 2005 г. да отбележи минимален ръст – с около 1.3% и да бъде 153000 т, в сравнение с предходната година. Прогнозираното по-голямо увеличение на износа - с около 13.2%, достигайки до 6 000 т ще бъде стимулирано от експортните субсидии, предвидени за сектора, а от друга страна – и от съществуващия потенциал за реализация на по-голям обем за външния пазар. В резултат на увеличеното количество на износа е възможно вътрешната консумация на птиче месо да нарасне незначително (под 1%), спрямо предходната година, до 147000 т.

През 2005 г. общото потребление на яйца за консумация се предвижда да се задържи приблизително на нивото на предходната година и да бъде в размер на 1 616 000 хил. бр. Въпреки прогнозираното увеличение на експорта на яйца (с 14.3%) - до 80000 хил. бр., очаква се вътрешната консумация да остане стабилна и да бъде около 1536000 хил. бр.

Производството на птиче месо и яйца през последните години е сравнително стабилно, което осигурява ритмично предлагане на пазара. Основният фактор, който оказва влияние при формиране на цените е динамиката на цените на фуражните смески за птици. Добрата зърнена реколта '2004 доведе до спад на цените на основните фуражни култури. По тази причина, през 2005 г. не се предвижда съществена промяна на средногодишните цени на птиче месо и яйца за консумация (с включено ДДС), и те ще бъдат приблизително на нивото от предходната година, а именно:

-цени на едро: замразени пилета – 3.10 лв./кг; яйца – 0.14 лв./бр;

-цени на дребно: замразени пилета – 3.40 лв./кг; яйца – 0.16 лв./бр.

СИТУАЦИОННО – ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ

НА

ПТИЧЕ МЕСО И ЯЙЦА

през 2004 г. и прогноза за 2005 г.

Общото предлагане на птиче месо в страната през 2005 г. се очаква да бъде в размер на 153000 т – с 1.3% повече от предходната година. В резултат на нарастването на общия брой птици и по-специално на бройлерите за угояване, се предвижда увеличение на националното производство на месо – с 1.7%, до 117000 т.

По-голямото производство на месо ще обезпечи предлагането му на вътрешния пазар, въпреки това обаче, се очаква вносът да се задържи на високото ниво от 2003 г. - 36000 т. Вносното месо се насочва главно за преработвателната промишленост, поради недостига на суровина в страната.

През 2005 г. се прогнозира общото предлагане на яйца за консумация да наброява около 1616 000 хил. бр. - приблизително на равнището от предходната година. Възможно е през годината да бъдат внесени около 16000 хил. бр. яйца за консумация, за регулиране на цените и задоволяване на повишеното вътрешното търсене по време на великденските празници, тъй като производството им в страната остава непроменено през годината - 1600000 хил. бр.

1. Брой птици

Предвижда се през 2005 г. общият брой на птиците в страната да нарасне с около 2.4%, до 21 500 хил. бр., дължащо се главно на очакваното увеличение на заложените бройлери за угояване. В резултат на това се очаква общото производство на птиче месо слабо да нарасне – с 1.7%, в сравнение с предходната година, достигайки 117 000 т.

През 2005 г. се очаква запазване на броя на кокошките-носачки на нивото на предходната година – 9 000 хил. бр., в резултат на което и производството на яйца ще се задържи в размер на 1 700 000 хил. бр.

Предвид факта, че дирекция "Агростатистика" в МЗГ, към момента на изготвяне на настоящия бюлетин за 2004 г., не е публикувала данни за броя на птиците в страната и за обема на производството на месо и яйца в национален мащаб, обект на анализ ще бъде предимно информацията, предоставена от Съюза на птицевъдите. Предоставените данни са оперативни, поради което Съюзът не претендира за пълна изчерпателност.

През последните няколко години се наблюдава стабилизиране на птицевъдния сектор в страната и постепенно увеличение на броя на птиците и тяхната продуктивност, осигуряващи относително постоянно производство.

По данни на Съюза на птицевъдите в България, към края на 2004 г. общият брой на птиците в страната бележи ръст с 2.4% спрямо предходната година и е около 21 000 000 броя, в т. ч. 9000 000 бр. кокошки-носачки. (Табл. 1). Преобладаващи са птиците от кокошия вид, а броят на другите видове птици – пуйки, гъски и патици е сравнително ограничен.

По данни на Съюза на птицевъдите, текущият брой на бройлерите се движи около 8 000000, като за една година се произвеждат и реализират около 40000 000 бр. бройлери, получени от 4-5 оборота. Само някои от промишлените ферми успяват да реализират по 6 оборота годишно.

Птицепроизводството в страната се развива на база съществуващия генетичен ресурс в научните институти (кокоши и пуйчи вид) и на вносни еднодневни стокови и родителски форми.

В специализираните ферми за пуйки се отглеждат около 3 500 броя пуйки – родителски стада. Този брой е недостатъчен и не може да задоволи нуждите на бройлерното пуйковъдствъдство и затова се налага внос както на разплодни, така и на стокови птици.

Основна част от водоплаващите птици в страната се отглеждат за угояване и получаване на втлъстен черен дроб. По данни на Съюза на птицевъдите в България, през 2004 г. са заложени за отглеждане и угояване към 3 500 000 бр. патета (предимно внос от Франция и Белгия) и е произведен около 1 200 т втлъстен черен дроб. Предвижда се през 2005 г. производството на черен дроб да се увеличи с около 8% и да достигне 1 300 т.

Голям брой патици, гъски и пуйки се отглеждат в личните стопанства с цел добив на месо за собствена консумация.

2. Производство на птиче месо и яйца

От 2003 г., дирекция "Агростатистика" провежда наблюдение на кланиците за бели меса в страната и предостави данни за промишленото производство на птиче месо през 2002 и 2003 г., но те не обхващат националното производство на птиче месо в страната. От м. май 2004 г. дирекцията започна наблюдение на птицевъдството в България, включващо стопанствата за отглеждане на носачки и производство на яйца, стопанствата за отглеждане на птици за месо и/или угоен черен дроб, а също и дейността на люпилните.

По данни на Съюза на птицевъдите, през 2004 г. националното производство на птиче месо е нараснало с 4.5% спрямо предходната година и е в размер на 115 000 т кланично тегло (Табл. 2). Промишленият добив на птиче месо и субпродукти възлиза на около 70 000 т, като от тях – 60 000 т е добито от пилета-бройлери, кокошки и петли, и около 10 000 т - от водоплаващи птици. Промишлено произведеното месо отбелязва увеличение със 7.7%, в сравнение с предходната година. Регистрираният ръст в производството на месо в страната, спрямо това през 2003 г. е в резултат на увеличения брой птици и тяхната продуктивност.

Табл. 2

В последните години производителите се насочват към отглеждането на по-тежки хибриди бройлери – Кобб, Росс, Хибро и др., които се отличават с интензивен растеж и достигане на оптимално тегло с по-нисък разход на фураж.

Промишленото производство на птиче месо в страната е съсредоточено в няколко по-големи фирми производителки като "Градус" ООД, ПК – Добрич, "Пилко" – Разград и "Джиев" – Костинброд, и се осъществява в почти затворен цикъл – от производство на еднодневни пилета, отглеждане и клане, до дистрибуция. Поради голямата зависимост на производството от цените на комбинираните фуражи, големите производители в птицевъдството се стремят да изграждат и собствени фуражни бази.

По данни на дирекция "Агростатистика", на база направените анкети за дейността на кланиците за бели меса, през 2003 г. промишленото производство на птиче месо и субпродукти е в размер на 52462 т, а за 2002 г. то възлиза на 63709 т.

Яйценосното направление в птицевъдството се развива чрез използване на вносни хибридни родителски форми, чиито брой се движи в рамките на 50 000 и осигурява необходимите за страната стокови носачки.

По данни на Съюза на птицевъдите, през 2004 г. в страната са произведени общо 1 700 000 хил. бр. яйца - с 6.3% повече, спрямо предходната година. Производството на яйца за люпене се запазва на нивото на 2003 г. – 100 000 хил., а това на яйцата за консумация нараства – приблизително със 100 000 хил. бр., до 1 600 000 хил. бр. (Табл.3).

Отбелязаният ръст в производството на яйца, спрямо предходната година е в резултат на увеличения с 2.9% брой на кокошките-носачки в страната, достигайки 9 000 000 бр.

Табл. 3

През последните няколко години се наблюдава тенденция на съсредоточаване на производството на стокови яйца в големи промишлени птицеферми с механизирани и автоматизирани системи за отглеждане на стокови носачки, за поддържане на оптимални микроклиматични условия целогодишно и за събиране и сортиране на яйцата. По данни на Съюза на птицевъдите, в тях се отглеждат годишно около 4 000 000 бр. кокошки-носачки и се произвеждат около 950 000 хил. бр. яйца. Отглежданите носачки са от високо продуктивни хибриди от най-известните фирми в тази област като: "Хисекс-Браун", "Иса-Браун", "Тетра-SL", "Бованс", "Декалб", "Еурибрид", "Хай-Лайн", "Бованс", "Ломан" и др. Всичко това обуславя постигането на добри технологични и качествени показатели като висока степен на оползотворяване на фуража /среден разход на фураж за яйце 140 грама/, висока носливост и ниска смъртност.

Специализираните промишлени ферми за кокошки-носачки осигуряват близо 60% от годишното производство на яйца за консумация в страната.

По данни на Съюза на птицевъдите, през 2004 г. средната носливост от кокошка в сраната е около 185 бр. яйца. В промишлените птицеферми, където се прилага интензивно отглеждане на птиците съобразено с всички изисквания и балансирано хранене, средната носливост от кокошка е значително по-висока и варира между 240 - 300 бр. яйца годишно.

През 2004 г. в помощните семейни ферми, където се отглеждат около 2/3 от кокошките-носачки, не се очаква намаление на производството. Средната носливост от кокошка в тях е по-ниска, около 118 – 120 бр., като птиците се отглеждат екстензивно, а яйцата са предимно за собствена консумация.

В последно време, в европейските страни се обръща особено внимание на алтернативните технологии за отглеждане на кокошките-носачки. Но поради факта, че тяхното внедряване изисква сериозни инвестиции, засега у нас начало на такова производство има само в малък брой ферми.

Към 24.10.2004 г., по данни на НВМС на територията на страната има одобрени и регистрирани 49 склада за сортиране, опаковка и маркиране на яйца за консумация.

Във връзка с предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз, основен приоритет на птицевъдството понастоящем е подготовката му за изпълнение на изискванията на ЕС. Развитието на птицевъдството и птицепреработвателната промишленост в страната е тясно свързано със спазване и изпълнение на изискванията на ЕС, заложени в новите адаптирани нормативни документи, по отношение на опазване здравето на птиците, хората и околната среда. Наложително е да бъде направена реконструкция и модернизация на материално-техническата база за производство и преработка на птицевъдна продукция, което ще позволи да се осигурят необходимите технологични и хигиенни изисквания. На този етап големи инвестиционни проекти се разработват и реализират от някои от основните фирми в сектора, но като цяло реконструкцията на птицекланиците и цеховете за разфасовка и производство на полуготови и готови храни изостава.

Особено внимание трябва да се обърне на управлението на качеството и безопасността на произвежданата продукция. Задължително става прилагането на "Добрата производствена практика" и НАССР системата. В тази връзка активно се работи по подготовката и сертифицирането на фирмите по международния стандарт ISO 9001-2000-12, по отношение изискванията за осигуряване на високо качество на хранителните продукти и тяхната безопасност.

До края на 2005 г. трябва да приключи дейността по разработването и внедряването на НАССР системата в индустриалните месодобивни и месопреработвателни предприятия, а до края на 2006 г. – във всички останали, като успоредно с това се предприемат мерки за техническото им осигуряване, за което са необходими значителни средства.

Внимание следва да се обърне и на обезвреждането на отпадъците и пречистването на отпадните води, с оглед опазване на околната среда от замърсяване и въвеждане на сертифициране на фирмите по международния стандарт ISO 14000, по отношение изискванията за опазване на околната среда от замърсяване.

2. Внос на живи птици, птиче месо и яйца

Стабилното производство на птиче месо в страната и предвижданият ръст през 2005 г., вероятно ще обезпечи нуждите на вътрешния пазар. От друга страна, необходимостта от суровина за преработвателната промишленост ще наложи да се осъществи внос на по-голямо количество, главно замразено обезкостено пуешко месо. Именно затова се предвижда импортът на птиче месо да бъде на равнището от предходната година – около 36000 т.

Възможно е вносът на яйца за люпене и консумация също да се задържи на високото ниво от 2004 г. и да бъде приблизително 20 млн. бр.

По предварителни данни на Агенция "Митници", за периода януари – октомври 2004 г. по тарифна позиция 0105 – живи птици, в България са внесени 3 308580 бр., в т.ч.: пилета – 1050304 бр., пуйки – 8750 бр., патици и гъски – 2249526 бр. Преобладаващият брой от внесените птици (68%) са патета и гъсета, предназначени за угояване и получаване на втлъстен черен дроб. Останалите са пилета и пуйки – за селекция и разплод. Сравнявайки със същия период на предходната година, се наблюдава значително увеличение на вноса на общия брой живи птици – с 65%, като при отделните категории то дори е по-високо (между 1.5 и 2.5 пъти) (Приложение 1, стр. 36-37). Общата стойност по вноса е 4295923 щ. дол. По-голям брой еднодневни пилета за разплод се внасят от Холандия на цена 34 щ. дол./кг, Германия (ср. цена - 57 щ.д./кг) и Унгария (ср. цена 47 щ.д./кг). Пуйки за селекция внасяме основно от Великобритания и Турция. Броят на еднодневните патета и гъсета, внасяни за разплод е незначителен (около 1% - 7140 бр.), а основен дял в импорта заемат стоковите птици. Франция е основният ни търговски партньор, като цената варира в широки граници, в зависимост от предназначението на птиците.

Предварителните данни на Агенция "Митници" сочат, че през десетмесечието на 2004 г. по тар. позиция 0207 е реализиран внос на птиче месо в размер на 34682 т, което е с около 26% повече, спрямо същия период на предходната година. В структурата на вноса преобладава делът на замразеното месо – приблизително 90%, следвано от внос на черен дроб и незначително количество прясно или охладено месо (Фиг. 1).

Фиг.1

Осъщественият през десетте месеца на 2004 г. внос на замразено месо е в размер на 30773 т, като отбелязва значителен ръст - с 31.4%, спрямо предходния анализиран период. Това увеличение е главно за сметка на ограничения внос на прясно месо. Предназначението на замразеното месо е предимно за преработка и то се насочва за производство на колбаси и др. месни продукти. Традиционно, по-големи количества замразено месо се внасят от Белгия (26% от общия внос), Бразилия (25%), Гърция (23%), САЩ (12%), Франция (9%) и Италия (5%) (Фиг. 2).

Фиг. 2

Около 70% от внесеното през 10-те месеца на 2004 г. месо е от пуйки (20 650 т), а останалото – от петли и кокошки (бройлери). За нуждите на колбасарската промишленост, обикновено се внася обезкостено месо. Затова, сравнително около 60% от вноса - 12 475 т е на замразени, обезкостени разфасовки от пуйки, със средна вносна цена – 456 щ. дол./т (франко българска граница, без начислени мито, ДДС, транспортни и др. разходи).

За периода януари – октомври 2004 г., внесеното месо от петли и кокошки (бройлери) е 13980 т и се разпределя почти пропорционално между замразени цели пилета (3480 т) обезкостени разфасовки (4041 т), черен дроб (3394 т) и половинки и четвъртинки (1755 т). Най-висока е средната цена при внос на обезкостено месо – 890 щ. дол./т.

Вносът на черен дроб и карантия отбелязва незначителен спад за десетмесечието на 2004 г. – с 1.4%, спрямо същия период на 2003 г. и е 3860 т. Бразилия и Франция са основните ни търговски партньори, чийто дял в общия внос е 70%. Черният дроб е от петли и кокошки и е със сравнително ниска средна цена - около 340 щ. дол./т.

България ежегодно изцяло усвоява предоставената безмитна квота за внос от ЕС на 1000 т птиче месо и 1500 т преработени продукти.

С около 33% намалява вносът на готови храни от птиче месо и консерви от черен дроб и карантия (тар. позиция 1602). За десетте месеца на 2004 г. е реализиран внос на 5225 т. Импортът на тези продукти е за разнообразяване на асортимента на пазара с преработени птичи продукти, тъй като производството им в страната е все още ограничено. По-големи количества се внасят от Германия, Бразилия, Гърция, САЩ.

Общият внос на яйца (тар. позиция 0407) в България през 10-те месеца на 2004 г. възлиза на 20726667 бр., което е около 8 пъти повече, спрямо същия период на предходната година (Приложение 1, стр. 36-37). Отчетеният ръст е за сметка на значително нарасналия внос както на яйцата за люпене, така и на яйцата за консумация. Увеличението на яйцата за люпене е около 6 пъти, а на яйцата за консумация – приблизително 9 пъти, като броя им достига съответно 5403333 и 15323333. По-голям брой яйца за люпене е осъществен от Турция – главно за бройлери (2366667 бр.) и от Франция – за патета (1545000 бр.), на средна цена съответно: 1679 щ. дол./т и 5342 щ. дол./т.

По отношение на регистрирания внос на по-голям брой яйца за консумация, трябва да се отбележи, че фактически количеството му през годината не е толкова нараснало. През последните 2 месеца на предходната 2003 г., е осъществен по-значим внос на яйца за консумация от съседна Турция, с оглед регулиране цените на вътрешния пазар, а посочения внос всъщност е извън разглеждания период. Така, че посоченото увеличение за десетмесечието реално не е толкова голямо. По-големи количества се внасят от Турция (ср. цена 628 щ. дол./т), Германия (806 щ. дол./т) и Гърция (559 щ. дол./т). С посоченото количество от Германия и Гърция, България изцяло усвоява предвидения с новия кръг споразумения за допълнителна либерализация на търговията с ЕС, безмитен внос на 300 т яйца.

За периода І – Х месец на 2004 г., приблизително 3 пъти е нараснал вносът на яйца без черупки, течни и сушени жълтъци (тар. позиция 0408), достигайки 505 т, в сравнение със същия период на предходната година. Това са преработени яйчни продукти и яйчен меланж, предназначени главно за сладкарската и сладоледената промишленост. По-големи количества се внасят от Гърция и Франция.

ІІ. Фактори, определящи потреблението на птиче месо и яйца
| съдържание |

Очаква се през 2005 г. общото потребление на птиче месо в страната слабо да нарасне – с 1.3%, спрямо предходната година и да бъде в размер на 153000 т. Предвижда се по-голямо нарастване на износа – с около 13.2%, достигайки до 6 000 т. Стимулиращ фактор за увеличения обем на износа ще окажат експортните субсидии, предвидени за сектора. Въпреки очаквания ръст на износа, той няма да ограничи предлагането и вътрешната консумация на птиче месо ще отбележи незначително увеличение (под 1%), спрямо 2004 г., достигайки 147000 т.

През 2005 г. не се предвижда съществена промяна на общото потребление на яйца за консумация и то ще бъде около 1616000 хил. бр. Експортните субсидии ще насочат по-голямо количество яйца за износ, при което той ще нарасне с около 14.3%, до 80000 хил. бр. Поради очаквания ръст на износа, вътрешната консумация вероятно слабо ще спадне (под 1%), до 1536000 хил. бр., това обаче няма да ограничи пазара.

1. Потребление на птиче месо и яйца

На Табл. 4 е показано предлагането и потреблението на птиче месо в страната, за периода 2002 – 2004 г. и прогноза за 2005 г.

Табл. 4

Оформилата се през последните години тенденция на нарастване на предлагането и потреблението на птиче месо, продължава и през 2004 г. Това е в резултат на установения баланс, при което предлагането на пазара е ритмично. През 2004 г., нарасналите производство и внос на птиче месо осигуриха повишен обем на предлагане – 151000 т, или с 5.2% повече от 2003 г. Предвид това, потреблението също нарасна, въпреки формираните по-високи цени през годината. Вътрешната консумация на птиче месо възлиза на 145700 т, отбелязвайки ръст от 4.4%. Цените на птичите продукти са сравнително достъпни за потребителите, в сравнение с другите видове месо, а месото е предпочитано поради вкусовите и диетичните му качества. По данни на НСИ, средногодишното потребление на птиче месо на човек от населението постепенно нараства и е около 8 кг.

Значителен ръст се наблюдава при износа на птиче месо през 2004 г. – с 35.6%, достигайки 5300 т. Съществен стимул за повишението му оказват отпуснатите експортни субсидии, за подпомагане на сектора.

На Табл. 5 е показано предлагането и потреблението на яйца за консумация (не са включени яйцата за люпене) за периода 2002 – 2004 г. и прогноза за 2005 г.

Табл. 5

Нарасналото производство и внос на яйца за консумация в страната осигури по-голямо предлагане и потребление през 2004 г. – 1617000 хил. бр. – с 6.9% повече, в сравнение с предходната година. Благоприятен е фактът, че нараства износът на яйца, подпомогнат от отпуснатите експортни субсидии през годината. Наблюдаваното увеличение на експорта е с 19.4%, достигайки до около 70000 хил. бр. В същото време, макар и по-слабо нараства и вътрешната консумация на яйца – с 6.4%, до 1547000 хил. бр. Данните на НСИ сочат, че потреблението на яйца е около 143 бр./човек средногодишно.

Големият процент на самозадоволяване на населението с птиче месо и яйца не дава възможност да се направи точна оценка на тяхната консумация, поради което данните вероятно не са пълни. Преработеното птиче месо в колбаси и др. месни продукти също не може да бъде отчетено прецизно. Не се отчита и компонентното съдържание на яйцата в някои готови продукти, както и консумацията в столове, ресторанти и др. заведения за обществено хранене. По тази причина, дадената в Табл. 4 вътрешна консумация на птиче месо и в Табл. 5 – консумация на яйца, са по експертна оценка.

2. Износ на живи птици, птиче месо и яйца

По предварителни данни на Агенция "Митници", за периода януари – октомври 2004 г. е регистрирано намаление с около 14.5% на износа на живи птици (тар. позиция 0105) от България и той е в размер на 171920 бр. (Приложение 2, стр. 38-39). Практически, почти 100% от износа е на пилета – 171916 бр, с дестинация единствено за Македония, при средна експортна цена - 12.7 щ. дол./кг. Птиците са за разплод, и освен, че броят им е нараснал (с 16%), спрямо сравнявания период на 2003 г., средната им цена също отбелязва съществено увеличение – с 28%.

По-значителен ръст през десетмесечието на 2004 г. е отчетен при износа на птиче месо по тарифна позиция 0207 – с 65.5% повече, в сравнение с 10-те месеца на 2003 г., достигайки 4911 т. Общата стойност на износа възлиза на 31 870624 щ. дол. Прави впечатление, че увеличение бележи не само количеството, но и средната реализационна цена на птичето месо, като от 5 620 щ. дол. през 2003 г., тя достига 6 490 щ. дол./т (франко българска граница) през 2004 г. (с 15.5% повече), което е благоприятно за страната като валутни постъпления. Високата средна експортна цена на птичето месо се формира от високото равнище на цената на втлъстения черен дроб и месо от водоплаващи птици, тъй като цените на пилешко и пуешко месо са доста по-ниски (между 1600 и 4000 щ. дол./т). По-голямото нарастване на износа през 2004 г. е главно в резултат на отпусната експортна субсидия при износ на птиче месо за трети страни (не-европейски) в размер на 1000000 лв. (максимален размер 400 лв./т), което определено оказа своя стимулиращ ефект.

Над 60% от изнесеното количество месо е от водоплаващи птици, главно от патици и черен дроб от тях. За съжаление, в България все още е малък броят на лицензираните птицекланици за износ на месо в ЕС. От 2004 г. броят на кланиците, одобрени за експорт на бели меса за европейския пазар вече е девет, но само в някои от тях се колят птици от кокошия вид, а във всички има линии за месо и черен дроб от водоплаващи птици. Именно по тази причина, предоставената безмитна квота за внос в ЕС на 6050 т птиче месо се изпълнява частично.

Най-голям дял в експортната структура на птичето месо през първите десет месеца на 2004 г. заема износът на замразеното – 2622 т, около два пъти повече, спрямо същия период на предходната година. Средната цена по износа също нараства – с около 20%, до 5600 щ. дол./т. Над 50% от общия обем на замразеното месо се насочва за Франция (1378 т), а по-малки количества – за Германия, Испания, Австрия.

С около 13.2% нараства износът на прясно месо, достигайки 1097 т, докато по-значителен ръст бележи експорта на втлъстен черен дроб. За десетмесечието на 2004 г. е отчетен износ на черен дроб от България в размер на 1192 т, което е с 40% повече, спрямо същия период на предходната година. Основни контрагенти на страната за черен дроб са Франция, Австрия и Белгия (Фиг. 3).

Фиг. 3

По-големия регистриран износ е в резултат на увеличеното производство на черен дроб в страната. Високата експортна цена, на която се реализира втлъстеният черен дроб е стимул за насочването му на външните пазари. В зависимост от вида птици, от които е получен, количеството и дестинацията, средната експортна цена варира в широки граници: за патешкия дроб – между 10 и 15 щ. дол./ кг, а за гъшия дроб цената е доста по-висока и е между 15 и 30 щ. дол./кг.

През 10-те месеца на 2004 г. се наблюдава увеличение на износа на готови храни и консерви от черен дроб и карантии от птици – с 27.5%, достигайки 2103 т. Основни търговски партньори за тези продукти са главно европейски страни – Белгия (1602 т), Австрия (234 т) и Франция (197 т), като по този начин, страната изцяло изпълнява отпусната безмитна квота за внос в ЕС на 1500 т преработено месо от птици.

Износът на яйца за периода І - Х 2004 г. наброява 58 915000, в т. ч.: за люпене – 571 667 и за консумация – 58288 333 бр. (Приложение 2, стр. 38-39). Сравнявайки със същия период на предходната година, се наблюдава увеличение – с около 20% на общия брой на изнесените яйца (Фиг. 4).

Фиг. 4

По-големия брой яйца, насочени за износ се дължи предимно на нарастването на количеството яйца за консумация, тъй като яйцата за люпене бележат значителен спад. Яйцата за консумация се увеличават с 35% през десетмесечието на 2004 г., спрямо същия период на 2003 г. Приблизително 90% от тях се насочват за Швейцария, при средна експортна цена - 1200 щ. дол./т. Освен, че износът за Швейцария нараства като количество – почти двойно, то и средната реализационна цена също отбелязва ръст – с 20%. Големият интерес проявен от Швейцария е продиктуван от факта, че яйцата за консумация са от свободно отглеждани кокошки и въпреки по-високите им цени се считат за екологично чисти и предпочитани.

Осъщественият по-голям обем износ на яйца през 2004 г. е стимулиран допълнително и от отпуснатите през годината експортни субсидии в размер на 200000 лв. за експорт в не-европейски страни.

ІІІ. Цени на птиче месо и яйца
| съдържание |

Производството на птиче месо и яйца през последните години е сравнително стабилно, което осигурява ритмично предлагане на пазара. Основният фактор, който оказва влияние при формиране на цените е динамиката на цените на фуражните смески за птици. Добрата зърнена реколта '2004 доведе до спад на цените на основните фуражни култури. По тази причина, през 2005 г. не се предвижда съществена промяна на средногодишните цени (с включено ДДС) на птиче месо и яйца за консумация, и те ще бъдат приблизително на нивото от предходната година, а именно:

-цени на едро: замразени пилета – 3.10 лв./кг; яйца – 0.14 лв./бр;

- цени на дребно: замразени пилета – 3.40 лв./кг; яйца – 0.16 лв./бр.

Птицевъдният сектор се характеризира с бързо оборотно производство, висока степен на индустриализация, използване на съвременни хибриди и линии, прилагане на ефективна система на балансирано хранене на птиците. Всичко това допринася за получаването на добри производствени резултати, което до голяма степен осигурява баланс между търсене и предлагане на пазара на птичи продукти и яйца.

1. Цени на замразени пилета

От края на 2003 г. САПИ не наблюдава и не публикува изкупна цена на пилета бройлери. Причина за това е, че производителите сключват индивидуални договори и част от птиците минават през големите кланици, след което директно да се реализират на пазара. Ето защо, през 2004 г. няма регистрирана изкупна цена на пилета бройлери.

През 2004 г. средногодишните цени на едро и дребно (с включено ДДС) на замразени пилета отбелязват съществен ръст, съответно с 10.1% и 10.5% повече, в сравнение с предходната година (Табл. 6). Отчетеното увеличение на цените в магазинната мрежа се дължи на поскъпването на фуражните култури, необичайно високи през изтеклата година.

Табл. 6

През последните години се наблюдава насочване на голяма част от производителите към отглеждане на по-тежък тип хибриди бройлери, с живо тегло над 2 кг, които се отличават с по-голям дял на бялото месо и по-добри вкусови качества. Тези хибриди са с висока интензивност на растеж (между 35 и 42 дни) и същевременно нисък разход на фураж за килограм прираст. Така през 2004 г., формираната средна себестойност за килограм пилета бройлери в живо тегло е 1.50 лв. (без ДДС), а в кланично тегло – около 2.30 - 2.40 лв./кг., като отбелязва ръст спрямо предходната година – между 10% и 20% (по данни на Съюза на птицевъдите). Повишената себестойност за единица продукция се дължи преди всичко на увеличението на цените на основните ценообразуващи фактори - фуражите и електроенергията. При така посоченото нарастване на цените, някои от по-дребните производители прекратиха зареждането с птици.

На фиг. 5 е показано движението на цените на едро и дребно (по данни на САПИ, с включено ДДС) на замразени пилета по тримесечия през 2003 и 2004 г.

Фиг. 5

Както се вижда от данните във фигурата, през 2004 г. цените на едро и дребно отбелязват значителен ръст, спрямо тези от предходната година. 2004 г. започва с цени по-високи както от средногодишните, така и от тези в края на 2003 г. Основна причина за това увеличение е започналото нарастване на цените на зърнените фуражи, което продължи до получаване на новата реколта и неминуемо засегна и цените на произведената продукция. Цените на едро на замразени пилета се движат в границите между 2.98 и 3.09 лв./кг, като по-ниски са нивата им през ІІ-ро тримесечие на годината, след което започват отново да нарастват. Цените на дребно следват същата динамика, както и тези на едро, но техните стойности са доста по-високи – между 3.30 и 3.43 лв./кг.

2. Цени на яйца за консумация

През 2004 г., при цените на едро и дребно на яйцата за консумация (с включено ДДС) се наблюдава увеличение, в сравнение с предходната година. Повлияни от поскъпването на фуражните смески, средногодишната цена на едро нараства с 9.6%, до 0.14 лв./бр., а ръста на цената на дребно е по-малък – с 6.7%, до 0.16 лв./бр. (Табл. 7).

Табл. 7

Цените на смеските за бройлери за угояване и кокошки-носачки поначало са най-високи, в сравнение с тези за останалите видове животни и през 2004 г. поддържат стойности между 530 и 590 лв./т. По тази причина, през годината нараства и себестойността на яйцата – 0.085 - 0.09 лв./бр. По-ниска себестойност се постига в промишлените ферми. Освен това, осъщественият по-голям износ на яйца за консумация също допринесе за поскъпването им.

ІV. Държавна политика
| съдържание |

1. Нормативна уредба

През 2004 година продължи работата на адаптиране на нормативната база в областта на птицевъдство в страната, съобразно европейското законодателството.

В началото на 2004 г. бяха приети изменения и допълнения на Закона за животновъдство (ДВ, бр. 65 /2000 г. изм. и доп., ДВ, бр. 18/2004 г.), с които се въвеждат разпоредби, за подобряване на нормативната уредба в областта на селекцията и репродукцията в животновъдството. Предвиден е преходен период от три години – до 31.12.2006 г., в който ИАСРЖ постепенно ще преустанови да извършва дейности по селекция и репродукция в животновъдството, и тези дейности ще бъдат поети от развъдните организации. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството ще осъществява контрол върху селекцията, репродукцията, производството, вноса и износа на контрола на разплодни животни и биологични продукти.

В тази връзка и предвид важността на извършваните мероприятия по селекция и репродукция в птицевъдството, през 2004 г. са разработени и издадени следните наредби на основание на Закона за животновъдството:

- Наредба № 23 (ДВ., бр. 49/08.06.2004 г.) за условията и реда за извършване на селекция, репродукция и възпроизводство, за водене на родословни книги, зоотехнически регистри и книги за издаване на зоотехнически сертификат в птицевъдството. С тази наредба се уреждат условията и редът за извършване на селекция, репродукция и възпроизводство на селскостопанските птици, методите за селекция и контрол на селекционните признаци и продуктивните качества и за определянето на развъдната стойност на птиците за разплод. Регламентират се условията и редът за вписване в родословните книги и зоотехническите регистри и книги на племенните и развъдните стада, а така също и условията и редът за издаване на зоотехнически или сертификат за произход.

- Наредба № 22 (ДВ., бр. 53/22.06.2004 г.) за правилата за производство и търговия с чистопороден и хибриден материал при птици и реда за водене на регистър. С наредбата се уреждат редът за регистрация на ферми и стопанства и за водене на регистър, правилата за производство на чистопороден и хибриден разплоден материал при птици. Определят се правилата за търговия с яйца за люпене и пилета.

Развъдните ферми и стопанства се регистрират по реда на чл. 15 от Закона за животновъдството и Областните дирекции "Земеделие и гори" водят регистър на развъдните ферми и стопанства.

Наредбата не се прилага за племенни и репродуктивни стопанства, които отглеждат по-малко от 100 птици, и за люпилни, които притежават капацитет, по-малък от 1 000 яйцеместа за люпене.

От 1.01.2004 г. влезе в действие Наредба № 15 (ДВ, бр. 35/ 16.04.2003 г.) за ветеринарномедицинските изисквания при внос на птици и яйца за люпене

Приети са изменения и допълнения на следните наредби, касаещи ветеринарно-санитарните изисквания наложени от ДВСК към производители и преработватели на месо, в съответствие с европейското законодателство в тази област:

Наредба № 15 (ДВ, бр. 49 /17.05.2002 г., изм. и доп., бр. 79 /10.09.2004 г.) за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо,

Наредба № 17 (ДВ, бр. 49 /17.05.2002 г., изм., бр. 79 /10.09.2004 г.) за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход,

Наредба № 31 (ДВ, бр. 78/ 13.08.2002 г., изм., бр. 79 /10.09.2004 г.) за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на мляно месо и месни заготовки.

През 2004 г. бяха изменени и допълнени две Наредби, издадени на основание на Закона за подпомагане на земеделските производители:

- Наредба № 42 за условията и реда за изплащане на експортни субсидии при износ на земеделски продукти. (ДВ. бр. 97/04.11.2003г., изм. и доп., бр. 57/2.07.2004 г.) уреждаща условията и редът за провеждане на търгове за издаване на експортни лицензии. Регламентира се контролът от МЗГ на качеството на изнасяните продукти и изплащането на ескпортните субсидии;

- Наредба за условията и реда за издаване на експортни лицензии (ДВ. бр. 62/11.07.2003 г., изм., бр. 25/26.03.2004 г.), определяща условията и редът за издаване на експортни лицензии за износ на земеделски продукти, за които се изплащат експортни субсидии.

С цел конструктивно решаване на проблемите в птицевъдния и преработвателния бранш, и през 2004 г. продължава работата на Консултативния съвет по птицевъдство и птицепреработка. В този Съвет участват както представители на различните браншовите организации на производители и преработватели, така и на заинтересованите ведомства.

2. ДФ "Земеделие"

През 2004 г. отглеждането на птици и производството на птиче месо и яйца се подпомага от ДФ "Земеделие" чрез следните финансови линии и субсидии:

Целева субсидия за изхранването на животни и птици от Националния генофонд, елитната част на популацията, внос на елитни животни за попълване на генофонда и подпомагане на репродуктивния процес и селекционната дейност на развъдните асоциации. Средствата се отпускат за:

1. Подпомагане изхранването на основните стада от националния генофонд в птицевъдството, а субсидията се определя на брой птици както следва:

- изходни линии кокоши вид 10 лв.

- изходни линии пуйки 15 лв.

2. Подпомагане издръжката на птици от елитната част от популацията:

- подрастващи родители яйценосно и бройлерно направление 0,68 лв.

- родителски стада на водоплаващи птици 1,00 лв.

По тази целева субсидия разпределеният общ ресурс е в размер на 4 541 000 лв.

В това число, за подпомагане изхранването на птици от Националния генофонд и елитната част на популацията в птицевъдството през 2004 г. са осигурени 524 628 лв. за подпомагане на 485 913 бр. птици.

В сравнение с 2003 г., финансовите средства за птицевъдството по целевата субсидия са намалели с около 11%, а броят на субсидираните птици – със 17%. (През 2003 г. бяха осигурени 588 248 лв. за подпомагане на 583 396 бр. птици).

Инвестиционна програма "Животновъдство"

През 2004 г. по програмата са предвидени финансови средства за инвестиции в земеделието, с цел създаване на животновъдни ферми и закупуване на племенни животни, развитие на производствената инфраструктура в отрасъла и производство на животновъдна продукция за пазара. Срокът на действие на програмата е до 31.12.2004 г.

Утвърденият общ финансов ресурс по програмата за 2004 г. е в размер на 25 000 000 лв.

Средствата се предоставят за реализиране на инвестиционни проекти в следните направления и срокове за издължаване:

1. Закупуване на птици за стоково производство /еднодневни или подрастващи/:

1.1. Кокошки – носачки и ярки за стоково производство /min 1 500 броя/ - при срок на погасяване на кредита до 24 месеца, в т.ч. гратисен период до 6 месеца;

1.2. Еднодневни пилета за стоково производство - бройлерно направление /min 3 000 броя/ - при срок на погасяване на кредита до 12 месеца, в т.ч. гратисен период до 3 месеца;

1.3. Еднодневни пилета за стоково производство - яйценосно направление /min 2 000 броя/ - при срок на погасяване на кредита до 24 месеца, в т.ч. гратисен период до 6 месеца;

1.4. Пуйки, патици и гъски за стоково производство /min 500 бр./ - при срок на погасяване на кредита до 32 месеца, в т.ч. гратисен период до 8 месеца;

1.5. Еднодневни гъсета, патета и пуйчета за стоково производство /min 1 000 броя/ - при срок на погасяване на кредита до 24 месеца, в т.ч. гратисен период до 6 месеца;

1.6. Щрауси до 6 месечна възраст /min 10 броя/ - при срок на погасяване на кредита до 32 месеца, в т.ч. гратисен период до 8 месеца;

1.7. Пъдпъдъци за яйца и месо /min 1 000 броя/ - при срок на погасяване на кредита до 18 месеца, в т.ч. гратисен период до 6 месеца;

2. Закупуване на техника (машини, съоръжения и оборудване) - при срок на погасяване на кредита до 48 месеца, в т.ч. гратисен период до 9 месеца, необходими за люпене, сексиране и окачествяване на пилета, и отглеждане на птици.

3. Ново строителство при срок на погасяване на кредита до 48 месеца, в т.ч. гратисен период до 12 месеца, както следва:

3.1.складове /центрове/ за окачествяване на разплодни и стокови яйца и люпилни;

3.2. селскостопански постройки за отглеждане на птици;

3.3. фуражни кухни за задоволяване на собственото стопанство.

4. Закупуване на обектите, посочени в т. 3, вкл. и прилежащата към тях земя - при срок на погасяване на кредита до 42 месеца, в т.ч. гратисен период до 9 месеца.

5. Възстановяване и реконструкция на обектите, посочени в т. 3 - при срок на погасяване на кредита до 42 месеца, в т.ч. гратисен период до 9 месеца.

По инвестиционното кредитиране на ДФ "Земеделие", за периода 01.01. – 11.11.2004 г. в областта на птицевъдството са финансирани 7 проекта за закупуване на птици с общ кредитен ресурс 697 160 лв. и капиталова субсидия в размер на 81 585 лв. Тези средства за разпределени съответно за:

- за закупуване на кокошки - 1 проект за 55 000 бр., кредит 550 000 лв., капиталова субсидия – 81 585 лв.;

- за закупуване на еднодневни пилета – 2 проекта за 54 000 бр., кредит 43 000 лв., капиталова субсидия –2 744 лв.;

- за закупуване на еднодневни патета – 2 проекта за 31 840 бр., кредит 77 010 лв.;

- за закупуване на пъдпъдъци - 1 проект за 5 000 бр., кредит 14 000 лв.;

- за закупуване на щрауси - 1 проект за 11 бр., кредит 13 150 лв., капиталова субсидия – 1 841 лв.

През 2004 г. бяха предоставени средства за експортни субсидии за:

- пилешко месо в общ размер на 1 000 000 лв. и максимален размер на субсидията за тон месо - 400 лв.

- яйца за консумация в общ размер 200 000 лв. и максимален размер за тон продукция – 400 лв.

На проведените търгове са разпределени дялове за 140 тона пилешко месо с размер на субсидията 56 000 лв. и са разпределени дялове за 500 тона яйца за консумация с размер на субсидията 200 000 лв.

3. Програма САПАРД

Програма САПАРД предвижда отпускане на финансова помощ за птицевъдството и производството на птиче месо по следните мерки:

Мярка 01 - инвестиции в земеделските стопанства, включва подкрепа на частни инвестиции, насочени към подобряване на хигиената при производство на месо и защита на здравето на хората, намаляване на разходите за производство на птиче месо, въвеждане на производствени методи, опазващи и подобряващи околната среда, опазване на здравето на птиците; повишаване качеството на фуража, по-добро използване на човешките ресурси.

Допустими инвестиции по мярката за сектор Птиче месо са:

- построяване и модернизация на помещения за отглеждане на птици за угояване;

- технологично оборудване на помещенията за птици, отглеждани за месо (за хранене, водопой, почистване на тор, поддържане на оптимален микроклимат);

- построяване на малки цехове за смески и комбиниран фураж и закупуване на специализирано оборудване, вкл. софтуеър;

- пречиствателни съоръжения за птицеферми;

- машинен парк за стопанствата.

Разкрит е и подсектор за финансиране на обекти от яйценосно птицевъдство, с цел подобряване хигиената при производство на яйца и защита на здравето на хората, подобряване качеството на продукцията, опазване здравето на птиците и намаляване на разходите за производство на яйца.

Допустими инвестиции по сектор Яйца и яйчни продукти :

- построяване и модернизация на помещения за отглеждане на птици за яйца;

- технологично оборудване на помещенията за птици, оглеждани за яйца (за хранене, водопой, почистване на тор, поддържане на оптимален микроклимат);

- построяване на малки цехове за смески и комбиниран фураж и закупуване на специализирано оборудване, вкл. софтуер;

- изграждане и оборудване на лаборатории за контрол на качеството;

- изграждане и оборудване на цехове (малки предприятия) за сортиране, маркиране и опаковане на яйца за консумация;

- машинен парк за стопанството.

До 30.09.2004 г. са одобрени 2 инвестиционни проекта за сектор яйца с общ размер на субсидиите 1 173 005 лв.

Програма САПАРД предвижда отпускане на финансова помощ за подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански продукти (Мярка 02).

Изискванията за кандидатстващите за подпомагане в сектор "Месо и месни продукти" за производство на птиче месо са да имат минимум 1 000 тона годишен кланичен добив на птиче месо, или минимум 25 т преработка на птиче месо в полуготови и готови храни годишно.

По Мярка 04 Създаване на организации на производителите също се предвижда подпомагане на производителите. Целта е насърчаване създаването на организации на земеделски производители, чрез подпомагането им по програмата, с оглед подобряване на доходността от продукцията, възприемане на стандарти за определените видове продукти, ефективна стандартизация на всички пазарни етапи и доставка от производствения регион и др.

Избираеми за подпомагане са само организации на производители, които: имат не по-малко от 30 члена, които имат годишна пазарна продукция в размер на минимум 135 тона птиче месо и отглеждат 125 000 пилета за месо, или имат минимален годишен оборот не по-малко от 150 000 евро, получен като сбор от оборота на отделните членове от продукта/група продукти, за които ще се признават.

По Мярка 09 Подобряване на професионалното обучение се предвижда професионално обучение на възрастни в специфични умения в областта на животновъдството, с цел да се отговори на изискванията за успешно прилагане на мерките по САПАРД.

Повече информация относно програмите на ДФ "Земеделие" и САПАРД може да се намери в Internet на страницата на МЗГ на адрес:

www.mzgar.government.bg .

V. Международен пазар на птиче месо
| съдържание |

Азия бе сериозно засегната от нов вирус – птичи грип. Бързо разрастващата се епидемия обхвана 10 азиатски държави: Тайланд, Южна Кория, Япония, Китай, Камбоджа, Индонезия, Пакистан, Виетнам, Тайван и Лаос. Болестта е разновидност на грипа и засяга всички видове птици, като най-податливи са домашните. Освен това, птичия грип причини смъртта на най-малко 10 души, като повечето жертви са деца. При всички заразени хора вирусът е предаден чрез контакт с болни птици. Разпространението на вируса доведе до унищожаване на десетки милиони птици и предизвика негативен ефект върху икономиките на засегнатите държави, като се отрази и на външната им търговия с птичи продукти.

ЕС – 15

Топлата вълна през лятото на 2003 г. и птичия грип засегнаха птицевъдния сектор и производството на месо в ЕС-15 беше на ниво по-ниско от предходни години.

Прогнозата за 2004 г. е да нарасне общото производство на птиче месо в ЕС, като се предвижда възстановяването му в Холандия, която бе сериозно засегната от птичия грип. В същото време, производството в Италия, Франция и отчасти в Испания вероятно ще продължи да спада. Вносът също ще намалява в резултат на ограничения импорт на осолено месо и влиянието на европейската забрана за внос на птиче месо от Тайланд. Износът на месо от бройлери ще нарасне, а на пуешко – ще остане стабилен. Консумацията ще отбележи слаб ръст.

През 2004 г. ще стартира новата реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), след разширяването на ЕС. В присъединяващите се страни-членки се наблюдава тенденция на нарастваща консумация на птиче месо. Една от причините за това е фактът, че е неустановена степента на интеграция на кланиците от източно и централно европейските страни с пазара в ЕС. Произведените птичи продукти в тези страни няма да могат веднага да намерят място на европейския пазар, поради което се очаква да се увеличи вътрешното потребление.

Възникналият птичи грип в Тайланд и последващата забрана за износ в ЕС, затрудни прогнозите за развитието на търговията с птичи продукти. Повечето вносно птиче месо и полуфабрикати се предвижда да не бъдат засегнати от тази забрана. През 2004 г. се прогнозира да се осъществи внос на малко количество птиче месо в Германия, Великобритания и Холандия. Очаква се вносът от Бразилия да компенсира част от ефекта на забраната за внос от Тайланд.

През 2003 г. производството на птиче месо намалява, спрямо предходната година, но не толкова много както се очакваше. Ефектът от птичия грип, избухнал през пролетта на 2003 г. в Холандия и последващата го вълна през лятото засегна производството. Спад отбеляза производството на птиче месо в Холандия, Италия и Франция, докато в Германия и Великобритания то нарасна. Ръстът в производството в Германия индиректно е повлиян от птичия грип, тъй като много бройлери бяха заклани в Германия, вместо да бъдат изпратени в Холандия за клане. Намаленото производство на птиче месо във Франция се дължи главно на слабото търсене както на местното, така и на вносното месо.

През 2003 г. нарасна вносът в Германия, Испания и Италия. По-същественото нарастване на вноса в Германия е предвид факта, че възможностите за тарифни облекчения при импорт на осолени пилета бяха прекратени през м. август – много по-късно, отколкото в другите страни-членки. От друга страна, вносът на замразени четвъртинки продължава да нараства, въпреки високото мито, тъй като се предлагат на по-конкурентни цени за преработвателната индустрия, от тези произведени в ЕС.

Износът на птиче месо от ЕС през 2003 г. спадна значително, в резултат на птичия грип засегнал най-вече Холандия. Нарасна износът от Франция, главно на четвъртинки, повлиян косвено от птичия грип в Холандия. Въпреки това обаче, се отбелязва че износът на замразени цели пилета от Франция към традиционни партньори от Средния Изток остава ограничен.

През 2004 г. производството на птиче месо в ЕС-15 слабо нараства (под 1%), дължащо се на възстановяването му в Холандия, след птичия грип и незначителното повишение регистрирано в Германия. Производството в Италия, Франция и Испания отново отбелязва спад, докато във Великобритания то остава стабилно. Произведеното през 2004 г. птиче месо намалява в повечето страни-членки, в резултат на липсата на търсене и конкуренцията на евтино вносно месо, главно от Бразилия.

Общо произведеното количество, включително месо от пилета и пуйки възлиза на 7625 хил. т. Макар и слаб, ръстът се дължи на увеличения обем на пилешко, тъй като произведеното пуешко месо спадна във всички страни. Във Франция например, Асоциацията на производителите на пуешко месо инициира доброволно намаление на производството за да се предпазят от свръхпроизводство, поради увеличения внос. Във Великобритания пуешкото месо е по-малко атрактивно и това накара производителите да се откажат от това производство. В Германия спадът на произвежданото месо от пуйки е в резултат на по-евтиния внос, реализиран от Тайланд.

Вносът на птиче месо спада до 500 хил. т – с 15% по-малко от предходната година, дължащо се на пълното прекратяване на количествата осолено месо, насочвани за Германия. Замразените разфасовки, внос от Бразилия може да нараснат, подпомогнати от стабилния курс на еврото. От друга страна, хигиенно-санитарните забрани за износ на тайландско птиче месо ще редуцират вноса, дори ако този от Бразилия замести тайландския. Една част от тайландското месо, което се внася в ЕС е предназначено за готвене и се предполага, че няма да бъде засегнато от забраната. В момента ЕС и Сингапур са двете страни, които единствени приемат тайландски пилета. Тайланд има капацитет да преработва повече месо за готвене, ако за него има добър пазар.

През 2004 г. износът на птиче месо нараства с 5.3%, достигайки 990 хил. т, спрямо предходната година. Това е вследствие на подновяването на експорта от Холандия, тъй като френския и испанския износ спадат. Френският износ може да има полза от забраната за внос на тайландско месо, тъй като Франция е по-конкурентна с цели пилета. В другите страни-членки износът ще остане стабилен.

Според търговски източници, докато Азия е засегната от птичия грип, бразилския и американския износ на птиче месо ще извлече полза от това като се насочи към японския пазар, давайки възможност на ЕС да изнася за Русия.

Вътрешната консумация на птиче месо в ЕС-15 се движи в сравнително постоянни граници, като през 2004 г. отбелязва слабо намаление – с 1.4%, до 7075 хил. т. В края на годината обаче се очаква потреблението да нарасне, дължащо се на повишената консумация в присъединяващите се страни.

ЕС – 25

След приемането на 10-те нови членки през май 2004 г., се очаква птицевъдният сектор в ЕС-15 и присъединяващите се страни да претърпи значителни промени през следващите години. Реформите в ОСП, започнали от 2003 г. няма за засегнат директно този сектор, но косвено ще окаже влияние върху някои структурни промени в зърнения сектор, както и на въвеждането на нови стандарти за здравето и опазване на околната среда. Производствените структури в новите членки са сравнително добре развити, но някои технически индикатори са доста по-слаби от тези в ЕС-15. Производството на пилета в Полша и Чехия много бързо нарасна и като резултат от това – износът на месо в ЕС също.

От 1 май 2004 г., 10 нови страни се присъединяват в ЕС, като от 15 техният брой нараства на 25. С новите членове: Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения – новият ЕС-25, обхваща 455 млн. души население и обработваема площ - над 1.5 млн. квадратни метра. Разширяването на ЕС и последващата го реформа на ОСП, създава необичайни обстоятелства за прогнозиране на бъдещите тенденции на производство, търговия и консумация.

Според Европейската Комисия (ЕК), новото законодателство по отношение на транспортирането на животните, специфични изисквания за разстоянието и условията при пътуване, и др. ще влезнат в сила от началото на 2005 г. Мнозина обаче считат, че ще бъде много трудно да се следва предложената програма.

По предварителни данни, през 2004 г. производството на птиче месо в ЕС-25 е в размер на 9725 хил. т, което е с 1.9% повече, спрямо предходната година. След възстановяването от избухналия птичи грип, производството в Холандия и Белгия нарасна. В Германия производството също отбелязва ръст, което допринесе до увеличаване на общия обем на птичето месо. Производството на пуешко в новите страни-членки в общото количество птиче месо нараства, за сметка на отбелязания спад в ЕС-15.

Вносът от Бразилия вероятно ще спадне през 2004 г., предвид прекратяване на съществуващите тарифни облекчения при импорт на осолено птиче месо. С Решение на ЕК от август 2003 г., окончателно беше елиминирана възможността за внос на замразено пилешко филе с ниско мито, вместо осолено месо. Продължаващата епидемия на птичи грип в страните от Югоизточна Азия ще засегне вносът дори на птичето месо, предназначено за готвене. Вътрешната търговия с новите страни-членки може да измести обмена с други страни, извън ЕС-25. Също така, потребителите в ЕС-15 предпочитат бялото птиче месо, докато тези в 10-те нови членки се насочват към различни разфасовки, предвид факта, че то е по-евтино. Затова се предвижда вносът да спадне до 375 хил. т – с 9.4% по-малко от 2003 г.

Трудностите, които изпитва Тайланд с птичия грип, дават по-големи възможности за ЕС да осъществи по-голям износ. За ЕС-15 се предвижда нарастване на износа през 2004 г., но с новите страни ситуацията може да се промени. В Полша се наблюдава слабо увеличение на износа, главно поради стабилизиране на вътрешните цени и краткия период за изпълнение на тарифната квота за експорт в ЕС-15. Силната позиция за износ на Полша се очаква да продължи, дори ако производството в ЕС-15 нарасне и вноса от Азия се възстанови след птичия грип. Очакваният обем на вноса е незначително по-малко (под 1%) от 2003 г. и е в размер на 975 хил. т.

Унгарският птицевъден сектор, който е диференциран на 3 равни части – пилета, пуйки и водоплаващи птици се очаква да изнася ма