Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел "Маркетинг" към Дирекция "Икономическа политика".

Настоящият бюлетин включва анализ на състоянието и перспективите на производството и реализацията на пчелен мед: брой пчелни семейства, средна продуктивност от кошер, производство, потребление, цени, внос и износ на мед през 2003 и 2004 г. и прогноза за развитие през 2005 г., както и конюнктурата на международния пазар на пчелен мед.

За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Животновъдство" в МЗГ, НВМС, дирекция "Информационно-изчислителен център" към Информационно обслужване АД, Агенция "Митници", Български пчеларски съюз (БПС), Асоциация на преработвателите и търговците на пчелни продукти в България (АПТППБ), Департамента по земеделие на САЩ - Foreign Agricultural Service и др.

Екипът изказва специална благодарност на г-н Стефан Стефанов – председател на БПС, за оказаното съдействие и предоставените данни за брой пчелари, пчелни семейства и производство на мед при изготвяне на бюлетина, както и на г-н Румен Милев – председател на АПТППБ, предоставил данните за цените на вътрешния пазар.

Дадените прогнози в бюлетина са на база експертна оценка и нямат
официален характер.

Съставили:

• Елена Караманова - гл. експерт в отдел "Маркетинг"
• Таня Гайдажиева - ст. експерт в отдел "Маркетинг"

Бюлетинът е приет и одобрен за разпространение от Експертен съвет от
МЗГ през м. март 2005 г.

За отзиви и препоръки: Елена Караманова и Таня Гайдажиева – тел.:
981-70-23 и 985-11-536; e-mail: elena@mzgar.government.bg;
tania.nakova@mzgar.government.bg.

РЕЗЮМЕ

Пчелният мед е един от земеделските продукти с подчертано експортна ориентация. В условията на сериозна конкуренция страната има утвърдени пазари, най-вече в страните от ЕС и през последните няколко години (с изключение на 2004 г.) се наблюдава нарастване на износа на мед.

Експортните цени обикновено са по-високи от цените на меда на вътрешния пазар, което стимулира износа от България. Износът до голяма степен се влияе от международната конюнктура на пазара, както и от качеството на предлагания мед. България има потенциални възможности да реализира по-големи количества от този продукт на външния пазар, но все още ограничаващ фактор са качеството и безопасността на изнасяния мед, предвид високите изисквания на европейските контрагенти.

През 2005 г. се очаква общото предлагане на пчелен мед в страната да нарасне значително – над 60% спрямо предходната година, достигайки до 9 650 т. Това увеличение е предимно за сметка на прогнозирания ръст в производството на мед - до 9 500 т, при наличие на благоприятни климатични условия.

Вътрешното производство обикновено задоволява потребителското търсене на мед, тъй като консумацията в страната не е голяма, а промишлената употреба е незначителна, поради което не се налага внос на големи количества мед. Предвижда се вносът на мед през 2005 г. да спадне с около 23.5% до 150 т, в резултат на повишеното качество на българския мед, при което нереализираният износ ще намалее.

Прогнозира се общото потребление на пчелен мед през 2005 г. да нарасне и да бъде в размер на 9 650 т. Очаква се износът на мед да бъде около 5 000 т, което е намаление с 11% спрямо предходната година, поради понижените цени на международните пазари. Вътрешната консумация на мед в страната е слаба - приблизително 300 – 400 грама на човек от населението, което представлява годишно потребление между 3 000 – 3 800 т.

Движението на цените на пчелния мед е динамично и е пряко свързано с обема на неговото производство, както и с конюнктурата на международните пазари. 2005 г. започва с ниски изкупни цени – приблизително 2.00 лв./кг. Очаква се намаление на изкупните цени в сраната до края на годината, в резултат от спада на международните цени.

СИТУАЦИОННО – ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ПЧЕЛЕН МЕД от реколта 2003 и 2004 г. и прогноза за 2005 г.

Фактори, определящи предлагането на пчелен мед

Общото предлагане на пчелен мед през 2005 г. се очаква да нарасне и да бъде в размер на около 9 650 т, което ще бъде за сметка главно на предвиждания ръст в производството.

Пчеларският сектор е силно зависим от природоклиматичните условия през годината. При наличието на благоприятни условия, през 2005 г. се очаква производството на пчелен мед в страната да нарасне значително – с около 63%, спрямо предходната година и да бъде в размер на 9 500 т.

Вносът на пчелен мед в България поначало е незначителен. През 2005 г. се очаква повишаване качеството на българския мед, което ще допринесе за намаляване на нереализираните количества на външния пазар (отчитано като внос в България). В резултат на това се прогнозира вносът на пчелен мед в България да спадне (с около 23.5%) и да бъде приблизително 150 т.

Брой пчелни семейства

Към момента на изготвяне на настоящия бюлетин за 2003/2004 г., дирекция "Агростатистика" в МЗГ не поддържа данни за броя на пчеларите и пчелните семейства в страната и за обема на производството на пчелен мед, поради което за нуждите на анализа е използвана информацията, предоставена от Български пчеларски съюз.

По данни на Българския пчеларски съюз (БПС), през анализирания период (2003 г. - 2004 г.) се наблюдава тенденция на увеличение както на броя на пчеларите, така и на пчелните семейства в страната.

През 2003 г. броят на пчеларите в страната е бил около 50 000, в т.ч. 450 бр. професионални, което е съответно с 2.5% и 12.5% повече спрямо предходната година. В резултат на това, общият брой на пчелните семейства бележи слаб ръст (с 1.1%) в сравнение с 2002 г., достигайки 450 000 бр.

През 2004 г. броят на пчеларите нараства с 10% спрямо предходната година, като достига до 55 000 бр., в т.ч. 500 броя професионални пчелари. Възможностите за реализация на пчелните продукти на външните пазари на по-изгодни цени, особено след благоприятната 2003 г., стимулираха пчеларите да увеличат броя на пчелните семейства. В резултат на това, броят на пчелните семейства през 2004 г. бележи съществен ръст спрямо предходната година - със 17.8% и възлиза на около 530 000 бр.

По данни на БПС, през 2005 г. се предвижда общият брой на пчеларите в страната да нарасне с около 1.8% в сравнение с предходната година, до 56 000, а броят на пчелните семейства да се увеличи с 5.7%, достигайки 560 000.

Страната ни има традиции в пчеларството и производството на мед и пчелни продукти. Развитието на този подотрасъл на животновъдството се благоприятства от подходящите природоклиматични условия.

Подпомагането на производителите чрез отпускане на капиталови субсидии и преференциални кредити е допълнителен стимул за увеличаване на броя на пчелните семейства. Пчеларството представлява алтернативна заетост за населението на слаборазвитите селски райони, осигуряваща допълнителни доходи.

Основната част от пчеларите отглеждат сравнително малък брой пчелни семейства - до 50 кошера. Броят на професионалните пчелари с над 100 кошера все още е малък (под 1%). Пчелните семейства се отглеждат главно в частния сектор.

Дейностите по селекция и репродукция в пчеларството се провеждат от Националната развъдна асоциация по пчеларство /НРАП/, получила разрешение от МЗГ. С цел да се подпомогне нейната дейност, през 2003 г. към Асоциацията е изграден контролно изпитателен пчелин със средства на ДФ "Земеделие". В него се извършва изпитване на отделните произходи от генофонда, чрез контрол по собствена продуктивност и преценка по потомство.

По този начин се затваря цикъла от издирване на ценни в стопанско отношение произходи до производство и използване в практиката на племенни пчелни майки с доказан произход.

С цел подобряване на развъдната работа в пчеларството, през 2003 г. МЗГ одобри 9 майкопроизводителни пчелина, от които: 1 - за производство на елитни пчелни майки, 6 - за племенни пчелни майки и 2 - за производство на отводки (рояци). През 2004 г. са произведени 12 000 бр. племенни пчелни майки за реализация в стоковите пчелини.

Както се вижда от данните, към 31.12.2003 г. броят на пчелните семейства в страната е 423 717, а през 2004 г. той нараства с около 21.8%, до 515 970. Прави впечатление, че с прилагането на новия Закон за пчеларството (2003 г.) се подобри отчетността и се разшири обхвата на регистрираните пчелини.

Среден добив и производство на пчелен мед

По данни на БПС, през 2003 г. производството на пчелен мед бележи значителен ръст спрямо предходната година - с 42.9% и възлиза на 10 800 т. Това увеличение се дължи както на нарасналия брой пчелни семейства, така и на увеличения с 41% среден добив от пчелно семейство (24 кг). Добрите климатични условия през годината осигуриха по-дълъг цъфтеж на медоносната растителност, добра паша за пчелите и допринесоха за постигане на по-високи добиви.

Климатичните условия през 2004 г. бяха крайно неблагоприятни за пчелната паша. Това доведе до значително намаление на медосбора, като средният добив спадна до 11 кг, с 54% по-малко спрямо 2003 г. Така, въпреки увеличението на броя на пчелните семейства, производството на пчелен мед от реколта `2004 е намаляло с 46.1% спрямо
предходната година до 5 830 т (по данни на БПС).

При условие, че са налице благоприятни климатични условия, през 2005 г. се очаква производството на пчелен мед да достигне 9 500 т, с около 63% повече спрямо 2004 г.

Болестите и вредителите по пчелите и пчелното пило нанасят много сериозни щети в пчеларството. Употребата на лекарствени средства води до риск от натрупване на остатъчни количества в пчелния мед, което от своя страна води до снижаване качеството на меда. Проблемът за наличието на остатъчни количества от лекарствени вещества в пчелния мед заема централно място при мониторинга на качеството и безвредността на този хранителен продукт.

За да се осигури по-добра пазарна реализация на пчелните продукти е необходимо да се обърне внимание върху засилване контрола на качеството им и на здравеопазването на пчелите. При борбата с болестите по пчелите и вредителите пчеларите трябва да използват лекарствени препарати и схеми за прилагането им, получавани само от оторизирани специалисти в тази област, а така също, да се използват продукти от лицензирани аптеки и производители.

В следствие на промените в законодателството и подобрената отчетност на пчелните семейства, се очаква значително подобрение в здравеопазването и повишаване ефективността на контрола и мерките за профилактика от страна на НВМС. Наложително е през 2005 г. да се проведат клинични прегледи върху всички пчелни семейства, регистрирани от НВМС, за да се установи ареала на разпространение на заболяванията и да се предприемат необходимите мерки за ограничаването им.

Неправилната обработка по време на добиване и съхранение на меда също допринасят за намаляване на неговото качество и вкус. Необходимо е да се създаде система за контрол на основните източници на замърсяване – предприятията, произвеждащи восъчни основи, ползваните регистрирани и нерегистрирани ветеринарномедицински продукти, храната за пчели.

Въвеждането на Добри пчеларски практики също ще е полезно.

Органите на ДВСК периодично осъществяват контрол на предприятията за спазването на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при изкупуване, преработка, съхранение и разфасовка на пчелен мед. При констатиране на нарушения се връчват предписания и се спира тяхната дейност до отстраняване на нередностите.

Внос на пчелен мед в България

Вносът на мед в България поначало е в минимални количества като от 1999 до 2002 г. се движи в рамките между 20 и 40 т. За периода 2003 – 2004 г., обаче, е регистрирано съществено нарастване на вноса на мед в страната (Табл. 2). Основна част от количеството мед, отчетено като внос – около 90% всъщност е български мед. Това е мед, чиито показатели не отговарят на изискванията на ЕС, което е причина сделката да не се осъществи. Така медът се връща и се реализира на вътрешния пазар.

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. вносът на пчелен мед е в размер на 450 т, което е над 10 пъти повече, спрямо предходната година.

През 2003 г. ДВСК е регистрирала около 17 – 18 партиди мед, които не са стигнали до крайната точка на дестинацията, поради наличие на антибиотици в тях. Така от отчетения през годината внос, обемът на действително осъществения е незначителен (64 т). Страните, от които са внесени малки количества мед са Гърция (39%), Словения (31%), Италия (30%) Съгласно договореностите с ЕС, влезли в сила от 2003 г., вносът на пчелен мед с произход от Общността е безмитен.

В България все още не функционира лаборатория за извършване на количествен анализ за остатъци от антибиотици и други ветеринарномедицински продукти, както и подправяне с изкуствени подсладители на меда. Това се явява съществена пречка за износа, тъй като го оскъпява.

По предварителни данни, през 2004 г. вносът на мед намалява почти наполовина, спрямо предходната година и е 196 т. Както през 2003 г., така и през 2004 г. основният обем, отчетен като внос е нереализиран износ, поради неприемливото качество на меда.

През 2005 г. се очаква повишаване качеството на българския мед, което ще допринесе за намаляване на нереализираните количества на външния пазар (отчитано като внос в България). В резултат на това се прогнозира вносът на пчелен мед в България да спадне (с около 23.5%) и да бъде приблизително 150 т.

Фактори, определящи потреблението на пчелен мед

Консумацията на пчелен мед в България поначало е слаба. По данни на НСИ, потреблението на човек от населението е между 300 и 400 гр. годишно. За сравнение, в страните от ЕС потреблението достига 2 кг/човек. През 2005 г. не се очаква съществена промяна на вътрешната консумация на мед. Предвижда се износът да спадне с около 11% до 5 000 т, предвид формиралите се по-ниски международни цени.

Вътрешна консумация

Потреблението на мед в България поначало е минимално. По данни на БПС, през последните години средногодишната консумация се движи в рамките между 3 000 и 3 800 т, като на човек от населението потреблението е незначително – около 300 – 400 гр. (това количество не включва консумацията в заведенията за обществено хранене). Въпреки, че медът е много здравословна и полезна храна, все още консумацията му в страната е много слаба.

Употреба на меда за храна на пчелите

За да се осигури нормално развитие на пчелните семейства през зимния период, когато няма паша е необходимо те да се подхранват допълнително.

При подхранването за попълване на запасите, количеството храна, от което се нуждае едно пчелно семейство месечно е около 1.5 - 2 кг мед и 1-2 пити пчелен прашец, в зависимост от неговата сила. На по-слабите семейства се дават по-малки количества, а на по-силните - по-големи. С тази храна пчелите си набавят необходимите за презимуване белтъчини, мазнини, витамини и други вещества.

През 2003 г. и 2004 г. за храна на пчелите са изразходвани съответно около 700 и 760 т мед, като е отчетен ръст спрямо предходни години (със 7.7% и 8.6%). Увеличеното количество е свързано с ежегодно нарастващия брой пчелни семейства.

Износ на пчелен мед от България

Производството на пчелен мед в страната е с подчертана експортна ориентация. Обикновено около и над половината от произведения мед се насочва за износ.

Износът на пчелен мед от България през 2003 г. отбелязва значителен ръст в сравнение с предходната година – с 58.5%, достигайки 6 454 т. Основен фактор за това нарастване е увеличеното производство на мед, в резултат от благоприятните климатични условия. В допълнение, износът бе стимулиран от високите цени на международните пазари.

Общата стойност на износа на мед през 2003 г. е 15 593 493 щ. д., при средна цена – 2 416 щ. д./тон (франко българска граница). Основен контрагент на България за пчелния мед са страните от ЕС, с около 80% дял в общия износ.

Традиционно, по-големи количества мед са изнесени за Германия (41%), Италия (11%), САЩ (10%), Гърция (5%), Испания (4.8%) и Франция (4.7%)

През 2004 г. ситуацията на пазара на меда бе по-различна. В резултат от неблагоприятните климатични условия, средният добив беше много нисък – между 10 и 12 кг от кошер (при 24 кг. за 2003 г.) и производството намаля почти наполовина спрямо 2003 г. до 5 830 т. Благодарение на по-големия преходен остатък (между 3 000 и 4 000 т) обаче, беше реализиран сравнително голям износ на 5 620 т – с 12.9% по-малко, в сравнение с 2003 г.

Основен търговски партньор за меда отново е ЕС (около 82% от общия експорт), но се наблюдава известно разместване на част от страните, за които изнасяме по-големи количества. Приблизително половината от обема на износа традиционно е предназначен за Германия, следват Великобритания (10%), САЩ (7.5%), Италия (6%), Холандия (5%) и Полша (4%) (Фиг. 3). Наблюдава се значително увеличение на износа за Великобритания – над 7 пъти повече, спрямо 2003 г.

Регистрираният по-съществен ръст на износа на мед за ЕС през последните две години е в резултат главно на отпадане на ограничението за безмитен внос в рамките на квота в размер на 3 000 т при внос в европейските страни и преминаване към изцяло безмитен внос. В периода преди 2002 г. България изцяло изпълняваше предоставената й квота, при това предсрочно, но предвидената квота донякъде ограничаваше обема на износа. Потенциалните възможности на страната ни за износ на мед са по-големи от действително реализираните количества. Към момента в България има 18 регистрирани
предприятия за износ, отговарящи на изискванията на ЕС.

Ограничение за още по-значително увеличение на износа за ЕС се явява качеството на българския мед. Неправилното третиране на пчелите с различни лекарствени препарати при възникнали заболявания често води до установяване на остатъчни вещества в меда. Във връзка с това беше издадена Заповед (№ РД-0943/14.01.2003 г., в сила от 1.02.2003 г.) на Министъра на земеделието и горите за пълна забрана на употребата на антибиотици, сулфонамиди и други химиотерапевтици за лечение и профилактика на
болестите по пчелите. Също така, бе забранена употребата на захар и други изкуствени подсладители за подхранване на пчелните семейства по време на медосбора и в период, когато подхранването би довело до наличие на остатъци в стоковия мед. Забранен бе и износа на технологично необработен и нехомогенизиран мед.

Високите изисквания по отношение на качеството и наличието на остатъчни вещества от лекарствени средства в меда (съгласно Директива 23/96 на ЕС) възпрепятстват нарастването на износа главно за страните от ЕС.

По тази причина, България изнася предимно неразфасован пчелен мед във варели, а страната-вносител в зависимост от предназначението му го пакетира и го етикетира. Много малко е количеството пакетиран мед, изнасян от страната и той е с по-висока експортна цена.

Предвид формиралите се по-ниски цени на международните пазари, през 2005 г. се очаква износът на мед да намалее - с около 11%, до 5 000 т.

Цени на пчелен мед

Цени на вътрешния пазар

По данни на Асоциация на преработвателите и търговците на пчелни продукти в България (АПТППБ), през 2003 г. изкупните цени на мед и пчелни продукти (с изключение на пчелния восък) бележат ръст спрямо предходната година, като увеличението варира между 3% и 15% средно за годината. Повишението на цените е вследствие нарасналото търсене на тези продукти както на вътрешния, така и на външните пазари и регистрираното увеличение на международните цени.

Най-слабо изразено е увеличението на изкупните цени на монофлорния и мановия мед – с около 3%, които поначало поддържат малко по-високи цени. Полифлорният мед е най-широко разпространения и търсен мед в страната, на сравнително достъпни за потребителите цени. През 2003 г. изкупната цена на полифлорния мед е нараснала с 6.7%, до 3.20 лв./кг.

Цената на прополиса отбелязва най-голямо увеличение – с 15.4%, достигайки до средно 30 лв./кг. Изкупната цена на пчелния восък се е задържала на нивото от предходната година – 4.0 лв./кг.

През 2003 г. цената на дребно на полифлорен мед нараства с около 11% спрямо предходната година, цената на монофлорния – с 5.5%, а цената на мановия – с 8.3%.

През 2004 г. посоката на движение на изкупните цени се променя, като се наблюдава намаление при всички видове мед. За да бъде отразена по-точно ситуацията на пазара на меда, цените им следва да се разглеждат на два периода: към края на първо полугодие и към края на годината. През първото полугодие на 2004 г. цените на меда са на равнище от 3.0 лв./кг. От м. юли обаче, цените започват постепенно да спадат и към края на м. декември те вече са на нива от 2.0 лв./кг. По-съществен спад през 2004 г. отбелязват средногодишните цени на полифлорния и монофлорния мед – съответно с
18.8% и 17.6%, докато намалението на мановия мед е по-слабо - с 5%. При пчелния восък и прополиса няма промяна спрямо нивата им от 2003 г. Прави впечатление, че въпреки намалението на изкупните цени, цената на дребно на полифлорен мед през 2004 г. се запазва на нивото от 2003 г., а тези на монофлорен и манов мед – дори нарастват съответно с 3.4% и 4.6%, в сравнение с 2003 г. Това увеличение се обяснява с факта, че в магазинната мрежа медът се продава разфасован и пакетиран, което
допълнително го оскъпява. Единствено цената на полифлорния мед се запазва
на нивото от предходната година – 5.0 лв./кг.

Основни фактори, оказващи влияние върху цените на пчелния мед на вътрешния пазар са годишната реколта и конюнктурата на международните пазари. 2005 г. започна с изкупна цена около 2.0 лв./кг, но се очаква до края на годината тя да спадне, в резултат на намалението на международните цени.

Експортни цени на пчелен мед

Регистрираните от Агенция "Митници" експортни цени на пчелен мед, на база постъпилите митнически декларации са франко българска граница и зависят от обема на износа, дестинацията и условията на доставка.

Средногодишната експортна цена през 2003 г. е 2.42 щ. д. за килограм пчелен мед или 4.19 лв./кг (при среден курс – 1.73 лв. за 1 щ. д.) Тази цена е благоприятна за преработватели и търговци, които насочват продукцията си за износ, тъй като изкупната цена на вътрешния пазар е по-ниска.

През 2004 г. средната износна цена в доларово изражение нараства със 7%, до 2.59 щ. д./кг (среден курс на долара – 1.58 лв.). Поради обезценяването на долара, в левово изражение тя отбелязва слаб спад спрямо износната цена от 2003 г. Прави впечатление, че през 2004 г. средната износна цена нараства, спрямо предходната година – с около 7%, до 2 585 щ. д./тон, при което формираната обща стойност на износа е 14 530 059 щ. д. По-висока експортна цена за тон мед е реализирана през първата половина на 2004 г. – средно 2 680 щ. д., докато през второто полугодие на годината цената намалява до средно 2 408 щ. д./т. По тази причина, около 65% от общия експорт е осъществен през първото полугодие на 2004 г., а изнасяните количества са остатъци от реколта `2003 г.

Цените при износ за ЕС (80% от общия експорт) се движат между 2 300 и 3 000 щ. д./т, като най-високи са за Дания, а най-ниски – за Гърция. Износът за други страни е реализиран на цени в много широк диапазон. Най-ниска цена е регистрирана при износ на мед за Кипър и Словакия – между 1 000 и 1 500 щ. д./т, а най-висока - за Япония - 6 330 щ. д./тон (за малки разфасовки).

Политика при производството и търговията на пчелен мед

Нормативна уредба

През последните години се разработи нормативна база, уреждаща отношенията в сектор пчеларство, съобразена с изискванията на ЕС в тази област. Заложените промени в българското законодателство са насочени към осигуряване на контрол върху качеството на меда, извършване на мероприятия, свързани с опазване от заболявания и защита на пчелите.

През 2003 г. беше приет новият Закон за пчеларството (ДВ, бр. 57 /24. 06.2003 г.) Основна цел на закона е да създаде условия за стабилизиране и развитие на пчеларството като подотрасъл на животновъдството за създаване и поддържане на необходимия брой пчелни семейства, за поддържане на биологичното разнообразие и екологичното равновесие в природата, получаване на нормални добиви от културните растения и производство на качествени пчелни продукти.

За периода 2003 -2004 г. бяха приети следните наредби:

Наредба № 47 (ДВ, бр. 103/ 25.11.2003 г.) за производство и предлагане на пазара на елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци) и реда за водене на регистър. С тази наредба се уреждат условията и редът за производство на елитни и племенни пчелни майки, производство на изкуствени рояци, идентификация, търговия и контрол при производството на елитни, племенни пчелни майки и рояци, контрол и мероприятията за опазване от заболявания и водене на регистър. Производството на пчелни майки се извършва в регистрирани пчелини при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 2 от Закона за пчеларството.

Наредба № 48 (ДВ, бр. 103 /25.11.2003 г.) за реда и начините за вземане на проби и използваните методи за анализ на пчелния мед. Анализът на пчелния мед се извършва за определяне на органолептичните показатели, съдържанието на захари, водното съдържание, неразтворимите примеси във вода, електропроводимостта, свободната киселинност, диастазната активност, количеството на хидроксиметилфурфурола, поленовата характеристика. Пробите за лабораторен анализ се вземат от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол.

Наредба № 15 (ДВ бр. 47/1.06.2004 г.) за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. С тази наредба се определят изискванията и мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности с наземна и авиационна техника.

Наредба № 35 (ДВ, бр. 86 /1.10.2004 г.) за условията и реда за извършване на дейностите по селекция и репродукция в пчеларството. С тази наредба се уреждат условията и редът за извършване на дейностите по селекция и репродукция в пчеларството, контролът на селекционните признаци и продуктивните качества, методите за селекция и определянето на развъдната стойност и условията и редът за вписване на пчелните семейства в родословната книга, както и воденето й.

Наредба № 31 (ДВ, бр. 88/8.10.2004 г.) за максимално допустимите количества замърсители в храни. Наредбата е издадена на основание на Закона за храните и е съгласувана с министъра на земеделието и горите. Разработва се проект на Наредба за условията и реда за одобрение и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и предприятията за производство и търговия с
пчелен мед и пчелни продукти. С това се цели подобряване на контрола върху качеството на меда, чрез осигуряване на проследяемост по време на целия технологичен процес – от пчелина до достигане на продукта до краен потребител.

Остава в сила издадената Заповед № РД - 0943/14.01.03 г. на министъра на земеделието и горите за пълна забрана за употреба в пчеларството на антибиотици, сулфонамиди и други химиотерапевтици, за лечение и профилактика на болестите по пчелите. Забранена е употребата на захар и други изкуствени подсладители за подхранване на пчелните семейства по време на медосбора и в периода, когато подхранването би довело до наличие на остатъци в стоковия мед.

В одобрената от министъра на земеделието и горите Държавна профилактична програма за 2005 година са посочени редът и начина за извършване на есенните профилактични прегледи, вземане и изследване на проби за американски гнилец.

Разработен е първият етап на Национална програма за развитие и насърчаване на пчеларството, в съответствие с изискванията на Закона за пчеларството. Програмата се разработва от Министерството на земеделието и горите, съвместно с Германското дружество за техническо сътрудничество /GTZ/ и национално представените пчеларски организации в страната. Нейната цел е програмата след влизането ни в Европейския съюз страната ни да може да се възползва от всички възможности за финансиране в пчеларския сектор, които в момента се прилагат в рамките на Общността. В ЕС влязоха в сила регламентите, според които страните членки на Общността се подпомагат финансово, след разработване и представяне на тригодишни национални програми. След окончателното изготвяне на Националната програма за развитие на пчеларството и одобряването и от Министерския съвет следва разработване на тригодишни програми в сектора, с които страната ни ще може да кандидатства за финансиране от фондовете на ЕС, към момента на присъединяването ни. Предвидените програми трябва да включват изследване на състоянието и тенденциите в развитието на отрасъла, мерки за подпомагане на пчеларството, за наблюдение, оценка и контрол на изпълнението на
програмите.

Външнотърговски режим

Внос на мед

В Митническата тарифа на Р. България за 2005 г. са определени следните общи ставки на митата при внос на пчелен мед в България:

• конвенционално мито – 55%;
• автономно мито – 40%.

Автономното мито е действащото, докато конвенционалното представлява обвързаното мито, във връзка с поетите ангажименти на България като страна-член на СТО. Конвенционалните мита са максималният размер на ставките до който могат да бъдат увеличавани националните, "автономни" мита.

В Приложения на Митническата тарифа са посочени преференциалните мита, които България предоставя при внос на пчелен мед от:

• ЕС – нулево мито за неограничено количество;
• ЦЕФТА: Румъния – 30% намаление на митото в рамките на квота от 100 т
  /Приложение № 3.3 на МТ/;
• Албания – нулево мито в рамките на квота от 50 т /Приложение №7 на
  МТ/;
• Сърбия и Черна гора - нулево мито в рамките на квота от 50 т

Износ на мед

Износителите на български мед могат да се възползват от следните договорени преференции:

• Износ на мед за ЕС – нулево мито за неограничено количество;
• При износ на мед за Турция е предвидена квота от 150 т, с 40% мито;
• Износът за Израел е с 50% намаление на митото за квота от 150 т мед.

Държавно подпомагане

Пчеларството е включено в схемите за подпомагане по инвестиционните програми и целевите финансови линии за субсидиране на ДФ "Земеделие" и на програма САПАРД.

ДФ "Земеделие"

По програма "Животновъдство" на ДФ "Земеделие" се отпускат средства за финансово подпомагане реализацията на инвестиционни проекти за създаването и възстановяването на пчелини. Средствата могат да бъдат използвани в следните направления и срокове на издължаване:

• създаване на пчелини /минимум 20 бр. пчелни семейства/ при срок на
  погасяване на кредита до 48 месеца, в т.ч. гратисен период до 18 месеца;
• възстановяване на пчелини /минимум 20 бр. пчелни семейства/ при
  срок на погасяване на кредита до 36 месеца, в т. ч. гратисен период до 12
  месеца.

През 2005 г. осигуреният общ финансов ресурс за кредитиране по програмата е в размер на 15 000 000 лв. Срокът на действие на програмата е до 31.12.2005 г.

През 2003 г. по програма "Животновъдство", са финансирани 74 проекта за пчеларство с кредитен ресурс 1 061 951 лв. и капиталова субсидия в размер на 34 892,20 лв.

През 2004 г. финансираните проекти са 107 с кредитен ресурс 1 265 216 лв. и капиталова субсидия в размер на 66 899 лв.

ДФ "Земеделие" отпуска средства за Целева субсидия за изхранването на животни от Националния генофонд, контролираната част на популацията и подпомагане на селекционната дейност на развъдните асоциации.

Средствата по целевата субсидия предназначени за пчеларство се разпределят както следва:

1. За подпомагане изхранването на пчелни семейства от Националния генофонд - 18 лв./бр.

2. За подпомагане изхранването на за пчелни семейства от контролираната част от популацията се предоставят - 10 лв./бр.

През 2004 г. за целевото субсидиране е разпределен общ ресурс в размер на 4 541 000 лв., а през 2005 г. предвидените средства са 5 000 000 лв. През 2003 г. по тази целева субсидия за пчеларството са отпуснати 8 280 лв. за подпомагане издръжката на основните стада от Националния генофонд за 690 бр. пчелни семейства, а през 2004 г. - 18 002 лв. за подпомагане на 1 409 бр. пчелни семейства.

ДФ "Земеделие" финансира дейностите по селекция и репродукция извършвани от Националната развъдна асоциация по пчеларството, като през 2004 г. за първи път са отпуснати 39 863 лв. на Националната развъдна асоциация по пчеларство за контрол на биологичните и продуктивни качества на пчелните семейства, както и за определяне на расовата принадлежност.

През 2005 г. за подпомагане на дейността на НРАП са предвидени 65 339 лв. Министерство на земеделието и горите финансира през 2003 г. регистрацията на пчелните семейства в 10 области на страната. Със средства от бюджета се обезщетяват и пчеларите, чиито пчелни семейства са били унищожени поради заболявания, съгласно списък по чл. 31 от ЗВМД.

Програма САПАРД

Програма САПАРД подпомага пчеларството чрез финансиране на проекти по Мярка 03 - Развитие и разнообразяване на икономическите дейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи. За направление "Пчеларство" инвестиционната помощ се предвижда за:

1. Производство на пчелен мед:
   - закупуване на пчелни майки, пчелни семейства, кошери и оборудване за
   производство на мед;
2. Съхраняване, анализ, преработка и пакетиране на мед и други пчелни
   продукти:
   - изграждане и оборудване на производствени и складови бази;
   - закупуване на оборудване за лаборатории за анализ на мед и други пчелни продукти;
   - закупуване на производствени линии за преработка и пакетиране на мед;
3. Производство на пчели-майки от лицензирани производители
   - производство на пчелни майки от производители лицензирани по реда на Наредба на МЗГ;
   - изграждане и оборудване на развъдните станции;
4. Производство на пчеларски инвентар и оборудване:
   - обновяване и закупуване на съответното оборудване.

По тази мярка до 01.12.2004 г. са одобрени 78 инвестиционни проекта в сектор пчеларство с общ размер на инвестициите 10 382 310,36 лв. и размер на субсидията – 4 011 182 лв.

Изпълнените проекти към 31.10.2004 г. за този сектор са 19, а изплатените разходи са в размер на 1 027 171,63 лв. Повече информация относно програмите на ДФ "Земеделие" и САПАРД може да се намери на интернет-страницата на МЗГ на адрес: www.mzgar.governmemt.bg.

Международен пазар на пчелен мед

Най-големите страни производителки на пчелен мед в света са Китай, САЩ, Мексико, Канада, Австралия, Бразилия.

Водеща в производството на мед в световен мащаб е Китай - с над 250 000 т мед годишно. През последното десетилетие Китай се очертава и като един от най-големите износители – приблизително половината от произведеното количество мед се експортира, заемайки дял от около 20% в световния износ. Поради откритите забранени вещества и свързаното с това влошено качество на китайския мед напоследък, редица контрагенти преустановиха вноса от Китай. От 2001 г., страните-членки на ЕС въведоха
забрана за внос на мед от Китай (в сила до края на 2004 г.).

Други страни, от които се изнасят по-големи количества мед са Мексико, Аржентина и Турция, а най-големите страни-вносителки са Германия, Япония, САЩ и Великобритания.

Канада

По данни на Департамента по земеделие на САЩ, производството на мед в Канада през 2004 г. е било по-слабо за втора поредна година. През 2004 г. канадските пчелари са произвели 32 755 т мед, което е с 5.3% по-малко, в сравнение с предходната година. Китай стана доминиращ доставчик на канадския пазар, като през 2004 г. вносът само през първото полугодие е нараснал с 65%, спрямо същия период на предходната година. През май 2004 г., Канадската агенция за хранителна инспекция премахна ограниченията за внос на пчели-майки от САЩ.

В Канада има приблизително около 8 000 пчелари, но пчеларите от Алберта, чийто брой е едва 750, произвеждат около половината от общото количество мед в страната. Консумацията на мед в Канада е слаба.

Потреблението на глава от населението спадна под 1 кг за почти всяка от последните 20 години.

Статистическите данни сочат спад на производството на мед в Канада през 2004 г., спрямо 2003 г. Според общия преглед на производството, направен от Канадската статистика, студеното и дъждовно време преобладаващо в повечето части на страната през 2004 г. е оказало негативно влияние на добива на мед. Броят на пчелините през годината е нараснал с около 3.4%, достигайки 582 346, което е повлияло за големия им ръст в провинция Алберта. За повишаване на броя им е допринесъл и вносът на
10 000 пчели-майки от САЩ.

Алберта и Британска Колумбия са единствените провинции, реализирали печалба от производството на мед през 2004 г. Производството в Алберта е нараснало до 14 390 т и представлява около 44% от общо произведеното количество в страната. Манитоба, Онтарио и Квебек са регистрирали спад в производството, свързан с неблагоприятните климатични условия. Квебек е загубил голяма част от пчелните семейства още през 2003 г, в резултат на вароатозата и не е успял да ги възстанови през по-голямата част от 2004 г.

Средната цена на канадския мед през 2003 г. беше около 2.0 канадски долара за 0.5 кг, а в Британска Колумбия и Квебек цените бяха малко по-високи – около 2.40 канадски дол./0.5 кг. Очаква се през 2004 г. цените да бъдат по-ниски от тези през 2003 г.

Вносът на мед през деветмесечието на 2004 г. бе в размер на 4 549 т – с около 30% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. Това намаление е в резултат главно на по-слабия внос от Аржентина. Китай е доминиращият снабдител на мед на канадския пазар през 2004 г., като вносът отбелязва съществен ръст – с 65% повече за деветте месеца на годината. Въпреки по-големия внос на мед от Китай, това не успя да компенсира съществения спад от Аржентина и да създаде баланс на пазара, при което общия импорт като цяло е намалял за посочения период. Много от хората, занимаващи се с пакетиране на мед смесват китайския и аржентинския с канадския мед. Също така, една голяма верига за дистрибуция на хранителни стоки е доставила търговска марка пакетирани продукти от мед от Австралия. Вносът на мед от САЩ, който поначало е малък е спаднал с 34% за периода януари-септември 2004 г., спрямо същия период на предходната година.

По-слабото производство на мед през 2004 г. в Канада ограничи съществено износът му. За периода януари – септември 2004 г. се наблюдава намаление на експорта с 20.7%, до 8 172 т, спрямо същия период на предходната година. Слабото предлагане на канадски мед за посочения период засегна по-чувствително износът за САЩ, който обичайно представлява около 85% - 90%, а през 2004 г. намалява с около 25%, до 6 948 т, в резултат на стабилния канадски долар и нарастващата конкуренция на американския пазар между китайски, австралийски и индонезийски мед.

През м. май 2004 г., Канадската агенция за хранителна инспекция е издала правила за допускане на американски пчели-майки от континенталните щати, с придружаващ документ за произход, необходим при внос в Канада. Забраната за внос на други пчели от САЩ беше подновена и е в сила до м. декември 2005 г. Тази забрана е във връзка с установената вароатоза по пчелите в континенталните щати от 1987 г. Забраната изключва внос на пчели от Хавай.

Забраната за внос беше подновена през 1999 г., след като Канадската агенция за хранителна инспекция ежегодно проверява здравния статус на пчелните семейства, с оглед да прекрати или да продължи тази забрана, за да защити страната от внос на пчели с вароатоза. Канадските пчелари бяха изправени пред редица трудности при снабдяването с необходимия брой пчели-майки за производство на мед в сезона на опрашване, дължащо се на зимните загуби и ограничените наличности от Хавай, Нова Зеландия и Австралия. Вносните пчели-майки от САЩ ще помогнат на канадските пчелари да попълнят техните пчелни семейства, при минимален риск от въвеждане на
нови заболявания по пчелите.

В резултат на забраната за внос на пчели от континенталните щати, Австралия и Нова Зеландия са превзели почти половината канадски пазар за вносни пчели.

Мексико

Производството на мед в Мексико през последните 2-3 години беше повлияно от урагана Айсидор през 2001 г. Голяма част от висококачествения мед се изнася, а на вътрешния пазар се предлага мед с по-ниско качество.

Мексико остава атрактивен пазар за внос на мед от САЩ, по-голяма част от който се насочва за хотели и ресторанти, както и за по-състоятелните мексикански потребители.
Производството на мед през 2003 г. в Мексико се оценява на приблизително 62 000 т. Този ръст се дължи както на благоприятните климатични условия, така и на ефективната подкрепа от страна на правителството, на програмите за обучение и възстановяване на местната растителност, след нанесените щети от урагана през 2001 г. Въпреки щетите се счита, че производството на мед през 2003 г. се е върнало до нормалното си равнище, като в някои от провинциите даже е отчетен повишен среден добив.

Използването на т. нар. услуги през периода на опрашване на пчелите и практиката за създаване на joint ventures (съвместно предприятие) между пчеларите и градинарите, особено по време на опрашването даде своя положителен ефект – по-висок добив на мед. Тази дейност е особено печеливша за райони, в които се отглеждат авокадо и цитруси, тъй като медът получен от тях е с висока международна цена.

За осигуряване качеството както на местните, така и на вносните продукти от мед, Мексико изпълнява създадената "Програмата за безопасност на меда" на Министерство на земеделието. Резултатите от въвеждането на тази програма ще бъдат оценени в средно и дългосрочно време, след като се покрият загубите от урагана.

През 2003 г. броят на пчелните семейства е нараснал приблизително до 2 млн., което е с около 11% повече, спрямо предходната година. Това увеличение е в резултат на помощта, предоставена от страна на правителството за отстраняване на последиците от урагана. В някои от районите на страната е регистрирано увеличение на средния добив от кошер, което е повлияло положително за повишаване на производството на мед.

Средният добив се оценява на 30.9 кг мед от кошер, което се дължи преди всичко на модернизацията на кошерите и провеждането на борба със селскостопанските вредители. По тази причина, производството на мед в Мексико през 2003 г. е нараснало с около 5.2%, достигайки 61 939 т.

В резултат на повишеното производство, вносът на мед през 2003 г. е бил незначителен – около 100 т – над 50% по-малко, спрямо предходната година. Мексико внася качествен мед, който е насочен за ресторантите.

Предлаганият на вътрешния пазар мед е с по-лошо качество, а висококачественият се изнася. Над 90% от вноса през 2003 г. е от САЩ – специално пакетирани продукти, предназначени за ресторанти, хотели в туристическите курорти и потребители с високи доходи. Вносът на мед от САЩ, Канада, Коста Рика, Чили и Никарагуа е с нулево мито, а от останалите страни – с 20% мито.

През 2003 г. от Мексико са изнесени 35 000 т мед – с 21.1% повече от предходната година. Увеличението се дължи на насърчаването на износа и липсата на добре разработени вътрешни пазарни канали. Добър пазар намира чистият кехлибарен мед, който се произвежда в южно Мексико и се търси на европейския пазар заради високото си качество. След Германия, САЩ е втория важен пазар, за който Мексико изнася по-големи количества мед, следван от Великобритания и Саудитска Арабия.

Вътрешната консумацията на мед в страната през 2003 г. е спаднала съществено в сравнение с 2002 г. – с 10.5%, до 27 039 т, което се обяснява с реализирания по-голям износ през годината и с факта, че икономиката е в застой. Напоследък, мексиканските потребители са променили своето поведение по отношение на консумацията, като преминават от купуване на чист мед към купуване на високо стойностни медни продукти. На вътрешния пазар се предлагат различни продукти като пчелен восък, пчелно млечице, прашец, както и редица козметични продукти – шампоани, сапуни, свещи, витамини и др. лекарствени средства. Консумацията на човек от населението е слаба – приблизително 400 грама годишно, за разлика от близо 2 кг потребление в ЕС.

Очаква се през 2004 г. цените на мексиканския мед на външния пазар да нараснат, поради високото му качество и да бъдат средно около 1.30 – 1.50 щ. д./кг.

ЕС

Производството на мед в ЕС-15 през 2003 г. е било 125 хил. т, което представлява около 10% от световното производство за годината (1 311 хил. т). След присъединяването на новите 10 страни-членки се очаква производството в ЕС-25 да нарасне с около 30%, до 166 хил. т. Производството в новоприсъединяващите се страни се оценява на около 41 хил. т, като водещи са Унгария (21 хил. т), Полша (12 хил. т) и Чехия ( 6 хил. т).

Сраните, произвеждащи по-големи количества мед в ЕС-15 са Испания (33 хил. т), следвана от Франция (25 хил. т), Гърция (14 хил. т), Италия (10 хил. т). Само 3% от общия брой на пчеларите са професионални, а останалите имат друга основна дейност и се занимават частично с пчеларство.

ЕС-15 е най-големият пазар на вносен мед, тъй като общото производство в Съюза е недостатъчно за задоволяване нуждите на потребителите. През 2003 г. са внесени 146 хил. т, като делът му от общия внос в света представлява около 38%. Най-големият европейски вносител е Германия (60% от вноса в ЕС-15), а основен търговски партньор за страната е Аржентина (30 хил. т). Други страни, които внасят по-големи количества мед са Великобритания, Италия, Испания. Износът от ЕС-15 е минимален и през 2003
г. бе в размер на 7.5 хил. т, което представлява дял от 6% от общото производство на мед в Общността.

Разработената Национална програма за развитие на пчеларството (на база два основни регламента на ЕС: R №797/2004 и R №917/2004 и Директива №2001/110 за етикетиране на пчелните продукти) включва анализ на ситуацията в сектора, държавната подкрепа в тази област и въведените мерки, позоваване на приложимото законодателство, списък на представителните организации и пчеларски кооперативи, както и тяхното сътрудничество.

Всяка страна се задължава да приеме годишна национална програма, която включва следните мерки: техническа помощ за пчеларите и техни обединения с оглед подобряването на условията на производство, подпомагане на производството и маркетинга на мед чрез въвеждане на по-добри техники; контрол върху вароатозата и другите сходни заболявания; ефективна организация на подвижното пчеларство и рационална опрашителна дейност; мерки за подпомагане на лабораториите, извършващи анализи на физико-химическите характеристики на меда; съвместни дейности със специализирани институции за прилагане на изследователски програми в пчеларството и пчеларските продукти.

Основните насоки за по-нататъшното развитие на законодателството на ЕС включва промяна на регламента за подобряване на общите условия за производство и маркетинг на пчеларски продукти, предложена от Европейската комисия, чрез преминаване към тригодишни национални програми – т.е. страните от Общността ще се подпомагат финансово след разработване и представяне на тригодишни национални програми. Съгласно сега действащата нормативна база в ЕС не са предвидени директни плащания за производителите на мед и пчелни продукти, но няма и ограничения за обема на
производство.

През последните години най-големи разходи в ЕС са били направени за контрол и борба с вароатозата, за техническа помощ и за лабораторни анализи и изследвания.

Средните цени на мед в ЕС зависят от международната конюнктура на пазара, но освен това в различните страни-членки се формират различни цени. Така например, средната продажна цена на килограм мед (на дребно в малки разфасовки) в Германия е била около 6.80 евро, в Австрия – 6.45 евро/кг, Холандия – 6.0 евро/кг, докато в същото време в Португалия цената бе около 2.80 евро/кг.

През 2004 г., изкупната цена на пчелен мед в ЕС се движеше между 0.70 – 1.05 евро/кг.
Цените на дребно в началото на 2005 г. в големите търговски вериги са около 2.70 – 3.0 евро/кг.

САЩ

По данни на Департамента по земеделие на САЩ, производството на пчелен мед в САЩ през 2003 г. е нараснало и възлиза на около 90 548 т, при среден добив от пчелно семейство около 35 кг. Увеличението на производството спрямо предходната година е с 5.2%, а на средния добив - с 4.5%. Нарасналото производство е в резултат както на регистрирания повишен среден добив, така и на увеличения брой пчелни семейства (до 2 590 хил.).

Вносът на мед е слабо намалял спрямо 2002 г. – с около 1%, до 100 150 т, докато износът остава непроменен – 3 450 т. Значително е нараснал вносът от Китай – приблизително 3 пъти, достигайки 25 хил. т, от Бразилия – с 36%, до 8 хил. т и от Чили – 5 хил. т (69% ръст). В същото време, съществено намаление отбелязва вносът на мед от някои постоянни партньори на САЩ, като например: Мексико – с 38% спад, до 8 хил. т, Канада – с 41%, до 13 хил. т, Аржентина - с 50% намаление, до 5 хил. т.

Средната пазарна цена на американския пчелен мед през 2003 г. бе 2.81 щ. д./кг. През 2004 г., пчелният мед на американския пазар се изкупуваше на цени 1.20 – 1.40 щ.д./кг.

Пълния текст на анализа, с таблици и графики, можете да видите тук.