Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел Маркетинг към дирекция "Икономическа политика".

Бюлетинът включва анализ и прогноза за вътрешния и международен пазар на пшеница през пазарната 2004/05 и перспективите за 2005/06.

За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Агростатистика" към МЗГ, Агенция "Митници", "САПИ" ООД, Национална служба по зърното и фуражите, НСИ, дирекция "Растениевъдство и контрол на пресни плодове и зеленчуци"- МЗГ, ДФ "Земеделие", Департамента по земеделие на САЩ и др.

Анализът на пшеница, представен в този бюлетин, е съставен по експертна оценка и няма официален характер.

Бюлетинът е приет и одобрен за разпространение от експертен съвет в МЗГ.Съставител: Ралица Дечева - младши експерт, отдел "Маркетинг"Отдел "Маркетинг" разработва ситуационно-перспективни анализи на зърно (пшеница, ечемик, царевица, ориз), технически култури (слънчоглед, тютюн), плодове и зеленчуци, вино и винено грозде, мед, животновъдство, млеко- и месопроизводство.

За отзиви и препоръки:Ралица Дечева – тел. 02/985-11-533,

e-mail: r_decheva@mzgar.government.bgМинистерство на земеделието и горите Гр.София 1040, бул."Христо Ботев"55

РЕЗЮМЕ

Реколта `2005По данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ на база намеренията на земеделските производители, отчетени през м. декември 2004 г., засетите площи с пшеница за реколта `2005 се очаква да бъдат над 10,9 млн. дка, т.е да надвишат с около 5% засетите площи от реколта `2004.

Реколта `2004

По данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ през есента на 2003 г. са засети 10 440 хил. дка с пшеница, от които са реколтирани 10 397 хил. дка. Средният добив от реколта `2004 е 381 кг/дка, а окончателният размер на производството общо за страната възлиза на 3 961 178 тона пшеница.

Традиционно, най-голямо количество пшеница по райони е произведено в Североизточния регион, където са отгледани около 35% от цялата реколта. Спрямо 2003/04 производството в този район се е увеличило над 2,5 пъти.

ПРЕДЛАГАНЕ И ПОТРЕБЛЕНИЕ ПРЕЗ 2004/05

Предлагането през 20004/05 е предвидено на равнище от 4 146 хил. тона.

Наличностите от пшеница, с които стартира сезон 2004/05, са в размер на 298 хил. тона.

Внос - През 2004/05 година за периода юли - декември 2004 г., по данни на Агенция "Митници", са внесени 4 395 тона пшеница и 3 910 тона брашно (равняващи се на 5 431 тона пшеница). До края на сезона се прогнозира внос на около 18 хил. тона общо пшеница и брашно.

Потреблението се очаква да достигне 3 698 хил. тона.

Вътрешно потребление – за производство на брашно и хляб ще бъдат използвани около 1 300 хил. тона, прогнозните нужди на животновъдството са в размер на 964 хил. тона пшеница, а под формата на семена са вложени около 267 хил. тона.

Износ – По данни на Агенция "Митници", за периода юли - декември 2004 г. са изнесени 663 376 тона пшеница и 3 300 тона брашно(представляващо 4 583 тона пшеница). Общият размер на износа за периода е 667 959 тона пшеница. Доброто производство и темпът на експорт към настоящия момент дават основание да се прогнозира износ на пшеница около 1 млн. тона.

ЦЕНИ

По данни на "САПИ" ООД средните разходи на декар за реколта `2004 са 40-60 лв./дка и са близки до направените за предходната реколта. При тези равнища себестойността на продукцията е 104-155 лв./тон (средна за страната – 129,5 лв./тон).

Изкупната кампания на реколта `2004 от пшеница стартира при двойно по-ниско ценово равнище спрямо началото на предходната – 160 лв./тон, тъй като вече бяха известни параметрите на новата реколта. От август 2004 г. цените на хлебната пшеница в цялата страна се установиха между 150 лв./тон и 160 лв./тон. През октомври, ноември и декември 2004 г. пшеницата се търгуваше при средна цена от 158 лв./тон. През първите два месеца на 2005 г. се наблюдава леко покачване на изкупните цени на хлебна пшеница до съответно 159 лв./т и 166 лв./т.

Интервенция – От новата реколта `2004 Държавният резерв закупи през месец септември 2004 г. 115 хил. тона, а в последствие бе открита процедура за възлагането на обществена поръчка за доставка на още 55 хил. тона. Сключени бяха договори за покупката на около 52 хил. тона пшеница.

МЕЖДУНАРОДЕН ПАЗАР

Според януарските прогнози на Международния съвет по зърното световното производство на пшеница през 2004/05 година възлиза на рекордните 621 млн. тона. Увеличението на засетите площи със зърнени култури, провокирано от предходния слаб сезон, и благоприятните климатични условия доведоха до нарастване на производството на пшеница в страните от Северното полукълбо и съответно до увеличено предлагане в световен мащаб.

Очакванията за производството на пшеница през 2005/06 година обаче са то да намалее спрямо предходната година, тъй като средните добиви се прогнозират на по-ниско равнище от тези при рекордната реколта `2004. Световното производство през 2005/06 година на база прогнозен среден добив се очаква да бъде около 599 млн. тона или с 22 млн. тона по-малко от 2004/05 маркетингова година.

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ПШЕНИЦА ЗА 2004/05 И ПРОГНОЗА ЗА 2005/06

Производство на пшеница

Производство на пшеница от реколта`2004

По данни на дирекция "Агростатистика" на МЗГ, през есента на 2003 г. са засети 10 440 хил. дка с пшеница, от които са реколтирани 10 397 хил. дка. Като нереколтирани са отчетени около 47 хил. дка, което представлява около 0,45% от засетите площи.

Средният добив от реколта `2004 е 381 кг/дка, а общо за страната окончателният размер на производството възлиза на 3 961 178 тона пшеница.

Спрямо предходната 2003/04 година се наблюдава увеличение на засетите площи с 16 % и ръст на реколтираните - с 24%. По отношение на средния добив, реколта 2004 от пшеница значително надвишава равнищата от предходните години. Спрямо реколта `2003, при която влошените климатични условия засегнаха голяма част от есенниците, добивът на пшеница `2004 е по-висок с около 60%. Той надвишава с 27% и средния добив през 2002 г., през която бе отчетено значително производство от 4 123 хил. тона. Производството през 2004 година бе близко до това равнище и с 98% над произведените през 2003 година 2 млн. тона.

Основните сортове пшеница, използвани при производството на реколта `2004, са Янтър, Садово, Победа, Аглика, Тодора, Милена, Кристал, Пряспа, Миряна, Враца, Простор, Преслав, Катя, Албена.

По информация на дирекция "Агростатистика", МЗГ, от проведените агротехнически мероприятия при отглеждането на пшеница - реколта `2004 най-широко застъпено е третирането с азотни торове. С тях са наторени около 94% от площите на пшеницата. Незадоволително е използването на фосфорните и калиеви торове – съответно върху 8% и 1% от площите. Комплексни торове са внасени върху 7% от площите с пшеница.

Около 86% от посевите са третирани с хербициди.

С окачествени семена са засети 64,6% от площите с пшеница, като най-висок процент качествени семена са използвани в Североизточния район – 68,2% от засетите площи.

Традиционно, най-голямо количество пшеница е произведено в Североизточния регион, където са отгледани около 35% от цялата реколта. Спрямо 2003/04 година производството в този регион се е увеличило над 2,5 пъти.

Следващите по обем на производство на пшеница, реколта `2004 са Северен централен район с 958 хил. тона и Югоизточен – 593 хил. тона.

По данни на Националната служба по зърното и фуражите качеството на пшеницата от реколта `2004 е по-добро в Южна България отколкото в Северна България.

Качество на пшеницата реколта `2004

Качеството на зърното в страната се определя на база на анализираните от Националната служба по зърното и фуражите /НСЗФ/ показатели по БДС 602/87 "Пшеница изкупваема и разпределяема" и по международните стандарти БДС ISO 3093 "Число на падане".

Проведеното от Националната служба по зърното и фуражите (НСЗФ) представително окачествяване на обикновената зимна пшеница, реколта `2004 върху около 30%-ва извадка установи, че пшеничното зърно, реколта `2004, се градира по качество общо за страната както следва:

• от I-ва група - 0,6%;
• от II-ра група – 5,3%;
• от II-ра б група – 23,9%;
• от III-та група – 70,2%.

Преобладава зърно от трета група. Сравнителният преглед по години показва, че качеството на зърното е по-ниско от това на реколта `2003, но е сравнимо с това от реколта `2002.

Следва да се отбележи, че пшеницата от трета група е със сравнително добри хлебопекарни показатели и е годна за производство на хляб и хлебни изделия. От нея може да се отделят около 35% като количества, технологично подходящи за преработка в малки мелници и фурни. Поради това, може да се счита, че при производство от 3 961 хил. тона, около 65% от цялата реколта (2 575 хил. тона) са с качество, удовлетворяващо изискванията на зърнопреработващия отрасъл.

Характеристика на зърното от реколта `2004 по технологични показатели

Влага:

Окачествените количества пшенично зърно са с влага в диапазона 11,0 -14,5%. Отделни партиди, които бяха ожънати след дъждовете, отбелязват влага 15 – 16,5%.

Хектолитрова маса:

Стойностите са в диапазона 62,7 – 85,9 kg/hl. С хектолитрова маса под 71 kg са партиди във Видинско, Монтанско, Плевенско и Ямболско (62,7 – 66,2 kg/hl).

Хектолитровата маса е показател, който се влияе от влагата и с това може да се свържат ниските му стойности в Плевенско и особено Ямболско и Бургаско, където по време на жътвата имаше превалявания. За Видинско и Монтанско климатичните условия по време на прибирането не бяха ограничителен фактор и ниските стойности са по-вероятно от агротехнологично естество. Независимо от ниските минимуми средната стойност на показателя за страната е висока: 79,5 ± 6,4 kg/hl. Следователно хектолитровата маса на зърното от реколта `2004 не е лимитиращ показател на качеството за зърнопреработващите предприятия.

Добив намокър глутен:

Съдържанието на мокър глутен в пшеничното зърно е в границите от 14 – 16 до 34%. Средната стойност на показателя е сравнително ниска 21 ± 3%. Минималните стойности от 14 -17% мокър глутен показват, че зърното не е формирало технологично ефективни протеини. Добивът на мокър глутен се очертава като ограничителен показател на качеството на зърното от настоящата реколта.

Съдържание на суров протеин:

Протеиновото съдържание на зърното в анализираните партиди кореспондира с добива на мокър глутен. Стойностите на показателя са в диапазона от 9,1 до 14,5% с единичен максимум от 15,0%. Средната стойност за страната е 11,6 ± 0,9%.

Качество на глутена:

Качеството на глутена (характеризирано по отпускане) е добро. Стойностите са от 2 до15 mm с единични максимуми от 16 и 18 mm - под 0,5% от извадката. Това без съмнение се дължи на отсъствието на повреда от житна дървеница. Средната стойност е 8 ± 2 mm, което сочи, че качеството на глутена не е лимитираща характеристика при производството на брашната.

Число на падане:

Показателят за амилазна активност отбелязва стойности в пределите от 235 до 461 секунди, като средната е 360 ± 150 секунди. Дъждовете по време на прибирането не са се отразили на тази характеристика за основните количества зърно. Изключение отбелязват отделни райони на областите Ямбол и Добрич, където жътвата се забави съществено и показателят отбеляза стойности под 200 секунди, но за количества под 3% от произведеното зърно. Следователно амилазната активност на пшеничното зърно е в пределите на технологичните норми и няма да бъде ограничителен параметър за качеството на брашната.

Заключение

Зърното от пшеницата, реколта `2004 е с качество, удовлетворяващо технологичните изисквания на зърнопреработващите предприятия. Средните стойности на показателите са: хектолитрова маса - 79,5 kg/hl, съдържание на мокър глутен – 21,5%; отпускане на глутана – 8,0 mm; съдържание на протеин – 11,4% с.в.; число на падане – 395 секунди.

През стопанската 2003/2004 година агроклиматичните условия благоприятстваха формирането на високи добиви от пшеница и културата изяви своя потенциал по отношение на добивност. От друга страна, съществува обратно пропорционална зависимост между добив и качество на зърното. За да се изяви потенциалът на сортовете по отношение на качеството, респективно протеин и глутен, се изисква да бъдат прилагани всички необходими агротехнологични мероприятия. В това отношение, влагането на качествени семена и рационалното торене дават възможност да се запази добър баланс между добив и качество при пшеницата. В противен случай, добивът се формира на база на доминиращ въглехидратен синтез, а синтезът на протеини се ограничава. В резултат се формира зърно с понижени стойности за съдържание на протеин и съответно глутен, каквато е картината при пшеницата, реколта `2004.

Прогноза за реколта `2005

Навременното освобождаване на площите, заети с късните предшественици, както и осигуреният от страна на държавата по-голям финансов ресурс за подпомагане сеитбата на пшеница през 2004 година, позволи нормалното протичане на мероприятията по подготовка на почвата и сеитбата за новата реколта. Предсеитбената подготовка на почвата и дълбоката оран стартираха в края на м. август и началото на м. септември 2004 г.

По информация на НИМХ, времето в края на м. септември 2004 г. позволи качествено провеждане на дълбоката оран върху площите, предназначени за засяване с есенници. През м. октомври, в агротехническия срок бяха засети голяма част от площите, а относително сухото време в началото на ноември даде възможност за ускорено приключване на есенната сеитба.

По прогнозни данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ, на база намеренията на земеделските производители, отчетени през м.декември 2004 г., засетите площи с пшеница за реколта `2005 са над 10 млн. дка- с около 5% повече спрямо тези за реколта 2004.

Известни притеснения по отношение на производството на пшеница от реколта 2005 създаде появата на полски гризачи (полевки) сред голяма част от посевите. Унищожаването на част от засетите вече площи с есенници наложи допълнително третиране на площите срещу вредителите, а част от тях вероятно ще се презасеят с пролетни култури.

Предвид това, както и засягането на част от площите от ниски температиури и наводнения, може да се очаква производството на пшеница през 2005 г. да е под равнището на реколта `2004, като се прогнозира то да бъде в границите 3 000 – 3 300 хил. тона. По-точна оценка ще може да се направи след като бъдат отчетени степента и размерът на засегнатите площи. Разбира се, производството ще зависи и от метеорологичните условия през следващите няколко месеца.

фактори определящи предлагането на пшеница

начални стокови наличности (преходен запас)

Наличностите от пшеница, с които стартира сезон 2004/05, са в размер на 298 хил. тона.

Причина за това, маркетинговата 2003/04 да приключи с такъв остатък, въпреки ниското производство в размер на 2 004 хил. тона, бяха освобождаването на количества пшеница от Държавния резерв и активният внос на пшеница и брашно.

Производство на пшеница

Данните на дирекция "Агростатистика", МЗГ за реколта `2004 отчитат производство на 3 961 хил. тона пшеница - количество, напълно достатъчно за задоволяване вътрешното потребление.

Увеличените площи, благоприятните условия на развитие и по-високата добивност на посевите предопределиха равнище на производство, което е с над 90% повече от миналогодишната реколта и близко до производството през 2002/03.

Внос на пшеница и брашна

През маркетинговата 2003/04 недостатъчното предлагане на пшеница и облекченият вносен режим стимулираха вноса на пшеница и брашно до значителни равнища. Внесени бяха 192 487 тона пшеница и 54 636 тона брашна (равняващи се на 75 883 тона пшеница). Общият внос на пшеница, включващ и преобразуваните в пшеница количества брашно, през изминалия сезон възлиза на 268 371 тона. От тях 58 хил. тона бяха внесени за нуждите на Държавния резерв, поради което не са включени в предлагането

Най-големи количества пшеница през 2003/04 бяха внесени от Бразилия (74 хил. тона), САЩ (21 хил. тона), Русия (32 хил. тона), Германия (25 хил. тона), 

През 2004/05 за периода юли - декември 2004 г., по данни на Агенция "Митници", са внесени 4 395 тона пшеница и 3 910 тона брашно (равняващи се на 5 430 тона пшеница),

По данни на Агенция "Митници" през първия месец на 2005 ã. са внесени 2 930 тона пшеница и 376 тона брашно (или 522 тона пшеница). Общият внос за м.януари 2005 г. е 3 452 тона пшеница, а за периода юли 2004 г. – януари 2005 г. - 13 277 тона пшеница(включващи и приравненото към пшеница брашно).

До края на маркетинговата 2004/05 се предвижда да бъдат внесени около 18 хил. тона общо пшеница и брашно, главно поради необходимостта от по-качествена пшеница за нуждите на преработвателите.

Фактори, определящи потреблението на пшеница

Употреба на семена

Семената, употребени за засяването на 10 440 060 дка пшеница от реколта `2004, възлизат на 261 хил. тона.

През настоящата маркетингова 2004/05 година вложените семена са около 267 хил. тона поради нарастване на площите с пшеница, реколта `2005. Благоприятните условия при сеитбата и провеждането й в срок предопределиха оптимална посевна норма от средно 25 кг/дка.

Употреба за производство на брашна

Употребата на пшеница за производството на брашно и хляб през 2004/05 се предвижда да се задържи на равнището от предходната година около 1 300 хил. тона.

Употреба за фураж

През 2003/04, по данни на дирекция "Животновъдство" , МЗГ делът на пшеницата от общото количество на зърното, използвано за производство на комбинирани фуражи, бе намален на 30% (651 хил. тона) в следствие на ограниченото предлагане.

През новия сезон 2004/05 се очаква за изхранване на животните да бъдат използвани около 964 хил.тона пшеница, поради нарастване спрямо предходната маркетингова година както на общия размер на зърното за животновъдството, така и на делът на пшеницата в него (40%).

Износ

Въведената с ПМС № 193/05.09.2003 г. временна забрана за износ на пшеница и брашно ограничи експорта на пшеница и брашно през маркетинговата 2003/04 година.

Износът през 2003/04 възлиза на 40 458 тона пшеница общо (в т.ч. и преобразуваното в пшеница брашно). От тях 25 989 тона са пшеница и 10 418 тона брашно (равняващи се на 14 169 тона пшеница).

По данни на Агенция "Митници", количествата са изнесени главно за Румъния (22 669 т пшеница и 5 632 т брашно), Гърция (2 298 т пшеница), Кипър (1 019 т пшеница), Югославия (4 367 т брашно), Албания (304 т брашно)

През настоящата 2004/05 за периода юли - декември 2004 г. са изнесени 663 376 тона пшеница и 3 300 тона брашно (представляващо 4 583 тона пшеница).

Общият размер на износа за периода е 667 959 тона пшеница.

По данни на Агенция "Митници", през месец януари 2005 г. са изнесени 64 540 тона пшеница и 547 тона брашно. Общият износ на пшеница и брашно за периода юли 2004 г. – януари 2005 г. е 733 259 тона.

Доброто производство и темпът на експорт към настоящия момент дават основание да се прогнозира до края на 2004/05 износът на пшеница да достигне около 1 млн. тона.

Потвърждаването на тези очаквания ще зависи от равнището на експортните цени в региона и извън него.

Държавен резерв

През месец септември 2004 г. Държавният резерв закупи 115 хил. тона от новата реколта `2004 г. По-късно бе открита процедура за възлагането на обществена поръчка за доставка на още 55 хил. тона. Сключени бяха договори за покупката на около 52 хил. тона пшеница.

Цени на пшеница, брашно и хляб

Себестойност

По данни на "САПИ" ООД, през 2004/2005 разходите за отглеждане на 1 дка пшеница са в границите от 40-60 лв./дка и са близки до направените за предходната реколта `2003 (табл.5). За различните региони на страната те се движат в рамките на 35 – 40 лв./дка до 55 – 60 лв./дка. Най-голям дял - около 30-40% от всички разходи, имат тези за механизирани услуги. При използване на собствена техника разходите за производство намаляват с около 20-30%.

Върху сумата на общите разходи отражение има и размерът на отглежданите с пшеница площи, качеството на използваните семена, както и степента на внасяне на торове и препарати.

При направените разходи за отглеждане на пшеница от реколта `2004, себестойността на продукцията е 104-155 лв./тон (средна за страната – 129,5 лв/тон).

Наложилата се допълнителна обработка на посевите с пшеница от реколта `2005 срещу нашествието на полски мишки най-вероятно ще доведе до повишаване на себестойността на зърното през следващата маркетингова 2005/06 година при непроменени други условия и фактори.

Цени на едро на пшеница

През сезон 2003/04 в резултат на ограниченото предлагане, хлебната пшеница се търгуваше на сравнително високите нива от 195 лв./тон през юли 2003 г. до 348 лв./тон за месец януари 2004 г

С деблокирането на пшеница от Държавния резерв и въведеното нулево мито за внос на брашно цените се успокоиха и отбелязаха постепенно намаление, достигайки в края на маркетинговата година (юни 2004 г.) 320 лв./тон.

През 2003/04 фуражната пшеница се реализираше на цени в интервала между 176 - 327 лв./тон. Тези равнища значително надвишаваха цените през 2002/03, като през определени месеци липсваше достатъчно предлагане на фуражно зърно на пазара

Изкупната кампания на реколта `2004 от пшеница стартира при двойно по-ниско ценово равнище спрямо началото на предходната – 160 лв./тон през юли 2004 г., тъй като вече бяха известни параметрите на новата реколта. Тази цена е с около 18% по-ниска от цената през юли 2003 г.

От август 2004 г. по данни на "САПИ" ООД, цените на хлебната пшеница в по-голямата част на страната се установиха между 150 лв./тон и 160 лв./тон (средно 155 лв./тон), в Южен централен район до 170 лв./тон. През септември 2004 г. започна попълването на Държавния резерв с пшеница от новата реколта, което задържа и дори леко повиши цените в някои региони, но в рамките на 150 – 160 лв./тон. През последното тримесечие на 2004 г. пшеницата се търгуваше при средна цена от 158 лв./тон. За януари 2005 г. бе отчетено близко равнище от 159 лв./тон , а през февруари средната изкупна цена се повиши до 166 лв./тон. Очаква се тенденцията на нарастване да продължи и през следващите месеци, поради намаляващите крайни наличности.

Влияние върху състоянието на зърнения пазар в страната оказа закупуването на пшеница от новата реколта за попълване на Държавния резерв. Изпълнението на сключените договори за доставка на 115 хил. тона за ДА "ДРВЗ " бе при средна цена от 187,15 лв./тон без ДДС франко склад на Държавен резерв (цената включва таксите, пътните и други разходи по доставка на пшеницата до базите на резерва). На проведения през ноември 2004 г. търг за покупка на 55 хил. тона пшеница на Софийска стокова борса бяха предложени 100 хил. тона, при стартова цена от 210 лв./тон (първоначално обявената начална цена бе 160 лв./тон). Сключени бяха договори за доставка на нива от 197-210 лв./тон.

На 11-та борсова сесия на Софийската стокова борса (проведена на 16-18 март 2005 г.) бяха подадени оферти за покупка на хлебна пшеница II Б група при цена от 175 лв./тон без ДДС при условия за незабавна доставка, но поради лисата на предлагане сделки не бяха осъществени. Хлебна пшеница II група се предлагаше на 193 лв./тон.

На Пловдивската стокова борса (16-18 март 2005 г.) котировката "продава" на хлебната пшеница отбеляза известно понижение до 170 лв./тон, след като предходните няколко седмици поддържаше нива от 192 -200 лв./тон без ДДС. Търсенето се задържа на равнище от 160 лв./тон без ДДС. Очаква се постигането на равновесна цена да е в полза на купувачите, тъй като земеделските производители имат нужда от свободни финансови средства за засяването на пролетните култури.

По данни на "САПИ" ООД изкупната цена на фуражната пшеница в началото на 2004/05 (м. юли 2004 г.) бе 132 лв./тон, а през следващите месеци леко се покачи до 137 лв./тон (м. октомври). До края на 2004 г. цените се задържаха на нива от 136-138 лв./тон. От началото на 2005 г. се наблюдава леко покачване на изкупната цена на фуражна пшеница до средно 140 лв./тон през м.януари 2005 г. и 143 лв./тон за м. февруари.

Очаква се цените на българската хлебна и фуражна пшеница от реколта `2005 да са по-високи от тези през настоящия сезон, като прогнозата се базира на очакваното по-ниско производство на пшеница както в страната, така и в световен мащаб.

Международни изкупни цени на пшенца

Фермерските цени на червената зимна пшеница (HRW и SRW) в САЩ през 2003/04 бяха на значително по-ниски нива спрямо тези на Европейския континент. Добрата реколта от пшеница `2003 доведе до поевтиняване на цените на хлебното зърно на американските пазари спрямо предходната 2002/03 и спрямо цените на останалите големи износителки. Меката червена зимна пшеница се движеше в интервала 111 щ.д./тон – 141 щ.д./тон, а твърдата се търгуваше при цени от 104 щ.д./тон до 138 щ.д./тон.

През първата половина на новия сезон 2004/05 изкупните цени на пшеницата в САЩ отбелязаха известно поевтиняване, тъй като предлагането й на американските зърнени пазари изпреварваше търсенето, а агресивният износ на аржентинско зърно на изключително атрактивни цени ограничи възможностите за износ. На последния търг на Египет за внос на около 300 хил. тона пшеница делът на аржентинското хлебно зърно беше двойно по-голям в сравнение с количеството от САЩ (115 хил. тона спрямо 60 хил. тона). В края на февруари 2005 г. прогнозите за очаквано по-малко производство през 2005/06 доведоха до известно покачване на борсовите котировки и цените на физическия пазар.

На украинския пазар добрата реколта `2004 от пшеница упражни натиск върху ценовите котировки на хлебната пшеница през първите месеци на маркетинговата 2004/05. Към ноември 2004 година се наблюдаваше ценови застой на пазара на зърно за разлика от цените при слънчогледа. В началото на декември 2004 г. бе отчетено активизиране на търговията на зърнения пазар, като експортното търсене бе насочено главно към хлебна пшеница 4 клас (продоволствена) и ечемик. През януари 2005 година мелничарската пшеница на украинския пазар запази равнища от 148-150 щ.д./тон EXW за пшеница 3 клас и 128 щ.д./тон за клас 4.

Както през изминалата маркетингова 2003/04 година, така и през първата половина на сезон 2004/05, изкупните цени на българска фуражна пшеница бяха под тези в Украйна, което е предпоставка по-високата й конкурентноспособност.

Експартни цени

През 2003/04 няма експортирани количества, тъй като от 30 септември 2003 г. влезе в сила забрана за износа на пшеница и брашно (ПМС № 193/05.09.2003 г.), която продължи до 6 юли 2004 г.

През юли-декември `2004 износните цени3 на българска пшеница, натоварена на кораб в Българско черноморско пристанище (FOB), отбелязаха тенденция на покачване, причина за което бе понижението на валутния курс на долара спрямо лева.

През първите месеци на 2004/05 спадът на курса на щатския долар спрямо повечето национални валути на другите основни страни – износителки на зърно на световните пазари (най-вече ЕС и Австралия) стимулира търсенето на американско зърно в Азия.

Очакванията на САЩ за износ на 500 хил. тона американска пшеница за Ирак доведоха до нарастване на цените на меката червена зимна пшеница от 146 щ.д./тон през октомври 2004 г. на 150 щ.д./тон ФОБ през ноември, а твърдата червена зимна пшеница поскъпна до 164 щ.д./тон през същия месец. Тези перспективи не се оправдаха, тъй като Иракското министерство на земеделието сключи договор за внос на едва 50 хил. тона пшеница, в следствие на което в началото на м. декември меката червена зимна пшеница вече се предлагаше за износ от САЩ по 138-140 щ.д./тон FOB, а твърдата червена зимна поевтиня до 158-160 щ.д./тон FOB.

В края на януари 2005 година експортните котировки на двата вида пшеница бяха съответно 142 щ.д./тон ФОБ за меката червена пшеница и около 153 –154 щ.д./тон при твърдата червена зимна пшеница .

В ЕС високият курс на еврото ограничи до минимум възможността за износ на мелничарска пшеница от ЕС за трети страни през настоящия сезон. Относително стабилното развитие на житните котировки може да се обясни с интензивните продажби на зърно за интервенционния запас. Общото количество на мека пшеница, предложено за включване в интервенционния запас през първите три седмици на ноември, бе 2,15 млн.тона, като най-значимите количества за изкупуване са предложени от новите страни-членки – Унгария и Чехия. Според мнението на специалисти излишъкът от зърно ще продължи да оказва натиск върху цените в ЕС.

Решението на Еврокомисията за възстановяване на експортните субсидии на пшеница за трети стани бе резултат от увеличеното предлагане в световен мащаб и агресивното поведение на аржентинските износители, които осъществиха продажби с част от традиционните купувачи на зърно от ЕС.

До края на сезон 2004/05 при активизиране на износа на пшеница от ЕС, натискът върху цените в Черноморския регион вероятно ще се засили. От своя страна експортните котировки в Украйна и Русия, както и цените на червената зимна пшеница на американския пазар ще бъдат повлияни от увеличеното търсенето на пшеница в оставащите няколко месеца на приключващия сезон и очакваното по-ниско световно производство през следващия.

Цени на едро на брашно и хляб

Високите цени на пшеницата през 2003/04 намериха отражение върху цените на брашното и хляба.

В началото на изминалия сезон цените на едро на брашно "тип 500" стартираха от равнище 374 лв./тон (юли 2003 г.), след което започнаха движението си нагоре, следвайки покачването в цените на хлебното зърно. През декември 2003 г. те достигнаха най-високото си равнище за 2003/04 – средно 670 лв./тон брашно. По данни на "САПИ" ООД в някои градове (Плевен, Ловеч, Враца и София) цената достигна 700 лв./тон.

След въвеждането на нулева ставка при внос на пшеничено брашно от 1 януари 2004 г. до 30 юни 2004 г. (ПМС №289/05.12.2003 г., отменено преди изтичане на срока в края на месец май 2004 г.) започна плавно намаление на цените на брашното.

Сезон 2003/04 приключи при цена от 578 лв./тон (юни 2004 г.),

В началото на настоящата маркетингова 2004/05 година средната цена на едро на брашно "тип 500" бе 447 лв./тон (юли 2004 г.). Спрямо същия месец на предходния сезон тя е по-висока с 28% (резултат от преработката на пшеница от старата реколта). През следващите месеци цените се понижиха до равнища, по-ниски спрямо тези през 2003/04 и 2001/02 маркетингови години.

По данни на "САПИ" ООД през месеците от август до декември 2004 г. брашното "тип 500" се търгуваше по цени от 343 лв./тон до 391 лв./тон - нива, близки до цените през 2002/03, когато реколтата беше добра. От началото на 2005 г. средната цена на едро на брашно "тип 500" отбеляза намаляваща тенденция, достигайки съответно до 340 лв./тон през м.януари и 334 лв./тон за м.февруари.

През следващите няколко месеца се очаква цените на едро при брашното да се задържат на това ниво.

Причина за по-ниските цени на брашното е рязкото понижение на цените на хлебната пшеница от новата реколта и увеличеното предлагане на брашно.

Подобна бе ситуацията при цените на хляба.

Маркетинговата 2003/04 се характеризираше с високи ценови равнища спрямо предходните два сезона. По данни на "САПИ" ООД цените на дребно на белия хляб "Стара Загора" се движиха между 0,73 лв./кг и 0,98 лв./кг. През първите шест месеца те следваха нарастващата тенденция при цените на едро на брашното, в следствие на увеличените изкупните цени на пшеницата. С предприемането на различни мерки за успокояване пазара на зърно, през втората половина на 2003/04 цените на белия хляб постепенно намаляха от 0,98 лв./кг през декември 2003 г. до 0,91 лв./кг през юни 2004 г.

През първите 3 месеца на настоящата маркетингова 2004/05 цените на дребно на белия хляб запазиха по-високи нива спрямо същите месеци на предходната пазарна година, но отбелязваха постепенно намаление.

По данни на "САПИ" ООД цената на дребно на килограм бял хляб през юли `2004 г.е била 0,86 лв., през август - 0,83 лв. и 0,81 лв. за септември. До края на 2004 г. цените на дребно на белия хляб "Стара Загора" се стабилизираха около 0,77 –0,78 лв./кг. През първите два месеца на 2005 г. цените на дребно на хляб "Стара Загора" останаха без промяна.

Очаква се до края на сезона цените на хляба да се запазят стабилни, оставайки над нивата от 2002/03 и 2001/02.

Държавна политика при производството и реализацията на пшеница

Вътрешна политика

Намеса на държавата при изкупуването и реализацията на реколта`2003 и реколта `2004

През маркетинговата 2003/04 година Правителството предприе комплекс от мерки, които имаха за цел да гарантират зърнено-фуражния баланс на страната.

Министерският съвет въведе временна забрана на износа на пшеница, деблокираха се количества от държавния резерв, облекчи се вносът на зърнени култури и брашно до появата на нова реколта. По този начин бе задържан темпът на нарастване на цените по веригата пшеница – брашно - хляб, раздвижи се зърненият пазар и бе увеличено предлагането на хлебна пшеница.

През настоящия сезон 2004/05, с цел подпомогне земеделските производители при реализацията на пшеницата от реколта `2004, бе взето решение ДА "Държавен резерв и военновременни запаси" да попълни необходимите си по норматив количества с пшеница от новата реколта. Изкупуването беше осъществено на два етапа. На първия (август-септември 2004 г.) чрез директни търгове бяха закупени 115 хил. тона, а на втория (през ноември 2004 г.) чрез ССБ бяха обявени за изкупуване още 55 хил. тона.

Политика на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производителите на пшеница реколта `2004

Отглеждането на реколта `2004 от пшеница бе подпомогнато от ДФ "Земеделие" чрез следните финансови линии и субсидии:

Целева финансова линия за закупуване на ИЗКУСТВЕН ТОР за пшеница, включваща кредит и субсидия

Сключени бяха 1 026 договора, а разпределените средства общо са 15 448 671,63 лв., в т.ч. 7 723 329,66 лв. кредит и 7 725 341, 97 лв. субсидия.

Целева субсидия за закупуване на СЕМЕНА за семепроизводство и производство на пшеница за хляб

Изплатената субсидия бе в размер на 7 697 243,21 лв., като бяха подпомогнати 1 038 зърнопроизводители за засяването на 2 222 744 дка.

Целева субсидия за закупуване на МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ за подпомагане на земеделските производители на пшеница

По линията са изплатени до 4,00 лв./дка или общо 5 963 382, 08 лв. за закупуването на минерални торове за подхранване на 1 490 893 дка пшеница, реколта 2004.

Предвидени бяха 450 хил.лв. за покриване на част от разходите на земеделските производители за съхранение в публични складове и зърнохранилища на пшеница за хляб, реколта `2004, в размер до 1,20 лв./тон месечно с ДДС.

По тази целева субсидия сключени бяха 108 договора и са предоставени 413 007 лв.

Политика на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производителите на пшеница реколта `2005

Отглеждането на реколта `2005 от пшеница бе подпомогнато от ДФ "Земеделие" чрез следните финансови линии и субсидии:

Целева финансова линия, включваща кредит и субсидия, за закупуване на МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ за подпомагане на земеделските производители на пшеница, реколта 2005

Целевата финансова линия бе в размер на 18 000 000 лв., от които кредит – 9 000 000 лв. и субсидия – 9 000 000 лв. По нея ДФ "Земеделие" финансира част от разходите за предсеитбено торене на площите с пшеница, реколта 2005 г.

Земеделските производители се задължават да възстановят отпуснатия целеви кредит, заедно с 3% годишна лихва от деня на получаването в срок до 30.09.2005г.

Предоставените от ДФ "Земеделие"средства по финансовата линия са в размер

на общо 17 999 641,72 лв., като са подпомогнати 3 млн. дка по сключени 1 065 броя договори.

Целева субсидия за закупуване на МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ за подпомагане на земеделските производители на пшеница, реколта 2005

В края на 2004 година Управителният съвет на ДФ "Земеделие" откри допълнително целева субсидия за закупуване на минерални торове при производството на пшеница `2005, заделяйки 3 600 000 дка. от неусвоените средства по програмите на фонда за подпомагане торенето на 1 200 000 дка.

По тази субсидия можеха да кандидатстват физически лица, еднолични търговци или юридически лица, регистрирани като земеделски производители, които са подготвили документи за кандидатстване, но не са получили, или са получили финансово подпомагане за по-малко декари по целевата финансова линия, включваща кредит и субсидия за закупуване на минерални торове за подпомагане на земеделските производители на пшеница, реколта 2005г., открита с Решение на УС на ДФ"Земеделие" от 22.07.2004г. и от 14.09.2004г. Максималният размер на площите, за които един земеделски производител можеше да кандидатства по тази целева субсидия, бе 6 000 дка. По нея ДФ"Земеделие" предостави на земеделските производители - 3.00 лв./дка с ДДС и финансира част от разходите за закупуване на:

• амониева селитра - 20 кг/дка;
• троен суперфосфат – 17,8кг/дка;
• амофос – 13,4 кг/дка;
• карбамид – 16кг/дка;
• NPK – 15,5кг/дка;

Усвоените средства по тази субсидия възлизат на 3 589 053,48 лв., а сключените договори са 573 броя. Подпомогнато бе торенето на 1 196 351 дка.

Целева субсидия за закупуване на ДИЗЕЛОВО ГОРИВО за подпомагане на земеделските производители на пшеница, реколта 2005, която бе в размер на 6 000 000 лв.

По тази финансова субсидия ДФ"Земеделие" финансира част от разходите за закупуване на дизелово гориво и предостави на земеделските производители 2.00 лв./дка с ДДС.

Сключени бяха 1 142 договора за подпомагане отглеждането на пшеница върху 2 994 846 дка. Усвоените средства възлизат на 5 988 916 лв.

Целева субсидия за закупуване и поризводство на СЕМЕНА от пшеница за хляб, реколта 2005

Субсидията бе в размер на 11 900 000 лв., като се изплащаха:

• 4.00 лв./дка с ДДС при норматив 25 кг/дка за семена от пшеница-сертифицирани I-во размножение и

• 3.00 лв./дка с ДДС при норматив 25 кг/дка за семена от пшеница-сертифицирани ІІ-ро размножение.

Сключени бяха 1 243 договора и предоставени 11 201 540 лв. за отглеждането на пшеница върху 3 259 630 дка.

Целева субсидия за Земеделските институти от системата на НЦАН за производство на ПРЕДБАЗОВИ И БАЗОВИ СЕМЕНА от ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК, реколта 2005 година

Целевата субсидия се предостави на институти и организации в системата на НЦАН и бе в размер на 1 100 000 лв., от които 1 000 000 лв. за пшеница и 100 000 лв. за ечемик. Предоставяха се до 25 лв./дка с ДДС за пшеница и ечемик.

Усвоените средства по тази субсидия бяха 1 095 075 лв. , като чрез сключените 14 договора бе подпомогнато производството на семена от пшеница и ечемик върху 43 803 дка.

Система на складови записи (ССЗ)

През 2004 г. лицензираните от НСЗФ публични складове в страната са 48, с общ капацитет 514 хил. тона. Издадените от тях складови записи към края на 2004 г. са 572 броя за 216 744 тона зърно. Този брой надвишава над два пъти издадените записи през 2003 г. (поради по-слабата реколта от есенните зърнени култури, реколта `2003). За сравнение през сезон 2002/03 бяха издадени над 1 000 складови записи за влог на зърно в публични складове.

Публичните складове продължават да бъдат алтернативен начин за краткосрочно финансиране на производители и преработватели, давайки им възможност да получат кредити срещу заложеното от тях в публичен склад зърно. Това е съществено предимство на публичните складове пред зърнохранилищата, както за производителите на зърно, така и за търговските банки, кредитиращи зърнопроизводството.

Външнотърговски режим

Внос на пшеница и брашна в България

Поради създалата се ситуация на пазара на пшеница през маркетинговата 2003/04, автономните мита за внос на пшеница (тарифна позиция 1001) и брашно (тарифна позиция 1101) бяха редуцирани с цел да се обезпечи вътрешното потребление. Вносът на пшеница се облагаше с нулева ставка през цялата 2004 г., докато брашното се внасяше безмитно в периода 1 януари –  30 юни 2004 г. пшеница ечемик царевица слънчоглед

В Митническата тарифа на Р България за 2005 г. са определени следните мита:

"Конвенционалните мита" показват максимално допустимото ниво на ставките, договорено в рамките на СТО (т. е. България не може да въвежда по-високо мито от посоченото). "Автономните мита" са действащите мита за съответната година, които се определят всяка година при съставяне на Митническата тарифа.

* В рамките на договореностите на България със СТО през 2005 г. ще действа тарифна квота за внос на пшеница, различна от твърда (позиция 1001 90 Пшеница и смет от пшеница и ръж, различна от твърда пшеница) в размер на 150 000 тона при 15% мито.

По силата на подписания Споразумителен протокол5 от 01.06.2003 г. между България и ЕС страната ни ежегодно определя квота за безмитен внос на пшеница (тарифна позиция 1001) и глутен (тарифна позиция 1109 00 00) за периода от 1 юли на текущата година до 30 юни на следващата година.

През 2003/04 тя бе в размер на 55 000 тона, като до края на сезона по тази квота бяха внесени едва 387 тона, поради действащата автономна тарифна редукция при внос на пшеница от всички държави, както и поради слабата зърнена реколта в повечето европейски държави.

За настоящата пазарна 2004/05 година бе договорено увеличение на квотата с 5 500 тона, което дава възможност у нас безмитно да се внесат от ЕС 60 500 тона общо пшеница и глутен. По данни на Агенция "Митници" към 16.03.2005 г. по тази квота са внесени общо 726 тона. Слабият темп на изпълнение на тази квота отново е свързан с добрата реколта и либерализирания внос на пшеница през 2004 г.

През следващата маркетингова 2005/06 година е предвидено квотата за внос на пшеница и глутен от ЕС да нарасне с още 5 500 тона.

През 2005 г. България може да внася от страните от ЦЕФТА6 твърда пшеница (1001 10) при нулево мито, а вносът на мека пшеница (1001 90) и брашна (1101 00) във всяка от страните-членки на ЦЕФТА се облага с 15% мито.

И през 2005 г. при внос на пшеница и брашно от Македония, Турция и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) се прилагат посочените в таблицата на стр.17 автономни мита.

От юни 2004 г. между България и Република Сърбия и Черна гора бяха въведени квоти на реципрочен принцип при внос с нулево мито на:

Семена за посев от твърда (1001 10 001) и мека пшеница (1001 90 911) – квота в размер на 1 000 тона;

Мека пшеница (позиция 1001 90 99) – 2 000 тона.

Износ на пшеница и брашна от България

През изминалия сезон 2003/04, след като състоянието на пазара на пшеница се нормализира, временната забрана за износ на пшеница и брашно (ПМС № 193/05.09.2003 г.) бе отменена от 06.07.2004 г.

ЕС предоставя ежегодно квота за безмитен внос на пшеница и глутен с произход от България. През 2003/04 квотата бе в размер на 250 000 ò. Изпълнението й обаче бе възпрепятствано от наложената временна забрана на износа на пшеница и брашно от 30.09.2003 г. до 31.07.2004 г.

По силата на Протокола между България и ЕС през 2004/05 тази квота е в размер на 275 000 тона, като концесията се прилага единствено, ако не се ползват никакъв вид експортни субсидии за съответните продукти. Добрата реколта от пшеница позволи квотата да бъде изпълнена още в първата половина на маркетинговата година.

В проекта на Допълнителен протокол към Споразумението между България и ЕС, приет от Министерски съвет (декември 2004 г.), се предвижда страната ни да може да внася безмитно в ЕС 320 000 тона пшеница и глутен (общо по позиция 1001 и 1109), а годишното увеличение на тази квота ще бъде 32 000 тона.

Българският износ на мека пшеница (1001 90) и пшенично брашно (1101) за страни-членки на ЦЕФТА се облага с 15% мито, а износът на твърда пшеница (1001 10) се осъществява при нулево мито. През последните няколко сезона изнасяме главно за Румъния.

Съгласно подписаното споразумение за свободна търговия с Турция, България може да изнася за тази страна 500 тона семена за посев от лимец и мека пшеница (1001 90 10) при 50% снижение на общата ставка на митото от тарифата на Турция.

Остават в сила и през 2005 г. договореностите с Израел, по силата на които ежегодно от България могат да се внасят безмитно 15 000 тона мека пшеница (1001 90 90) и 2 000 брашно от пшеница (1101 00 90).

Между България и Република Сърбия и Черна гора от юни 2004 г. са договорени преференции при износа на мека пшеница и семена за посев от пшеница. През 2004/05 България може да изнесе при нулево мито 2 000 тона мека пшеница (позиция 1001 90 99) и 1 000 тона семена за посев от твърда (1001 10 001) и мека пшеница (1001 90 911).

Световно производство, потребелние и търговия с пшеница

Световно производство, потребелние и търговия с пшеница през 2003/04

Маркетинговата 2003/04 година се характеризираше с едно от най-ниските равнища на производството на пшеница от 1995/96 година. Неблагоприятните климатични условия в европейската част на Северното полукълбо бяха причина Източноевропейските държави да произведат най-слабите си реколти от зимни житни култури от близо 40 година насам.

Драстичното намаление на производството на пшеница в Украйна, а също така и по-слабите реколти от пшеница и ечемик в Русия, Румъния и другите страни от Източна Европа бяха причина за формиралия се дефицит в световното предлагане. Недостигът на зърно от реколта `2003 в тези райони, освен че доведе до нарастване на площите с пролетни култури, предопредели и разместване на пазарните позиции на основните участници на международния зърнен пазар.

През 2003/04 година страните от Черноморския регион се превърнаха в нетни вносители на големи количества зърно, главно пшеница. В много от тях бяха взети мерки за ограничаване на експорта и облекчаване на вноса. От своя страна намалението на експортния потенциал на Русия, Украйна, ЕС, Румъния, България и др. и увеличеното импортно търсене в тях позволиха на традиционните страни-износителки – САЩ, Канада, Австралия и Аржентина да възвърнат позициите си на обичайните за тях пазари, а също така да ги разширят, изнасяйки зърно за страните от ЕС и Източна Европа.

С приближаването на новия сезон и след предприетите различни мерки в страните от Европа – продажба на зърно от интервенционните запаси, забрана за износ, деблокиране на количества от държавните резерви, въвеждане на нулеви мита за внос на зърно и др., пазарната ситуация се стабилизира.

Според Международния съвет по зърното, световното производство на пшеница през 2003/04 е 554 млн. тона, при 567 млн. тона през маркетинговата 2002/03 и с 5% под равнището на 2000/01 и 2001/02 години. Световното потребление през 2003/04 възлиза на 593 млн. тона, а крайните запаси са 125 млн.тона. - с 24% по-ниски спрямо 2002/03.

Очаквания за сезон 2004/05 и прогнози за 2005/06

Според януарските прогнози на Международния съвет по зърното, световното производство на пшеница през 2004/05 възлиза на рекордните 621 млн. тона.

Увеличението на засетите площи със зърнени култури, провокирано от предходния слаб сезон, и благоприятните климатични условия доведоха до нарастване на производството на пшеница в страните от Северното полукълбо и съответно до увеличено предлагане в световен мащаб.

Световното потребление на пшеница също се прогнозира да нарасне с 13 млн.тона спрямо 2003/04 г. до 608 млн. тона, главно заради по-голямата консумация в Индия. Това нарастване се дължи и на възстановеното потребление на зърно за фураж в страните от ЕС, Русия и Украйна.

През 2004/05 търговията с пшеница в света според прогнозите на Международния съвет по зърното ще бъде на равнище от 102,3 млн. тона, малко над това от предходната година поради прогнозите за увеличение на вноса в Египет.

Увеличение на импорта се наблюдава и в Китай. Добрата реколта в Аржентина и забавеното решение за въвеждане на експортни субсидии в ЕС бе предпоставка за агресивен експорт на аржентинска пшеница.

Крайните наличности в 5-те главни износителки ще бъдат на най-високите си равнища от 3 години насам, заради увеличението на интервенционните запаси в ЕС . Общото равнище на преходните запаси през 2004/05 ще бъде около 137 млн. тона или с 10% повече от предходната година, а това на основните износители на пшеница – 49 млн. тона.

Прогнозите на Международния съвет по зърното за 2005/06 се базират на добрите климатични условия в Северното полукълбо. Очакванията за производството на пшеница обаче, са то да намалее спрямо предходната година, тъй като средните добиви се прогнозират на по-ниско равнище от тези при рекордната реколта `2004. Засетите площи със зимна пшеница в САЩ са с 4% по-малко от тези през 2004/05, като резултат от прекомерните валежи по време на сеитбата. Очаква се увеличение на площите спрямо предходния сезон в страните от ОНД и Китай и запазване равнището на производство в ЕС.

Световното производство през 2005/06 на база прогнозен среден добив се очаква да бъде около 599 млн. тона или с 22 млн.тона по-малко от 2004/05 маркетингова година.

Прогнозите на Международния съвет по зърното към януари 2005 година сочат реколта `2005 от пшеница в ЕС да възлиза на 128 млн. тона, в САЩ – 56 млн. тона, в Русия -31,5 млн. тона и Аржентина - 14,5 млн. тона.

Предлагане, потребеление и търговия по страни

ГОЛЕМИ ИЗНОСИТЕЛИ

Европейски съюз: Ръст в производството, големи крайни наличности, експортни субсидии за трети страни

През 2004/05 благоприятните условия в повечето от европейските страни и намаляването на земите под угар допринесе за значителен ръст на производството на пшеница в ЕС спрямо предходния сезон. По данни на Департамента по земеделие на САЩ в ЕС -25 са произведени 136,7 млн.тона пшеница – с 28% повече спрямо предходната година и с 10% над производството през маркетинговата 2002/03.

Рекордни добиви са отчетени в Германия, Белгия, и Холандия, добри бяха и тези в Полша, Франция. Във Франция реколтата беше много добра както в количествено, така и в качествено отношение. В Италия реколтата от твърда пшеница също беше рекордна (5,7 млн.тона), но с по-ниско съдържание на протеин.

Добри са прогнозите и за следващата реколта `2005 от пшеница във Франция, а също и в Германия, където се очаква увеличение на засетите площи с 3% за сметка на ръжта, тритикалето и ечемика.

Консумацията на пшеница за фураж в ЕС през 2004/05 се очаква да нарасне поради ниските цени и да надвиши равнището от 2002/03 (59,4 млн.тона).

При прогнозно равнище на износ от 15 млн.тона се очаква 2004/05 година да приключи със значителни крайни наличности от 19,3 млн.тона. Това е резултат от по-голямото предлагане, ограничените експортни възможности и възстановяването на интервенционните запаси в Евросъюза.

Интервенционната агенция в Полша очаква през 2004/05 около 800 хил. тона зърно да бъдат предложени за интервениране, от които около 90% да са пшеница. В Германия се прогнозира, че около 1 –1,5 млн.тона ще бъдат изкупенини. Ето защо е трудно да се прогнозира с точност равнището на интервенционните и крайните запаси в края на настоящия сезон.

Голямото предлагане, надвишаващо значително потребностите за фураж и преработка, доведе до натиск върху цените на зърното на европейския пазар. В допълнение покачването на еврото спрямо щатския долар ограничи възможностите и перспективите по отношение на експорта.

Това бе причина в края на януари 2005 година Европейската комисия да вземе решение за възобновяване на експортните субсидии на пшеница за трети страни и стимулиране на износа на 2 млн.тона пшеница. Субсидиите ще се предоставят за периода февруари – юни 2005 година, като на 3 февруари бе проведен първият търг. Решението беше взето след натиск от страна на фермерите и търговските кръгове върху Европейската комисия.

Алтернатива за реализацията на пшеницата бе в интервенционното изкупуване по гарантираната за фермерите цена от 101,31 евро/тон. Това доведе до натрупването на големи интервенционни запаси от зърно. От 1 ноември 2004 г. до 31 януари 2005 г. са изкупени 7,4 млн.тона зърно, от които половината са пшеница – 3,56 млн.тона, останалото количество са царевица (2,19 млн.тона) и ечемик (1,6 млн.тона). Голяма част от това зърно се намира в новите страни-членки на ЕС - в Унгария (3,5 млн.тона), в Чехия (0,91 млн.тона) и 0,27 млн.тона в Словакия. Нито една от тези държави няма директен достъп до морски пристанища, поради което дори да получат експортни субсидии, ползите за тях биха били по-малки.

Съгласно правилата на ЕС, когато субсидиите са предназначени за зърно от свободния пазар, ЕК не покрива транспортните разходи. Ето защо в по-благоприятна позиция са зърнопроизводителите и търговците от крайморските области на Франция и Германия. При износ от Унгария търговците са длъжни да заплатят разходите по превозването на пшеницата до пристанищата Констанса (Румъния) и Копер (Словения), или даже до Ротердам (Холандия), което би увеличило експортните цени на унгарското зърно с 20-30 евро/тон.

В случаите, когато се предлага зърно от интервенционните запаси на международния пазар, Европейската комисия покрива транспортните разходи до най-близкото пристанище.

Ако ЕС реши да намали запасите в рамките на Съюза, то ще трябва да включи в обсега на експортните субсидии и количества от интервенционните запаси.

В ЕС нараства интересът към етаноловите продукти, произвеждани от зърно – пшеница, ечемик, ръж, като резултат от налаганата в Евросъюза политика в областта на възобновяемите енергийни източници. Във Франция се планира през следващите 3-4 години да се създадат 4 нови фабрики за биоетанол. В Германия, освен съществуващата вече, се очаква до пролетта на 2005 г. да бъдат открити още две. В Полша по настоящем има една фабрика за производство на еталон, използваща като суровина ръж и картофи. Планира се изграждането на такива за производството на биодизел от рапица.

САЩ: Намаление на експорта на пшеница 2004 спрямо силната маркетингова 2003/04

Зърнената реколта `2003 на САЩ беше много добра, като нарасналото производство позволи страната да възвърне загубените си през сезон 2002/03 традиционни пазарни позиции, както и значително да увеличи износа си за Източна Европа.

През настоящата 2004/05 бе отчетено намаление на площите, засети с пшеница с 5,8% спрямо 2003/04, до 202,3 млн. дка, от които бяха получени около 59 млн. тона пшеница. Намалението на засетите площи и лошото състояние на посевите бе причина за 8%-вия спад в производството. Въпреки това се прогнозира увеличение на общата консумация и употребата за фураж.

По отношение на износа в началото на сезона доставките на пшеница от САЩ бяха доста големи, тъй като конкуренцията от страните в ЕС и Аржентина не беше така интензивна. След ноeмври -декември 2004 г. темпът на експорт се забави, като до края на 2004/05 се прогнозира да бъдат изнесени около 27 млн.тона, което е с 16% по-малко от износа през 2003/04.

Крайните наличности от пшеница в САЩ през маркетинговата 2004/05 се очаква да нараснат с 4%.

КАНАДА: увеличено производство на пшеница, но с ниско качество

През 2004/05 производството на пшеница в Канада възлиза на 25,2 млн. тона. По-високият добив в западната част на страната бе причина за нарастване на общото производство с 7% спрямо 2003/04 година. Реколта `2004 бе най-добрата в количествено отношение от 2001/02 година насам, но за сметка на това по-голямата част от нея беше с фуражно качество. Само 25-30% от производството бе окачествено като пшеница номер едно и номер две.

Употребата на пшеница за фураж през 2004/05 е предвидена в размер на 5 млн.тона, а общата употреба се очаква да бъде с 20% повече от миналогодишната.

Прогнозите са маркетинговата година да приключи с по-голям преходен остатък – 7,4 млн.тона.

АВСТРАЛИЯ: намаление на производството и повишена употреба 

След рекордното производство на пшеница през 2003/04 година Австралия отчете известен спад при реколта `2004 с около 10%. Причината бе сухото и горещо време, което редуцира добивите. По данни на Департамента по земеделие на САЩ през 2004/05 са произведени 21,5 млн.тона пшеница.

Намаленото производство на пшеница доведе до занижаване на прогнозите за износ през 2004/05 с около 6% спрямо силната 2003/04 маркетингова година. Очаква се общият износ на пшеница през настоящия сезон да достигне 18 млн.тона, а употребата на пшеница за фураж да нарасне с 49% спрямо 2003/04.

АРЖЕНТИНА: нарастване на добива, производството и износа

Производството на пшеница от реколта `2004 в Аржентина достигна 16 млн.тона, отбелязвайки ръст от 19% спрямо 2003/04 (13,5 млн.тона), и да достигне равнището си на производство от 2000/01 година (16,2 млн.тона).

Въпреки че в традиционния вносител на аржентинска пшеница – Бразилия, реколтата също беше много висока, страната успя да изнесе значителни количества за средиземноморските държави и на азиатските пазари, измествайки традиционни износители на зърно като ЕС и САЩ. Добрата зърнена реколта предопредели изключително атрактивните цени, които продължиха да намаляват от 160-165 щ.д/тон ФОБ в края на януари 2004 г. до 106-108 щ.д./тон в средата на февруари. В края на февруари котировките на хлебна пшеница в Арженитна отбелязаха известно покачване, повлияни от развитието на цените в САЩ.

До края на маркетинговата 2004/05 година се прогнозира да бъдат изнесени около 10 млн.тона пшеница, а годината да приключи с ръст на крайните наличности с 63% спрямо изминалия сезон.

МАЛКИ НЕТО ИЗНОСИТЕЛИ

РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ: добра реколта с по-ниско качество, увеличение на вноса, административни промени

Производството на зърно в Русия през 2004/05 маркетингова година е в размер на 78 млн.тона и надвишава с 16% миналогодишната реколта. От тях 44,5 млн.тона са пшеница. Засетите с пшеница площи от реколта `2004 са с 9% повече от тези през 2003/04 година. Ръст има и при добивите на пшеницата – с около 20% над средния добив от предходната година, като причина за това са по-скоро благоприятните климатични условия, отколкото прилагането на добра агротехника.

Производството на пшеница през 2004/05 е нараснало с 31%, докато продукцията от останалите главни зърнени култури е намаляла с 8,4% спрямо предходната 2003/04.

Качеството на тазгодишната реколта е по-ниско от това на реколта `2003. Около 71% от цялото производство на пшеница отговаря на стандарта, а обемът на висококачествената мелничарс