Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел
"Маркетинг" към дирекция "Икономическа политика".

Бюлетинът включва анализ и прогноза за вътрешния и международен пазар на пшеница през настоящата пазарната 2005/06 .

За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Агростатистика" към МЗГ, Агенция "Митници", "САПИ" ООД, Национална служба по зърното и фуражите, НСИ, дирекция "Растениевъдство и контрол на пресни плодове и зеленчуци"- МЗГ, ДФ "Земеделие", Департамента по земеделие на САЩ и др.

Балансът на пшеница, представен в този бюлетин, е съставен по експертна оценка и няма официален характер.

Съставил: Ралица Дечева - младши експерт, отдел "Маркетинг"

Отдел "Маркетинг" разработва ситуационно-перспективни анализи за зърно (пшеница, ечемик, царевица, ориз), технически култури (слънчоглед, тютюн), плодове и зеленчуци, вино и винено грозде, мед, животновъдство, млеко- и месопроизводство.

За отзиви и препоръки: Ралица Дечева – тел. 02/985-11-533,
e-mail: r_decheva@mzgar.government.bg
Министерство на земеделието и горите; Гр.София 1040, бул."Христо Ботев"55

РЕЗЮМЕ

Реколта `2005

По прогнозни данни на дирекция "Агростатистика" на МЗГ към м.юни 2005 г., засетите площи с пшеница, реколта `2005 са в размер на 11 340 хил. дка. Прогнозното производство е определено на равнища от 3,4 - 3,6 млн. тона при среден добив от 317 лв./дка.

Поради нанесените от проливните дъждове поражения върху реколтата, се очаква произведеното количество пшеница през 2005 г. по експертна оценка да е около 3,35 – 3,4 млн. тона.

От реколта `2005 е добито достатъчно зърно с качество, удовлетворяващо технологичните изисквания на зърнопреработката и хлебопроизводството.

Предсеитбената подготовка на почвата и дълбоката оран започнаха в началото на м. септември, а сеитбата стартира на 19 септември 2005 г.

ПРЕДЛАГАНЕ И ПОТРЕБЛЕНИЕ ПРЕЗ 2005/06

Предлагането през 2005/06 е предвидено на равнище от 3 808 хил. тона.

Наличностите от пшеница, с които стартира сезон 2005/06, са в размер на 418 хил. тона.

Внос - По оперативни данни на Агенция "Митници", за периода 1 юли – 16 октомври 2005 г., са внесени 65 тона пшеница и 1 896 тона брашно (равняващи се на 2 634 тона пшеница). До края на сезона се прогнозира вносът да достигне около 30 хил. тона общо пшеница и брашно.

Потреблението се очаква да достигне 3 590 хил. тона.

Вътрешно потребление – за производство на брашно и хляб ще бъдат използвани около 1 300 хил. тона, прогнозните нужди на животновъдството са в размер на 1000 хил. тона пшеница, а под формата на семена ще се вложат около 270 хил. тона.

Износ – По оперативни данни на Агенция "Митници", за периода 1 юли – 16 октомври 2005 г. са изнесени 381 229 тона пшеница и 1 640 тона брашно (представляващо 2 277 тона пшеница). Общият размер на износа за периода е 383 507 тона пшеница. Доброто производство и
темпът на експорт към настоящия момент дават основание да се прогнозира износът на пшеница за цялата 2005/06 да достигне около 0,9 млн. тона.

ЦЕНИ

По данни на "САПИ" ООД, средната себестойност на пшеницата от реколта `2005 е 163 лв./тон.

Изкупуването на пшеница за хляб от реколта `2005 стартира през м. юли при ценово равнище, близко до това от преди една година – 161 лв./тон (по данни на "САПИ" ООД). Под въздействието на по-високите наличности от стара реколта и информацията за достатъчно
производство на пшеница от новата реколта, през м. септември цената на хлебната пшеница се понижи до 139 лв./тон.

МЕЖДУНАРОДЕН ПАЗАР

Световното потребление на пшеница през 2005/06 според прогнозите на
Международния съвет по зърното ще бъде около 615 млн. тона, което надвишава с 2 млн. тона миналогодишното. През 2005/06 търговията с пшеница в света се очаква да се задържи на миналогодишното равнище около 109 млн. тона. Крайните наличности за сезон 2005/06 се
предвижда да намалеят с 5 млн. тона спрямо предходната маркетингова година до 132 млн. тона.

През следващите няколко месеца се очаква раздвижване на вътрешния пазар на пшеница и повишение на изкупните цени. Основанията за това са изкупуването на пшеница от Държавния резерв, което създаде допълнително търсене, както и активизиране на износа.

СИТУАЦИОННО – ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ПШЕНИЦА за 2004/05 и прогноза за 2005/06

Производство на пшеница

Производство на пшеница от реколта `2005

През есента на 2004 г. климатичните условия бяха сравнително благоприятни, което осигури провеждането на сеитбата в оптимални срокове и успешното презимуване на посевите. Падналите през втората половина на април 2005 г. валежи в по-голямата част на страната оказаха благоприятно влияние върху развитието на есенните култури.

Обилната влага от началото на м. май и по-късно, спомогна за развитието на посевите, но се създадоха условия за полягане на посеви, поява на вторична плевелна растителност, болести /ръжди, фузариум/ и в по-ниска степен неприятели.

В следствие на влажното време и падналите проливни дъждове и градушки през пролетта, които превишиха месечната сума на валежите, характерна за този период на годината, в отделни области бяха нанесени поражения на земеделските култури в различна степен. Това доведе до понижение на средните добиви и качеството на зърното.

По данни на дирекция «Растниевъдство и контрол на качеството на пресните плодове и зеленчуци» на МЗГ, при стартирането на жътвената кампания за реколта `2005, основната част от посевите в страната бяха в добро общо физиологично състояние, добре гарнирани и с навреме проведени растителнозащитни мероприятия. В някои области бе констатирано неспазване на отделни агротехнически мероприятия и вследствие на прекомерната влага посевите бяха заплевелени вторично, особено по-редките. Зелената растителност допълнително затрудни в известна степен жътвата.

Към края на м. юли и началото на м. август, когато по-голяма част от площите в основните зърнопроизводителни райони бяха прибрани, проливните дъждове и падналите градушки предизвикаха наводнения и унищожиха част от посевите със зърнени култури. Поради забавяне прибирането на зърнените култури е констатирано частично оронване на класовете, а от високата влажност в отделни райони и частично покълване на зърното.

През м. юни 2005 г. дирекция "Агростатистика" на МЗГ проведе наблюдение за прогнозиране на добивите от пшеница и ечемик преди жътвата. Според изследването, площите, засети с пшеница за реколта `2005, са в размер на 11 340 хил. дка – с около 9% повече спрямо предходната година. Прогнозното производство бе определено на равнища от 3,4 - 3,6 млн. тона (или между 9% и 14% по-малко в сравнение с 2004 г.), при среден добив от 317 кг/дка.

В посочените данни не са отчетени загубите, причинени от екстремалните климатични фактори след периода на наблюдение.

Проливните дъждове през м. юли и м. август 2005 г. доведоха до пропадане на засети площи, намаляване на производството и влошаване качеството на продукцията.

Предвид това, производството на пшеница от реколта `2005 се оценява на около 3,35 – 3,4 млн. тона.

Основните сортове пшеница, използвани при производството на реколта `2005, са Янтър, Садово и Победа.

Качество на пшеницата от реколта `2005

Качеството на зърното в страната се определя на база на анализираните от Националната служба по зърното и фуражите /НСЗФ/ показатели по БДС 602/87 "Пшеница изкупваема и разпределяема" и по международните стандарти БДС ISO 3093 "Число на падане", които определят потребителната и търговската стойност на зърното.

За извършването на представително окачествяване на обикновената зимна пшеница, реколта `2005 в периода на жътвената кампания бяха взети 1 222 броя проби от 1 021 561 тона пшеница от зърнопроизводителните райони на страната, които представляват около 30% извадка по отношение на предварителните данни за
реколтираното количество.

Пшеничното зърно реколта `2005 се градира по качество общо за страната, както следва:

• от I-ва група - 0,4%;
• от II-ра група - 1,1%;
• от II-ра б група - 26,3%;
• от III-та група - 72,2%.

Преобладава зърно от трета група. Сравнителният преглед по години показва, че качеството на зърното е по-ниско от това на реколта `2003, но е сравнимо с това от реколти `2002 и `2004. Делът на зърното от ІІ-ра Б група при тазгодишната реколта е с около 2 процентни пункта по-висок в сравнение с миналата година, но същевременно се отбелязва спад на зърното от II-ра група.

Следва да се отбележи, че към трета група са отнесени количества със сравнително добри хлебопекарни показатели, което означава, че пшеницата от тази група не е изцяло непригодна за производство на хляб и хлебни изделия. Включването на голям процент проби към ІІІ група през тази година е повлияно най-вече от ниските стойности на
хектолитровата маса и добива на мокър глутен. Същевременно, много от тях имат стойности за хектолитрова маса над 71 кг/хл, добив на мокър глутен над 20% и число на хлебопекарна сила над 45 усл. ед., което позволява тази пшеница да се преработва в брашна и хляб от малки мелници и фурни. Тези количества могат да се обособят като ІІІ+
група и съставляват около 19% от анализираните проби.

Това означава, че при производство от 3,4 млн. тона, около 47% (1,6 мил. тона) са с качество, удовлетворяващо изискванията на зърнопреработващия отрасъл.

Пшеничното зърно от реколта `2005 отбелязва по-добро качество в Южна България, където разпределението по групи е:

• I-ва група – 0,7%;
• II-ра група – 1,9%;
• II-ра б група – 37,8%;
• III-та група – 59,6%.

Делът на зърното от първите три групи ( І-ва, ІІ-ра, ІІ-б) достига малко над 40% за Южна България, а трета група е около 60%. В редица области като Сливен, Стара Загора, Пазарджик, Перник, София и София-град зърното от трета група заема по-голям дял - между 70 и 100%. За областите Пловдив и Хасково зърното от трета група се движи около средното за Южна България, като само в областите Бургас и Ямбол не надхвърля 50%. Количеството на пшеницата, която може да се отнесе към ІІІ+ група е 23,1%.

В Северна България градирането по качествени групи е следното:

• I-ва група – 0,2%;
• II-ра група – 0,5%;
• II-ра б група – 21,5%;
• III-та група – 77,8%.

В Северна България преобладава зърното от III-та група, като то достига около 78% или средно с около 18,2 процентни пункта повече отколкото в южната част на страната. В областите Добрич, Варна, Търговище, Русе, Габрово, Враца, Монтана и Видин делът на пшеницата от трета група е от 70 до 100%, като трябва да се отбележи
значителният дял на зърното от III-та група в Добрич и Монтана - съответно 95 и 100%.

Сравнително по-малко е неговото количество в областите Ловеч, Силистра и Шумен - 65 – 68%, а това в областите Плевен, Велико Търново и Разград е от 46 до 51%. Делът на пшеницата, която може да се отнесе към ІІІ+ група е 17,3% от общото количество, отчетено като III-та група.

Както в Северна, така и в Южна България зърното от І-ва и II-ра група е незначително количество, като такова от І-ва група се наблюдава в единични партиди за областите Плевен и Бургас, а за ІІ-ра група в партиди от областите Видин, Плевен, Разград, Добрич, Шумен, Бургас, Ямбол, Пловдив, Благоевград и София.

Заключение

Зърното от пшеница реколта `2005 е с качество, което в достатъчна степен удовлетворява технологичните изисквания на зърнопреработката и хлебопроизводството. Общо 47% от очакваното производство на зърно е с хектолитрова маса над 71,0 kg/hl, добив на мокър глутен над 20,0% и число на хлебопекарната сила над 45,0 усл. ед., което покрива потребността на страната от зърно за хлебни и сладкарски изделия.

Средните стойности на показателите на зърното за страната са:

• хектолитровата маса - 75,2 ± 3,1 kg/hl, съдържанието на мокър глутен – 21,0 ± 3,5%;
• отпускане на глутена – 6,0 ± 3,0 mm; съдържание на протеин – 11,8 ± 1,1% с.в.; число на падане – 253 ± 67 секунди.

Прогноза за реколта `2006

Сеитбата на пшеница за реколта `2006 през тази есен ще зависи в голяма степен от природноклиматичните фактори и възможностите за навременна подготовка на почвата и сеитба в оптимални срокове.

В допълнение, торенето с азотни, фосфорни и комбинирани торове, както и качеството и сортовата структура на влагания посевен материал са фактори, които ще определят величината на очаквания среден добив.

Осигуреният от страна на държавата финансов ресурс за подпомагане сеитбата на пшеница през 2005 г. ще допринесе за нормалното протичане на мероприятията по подготовка на почвата и сеитбата за новата реколта (при част от земеделските стопани).

Предсеитбената подготовка на почвата и дълбоката оран започнаха в началото на м. септември, а сеитбата стартира на 19 септември 2005 г.

Фактори, определящи предлагането на пшеница

Начални стокови наличности (преходен запас)

Преходният запас, с който стартира настоящата 2005/06 маркетингова година, възлиза на 418 хил. тона. Освен по-големия размер на производството, върху размера на крайните наличности през сезон 2004/05 влияние оказа и освобождаването на количества
пшеница от Държавния резерв през м. юни 2005 г. с цел обновяване на запасите.

Производство на пшеница

Въз основа на проведеното през м. юни 2005 г. наблюдение, дирекция
"Агростатистика" на МЗГ прогнозира производството на пшеница от реколта `2005 да достигне 3,4 – 3,6 млн. тона.

Като се вземат предвид щетите, причинени от неблагоприятните климатични условия през м. юли и м. август, се очаква производството на пшеница от тазгодишната реколта да възлезе на около 3 360 - 3 400 хил. тона - количество, напълно достатъчно за задоволяване на вътрешното потребление.

Баланс на пшеница от реколта `2003 - 2005 г.

Включеното в баланса производство не отчита размера на примеси.  Балансът на пшеница няма официален характер. Съставя се в отдел "Маркетинг" по данни на: площи, добив, производство - дирекция "Агростатистика", МЗГ, внос и износ - Агенция "Митници", семена - отдел
"Растениевъдство", МЗГ, пшеница за брашна - отдел "Маркетинг" по данни на НСИ за потреблението на хляб и хлебни изделия, пшеница за фураж - дирекция "Животновъдство", МЗГ.

хил. тона

ПАЗАРНА ГОДИНА 2003/04 2004/05 2005/06 прогноза
ПРЕДЛАГАНЕ 2 552 4 241 3 808

1. Начална наличност 150 298 418
2. Производство 2004 3830 3360
- реколт. площи (хил.дка) 8410 10397
- добив (кг/дка) 238 381
3. Внос 1 210 17 30 в т.ч. брашна 54,6 7,1
4. Освободени количества от Държавния резерв 188 96

ПОТРЕБЛЕНИЕ 2 254 3 823 3 590

1. Семена 261 280 270
2. Пшеница под формата на брашно и хляб 1300 1300 1300
в т. ч. - за хляб 1150,0 1150,0
- за брашно 150,0 150,0
3. Пшеница за фураж 651 970 1000
4. Износ 1 40 1106 900 в т.ч. брашна 10,4 7,4
5. Изкупени количества от Държавен резерв 2 167 120

КРАЙНИ НАЛИЧНОСТИ 298 418 218

1. Данните за внос и износ включват количествата пшеница и преобразуваните в пшеница количества брашно /при рандеман 72%/
2. В баланс не са включени наличностите от пшеница в Държавния резерв

Внос на пшеница и брашна

През маркетинговата 2004/05 достатъчното предлагане на пшеница от местно производство доведе до намаление на вноса на пшеница с 92 % спрямо пазарната 2003/04.

Общият внос на пшеница, включващ и преобразуваните в пшеница количества брашно, през изминалия сезон възлиза на 17 257 тона, от които 7 349 тона са пшеница и 7 133 тона брашно (равняващи се на 9 908 тона пшеница).

Най-големи количества пшеница през 2004/05 са внесени от Гърция (5 530 тона) и САЩ (1 750 тона).

В рамките на сезона, значителен внос на брашно е реализиран от Гърция (6 225 тона)

По оперативни данни на Агенция "Митници", от началото на настоящата 2005/06 година до 16.10.2005 г. в страната са внесени 65 тона пшеница и 1 896 тона брашно. За сравнение, за периода юли – септември 2004 г. са внесени 1 750 тона пшеница и 1 876 тона брашно. По-слабият темп на внос се обяснява с по-високото равнище на наличности в началото на пазарната 2005/06.

По-ниското равнище на производство и качество на пшеницата от реколта `2005 дават основание да се очаква, че до края на 2005/06 година вносът на пшеница и брашно ще бъде над нивото от предходната година, като се прогнозира да достигне около 30 хил. тона пшеница (включително и приравненото към пшеница брашно).

Освобождаване на пшеница от Държавния резерв

През м. юни 2005 г., във връзка с обновяването на Държавния резерв, бяха освободени 95,6 хил. тона пшеница от реколта `2001 и реколта `2002. Пшеницата беше реализирана на Софийска стокова борса на цени в интервала 147,2 – 150 лв./тон.

Фактори, определящи потреблението на пшеница

Употреба на семена

Семената, употребени за засяването на пшеницата за реколта `2005, възлизат на около 280 хил. тона (на база предварителните данни за засети площи с пшеница `2005).

За засяването на новата реколта `2006 се прогнозира да бъдат използвани около 270 хил. тона семена.

Употреба за производство на брашна

Употребата на пшеница под формата на брашно и хляб през 2005/06 се
предвижда да се задържи на равнището от предходната година - около 1 300 хил. тона.

Употреба за фураж

По данни на дирекция "Животновъдство" на МЗГ, през 2004/05 за изхранване на животните са използвани около 970 хил. тона пшеница, поради нарастване спрямо предходната маркетингова година както на общия размер на зърното за животновъдството, така и на делът на пшеницата в него (40%).

През новия сезон 2005/06, по предварителни разчети на дирекция
"Животновъдство" на МЗГ, за нуждите на животновъдството са предвидени около 1 000 хил. тона пшеница.

Износ

Доброто производство и повишеното експортно търсене допринесоха за
увеличаване износа на пшеница през 2004/05 до 1 096 хил. тона.
Направленията на експорт през 2004/05 са страните от региона и от ЕС, както и някои африкански държави. Най-големи количества българска пшеница са закупени от Испания (326 636 т), Тунис (127 436 т), Румъния (68 648 т), Македония (61 020 т) и Мароко (45 150 т). През 2004/05 най-голям внос на брашно от България са осъществили Румъния и Албания (съответно 3 222 тона и 2 468 тона)

Общият размер на експорт през 2004/05 възлиза на 1 106 279 тона пшеница (в т.ч. и преобразуваното в пшеница брашно). От тях, 1 095 987 тона са пшеница и 7 410 тона брашно (равняващи се на 10 292 тона пшеница).

По оперативни данни на Агенция "Митници", от началото на маркетинговата 2005/06 година до 16.10.2005 г. са изнесени 381 229 тона пшеница и 1 640 тона брашно. За сравнение, за периода 1 юли – 30 септември 2004 г. тези количества са съответно 476 969
тона пшеница и 2 042 тона брашно.

Отчитайки размера на производството и темпа на износ към момента, до края на сезон 2005/06 се очаква да бъдат експортирани около 900 хил. тона пшеница.

Изкупуване на пшеница от Държавен резерв

В средата на м. септември 2005 г. бе предвидено ДА «Държавен резерв и военновременни запаси» да започне изкупуване на пшеница от реколта `2005 с цел подновяване на зърнените си резерви. Агенцията обяви, че ще изкупи около 120 хил. тона, като количествата бяха разпределени между стоковите борси в страната. В периода 5 - 7
октомври чрез Софийска стокова борса бяха изкупени 8,1 хил. тона, чрез Пловдивска стокова борса – 3 хил. тона и на Русенската стокова борса - 36 хил. тона.

Обект на изкупуване е само пшеница с хлебопекарни качества – група II Б. От ръководството на резерва решиха съхранението на зърното да се осъществява само в силозно-складовата база на Агенцията, без да се използват услугите на външни съхранители.

Цени на пшеница, брашно и хляб

Себестойност

По данни на "САПИ" ООД, разходите за отглеждане на 1 дка пшеница от реколта `2005 са в границите от 45-60 лв./дка и са близки до тези, направени за предходните две реколти. Цените на семената за настоящата реколта са се понижили спрямо тези за реколта `2004, но се е увеличил делът на разходите за механизирани услуги, поради по-
високите цени на горивата, без да има увеличение на цените на самите услуги. Нападането на част от посевите от полски мишки в края на 2004 г. наложи да се направят допълнителни разходи за борба с тях. Поради това, средният размер на направените разходи за реколта `2005 от пшеница (53 лв./тон) е най-високият за периода 2003 -2005 г.

Върху сумата на общите разходи влияние оказва и размерът на отглежданите с пшеница площи, качеството на използваните семена, както и степента на внасяне на торове и препарати.

По данни на "САПИ" ООД за направените разходи и прогнозен среден добив, себестойността на произведената през 2005 г. пшеница възлиза на 163 лв./тон средно за страната. Тя е с 27% по-висока спрямо тази за реколта `2004, в резултат от комбинацията от увеличаване размера на средните разходи на дка и намаление на средния добив.

Цени на едро на пшеница

Като цяло, през маркетинговата 2004/05 изкупните цени на хлебна пшеница се движеха значително под нивата отпреди една година, в резултат от по-добрата реколта `2004. Средната изкупна цена на хлебна пшеница за сезона е 159 лв./тон, с 46,8% по-ниска спрямо тази за 2003/04 г.

Най-високи цени са регистрирани през периода февруари – април (средно 166 -167 лв./тон), а най-ниски през м. юни, когато прогнозите за добра реколта `2005 повлияха за понижаването им до 145 лв./тон.

По данни на "САПИ" ООД, изкупната цена на фуражната пшеница в началото на 2004/05 (м. юли 2004 г.) бе 132 лв./тон. Последва постепенно покачване до средно 144 лв./тон за м. април 2005 г., след което до края на пазарната 2004/05 година равнището й се понижи до 130 лв./тон.

Средната изкупна цена на фуражната пшеница за изминалия сезон е 137 лв./тон, което е с 46,7% по-малко в сравнение с 2003/04 година.

По данни на "САПИ" ООД, изкупуването на пшеница за хляб от реколта `2005 стартира през м. юли при цени около 161 лв./тон - равнище, близко до това от преди една година. Под въздействието на по-високите наличности от стара реколта и информацията за достатъчно производство на пшеница от новата реколта последва понижение на цената на хлебната пшеница до средно 147 лв./тон за м. август и до средно 139 лв./тон за м. септември.

Към 21.09.2005 г. котировките "продава" на Софийска стокова борса достигнаха 180 - 185 лв. без ДДС за тон хлебна пшеница, но нямаше заявки от купувачи. На следващата борсова сесия (№39 от 28-30.09.2005 г.) се наблюдаваше активизиране от страна на купувачите, търсещи да закупят хлебна пшеница на цени от 140 -150 лв./тон без
ДДС, и понижение на котировките "продава" до 165 – 175 лв./тон без ДДС.

Участието на Държавен резерв като купувач раздвижи пазара на пшеница и сви ценовата ножица между търсенето и предлагането. Равновесие между котировките «купува» и «продава» бе постигнато на 40-тата борсова сесия на Софийска стокова борса (5-7 октомври 2005 г.), когато Държавният резерв сключи сделки за 8 100 тона на цена
161,50 лв./тон без ДДС.

На Пловдивската стокова борса, за периода 28 – 30.09.2005 г.  пшеницата се предлагаше на цени в интервала 175 -183 лв./тон без ДДС, отбелязвайки известно покачване спрямо нивата от предходната седмица, докато търсенето се задържа на равнище от 135 -145 лв./тон без ДДС. При появата на търсене от страна на Държавния
резерв на следващата борсова сесия (№ 41, 5-7 октомври 2005 г.) бе регистрирано оживление в ценовите равнища, като бе сключена сделка за 3 000 тона пшеница при равнище на цена 162 лв./тон без ДДС.

През периода 5-7 октомври 2005 г на Русенската стокова борса бяха изкупени 36 000 тона хлебна пшеница на средна цена 162 лв./тон без ДДС. На последвалите борсови сесии през периода 12-14 октомври 2005 г. Държавният резерв изкупи чрез Софийска стокова борса още 3 900 тона на цена 160 лв./тон без ДДС, а чрез Пловдивската стокова борса – още 11 000 тона на цена от 162 лв./тон без ДДС.

През следващите няколко месеца се очаква раздвижване на вътрешния пазар на пшеница и повишение на изкупните цени. Основания за такава прогноза дават изкупуването на пшеница от Държавния резерв, което създаде допълнително търсене, както и активизиране на износа.

Сравнение на българските изкупни цени на пшеница с международните
През 2004/05 и през първите месеци на 2005/06 изкупните цени на българската хлебна пшеница бяха по-ниски както спрямо тези на украйнския зърнен пазар, така и спрямо фермерските цени на червената зимна пшеница (HRW и SRW) в САЩ.

В края на м. септември 2005 г. ценовата конюнктура на пазара за мелничарско зърно в Русия и Украйна беше относително стабилна. При първите интервенционни търгове в Европейска Русия (започнали на 29 август 2005 г.) пшеницата се изкупуваше около високите нива на праговите цени ($109/т за пшеница 3-ти клас и $86/ т за пшеница
4-ти клас), което оказа здравословно влияние върху целия зърнен пазар. Започването на интервенционните покупки спря понижението на цените в южните региони на Русия.

В момента в Украйна все още има достатъчно зърно за покриване на търсенето на вътрешния и експортния пазар. В края на септември 2005 г. изкупните цени на пшеницата там бяха, както следва: мелничарска пшеница 3 клас - 550-580 гривни ($108-115) за тон EXW; продоволствена пшеница 4 клас - 455-475 гривни ($90-94) за тон EXW и фуражна пшеница - 335-375 гривни ($67-77) за тон EXW. Украинските източници съобщават за сделка, сключена с Италия, за износ на фуражна пшеница по EUR 102/т CIF. Очаква се Пакистан да купи около 100 хил. тона черноморска мелничарска пшеница, като се споменават цени от порядъка на $155/т CIF.

През пазарната 2004/05 изкупните цени на българската фуражна пшеница се движеха на равнища под тези на украинската, докато в началото на сезон 2005/06 достигнаха малко по-високи нива.

Експортни цени

През 2004/05 експортните цени на българска пшеница, натоварена на кораб в Българско черноморско пристанище (FOB), се движеха в интервала 113 – 137 щ.д./тон (180 – 199 лв./тон). Тези равнища са по-високи спрямо сезон 2002/03 (през 2003/04 имаше забрана за експорт), което се дължи главно на по-ниския валутния курс на долара спрямо лева.

По данни на Агенция "Митници", през първите 2 месеца на новата маркетингова 2005/06 година (м. юли и м. август 2005 г.) са изнесени 312 хил. тона пшеница при условия на доставка FOB и средни цени 115 щ.д./тон (187 лв./тон) за м. юли и 107 щ.д./тон (170 лв./тон) за м. август.

В края на 2004/05 и началото на 2005/06 маркетингова година износните цени на българска пшеница са на по-ниско равнище спрямо експортните котировки на американската мека и твърда червена зимна пшеница, както и от тези на аржентинската пшеница.

В края на м. септември 2005 г. обстановката на международните и представителни регионални зърнени пазари беше относително спокойна. След серия от значителни по обем покупки на пшеница от САЩ, големите вносители на американско хлебно зърно временно се оттеглиха от пазара в изчакване на по-изгодни цени, а липсата на
конструктивни новини от експортния фронт спря покачването на цените на пшеницата в Щатите.

На европейския зърнен пазар влияние оказа решението на Еврокомисията да засили субсидирания износ на пшеницата и ечемика от ЕС за трети страни. На търговете, състояли се на 8-ми септември, експортната субсидия при износа на пшеница беше увеличена с 2 евро от EUR4/т до EUR6/т, като за износ от складовете на ЕС бяха одобрени
около 164 хил. тона пшеница и 119 хил. тона фуражен ечемик. Засилен бе експортът на зърно от интервенционните запаси на Общността.

Равнището на цените на пшеницата през следващите месеци на пазарната 2005/06 година ще зависят от влиянието на следните няколко фактора:

• Достатъчното производство на пшеница за задоволяване на вътрешните нужди на страната и понижените качествени характеристики на част от него ще ограничат възможностите за значително нарастване на ценовите равнища в страната.
• В допълнение, увеличеното производство на пшеница в Русия и Украйна ще влияе в посока надолу на експортните цени в Черноморския регион и на международните пазари.
• От друга страна, добрият темп на износ до момента дава основание да се очаква повишаване на цената на пшеницата на вътрешния пазар като резултат от нарасналото експортно търсене. Износът на българска пшеница ще бъде благоприятстван от намаленото производство на пшеница спрямо миналогодишната реколта в страните-членки на ЕС – главно в основните производителки Германия и Франция.
• Очаква се раздвижване на зърнения пазар и цените на хлебната пшеница след изкупуването от ДА "ДРВВЗ" на 120 хил. тона хлебна пшеница, от реколта `2005, ІІ Б група.

В световен мащаб производството на пшеница през сезон 2005/06 се оценява като доста добро, въпреки намалението в страните от ЕС, САЩ и страните от Северна Африка, тъй като то се компенсира от добрите реколти в Черноморския регион. Ето защо, съществени колебания в цените на международните пазари на пшеница през настоящия сезон не се очакват.

Цени на едро на брашно и хляб

Следвайки тенденцията при цените на хлебната пшеница, през 2004/05 година цените на брашното в страната се движеха значително под нивата от предходната година.

Средната цена на едро на брашно "тип 500" за маркетинговата 2004/05 г. е 352 лв./тон – с 36,6% по-ниска в сравнение с 2003/04 г.

През първите два месеца на новия сезон 2005/06 средномесечните цени на брашната на вътрешния пазар запазиха относително постоянни равнища, въпреки понижението на цените на хлебната пшеница през същия период.

По данни на "САПИ" ООД, за периода юли – август 2005 г. брашното се търгуваше на нива от 360 - 361 лв./тон с ДДС за тип "500" и 330 – 332 лв./тон с ДДС за брашно тип "700". Тези равнища са по-ниски спрямо регистрираните за същите месеци на предходния сезон 2004/05, поради големите преходни запаси, с които стартира настоящата пазарна година. През м. септември 2005 г. цената на едро на брашно "тип 500" е средно 341 лв./тон.

До края на сезона не се очаква съществено изменение в равнищата на цените на брашното. Известно влияние в посока на увеличение може да окаже нарастването на цените на горивата.

По данни на "САПИ" ООД, през първите 3 месеца на маркетинговата 2004/05 цените на дребно на белия хляб запазиха по-високи нива спрямо същите месеци на предходната пазарна година, но в последствие отбелязаха постепенно намаление. До края на сезона цените на дребно на белия хляб "Стара Загора" се стабилизираха около 0,77 – 0,78 лв./кг. Средната цена на белия хляб за 2004/05 е с 10,2% по-ниска от средногодишната цена за сезон 2003/04 и на равнище от 0,79 лв./кг.

През маркетинговата 2004/05 цените на дребно на хляб "Добруджа" се движеха в интервала 0,69 – 0,78 лв./кг, следвайки тенденцията на намаление в цените на брашното.

Средногодишната цена на дребно за хляб "Добруджа" през 2004/05 е 0,72 лв./кг – с 10% по-ниска от тази през маркетинговата 2003/04.

Повишението на цените на хляба на едро и дребно през м. август 2005 г. средно с 0,04 лв./кг спрямо предходния месец се дължи главно на покачването на цените на горивата през същия месец.

През м. септември 2005 г. нямаше изменение в цените на хляба на едро и дребно.

До края на маркетинговата 2005/06 се очаква цените на пазара на брашното и хляба да останат сравнително стабилни, като се движат малко над миналогодишните равнища.

Държавна политика при производството и реализацията на пшеница

Вътрешна политика

Политика на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производителите на
пшеница, реколта `2005

Отглеждането на реколта `2005 от пшеница бе подпомогнато от ДФ "Земеделие" чрез следните финансови линии и субсидии:

• Целева финансова линия, включваща кредит и субсидия, за закупуване на МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ за подпомагане на земеделските производители на пшеница, реколта `2005
  Предоставените от ДФ "Земеделие" средства по финансовата линия са в размер на общо 17 999 641,72 лв., като са подпомогнати 3 млн. дка по сключени 1 065 броя договори.
• Целева субсидия за закупуване на МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ за подпомагане на земеделските производители на пшеница, реколта `2005 Усвоените средства по тази субсидия възлизат на 3 589 053,48 лв., а сключените договори са 573 броя. Подпомогнато бе торенето на 1 196 351 дка.
• Целева субсидия за закупуване на ДИЗЕЛОВО ГОРИВО за подпомагане на земеделските производители на пшеница, реколта `2005, в размер на 6 000 000 лв. Сключени бяха 1 142 договора за подпомагане отглеждането на пшеница върху 2 994 846 дка. Усвоените средства възлизат на 5 988 916,12 лв.
• Целева субсидия за закупуване и производство на СЕМЕНА от пшеница за хляб, реколта `2005 година. Сключени бяха 1 243 договора и предоставени 11 201 539,56 лв. за отглеждането
  на пшеница върху 3 259 630 дка.
• Целева субсидия на Земеделските институти от системата на НЦАН за производство на ПРЕДБАЗОВИ И БАЗОВИ СЕМЕНА от ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК, реколта `2005. Усвоените средства по тази субсидия са 1 095 074,99 лв., като чрез сключените 14 договора бе подпомогнато производството на семена от пшеница и ечемик върху 43 803 дка.
• Целева субсидия за подпомагане на земеделските производители за борбата с ОБИКНОВЕНАТА ПОЛЕВКА, 2005 година - в размер на 500 000 лв. По тази субсидия се предоставяха по 10,00 лв./дка на земеделски производители, които са разорали площи с есенници и възнамеряват да презасеят с пролетни култури. По нея бяха сключени 75 договора и подпомогнати 50 000 дка, като бе усвоен
  целият размер на субсидията.
• Целева субсидия за подпомагане на ЖЪТВЕНАТА КАМПАНИЯ на
  пшеница, реколта 2005 година - в размер на 4 979 000 лв.
  Тя се предостави за подпомагане кампанията по прибирането на пшеницата от реколта `2005 , като нормативът е 1 лв./дка. Срокът за договаряне на средствата по целевата субсидия бе от 01.07.2005 г. до 15.09.2005 г., а усвояването продължи до 26.09.2005 г. Предоставени бяха 4 692 617,24 лв. по сключени 1 750 договори.
• Целева субсидия за СЪХРАНЕНИЕ НА ПШЕНИЦА за хляб, реколта 2005 г. Средствата се предоставят за покриване на част от разходите на земеделските производители за съхранение на пшеница за хляб, реколта 2005 в лицензирани публични складове и регистрирани зърнохранилища и са в размер на 1 800 000 лв.
  Финансовият ресурс за покриване на част от разходите за съхранение на земеделските производители е определен на 1,50 лв./тон месечно. Разходите за еднократно окачествяване, вкарване и изкарване на зърното от лицензирания публичен склад и/или регистрираното зърнохранилище са за сметка на земеделския производител. Зърното трябва да отговаря на качествените показатели за I-ва, II-ра или II-ра Б група, а съхраняваното количество да е по бонифицирано тегло. Договарянето на средства по целевата субсидия е от 15.07.2005 год. до 09.12.2005
  год., а срокът за усвояване – до 20.12.2005 г.

Политика на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производителите на
пшеница реколта `2006

За подпомагане отглеждането на новата реколта от пшеница `2006 фондът откри:

• Целева финансова линия за предоставяне на кредит за закупуване на МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ за подпомагане на земеделските производители на пшеница, реколта 2006 г. в размер на 7 475 000 лв. По тази линия ДФ "Земеделие" финансира част от разходите за предсеитбено торене на посевите пшеница, реколта 2006 г., с минерални торове и предоставя на земеделските производители до 2.50 лв./дка за амониева селитра и/или троен суперфосфат и/или амофос и/или карбамид и/или NPK. Предимство при подпомагането ще ползват земеделски производители, съхраняващи пшеница, реколта 2005 г. в лицензирани публични складове и регистрирани
  зърнохранилища. Срокът за договаряне на средства по целевия кредит е от 15.08.2005 г. до 18.11.2005 г., усвояването ще продължи до 15.12.2005 г., а земеделските производители ще трябва да възстановят средствата по целевия кредит до 30.09.2006 г.
• Целева финансова линия, включваща кредит и субсидия за ЗАКУПУВАНЕ НА СЕМЕНА за производство на пшеница, реколта `2006. Отпуснати бяха средства под формата на кредит и субсидия за закупуване на сертифицирани семена I-во и II-ро размножение за производство на пшеница, реколта `2006, в размер на 25 600 000 лв., от които 20 000 000 лв. - кредит и 5 600 000 лв. - субсидия.
  По тази финасова линия ДФ "Земеделие" предоставя на  земеделските производители 5,00 лв./дка, в т.ч. 4,00 лв./дка кредит и 1,00 лв./дка субсидия. В допълнение, с решение на УС от 08.09.2005 г.(Протокол № 13) ДФ "Земеделие" увеличи ресурса на целевата финансова линия с 600 000 лв. Тези 600 000 лв. са
  предвидени за допълнителна субсидия от 3 лв. на декар, която Фондът ще предоставя над основната схема на финансовата линия / 4 лв. кредит и 1 лв. субсидия/ само при закупуване на базови семена от пшеница. Така, общата сума, която ще се получава от
  стопаните за 1 дка засята площ с базови семена ще е 8 лв., разпределени като кредит – 4 лв., субсидия към кредита – 1 лв. и допълнителна субсидия – 3 лв. Срокът за договаряне на средства по целевата финансова линия е от 01.09.2005 г. до 16.11.2005 г., усвояването ще продължи до 15.12.2005 г., а възстановяването на целевия кредит трябва да се осъществи до 28.09.2006 г.
• Целева субсидия на Земеделските институти от системата на НЦАН за производство на ПРЕДБАЗОВИ И БАЗОВИ СЕМЕНА от ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК, реколта `2006. За целеви субсиди за производство на предбазови и базови семена от пшеница и ечемик, реколта 2006 г. са предвидении средства в размер на 476 450 лв. Те се предоставят за закупуване на семена, горива, торове, препарати за растителна защита, за напояване, или други извършени услуги, в размер на 10,00 лв./дка. Договарянето на средствата по целевата субсидия ще се осъществи от 01.09.2005 г. до 15.11.2005 г., а срокът за усвояване на средствата е до 15.12.2005 г.
• Целева субсидия за подпомагане на земеделските производители от пострадалите от наводненията райони при сеитбата на пшеница и ечемик, реколта 2006 г. Целевата субсидия може да се ползва от регистрирани земеделски производители със заверени за 2005 г. регистрационни карти, които нямат неизпълнени задължения към
  ДФ "Земеделие" и са включени в списък, утвърден от Главна дирекция "Структурна политика" на МЗГ. Земеделските производители имат право на финансово подпомагане само за декарите, унищожени при наводненията и посочени в утвърдения списък. Плащането на субсидията ще се извършва по банков път по сметка на земеделския производител чрез съответната Областна дирекция в срок до 3 работни дни след получаване на финансовите средства от ЦУ на ДФ "Земеделие". Документите в ОД ще се подават от 14.09.2005 г. до 16.11.2005 г., срокът за изпращане на документите в ЦУ е до 16.11.2005 г., а изплащането на субсидията е до 15.12.2005 г.
• Целева субсидия за подпомагане на есенната кампания по сеитба на пшеница, реколта 2006 г. съгласно ПМС от 21.09.2005 г.
  По тази целева субсидия ДФ "Земеделие" финансира част от разходите за сеитба на пшеница, реколта 2006 г., като предоставя на земеделските производители 2.00 лв./дка. Срокът за договаряне на средствата по нея е от 28.09.2005 г. до 18.11.2006 г., а
  усвояването им ще продължи до 15.12.2005 г.

Система на складови записи (ССЗ)

Публичните складове продължават да бъдат алтернативен начин за краткосрочно финансиране на производители и преработватели, давайки им възможност да получат кредити срещу заложеното от тях в публичен склад зърно.

ДФ «Земеделие» подпомага съхранението на пшеница в лицензирани публични складове и регистрирани зърнохранилища, като дава
предимство на земеделските производители, съхраняващи своето зърно от реколта `2005 в такива публични складове и зърнохранилища, при ползването на кредит за закупуване на минерални торове.

По данни на НСЗФ, към 31.08.2005 г. лицензираните (от министъра на земеделието и горите, по предложение на Националната служба по зърното и фуражите) публични складове за зърно в страната са 46 броя, с общ капацитет 484 770 тона. Регистрираните зърнохранилища от Националната служба по зърното и фуражите към същата дата са
130 броя с общ регистриран капацитет 1 022 633 тона.

Броят на издадените складови записи за съхранение на зърното от реколта `2004 е 795 за влог на 290 037 тона зърно, от които 149 хил. тона пшеница .

Спрямо предходните години, през реколтната 2004 г. системата на складови записи като цяло работи с по-голяма интензивност. За реколта `2004 се наблюдава нарастване на количествата, съхранявани в публични складове, спрямо предходната реколта.

Увеличение се наблюдава както при пшеница (от 22 716 тона за реколта `2003 г. на 149 346 тона за реколта `2004), така и при слънчогледа и царевицата. За първа година се използват складови записи за влог на оризова арпа (430 тона).

Прави впечатление, че отпуснатите кредити срещу складови записи за влог на зърно за реколта `2004 са нараснали значително и са в размер на 30,4 млн. лв. (над 6 пъти повече спрямо предходната година). Това е индикация за повишаване доверието както на зърнопроизводителите, така и от страна на банките. Финансовите институции, кредитирали складовите записи, са следните: "Юнионбанк", "Хеброс", "ОББ",
"Евробанк", "СЖ Експресбанк", "Пиреос", "ПИБ" и ДФ "Земеделие".

Външнотърговски режим

Внос на пшеница и брашна в България

В Митническата тарифа на Р България за 2005 г. са определени следните мита:

"Конвенционалните мита" показват максимално допустимото ниво на ставките, договорено в рамките на СТО (т.е. България не може да въвежда по-високо мито от посоченото). "Автономните мита" са действащите мита за съответната година, които се определят ежегодно при съставяне на Митническата тарифа.

* В изпълнение на ангажиментите на България по СТО, през 2005 г. действа тарифна квота за внос на пшеница, различна от твърда (позиция 1001 90 Пшеница и смес от пшеница и ръж, различна от твърда пшеница) в размер на 150 000 тона при 15% мито.

От началото на 2005 г. до 17.10.2005 г. по нея са внесени едва 2 930 тона. По силата на подписания Споразумителен протокол от 01.06.2003 г. между България и ЕС, страната ни ежегодно определя квота за безмитен внос на пшеница (тарифна позиция 1001) и глутен (тарифна позиция 1109 00 00) с произход от ЕС за периода от 1 юли на текущата до 30 юни на следващата година.

Съгласно договорената годишна стъпка на нарастване, за пазарната 2004/05 година тази квота бе увеличена с 5 500 тона до 60 500 тона общо пшеница и глутен. По данни на Агенция "Митници", по тази квота са внесени общо 877 тона. Слабият темп на изпълнение на квотата е свързан с добрата реколта в България и действалата автономна
тарифна редукция за внос на пшеница през 2004 г. (даваща възможност за безмитен внос на пшеница от страни извън ЕС).

През настоящата маркетингова 2005/06 година квотата за безмитен внос на пшеница и глутен от ЕС е увеличена с още 5 500 тона до 66 000 тона. По данни на Агенция "Митници", от началото на пазарната година до 17.10.2005 г. по квотата са внесени общо 329 тона.

През 2005 г. при внос от страните от ЦЕФТА6 на твърда пшеница (1001 10) продължава да действа нулево мито, а вносът на мека пшеница (1001 90) и брашна (1101 00) от страните-членки на ЦЕФТА се облага с 15% мито.

Съгласно споразумението между България и Република Сърбия и Черна гора от 2004 г., България ежегодно предоставя квоти за безмитен внос на 1 000 тона семена за посев от твърда (1001 10 001) и мека пшеница (1001 90 911) и 2 000 тона мека пшеница (позиция 1001 90 99) с произход Сърбия и Черна гора. От началото на 2005 г. до 17.10.2005 г. по тази квота не е регистриран внос.

Износ на пшеница и брашна от България

ЕС предоставя ежегодно квота за безмитен внос на пшеница и глутен с произход от България с период на действие 1 юли на текущата – 30 юни на следващата година.

Концесията се прилага при условие, че не се ползват никакъв вид експортни субсидии за съответните продукти. През 2004/05 тази квота бе в размер на 275 000 тона. Добрата реколта от пшеница позволи квотата да бъде изпълнена още в първата половина на маркетинговата година.

През 2005/06 страната ни може да внася безмитно в ЕС 320 000 тона пшеница и глутен общо (по позиции 1001 и 1109), като тази квота ще нараства ежегодно с 32 000 тона (съгласно Допълнителния протокол към Споразумението между България и ЕС, приет от Министерския съвет през декември 2004 г.).

Вносът в страни-членки на ЦЕФТА на мека пшеница (1001 90) и пшенично брашно (1101) с произход от България се облага с 15% мито, а този на твърда пшеница (1001 10) е безмитен. През последните няколко сезона изнасяме главно за Румъния.

Съгласно подписаното споразумение за свободна търговия с Турция, България ежегодно може да изнася за тази страна 500 тона семена за посев от лимец и мека пшеница (1001 90 10) при 50% снижение на общата ставка на митото от тарифата на Турция.

През 2005 г. продължават да действат договореностите с Израел, по силата на които Израел ежегодно предоставя квоти за безмитен внос на 15 000 т мека пшеница (1001 90 90) и 2 000 тона брашно от пшеница (1101 00 90) с произход от България.

Съгласно споразумението между двете страни, от юни 2004 г. Република Сърбия и Черна гора предоставя преференции при внос на мека пшеница и семена за посев от твърда и мека пшеница с произход от България. През 2005/06 преференциалните квоти са: 2 000 тона мека пшеница (позиция 1001 90 99) и 1 000 тона семена за посев от твърда
(1001 10 001) и мека пшеница (1001 90 911).

Световно производство, потребление и търговия с пшеница

Очаквания и прогнози за 2005/06

Според прогнозите на Международния съвет по зърното към м. септември 2005 г., световното производство на пшеница през 2005/06 се оценява на 609 млн.тона, с 14 млн. тона по-малко от рекордното количество, произведено през 2004 г. Обилните валежи през периода на жътвата в повечето от страните в Северното полукълбо са причина да се очаква по-голямо предлагане на пшеница с ниско качество в Европа, а също и в Канада.

Частичните валежи в Австралия се отразиха благоприятно на реколтата от пшеница, докато значителното намаление на площите в Аржентина предполага съществено намаление на производството й.

Световното потребление на пшеница през 2005/06 се предвижда да бъде около 615 млн. тона, което надвишава с 2 млн. тона миналогодишното. Съществено увеличение на консумацията на пшеница се прогнозира в Индия, докато голямото предлагане на евтина нискокачествена пшеница в някои европейски държави ще стимулира употребата на пшеница за фураж в страните от ЕС.

Международният съвет по зърното прогнозираа през 2005/06 световната
търговия с пшеница да се задържи на миналогодишното равнище около 109 млн. тона.

Нарастване на вноса се прогнозира за Ирак, Нигерия, САЩ. Добрите реколти от зърно в Черноморските страни ще засилят експорта на пшеница от региона. Крайните наличности за сезон 2005/06 се очаква да намалеят с 5 млн. тона спрямо предходната маркетингова година до 132 млн. тона.

Сеитбата на реколта `2006 от пшеница в повечето от страните в Северното полукълбо вече е в ход. Забавяне има главно в централната и източната част на Европа, поради влажното и дъждовно време.

Данните на Департамента по земеделие на САЩ за 2005/06 отчитат световно производство на пшеница в размер на 610 млн. тона, като прогнозират намаление на реколтата в ЕС – 25, заради обилните валежи в Германия и Франция, и по-ниско равнище на производство в Аржентина. За Русия и Украйна е предвидено увеличение на
производството спрямо предходната реколта до съответо 48,5 млн. тона и 19 млн. тона.

През 2005/06 потреблението на пшеница в световен мащаб се предвижда да достигне 618 млн. тона (при 607 млн. тона през 2004/05 г.), като резултат от нарастване на консумацията в САЩ и Нигерия и на потреблението на пшеница за фураж в Канада и някои други държави.

Световната търговия с пшеница през 2005/06, според Департамента по
земеделие на САЩ, ще достигне 109 млн. тона.

Вносът на пшеница се очаква да нарасне в Нигерия (до 3,4 млн. тона), поради увеличената консумация и засилен темп на доставките, както и в САЩ, като резултат от нарасналия внос на твърда пшеница и брашно от Канада.

В Русия увеличеното производство се предвижда да стимулира експорта на пшеница до 10 млн. тона за 2005/06, което е с 2 млн. тона повече от износа през 2004/05 г.

Завишена е и прогнозата за експорта от Украйна спрямо предходната година, като се очаква да бъдат изнесени 6 млн. тона пшеница. Значителното намаление на производството в Аржентина редуцира септемврийските прогнози за експорта на страната до 7 млн. тона, докато през 2004/05 са били изнесени 13,5 млн. тона. Износът на пшеница от САЩ през 2005/06 се прогнозира да бъде на равнище около 26,5 млн. тона – с 8% по-малко от предходната година. Не се очаква пораженията, нанесени от урагана Катрина на пристанищните съоръжения в залива Мисисипи, да засегнат износа на американска
пшеница, тъй като голяма част от експорта й преминава през други пристанища.

Световните крайни наличности на сезон 2005/06 се очаква да спаднат от 148 млн. тона през пазарната 2004/05 до 139,7 млн. тона, поради намаленото производство и увеличеното потребление на пшеница. Намаление на преходните запаси се очаква в ЕС -25 до 21,7 млн. тона, а ръст е прогнозиран в Русия ( до 4,5 млн. тона) и Канада (до 8
млн. тона).

Пълния текст на анализа, с таблици и графики, можете да видите тук.