С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

РЕЗЮМЕ

I. Фактори, определящи предлагането на пшеница и ечемик в страната

1. Площи, среден добив, производство на пшеница и ечемик от реколта `2003

2. Начални стокови наличности

3. Внос на пшеница, брашно и ечемик

II. Фактори, определящи потреблението на пшеница и ечемик в страната

1. Употреба за семена

2. Употреба за фураж

3. Преработка на пшеница и ечемик

4. Износ

III. Държавна политика

1. Политика на ДФ "Земеделие"  за реколта `2004 от пшеница

2. Външнотърговски режим

IV. Вътрешни и международни цени на пшеница и ечемик

1. Изкупни цени

2. Експортни цени

V. Световно производство и потребление на пшеница и ечемик

VI. Предлагане, потребление и търговия на пшеница и ечемик по страни

Приложения:

1. Площи, производство и средни добиви от пшеница в света - 2002/03 – 2004/05

2. Площи, производство и средни добиви от ечемик в света - 2002/03 – 2004/05

3. Зърнена реколта `2004 в ЕС – 15

4. Зърнена реколта `2004 в ЕС – 10/25

5. Световно предлагане, потребление и търговия с пшеница през 2002/03 – 2004/05

6. Световно предлагане, потребление и търговия с ечемик през 2002/03 – 2004/05

7. Цени на пшеница през 2003/04

8. Цени на ечемик през 2003/04

9. Внос на пшеница по страни

10. Износ на ечемик по страни

РЕЗЮМЕ

РЕКОЛТА `2004

По експертна оценка  площта на пшеницата за реколта `2004  към средата на май 2004 г. възлиза на над 10 000 хил. дка, а есенният ечемик заема около  3000 хил. дка. И при двете зимни житни култури е налице увеличение на площите, което е продиктувано както от благоприятните условия за сеитба, така и от високите цени на зърното през маркетинговата 2003/04 година. Очаква се при наличието на благоприятни условия до началото на жътвената кампания, реколтата от пшеница да достигне нива от 3,0 – 3,5 млн. тона,  а производството на ечемик да бъде над 1 000 хил. тона.

• Неблагоприятните агрометеорологични условия през есента на 2002 г. и началото на 2003 г. допринесоха за получаването на едни от най-ниските реколти от пшеница и ечемик, съответно 2 004 хил. тона и 525 хил.тона.
  
• Наличностите, с които стартира маркетинговата 2003/04, бяха предопределени от добрата реколта `2002 на зимните житни култури и високите равнища на износ през предходната 2002/03.
  
• По-слабата реколта `2003 от пшеница и ечемик доведе до обективна необходимост от увеличаване на вноса на тези продукти. По неокончателни данни на Агенция "Митници" от началото на маркетинговата 2003/04 до месец май 2004 г. са внесени 189 503 тона пшеница, като от тях  58 000 тона са за попълване на Държавния резерв. За същия период са внесени 53 457 тона брашно, които изразени в пшеница възлизат на 74 245 тона. При ечемика от началото на маркетинговата 2003/04 до м. май 2004 г. е осъществен внос на общо 16 375 тона, при 57 тона за същия период на предходната маркетингова година. 
  
• По данни на дирекция "Животновъдство", МЗГ количеството зърно, необходимо за изхранване на селскостопанските животни през 2003/04, възлиза на 2 171 хил.тона, от които за производство на комбинирани фуражи са изразходвани 651 хил.тона пшеницата и 434,2 хил.тона ечемик .
  
• Нуждите на пивоварните предприятия до края на маркетинговата годината  се оценяват на около 150 хил.тона ечемик, а за производството на брашно и хляб се очаква да бъдат потребени 1 300 хил. тона – с 100 хил.тона по-малко спрямо 2002/03 поради намалената консумация на хляб средно на човек от домакинството.
  
• За периода  01 юли 2003 г. – 30.09.2003 г. изнесени бяха 25 989 тона пшеница и 10 418 тона брашно. Общият обем на износа, изразен в пшеница, е 40 458 тона. По неокончателни данни на Агенция "Митници" от началото на маркетинговата година до края на м. май 2004 г. са експортирани приблизително 17,5 хил. тона ечемик или с близо 500 хил. тона по-малко в сравнение със същия период на предходната година.
  
• Очакваната добра реколта от зърно в страната и в Европа през 2004/05 дава основание да се прогнозира намаление на цената на зърното, като до края на текущия сезон, така и през новата 2004/05 маркетингова година.

     На стоковите борси в България котировките на хлебната пшеница са стабилизирани, макар и ценовата ножица да е силно отворена. Предложенията на продавачите са обединени около нивото 350 лв/т без ДДС, а търсенето държи твърдо 300 лв/т без ДДС. 

     Повишаване предлагането на фуражно зърно след 01.01.2004 г., като резултат от нарастване на вноса нямаше същия ефект върху цената, както при хлебното зърно. От началото на маркетинговата година се наблюдаваше постоянно и неизменно повишаване на изкупната цена както на фуражната пшеница, така и на фуражния ечемик. През м. май 2004 г. ечемикът се изкупуваше на цена от 310 лв/т, а с 18 лв. по-вече - фуражната пшеница.

• Атрактивните цени на зърнените култури през настоящия сезон, резултат от по-ниското равнище на производство, стимулираха европейските фермери да увеличат площите си с пшеница и ечемик за новата реколта. Благоприятните температури, при които презимуваха културите, както и добрите климатични условия в началото на пролетта, са предпоставка да се прогнозира нарастване на производството на житни култури в Стария континент и съответно увеличено предлагане в световен мащаб.

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК за 2003/04

І. Фактори, определящи предлагането на пшеница и ечемик в страната
| съдържание |

1. Площи, производство и среден добив

Агрометеорологичните условия през есента на 2003 г. в по-голямата част от страната бяха относително благоприятни за осъществяване на мероприятията, предхождащи есенната сеитба. На места в Южна България оскъдните валежи през втората половина на м. септември ограничиха възможностите за подготовка на почвата.

В отделни райони на Северна България есенната сеитба започна относително рано, като подходящите условия допринесоха голяма част от площите, определени за есенници, да бъдат засети в агротехническия срок.

По експертна оценка площта на пшеницата за реколта `2004 към средата на м.май 2004 г. възлиза на над 10 000 хил. дка, а есенният ечемик заема около 3000 хил. дка. И при двете зимни житни култури е налице увеличение на площите, което е продиктувано както от благоприятните условия за сеитба, така и от високите цени на зърното през маркетинговата 2003/04 година.

В края на м. ноември и началото на м. декември 2003 г. благодарение на наднормените температури и достатъчните запаси от влага в почвата посевите, при които бе спазен агротехническия срок на сеитба, масово достигнаха фаза "братене", което бе предпоставка за успешното им презимуване.

Значителната снежна покривка през зимните месеци предпази посевите от въздействието на ниските отрицателни температури, достигащи на места до минус 15-20ºС. Направеният в началото на пролетния вегетационен период преглед на състоянието на есенните култури установи, че пораженията от зимните студове са незначителни и то главно при много късно засетите посеви.

През м. април 2004 г. в повечето райони на Източна България и на места в Горнотракийската низина се наблюдаваше необичаен за сезона недостиг на влага, който оказа неблагоприятно влияние върху развитието на репродуктивните органи на пшеницата и ечемика. Дефицитът на влага през този период е вероятната причина част от класчетата да останат недоразвити, което се очаква да повлия до известна степен върху добивите.

Започналите от началото на м. май 2004 г. валежи повишиха продуктивната влага в 50 сантиметровия почвен слой и подобриха състоянието на посевите.

Фазите на развитие на културите, които предстоят (цъфтеж, опрашване, формиране и наливане на зърното) са критични по отношение на почвената влажност, поради което добивът от новата реколта ще зависи изключително от количеството на валежите и температурния режим.

Очаква се при наличието на благоприятни условия до началото на жътвената кампания реколтата от пшеница да достигне нива от 3,0 –3,5 млн. тона, а производството на ечемик да бъде над 1 000 хил. тона.

Реколта `2003

Неблагоприятните агрометеорологични условия през есента на 2002 и началото на 2003 година допринесоха за получаването на едни от най-ниските реколти от пшеница и ечемик, съответно 2 004 хил. тона и 525 хил. тона.

Дъждовната есен на 2002 г. доведе до по-късното освобождаването на площите, заети от късни предшественици, което забави предсеитбената подготовка на почвата и сеитбата на есенниците. Като резултат от неблагоприятните агрометеорологични условия, както и от намеренията на производителите за редуциране на есенните култури, площите, засети за реколта `2003 от пшеница и ечемик намаляха значително.

По данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ засетите площи с пшеница са 9 033,5 хил. дка, което е с около 35% по-малко в сравнение с площите на предходната реколта.

Тенденция на спад на засетите площи се наблюдава и при ечемика, но в по-малка степен. Площта на зимния и пролетен ечемик общо за реколта `2003 възлиза на 2 853,7 хил. дка.

 По данни на Дирекция "Агростатистика", МЗГ

По-късната сеитба, продължила и след оптималния агротехнически срок, доведе до неустойчивост на посевите към зимните студове. Ниските температури както и липсата на снежна покривка имаха изключително неблагоприятно въздействие. Отчетени бяха значителни поражения върху пшеницата и зимния ечемик.

През пролетта част от площите на засегнатите от зимните студове есенни култури беше презасята с пролетници. Значително се увеличиха площите на пролетния ечемик, което до известна степен компенсира загубите от пораженията при ечемика.

Данните на дирекция "Агростатистика", МЗГ показват тенденция на намаление на реколтираните площи и при двете зимни житни култури. Площта, от която е прибрана реколта `2003 от пшеница възлиза на около 8 410 хил. дка или с около 39% по-малко от тази през предходната година.

 С около 30% по-малко са реколтираните площи на ечемика - 2 706 хил. тона спрямо реколта `2002.

Таблица 2 - Реколтирани площи на пшеница и ечемик по райони

В най-голяма степен са намалели реколтираните площи в Югозападния район [1] съответно с 56% при пшеницата и 52% при ечемика. С над 44% по-малко са  площите на пшеницата в Северозападния район, значително е намалението при ечемика в Североизточен район (-41%) спрямо 2002/03 година.   

Настъпилите в края на пролетта засушавания, както и високите температури,   допълнително засегнаха посевите, като значително намалиха средните добиви.

фиг.1

Фиг.2

Средното за страната количеството ечемик, получено от 1 дка през 2003/04 маркетингова година, е в размер на 194 кг, което е най-ниското равнище за последните няколко години. Намаление на средния добив през тази година е отчетено във всички райони, като то е най-голямо в Североизточен и Югоизточен райони, съответно с 53% и 51%.

Полученият добив от декар при пшеницата (238 кг) е малко по-нисък от средния за света (262 кг/дка) и значително по-нисък от този в САЩ (297 кг/дка) и ЕС-25 (487 кг/дка) /Приложение № 1/. В България щетите от измръзванията през зимата и засушаванията в края на пролетта са сравнително по-малки спрямо страните в региона, поради което средният добив у нас е доста по-висок. (Румъния-133 кг/дка, Русия-154 кг/дка, Украйна-144 кг/дка, Казахстан-102 кг/дка, Турция-195 кг/дка). 

При ечемика се наблюдава същата тенденция, като средният добив в България (194 кг/дка) е с над 200 кг по-нисък от този на ЕС-25 (408 кг/дка), но надвишава количеството от декар в страните от региона (Румъния-170 кг/дка, Казахстан – 111 кг/дка, Русия-178 кг/дка, Украйна-149 кг/дка) / Приложение № 2/ .

Проведени агротехнически мероприятия, реколта `2003

От проведена анкета сред земеделските стопанства се установи, че най-голямо приложение са намерили азотните торове. С тях са наторени около 85% от площите на пшеницата и приблизително 74% от общата площ на ечемика. Фосфорните и калиеви торове почти не са използвани. Около 74% от площта на пшеницата и 81% от тази на ечемика са били третирани с хербициди, върху доста по-малка част от площта на разглежданите култури са били използвани инсектициди и фунгициди.

2. Начални стокови наличности

Наличностите, с които стартира маркетинговата 2003/04, бяха предопределени от добрата реколта `2002 от зимните житни култури и високите равнища на износ през предходната 2002/03.

Към май 2004 г. крайните наличности през 2003/04/ начални за сезон 2004/05/ са предвидени да възлизат на 303 хил.тона. Тези равнища значително надвишават предишните оценки, поради активизирания внос на пшеница и брашно след януари 2004 г.

При ечемика, въпреки почти двойното нарастване на износа, началните стокови запаси бяха с 30% повече от тези в предходната година – 198 хил.тона.

3. Внос

По-слабата реколта `2003 от пшеница и ечемик доведе до обективна необходимост от увеличаване на вноса на тези продукти.

Слабото предлагане, както и високите цени на зърното в Европа затрудняваха доставките на зърно през първата половина на настоящата маркетингова 2003/04 година.

Включената в Митническата тарифа на Р. България за 2004 г. автономна тарифна редукция за внос на зърно с нулево мито, в това число пшеница (тарифна позиция 1001) и ечемик (тарифна позиция (1003) създаде предпоставки за значително нарастване на доставките на тези продукти от чужбина.

По неокончателни данни на Агенция "Митници" от началото на маркетинговата 2003/04 до месец май 2004 г. са внесени 189 503 тона пшеница (Фиг. 3), като от тях             58 000 тона са за попълване на държавния резерв. По-значителните количества са доставени от Бразилия – към май 2004 г. 74 хил.тона, от Русия – съответно 32,5 хил.тона, Румъния – 28 хил.тона, САЩ – 17,7 хил.тона, Канада – 5 хил.тона.

За същия период са внесени 53 457 тона брашно, които изразени в пшеница възлизат на 74 245 тона (таблица 3, стр. 14) .

Фиг.3

При ечемика от началото на маркетинговата 2003/04 до м. май 2004 г. е осъществен внос на общо 16 375 тона (Фиг. 3), при 57 тона за същия период на предходната маркетингова година. Основни доставчици са Украйна ( 2 713 тона) и Русия (12 412 тона). Над 57% от внесените количества са фуражен ечемик при средна импортна цена от 152 щ.д./т. Закупени са и 6 891 тона ечемик за пивоварни цели.

По-голямата част от  количествата пшеница и ечемик са внесени през първите четири месеца на 2004 г., когато влезе в сила нулевото мито за внос. До края на маркетинговата година се предвижда активността на вноса да намалее, поради прогнозите за по-добра нова реколта.

1. Употреба за семена

По експертна оценка се очаква семената, употребени за сеитбата на новата реколта `2004, да възлизат на около 253 хил. тона при пшеницата (стр.10). и 76 хил. тона при ечемика (стр.11). Благоприятните условия за сеитба позволиха прилагането на оптимална посевна норма (25 кг/дка за пшеницата и 23 кг/дка ечемик).

2. Употреба за фураж

По данни на дирекция "Животновъдство", МЗГ количеството зърно, необходимо за изхранване на селскостопанските животни през 2003/04, възлиза на 2 171 хил.тона. От тези количества делът на пшеницата е 30% (651 хил.тона), който е намален спрямо предходната година в следствие на ограниченото предлагане.

Ечемикът заема 20% от потребностите на животновъдството от зърно и е в размер на 434,2 хил.тона.

3. Преработка на пшеница и ечемик

Количествата от пшеница и ечемик, които са преработени през 2003/04, са на нива близки до тези от предходната 2002/03 година.

За производството на брашно и хляб по предварителни данни са потребени        1 300 хил. тона – с 100 хил.тона по-малко спрямо 2002/03 поради намалената консумация на хляб средно на човек от домакинството.

Нуждите на пивоварните предприятия за производството на малц и пиво до края на маркетинговата годината се оценяват на около 150 хил.тона ечемик.

4. Износ

Въведената през септември 2003 г. временна забрана за износ на пшеница и брашно до края на 2003/04 година /ПМС № 193/05.09.2003 г./ задържа експортът на нива от 25 989 тона пшеница и 10 418 тона брашно. Общият обем на износа за периода   01 юли 2003 г. – 30.09.2003 г., изразен в пшеница, е 40 458 тона.

Ограниченото предлагане на ечемик през маркетинговата 2003/04 година, като резултат от по-ниското производство, намали възможностите за износ през разглеждания период. Прогнозира се, че до края на текущия сезон експортът на ечемик няма да надхвърли 20 хил. тона (Фиг.4).

Фиг.4

По неокончателни данни на Агенция "Митници" от началото на маркетинговата година до края на м. май 2004 г. са изнесени приблизително 17,5 хил. тона ечемик или с над 500 хил. тона по-малко в сравнение със същия период на предходната година. Основни купувачи на български ечемик през тази маркетингова година са предимно страни от региона – Гърция, Румъния, Македония.

На най-висока цена (155 щ.д/т) и в най-големи количества (6 742 т) на външните пазари е реализиран ечемик за индустриални цели, следван от ечемик за пивоварни цели, от който при средна цена от 136,49 щ.д/т се изнесени 3 952,3 тона само за Гърция. Количествата ечемик за фураж, реализирани на пазара на съседните ни страни, са в размер на 6 745,8 тона.

ІІІ. Държавна политика при производството и реализацията на пшеница и ечемик
| съдържание |

Сезон 2003/04 стартира с напрежение на пазара на зърно, в особена степен при този на пшеницата, което наложи предприемането на редица мерки от страна на държавата.

През месец септември 2003 г. бе въведена забрана за износ на пшеница и брашно до края на маркетинговата година, с цел да се защити вътрешното потребление от прекомерен износ. Недостигът на пшеница на вътрешния пазар, който стимулира повишаването на ценовите равнища, породи необходимостта от деблокиране на 198 хил. тона хлебна пшеница от Държавния резерв. Предложените количества и въведената от януари 2004 г. нулева ставка за внос на брашно доведоха до увеличаване на предлагането на брашното, което внесе успокоение в  цените на зърното и хляба.

Безмитният внос на ечемик от началото на годината до юни 2004 г. и на царевица (до септември 2004 г.) успя да компенсира до известна степен повишеното търсене на фуражно зърно в средата на маркетинговата 2003/04 година.

Бяха взети и решения за подпомагане на зърнопроизводителите при производството на пшеница от новата реколта.

През май 2004 г. бе въведена отново митническата ставка от 25% при вноса на брашно /ПМС №102/20.05.2004г./ поради породилото се недоволството сред мелничарските браншови организации.

1. Политика на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производителите на пшеница, реколта 2004

Отглеждането на реколта `2004 от пшеница бе подпомогнато от ДФ "Земеделие" чрез следните финансови линии и субсидии:

а) ЦФЛ за закупуване на изкуствен тор за пшеница

Финансирани са до 5,40 лв./дка от разходите за предсеитбено торене с амофос или азотен тор на 2 864 224 дка посеви пшеница, реколта `2004. Сключени бяха 1 026 договора, а разпределените средства са общо 15 448 671,63 лв., в т.ч. 7 723 329,66 лв кредит и 7 725 341, 97 лв субсидия.

б) ЦС за закупуване на семена за семепроизводство и производство на пшеница за хляб

Изплатената субсидия е в размер на 7 697 243,21 лв., като бяха подпомогнати 1 038 зърнопроизводители за засяването на 2 222 744 дка.

в) ЦС за закупуване на минерални торове за подпомагане на земеделските производители на пшеница

По линията са изплащани до 4,00 лв./дка или общо 5 963 382, 08 лв. за закупуването на минерални торове за подхранване на 1 490 893 дка пшеница, реколта 2004.

г) ЦС за съхранение на пшеница за хляб, реколта `2004

Предвидени бяха 450 хил. лв.за покриване на част от разходите на земеделските производители за съхранение в публични складове и зърнохранилища на пшеница за хляб, реколта `2004, в размер до 1,20 лв./тона месечно с ДДС.

Срокът за договаряне на средствата е от 15.07.2004 до 10.12.2004 г. Усвояването им ще се осъществява до 17.12.2004 г.

2. Външнотърговски режим

Съгласно приложение №5 на Митническата тарифа на Р. България за 2004 г. автономните мита за внос на пшеница (тарифна позиция 1001), ечемик (тарифна позиция  1003) и брашно (тарифна позиция 1101), посочени в таблицата по-долу, бяха редуцирани.

С ПМС № 289/05.12.2003 г. бяха въведени нулеви мита с период на действие 1 януари 2004 г. – 30 юни 2004 г. при ечемика и пшениченото брашно и до края на годината при внос на пшеница.

пшеница

По силата на подписания Споразумителен протокол от 01.06.2003 г. между България и ЕС през 2003/04 квотата за внос на пшеница (тарифна позиция 1001) и глутен (тарифна позиция 1109 00 00) от страните-членки на ЕС е в размер на 55 000 тона.     По данни на агенция "Митници" към 29 юни 2004 г. по тази квота са внесени едва           387 тона. За следващия сезон 2004/05 е договорено безмитно да се внасят у нас 65 500 тона.

• Вносът от Хърватия и през тази година се осъществява при нулево мито за твърдата пшеница и 15% при меката пшеница и брашното.

ечемик

При ечемика, освен автономна тарифна редукция, са договорени и облекчения на квотен принцип:

• Тарифна квота за внос на пивоварен ечемик в България, съгласно ангажиментите на Р България по списъка със задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията (СТО), 1994 г., в размер на 10 000 тона, при мито 15%. По данни на агенция "Митници" през предходната година, както от началото на 2004 г. до 28 юни 2004 г. няма усвоени количества по тази квота.
  
• Тарифна квота, в размер на 15 000 тона, за внос на ечемик (тарифна позиция 1003), брашно от ечемик (1102 90 10), едрозърнест и дребнозърнест грис от ечемик (1103 19 30), агломерати под формата на гранули от ечемик (1103 20 10) от ЕС с нулево мито в рамките на квотата и с период на действие 01.07.2003 –30.06.2004 г. Тази концесия се прилага единствено спрямо продуктите, които не се ползват от никакъв вид експортни субсидии. Съгласно оперативни данни на Агенция "Митници" към 29 юни 2004 г. няма регистрирани количества по тази квота. От 01.07.2004 г. размерът на квотата нараства до 16 500 тона.
  
• Тарифна квота за внос от Хърватия на непечен малц от ечемик (от 1107 10 99) в размер на 500 тона с 50% намаление на митото. Квотата е валидна в периода 01.01-31.12.2004 г. По оперативни данни на Агенция "Митници" към 29 юни 2004 г. изпълнението на квотата е 0%.

През 2003/04 маркетингова година основно влияние на пазара на зърно в региона оказа намалението на производството в Европа, голямото търсене от страна на вносителите и слабото предлагане на големите страни производителки.

Дефицитът на фуражно зърно в Европа доведе до доближаване на цената на хлебната и фуражната пшеница, както и на фуражния и пивоварния ечемик, като масово се наблюдаваха покупки на пивоварен ечемик от страна на производителите на фуражи.

Поради недостига на фуражно зърно в ЕС, ЕК взе решение за прекратяване на търговете за продажба на фуражно зърно за износ на свободния пазар и от интервенционните запаси. По-късно бяха намалени вносните мита за фуражно зърно, в частност за ръж, царевица и сорго. Въведената през м. януари 2003 г. система за квотиран внос на фуражна пшеница и ечемик не позволи намаляване на митата за внос на тези продукти. 

Следвайки световните тенденции на пазара на зърно цените в Украйна и Русия нараснаха значително, като достигнаха едно от най-високите нива в света.  Високите нива на фрахта през втората половина на маркетинговата година не позволяваха на Украйна да изнася ечемик, тъй като международната цена C&F (включваща разходи и навло, необходими за доставяне на стоката в уговореното пристанище) е в предела  175-185 щ.д/т, а Украйна предлага ечемик на цена не по-ниска от 155 щ.д./т- FOB ЧМП- Украйна.

 През първите месеци на 2004 г. се наблюдаваше известно успокоение на световния пазар на зърно, поради решението на ЕК за продажба на зърно от интервенционните запаси, а в последствие и на благоприятните прогнозите за новата зърнена реколта.

Очакваната добра реколта от зърно в Европа дава основание да се прогнозира намаление на цената на зърното, както до края на текущия сезон, така и през новата 2004/05 маркетингова година.

Нарасналото предлагане в България след въвеждането на нулево мито за внос на зърно оказа редуциращо влияние на цените, но не се очаква те да достигнат равнищата на 2002/03 маркетингова година.

1. Изкупни цени

Започналата в края на 2002/03 тенденция на увеличение на изкупната цена на хлебната пшеница продължи и през маркетингова 2003/04 година, като равнището на цените многократно надхвърли това през 2001/02 година, когато реколтата също беше слаба.

Фиг. 5

Изкупната кампания стартира при цена от 195 лв/тона, което се явява най-ниското равнище от началото на маркетинговата година до м. май 2004 г. До края на календарната 2003 година се наблюдаваше стремглаво нарастване на изкупната цена.    В очакване на по-високи цени голяма част от държателите на зърно се въздържаха от продажба, което допълнително повиши напрежението на пазара. Цената на пшеницата отбеляза най-високото си равнище през м. януари 2004 г. (348 лв/т).

От началото на 2004 г. след въвеждането на автономната тарифна редукция за внос на зърно и брашно с нулево мито, пазарът на хлебно зърно започна да се успокоява, а цената постепенно да намалява.

Внесеното значително количество пшеница и брашно (Фиг.3, табл.3), както и очакванията за добра реколта ще доведат до още по-ниски равнища на цената до края на маркетинговата година. На стоковите борси котировките на хлебната пшеница са стабилизирани, макар и ценовата ножица да е силно отворена. Предложенията на продавачите са обединени около нивото 350 лв/т без ДДС, а търсенето държи твърдо   300 лв./т без ДДС. Търси се и пшеница на зелено при котировка от 190 лв/т без ДДС (Пловдивска стокова борса), но засега продавачите – земеделски производители – не са я афиширали на борсата.

Подобно на пазара на хлебно зърно напрежение се наблюдаваше и при фуражното зърно. Цената на фуражната пшеница и фуражния ечемик се повишиха средно с над 90 лв. спрямо нивата от предходната 2002/03 година. През по-голямата част от маркетинговата година фуражна пшеница липсваше на пазара, а през някои месеци цената на фуражния ечемик надвишаваше тази на царевицата, която традиционно е по-висока с поне 15-20 лв. 

Фиг. 6

Повишеното предлагането на фуражно зърно след 01.01.2004 г., както резултат от нарастване на вноса, нямаше същия ефект върху цената, както при хлебното зърно. От началото на маркетинговата година се наблюдаваше постоянно и неизменно повишаване на изкупната цена както на фуражната пшеница, така и на фуражния ечемик. През м. май 2004 г. ечемикът се изкупуваше на цена от 310 лв/т, а с 18 лв. по-вече - фуражната пшеница.

Тежката зима, както и сушата в началото на пролетта, засегна реколтата от зърно не само в България, но и в страните от региона. Реколта `2003 от пшеница в Украйна бе една от най-ниските за последните години (приблизително 3,6 млн. тона при 20,56 млн. тона през предходната година). Изключително слабото предлагане на зърно в страната и силното търсене от производителите на брашно и хляб доведе до достигане на едно от най-високите равнища на изкупната цена. През маркетинговата 2003/04 година хлебната пшеница в Украйна се предлагаше на цена между 210 и 260 щ.д./т.

Фиг. 7

Цената, на която се изкупува българската хлебна пшеница е средно с около         40-50 щ.д по-ниска от тази в Украйна. В началото на текущия сезон разликата в цените на двете държави надвишаваше 70-80 щ.д., но в последствие българската цена нарасна с по-бързи темпове като надхвърли 200 щ.д./т. и се доближи до тази на Украйна.

През маркетинговата 2003/04 САЩ се радваше на изключително добра реколта от пшеница (63,59 млн. тона, при 43,71 млн. тона през 2002/03 година), което позволи фермерските цени да се движат на значително по-ниски равнища от тези в Европа. Нарасналото търсене от европейските държави и традиционните големи вносители оказа влияние върху цените в САЩ, като те започнаха постепенно да се повишават. Към края на маркетинговата година допълнителен фактор за нарастването на цените, освен натрупаните вече разходи за съхранение бе и сушата в основните производителни райони.

В първите месеци на 2003/04 маркетингова година изкупните цени на българската фуражна пшеница бяха значително по-ниски от цените, на които се предлагаше този продукт в Украйна. Изключително слабата реколта, силното търсене за фураж, както и почти напълно липсващото предлагане повишиха цената на фуражната пшеница в Украйна до равнища от 200-220 щ.д./т. 

През м. март 2004 г. фуражната пшеница отново се появи на българския пазар на цена от 188 щ.д./т, която е с 40 щ.д. по-ниска от цената на украинската пшеница на вътрешния пазар.

Фиг. 8

В началото на сезон 2003/04 изкупната цена на ечемика в България беше по-ниска от тази, на която се изкупуваше този продукт в Украйна. Слабото предлагане и значителното търсене на фуражно зърно в региона доведе до повишаване на вътрешната цена на ечемика, при което той се предлагаше на цена с около 10-15 щ.д. по-висока от тази в Украйна.

Неясната перспектива за износ на ечемик от Украйна, поради възможността от въвеждане на мерки за държавно регулиране доведе до спадане интереса на търговците към покупката на ечемик, което намали темпа на растеж на вътрешната цена. Като допълнителен фактор за това беше решението на Правителството на Украйна да прекрати възстановяването на ДДС при износ, което намали конкурентноспособността на украинския ечемик на международния пазар.

Следвайки тенденцията на увеличение на цената в Европа, породена от недостига на фуражно зърно, ечемикът на българския пазар продължи да поскъпва и през втората половина на маркетинговата година се изкупуваше на цени, които са средно с 15-30 щ.д. по-високи от украинските.

2. Експортни цени

През м.юли 2003 г. цената FOB Черноморско пристанище на пшеницата беше средно 128,5 щ.д./т., като френската хлебна пшеница се предлагаше на цена от 140 щ.д./т FOB Руан, а немската пшеница на 135 щ.д./т-FOB Балтика.

От края на м. септември 2003 г. до 30.06.2004 г, бе въведена временна забрана за износ на пшеница и брашно от България. През първите три месеца от маркетинговата 2003/04 година бе осъществен износ на около 26 хил. тона при средна износна цена от 137 щ.д./т.

През сезон 2003/04 цените на пшеницата на пазара в Европа бяха повлияни както от слабата реколта, така и от промените в курса на долара спрямо еврото, силното търсене от страна на вносителите и страните от Източна Европа, намаляване оценката на крайните наличности от зърно в света и други фактори.

Експортната цена на хлебната пшеница в Европа бележеше непрекъснат ръст, като през м. декември 2003 г. цената FOB Руан (без субсидия) достигна най-високото си равнище от около 200 щ.д./т. В началото на 2004 г. цените в страните от ЕС започнаха слабо да спадат под влиянието на продажбите от интервенционните запаси.

През маркетинговата 2003/04 година средната цена, на която се реализираше българският ечемик на външните пазари, беше около 141 щ.д./т, при средна износна цена от предходната маркетингова година от 79 щ.д/т.

Фиг. 9

Износът през тази година се осъществяваше основно при условия на доставка CIF и EXW, като цената значително се повиши, както под влияние на ниското предлагане и промените в курса на долара спрямо еврото, така и поради значително повишилите се нива на фрахта. Цената CIF-БЧП (включваща навло, застраховка, разходи за натоварване, претоварване и разтоварване в пристанище посочено от купувача) е нараснала средно с 66 щ.д. спрямо равнището й през предходната година. Значително увеличение се наблюдава и при цената EXW (франко склада- цена освободена от навло и застраховки) средно с 45 щ.д.

Цената на ечемика на пазара на ЕС беше висока, но от началото на 2004 г., отбеляза тенденция на намаление като резултат от продажбите на фуражно зърно на вътрешния пазар от интервенционните запаси. През м. януари цената FOB Руан (включва транспортни и други разходи до натоварване на стоката на кораба) достигна най-високо равнище (196 щ.д./т), след което започна постепенно да спада и през м. март 2004 г. бе на равнище от средно 157 щ.д./т.

V. Световно предлагане и потребление
| съдържание |

Маркетинговата 2003/04 година стартира с очакванията за спад в световното производство на пшеница до едно от най-ниските равнища от 1995/96 година. Неблагоприятните климатични условия в европейската част на Северното полукълбо бяха причина Източноевропейските държави да произведат най-слабите си реколти от зимни житни култури от близо 40 година насам.

Драстичното намаление на производството на пшеница в Украйна, а също така и по-слабите реколти от пшеница и ечемик в Русия, Румъния и другите страни от Източна Европа бяха причина за формирането на дефицит в световното предлагане. Недостигът на зърно от реколта `2003 в тези райони, освен че доведе до нарастване на площите с пролетни култури, предопредели и разместване на пазарните позиции на основните участници на международния зърнен пазар.

Гореспоменатите държави, които през сезон 2002/03 предложиха на пазара големи количества евтино зърно и завзеха значителен пазарен дял, се превърнаха през настоящата маркетингова 2003/04 година в нетни вносители на големи количества зърно, главно пшеница. В много от тях бяха взети мерки за ограничаване на експорта и облекчаване на вноса. От своя страна намалението на експортния потенциал на страните от Черноморския регион и увеличеното импортно търсене в тях позволиха на традиционните страни-износителки – САЩ, Канада, Австралия и Аржентина да възвърнат позициите си на обичайните за тях пазари, а също така да ги разширят, изнасяйки зърно за страните от ЕС и Източна Европа.

С приближаването на новия сезон и след предприетите различни мерки в страните от Европа – продажба на зърно от интервенционните запаси, забрана за износ, деблокиране на количества от държавните резерви, въвеждане на нулеви мита за внос на зърно и др, пазарната ситуация се стабилизира.

Според Международния съвет по зърното световното производство на пшеница през 2003/04 възлиза на 553 млн. тона, при 567 млн. тона през маркетинговата 2002/03 и с 5% под равнището на 2000/01 и 2001/02 години. Световното потребление е определено в размер на 588 млн.тона, а крайните запаси са с 35% по-ниски спрямо 2000/01- 128 млн.тона.

Производството на фуражно зърно през 2003/04 в света е в размер на 904 млн. тона, а световното потребление се прогнозира на 937 млн. тона. Предпоставка за това са по-добрите реколти от ечемик в Китай, на царевица в Аржентина и Индия.

Световните крайни наличности от фуражно зърно през 2003/04 се очаква да са в размер на 131 млн. тона, с 33% по-малко спрямо 2002/03, което се дължи главно на ниските крайни наличности в Европа.

Департаментът по земеделие на САЩ (USDA) прогнозира през 2003/04 световно производство на пшеница в размер на 549,6 млн. тона и близки до тези на Международния съвет по зърното равнище на потребление (588 млн. тона) и търговия (103,6 млн. тона). Крайните наличности от пшеница според USDA съвпадат с тези на Съвета.

Прогнозите на USDA за реколта `2003 от ечемик в света са за производство от 140 млн. тона, потребление в размер на 145,5 млн. тона, търговия 14 млн. тона и крайни наличности от 21,3 млн. тона.

Атрактивните цени на зърнените култури през настоящия сезон, резултат от по-ниското равнище на производство, стимулираха европейските фермери да увеличат площите си с пшеница и ечемик за новата реколта. Благоприятните температури, при които презимуваха културите, както и добрите климатични условия в началото на пролетта, са предпоставка да се прогнозира нарастване на производството на житни култури в Стария континент и съответно увеличено предлагане в световен мащаб.

Международния съвет по зърното прогнозира производството на пшеница през 2004/05 да възлиза на 602 млн. тона. Нарастването с 49 млн. тона спрямо 2003/04 година се дължи именно на очакваната добра реколта в Европа. Площите на пшеницата в разширения вече ЕС са нараснали спрямо предходната година, а и в Украйна, въпреки засетите по-малко площи, се прогнозира добра реколта. Климатичните условия в Русия също са благоприятни. Очаква се търговията между страните-членки на ЕС да се активизира с цел попълване на изразходваните през 2003/04 запаси.

Добри реколти, макар и по-малки спрямо 2003/04, се очакват в САЩ, Китай, Австралия. Причина за по-ниското очаквано производство е фактът, че част от площите със зимна пшеница в САЩ са подложени на засушаване, докато тези с пролетна са редуцирани за сметка на маслодайните култури. В Китай голяма част от фермерите се пренасочиха към производството на памук, въпреки усилията на Правителството за насърчаване производството на пшеница. В Канада се очаква при наличието на достатъчни валежи реколтата да е на миналогодишното равнище.

Световното потреблението на пшеница през 2004/05, по прогнози на Международния съвет по зърното, се очаква да нарасне с 13 млн. тона спрямо настоящия сезон и да достигне 601 млн. тона. Очаква се, ако предлагането на царевица се запази ограничено, употребата на пшеница за фуражни цели в Европа, ОНД, Близкоизточна  Азия да нарасне значително.

Търговията през следващия сезон, според Международния съвет по зърното ще се задържи на нивото от предходната 2003/04 (99 млн.тона), вносът в Европа ще бъде редуциран от по-добрите реколти, за разлика от този в Китай, където поради очакванията за намаляване на производството се прогнозира импортът да нарасне до 7 млн. тона (при ниво от 2,5 млн. тона през 2003/04 година).

Въпреки ниските крайни наличности от пшеница през 2003/04 (130 млн. тона), експортният потенциал на петте най-големи износителки се очаква да нарасне с 17 млн. тона, увеличени са експортните възможности и на други страни.

Прогнозите на Департаментът по земеделие на САЩ за новия сезон посочват световно производство на пшеница от 588,7 млн.тона, което предопределя тенденция на нарастване в производството на пшеница за първи път от 6 години насам. Успоредно с него се предвижда да нарасне и равнище на потребление до 594 млн.тона като резултат от увеличаване употребата на пшеницата за фураж, особено в Европа. Това от своя страна предопределя по-ниски нива на крайните запаси, чиито равнища намаляват за пета поредна година.

По данни на USDA световното производство на ечемик се предвижда да нарасне с 4 млн.тона до 144 млн.тона, което е най-високото равнище за последните 7 години. Очаква се ЕС-25 да остане най-големият производител с прогнозно производство над 58 млн. тона. Останалата част от Европа и бившият Съветски съюз очакват нарастване с по 1 млн. тона, главно поради прогнозите за по-висок добив. Реколтата от ечемик в Северна Африка беше отново облагодетелствана от дъждовна зима, но не се предвижда производството значително да надхвърли миналогодишните нива. В Австралия и Канада площите на ечемик намаляват за сметка на маслодайните култури, които се оказват по-печеливши. За Канада възвръщането на обичайните за страната средни  добиви предполага  увеличение на производството спрямо предходната година, но за Австралия това означава по-нисък добив. Докато производството на ечемик в Канада се очаква да нарасне слабо, австралийската реколта се прогнозира да спадне с 1,2 млн. тона до 7,3 млн. тона.

Световната търговия с ечемик се прогнозира да се увеличи с 1 млн. тона до 15,2 млн. тона, като големите експортни възможности на Европа и Украйна ще формират цени, които ще стимулират търсенето в Средния Изток. Износът на ЕС се прогнозира да отскочи с 1,3 млн. тона до 3 млн. тона, тъй като производството се върна към по-нормални  нива. Очакваната по-ниска реколта в Русия ще намали нейния износ, но това ще бъде компенсирано от нарастването на експорта от Украйна, като резултат от прогнозите за по-добра реколта в тази страна.

Глобалното потребление на ечемик ще спадне до равнище от 142,4 млн. тона, което ще формира крайни наличности от 23 млн. тона.

При тези прогнозни данни за увеличаване на производството на пшеница и ечемик в повечето страни през 2004/05 може да се очаква тенденция на понижение на световните цени. Остава единствено уговорката развитието на житните реколти в държавите от Северното полукълбо да протече при благоприятни температури и достатъчни валежи. Като допълнителен рисков фактор по отношение на зърнения баланс се явяват и цените на соевия комплекс на американските пазари и замяната му с фуражно зърно.

След силния сезон 2002/03, когато бяха произведени общо 209,5 млн. тона зърно (в т.ч. 103,7 млн. тона пшеница и 105,6 млн. тона фуражно зърно), през 2003/04 ЕС регистрира една от най-ниските си реколти през последните години. Изключително студената зима повреди значителна част от засетите площи със зимни житни култури, а засушаването през пролетта и лятото на 2003 г. доведе до съществено намаляване на добивите. Много от пропадналите площи в повечето европейски държави бяха засети с пролетен ечемик, царевица и слънчоглед. През 2003/04 година производството на зърно в ЕС – 15 бе в размер на 183 млн. тона, от които 90,5 млн. тона пшеница и  46,6 млн. тона ечемик.

Драстичното намаление на наличностите от зърно през 2003/04, съчетано с намаление на производството с 24 млн. тона спрямо предходната 2002/03 година, предизвика значително нарастване на цените в ЕС и заедно със силното евро спрямо щатския долар доведе до ограничаване на експорта до 7 млн.тона-пшеница и до 1,5 млн. тона ечемик.

До края на маркетинговата 2003/04 се предвижда да се внесат 11,9 млн. тона зърно, от които 5,5 млн. тона пшеница и 6,4 млн. тона фуражно зърно (350 хил. тона ечемик). Очаква се също наличностите от зърно в ЕС-15 да намалеят значително от 33 млн. тона до 19 млн. тона. Прогнозите за добра реколта` 2004 внасят успокоение относно попълването на изчерпаните запаси. Рискът от евентуално влошаване на климатичните условия през оставащите няколко месеца до появата на новата реколта създава известно неспокойствие на пазара.

Политиката на ЕС-15 през 2003/04 за преодоляване на недостига на зърно бе насочена към преустановяване на експортните субсидии за пшеница с цел да се възпрепятства износа на европейско зърно. Също така, Европейската комисия постепенно освободи част от интервенционните запаси на Евросъюза за нуждите на животновъдството. През ноември 2003 г. Комисията одобри възможността САЩ и Канада да ползват част от квотата за внос на пшеница с ниско и средно качество, определена за трети страни. В допълнение по същото време бе обявено и намерението през маркетинговата 2004/05 да се намали дела на земите, които задължително трябва да бъдат поставени под угар [2] от 10% на 5%. То имаше за цел да насърчи засяването на допълнителни площи със зърнени култури, така че да се подпомогне възстановяването на изчерпаните резерви. Намаленият процент на угарите се очаква да доведе до нарастване на производството на зърно през 2004/05 с 5 - 7 млн. тона, в рамките на ЕС-15. В тези количества са включени прогнозите за допълнително 2 млн. тона пролетен ечемик, 3 млн. тона царевица и 1-2 млн. тона други зърнени.

Ситуацията през 2003/04 в новите страни членки на ЕС бе подобна и в повечето от тях също се наблюдаваше ограничено предлагане и недостиг на зърно, повишени цени, държавна намеса, ограничения за експорт и т.н. През новия сезон обаче се очаква ръст в производството на зърно в 10-те нови членки на ЕС, като резултат от увеличените площи и нараснал среден добив (Приложение № 4) .

Реколта `2003 от зърно в Русия възлиза на 67,2 млн. тона, което е с 22 % по-малко от предходната година. Производството на пшеница `2003 е намаляло с 33% в следствие на по-малкия размер на засетите площи и щетите, нанесени от тежката зима. При ечемика производството е спаднало само с 700 хил. тона спрямо 2002/03, тъй като е застъпен предимно пролетния ечемик, който не пострада в такава степен, както зимната пшеница.

Като цяло качеството на зърното от реколта `2003 беше добро спрямо произведената през 2002/03.

Потреблението на зърно през 2003/04 се очаква да възлиза на 71,2 млн. тона. При пшеницата се наблюдава спад до 35,5 млн. тона, докато при ечемика има увеличена употреба от 15,5 млн. тона през 2002/03 на 18,6 млн. тона през настоящата маркетингова година.

В много случаи ечемикът започва да замества пшеницата във фуражите, въпреки че неговото отглеждане е скъп процес, изисква специално оборудване и много от птицевъдите предпочетоха да ограничат производството си до равнища, за които могат да осигурят фураж.

 По отношение на търговията прогнозите са до края на 2003/04 вносът на зърно да достигне 2 млн. тона, като основните количества са от Казахстан, а износът да възлиза на 7 млн. тона.

Наличностите от зърнени култури в края на 2003/04 са изчислени на 4,2 млн. тона. При пшеницата се очаква те да намалеят от 6,1 млн. тона през 2002/03 на 2,2 млн. тона, а при ечемика съответно от 4,7 млн. тона на 1,6 млн. тона.

През новата маркетингова 2004/05 година се очаква производството на зърно в Русия да възлиза на 73,2 млн. тона, което е с 6 млн. тона повече от предходната година. Предпоставки за това са нормалните климатични условия и очакванията, че атрактивните цени ще увеличат възможностите и вложенията на фермерите. Прогнозира се засетите площи да нараснат с 20-25 млн. дка спрямо рекордно ниските 42 млн. дка през 2002 г. Увеличението на площите е за сметка на пролетните зърнени култури, докато тези, засети със зимни са по-малко спрямо предходната година с 13 млн. дка, поради паднали дъждове и късната сеитба. Въпреки това доброто състояние на зимните-житни култури към настоящия момент оправдава очакванията за по-висок добив. Прогнозите за сухо лято в европейската част на Русия от своя страна предполагат по-ниски добиви от пролетниците.

През 2004/05 общото потребление на зърно в Русия се очаква да спадне с 1,56 млн. тона до 69 млн. тона, главно поради намалената употреба за фураж от 33 млн.тона на 31,5 млн. тона, като резултат от намаляване броя на животните в птицевъдството. Консумацията на зърно за храна ще нарасне леко до 23 млн. тона.

Търсенето на руското зърно в ЕС (един от най-големите пазари за последните две година) ще намалее поради очакваната добра реколта` 2004 и присъединяването на 10-те нови членки. Според руски анализатори средногодишния експорт на зърно от Русия за Балтийските страни през последните няколко години е приблизително 600 хил. тона и около 300-400 хил. тона се изнасят за другите 7 страни, присъединили се към ЕС.

Въпреки разширението си ЕС няма да увеличи импортната квота за Русия и тя ще може да изнесе само 200-250 хил. тона.

Нарастващите транспортните разходи също ще ограничат възможностите за експорт на руско зърно. Увеличението се дължи на направените от страна на търговските зърнени компании инвестиции в разширяване и подобряване на пристанищните съоръжения.

Очаква се през 2004/05 да бъдат внесени около 2,4 млн. тона зърно, от които             1 млн. тона пшеница, 300 хил. тона ечемик и 600 хил. тона царевица.

За да стимулира вноса на фуражно зърно и "обуздае" износа на качествена хлебна пшеница, Правителството на Русия въведе експортни такси от 0,025 евро/кг. за пшеница и ръж, за периода 16 януари – 1 май 2004 г. Също така бе въведено нулево мито за внос на царевица за януари- септември 2004 г. 

Крайните наличности за сезон 2004/05 се очаква да бъдат близо 4,24 млн. тона. Приемането на Закон за интервенциите през 2004 г. няма да окаже влияние върху зърнения пазар през този сезон, но ще гарантира адекватни крайни наличности за в бъдеще.

УКРАЙНА

През 2003/04 Украйна отчете рекордно ниска реколта от пшеница – около 4 млн.тона, което предизвика силно покачване на изкупните цени, а от там и цените на  хляба, хлебните изделия и фуража. За да задоволи вътрешните потребности от зърно и да успокои ситуацията на пазара украинското правителство въведе нулево мито за внос на зърнени култури до юли 2004 г. Доставени бяха количества главно от Русия и Казахстан.

Очаква се новият сезон 2004/05 да възвърне позициите на Украйна по отношение на производството и експортните възможности. Малкото щети през зимата, достатъчната влажност, ранната пролетна сеитба, увеличените възможности за внасяне на повече торове са основание за благоприятни първоначални прогнози за добра реколта спрямо предходната година. Прогнозира се производството на пшеница, ечемик и ръж да надвиши равнището на 2003/04 година, но да остане под нивата на рекордната реколта `2002.

Сухото време през есента на 2003 г., недостига на качествени семена за сеитба, поради слабата реколта `2003, както и увеличеният размер на пролетниците бяха причина фермерите да засеят по-малко площи с пшеница. Въпреки това меката зима и достатъчната снежна покривка в повечето части на Украйна позволи оцеляването на посевите и задържането на достатъчна влага в почвата.

Благоприятните климатични условия през пролетта на 2004 г. допринесоха сеитбата на пролетен ечемик да започне по-рано във всички райони, а той е една от най-важните пролетни култури за страната. По прогнозни данни през 2004/05 се очаква производство от 15 млн. тона пшеница и 9,5 млн. тона ечемик.

Очакванията за консумацията на зърно през 2004/05 са тя да нараства, поради прогнозите за по-ниски ценови равнища, което ще стимулира търсенето за преработка и фураж. Тя обаче няма да достигне нивата от 2002/03 поради тенденцията на спад в населението и броя на животните.

По-ниските цени на пшеницата ще позволят да се повиши употребата й като фураж до 2 500 хил. тона, след отчетеното най-ниско равнище на консумация през 2003/04 (800 хил.тона). Заемайки част от дела на царевицата във фуражните дажби, пшеницата се очертава като третата най-важна фуражна култура в Украйна след ечемика и царевицата.

Употребата на ечемика за производството на малц ще нарасне през следващия сезон като резултат от повишеното търсене на малц в пивоварната индустрия и нарасналите инвестиции в сектора. До края на 2003/04 се предвижда да бъдат изкупени 250 хил. тона, а прогнозите за 2004/05 са за 315 хил. тона.

С очакванията за по-добра реколта `2004 се прогнозира ръст и възвръщане на експортните позиции на Украйна при пшеницата и ечемика. Допълнителен стимул за увеличаване на износа са подобренията, направени в пристанищата и повишения им капацитет.

Прогнозите за износ през 2004/05 са свързани с намерението на Правителството да изкупи част от реколтата за възстановяване на запасите и създаването на интервенционен фонд, което от своя страна ще ограничи експортните наличности.  

Крайните запаси от пшеница и ечемик през 2004/05 се прогнозира да надвишават нивата от предходния сезон.

КАЗАХСТАН

През 2003/04 производството на зърно в Казахстан възлиза на 14,8 млн. тона, включвайки 11,5 млн. тона пшеница, 2,3 млн. тона ечемик и около 1 млн. тона други зърнени култури (царевица, ориз, овес, ръж, елда). Спрямо предходната година това е с 1,1 млн. тона по-малко, поради намаление на площите и по-нисък среден добив. Ниските цени през 2002/03 и високите крайни запаси бяха причина фермерите да засеят по-малко площи със зърнени култури. Въпреки това, равнището на производство през 2003/04 позволи на Казахстан да увеличи експорта си, главно за Русия и Украйна, чийто реколти бяха по-слаби.

През новата 2004/05 се очаква увеличаване на площите със зърно с около 1 млн. дка, но общото производство ще се запази непроменено – 14,8 млн. тона при нормални климатични условия. От тях 11,5 млн. тона се прогнозира да са пшеница и 2,2 млн. тона ечемик.

През 2003/04 потреблението на пшеница в страната е определено да достигне 6,7 млн. тона. Нарастването му спрямо предходната година с 1 млн. тона се дължи главно на граничните райони с Русия, Узбекистан и Киргистан, от които са изнесени неофициално значителни количества пшеница и брашно. През 2004/05 се прогнозира спад в потреблението на пшеница с 300 хил. тона, в следствие на добрите зърнени реколти в съседните страни и повишения граничен контрол.

До края на 2003/04 износът на пшеница ще достигне около 6,2 млн. тона. Той бе стимулиран от високите цени и повишеното търсене в Русия и Украйна. Прогнозира се през 2004/05 да бъдат изнесени 5,5 млн. тона, главно за страните от региона.

Наличностите до края на 2003/04 се очаква да намалеят значително да 4 млн. тона, поради по-ниското производство и високите темпове на експорт и потребление. През 2004/05 се предвижда те да спаднат до 3,25 млн. тона.

ТУРЦИЯ

Пшеница

Производството на пшеница в Турция през 2003/04 маркетингова година             (юни 2003 г. - май 2004 г.) беше на равнището на предходната година – 16,8 млн. тона, поради по-ниските добиви. Повишено бе качеството на зърното.

Турция произвежда годишно около 4-5 млн. тона хлебна пшеница. Останалите количества трябва да бъдат смесвани с цел да се повишат млевните и хлебопекарни качества на зърното.

Вносът на пшеница в Турция през 2003/04 бе осъществен от нетрадиционните за страната доставчици като САЩ, Канада, Австралия, вместо обичайните доставки от Русия и Казахстан, поради слабите реколти в тях. През 2003/04 бяха внесени 200 хил. тона хлебна пшеница от ЕС. Турския зърнен борд (ТЗБ) бе упълномощен от Правителството да внесе 250 хил. тона пшеница безмитно при благоприятни пазарни условия. До м. март 2004 г. бяха закупени едва половината. През следващата 2004/05 се очаква вносът да намалее, тъй като се прогнозира увеличаване на производството (17,2 млн. тона) и повишаване равнището на износ.

Ечемик

При ечемика също се наблюдава спад в производството през 2003/04. В Турция той се отглежда на площи, които не са подходящи за производството на пшеница. Върху по-ниските добиви влияние оказва и лошото качество на семената. За да повлияе на високите цени на фуражния ечемик ТЗБ трябваше да внесе 250 хил. тона с нулево мито. Към м. март 2004 г. са внесени 175 хил. тона ечемик. Пивоварните предприятия в Турция също внесоха известни количества пивоварен ечемик. Общото количество на вноса през 2003/04 се предвижда да достигне 300 хил. тона.

РУМЪНИЯ

Зърнопроизводството в Румъния през 2003/04 достигна своето най-ниско равнище от 40 години насам, поради ниския добив и пропадането на голяма част от площите.

По отношение на реколта `2004 от зимни житни култури сеитбата премина при благоприятни климатични условия и в оптималните за страната срокове (до края на октомври). Спор