С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И  Е

РЕЗЮМЕ

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ

НА

РИБИ

І. Фактори, определящи предлагането на риба и рибни продукти

1.  Улов на морска и сладководна риба 

2. Улов на рапани, миди, и скариди

3. Производство на сладководна риба в рибовъдните стопанства  

4. Внос на риба и рибни продукти  

ІІ. Фактори, определящи потреблението на риба и рибни продукти  

1. Консумация и преработка на риба     

2. Износ на риба и рибни продукти   

ІІІ. Цени на риба    

1. Цени на едро   

2. Цени на дребно 

ІV. Политика при улов, производство и търговия с риба и рибни продукти 

1. Нормативна уредба 

2. Външнотърговски режим 

2.1. Внос на риба и рибни продукти 

2.2. Износ на риба и рибни продукти  

3. Програма САПАРД    

V. Международен пазар на риба

Приложения:

Приложение 1 Улов на риба и др. водни организми от Черно море 

Приложение 2 Улов на риба в река Дунав 

Приложение 3 Улов на риба и др. водни организми във вътрешните водоеми  

Приложение 4 Внос на риба и рибни продукти 

Приложение 5 Износ на риба и рибни продукти   

Приложение 6 Цени на едро и дребно на риба по месеци     

Р Е З Ю М Е

През 2004 г. се очаква общият улов на риба и други водни организми в страната да нарасне с около 15%, спрямо предходната година и да достигне 14 368 т,  в т. ч:. морска – 11 500 т, сладководна –  2 250 т, рапани, миди и скариди – 500 т, проходни риби –118 т. Предпоставка за прогнозираното увеличение на улова е ефективният контрол на водоемите, който до голяма степен ограничава бракониерската дейност. Провежданото от ИАРА зарибяване със стопански ценни видове риба също допринася за увеличаване на количеството им във водоемите. Предвижда се слабо увеличение на производството на риба за консумация и зарибителен материал в специализираните рибовъдни стопанства – с 3.5%, до 3000 т.

Предвижда се вносът на риба и рибни продукти през 2004 г. да се задържи на нивото на предходната година и да бъде около 23000 т. Внася се главно замразена риба за задоволяване нуждите на консервната промишленост със суровина, както и видове риба, които не могат да се уловят в българските териториални води, за обогатяване асортимента на пазара.

Вътрешната консумация на риба и рибни продукти в страната се очаква да нарасне с 5.3%, спрямо 2003 г. и да достигне около 4 кг годишно на човек от населението. Възможно е цените на рибата да се задържат на нивата от предходната година, което ще позволи на потребителите рибата по-често да присъства на тяхната трапеза.

Предвижда се нарастване на износа на риба и рибни продукти през 2004 г. с около 12.6%, до 6500 т, в сравнение с предходната година. Основни предпоставки за това увеличение са очакваното нарастване на улова, както и увеличаване броят на лицензираните предприятия за експорт в страните-членки, което ще засили търговския обмен с  рибни продукти.

През 2004 г. се очаква средногодишните цени на риба да се задържат около нивото от предходната година. Във връзка с проведеното през 2003 г. зарибяване на водоемите в страната с ценни стопански видове риби, се очаква по-голям улов и производство, в резултат на което и по-голямо предлагане на пазара.

Прогнозира се цените на едро и дребно на основните видове риба през 2004 г. да се движат приблизително около следните нива:

- цени на едро: скумрия – 2.50 лв./кг, цаца – 1.0 лв./кг, шаран – 3.35 лв./кг, хек – 3.30 лв./кг, толстолоб – 2.0 лв./кг, пъстърва – 6.70 лв./кг;

- цени на дребно: скумрия – 3.0 лв./кг, цаца – 1.20 лв./кг, шаран – 3.70 лв./кг, хек – 3.80 лв./кг, толстолоб – 2.20 лв./кг, пъстърва – 7.30 лв./кг.

І. Фактори, определящи предлагането на риба
|съдържание|

През 2004 г. се очаква общият улов на риба и други водни организми в страната да нарасне с около 15%, спрямо предходната година и да достигне 14 368 т,  в т. ч.: морска – 11 500 т, сладководна –  2 250 т, рапани, миди и скариди – 500 т, проходни риби – 118 т. Предпоставка за прогнозираното увеличение на улова е ефективният контрол на водоемите, който до голяма степен ограничава бракониерската дейност. Провежданото зарибяване от ИАРА със стопански ценни видове риба също допринася за увеличаване на количеството им. Предвижда се слабо увеличение на производството на риба за консумация и зарибителен материал в специализираните рибовъдни стопанства – с 3.5%, до 3000 т.

1. Улов на морска и сладководна риба

Подотрасъл "Рибарство и аквакултури" заема своето специфично и важно място в общата стопанска структура на страната.

Със Закона за рибарство и аквакултури се въведе разрешителен режим за  стопански риболов. Всички риболовни дейности в Черно море, река Дунав и вътрешните водоеми, с изключение на рибовъдството, подлежат на лицензиране. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) чрез своите регионални служби – Териториални звена, издава поименни разрешителни на всички лица, извършващи риболовна дейност, съдържащи данни за обекта на риболов, риболовните уреди, средствата и приспособленията, включително и за използваните плавателни съдове. Срокът на разрешителните е едногодишен и се подновява ежегодно. Количеството на улова, видовете уловена риба, района на улова, вида на използваната риболовна техника ежедневно се отбелязват в риболовни дневници.  Създаден е Регистър на риболовните кораби, който е част от Държавния корабен регистър. Всички дейности, свързани с опазването и управлението на рибните ресурси, контрола на риболовното оборудване, лицензирането на  риболовните дейности и определянето на райони за риболов са под контрола на ИАРА.

През  2003 г. ИАРА издаде общо 4 488 бр. разрешителни за стопански риболов. От тях - 2 140 бр. са  за  Черно море, 1 611 бр. -  за река Дунав и 737 бр. - за вътрешните водоеми.

По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министерство на земеделието и горите, през 2003 г. общият улов на риба и други водни организми за страната е намалял с 19%, спрямо предходната година  и възлиза на 12 495 т.

В Табл. 1 е посочен уловът по видове риба през последните 2-3 години. Както се вижда от данните, през 2003 г. се наблюдава намаление на улова на почти всички видове риба и морски организми, с изключение на сладководните.

През 2003 г. уловът на морски видове риба в Черно море възлиза на    9 813 т, което е с 22.6% по-малко, в сравнение с предходната година. Намалението се дължи главно на спада на улова на копърка, който заема основен дял (над 90%) от черноморския риболов. Регистрираното намаление спрямо 2002 г. е  с 21%, до 9154.5 т (Приложение 1, стр. 40).

Обект на стопански риболов е и друг вид морска риба – хамсията. Отчетеният улов на хамсия също е намалял значително - с 45%, спрямо предходната година, като от 237 т през 2002 г. спада до 131 т през 2003 г. Уловът на хамсия е по-малък от потенциалните възможности в страната, поради липса на подходяща техника за такъв риболов.

С цел по-пълно усвояване на рибните запаси е необходима модернизация и преструктуриране на риболовния флот. След закриването на българския океански флот, капацитетът и тонажа на наличния в момента риболовен флот е твърде малък.

От по-ценните видове морски риби значение има калканът, който поради много добрите си вкусови качества и висока реализационна цена е подложен на свръхулов. С цел защита на този вид риба, ежегодно Министерство на земеделието и горите определя квота за улов, въз основа на проучвания на наличните ресурси. През 2003 г. отчетеният улов възлиза на 40.8 т, а определената годишна квота е 50 т. За 2004 г. квотата за улов на калкан е в размер на 40 т.

Необходимо е да се изгради схема за ежегоден мониторинг чрез трални снимки, с цел по-точно да бъдат определяни и прогнозирани запасите на основните промишлени видове риба, във връзка с предстоящото квотиране на уловите за различните черноморски страни. През последните две години ИАРА работи усилено за засилване ефективността на контрола на любителския и стопанския риболов, и охраната на водоемите, с цел ограничаване на бракониерската дейност. Във връзка с това, през 2004 г. се очаква ИАРА да разполага с транспортна техника за извършване на контролни мероприятия, закупена със средства по линия на програма ФАР.

Уловът и търговията с есетрови риби, като защитен вид, се намират под регулациите на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES). Съобразно запасите на есетрови риби, ежегодно се определя квота за улов с цел добив на хайвер. За 2004 г. определената квота е 22 т – на нивото от предходната година (по данни на МОСВ).

През 2003 г. е регистриран спад при улова на есетрови риби – с 33.3%, в сравнение с предходната година и възлиза на 16 т. На Фиг. 1 е представен уловът на есетрови риби по видове.

Фиг.1

Отчетеният през 2003 г. улов на карагьоз (дунавска скумрия) е 67 т, което е намаление с 52%, спрямо предходната година (Фиг. 2). 

През 2003 г. общият улов в река Дунав възлиза на 490 т, което е с 18.3% повече в сравнение с предходната година. Този ръст се дължи главно на увеличения улов на сладководната риба - с 27.3% спрямо 2002 г., достигайки 464 т, тъй като е регистрирано намаление на проходните (карагьоз) и есетровите видове (Приложение 2, стр. 41).

Благодарение на засиленият контрол на риболова е подобрена отчетността на рибарите.

С изпълнението на Националната зарибителна програма се цели възстановяване на рибните запаси и видовото разнообразие в р. Дунав, предвид наблюдаваната през последните години тенденция към намаляване на рибните ресурси в реката.

На Фиг. 3 е представено количеството улов на риба в различните водоеми на страната за периода 2001 – 2003 г.

   Фиг. 3

През 2003 г. е отчетен улов на 1 795.4 т риба от вътрешните водоеми, което представлява 23% увеличение, спрямо предходната година (Приложение 3, стр. 42). Любителският риболов се извършва основно във вътрешните водоеми на страната и се отчита като такъв.

2. Улов на рапани, миди и скариди

По данни на ИАРА, отчетеният през 2003 г. улов на рапани, миди и скариди е 340 т, което е намаление с 55%, спрямо предходната година. Уловът на рапани бележи спад с 53.4%, в сравнение с 2002 г. и е в размер на 324.6 т (Приложение 1, стр. 40).

Към този вид морски охлюви има засилен интерес, поради относително високите им цени като деликатеси и затова те са обект на традиционен износ.  Необходимо е да се създаде баланс между експлоатацията на ресурса от рапани и биологичното равновесие, а също и опазването на дънните екосистеми. В страната е забранен уловът на рапани чрез дънно тралиране.

През 2003 г. уловът на черна морска мида е 15 т, което е със 73% по-малко, спрямо предходната година. Значително е намалял и уловът на скариди  - с 80%, в сравнение с 2002 г. и възлиза на 0.1 т.

3. Производство на сладководна риба в специализирани рибовъдни стопанства

По данни на ИАРА, през 2003 г. функциониращите в страната рибовъдни стопанства нарастват спрямо предходната година, достигайки около 185 броя. С въвеждането на регистрация на лицата, развъждащи и отглеждащи риба и др. водни организми, по реда и условията на Закона за рибарство и аквакултурите, се въвежда по-точна отчетност на производството в рибовъдните обекти.

Табл.2

Необходимостта от поддържане на рибните популации и увеличаване числеността на стопански ценните и търсени на пазара видове риба, определя производството на зарибителен материал.

По данни на ИАРА, през 2003 г. общото производство на зарибителен материал в рибовъдните стопанства е с 29% по-малко, в сравнение с предходната година и възлиза на 15 794 559 бр. Това се дължи главно на намаленото производство на зарибителен материал от пъстървови риби - с 52.5%, спрямо предходната година. По-значителен спад бележи производството на зарибителен материал от сивен - с 63.8% и дъгова пъстърва  - с 58.5%, в сравнение с 2002 г. (Табл. 2).

Въпреки намалението на произведения зарибителен материал като цяло през 2003 г., при отделни видове риба се наблюдава увеличение на зарибителния материал.

Обект на топловодното рибовъдство са основно шарановите риби – шаран и неговите разновидности – люспест, гол и огледален шаран, както и рибите от растителноядния комплекс – бял и пъстър толстолоб, но все повече се обръща внимание на преструктурирането на производството в полза на по-търсени на пазара видове риби като есетрови, сом и бели риби.

През 2003 г. производството на зарибителен материал на някои видове риба, като например пъстър толстолоб (2 412 500 бр.) и шаран (4 238 166 бр.) значително е нараснало, съответно със 75% и 18.4%, спрямо предходната година.

Производството на зарибителен материал от руска есетра се е увеличило около три пъти, в сравнение с 2002 г. и достига до 205 606 бр. Отчетено е и производство на зарибителен материал от моруна – 21 383 бр., тъй като през предходните години няма такова. Есетровите риби са ценни и търсени видове на пазара не само заради добивания от тях хайвер, но и заради деликатесните качества на месото им. Специализираните есетрови стопанства подсигуряват и материал за зарибяването на река Дунав.

Многократно увеличение бележи производството на зарибителен материал от канален сом, като от 13 000 бр. през 2002 г., той достига до 200 000 бр. през 2003 г.

Отчетеното през 2003 г. общо количество произведена риба от регистрираните рибовъдни стопанства възлиза на 2 898 т - с 4.3% повече, в сравнение с предходната година (Табл. 2, стр. 9). Увеличеното производство през годината е в резултат на по-голямото производство на зарибителен материал през предходната 2002 г.

Поначало, в страната най-голямо е производството на шаран и дъгова пъстърва. През 2003 г. производството на шаран е приблизително на нивото на предходната година и е в размер на 1 091 т (37% от общото производство на риба в рибовъдните стопанства).

Отчетеното производство на пъстървови риби е в размер на 1 028 т, в т..ч.: дъгова пъстърва – 880 т, балканска пъстърва - 4.4 т и сивен – 144 т. Общото им производство през 2003 г. бележи минимален ръст - с 0.4%, спрямо предходната година. От посочените видове, най-значително е производството на дъгова пъстърва (880 т), то обаче е намаляло с 8%, в сравнение с 2002 г.  Единствено производството на сивен се е увеличило с 80% достигайки до 144 т, спрямо предходната година.

Пъстървопроизводството изисква производство или доставка чрез внос на висококачествени и добре балансирани концентрирани гранулирани фуражи (такова производство с необходимите гаранции за качество у нас засега няма). Това е съществен проблем, поради високата стойност на вносните фуражи, което води до оскъпяване на получената продукция.

През 2003 г. се наблюдава увеличение на производството на канален сом - приблизително 8 пъти, достигайки 174 т. Макар и малко като количество, то отбелязва най-значителен ръст. Това увеличение е във връзка с нарастващото търсене на европейския пазар на бели меса от риба, към които спада и каналния сом.

По-голямо намаление спрямо 2002 г. е регистрирано при производството на пъстър толстолоб - със 17%, до 281 т.

4. Внос на риба и рибни продукти

Очаква се през 2004 г. вносът на риба и рибни продукти да се задържи на нивото на предходната година и да бъде около 23000 т. За задоволяване търсенето и обогатяване асортимента на пазара се внася главно замразена риба и то видове, които не могат да се уловят в българските териториални води.

През първите четири месеца на 2004 г. е регистриран внос на 7 812 т риба и рибни продукти.

По данни на Агенция "Митници", вносът на риба и рибни продукти през 2003 г. нараства с 31.3%, спрямо предходната година достигайки 23185 т (Фиг. 4), на обща стойност 16723434 щ. дол. Осъщественият по-голям внос е за задоволяване потребностите на вътрешния пазар, в резултат на намалението на улова на проходни, морски риби и др. морски организми през годината - с около 25%. Освен това, за разнообразяване асортимента на пазара с видове, каквито не могат да се уловят в териториалните води на страната, се налага внос на такива за задоволяване предпочитанията на потребителите, както и за осигуряване на суровина за консервната индустрия.

Фиг. 4

Обикновено около 90% от общия внос заема замразената риба, а през 2003 г. той е в размер на 20429 т (Приложение 4, стр.43-44). Сравнявайки го с предходната година, вносът нараства с 29.4%. Внасят се видове риба, каквито не се произвеждат в България – сьомга, херинга, сардина, акула, мерлуза и др. Стойността по вноса на замразената риба е 11320621 щ. дол. и средна цена – 554 щ.дол./т (франко българска граница, без начислени мито, ДДС, транспортни и др. разходи). Основен дял от внесената риба заема скумрията (над 80%), като количеството й възлиза на 16740 т. Средната вносна цена, на която се реализира замразената скумрия е 520.9 щ. дол./т. В България няма улов на скумрия, поради което за задоволяване на пазара както за директна консумация, така и за консервната промишленост се осъществява внос.

Основни контрагенти, от които България внася по-големи количества замразена риба са САЩ (35% от общия внос), Канада (20%), Ирландия (15.7%), Великобритания (5.8%), Норвегия (4.5%) (Фиг. 5). 

Фиг. 5

Спрямо 2002 г. се наблюдава съществено нарастване на количеството замразена риба, внесена от САЩ и Канада - съответно три и четири пъти, докато значим спад отбелязва вносът от Норвегия – с 89%. Причина за този спад е преди всичко увеличението на средната импортна цена при внос от Норвегия през 2003 г. - с около 27%, от 596 на 756 щ. дол./т.

Значително увеличение – с 61.8%, в сравнение с 2002 г. бележи вносът на филета и други меса от риби, достигайки 1128 т. Отново преобладава вносът на замразени филета на видове риба, които не са типични за страната. Въпреки по-високите им цени, търсенето на филета от риба нараства, с оглед по-лесното им и бързо приготвяне. Като деликатес, те се предлагат и в ресторантската мрежа. По-големи количества филета от сьомга, акула, риба тон, мерлуза, треска и др. се внасят от Испания, Германия, Аржентина, Холандия. Средната цена по вноса зависи от дестинацията и се движи между 1150 и 3900 щ. дол./т, като най-висока е цената на филе от сьомга, а най-ниска – от акула.

Почти двойно нараства вносът на прясна или охладена риба през 2003 г. Внесеното количество е 525 т, а основните страни от които е осъществен импортът са съседни Турция и Гърция. Средната вносна цена варира в широки граници в зависимост от вида риба: сьомга – 4987.2 щ. дол./т, сафрид – 446.9 щ. дол./т, риба тон – 433.7 щ.дол./т и др.

Вносът на готови храни, консерви от риби и хайвер също нараства – с 20.2%, спрямо 2002 г. и е в размер на 755 т. Увеличеният внос е във връзка с променящите се напоследък хранителни навици на потребителите и предпочитанията им към готови храни и полуфабрикати, лесни за приготвяне и консумация. Както и през предходните години, по-големи количества рибни консерви се внасят от Индонезия, Полша и Тайланд.

Със Заповед № РД 09 – 193 от 16.04.2004 г. на Министъра на земеделието и горите е наложена забрана за внос на сьомга, уловена в Балтийско море, в сила от 11.05.2004 г. Тази Заповед е издадена във връзка с получената официална информация от Ветеринарната администрация при Министерство на храните, земеделието и рибното стопанство на Кралство Дания, за установени повишени нива на диоксин в балтийската сьомга. Забраната за внос важи за страните от ЕС, а също така и за тези, присъединяващи се към Съюза от 1 май 2004 г.

По данни на НВМС, към момента такъв внос не е осъществен.

ІІ. Фактори, определящи потреблението на риба и рибни продукти
|съдържание|

1. Консумация и преработка на риба и рибни продукти

България е една от страните, консумиращи най-малко риба годишно на човек от населението, в сравнение с други морски държави. Една от причините за слабата консумация е липсата на добре организирана пазарна инфраструктура, поради което и слабо предлагане на риба. Поддържането на по-високи цени на рибата и рибните продукти на вътрешния пазар също ограничава консумацията й. Голяма част от асортимента риби и рибни  деликатеси, предлагани на пазара са вносни, поради което цените им са доста по-високи. В същото време, някои видове месо, като пилешкото например са с по-ниски цени и по тази причина, то е по-предпочитано, независимо от това че рибата е много полезна и вкусна храна. От друга страна, липсата на традиции за консумация на риба също допринася за намаленото й потребление. В България повече риба се консумира по време на някои религиозни празници (Никулден), когато търсенето е по-голямо и създава предпоставки за допълнително спекулативно нарастване на цените й на пазара. 

По данни на НСИ, през 2003 г. средногодишната консумация на риба и рибни продукти нараства с 8.5%, до 3.8 кг на човек от населението, в сравнение с предходната година. Това количество е на база извършеното наблюдение на домакинствата и не включва потреблението в ресторанти, столове и др. заведения за обществено хранене, поради което данните не са достатъчно представителни.

Според различни пазарни проучвания, включващи и консумацията в ресторантския сектор, потреблението на човек от населението е около 4.2 кг. Консумацията в градовете е по-голяма, в сравнение с тази в малките населени места. Една от причините за това различие е, че в градовете потребителските доходи са по-високи. В същото време, липсата на добре развита дистрибуторска система ограничава консумацията в провинцията. Градовете с най-висока консумация на риба са София, Бургас, Варна, Пловдив, Разград и В. Търново.

Секторът за аквакултурите е тясно свързан с преработвателните предприятия. Рибопреработката има съществено значение за състоянието на подотрасъла, тъй като от нея зависи представянето на продукцията на пазара и на потребителите.

Количеството риба, насочвано за преработка се отчита от НСИ. Макар, че част от данните са конфиденциални, благоприятен е фактът, че през последните 2-3 години се наблюдава постепенно нарастване на промишлената преработка на риба.

Преработената през 2003 г. риба в страната е в размер на 5112 т, като от нея най-голям е делът на консервираната (около 60%). Спрямо предходната година, когато промишлената преработка е била 5888 т е регистрирано намаление с около 13%, в резултат на по-слабия улов.

От 2004 г. ДВСК започва поетапни проверки и затваряне на цехове за производство и преработка на риба и рибни продукти, които не отговарят на европейските ветеринарно-санитарни изисквания, тъй като няма даден преходен период за бранша.

2. Износ на риба и рибни продукти

Предвижда се нарастване на износа на риба и рибни продукти през 2004 г. с около 12.6%, до 6500 т, в сравнение с предходната година. Основни предпоставки за това увеличение са отмяната на забраната за износ в ЕС и увеличаване броят на лицензираните предприятия за експорт в страните-членки, което ще засили търговския обмен с  рибни продукти. Очакваният по-голям улов също ще допринесе за нарастване на износа през годината.

За периода януари – април 2004 г. са изнесени 869 т риба и рибни продукти.

През 2003 г. е регистрирано увеличение на износа на риба и рибни продукти с 13%, спрямо предходната година, достигайки 5773 т (Фиг. 6). Общата стойност на износа е 9660070 щ. дол.

Фиг. 6

Ръстът в износа се дължи главно на отменената забрана за експорт на риба, рибни продукти и аквакултури от България за ЕС. Забраната беше въведена през 1999 г., поради несъответствие на условията за производство и лабораторното оборудване в страната на изискванията на европейския пазар.

След преструктурирането на сектора, към момента България вече има 4 предприятия, одобрени за износ в ЕС на риба и рибни продукти: две – за износ на черен хайвер и две – за преработени морски риби. Очаква се за периода 2004 – 2005 г., броят на предприятията получили лиценз за износ да нараснат до 10.

Общият износ през 2003 г. включва: 5516 т – риба и рибни продукти и 257 т – готови храни и консерви от риба, в т.ч. хайвер, ракообразни и мекотели.

Нарастването на износа през 2003 г. е главно за сметка на по-голямото увеличение на експорта на мекотели, по тарифна позиция 0307 на Митническата тарифа (Приложение 5, стр. 45-46). Отчетен е ръст от 21%, спрямо 2002 г., при което изнесеното количество мекотели достига до 2641 т. Поначало, най-голям дял в общия обем на износа заема именно експортът на мекотели – миди, стриди, октоподи, калмари, охлюви и др. безгръбначни – над 40%. През 2003 г. този дял е 48%. Мекотелите представляват луксозна храна и като деликатес се предлагат на висока цена. Реализираната обща стойност от износа им е в размер на 4474404 щ. дол., със средна цена – 1694 щ. дол./т (франко българска граница).

 Постоянни партньори на страната през последните години, а също и през 2003 г. са Япония (23% от износа), Югославия (20%), Гърция (18%) и Турция (17%), за които се насочват по-големи количества мекотели (Фиг. 7).

Фиг. 7

Други страни, с които България търгува мекотели са Македония, Корея, Франция. Прави впечатление, че мекотели се изнасят за някои морски страни, но това е така, заради изгодната износна цена. Най-висока е цената при износ за Франция – 3986 щ.дол./т, следвана от Корея – 3598 щ. дол./т и Япония – 3118 щ.дол./т. Експортът за съседни Гърция, Турция, Югославия и Македония е на по-ниски цени – между 800 и 900 щ. дол./т.

Данните на Агенция "Митници" сочат увеличение на износа на замразена риба – с 6.8%, като от 1329 т през 2002 г., той достига 1419 т през 2003 г. Стойността на износа е 933181 щ. дол, при средна цена от 658 щ. дол./т. Благоприятен за страната като валутни постъпления е фактът, че износът на замразена риба се увеличава не само като количество, но нараства и средната експортна цена за тон – с около 12% (589 щ.дол./т през 2002 г.). Най-големи контрагенти на страната са Румъния и Югославия, за които е насочен около 80% от износа – предимно шпрот, трицона или цаца.

Вследствие на отменената забрана, макар и малки количества най-вече пъстърви се изнасят и за европейския пазар, при това на доста висока цена, в сравнение с другите страни. За Германия са изнесени 103 т, със средна цена 2347 щ.дол./т, за Испания – 35 т (ср. цена 2498 щ.дол./т).

Наблюдава се нарастване, спрямо 2002 г. на износа на сушени, осолени, пушени или в саламура риби - с 2.1%, до 1304 т. Съществен ръст отбелязва и средната им износна цена – над два пъти, достигайки 1949 щ. дол./т, при което са реализирани валутни постъпления от 2542212 щ. дол. През последните години Румъния е почти единственият контрагент на сушена и пушена риба, като заема дял над 98% в износа. През 2003 г. делът на Румъния намалява (1 049 т или 80%), затова пък - 254 т риба са изнесени за Германия, със средна цена 3659 щ. дол./т – приблизително 3 пъти по-висока от износната цена за Румъния. 

По тарифна позиция 0305 20, която включва черен дроб и хайвер, през 2003 г. за САЩ е изнесен 1 тон хайвер. Като количество се наблюдава намаление на износа наполовина, спрямо предходната година, но средната експортна цена е нараснала от 279 на 329 щ. дол./кг.

По тарифна позиция 1604 30100 – хайвер, количеството, насочено за САЩ е също в размер на 1 тон, със средна експортна цена 549 щ. дол./кг. Трябва да се отбележи, че в сравнение с 2002 г., износът на хайвер е нараснал 3 пъти, а средната цена – 1.6 пъти. Българският хайвер е с отлично качество, поради което се реализира на доста високи цени. На пазара в САЩ, за където се насочва голяма част от него, цената му достига равнища между 1500 – 3000 щ. дол. за килограм, в зависимост от качеството му.

През последните години износът на хайвер от България се осъществява съобразно определената за целта квота. Размерът на квотата ежегодно се утвърждава от Секретариата на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES), с оглед предотвратяване на свръхулова на есетровите риби. За 2003 г. беше определена експортна квота в размер на 1720 т, разпределена за износ между двете компании получили лиценз. Посоченото количество по квотата са разпределя по равно – по 860 кг хайвер от моруна и по 10 кг хайвер от руска есетра. Както и през предходната година, квотата е почти изцяло изпълнена (над 90%).

За 2004 г. е определена квота за износ на хайвер в същия размер – 1720 кг.

Към средата на м. декември 2003 г., още две български фирми получиха лиценз за износ на риба и рибни продукти за ЕС. Така броят на лицензираните предприятия, привели производството си според ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания на Съюза се увеличава и дава възможност страната ни по-трайно да присъства на европейските рибни пазари.

ІІІ. Цени на риба
|съдържание|

През 2004 г. се очаква цените на риба в България да се задържат около нивото от предходната година.  Във връзка с проведеното в страната през 2003 г. зарибяване на водоемите с ценни стопански видове риби, се очаква по-голям улов и производство, в резултат на което и по-голямо предлагане на пазара.

Предвижда се цените на едро и дребно на основните видове риба да се движат приблизително около следните нива:

- цени на едро: скумрия – 2.50 лв./кг, цаца – 1.0 лв./кг, шаран – 3.35 лв./кг, хек – 3.30 лв./кг, толстолоб – 2.0 лв./кг, пъстърва – 6.70 лв./кг;

- цени на дребно: скумрия – 3.0 лв./кг, цаца – 1.20 лв./кг, шаран – 3.70 лв./кг, хек – 3.80 лв./кг, толстолоб – 2.20 лв./кг, пъстърва – 7.30 лв./кг.

По данни на САПИ ООД, през 2003 г. цените на повечето от основните видове риба, предлагани на пазара бележат слабо намаление, в сравнение с предходната година. Въпреки че уловът и производството на някои видове риба в страната са по-ниски спрямо 2002 г., реализираният по-голям внос осигури достатъчно количество риба за обезпечаване търсенето на вътрешния пазар.

Потреблението на риба в страната се задържа на ниско ниво през последните десетина години. За периода 1999 – 2001 г. консумацията на риба и рибни продукти остава непроменена и е 3.3 кг средногодишно на лице от домакинствата (по данни на НСИ).  Едва от 2002 г. се наблюдава нарастване на потреблението (3.5 кг), достигайки до 3.8 кг през 2003 г. Поначало обаче търсенето на риба е ограничено.

Друг фактор, влияещ на потреблението са по-високите цени на някои видове риба, както и на някои морски организми, считани за деликатесна храна. Ликвидирането на българския океански риболовен флот лиши страната от собствени улови на океанска риба и доведе до внос на такава. Цените на вносната риба обаче са по-високи и до голяма степен допринесоха за повишаване на вътрешните цени, така че те се доближиха до средноевропейските цени за  съответните видове риба.

Приетият през 2001 г. ЗРА (Закон за рибарство и аквакултури) оказа положително влияние на развитието на рибната индустрия в страната. Изискването за регистрация на производителите и издаването на разрешителни за риболовна дейност до голяма степен допринесе за намаляване на незаконния улов и производство.

Въпреки взетите мерки от страна на ИАРА, която засили значително контрола по водоемите и по този начин ограничи бракониерската дейност, незаконният улов все още създава проблеми и на пазара продължават да се предлагат големи количества риба на по-ниски цени.

1. Цени на едро на риба

Напоследък пазарът предлага голям асортимент от различни видове риба, често вносни, които не могат да се уловят във водоемите на страната и потребителите разнообразяват трапезата си, насочвайки се към тях. С оглед консумация на по-здравословна храна, потребителите търсят риби с по-малко съдържание на мазнини, каквито са белите риби, въпреки по-високите им цени. Консуматорите проявяват интерес към по-екзотични видове риба като например калкан, акула, бяла риба и др., поради което търсенето на най-широко разпространените в страната риби намалява.

През 2003 г. е отчетено намаление на цените на едро на основните видове риба предлагани на пазара (Табл. 3 ).  Спадът варира в широки граници – между 8% и 19%. Най-голям спад е регистриран при средногодишната цена на едро на хек – с 19.3% по-ниска в сравнение с 2002 г., поради намаленото търсене. С най-малък спад спрямо предходната година е средната цена на скумрията – с 8.4%. Скумрията е една от най-разпространените и търсени риби на вътрешния пазар, поради което цената й се задържа на нива,  достъпни за потребителите.

Табл. 3

Изключение правят цените на едро на шаран и пъстърва, които отбелязват ръст спрямо 2002 г., съответно с 2.4% и 1.5%.  Консумацията на шаран обикновено е сезонна и по-голямо търсене се наблюдава около Никулден, когато цената й се покачва. Пъстървата поначало е с по-висока цена поддържана целогодишно, в сравнение с другите видове риба, тъй като тя се отглежда и в развъдни условия, което предполага повече разходи при изхранването й с вносни концентрирани гранулирани фуражи.

Средните месечни цени на едро по видове риба през 2003 г. и първото тримесечие на 2004 г. са показани в Приложение 6 , стр. 47.

2. Цени на дребно на риба

По данни на САПИ ООД, през 2003 г. е регистриран спад на средногодишните цени на дребно на основните видове риба, спрямо предходната година (Табл. 4). Намалението им обаче, е значително по-слабо, в сравнение с това на цените на едро, като се движи в границите между 1% и 13%. По-голямо намаление отбелязва цената на дребно на цацата – с 13.3%, тъй като въпреки по-ниската цена, консумацията й е сезонна. С около 10.6% е спадът на цената на толстолоба, поради по-големият улов и предлагане през годината, а намалението при останалите видове риба е по-малко.

Табл. 4

Средните цени на дребно по видове риба, по месеци през 2003 г. и първото тримесечие на 2004 г. в страната са показани в Приложение 6, стр. 47.

ІV. Политика при улов, производство и търговия с риба и рибни продукти
|съдържание|

1. Нормативна уредба

Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е административна структура в рамките на Министерството на земеделието и горите, която отговаря за управлението и контрола на риболова, рибарството и аквакултурите, и приемането и прилагането в Република България на Общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз.

Общата цел на политиката е устойчивото развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми; развитие на стопанския и любителския риболов, рибовъдството и аквакултурите; прилагане на правилата за отговорен риболов; повишаване потреблението на риба и рибни продукти в страната, в съответствие с общата политика в областта на рибарството на ЕС, както подготовка на страната ни в институционално, административно, техническо и законодателно отношение с цел присъединяването й към Европейския съюз.

Уловът и производството на риба в България се регламентират основно със Закона за рибарството и аквакултурите (ДВ, бр. 41/24.04.2001 г.), който урежда организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси, както и търговията с риба и други водни организми.

   През 2003 г. е разработен Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултури, който към момента е гласуван на първо четене в Народното събрание.

Продължава работата по завършване на цялостната подзаконова уредба, отнасяща се до правната регулация на отрасъла и хармонизацията на българското законодателство с това на ЕС. Това се изразява в разработване и приемане на редица нормативни актове. Някои от тях са:

Наредба № 4 (ДВ, бр.88/27.10.2000 г.) за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми;

Наредба № 22 (ДВ,бр.86/20.10.2000 г.) относно здравните изисквания към аквакултури и продукти от тях при пласирането им на пазара;

Наредба № 10 (ДВ, бр.42/23.05.2000 г., изм., бр.97/2001 г. и бр.99/2001 г.) за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производството и продажбата на рибни продукти;

Наредба № 11 (ДВ, бр.42/23.05.2000 г., изм., бр.97/2001 г.) за минималните хигиенни изисквания към рибните продукти, обработвани и съхранявани на борда на риболовните кораби;

Наредба № 37 (ДВ, бр.98/16.11.2001 г.) за водене на регистрите за разрешителните за стопански риболов, билетите за любителски риболов и на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми;

Наредба (ДВ, бр.105/4.12.2001 г.) за условията и реда за издаване на разрешителни за риболов и регистрация на лицата, развъждащи и отглеждащи риба и други водни организми;

Наредба № 43 (ДВ, бр.106/7.12.2001 г.) за реда за водене на риболовен дневник и реда за съставяне и предаване на декларация за произход при извършване на стопански риболов;

Наредба № 45 (ДВ, бр.106/7.12.2001 г.) за условията и реда за издаване на билети за любителски риболов;

Наредба № 46 (ДВ, бр.107/11.12.2001 г.) условията и реда за издаване на свидетелство за правоспособност за извършване на стопански риболов;

Наредба № 9 (ДВ, бр.30/28.03.2001 г.) за профилактика и борба с някои заразни болести по рибите;

Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси (ДВ, бр.106 /17.06.2001 г.);

Наредба № 7(ДВ, бр.40/19.04.2002 г. изм. и доп. бр.59/1.07.2003 г.) за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни;

Наредба № 24 (ДВ, бр.55/4.06.2002 г.) условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях;

Наредба № 39 (ДВ, бр.97/15.10.2002 г.) за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на живи двучерупчести мекотели;

Наредба № 45  (ДВ, бр.109/20.11.2002 г.) за борба с някои болести по двучерупчестите мекотели;

Наредба (ДВ, бр.36/9.04.2002 г.) за откриване на нови експериментални деляни или други специализирани обекти за стопански риболов в акваторията на Черно море;

Наредба № 1  (ДВ, бр.7/24.01.2003 г.) за вписване в регистъра на корабите;

Наредба № 8 (ДВ, бр.9/31.01.2003 г.) за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на охлюви, жабешки бутчета и желатин, предназначен за човешка консумация;

Наредба № 4 (ДВ, бр.30/22.03.2002 г.,изм.и доп. бр.24/14.03.2003 г.) за граничен ветеринарномедицински контрол;

Наредба  № 1 (ДВ, бр.6/21.01.2003 г.) за здравните изисквания към животните при внос на говеда, овце, кози и свине и ветеринарно-санитарните изисквания при внос на продукти от животински произход за човешка консумация;

Наредба № 11 (ДВ, бр.21/7.03.2003 г.) за изискванията при издаване на ветеринарномедицински документи за живи животни, суровини и продукти от животински произход;

Наредба № 6 (ДВ, бр.32/29.03.2002 г.) за мерките за контрол на остатъци от ветеринарномедицински препарати и замърсители от околната среда в живи животни и продукти от животински произход;

Наредба № 29 (ДВ, бр.94/4.10.2002 г.) за установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества от фармакологични субстанции от състава на ветеринарномедицински препарати в суровини и продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация.

Предвиждат се промени в подзаконовите актове и изготвянето на нови наредби, регламентиращи създаването, признаването и дейността на организации на рибопроизводители; за общата пазарна организация и маркетингови стандарти, целящи създаването на адекватна нормативна база за прилагане на Европейското законодателство.

В съответствие със задачите по преговорната позиция на страната Глава 8 - "Рибарство", са разработени проектите на Национална програма по рибарство и аквакултури (НПРА) и План за управление на капацитета на риболовния флот. Проектите са в процес на съгласуване със заинтересованите ведомства, научни организации и асоциации на рибопроизводителите – двете основни браншови организации. Предвижда се Проектът на НПРА да бъде одобрен, след приемане на ЗИД на ЗРА.

Поради тенденцията за намаляване на рибните запаси, промяната на възрастовата структура на популациите и съотношението между отделните видове риба, от 2002 година ИАРА има концепция за възстановяване и поддържане на рибните запаси във връзка с устойчивото им развитие. Ежегодно се изготвя Национална програма за зарибяване на р. Дунав и вътрешните водоеми. Основно внимание се обръща на застрашени и изчезващи местни видове, и на тези с намалени запаси, опазването на биоразнообразието и повишаване числеността на стопански ценните видове. През 2002 г. в дивата природа са пуснати около 1,2 млн. бр. рибки, през 2003 г. – около 1,7 млн. бр. Програмата предвижда през 2004 г. средствата за зарибяване да бъдат в размер на 83000 лв. Реализирайки програмата е наложително да се проследи ефекта от зарибяването през следващата година чрез събиране на информация от риболовците, научни институции и изследвания от ИАРА.

Със заповед на МЗГ и МОСВ ежегодно се определя режима за риболов в рибностопанските обекти и сроковете за забрана на улов през размножителните периоди на видовете, с оглед опазване на биологичното разнообразие и за създаване на оптимални условия за естественото възпроизводство на риба и други водни организми във водите на Черно море, река Дунав и вътрешните водоеми.

През 2003 г., при контролни мероприятия инспекторите на ИАРА, в изпълнение на ЗРА и съответните подзаконови нормативни актове, са съставили 1 461 акта за установяване на административни нарушения, като в полза на държавата са отнети голям брой лодки и риболовни съоръжения.

България е член на Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) и представители на МЗГ ежегодно участват в сесиите на Регионалната конференция на ФАО за Европа, както и на конференцията в Рим.

ИАРА събира, обработва, обобщава и предоставя данни и статистическа информация за уловите на риба в Черно море, р. Дунав и вътрешните водоеми на страната ни. Съгласно статистическите въпросници на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), ежегодно се подават данни за заетостта на населението в рибарският сектор, за количеството произведена риба и други аквакултури.

В позицията на Р. България за преговори с ЕС по Глава "Рибарство", в частта отнасяща се до международните риболовни споразумения и конвенции е отбелязан и проекта на конвенция за риболова и опазването на живите ресурси на Черно море. Главната цел на срещите, в които участие взема ИАРА като член на Съвещателната група по рибарство и опазване на живите ресурси на Черно море /AG FOMLR/ е допълнение и оформяне, а също и правно привързване на документа на бъдещата конвенция. На съвместни заседания на МОСВ, МЗГ /ИАРА/, МВнР и Постоянния Секретариат на Черноморската Комисия се подготви доклад за одобряване на позицията на българската делегация, за водене на преговори за създаване на конвенция за риболова и опазване на живите ресурси на Черно море, който бе внесен за одобрение в МС.

Присъствие на подписването на Протокола на 10-та сесия на българо-турският комитет по земеделие през май 2003 г. в София, на който се извърши преглед на състоянието на двустранното сътрудничество между Република България и Република Турция в областта на земеделието /рибарството/ през изминалия период.

 Представители на ИАРА участваха в работата на смесената междуправителствена българо-румънска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество през март 2003 г.          

 Представители на агенцията взеха участие и във Втората редовна сесия на подкомисията по  аквакултури към комитета по рибарство на ФАО /COFI/  - през м. август в Норвегия.

През ноември 2003 г. ИАРА взе участие в състоялата се II-ра  регионална среща на тема "Опазване и устойчиво управление на есетровите популации в Северозападната част на Черно море и долната част на р. Дунав" в гр. Тулча, Румъния.

След възстановяване на правото на глас в Организацията за риболов в Северозападния Атлантик /NAFO/ ни бяха изпратени за гласуване две решения.

Отбелязано бе участие в работна среща и семинар на тема "Статистика на рибното стопанство" от 05 до 07 май 2003 г. в ЕВРОСТАТ, Люксембург.

По отношение на Спогодбата за риболов във водите на р. Дунав, настъпиха някои промени – Унгария официално е заявила за неучастието си в тази Спогодба, след като през изтеклата 2003 г. тя трябваше да бъде домакин на регулярното заседание по Спогодбата.

           Предстоящи дейности за периода до края на 2004 г.

• Обмен, анализ и обработка на статистическа информация за сектор Е-3 "Рибарство" на ЕВРОСТАТ.
• Дейности, свързани с проекта на конвенцията за риболов и опазване на живите ресурси на Черно море. Предвидено е провеждането на  редовни срещи на Съвещателната група по риболов и опазване на живите организми на Черно море /AG FOMLR/ в рамките на Конвенцията за предпазване на Черно море от замърсяване, с цел изготвяне на проекта на бъдещата конвенция и запазване на потенциалните й бъдещи права за извършване на риболов в зоната на действието й.
• Дейности по въвеждане на изискванията за предлагане на пазара на риба и рибни продукти, съгласно поетите ангажименти в преговорната позиция по глава 8 "Рибарство".
• Дейности отнасящи се до Генералният съвет за риболова в Средиземно море /GFCM/.

2. Външнотърговски режим

2.1. Внос на риба и рибни продукти

В Митническата тарифа (МТ) на Р. България в сила от 1.01.2004 г., в Глава 3 са посочени ставките на митата за риба – жива, прясна, замразена, филета, сушена, осолена, пушена, в саламура, ракообразни и мекотели, както следва:

конвенционално мито – 35%;

автономно мито – 10%.

Изключение правят следните тарифни позиции, за които конвенционалното и автономно мито са 5%:

0303 11000 – червена сьомга,

0303 19000  - други,

0303 22 000  - атлантическа сьомга,

0303 50000 – херинги,

0303 74300 – от вида на обикновената скумрия,

0303 74900 – от вида на австралийската скумрия.

Тарифни позиции, за които конвенционалното и автономно мито са различни от горепосочените са следните:

0305 61000 – херинги – 10% конвенционалното и 10% автономно мито,

0306 11100 – опашки от лангусти – 15% конвенционално, 10% автономно,

0306 11900 – други - 15% конвенционално, 10% автономно,

0306 12 – омари - 10% конвенционалното и 10% автономно мито,

0306 13 – скариди - 10% конвенционалното и 10% автономно мито,

за позиции: 0306 14; 0306 19; 0306 21; 0306 22; 0306 23; 0306 24; 0306 29 – раци, лангустини, омари, скариди и др., включително брашна, агломерати, гранули от ракообразни - 15% конвенционално, 10% автономно,

0307 10 стриди - 10% конвенционалното и 10% автономно мито,

0307 39100 – миди от рода Mytilus spp. и 0307 39900 – миди от рода Perna spp. - 10% конвенционалното и 10% автономно мито.

За тарифни позиции:

1604 – готови храни и консерви от риби, хайвер и

1605 – ракообразни, мекотели и др. безгръбначни – конвенционално мито 35%, автономно мито 25%.

Автономното мито е действащото, докато конвенционалните представляват обвързаните мита, във връзка с поетите ангажименти на България като страна член на СТО. Конвенционалните мита са максималният размер на ставките, до които могат да бъдат увеличавани националните "автономни" мита.

Съгласно сключените споразумения за търговски обмен на земеделски стоки между България и други страни, през 2004 г. действат следните преференциални мита:

В Приложение № 1.4 на МТ, при внос от ЕС са посочени тарифните позиции в Глава 3 и позиции 1604  и 1605 на риба и рибни продукти, за които се прилага нулева ставка на митото, а в Приложение № 1.5 – тарифните позиции за които се прилага намалено мито, като за периода 1.01. – 29.02. ставката на митото е 7%, а за периода 1.03. – 31.12. – мито 4%.

Вносът на риба, ракообразни, мекотели и др. по Глава 3 на МТ, както и по тарифни позиции 1604 и 1605 от страните от ЕАСТ се осъществява на нулево мито (Приложение № 2 на МТ).

 По тарифна позиция 0301 93 вносът на живи шарани от ЦЕФТА е с 5% мито (Приложение № 3.2 на МТ). За останалите позиции по Глава 3 и позиции 1604 и 1605 на МТ, вносът е с нулево мито (Приложение № 3.1 на МТ).

При внос от Турция на тон, скокливи риби и риби с набразден корем (1604 14), и консерви от тези риби (1604 20 70) - митото е 24.5% за квота от 100 т за всяка от позициите (Приложение № 4 на МТ).

От Естония с нулево мито се внася неограничено количество замразени сардини, треска, трескови риби, скумрия, акули, лавраци, мерлузи, сладководни риби (с изкл. на шарани), а също и филета от тези риби. Консервирана риба по позиции 1604 и 1605 се внася на нулево мито за квота от 66.7 т за всяка позиция (Приложение № 7 на МТ).

Вносът от Литва за горепосочените продукти е със същите преференции, с изключение на позиция 1605, за която импорта е с автономната ставка на митото (Приложение № 8 на МТ).

При внос от Латвия на неограничено количество замразена херинга и треска, филета от сьомга и треска – нулево мито, както и за позиция 1604 – нулево мито за квота от 66.7 т (Приложение № 9 на МТ).

Вносът на 100 т, по тарифна позиция 0307 от Албания е с нулево мито (Приложение № 10 на МТ).

2.2. Износ на риба и рибни продукти

Износът на риба и рибни продукти за страните от ЦЕФТА е с нулево мито.

При износ за Македония на живи шарани и сладководни риби, квотата е 150 т с нулево мито, а за замразени шарани – квота от 100 т с нулево мито.

За Турция изнасяме брашна, прахове и агломерати от водни безгръбначни, различни от ракообразните с 50% намаление на митото за квота от 55 т. 

3. Програма САПАРД

През 2004 г. по линия на САПАРД се предвижда финансово подпомагане в сектор рибарство и аквакултури по отделните мерки на програмата, както следва:

1. Финансиране на проекти по Мярка 02. Подобряване на преработването и маркетинга на селскостопански и рибни продукти. Инвестиционната помощ ще се използва за:

- внедряване на оборудване и технологии за правилно съхраняване на прясно уловената рибна продукция от водоемите до местата за преработка и до пазарите, вкл. охлаждане, производство на лед за съхраняване рибата и замразяване;

- изграждане на нови и реконструкция на действащи преработвателни предприятия, внедряване на технологии за първична и дълбочинна преработка на рибата и другите аквакултури за въвеждане на пазарно ориентирани продукти, разширяване на асортимента, подобряване на хигиената и повишаване качеството на рибните продукти;

- преработване на суб-продуктите и производствените отпадъци, и елиминиране или обработване на технологичните отпадъци;

- закупуване на оборудване за производство на нови продукти и съвременно пакетиране;

- лаборатории и оборудване за подобряване и контрол на качеството на продуктите (HACCP).

От 27.02.2004 г. временно се спира приемането на документите по Мярка 02. Причина за това е фактът, че вече са договорени 98.7% от всички средства, предвидени по втора мярка на програмата за целия й седем-годишен период на действие.

2. С финансирането на проекти по Мярка 03. Развитие и диверсификация на икономическите дейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи се цели интегрирано развитие на селските райони чрез:

 -  Развитие на малките и средни предприятия, включително тези в областта на аквакултурите, с цел осигуряване на допълнителни доходи на местното население и подобряване начина на живот.

-  Развитие на инициативи, свързани с грижите, защитата и изследването на местните флора и фауна, както и развитието на спортния риболов;

- Маркетинг и реклама на продукти за селски туризъм на местно и международно ниво;

- Опазване на околната среда, подобряване на ландшафта и опазване на биоразнообразието в селските райони;

Инвестиционната помощ ще се използва за:

Сладководни рибовъдни стопанства в топли и студени води:

- Реконструкция, разширяване и модернизация на басейни ;

- Изграждане и оборудване на прилежащи рибо-люпилни;

- Закупуване на автоматични хранилки за риба;

- Закупуване на специализиран транспорт за жива риба и раци (оборудвани с   апаратура за контрол на подаването на течен кислород и хладилници);

- Изграждане и обновяване на прилежащи цехове за първична обработка – изчистване, обезглавяване и замразяване;

- Закупуване на апаратура за контрол върху отпадъчни води от езерата и водоемите;

- Закупуване и поставяне на оборудване за следене качеството на водата;

- Изграждане на складове.

- Създаване на развъдници за раци;

- Закупуване на необходимото оборудване;

- Закупуване на транспортни средства.

Морски аквакултури

- Изграждане и обновяване на ферми за миди;

- Изграждане и обновяване на ферми за скариди и морски растения;

- Изграждане и обновяване на прилежащи към фермите за миди преработвателни цехове;

- Закупуване на подходящи транспортни средства;

Изграждане и обновяване на черноморски ферми за отглеждане на риба

-Изграждане и оборудване на ферми за производители (риби майки);

-Изграждане и оборудване на прилежащи риболюпилни и ферми за отглеждане на зарибителен материал;

-Изграждане и оборудване на ферми за угояване на риба;

-Закупуване на автоматични хранилки за риба;

-Закупуване на специализиран транспорт (оборудван с апаратура за контрол на подаването на течен кислород) и хладилен транспорт;

-Изграждане или обновяване на прилежащи цехове за първична обработка на рибата: изчистване, обезглавяване, замразяване;

-Изграждане и оборудване на складове;

- Изграждане и оборудване на водни рециркулационни системи;

-Изграждане и оборудване на лаборатории (включително оборудване за следене качеството на водата);

-Закупуване на плавателни средства за обслужване на плаващите морски ферми

- Създаване и модернизация на специализирани риболовни райони;

- Изграждане и обновяване на бази за настаняване на туристи;

- Подобряване на базовата инфраструктура;

- Създаване или подобряване на открити терени – места за пикник, тоалетни;

- Закупуване на оборудване за риболов.

3. По Мярка 04. Създаване на организации на производителите също се предвижда подпомагане на производството на риба. Целта е насърчаване създаването на организации на земеделски производители, чрез подпомагането им по програмата, с оглед подобряване на доходността от продукцията, възприемане на стандарти за определените видове продукти, ефективна стандартизация на всички пазарни етапи и доставка от производствения регион и др.

Избираеми за подпомагане са само организации на производители, които: имат не по-малко от 301 члена, които имат годишна пазарна продукция в размер на морски риболов и аквакултури 600 т или сладководни риби 150 т;

Повече информация и официални документи по програма САПАРД могат да бъдат намерени на Интернет страницата на МЗГ, на адрес: www.mzgar.government.bg.

С оглед на предстоящото членство на България в ЕС, към стопанските субекти и заинтересованите групи в сектора на рибарството може да се отправят следните препоръки, за да се приспособят по-добре към изискванията на Общата политика по рибарството   в ЕС и да се възползват в максимална степен от големия и развит пазар на Общността, и възможностите за достъп до финансова подкрепа за сектора, свързани с членството:

• Производителите и преработвателите на риба следва да предприемат действия и инвестират за подобряване на санитарно-хигиенните условия на преработката и съхранението на рибните и аквакултурни продукти, така че да покрият изискванията на ЕС по отношение на условията на производство и предлагане на пазарите, незастрашаващи човешкото здраве (Директива 91/493, която е транспонирана в българското законодателство чрез Наредба №10 от 04.05.2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производството и продажбата на рибни продукти). Тъй като внедряването на технологиите изисква значителни инвестиции, фирмите производители могат да използват възможностите за финансиране по САПАРД (Мярка 02: Подобряване на преработването и маркетинга на селскостопански и рибни продукти) - за привеждане в съответствие с изискванията на ЕС и подобряване на качеството на продукцията и изграждане и разширяване на производствения си капацитет.
  
• Трябва да се има предвид, че след присъединяването ОПР налага модернизацията на риболовния флот да се извършва, с категоричното изискване да не се превишава тонажа на риболовния флот на страната към момента на присъединяване, а след като бе закритбългарският океански риболовен флот наличният тонаж е твърде малък. Предвид това, фирмите имащи дългосрочни и трайни интереси в извършването на промишлен риболов, следва да си осигурят или инвестират в риболовни съдове още преди влизането на България в ЕС.
  
• За подпомагане развитието и защита интересите на производителите и преработвателите на риба и аквакултури в техен интерес е да създадат и развият функционални и активни организации на производителите, които да подпомагат своите членове, както при планиране на производството, разпространение на информация за добри практики, и технологии, така и за подобряване на пазарните позиции на производителите чрез концентрация на реализацията на продукцията. Такива организации също така биха облекчили отделните производители във връзка с кандидатстването и получаването на финансовото подпомагане, което ще им се полага по схемите на Финансовия ориентационен инструмент за рибарството и ще бъдат задължителни за използване при евентуална възможност в черноморския риболов да се прилагат интервенционни операции по окончателно и/или временно изтегляне от пазара и частно съхранение на улова. Европейското законодателство предвижда възможност за предоставяне на временно подпомагане за развитие дейността на организации на производителите в рибарството след присъединяването.
  
• Фирмите, сдруженията и организациите в сектора би следва