Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел "Маркетинг" към дирекция "Икономическа политика".

Бюлетинът включва анализ на състоянието и перспективите на производството и реализацията на тютюн в България през 2004 и прогноза за 2005 година. За нуждите на анализа са използвани данни от отдел "Агростатистика" в МЗГ, Фонд "Тютюн", "Информационно обслужване" АД, Агенция"Митници", "Булгартабак-Холдинг", Департамента по земеделие на САЩ и др.

Балансът на тютюн, представен в този бюлетин, е изработен по експертна оценка
на отдел "Маркетинг" и няма официален характер.

Съставил: Павлина Димитрова - младши експерт в отдел "Маркетинг"

Отдел "Маркетинг" разработва ситуационно-перспективни анализи за зърно (пшеница, ечемик, царевица), технически култури (слънчоглед и тютюн), плодове и зеленчуци, вино и винено грозде, животновъдство, месо- и млекопроизводство.

За отзиви и препоръки: Павлина Димитрова – тел.: 985 11 537, E-mail: pdimitrova@mzgar.government.bg; Министерство на земеделието и горите; гр. София 1040, бул. "Христо Ботев" 55

РЕЗЮМЕ

По предварителни данни на фонд "Тютюн", общата квота за производство на тютюн, реколта `2004 е изпълнена на 90,92%, като изкупеното количество от тип "Виржиния" надхвърля гарантираното с 3,64%.

За реколта `2005 е определена обща квота за производство в размер на 69 017 тона, която надвишава с 4 295 тона миналогодишната и е най-високата от 1999 година насам. Очаква се общото производство на тютюн през 2005 г. да бъде в размер на 66 514 тона.

Повишението на производството на тютюн с 36,9 % през 2004 г. се предвижда да бъде неутрализирано от очакваното намаление на вноса и на по-ниските начални наличности. В резултат на това, общото предлагане на тютюн през маркетинговата 2005 г. се прогнозира да нарасне само с 1,65% и да бъде в размер на 101 793 тона.

Общото потребление на тютюн през 2005 г. се предвижда да бъде около 54 хил. тона, което е с близо 15% по-ниско от това през предходната година. През маркетинговата 2005 г. се очаква производството на тютюневи изделия в страната да намалее с близо 9% спрямо предходната година и да бъде в размер на 23 300 тона. Потребностите от тютюн за производството на това количество се прогнозира да спаднат до 18 974 тона, в това число 10 130 тона български тютюн и 8 844 тона тютюн от внос.

През маркетинговата 2005 година се прогнозира извън страната да бъдат реализирани сравнително големи количества тютюн. Относително по-ниското качество на реколта `2004, обаче се очаква да не позволи достигането на рекордно високото равнище на износ (42 хил. тона) от предходната маркетингова година. До края на текущата маркетингова година се предвижда на външните пазари да бъдат реализирани не повече от 35 хил. тона тютюн.

Очакваните по-ниско потребление и незначително повишено предлагане на тютюн през маркетинговата 2005 година се предвижда да доведат до нарастване на наличностите в края на текущата година с около 29% спрямо предходната година.

Прогнозира се крайните запаси от маркетинговата 2005 година да бъдат в размер на 47 819 тона.

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ТЮТЮН

Квоти, площи, среден добив и производство

По предварителни данни на фонд "Тютюн", общата квота за производство на тютюн, реколта `2004 е изпълнена на 90,92%, като изкупеното количество от тип "Виржиния" надхвърля гарантираното с 3,64%.

За реколта `2005 е определена обща квота за производство в размер на 69 017 тона, която надвишава с 4 295 тона миналогодишната и е най-високата от 1999 година насам. Очаква се общото производство на тютюн през 2005 г. да бъде в размер на 66 514 тона.

Квоти за производство на тютюн

Съгласно чл. 5 на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), всяка година до 15 януари по предложение на Фонд "Тютюн", министърът на земеделието и горите определя със заповед количествата, районите, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн.

Гарантираното количество се определя въз основа на:

• Заявените количества от страна на лицата, получили разрешение от Министерски съвет за промишлена обработка на тютюн, по общини, произходи и сортове тютюн.
• Заявените от кметовете на общините количества по типове, произходи и сортове тютюн, на база подадените от тютюнопроизводителите заявления в общината по местопроизводство.

Съгласно окончателни данни на Фонд "Тютюн", изкупеното количество тютюн от реколта `2003 покрива 62,43% от определената за тази реколта квота за производство. Под 50% е изпълнението на квотата при тютюн тип "Бърлей", а това на Ориенталски е 56,65%. Изкупените, от тютюн тип "Виржиния", количества надхвърлят с 347 тона гарантирания, за този тип, праг.

Със заповед на министъра на земеделието и горите бе определена квота за производство на тютюн, реколта `2004 в размер на 64 722 тона, от които 45 097 тона за Ориенталки тютюн, 13 734 тона за тютюн тип "Виржиния" и 5 891 тона за тютюн тип "Бърлей".

По данни на дирекция "Агростатистика", реколта `2004 от тютюн общо надвишава с 13% предходната и е в размер на 69 569 тона. Изкупеното количество от тази реколта, по предварителни данни на Фонд "Тютюн", възлиза на 58 843 тона, което е с 5 879 тона или с 9% под определената за производство квота.

Както и през предходната година, изкупеното количество тютюн тип "Виржиния" реколта `2004 надвишава гарантираното. Над квотата са изкупени 500 тона или 3,64%.

С 5 114 тона или с 11,34% по-малко от квотата за производство е изкупеният тютюн тип Ориенталски, а изпълнението на гарантираното количество при тютюн тип "Бърлей" е 78,53%.

Определената със заповед на министъра на земеделието и горите квота за производство на тютюн, реколта `2005 е в размер на 69 017 тона. Гарантираното количество е повишено с 6,64% спрямо определеното за предходната година и е най-високото от 1999 година насам.

Нарастването на общата квота е резултат от значително по-високото гарантирано количество и за двата типа едролистни тютюни. Квотата за тютюн тип "Виржиния" става 16 363 тона, при 13 734 тона за предходната реколта, а за тип "Бърлей" е прието повишение с 2 542 тона до 8 433 тона.

Почти минимално (с 2%) е намалено гарантираното количество за ориенталските тютюни общо. По-високи квоти са определени за произходите "Тополовград" (със 73,53 %), "Свиленград" (със 71%), "Харманли" (с 40%),"Средногорска яка" (с 37,52%), "Устина" (с 32,44%) и други. Значително по-ниска е квотата за произходите "Дупница" (55%), "Мелник" (23,20%), "Джебел" (20%) и "Неврокоп" (15%).

Площи, добиви и производство

По данни на дирекция "Агростатистика", общо разсадените с тютюн площи за реколта `2004 са нараснали с близо 17% спрямо предходната година и възлизат на 489,8 хил. дка. Като нереколтирани са отчетени около 18 хил. дка или 3,7% от разсадените площи.

Общото производство на тютюн (суров, на листа) през 2004 г. се оценява на 69 569 тона, което надхвърля реколта `2003 с 13% и е най-високото ниво от 1998 г. насам. По-значително повишение се наблюдава при ориенталския тип тютюн, чието производство е достигнало 50,3 хил. тона, при 42 хил. тона през 2003 г. Това се дължи на по-големия размер на реколтираните площи - 349,6 хил. дка или с 21% над нивото от предходната година, при запазване на средния добив на равнище, близко до миналогодишното – 144 кг/дка.

Въпреки спадането на средния добив с 9 кг до ниво от 161 кг/дка, по-големият размер на реколтираните площи (88,7 хил. дка), допринесе за повишаване на производството на тютюн тип "Виржиния". Реколта `2004 от този тип е в размер на 14,9 хил. тона или с 6% по-висока от предходната.

Производството на тютюн тип "Бърлей" през 2004 г. възлиза на 4,9 хил. тона. Полученият висок среден добив от 149 кг/дка не успя да компенсира по-малкото реколтирани площи, в резултат на което се формира производство с 9% по-ниско от това през предходната година.

Фактори, определящи предлагането на тютюн

Повишението на производството на тютюн с 36,9 % през 2004 г. се предвижда да бъде неутрализирано от очакваното намаление на вноса и на по-ниските начални наличности. В резултат на това, общото предлагане на тютюн през маркетинговата 2005 г. се прогнозира да нарасне само с 1,65% и да бъде в размер на 101 793 тона.

Суров, окачествен тютюн

През 2004 година са изкупени общо 42 678 тона суров тютюн на бала от реколта `2003. От тях 39 180,5 тона са окачествени и съответно премирани. Неплатимото количество заема близо 10% от изкупеното.

По предварителни данни на Фонд "Тютюн", от реколта `2004 са изкупени общо 58 843 тона суров тютюн на бала, което превишава с 16 165 тона количествата от предходната реколта. След приспадане на мухъл, отпадъци, пясък, влага и други се формира окачествено количество в размер на 53 668 тона, което е с 37% по-голямо от това от реколта `2003.

Начални наличности

По-слабата реколта `2003, в комбинация с изключително високото ниво на износ през маркетинговата 2004 г., допринесоха за формирането на по-ниски наличности от тютюн в края на 2004 година, въпреки значителните начални запаси и големите количества от внос.

Маркетинговата 2005 година стартира с преходен запас от 37 125 тона, или с близо 21 % под нивото на миналогодишния.

Внос

По окончателни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е отчетено най-високото равнище на внос на тютюн от 1998 година насам. Общият импорт на тютюн, по всички
митнически режими, възлиза на 13 953,8 тона.

Докато доставените от чужбина количества по митническите режими 40 и 42, които
формират окончателния внос, остават на равнището от предходните години – общо 10 485 тона, то тези по режим 51 "Активно усъвършенстване с отложено плащане", който
предполага последващ износ в преработено състояние, са нараснали близо три пъти спрямо тези от предходната година.

Основна част от количествата тютюн (6 371,3 тона) са внесени по тарифна позиция 2401 20 10 – тютюни, "тръбно сушени", от типа "Виржиния", частично или изцяло очистени от твърдите жили. По-големи доставчици са били Бразилия (2 819 тона), Зимбабве (1 686,6 тона) и Индия (1 247,5 тона). На най-висока средна цена са осъществени доставките от Зимбабве - 4 408,5 щ.д./т и САЩ – 4 370 щ.д./т.

През предходната година в България са внесени 2 032,4 тона тютюн тип "Бърлей", като цялото количество е по позиция 2401 20 20 – тютюни, "светли, въздушно сушени", от типа "Бърлей", частично или изцяло очистени от твърдите жили. Както и през предходните години, основни вносители на този тип тютюн в България остават Бразилия
(1 084 тона), Аржентина (350,5 тона) и Индия (347,8 тона).

Наблюдава се значително повишаване на импорта на ориенталски тип тютюн, който от 64 тона през 2002 г. и 323 тона през 2003 г. достига до 3 116 тона през 2004 г. Цялото количество е доставено по тарифна позиция 2401 10 60 - тютюни, "слънчево сушени", тип Ориенталски, на листа и при условията на митнически режим 51, който е свързан с последващ износ в преработено състояние. Количествата са закупени от Македония (3 112,9 тона) и Гърция (3,1 тона).

Вносът на други тютюни, тютюневи жили и отпадъци от тютюн възлиза на 2 434 тона, което е с 40% по-малко от предходната година. Близо 50% от това количество е с произход Китай.

За първите седем месеца на 2005 г. общият внос на тютюн е в размер на 3 956,9 тона, което е с 45% по-малко в сравнение със същия период на предходната година.

Както обикновено, от чужбина са доставени основно висококачествени едролистни тютюни за задоволяване потребностите на преработвателната промишленост.

За периода януари-юли 2005 г. от чужбина са закупени 1 920,9 тона тютюн тип "Виржиния" или с 20% под нивото за същия период на предходната година. По-големи доставчици са били Бразилия (652 тона), Зимбабве (503,4 тона), Индия (337,6 тона) и Колумбия (198,2 тона).

Намаление на вноса се наблюдава и при другия тип едролистен тютюн - тип "Бърлей". За първите седем месеца на 2005 г. в страната са доставени общо 435,7 тона от този тип, при 993,9 тона за януари-юли 2004 г.

Отчетеният внос на ориенталски тютюн за първите 7 месеца на текущата година възлиза на 222,4 тона - количество доста под нивото за същия период на предходната година (2 315 тона). Основна част от импорта (213,6 тона) е осъществен по митнически режим 51 "Активно усъвършенстване с отложено плащане", като вносители са били съседни страни - Гърция (74,6 тона), Турция (71,4 тона) и Македония (67,5 тона).

По данни на Агенция "Митници", вносът на други тютюни, отпадъци от тютюн и тютюневи жили е в размер на 1 379 тона, като 1 010 тона или над 70% от него са с произход Китай. Други доставчици са били Италия (152,8 тона), Бразилия (124,7 тона) и други.

Планираното по-ниско производство на тютюневи изделия през 2005 г. се предвижда да намали потребностите от внос на качествен едролистен тютюн. До края на 2005 г. не се очаква закупените от чужбина количества да надхвърлят 11 хил. тона.

Фактори, определящи потреблението на тютюн

Общото потребление на тютюн през 2005 г. се предвижда да бъде около 54 хил. тона, което е с близо 15% по-ниско от това през предходната година.

Употреба за производство на цигари

По данни на "Булгартабак-Холдинг" АД, за производството на цигари и тютюневи изделия през 2004 г. са потребени общо 20 782 тона тютюн, като са произведени 25 520
тона цигари. Над 50% (11 095 тона) от вложените в производството на цигари количества е тютюн от местно производство.

През маркетинговата 2005 г. се очаква производството на тютюневи изделия в страната да намалее с близо 9% спрямо предходната година и да бъде в размер на 23 300 тона. Потребностите от тютюн за производството на това количество се прогнозира да спаднат до 18 974 тона, в това число 10 130 тона български тютюн и 8 844 тона тютюн от внос.

Износ

По окончателни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са изнесени общо
42 231 тона тютюн. Това количество надхвърля с близо 67% експорта през 2003 г., който бе най-високият за последните 8 години.

Както обикновено, основна част от износа (приблизително 86%) е по позиции 2401 10 60 и 2401 20 60 – тютюни, "слънчево сушени", тип Ориенталски. За разлика от предходните години, когато реализираните на външните пазари количества дребнолистен тютюн се движеха между 18 и 22 хил. тона, през 2004 година от този тип са изнесени 36 439 тона. Над два пъти са нараснали доставките му за САЩ, които достигат 12 010 тона, при 5 048 тона през 2003 г. Друг голям купувач са били страните от ЕС-15, за които са изнесени 8 832 тона. Основна част от тези количества са били насочени към Белгия (3 459 тона), Германия (2 038 тона), Австрия (1 288 тона) и Холандия (1 193 тона). Трети най-голям вносител на български ориенталски тютюн през 2004 година е Египет, за където са изнесени приблизително 6 пъти по-големи количества в сравнение с 2003 г. Износът за тази страна възлиза на 6 112 тона и е осъществен при средна цена от 2 317 щ.д./т. По-малки доставки са насочени към Швейцария – 1 550 тона и Русия – 1 419 тона.

Близо 93% от износа е осъществен при условията на митнически режим 10-"Окончателен износ". Останалото количество (2 475 тона) е реализирано по режим 31-
"Реекспорт".

И при двата типа едролистни тютюни продължава започналата от 2001 г. тенденция на увеличаване на износа.

Експортът на тютюн тип "Виржиния" през 2004 г. се е повишил 2,3 пъти спрямо предходната година и е в размер на 2 287 тона. По-големите количества от този тип са
били насочени към Египет (694 тона) и Италия (245 тона).

Нараснал е интересът и към българския тютюн тип "Бърлей", от който през 2004 г. на външните пазари са реализирани 693 тона, при 114 тона през 2003 г.

Делът на други тютюни, отпадъци от тютюн и тютюневи жили от общо изнесеното количество през 2004 г. е 7% (2 813 тона). Наблюдава се намаление на експорта на тази група с около 8% спрямо предходната година. Основни вносители са били Руската федерация - 1 176 тона, САЩ - 368 тона, Армения – 178 тона, Грузия – 101 тона и Украйна – 100 тона.

По предварителни данни на Агенция "Митници", за първите седем месеца на маркетинговата 2005 г. износът на тютюн възлиза на общо 15 359 тона, което е с 32% под равнището му за същия период на предходната година (22 564 тона).

България традиционно реализира на външните пазари дребнолистен тютюн, като за периода януари-юли 2005 г. от този тип на международните пазари са продадени 13 188 тона. Средната износна цена е около 2 947 щ.д./т, при 2 772 щ.д./т за същия период на предходната година. Най-големи количества са изнесени за страните от ЕС-25 (4 175,6 тона, основно за Белгия и Гърция). Съгласно договореностите, ЕС ежегодно предоставя квота за безмитен внос на тютюн тип "Виржиния", тип Ориенталски и тъмни въздушно-сушени тютюни с произход от България. За периода 1 юли 2004 г.- 30 юни 2005 г. нейният размер е 7 500 тона.

Други вносители на този тип са били Египет (2 524 тона), САЩ (2 295,4 тона), Русия (614 тона), Южна Африка (475 тона), Швейцария (370,2 тона), Хърватска (368,7 тона)
и други. Основната част от количествата са изнесени по митнически режим 10 "Окончателен износ", а 959,3 тона - по режим 31 "Реекспорт".

При едролистните тютюни, тип "Виржиния" се наблюдава намаление на реализираните на външните пазари количества. За първите седем месеца на 2005 г. от този тип тютюн са изнесени 654 тона, при 1 247,2 тона за същия период на предходната година.

Износът на тютюн тип "Бърлей" за периода януари- юли 2005 г. е в размер на
718 тона, което е с 39% повече в сравнение със същия период на предходната година.
Основен купувач на този тип е била Гърция, която е внесла 409,7 тона, при средна
цена от 1 183,96 щ.д./т.
Други тютюни, отпадъци от тютюн и тютюневи жили заемат около 5% от общо изнесеното количество през първите седем месеца на 2005 г. Основни вносители са били САЩ (138 тона) Руска Федерация (127 тона) и Армения (120 тона). През маркетинговата 2005 година се прогнозира извън страната да бъдат реализирани сравнително големи количества тютюн. Относително по-ниското качество на реколта `2004, обаче се очаква да не позволи достигането на рекордно високото равнище на износ (42 хил. тона) от предходната маркетингова година. До края на текущата маркетингова година се предвижда на външните пазари да бъдат реализирани не повече от 35 хил. тона тютюн.

Очакваните по-ниско потребление и незначително повишено предлагане на тютюн през маркетинговата 2005 година се предвижда да доведат до нарастване на наличностите в края на текущата година с около 29% спрямо предходната година.

Прогнозира се крайните запаси от маркетинговата 2005 година да бъдат в размер на 47 819 тона.

Цени и ценова политика

С промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия от 2001 г. се въведоха някои допълнения към функциите на Фонд "Тютюн", на който се даде право да отпуска:

• кредити на лица, получили разрешение от Министерски съвет за промишлена обработка на тютюн, за изкупуване на произведен по договор, но неизкупен тютюн;
• пряко на производителите: парична премия за количество и качество, съгласно
  чл. 18а, ал. 1 и 2 на ЗТТИ и целева парична подкрепа, в рамките на минималните
  изкупни цени; безвъзмездно тютюневи семена.

С това се цели подобряване качеството на тютюна, насърчаване производството на определени типове и произходи и създаване на по-добри експортни възможности.

Средни изкупни цени на тютюн

Съгласно ЗТТИ, всяка година до 31 януари, по предложение на министъра на земеделието и горите, Министерският съвет приема минимални изкупни цени на тютюна
по типове, произходи и класи, които се определят на основата на:

• Разходи за производството на тютюн по типове и произходи;
• Разходи за промишлена обработка, съхранение и заготовка на манипулирания
  и ферментирал тютюн за реализация;
• Равнището на експортните цени на българските тютюни и пазарната
  конюнктура;

Поради трудностите по реализацията на тютюн на международните пазари (значителни световни запаси, пренасочване към тютюн с по-ниско съдържание на никотин и катран, борба на Световната здравна организация срещу тютюнопушенето и др.) през последните години Министерски съвет провежда политика за задържане равнището на минималните изкупни цени. С Постановление на МС №16 от 31.03.2005 г. бяха определени минималните изкупни цени на тютюн, реколта `2005, които остават на
равнището от 2002 г.

В рамките на минималните изкупни цени, Фонд "Тютюн" предоставя целева парична подкрепа (ЦПП) на килограм изкупен тютюн по типове, произходи и класи. По този начин Фондът поема част от цената, която плаща купувачът за изкупеното от него количество. Предназначението на целевата парична подкрепа е да увеличи конкурентоспособността на българския тютюн на международния пазар, чрез снижаване на стойността му. Паричната подкрепа се изплаща директно на производителите, а изкупвачите плащат само онази част от цената, която остава над паричната подкрепа, в рамките на минималните изкупни цени. В случаите, когато изкупеният тютюн е заплатен изцяло от търговците, подкрепата се изплаща на лицата, получили разрешение от МС за промишлена обработка на тютюн.

Размерът на ЦПП за тютюн тип "Виржиния", реколта `2004 бе определен с Решение на МС №1003 от 17 декември 2004 г. Съгласно това решение, за първа класа от този тип е гласувана ЦПП от 0,55 лв./кг, която е с 0,25 лв. по-ниска от тази за предходната реколта. По-висок размер на подкрепата е определен за втора класа (0,50 лв./кг), а за трета са отпуснати 0,40 лв./кг.

С решение на Министерски съвет № 291 от 19 април 2005 г. бе определена целева парична подкрепа в рамките на минималните изкупни цени за произведен и изкупен тютюн, тип Ориенталски и тип "Бърлей", реколта `2004.

Целевата парична подкрепа за ориенталски тютюн, първа класа е намалена с 0,50 лв. спрямо предходната година за почти всички произходи. Изключение правят произходите "Неврокоп", при който размерът е повишен с 0,40 лв. до 2,40 лв./кг и "Крумовград" и Сверена България", при които няма промяна от предходната година (съответно 1,50 лв./кг и 2 ,00 лв./кг).

За втора класа на дребнолистните тютюни е заложено увеличение на ЦПП за почти всички произходи с между 0,10 лв. и 0,40 лв. На равнището от предходната година остава подкрепата за произходите "Мелник" и "Устина". С 0,10 лв. се понижава размерът на ЦПП за произходите "Харманли", "Тополовград и "Свиленград", а за "Джебел" – с 0,20 лв.

Докато за предходната реколта бе отпусната ЦПП за трета класа на ориенталските тютюни само за произходите "Мелник", "Тополовград", "Северна България" и "Свиленград", за реколта `2004 подкрепата е възстановена за всички произходи. Подкрепата е в размер на 0,45 лв./кг, изключение прави произход "Северна България", за който се отпуска 0,85 лв./кг в рамките на минималните изкупни цени.

При тютюн тип "Бърлей" е заложено увеличение на размера на ЦПП с 0,20 лв. и за трите класи от този тип. Фондът поема 0,90 лв./кг от минималната изкупна цена на първа класа тютюн тип "Бърлей", 0,50 лв./кг от тази на втора класа и 0,30 лв./кг от тази на трета класа.

Средната цена, която се формира при изкупуването на реколта `2004 от ориенталски тютюн бе по-ниска с близо 9% спрямо тази за предходната година. Комбинацията от по-високо производство и по-ниско качество доведе да спадане на средната изкупна цена до нива от 3,58 лв./кг, при 3,92 лв./кг за реколта `2003.

Понижаване на изкупната цена е налице при всички произходи дребнолистен тютюн, с изключение на произход "Мелник", чиято цена достигна до средно 3,15 лв./кг или с 2,61% повече от тази за предходната година. В най-голяма степен е намаляла изкупната цена на произход "Харманли" (-16,16%), при който над 50% от изкупеното количество е ІІІ-та класа, а І-ва заема едва 3%. Значително спадане е отчетено при произходите "Неврокоп" (-10,34%) и "Средногорска яка" (-10,17%). Със средно 0,32 лв./кг или 7,58% по-малко спрямо предходната година са получили производителите на произход "Крумовград", а тези на "Устина" – с 8,79%.

И при двата типа едролистни тютюни ("Виржиния" и "Бърлей") се наблюдава повишаване на средната изкупна цена спрямо предходната година и достигане на най-високо равнище от 1997 година насам (2,79 лв./кг за тип "Виржиния" и 1,96 лв./кг за тип "Бърлей").

По - съществено нарастване е налице при тип "Виржиния", тъй като 80% от окачественото количество попада в І-ва и ІІ-ра класа, за които минималната изкупна цена е по-висока, съответно 3,71 лв./кг и 2,45 лв./кг. При тютюн тип "Бърлей" средната изкупна цена е нараснала само с 1,55 % спрямо предходната година, понеже близо 50% от окачественото количество е ІІ-ра класа.

Средни фермерски цени

След приключване на изкупната кампания, на тютюнопроизводителите пряко се предоставя парична премия за килограм произведен и предаден тютюн по типове и
произходи. Тя представлява директна помощ за повишаване на доходите на производителите и подобряване на жизненото им равнище, без да утежнява
себестойността на суровината.

С РМС № 290 от 19 април 2005 г. бе определен размерът на премията по чл. 18а, ал. 1 от ЗТТИ за тютюн тип Ориенталски и тип "Бърлей", реколта `2004. При всички произходи ориенталски тютюн премията за произведено и предадено количество е в размер на 1,70 лв./кг. Изключение правят произходите "Северна България", за всеки произведен и предаден килограм от който производителите ще получат по 2,00 лв. и "Свиленград" и "Средногорска яка", за който ще получат по 1,80 лв./кг. За тютюн тип "Бърлей", реколта `2004 премията по чл.18а, ал. 1 е повишена с 0,20 лв. до 2,00 лв./кг.

Производителите на тютюн тип "Виржиния" ще получат по 1,40 лв. за всеки произведен и предаден килограм от този тип, което е на равнището от предходната година.

За подобряване на качеството и насърчаване на производството на определени типове и произходи, Фонд "Тютюн" предоставя допълнително парична премия на производителите.

За реколта `2004 за всички произходи ориенталски тютюн и тютюн тип "Бърлей" І-ва класа е предвидено повишение на премията по чл. 18а, ал.2 (премия за качество) до 1,30 лв./кг, което превишава с 0,20 лв. размера й за предходната реколта. Макар и с по-малко (с 0,05 лв.), премията за качество за ІІ-ра класа от посочените типове и произходи тютюн също е увеличена и достига 0,55 лв./кг.

Премията по чл. 18а, ал. 2 от ЗТТИ за тютюн тип "Виржиния", реколта `2004 остава на нивото от предходната година - 1,00 лв./кг за І-ва класа и 0,55 лв./кг – за ІІ-ра класа.

Спадането на средната изкупна цена на ориенталски тютюн, реколта `2004 с близо 3% не бе компенсирано от по-високия среден размер на премията (по чл.18а, ал. 1 и 2 от ЗТТИ), поради което формираната крайна цена на производител на дребнолистни тютюни (5,76 лв./кг) бе с 0,17 лв./кг или с 2,78% по-ниска в сравнение с предходната година.

В най-голяма степен е намаляла средната фермерска цена при произходите "Харманли" (с 8,33%), "Неврокоп" (с 4,73%) и "Устина" (с 2,69%). Средно с 0,24 лв./кг
повече в сравнение с предходната година са получили производителите на произход "Мелник", като средната фермерска цена на този произход достига 5,25 лв./кг. С 0,16 лв./кг се е повишила крайната цена на производител за произходите "Дупница" и "Свиленград" и е в размер съответно на 5,52 лв./кг и 5,27 лв./кг.

Като резултат от повишаване както на средната изкупна цена, така и на средната премия и при двата типа едролистни тютюни, крайната цена на производител е нараснала спрямо предходната година със 2,78% при тип "Виржиния" и с 7,89% при тип
"Бърлей".

Средни разходи при производството на тютюн

Разходите за производство на един килограм сух ориенталски тютюн, реколта `2004 са нараснали с между 0,10 лв. и 0,59 лв. спрямо нивото от 2003 година. Единствено при произходите "Неврокоп" и "Свиленград" са отчетени по-ниски равнища на производствени разходи, съответно с 0,06 лв./кг и 0,49 лв./кг.

Както обикновено, най-скъпо е струвало производството на килограм тютюн от високо трудоемкия произход "Джебел" (9,53 лв./кг). При останалите произходи себестойността на килограм сух тютюн се движи между 5,00 лв. и 5,60 лв.

При едролистните тютюни е налице намаление на разходите за производство, спрямо предходната година, като то е по-голямо при тип "Виржиния" (3,5%). Производството на килограм тютюн тип "Бърлей" е поевтиняло с 0,05 лв. до равнище от 2,75 лв.

Формираната по-ниска крайна цена на производител при повечето произходи ориенталски тютюн, в комбинация с повишените производствени разходи, направи производството на някои произходи дребнолистен тютюн, реколта `2004 нерентабилно.
Производителите на произход "Джебел", който е с най-високи разходи за производство,
са загубили средно 2,17 лв./кг. С 0,85 лв. под производствените разходи е средната фермерска цена на килограм сух тютюн от произход "Харманли". При останалите произходи, които се произвеждат в по-малки количества, разходите за производство са
надвишавали крайната цена с между 0,21 лв./кг ("Мелник") и 0,37 лв./кг  ("Тополовград").

Производството на най-масовите произходи (Крумовград, Неврокоп, Северна България и други) ориенталски тютюн през 2004 г., обаче е било рентабилно, като печалбата на килограм сух тютюн се движи между 0,99 лв.("Крумовград") и 0,22 лв. ("Свиленград").

И през 2004 г. производството на едролистни тютюни е било печелившо. Средна печалба от 1,76 лв./кг са реализирали производителите на тип "Бърлей", при тютюн тип "Виржиния" средната фермерска цена надхвърля направените разходи за производство
с 0,66 лв/кг. В процентно изражение средната рентабилност за двата типа е съответно
64% и 15,9 %.
По данни на "Института по тютюна и тютюневите изделия", за реколта `2005 от
тютюн се очаква разходите за производство на килограм сух тютюн да нараснат средно
с между 0,35 лв. и 1,84 лв., поради повишаване на различни разходни пера (горива,
работна заплата, цена на използваната техника и други).

По-висока себестойност се прогнозира за всички произходи ориенталски тютюн, а в най-голяма степен се предвижда да нараснат разходите за производство на килограм
тютюн от произходите "Крумовград" (28,77%), "Неврокоп" (21,43%), "Устина" (20,43%) и
"Джебел" (19,31%).

При едролистните тютюни също се очакват по-високи разходи за новата реколта. Предвижда се производството на килограм сух тютюн тип "Бърлей" да струва средно 4,54 лв., при 4,14 лв. за предходната година. С 0,40 лв. се прогнозира да нарасне себестойността на килограм тютюн тип "Виржиния" и да достигне 4,54 лв.

Средни износни цени

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е осъществен износ на 42 231 тона тютюн на обща стойност 115 067 685 щ.д. Както и през предходните години, така и през 2004 г., над 80% от реализираните на външните пазари количества се заемат от Ориенталския тютюн. Средната цена, на която е осъществен износът на ориенталски тютюн е 2,98 щ.д./кг, с 30% над нивото от предходната година. Повишаването й е резултат от комбинацията от нисък курс на щатския долар и нарастване износа на
висококачествен тютюн.

На най-висока цена (над 4 щ.д./кг) са продадени количества от този тип в страните от ЕС, за които се изнасят високите и средни класи (Португалия-4,59 щ.д./кг, Гърция –
4,56 щ.д./кг, Холандия – 4,40 щ.д./кг и други). На висока цена са реализирани и количества на пазара на Индонезия (4,47 щ.д./кг), Япония (4,24 щ.д./кг) и Швейцария
(4,21 щ.д./кг).

Износът на тютюн тип "Виржиния" през 2004 г. е в размер на 2 286,8 тона, като е
осъществен при средна износна цена от 1,18 щ.д./кг, която превишава с 5% тази за
предходната година. На най-висока цена са реализирани количества в Украйна (1,90
щ.д./кг), Египет (1,72 щ.д./кг), Беларус (1,64 щ.д./кг), Албания (1,46 щ.д./кг) и други. Почти наполовина е намаляла средната износна цена на тютюн тип "Бърлей" през 2004 г., от който на външните пазари са продадени 692,5 тона.

За периода януари-юли 2005 г. общият експорт на тютюн е в размер на 15 359,2 тона и е на стойност 41 374 374 щ.д. На най-висока средна цена сред трите типа се е изнасял ориенталският тютюн – 2,95 щ.д./кг. Най-скъпо за количества от този тип са платили вносителите в Испания – 5,81 щ.д./кг, САЩ – 4,57 щ.д./кг, Швейцария – 4,31 щ.д./кг, Япония – 4,20 щ.д./кг, Италия – 4,17 щ.д./кг и други.

Средната износна цена на тютюн тип "Бърлей" за първите седем месеца на 2005 г. е 1,33 щ.д./кг, при 1,02 щ.д./кг за същия период на 2004 година. На най-висока цена са  изнесени количества от този тип за Индонезия – 4,65 щ.д./кг, а средната цена при  износа за Русия и Гърция е съответно 1,48 щ.д. и 1,18 щ.д./кг.

Износът на тютюн тип "Виржиния" за периода януари-юли 2005 г. е в размер на 563,9 тона, като количествата са реализирани при средна износна цена от 1,17 щ.д./кг.

Външнотърговски режим

Внос на тютюн

Съгласно Митническата тарифа на Р България за 2004 г., автономното мито е 10% при внос на:

• тръбно сушен тютюн тип "Виржиния" (с тарифни номера 2401 10 10 и 2401 20 10);
• светли въздушно сушени тютюни тип "Бърлей" (с тарифни номера 2401 10 20 и 2401 20 20);
• светли въздушно сушени тютюни тип "Мериленд" (с тарифни номера 2401 10 30 и 2401 20 30)
• огнево сушени тютюни, тип "Кентъки" (с тарифни номера 2401 10 41 и 2401 20 41);

С 40% се облага вносът на:

• други светли въздушно сушени тютюни (с тарифни номера 2401 10 50 и 2401 20 50);
• други тъмни въздушно сушени тютюни (с тарифни номера 2401 10 70 и 2401 20 70)
• други "тръбно сушени" тютюни (с тарифни номера 2401 10 80 и 2401 20 80)
• други тютюни (с тарифни номера 2401 10 90 и 2401 20 90)

При внос на слънчево сушени тютюни тип "Ориенталски" (тарифни номера 2401 10 60 и 2401 20 60) автономното мито е 60%. Тютюневите жили се внасят при 5%-но мито, а други отпадъци от тютюн- при 40% мито.

Въз основа на сключени от България търговски споразумения, при внос на тютюн действат следните преференции:

Съгласно ангажиментите на Р България по Списъка със задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията 1994 г. (ГАТТ):

• ежегодна тарифна квота за внос на тютюн (тарифни позиции – 2401 10 20, 2401 10 30, 2401 10 41, 2401 10 49 - Тютюни, "светли въздушно сушени", от типа "Бърлей", вкл. и подтипове и типа "Мериленд" и тютюни "огнево сушени" от типа "Кентъки" и други огнево сушени, неочистени от твърдите жилки) в размер на 4 500 тона
  и мито от 10%. През 2004 г. и от началото на 2005 г. до 7 септември няма регистриран внос по тази квота.
• ежегодна тарифна квота за внос на тютюн (тарифни позиции – 2401 20 20, 2401 20 30, 2401 20 41, 2401 20 49 - Тютюни, "светли въздушно сушени", от типа "Бърлей", вкл. и подтипове и типа "Мериленд" и тютюни "огнево сушени" от типа "Кентъки" и други огнево сушени, частично или изцяло очистени от твърдите жилки) в размер на 500 тона и мито от 10%. По оперативни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. и за периода 1 януари – 7 септември 2005 г. изпълнението на квотата е 0%.

Ежегодна тарифна квота в размер на 100 тона за внос на тютюн в Турция, с мито за едролистните тютюни 7%, за Ориенталските -40%, а за други, тръбно, светли и
тъмни въздушно сушени – 28%. През 2004 г. и от началото на 2005 г. до 7 ептември няма постъпили количества по нея.

Съгласно договореностите с Европейския съюз, България ежегодно предоставя квота за безмитен внос на тютюн с произход от ЕС в размер на 6 000 тона и с период на действие 1 юли на текущата година – 30 юни на следващата година. Квотата се отнася за тютюн с тарифни номера 2401 10 (тютюни на листа) и 2401 20 (тютюни, частично или изцяло изчистени от твърдите жилки). За периода 1 юли 2004 г. - 30 юни 2005 г. няма регистриран внос по тази квота.

Въз основа на подписания допълнителен Протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки и Република България, отчитащи присъединяването на 10–те нови страни членки към Европейския съюз, от 1-ви юли 2005 г. размерът на тази квота нараства с 1 000 тона до 7 000 тона годишно. Към 7 септември 2005 г. изпълнението на квотата е 0%.

Износ на тютюн

Преференциален достъп на тютюн с произход от България е предоставен при внос в следните страни:

• Съгласно договореностите с ЕС, на България ежегодно се предоставя квота за
  безмитен внос в Общността на тютюн тип "Виржиния" (тарифна позиция 2401 10 10 и 2401 20 10), Ориенталски тютюн (тарифна позиция 2401 10 60 и 2401 20 60) и "тъмни въздушно сушени" тютюни (тарифна позиция 2401 10 70 и 2401 20 70). За периода 1 юли 2004 г. - 30 юни 2005 г. квотата бе в размер на 7 500 тона. Към 21 юни 2005 г. цялото количество по нея е усвоено. Въз основа на подписания допълнителен Протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки и Република България, отчитащ присъединяването на 10-те нови страни членки към Европейския съюз, от 1-ви юли 2005 г. целият внос в ЕС на сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн (тарифна позиция 2401), с произход от България ще се осъществява с нулево мито.
• Съгласно споразумение за свободна търговия, влязло в сила на 1 ноември 2004 г., на България се предоставя ежегодна тарифна квота за внос на тютюн тип "Виржиния" (тарифна позиция 2401 10 10 и 2401 20 10), Ориенталски тютюн  тарифна позиция 2401 10 60 и 2401 20 60) и "тъмни въздушно сушени" тютюни (тарифна позиция 2401 10 70 и 2401 20 70) в Република Молдова в размер на 200 тона и нулево мито в рамките на квотата. По данни на Агенция "Митници", от началото на действие на тази квота до м. юли 2005 г. няма регистриран износ по позициите, включени в квотата.
• Ежегодна тарифна квота в размер на 100 тона за внос на тютюн на листа
  (тарифна позиция 2401 10) и тютюн, изцяло или частично очистен от твърдите жилки (тарифна позиция 2401 20) с произход България в Турция с мито от 15% в рамките на квотата. През 2004 г. за Турция са били изнесени 10 тона тютюн по позиция 2401 20, а за периода януари - юли 2005 г. не е регистриран износ.

Държавна политика при производството и реализацията на тютюн

Действащото законодателство в сектора обхваща цялата верига от производството до крайната реализация на тютюна и тютюневите изделия. Със Закона за тютюна и тютюневите изделия се уреждат производството, окачествяването, изкупуването, промишлената обработка и търговията с тютюн, производството и търговията с тютюневи изделия.

Съгласно ЗТТИ, производството на тютюн включва: произвеждане на разсад, разсаждане, отглеждане, прибиране, сушене и производителска манипулация. Всяка година до 15 януари по предложение на Фонд "Тютюн" министърът на земеделието и горите определя със заповед количествата, районите, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн.

До 31 януари Министерски съвет (по предложение на министъра на земеделието и горите) определя минимални изкупни цени на тютюна по типове, произходи и класи.
Това предложение се изготвя от Фонд "Тютюн" въз основа на методика, според която се
вземат предвид разходите за производство на тютюн, разходи за промишлена обработка, съхранение и заготовка на манипулирания и ферментирал тютюн за реализация, равнището на експортните цени на българските тютюни и пазарната конюнктура, постигането на квотите за производство на тютюн, приети със стратегията за развитие на тютюнопроизводството.

Минималните изкупни цени се прилагат за тютюни, произведени съгласно изискванията на ЗТТИ.

С приетия от 38-то Народно събрание и обнародван в ДВ, бр.33 от 2000 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, с цел повишаване конкурентоспособността на българските тютюни се даде възможност да бъде изплащана целева парична подкрепа на тютюнопроизводителите в рамките на определените от Министерски съвет минимални изкупни цени.

За регулиране на производството на тютюн, на тютюнопроизводителите може пряко да се предостави парична премия от Фонд "Тютюн".

За подобряване качеството на тютюна и за насърчаване производството на определени типове и произходи тютюн Фонд "Тютюн" може да предостави допълнително парична премия на производителите, само за І-ва и ІІ-ра класа тютюн. С изменение на ЗТТИ от 2004 г. (ДВ, бр. 57 от 2004, в сила от 1.09.2004 г.), изкупуването на тютюн се осъществява от лица, които имат право да извършват промишлена обработка на тютюн, получили разрешение от Министерския съвет. Производството и изкупуването на тютюн се осъществява чрез писмени договори между купувачите и тютюнопроизводителите, които се сключват в началото на всяка производствена година, но не по-късно от 31 март и на цени не по-ниски от минималните изкупни. Купувачите се задължават да изкупят договорените количества тютюн и до 20% от произведените в повече количества от същите площи. Изкупуването се извършва до 1 март на следващата година, като срокът може да бъде удължаван за определени райони или за цялата страна със заповед на министъра на земеделието и горите.

С решение на Министерски съвет Фонд "Тютюн" може да финансира изкупуването на произведен по договор, но неизкупен тютюн.

Регистрираните тютюнопроизводители, съгласно чл. 7 ал. 1 и 2 от ЗТТИ получават безвъзмездно тютюневи семена, чието производство се финансира от Фонд "Тютюн". Управителният съвет на Фонда утвърждава производствена програма по етапи на сортоподдържането и семепроизводството за всяка реколтна година, която съгласно чл.
7, ал. 3 от ЗТТИ се възлага на юридически (тютюневи научни учреждения) и физически
лица. Въз основа на приетата програма се сключват договори за финансирането й.
През 2004 година за сортоподдържане и семепроизводство са сключени четири договора с научни учреждения, два с физически лица и три с юридически лица. Общо са изразходени 2 312 хил. лв., в т.ч. 970 хил. лв. за сортоподдържане, 1 302 хил. лв. за
производство на семена, 31 хил. лв. за разфасовка и доставка на тютюневи семена до
общините и 9 хил. лв. за съхранение на семена.

През 2004 г. бяха направени промени в ЗТТИ, засягащи изкупуването на тютюн, промишлената му обработка и производството на тютюневи изделия. С промените от 2
юли 2004 г. (ДВ бр. 57 от 2004 г., в сила от 1 септември 2004 г.) изкупуването на  тютюна се извършва от лица, които имат право да извършват промишлена обработка на тютюн, получили разрешение от Министерския съвет, а не както до тогава от Министъра на финансите.

С тези промени на Закона бе забранено рекламирането на тютюн и тютюневи изделия, с изключение на предвидените в Закона случаи (на места или мероприятия, на които достъпът на лица под 18 години е забранен, в печатни издания, предназначени изключително за лица, осъществяващи по занятие търговия с тютюн и тютюневи изделия и др.). Забранява се всякаква реклама по радио, телевизия и по електронен път
на тютюн и тютюневи изделия. Не могат да бъдат спонсори на радио- и телевизионни
предавания лица, чиято основна дейност е производство или търговия с тютюн и тютюневи изделия.

От 1 септември 2004 г. се забранява продажбата на цигари: за орална употреба; неотговарящи на изискванията за съдържание на катран, никотин и въглероден оксид; с
потребителски опаковки, неотговарящи на изискванията за етикетиране, маркировка и
външно оформление; върху опаковките на които има текстове, названия, търговски
марки, както и фигуративни или други знаци, определящи даден продукт като по-малко
вреден; От 1 януари 2005 г., освен на определените в закона преди промените места, се
забранява продажбата на тютюневи изделия и на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения; от автомати за
продажба на тютюневи изделия; на спортни прояви и обществени мероприятия,
организирани за деца и ученици.

Бе създадена нова глава в ЗТТИ, наречена "Вредни съставки", в която е определено максимално допустимото съдържание на вредни съставки в цигарите, като по отношение на съдържанието на катран до 31 декември 2004 г. се допуска то да бъде 15 мг в цигара, като с всяка следваща година намалява с 1 мг до достигането на 10 мг катран на цигара през 2010 година. Максимално допустимото съдържание на никотин е определено на 1 мг на цигара, а от 31 декември 2006 г. допустимото съдържание на
въглероден оксид ще бъде 10 мг на цигара.

С ПМС №191 от 30.07.2004 г. бе приета Наредба за условията и реда за издаване и отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия, в сила от 01.09.2004 г. С нея се уреждат условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения за производство на тютюневи изделия.

Лицата, с издадени и отнети разрешителни за промишлена обработка на тютюн се вписват в публичен регистър, утвърден от Министъра на земеделието и горите. Този регистър се води по години и по отделни партиди за всяко лице, което е получило разрешение за промишлена обработка на тютюн.

През 2001 г. бе приета Наредба за условията и реда за признаване на организации на тютюнопроизводителите. Признаването на организациите се извършва с цел приспособяване на производството на членуващите тютюнопроизводители към пазарните изисквания; събиране на произведената от тях продукция и нейното предлагане на пазара; осигуряване на минималните изисквания за качество на продуктите; намаляване на производствените разходи на членуващите тютюнопроизводители. Тези организации се признават от Министъра на земеделието и
горите.

Организацията на тютюнопроизводителите може да бъде кооперация, с изключение на кооперативните съюзи по чл. 54, ал. 3 от Закона за кооперациите, събирателно дружество или дружество с ограничена отговорност. Някои от изискванията
за признаване на тези организации са следните: да имат не по-малко от 30 членове; да произвеждат общо минимален обем продукция 80 тона или да обработват минимален размер земя 500 дка или да имат годишен оборот не по-малко от левовата равностойност на 150 000 евро по  фиксинга на БНБ в деня на подаване на заявлението за признаване, да нямат господстващо положение на пазара съгласно чл. 17 от Закона за защита на конкуренцията, те и техните членове да нямат парични задължения към държавата и общината и просрочени задължения към ДФ "Земеделие".

Групите на производители на суров тютюн осигуряват редица предимства:

• колективна защита на интересите на дребните производители в сектора;
• уедряване на площите, прилагане на механизация и изграждане на обща
  сушилна база, където е възможно;
• обща организация на производството, което води до спазване на агротехниката
  и повишаване на пазарната стойност на суровината;
• превъзмогване на уязвимостта на индивидуалния производител при окачествяването на продукцията му, чрез колективно предаване на произведените от групата количества тютюн в присъствието на излъчен предварително неин
  представител;
• подобряване сортировката на селската бала, което ще доведе до улеснено окачествяване при предаването на тютюна и снижаване на разходите при манипулацията на суровината;
• подготовка за преминаване към система на либерализиране на договарянето на търговската цена на суровината между представителите на групите производители и търговците;

Създаването на тези групи от производители не е обусловено само от необходимостта от окрупняване на обработваните площи и налагането на общи правила за производство и маркетинг на произвеждания от членовете на групите тютюн, но и от евентуалните финансови предимства на тези групи, регламентирани от европейското право-единствено групите тютюнопроизводители са тези, които имат право на променливата част от премията (30-45%), разпределяна на членовете на групите, пропорционално на изкупната цена, платена за произведения от тях тютюн.

Регламентирането на държавните помощи също е значително по-благосклонно и дава възможност, в случай, че държавната политика счита това за целесъобразно, предоставянето на държавни помощи за създаване на групи производители. Не на последно място е и мярка 04 на САПАРД, според която организацията се подпомага в
период от 5 години, а размера на помощта се определя всяка година и се изчислява  като процент от реализираната на пазара годишна продукция.

В ЕС тютюнопроизводителите се подпомагат именно чрез тези организации. Към м. юли 2005 г. са признати 7 организации на тютюнопроизводители, а в процес на признаване са още 2 такива.

През 2003 г. с Решение на МС № 149 бе приета Национална стратегия за развитие на тютюнопроизводството в България, 2003-2007 г. Разработването на нова стратегия се налага поради:

• настъпилите значителни промени в областта на производството на тютюн и тютюневи изделия, както в национален, така и в международен мащаба, касаещи
  производствената и пазарната структура и
• предстоящото присъединяване на България към ЕС и необходимостта от разработване на съответната политика, които да позволят въвеждането на Общата
  стопанска политика в тютюневия сектор по възможно най-адекватен и отговарящ на социалните и икономически нужди на България начин.

Основните приоритети на тази стратегия са следните:

• постигане производство на суров тютюн през 2007 г. – 77 000 тона;
• увеличаване на експортните възможности на страната чрез създаване на по-
  голям ресурс за износ на манипулиран и ферментирал тютюн;
• запазване на екологичната чистота на българските тютюни;
• подобряване структурата и изпреварващо развитие на тютюневите сортови групи,
  които са по-силно експортно ориентирани;
• подобряване на материално-техническата база на всички етапи на производството на суровината;
• повишаване на доходите на производителите и подобряване на социалния им
  статус;
• внедряване и адаптиране на системата на организация и регулация на тютюнопроизводството в България с тази на страните от Европейския съюз;
• повишаване квалификацията на производителите и организиране на производството по групи производители на тютюн с оглед повишаване производителността на труда и подобряване потребителските качества на суровината.

След формалното затваряне на глава "Земеделие" на 4 юни 2004 г. на ниво главен преговарящ са постигнати следните параметри по отделните искания на Република България:

Националната квота за производство на тютюн за България е определена на 47 137 тона. Тази квота е разделена както следва между сортовите групи в приложението
на регламент на Съвета 2075/92:

I Flue cured (флу кюрд- Виржиния): 9 023 тона
II Light air cured (лайт еър кюрд- Бърлей): 3 208 тона
VІ Басми: 31 106 тона
VІІІ Каба Кулак: 3 800 тона

Постигнатите резултати напълно съответстват на данните за изкупени количества тютюн за 2001 и 2002 г., които бяха предоставени на Европейската комисия в рамките на преговорния процес. Освен това, беше постигнато и желаното разпределение на по-
голямата част от българските ориенталски сортове в сортова група Басми с най-високи
премии в Европейския съюз.

По отношение на прага за минимално количество суров тютюн за признаване на групи тютюнопроизводители ЕС, прие искането на България за по-нисък праг от 0,3% за
12 общини на Севернобългарска и 4 от Джебелска тютюневи области и 1% за останалата част от страната. Създаването на групи производители в България е важно
предвид ролята, която те имат в общата организация на пазара на тютюн. С реформата
от 1998 г. групите на производители се създават с цел приспособяване на производството на членуващите тютюнопроизводители към пазарните изисквания и
предлагането на продукцията на всички членове в групата на пазара. Самите групи не
извършват производство на тютюн, но подпомагат своите членове при закупуването на
семена, намаляване на производствените разходи, наемане на агроном и др. Част от
изискванията за признаване на групи производители са залегнали и в Наредба № 23 от 5
юли 2001 г. за условията и реда за признаване на организации на тютюнопроизводители
(обн. ДВ, бр. 69 от 2001 г., изм. и доп., бр.36 от 2002 г.)

Пазарната организация в сектор "Тютюн" е реформирана. Предвижда се да се запази размерът на средствата, които се изразходват по общата организация на суров тютюн, като директните плащания да преминат в едно единно плащане на ферма, което не зависи от размера на производството. България ще прилага новите механизми от датата на присъединяване към ЕС.

Световно предлагане и потребление на тютюн и тютюневи изделия

БРАЗИЛИЯ

Селскостопанската търговска служба в Сао Пауло оценява общото производство на непреработен тютюн в Бразилия за маркетинговата 2005 година на 878,5 хил. тона (фермерско тегло), което е близко до равнището от предходната маркетингова година
(890 хил. тона). Близо 96% от реколтата се отглежда в Южна Бразилия.

Засетите за маркетинговата 2005 година площи се оценяват на 5 097 хил. дка или с 5% повече от тези за 2004 година. Преобладаващите климатични условия (сухото време в края на 2004 и първата четвърт на 2005 г.), в частност в Rio Grande do Sul, доведоха до спадане на добивите като цяло.

Вътрешното потребление на непреработен тютюн през маркетинговата 2005 година се прогнозира да бъде около 103 хил. тона, което е с 3% повече от ревизираната оценка за маркетинговата 2004 година. Повишената прогноза се дължи на очаквано нарастване на вътрешното потребление на цигари. Тръбно сушените и светлите въздушно сушени тютюни се използват за производството на основна част от цигарите в Бразилия. "Бърлей" намира приложение основно при смесите, за подобряване на вкуса на местните цигари.

За маркетинговата 2005 година се очаква износът на непреработен тютюн да бъде в размер на 608,8 хил. тона или с 4% повече от предходната година (587,5 хил. тона). Индустриални източници считат, че износителите ще се сблъскат с въздействието на нарастващите разходи, поради няколко фактора, в това число:

1.ограниченото използване на местните данъчни кредити (ICMS или данък
добавен стойност)
2. нарастване на фермерските цени
3. повишаване на фрахта
4. непрекъснатото обезценяване на щатския долар спрямо реала.

Бразилия е най-големият световен износител на тютюн и е затвърдила тази своя позиция, като постоянно повишава пазарния си дял за сметка на САЩ и Зимбабве. Далечният Изток и Източна Европа остават основни перспективни пазари. Общият внос на непреработен тютюн през текущата маркетингова година се очаква да бъде на равнището от предходната година – около 7 хил. тона. Селскостопанската търговска служба в Сао Пауло предвижда наличностите в края на маркетинговата 2005 г. да бъдат с 41 825 тона повече в сравнение с предходната година и да достигнат 235 690 тона.

ЗИМБАБВЕ

След четири години на намаление, производството на тютюн в Зимбабве показва признаци на възстановяване. Реколта `2004 първоначално се оценява на 85,3 млн. тона
(фермерско тегло), което е с 23% повече от предходната. Повишението се отдава на
площите с тръбно сушен тютюн, които са нараснали от 470 хил. дка през 2003година до
550 хил. дка през сезон 2004. Производството на тютюн тип "Бърлей" е намаляло до около 300 хил. тона при 504 хил. тона за реколта `2004.

Над 97% от общото производство на тютюн в Зимбабве се изнася, поради което вътрешното потребление оказва незначително или почти не оказва влияние върху производството. През 2004 маркетингова година износът на тръбно сушен тютюн и тютюн тип "Бърлей" е осигурил на страната приходи от 226 млн. щ.д., което е по-ниско от приходите през 2003 година (318 млн. щ.д.). Основни количества от тези типове са били реализирани в различни направления в ЕС, Азия и Средния Изток. Тютюнът от
Зимбабве остава популярен поради специалните му смесителни качества.

ИНДИЯ

Като резултат от нарастване на доходите от тютюн за цигари и на вътрешното потребление, производството на тютюн за 2005 г. в Индия се очаква да се повиши с
около 2% и да достигне до 680 хил. тона. Типовете тютюн за цигари, основно "Виржиния" и "Бърлей", заемат около 31% от общото производство. Прогнозира се реколтата от "Виржиния" да бъде по-висока с 30% (232 хил. тона) спрямо предходната, което се дължи на нарастване на добивите и разсадените площи (с 16% спрямо предходната година). Повишаването на инвестициите в тютюнопреработващата промишленост и значително по-добрите доходи от тютюн, в сравнение с други конкурентни култури, окуражават фермерите да продължават да отглеждат тютюн, въпреки трудностите с неговата реализация през предходната година, поради по-ниското качество. Производството на тютюн тип "Бърлей" за маркетинговата 2005 г. се предвижда да се повиши до 9,900 хил. тона, което е продиктувано от повишеното търсене за износ и по-високите цени през 2004 г. Разсадените с "Бърлей" площи, които през 2004 г. намаляха до 665 хил. дка, се очаква да се възстановят до 125 хил. дка през 2005 г., за да се попълнят по-ниските запаси от предходната година.

Производството и реализацията на тръбно сушена "Виржиния" в Индия се регулира от тютюнев борд. За текущия сезон, в съответствие с исканията на търговците и производителите, Бордът е определил производствен таван от 111 хил. тона за провинция Andhra Pradesh и 65 хил. тона за Karnataka. Ако се съди по текущото състояние, действителното производство вероятно ще достигне определения от Борда
таван.

Потребление на тютюн от цигарената индустрия през маркетинговата 2004 г. се оценява на 102 хил. тона, при 98 хил. тона през предходната година. Основна част от потреблението в страната (76%) се пада на тип "Виржиния", който силно присъства в
английските блендове. Тютюн тип "Бърлей" заема 6% от количествата, употребявани за
производството на тютюневи изделия и се използва главно като пълнеж. Останалата
част включва традиционни вариатети "Бърлей" (Harvel De Bouxo Rio Grande) и слънчево
сушен naty, който е с по-високо съдържание на никотин и катран. Ориенталският тютюн
намира основно приложение при производството на международни марки цигари,
предназначени за вътрешния и международния пазар.

Очаква се тенденцията на повишаване на вноса на тютюн да продължи и през маркетинговата 2005 г., за която се прогнозира той да достигне близо 1 750 тона. Като
основни причини за това могат да се посочат повишаване на търсенето на висококачествени цигари на индийския пазар и нараснало търсене на международния
пазар на качествени индийски и международни марки цигари.

Повишеното търсене на тютюн от страна на ЕС, Русия, Корея, Средния Изток и африканските страни, по-доброто качество и конкурентни цени са довели до  нарастване на изнесените количества през маркетинговата 2004 г. с 2% до 128 хил. тона.

Доминиращ в експорта тип тютюн (45% от общия експорт на тютюн) остава "Виржиния"
от Karnataka, който е предпочитан поради високото си качество и ниското съдържание на никотин. Очаква се през маркетинговата 2005 г. силната местна валута и ситуацията на свръх предлагане на международния пазар на тютюн да допринесе за намаляване на
износа до равнище от 110 хил. тона

ЮЖНА АФРИКА

В Южна Африка се произвеждат само два типа тютюн: тръбно сушен, който се използва основно за производството на цигари и въздушно сушен, който намира приложение като тютюн за лули, емфие и тютюневи смеси.

Производството на тръбно сушен тютюн за 2004 г. спадна до около 21 хил. тона, при 33 хил. тона, произведени за предходната година. Близо 40-45% от реколтата е за вътрешно потребление, а останалата част се изнася на различни пазари.

Производството на въздушно сушени тютюни е намаляло от 4,7 хил. тона за 2003 г. до
3,55 хил. тона за 2004 г.

Последната оценка за реколта `2005 е за около 24,7 хил. тона (фермерско тегло), при 31,4 хил. тона през 2004 г. Намалението е резултат от спад на разсадените площи, предизвикан от разочароващите цени на производител. Силната местна парична единица (Ранд) допринася за по-ниски цени на вносните конкурентни продукти. Това оказва депресиращо влияние върху вътрешните цени.

ТУРЦИЯ

Общото производство на тютюн в Турция за маркетинговата 2005 година се оценява на 157 хил. тона, от които 152 хил. тона ориенталски тютюн. Като резултат от сушата общото производство на тютюн за маркетинговата 2004 година достигна едва 112 хил. тона.

Износът на ориенталски тип тютюн през 2004 г. е силен и достига 111,940 хил. тона. Като резултат от намаляване на производството се наблюдава спадане на големите запаси от ориенталски тютюн. Вносът на неориенталски тютюн също остава силен, но значението на САЩ като снабдител намалява.

Правителството на Турция прекрати последния търг за приватизация на TEKEL, поради липса на оферти. Международните цигарени компании се опасяват, че високият акциз върху цигарите ще способства за засилване на контрабандата.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

За да се стимулира производството на по-висококачествени тютюни в ЕС, от 2002 г. бяха въведени нови правила за премиране през следващите три години. Основният принцип е премиите, които се движат между 30-45%, да бъдат разпределени на производителите с оглед пазарните цени и качеството. Основните моменти от Общата
организация на пазара на тютюн в ЕС са мерките по премиране, ограничаване на производството и споразумения за търговия с трети страни. Премиите се изплащат когато са изпълнени качествените изисквания за тютюна и той е доставен до преработвателя и съдържат:

• фиксирана част, постоянна за всички производители;
• променлива част, която се определя на база достигнатото качество и се изплаща на тютюнопроизводителите при доставката на всяка партида до определеното
  място. Нивото на тази премия ще се определя от изкупната цена.
• специфична помощ, която не трябва да надвишава 2% от премията. Изплаща се на групата от производители, занимаваща се с изследвания, както и на научните институти по тютюна

Специфичната помощ и променливата част от премията се плащат на производителите при доставката им до преработващите предприятия.

Политиката на ЕС по отношение на тютюна е свързана с определянето на квотата за производство или (гарантирания праг) и количествата и типовете тютюн, който ще получат субсидии от Общността. Има няколко регулации, които покриват различни
аспекти относно режима по тази култура.

С Регламент 546/2002 са определени гарантираният прагов обем и премията на група от определени вариатети. Допълнително, Регламент 546/2002 постановява фиксираната и променливата част от премията, след намаляване със сумата за тютюневия фонд (3% за реколта `2003 и `2004) и специфична помощ (2%) отпусната на групите на тютюнопроизводителите. Фактическата обща премия платена на производителите е сума от фиксираната и променлива премия, диференцирана според вариатетите.

Въпреки че квотите са определени, те могат да се трансферират между различните типове тютюн и между производителите в други страни-членки на Общността.

За реколти `2003 и `2004 гарантираният праг първоначално беше определен от Регламент 546/2002 и потвърден след трансформиране на квотата с регламент 640/2003
и регламент 888/2003 (реколта `2003) и с регламенти 479/2004 и 1018/2004 (реколта
`2004). Регламент на ЕС 1501/8.22.2002, който коригира чл.35 от регламент 2848/1998
съкращава наполовина периода за изкупуване от четири месеца (1. септември-31.декември) до два месеца (1 ноември-31декември)

ГЪРЦИЯ

Общото производство на тютюн в Гърция за 2004 г. се оценява на 110 хил. тона сухо тегло, количество което ще подлежи на по-нататъшна ревизия. Реколта `2004 е малко под равнището на предходната, която беше в размер на 112 хил. тона. През последните три години производството е под равнището на определената от ЕС квота, която за реколта 2003 и 2004 г. бе в размер на 117,869 хил. тона. Източници от Министерство на земеделието и тютюневата промишленост докладват, че изобилните валежи през последните две години са нанесли щети на тютюневата реколта.

Допълнително, близо 30-35 хил. дка, подготвени за ориенталски тютюн са били изоставени.

Най-голям дял от производството на тютюн в Гърция заемат ориенталските сортове, като през 2004 г. реколтата от този тип е в размер на 59,500 хил. тона (сухо тегло). От 1990 г. коли