Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел
"Маркетинг" към дирекция "Икономическа политика".

Бюлетинът включва анализ и прогноза за вътрешния и международен пазар на царевица през пазарната 2003/04 и перспективите за 2004/05 години.

За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Агростатистика" - МЗГ, "Информационно обслужване" АД към МФ, Агенция "Митници", "САПИ" ООД, НСИ, дирекция "Растениевъдство и контрол на качеството на пресните плодове и зеленчуци"- МЗГ, дирекция "Животновъдство" -МЗГ, ДФ "Земеделие", Департамента по
земеделие на САЩ и др.

Съставил: Павлина Димитрова - младши експерт отдел "Маркетинг"

Отдел "Маркетинг" разработва ситуационно-перспективни анализи за зърно (пшеница, ечемик, царевица, ориз), технически култури (слънчоглед, тютюн), плодове и зеленчуци, вино и винено грозде, мед, животновъдство, млеко- и месопроизводство.

За отзиви и препоръки: Павлина Димитрова – тел. 02/985 -11- 537,
e-mail: pdimitrova@mzgar.government.bg

Министерство на земеделието и горите; гр. София 1040, бул. "Христо Ботев" 55

В проведената през м. октомври 2004 г. анкета от дирекция "Агростатистика" земеделските производителите са изразили намерение за намаляване на площите с царевица за зърно за новата реколта с близо 5% спрямо предходната година. Ако земеделските производители са осъществили своите планове, през пролетта на 2005 г. се очаква да са засети между 3 600 и 3 700 хил. дка с царевица за зърно. Заедно с площите на царевица за силаж и зелено изхранване, общо засетите с царевица площи за реколта `2005 биха достигнали до
около 3 900-4 000 хил. дка или малко под равнището от предходната година (4 160 хил. дка).

Много е вероятно, обаче, задържащите се ниски изкупни цени на царевицата и сравнително високият преходен остатък да са повлияли за пренасочване на земеделските производители към отглеждането на други култури през настоящия сезон, поради което е възможно засетите с царевица площи за реколта `2005 да намалеят в по-голяма степен. Проведеното през м. май 2005 г. обследване на посевите отчита като засети с царевица за зърно за реколта `2005 между 2 700 и 3 000 хил. дка.

РЕКОЛТА `2004

Изключително високото производство на царевица за маркетинговата
2004/05 година, в комбинация със значителните преходни запаси, предопределиха нарастване на предлагането на този продукт през текущия сезон с близо 59% спрямо 2003/04 маркетингова година до 2 319 хил. тона. Потребностите от внос се очаква да не надхвърлят 10 хил. тона.

Общото потребление на царевица през маркетинговата 2004/05 година се прогнозира да нарасне с 42% спрямо нивото от предходната година и да достигне 1 812 хил. тона. Очакваното повишение се базира на предвиждани по-високи потребности от царевица за фураж, както и от наличието на значителни свободни количества царевица, с потенциал за износ. Възможностите за износ през настоящия сезон се оценяват на около 530-550 хил. тона.

Високото предлагане на царевица през маркетинговата 2004/05 година,
допринесе за формирането на най-ниските за последните 10 години изкупни цени на царевица.

За разлика от предходните години, когато цената й се движеше с 20-30 лв. над тази на фуражния ечемик и фуражната пшеница, през текущия сезон цената на царевицата надвишаваше с 10-15 лв. тази на фуражния ечемик и почти се изравни с тази на фуражната пшеница.

До края на текущата маркетингова година, въпреки продължаващата
активност на износа и натрупаните вече разходи за съхранение, не се очаква съществено изменение на равнището на изкупните цени. Ограничаващ фактор за повишаването им ще бъдат все още големите наличности от зърно в страната.

Според първите прогнозни данни на Департамента по земеделие на САЩ, глобалното производство на царевица за маркетинговата 2005/06 година се предвижда да бъде в размер на 674 млн. тона, което е с 34 млн. тона по-малко от миналогодишното. Очакванията за реколта `2005 от царевица на Международния съвет по зърното не се различават съществено (672 млн. тона).

Международният съвет по зърното очаква потреблението на този
продукт през новата маркетингова година да бъде около 668 млн. тона, което  незначително отстъпва на рекордното равнище от 2004/05 година, а намалението се отдава на спад в потреблението на царевицата за фураж. Според прогнозите на Департамента по земеделие на САЩ потреблението й през новия сезон ще
нарасне слабо до 681 млн. тона, като голямото повишение на този показател в Бразилия и Канада ще бъде неутрализирано от спад в ЕС-25, Русия и Украйна.

Световната търговия с царевица се прогнозира да намалее незначително, но да се задържи около нивото от 75 млн. тона, според прогнози на Департамента по земеделие на САЩ. На противоположно мнение е Международния съвет по зърно, чиято прогноза е за незначително повишение на търгуваните обеми от царевица през новия сезон.

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ЦАРЕВИЦА

Фактори, определящи предлагането на царевица в страната

Изключително високото производство на царевица за маркетинговата1
2004/05 година, в комбинация със значителните преходни запаси,
предопределиха нарастване на предлагането на този продукт през текущия сезон с близо 59% спрямо 2003/04 маркетингова година до 2 319 хил. тона. Потребностите от внос се очаква да не надхвърлят 10 хил. тона.

Площи, производство и среден добив

Реколта `2004

По данни на дирекция "Агростатистика", през пролетта на 2004 г. са засети общо 4 159 710 дка с царевица, от които 3 859 295 дка с царевица за зърно. Наблюдава се намаление на площите за зърно с близо 10% спрямо 2003 г., когато по-високия им размер бе определен от пропадане на част от площите с есенници и презасяването им
с царевица и слънчоглед на пролет.

Въпреки намалението на засетите площи, полученият изключително висок среден добив допринесе за прибирането на най-високата реколта от 1991 г. насам. Като резултат от благоприятните агрометеорологични условия през пролетта и лятото на 2004 г. и подобрената агротехника, количествата царевица от декар нараснаха близо 2 пъти, спрямо предходната реколта (280 кг/дка за реколта `2003) и отбелязаха най-високо равнище от 1989 г. до сега - 554 кг/дка. За повишаване на средния добив допринесе и използването на окачествени семена при сеитбата на над 96% от площите за реколта `2004.

По данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ, производството на царевица за зърно за маркетинговата 2004/05 година възлиза на 2 123 022 тона.

Площта, от която е прибрана реколта `2004 от царевица за зърно е 3 832 хил. дка, което представлява 99% от засетите площи.

Над 61% от реколта `2004 са произведени в Североизточен район2, където е постигнат и най-високият среден добив от 608 кг/дка. Над средния за страната добив е отчетен и в Югоизточен район (593 кг/дка).

Средният за страната добив от царевица за зърно, реколта `2004 (554 кг/дка) надвишава с 59 кг средния за света (495 кг/дка), но е значително по-нисък от този на големите страни производителки като САЩ (1 007 кг/дка), Франция (905 кг/дка), Италия (916 кг/дка), Канада (824 кг/дка), Аржентина (722 кг/дка) и други. Сред страните от
Европа, извън ЕС, полученият в България добив от царевица е най-висок (Сърбия – 522 кг/дка, Румъния- 400 кг/дка, Русия и Украйна-всяка с по 383 кг/дка).

Сеитбооборот и проведени агротехнически мероприятия

Засетите през 2004 г. площи с царевица (за зърно, силаж и зелено изхранване) са в размер на 4 159 710 дка. Основна част от тях – 1 622 хил. дка или 39% са разположени след предшественици пшеница и ечемик. В сравнение с предходната година, площите с царевица след слънчоглед са нараснали с близо 114 хил. дка до 748,8 хил. дка, като заемат около 18% от засетите с тази култура площи.

През 2004 г. царевицата се е отглеждала монокултурно върху 1 123 хил. дка или върху 27% от площите й, при 1 026 хил. дка през 2003 г. Угарите, включени в сеитбооборота на царевицата през разглежданата година са близо 250 хил. дка, спрямо 98 хил. дка през 2003 г.

Резултатите от анкета "Добиви от земеделски култури – реколта `2004",
проведена от дирекция "Агростатистика" показват, че е налице подобрение по отношение на осъществените агротехнически мероприятия. За реколта `2004, най-широко използвани са били азотните торове. Те са намерили приложение при близо 62,3% от засетите площи или върху приблизително 2,4 млн. дка (при 1,8 млн. дка за реколта `2003). Спрямо предходната година наторените с фосфорни торове площи са се увеличили с около 103,7 хил. дка до 146,7 хил. дка, а тези с комплексни торове– с 87,7 хил. дка до 173,7 хил. дка.

Третираните с хербициди площи са в размер на 3 226 371 дка, с инсектициди - 443 819 дка, а с фунгициди – 887 638 дка.

Реколта `2005

В проведената през м. октомври 2004 г. анкета от дирекция "Агростатистика" земеделските производителите са изразили намерение за намаляване на площите с царевица за зърно за новата реколта с близо 5% спрямо предходната година. Ако земеделските производители са осъществили своите планове, през пролетта на 2005 г. се очаква да са засети между 3 600 и 3 700 хил. дка с царевица за зърно. Заедно с площите на царевица за силаж и зелено изхранване, общо засетите с царевица площи за реколта `2005 биха достигнали до около 3 900-4 000 хил. дка или малко под равнището от предходната година (4 160 хил. дка).

Много е вероятно, обаче, задържащите се ниски изкупни цени на царевицата и сравнително високият преходен остатък да са повлияли за пренасочване на земеделските производители към отглеждането на други култури през настоящия сезон, поради което е възможно засетите с царевица площи за реколта `2005 да намалеят в по-голяма степен. Проведеното през м. май 2005 г. обследване на посевите отчита като засети с царевица за зърно за реколта `2005 между 2 700 и 3 000 хил. дка.

Начални стокови наличности

Маркетинговата 2004/05 година стартира с преходен запас от 186 хил.
тона, което е най-високото равнище от 2000/01 година насам.
За формиране на тези наличности допринесе увеличаването на вноса,
благоприятстван от въвеждането на автономна тарифна редукция за безмитен внос на царевица, за периода 1 януари – 30 септември 2004 г., в комбинация с ниското равнище на износ.

Внос

Ниската реколта `2003 от пшеница и ечемик намали предлагането на зърно през предходната маркетингова година. Това доведе до нарастване на интереса към царевицата, включително и от внос.

По предварителни данни на Агенция "Митници", за периода септември 2003 г.- август 2004 г. са внесени 168 428 тона царевица, което е с 83 хил. тона повече спрямо равнището за 2002/03 маркетингова година и с 48 хил. тона над това за 2001/02 маркетингова година.

Приблизително 77% (129 266 тона) от вноса на царевица през 2003/04 година е по позиция 1005 90 00 9 - царевица за индустриална употреба, като основен доставчик е Бразилия (112 660 тона). Внесени са още 36 777 тона царевица за фураж, главно с произход от Украйна (31 700 тона) и 2 396 тона царевица за посев.

Основните количества са доставени в началото на 2004 г. (м. януари-март), когато влезе в сила автономна тарифна редукция за безмитен внос на зърно, в т.ч. на царевица (1005), за периода 1 януари-30 септември 2004 г.

Изключително добрата реколта `2004 от царевица сведе до минимум
потребностите от внос през настоящата маркетингова година. Очаква се през този сезон доставените от чужбина количества да не надхвърлят 10 хил. тона, което ще бъде най-ниското ниво на внос за последните 10 години.

За периода септември 2004 г. – 12 юни 2005 г., в страната са внесени общо 7 785 тона царевица, при 122 030 тона за същия период на предходния сезон. Над 70% (5 580 тона) от доставените от чужбина количества са царевица за фураж и индустриална употреба, основно с произход от Украйна (2 473 тона) и Румъния (2 016 тона). Вносът от Украйна е осъществен през м. септември 2004 г., когато все още действаше автономната тарифна редукция за внос на царевица с нулево мито.

Цялото количество от северната ни съседка е внесено по митнически режим 51 "Активно усъвършенстване при прилагане на системата с отложено плащане", който предполага последващ износ в преработено състояние.

Вносът на царевица за посев, от началото на маркетинговата 2004/05 година до 12 юни 2005 г., възлиза на 2 207 тона, като основната част е с произход от Унгария (1 176 тона).

Фактори, определящи потреблението на царевица в страната

Общото потребление на царевица през маркетинговата 2004/05 година
се прогнозира да нарасне с 42% спрямо нивото от предходната година и да достигне 1 812 хил. тона. Очакваното повишение се базира на предвиждани по-високи потребности от царевица за фураж, както и на прогнозирано значително нарастване на реализираните на външните пазари количества.

Възможностите за износ през настоящия сезон се оценяват на около 530-550 хил. тона.

Употреба за семена

За сеитбата на реколта `2004 от царевица са употребени приблизително 10,4 хил. тона семена, при 12,2 хил. тона за предходната реколта.
Очаква се за залагането на реколта `2005 от царевица да бъдат изразходени около 10 хил. тона семена, при прогнозно равнище на площите от около 3 900-4 000 хил. дка.

Зърно за храна и индустриална употреба

През текущата маркетингова година се прогнозира количеството царевица, насочено за преработка да се запази на нивото от предходната година - 250 хил. тона.

Продуктите, произвеждани от царевица са: царевично брашно, скорбяла, гликоза, царевично масло, царевичен грис и други. Значителна част от тези продукти се реализират на външните пазари.

И през тази маркетингова година най-голям дял от износа сред изброените продукти заемат скорбялата и царевичното масло. По данни на Агенция "Митници", от началото на маркетинговата 2004/05 година (м. септември 2004 г.) до м. април 2005 г. е осъществен износ на 3 133 тона скорбяла от царевица. Традиционно основни пазари са страните от региона – Сърбия и Черна гора (978 тона), Албания (868 тона),
Турция (674 тона), Румъния (270 тона), Р Македония (270 тона) и други. За същия период са изнесени и 2 726 тона царевично масло, основно за Турция (2 006 тона) и Гърция (720 тона). Производството на царевично брашно е изцяло предназначено за вътрешния пазар.

Употреба за фураж

По предварителни данни на дирекция "Животновъдство"3, потребностите от зърно за изхранване на селскостопанските животни през маркетинговата 2004/05 година възлизат на 2 409 хил. тона или с 11% повече в сравнение с предходната година, в резултат на планиран по-висок прираст на животинска продукция.

Прогнозира се най-голям дял от нуждите на животновъдството от зърно да бъдат покрити с царевица - 42% (1 012 хил. тона), която се характеризира с по-висока хранителна стойност, а изкупната й цена през този сезон незначително надвишава тази на фуражната пшеница и фуражния ечемик. Очаква се за производството на комбинирани фуражи да бъдат употребени близо 964 хил. тона пшеница и 361 хил.
тона ечемик. Делът на други зърнени култури спада до равнище от 3%.

Износ

По данни на Агенция "Митници", през маркетинговата 2003/04 година са
изнесени общо 80 843 тона царевица, което е с 66% по-малко в сравнение с равнището от предходната маркетингова година. Това се дължи основно на повишеното вътрешно търсене и неконкурентните цени на българската царевица.

Над 90% от износа е осъществен през първите три месеца на маркетинговата година (главно през м. октомври 2003 г.), като основни вносители са били страните от ЕС – Италия (27 795 тона), Гърция (21 048 тона), Испания (17 884 тона) и Португалия (8 057 тона). Износът за ЕС се благоприятстваше от договорените преференции, съгласно които от 1 юли 2003 г. до 30 юни 2004 г. действаше квота за безмитен внос на
царевица (тарифна позиция 1005) с произход България в Общността, в размер на 80 хил. тона.

През следващите месеци до края на маркетинговата година са изнесени
значително по-малки количества - между 500 и 1 000 тона месечно, а основни експортни направления са съседни страни-Македония, Албания и Гърция.

След ниското ниво на износ, постигнато през маркетинговата 2003/04
година, високата настояща реколта осигури значителни свободни количества, с потенциал за износ. Въз основа на конкурентните цени, на които се предлага българската царевица, може да се очаква експортът на този продукт до края на маркетинговата 2004/05 година да достигне рекордните 530-550 хил. тона.

По предварителни данни на Агенция "Митници", от началото на текущата
маркетингова година (септември 2004 г.) до 12 юни 2005 г. е осъществен износ на 478 155 тона царевица. Това превишава количествата за целите 1999/00 и 2002/03 маркетингови години (съответно 289 628 и 237 761 тона), през които са регистрирани
най-високите нива на износ през последните 10 години.

Основна част от реализирания за посочения период износ е на царевица за индустриална употреба (285 499 тона), като количествата са насочени главно към Тунис (48 578 тона), Израел (36 728 тона), Испания (34 653 тона), Сирия (30 006 тона), Либия (25 028 тона), Египет (24 754 тона), Португалия (21 377 тона) и други. Износът на царевица за фураж възлиза на 192 458 тона, а на царевица за посев - на 196 тона.
Поради по-късното навлизане на новата реколта на пазара и наличието на запаси от стара реколта, чиято цена бе утежнена от складови разходи, през м. септември 2004 г. на външните пазари са реализирани незначителни количества царевица - 3 163,8 тона, при средна износна цена от 140 щ.д./тон.

През м. октомври 2004 г. започна активен износ на царевица (92 235 тона), като предпочитано направление бяха страните от ЕС, за които са изнесени 80 642 тона. Основни вносители са били Испания (49 068 тона), Италия (16 155,4 тона), Кипър (8 400 тона) и други. Съгласно договореностите с ЕС, от 1 юли 2004 г. до 30 юни 2005 г. действа квота за безмитен внос в ЕС на царевица (тарифна позиция 1005) с произход
България в размер на 88 хил. тона.

През следващите месеци активността по износа на този продукт продължава, като най-високо равнище е достигнато през м. декември 2004 г. (101 236 тона). От началото на 2005 г. количествата царевица, реализирани месечно на външните пазари постепенно намаляват. Въпреки това, активността остава висока за този период на
сезона. За сравнение, през м. май 2005 г. са изнесени 38 853 тона, при 4 127 тона за същия месец на маркетинговата 2002/03 година.

По оперативни данни на Агенция "Митници", през първите две седмици на месец юни 2005 г. износът на царевица възлиза на 2 819 тона.
Дори и след изчерпване на количествата за безмитен внос на царевица в ЕС и въпреки добрата зърнена реколта в Общността, Кипър, Испания и Португалия (основни вносители на царевица в ЕС) продължават да закупуват българска царевица.

Основни експортни пазари през текущия сезон, освен страните от ЕС, са арабски страни- Тунис (66 298 тона), Сирия (58 066 тона), Либия (51 696 тона) и други.

Държавна политика при производството и реализацията на царевица;

Политика на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производителите на
царевица;

ДФ "Земеделие" ежегодно открива краткосрочни финансови линии, които целят подпомагане на земеделските производители и стимулиране на производството на определени стоки и култури. Финансовите линии, които са открити за подпомагане на производителите на царевица за реколта `2005 са следните:

Целева субсидия за закупуване на сертифицирани семена от царевица
за зърно, реколта `2005

Общият предвиден ресурс е в размер на 3 200 000 лв. и се предоставя за засяване на 1 000 000 дка със семена от царевица за зърно.
Усвоените средства са в размер на 2 832 991,42 лв, като са сключени 772 договора.

Целева финансова линия за закупуване на минерални торове за подпомагане производството на царевица за зърно и слънчоглед, реколта `2005.

Отпуснатите средства по тази линия са в размер на 12 500 000 лв. и с тях ще се подпомогне наторяването на 3 125 хил. дка. ДФ "Земеделие" финансира част от разходите за торене на посевите с царевица
за зърно и слънчоглед, реколта `2005 с минерални торове и предоставя на земеделските производители по 4,00 лв. на декар за закупуване на амониева селитра, троен суперфосфат, амофос, карбамид, комбиниран тор.

Линията се открива на 18 март, а срокът за усвояване на средствата по нея е 20 май 2005 г.

Целева субсидия за подпомагане на земеделските производители за
борба с обикновената полевка в размер на 500 000 лв.

Средствата се предоставят на регистрирани земеделски производители в
областите с обявен каламитет (Бургас, Варна, Добрич, Ямбол и Шумен), които са разорали площи с есенници и ще презасеят с пролетни култури в размер на 10 лв/дка за 50 000 дка.

Максималният размер на площите, за които един земеделски производител и икономически свързаните с него лица може да кандидатства по тази целева субсидия е 6 000 дка.

Целевата субсидия се открива на 18 април 2005 г., а срокът за усвояване на средствата по нея е 20 юни 2005 г.

Външнотърговски режим

Внос на царевица

Съгласно Митническа тарифа на Р България, през 2005 г. вносът на царевица за посев (тарифна позиция 1005 10) се облага с 5%, на царевица за фураж (тарифна позиция 1005 90 00 1) с 15%, а на друга царевица (тарифна позиция 1005 90 00 9) с 12,5%.

Въз основа на сключени от България търговски споразумения, през 2005 г. действат следните преференции при внос на царевица и продукти от нея:

• Ежегодна тарифна квота за внос на царевица за фураж (тарифна позиция 1005 90 00 1) в България, съгласно ангажиментите на Р България по списъка за задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията 1994 г. (СТО), в размер на 100 000 тона, при мито от 5%. По оперативни
  данни на Агенция "Митници", през 2004 г. и от началото на 2005 г. до 13 юни няма усвоени количества по тази квота.
• Царевица за посев (тарифна позиция 1005 10) и други растителни мазнини и масла и техните фракции, нелетливи, дори рафинирани, но не и химически променени, в т.ч. от царевица (1515), с произход от страните от ЦЕФТА4 се внасят с нулево мито, а царевично брашно (1102 20), едрозърнест и дребнозърнест грис от
  царевица (1103 13), агломерати под формата на гранули, в т.ч. от царевица (1103 20), зърна от житни растения, сплескани или на люспи, в т.ч. от царевица (1104 19) и зърна от житни растения, (олющени, закръглени, нарязани или натрошени) от царевица (1104 23) с мито от 15%.
• Вносът на хибридна царевица за посев (тарифни позиции 1005 10 11, 1005 10 13, 1005 10 15 и 1005 10 19) и царевично масло и неговите фракции (1515 21 и 1515 29), с произход страните от ЕС се осъществява при мито 0%.
• Съгласно постигнати договорености, България ежегодно предоставя тарифна квота за безмитен внос от ЕС на директни сортове царевица за посев (тарифна позиция 1005 10 90 0) и царевица за фураж и индустриална употреба (1005 90). За периода 1 юли 2004 г.-30 юни 2005 г. квотата е в размер на 30 800 тона. По оперативни данни на Агенция "Митници", към 15 юни 2005 г. няма регистрирани количества по тази квота. Въз основа на допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки и Република България, отчиташ присъединяването на 10-те нови страни членки към Европейския
  съюз, от 1 юли 2005 г. размерът на квотата нараства с 2 800 тона до 33 600 тона.
• Доставките на царевица за посев (1005 10) от Сърбия и Черна гора се облагат с нулево мито.
• Ежегодна тарифна квота за безмитен внос на царевица за фураж и
  индустриална употреба (тарифна позиция 1005 90) от Сърбия и Черна гора в размер на 5 000 тона. Това споразумение влезе в сила от 1 юни 2004 г., поради което през предходната година квотата бе в размер на 2 916,667 тона. По данни на Агенция "Митници" към 30 декември 2004 г. няма постъпили количества по тази квота. Към 15 юни 2005 г. изпълнението на квотата е 0%.
• други растителни мазнини и масла и техните фракции, нелетливи, дори рафинирани, но не и химически променени, в т.ч. от царевица (1515), с произход от Молдова и от Босна и Херцеговина се внасят безмитно.

Износ на царевица

Съгласно постигнатите договорености, ЕС ежегодно предоставя на България квота за безмитен внос в Общността на царевица (тарифна позиция 1005). За периода 1 юли 2004 г.-30 юни 2005 г. квотата е в размер на 88 000 тона. От 1 юли 2005 г. количеството нараства до 96 000 тона. Други растителни мазнини и масла и техните фракции, нелетливи, дори рафинирани, но не химически променени, в т.ч. от царевица (1515), с произход от България, се внасят в ЕС с нулево мито.

Ежегодна тарифна квота за внос в Турция на:

• царевица за посев (1005 10), в размер на 100 тона и 50% намаление на митото
• сурово царевично масло и неговите фракции (1515 21), в размер на 1 000 тона и мито от 6%

България може да внася безмитно неограничено количество царевица за посев (тарифна позиция 1005 10) в Сърбия и Черна гора (в сила от 1 юни 2004 г.).

Договорена е и ежегодна тарифна квота за импорт на българска царевица за фураж и индустриална употреба (1005 90) в размер на 5 000 тона, с нулево мито.

Въз основа на споразумение от 2003 г., Албания предоставя обща квота в размер на 400 тона за безмитен внос на едрозърнест и дребнозърнест грис от пшеница (1103 11), от царевица (1103 13) и от други житни растения (1103 19), с произход от България.

Македония предоставя ежегодно тарифна квота за внос на скорбяла от
царевица (1108 12 00 0) от България в размер на 400 тона при 50% намаление на митото за най-облагодетелствана нация.

България може да внесе 100 тона скорбяла от царевица в Израел при
намаление на митото за най-облагодетелствана нация с 25%.

От 1 декември 2004 г. вносът на български други растителни мазнини и
масла и техните фракции, нелетливи, дори рафинирани, но не химически
променени, в т.ч. от царевица (1515) в Босна и Херцеговина се осъществява при нулево мито.

Вътрешни и международни цени

През сезон 2004/05 равнището както на вътрешните, така и на
международните цени се формира под влиянието на високото световно
производство на зърно, надхвърлящо глобалните потребности.

Очакваните по-високи световни крайни наличности ограничават движението на цените в посока нагоре.

Себестойност при производството на царевица, реколта `2004

По данни на САПИ ООД, преките разходи за отглеждането на 1 декар
царевица от реколта `2004 се движат между 40 и 79,2 лв., при средно 59,2 лв. за предходната реколта. Равнището на преките разходи се определя от цената на използваната техника (собствена или наета), отчитането на разходите за почистване на зърното, застраховки, лихви и други. При неполивни условия, разходът на декар в различните райони на страната е в рамките на 35-58 лв., а при поливни нараства до
52-59 лв. – в Южен Централен район и до 72-86 лв. – в Югоизточен район (в зависимост от броя на поливките, цената на водата, водоизточника и други).

Полученият изключително висок среден добив от 554 кг/дка доведе до
формирането на себестойност на зърното между 72-143 лв./тон, при 211 лв./тон за реколта `2003.

Най-ниски са били разходите за производство на тон царевица от реколта `2004 в Югоизточен (70-100 лв./т) и Североизточен (70-130 лв./т) райони.

През текущата маркетингова година (2004/05), нарасналото предлагане на зърно допринесе за формирането на най-ниските за последните 10 години средни изкупни цени на царевицата- между 140 и 151 лв./тон.

При така формираната себестойност на царевичното зърно от реколта `2004, наблюдаваните нива на цените дават възможност за покриване на направените разходи и реализиране на известна печалба.

Изкупни цени

През маркетинговата 2003/04 година, под влияние на намаленото производство на пшеница и ечемик, не само в страната, но и в цяла Европа, се наблюдава значително повишаване на търсенето на царевица като заместител на другите зърнено-фуражни култури. Тази ситуация допринесе за значителен ръст както на вътрешните, така и на износните цени.

През последната седмица на м. септември 2003 г. на пазара се появиха първите количества от реколта `2003 на цена от около 210-215 лв./тон. До края на календарната 2003 г. цената непрекъснато нарастваше и през м. декември достигна нива от 265-278 лв./т.

След въвеждането на нулево мито за внос на царевица, от началото на 2004 г., темпът на нарастване на цената се забави.

Най-големи количества царевица през предходната маркетингова година са внесени през първите три месеца на 2004 г. Нарасналото предлагане през този период задържаше цените на равнище между 280 и 287 лв./т. От средата на м април обаче, изкупната цена, макар и бавно пое отново нагоре. Посоката на движение се запази до
средата на м. юли, когато бе достигнато най-високото ниво за маркетинговата година - 311-313 лв./тон (към 14 юли 2004 г.). С появата на пазара на първите количества от новата реколта от пшеница и ечемик, интересът към царевицата намаля, което повлия в посока на намаление на изкупната й цена. Допълнителен фактор за спадане на
равнището на цената бе и прогнозата за изобилна реколта `2004 от царевица.

Високото предлагане на царевица през маркетинговата 2004/05 година,
допринесе за формирането на най-ниските за последните 10 години изкупни цени на царевица.

За разлика от предходните години, когато цената й се движеше с 20-30 лв. над тази на фуражния ечемик и фуражната пшеница, през текущия сезон тя надвишава с 10-15 лв. тази на фуражния ечемик и почти се изравни с тази на фуражната пшеница.

През първия месец от маркетинговата 2004/05 година (м. септември) се
предлагаха основно количества от стара реколта, а цената се движеше около 240-250 лв./т в района на Русе, Разград, Силистра и Търговище и около 230-235 лв./тон в района на Пазарджик. В края на месеца на значително по-ниска цена (150 лв./тон.) на пазара се появиха първите количества от новата реколта.

През следващия месец, с повишаване на предлагането, изкупната цена започна да намалява. През м. ноември и декември 2004 г. в някои райони на страната (Варна, Велико Търново, Добрич, Ловеч, Плевен), по данни на САПИ ООД, са реализирани количества на цена от около 115-130 лв./тон. През същите два месеца, на най-висока цена се е предлагала царевица в района на Хасково (180-190 лв./т), Стара Загора
(170-180 лв./т), Пловдив (160-170 лв./т) и други.

От средата на м. октомври 2004 г. до края на м. февруари 2005 г. средната изкупна цена се стабилизира около равнище от 140-145 лв./тон. От началото на м. март се наблюдава много слабо повишение на цената до около 149-152 лв./тон, отразявайки вероятно натрупаните вече разходи за съхранение.

До края на текущата маркетингова година, въпреки продължаващата
активност на износа и натрупаните вече разходи за съхранение, не се очаква съществено изменение на равнището на изкупните цени. Ограничаващ фактор за повишаването им ще бъдат все още големите наличности от зърно в страната.

Износни цени

Прогнозите за високо световно производство на зърно за текущия сезон, превишаващо значително глобалното търсене, допринесоха за понижаване на цената на зърното, включително и на царевица, на международния пазар.

Допълнително влияние върху равнището на цената на царевицата оказа и голямото предлагане на евтина фуражна пшеница, с която вносителите лесно заменят царевицата.

След изключително високите равнища на експортните цени през предходната маркетингова година, богатата реколта `2004 от царевица понижи равнището им с между 70 и 90 лв. до едно от най-ниските нива за последните шест маркетингови години - 157-167 лв./т. За периода м. октомври 2004 г.- април 2005 г. средните износни цени, изразени в долари се движеха в диапазона 103-116 щ.д./т. Това е малко над нивата от маркетинговата 2002/03 година, когато също бе прибрана добра зърнена реколта, което до голяма степен се обяснява с отслабването на щатския долар през последните две години.

От началото на маркетинговата 2004/05 година експортът на царевица отбеляза висока активност. През първия месец на сезона на външните пазари се реализираха основно количества от стара реколта, поради което средната износна цена бе все още висока -138-140 щ.д./т. Експортът през този месец бе насочен към Македония и Албания.

С нарастване на предлагането от нова реколта и следвайки движението на вътрешната цена, средната износна цена пое посока надолу.
Над 90% от изнесените количества царевица за фураж и индустриална употреба са реализирани при условия на доставка FOB (цена, в която са включени транспортни и други разходи до натоварване на стоката на борда на кораба).

Съществено влияние върху равнището на износната цена на българската
царевица оказа тази на Украйна, тъй като износът от двете страни е насочен към едни и същи пазари. За текущия сезон Украйна прибра една от най-високите си реколти от царевица, а ниската себестойност й позволяваше да я предлага на цени от 100-103 щ.д./т. FOB ЧМП-Украйна

Световно производство и търговия с царевица

През м. май 2005 г. Департамента по земеделие на САЩ публикува първите прогнози за световното предлагане и потребление на зърно, в това число и на царевица. Според тези данни световното производство на зърно за фураж за маркетинговата 2005/06 година се предвижда да достигне 955 млн. тона или с 54 млн. тона под рекордното ниво от предходната година, но все още държейки второ място.

Глобалното производство на царевица се очаква да бъде в размер на 674 млн. тона, което е с 34 млн. тона по-малко от миналогодишното. Намаление с 5,5 млн. тона се предвижда за страните от ЕС-25, поради спадане на засетите площи, като резултат от нарастване на площите поставени под угар. По-слаба с близо 4 млн. тона реколта очаква останалата част от Европа. Поради възстановяване на равнището на добивите към средните нива, намаление на производството на царевица с около 4 млн. тона се предвижда за бившия Съветски съюз. Очакваното повишение на производството с 6,5 млн. тона в Бразилия отчасти ще компенсира намалението.

Световните начални наличности от фуражно зърно през 2005/06 маркетингова година се предвижда да бъдат около 174 млн. тона или с 38 млн. тона повече в сравнение с предходната година. Глобалното предлагане се прогнозира да намалее само с 16 млн. тона или с 1%, тъй като спадането на световното производство с 54 млн. тона ще бъде неутрализирано частично от по-високите начални наличности.

Очаква се през маркетинговата 2005/06 година световното потребление на зърно за фураж да бъде в размер на 967 млн. тона или по-ниско с 1% от предходната година. Липсата на нарастване частично се дължи на намалението от 4 млн. тона на очакваното потребление в ЕС-25 и от 2 млн. тона в бившия Съветски съюз. И в двата посочени района по-ниското очаквано производство на фуражно зърно се прогнозира да резултира в повишаване на употребата на пшеница за фураж. По-високо с 2 млн. тона се предвижда да бъде потреблението на зърно в Китай, поради нарастване производството на месо. За Югоизточна Азия не се очаква значително повишение на употребата, тъй като проблемите с птичия грип продължават да съществуват.

Световните крайни запаси от фуражно зърно се предвижда да спаднат с 12 млн. тона. Намаление от 4 млн. тона се прогнозира за страните от ЕС-25, с повече от 1 млн. тона за останалата част от Европа, с 1 млн. тона в бившия Съветски съюз и незначителни промени в останалите страни.

Глобалната търговия с фуражно зърно през маркетинговата 2005/06 година се очаква да бъде около 98 млн. тона, което е на равнището от предходната година.

Търговията с царевица се прогнозира да намалее незначително, но да се задържи около нивото от 75 млн. тона. Вносът на царевица в Бразилия се очаква да спадне с 1,6 млн. тона до 0,4 млн. тона, тъй като нарасналото производство ще се отрази в посока на намаление на импорта на този продукт от Аржентина. Поради по-високи реколти, вносът в Турция, Канада и Зимбабве се очаква слабо да намалее. От друга страна, по-ниското производство в Русия и Мексико се предвижда да предизвикат нарастване на вноса на царевица.

Конкуренцията между износителите на царевица през 2005/06 маркетингова година се очаква да намалее, тъй като се предвижда Китай да реализира два пъти по-малки количества на международния пазар в сравнение с предходната година. Докато Аржентина се предвижда да повиши износа си на царевица през местната 2005/06 маркетингова година (март- февруари), то в рамките на международната маркетингова 2005/06 година (октомври - септември) този показател се прогнозира да намалее с 0,5 млн. тона до 13,5 млн. тона, поради изключително бързата реализация на реколтата от царевица, прибрана през 2005 г. Очаква се износът на аржентинска царевица за периода октомври 2005 г. - март 20006 г. да бъде слаб.

По-ниското производство на царевица в Украйна за маркетинговата 2005/06 година се очаква да намали износа с 0,7 млн. тона до 1,1 млн. тона, за експортът на бразилска царевица се прогнозира спадане с 0,3 млн. тона до 1,5 млн. тона. По-голямата част от унгарската царевица се предвижда да се реализира в рамките на ЕС-25, което ще редуцира очакванията за световната търговия с този продукт.

Експортът на царевица от Китай се очаква да продължи да спада от 15,2 млн. тона през МГ 2002/03 и 7,6 млн. тона през МГ 2003/04 до прогнозираните за 2004/05 МГ 6 млн. тона и очакваните за новата маркетингова година 3 млн. тона. Ниската цена
на американската царевица през 2005/06 година се прогнозира да затрудни Китай
при субсидиране износа на големи количества. Намаляващата конкуренция при
експорта на царевица се очаква да повлияе положително на износа на американска
царевица, въпреки застоя в световната търговия. Предвижда се през новата МГ
САЩ да реализира на външните пазари близо 50 млн. тона царевица (с 4,5 млн.
повече спрямо 2004/05), което е най-високото ниво от 1998/99 маркетингова година
насам.

Като резултат от преразглеждане на размера на очакваната реколта от царевица в САЩ и Китай, прогнозата за световното производство на фуражно зърно през 2005 г. бе увеличена в майския доклад на Международния съвет по зърното с 9 млн. тона до 963 млн. тона, което все още е под равнището на рекордните миналогодишни резултати от 1 010 млн. тона.

Независимо от хладното време в средния Запад на САЩ, прогнозата за световното производство на царевица е повишена с 12 млн. тона до 672 млн. тона, в сравнение с 707 млн. тона през предходната година.

Потреблението на царевица се очаква да бъде около 668 млн. тона, което е незначително под рекордното ниво от предходната година, главно поради намаляване на потреблението й за фураж. В САЩ потребностите от царевица намаляват, но използването й за производството на етанол ще постави нов рекорд.

През 2005/06 маркетингова година Международния съвет по зърното очаква незначително повишение на търговията с царевица, с по-големи покупки от
страна на Бразилия и Мексико, но нарастването на търсенето от Далекоизточна Азия ще бъде възпрепятствано от заболявания по животните, особено в птицевъдния сектор и повишения внос на месо. На база текущите оценки за бъдещата реколта, може да се очаква че наличностите в края на 2005/06 година в САЩ ще достигнат най-високото си равнище от 17 години насам, а запасите в Китай ще се стабилизират, след няколко години на намаление.

КИТАЙ

За маркетинговата 2005/06 година се очаква площите с царевица в Китай да нараснат до 25,3 млн. дка, при 24,5 млн. дка през 2004/05 маркетингова година. Реколта `2005 се предвижда да намалее до 122 млн. тона или да е с 8 млн. тона под нивото на реколта `2004.

Производството на царевица за 2004/05 година се оценява на 130 млн. тона или с 12% над равнището от предходната година. Изключително благоприятните агрометеорлогични условия през 2004 г. допринесоха за повишаване на добива с 10% и получаване на реколта с добро качество.

Износът на царевица за маркетинговата 2004/05 година се оценява на 4,5 млн. тона. Правителствената политика за подпомагане играе важна роля за износа на този продукт от Китай. Правителството обявява квота за износ, обикновено веднъж годишно. Индустриални източници прогнозират, че размерът й за 2005 г. ще бъде 5 млн. тона. За 2004 г. бе определена квота в размер на 4,4 млн. тона, въпреки това само половината от нея бе изпълнена. По данни на китайските митници, износът на царевица през 2004 г. е бил около 2,3 млн. тона.

Поради очакваното по-ниско производство за маркетинговата 2005/06 година и стабилния ръст в потреблението на царевица, износът през новия сезон се прогнозира
на 3 млн. тона или с 1,5 млн. тона под равнището за 2004/05 година. По отношение на вноса, царевицата е обект на тарифна квота, но такъв не е осъществяван от 1997 г. насам. За маркетинговата 2004/05 година се очаква импортът да бъде минимален. За следващия сезон се предвижда силното търсене за фураж и производството на скорбяла, както и изгодното съотношение между равнището на вътрешния и океански фрахт да допринесат за внос на около 1 млн. тона царевица.

ЕС-25

Производството на царевица в ЕС-25 за маркетинговата 2004/05 година се прогнозира да бъде около 52,154 млн. тона, в това число рекордите 4 млн. тона в Германия и 8 млн. тона в Унгария. Реколтата във Франция се оценява на 15,5 млн. тона, поради връщане на добивите към нормалните нива след редуцирането им през предходната година, в следствие на сушата. Производството в Италия също се определя като рекордно високо-10,9 млн. тона. Въпреки използването на късни сортове, поради забавяне на сеитбата, които обикновено осигуряват по-нисък добив, условията бяха много благоприятни, което резултира в средни нива на добива.

Рекордно високо равнище отбеляза и производството на царевица в Полша. Прибрани са близо 2,4 млн. тона, но качеството на по-голямата част е ниско.

БРАЗИЛИЯ

Производството на царевица за маркетинговата 2005/06 година се прогнозира да бъде около 40,5 млн. тона, от които 29,5 млн. тона лятна реколта и 11 млн. тона зимна реколта. Очаква се намаление на площите за лятната реколта. Като резултат от ниските цени на царевицата от предходната година, в съчетание с високите разходи за производство, много производители предпочитат да отглеждат соя, която осигурява
по-висока печалба.

През 2005 г. се очаква рекордно вътрешно търсене, основно поради предвиждано повишение с 5% на потреблението на царевица от страна на птицевъдството и свиневъдството. Допълнително, с възстановяване на икономиката се очаква повишение и в търсенето за индустриални цели.

Износът на царевица през маркетинговата 2004/05 година (март-февруари) се оценява на 4,4 млн. тона, което е само с 225 хил. тона по-малко от предходната година. Към м. януари 2005 г. са изнесени 4,1 млн. тона. Количествата, насочени към ЕС са намалели с над 800 хил. тона спрямо миналогодишните нива, поради възстановяване на производството в Общността. По-слабото търсене от страна на Съюза се компенсира с повишен интерес от Южна Корея и Иран, като доставките за последната са нараснали с над 700 хил. тона.

Експортът през международната маркетингова 2004/05 година (октомври-септември) се прогнозира само на 2 млн. тона, поради по-ниското производство, силното вътрешно търсене, нарастващата конкуренция от страна на Аржентина и неконкурентните цени.

За новата маркетингова година (2005/06) се очаква износът да намалее до 2,5 млн. тона. Цената на бразилската царевица и нарастващата експортна конкуренция от страна на Аржентина ще бъдат основните фактори, ограничаващи износа. През последните няколко месеца бразилските цени бяха неконкурентни, в частност на тези
на Аржентина, като ги надвишаваха с близо 20 щ.д. Допълнително, американската царевица, като резултат от голямото производство се предлагаше на цена с 10 щ.д. под тази на бразилската. Основен пазар за бразилската царевица беше Иран, където по политически причини американска и аржентинска царевица не са желани.

Вносът през маркетинговата 2004/05 година се оценява на 300 хил. тона, като за първите 11 месеца са доставени 272 хил. тона, основно с произход Парагвай. За новата маркетингова година се очаква закупените от чужбина количества да нараснат до 500 хил. тона, като резултат от силната бразилска валута и пониженото вътрешно предлагане.

АРЖЕНТИНА

Реколта `2005 от царевица в Аржентина се очаква да бъде в размер на 17,5 млн. тона, което е под нивото на предходната, като резултат от връщане на добивите към средното им равнище.

Очакваната по-ниска реколта и предвижданото увеличение на вътрешното търсене на царевица, се прогнозира да намали възможностите за износ на този продукт до 12 млн. тона.

Производството на царевица в Аржентина за маркетинговата 2004/05 година се оценява на рекордните 19,5 млн. тона или с 30% повече в сравнение с предходната година (15 млн. тона – за МГ 2003/04). Реколтираните площи се очаква да бъдат в размер на 27 млн. дка, което е с 17% повече в сравнение с предходната година.

Предвижда се добивите да достигнат исторически равнища от около 722 кг/дка, при 10-
годишни средни от 673 кг/дка.

През следващите месеци на маркетинговата 2004/05 година, се очаква конкуренцията в световната търговия с царевица да се засили поради излизането на аржентинската реколта на пазара. Износът се предвижда да достигне рекордни нива от 13,5 млн. тона, въпреки логистични проблеми, като липсата на дълбоководни пристанища в близост до Росарио, непълно натоварване на железопътния транспорт, конкуренция при използването на съоръженията за износ при експорт на големи количества соя и царевица.

Южна Африка

Производството на царевица за 2005/06 година в Южна Африка се прогнозира да бъде около 11,4 млн. тона, което е с 1,8 млн. тона над равнището от предходната реколта. Реколтираните площи се оценяват на 35 млн. дка или с 2 млн. дка повече от предходната година. Очакваните добиви от 329 кг/дка се доближават до рекордното
равнище от 331 кг/дка през 1980/81 година.

Обикновено сеитбата започва в началото на октомври и продължава до края на декември. Към момента царевицата се намира във фаза наливане на зърното, а
прибирането се очаква да започне към средата на м април и да продължи до края на
юни 2005 г.

Обследването на посевите, осъществено в края на февруари 2005 г., показва че реколтата е в отлично състояние и се очаква голямо производство. Валежите през януари бяха над средните, а през февруари и март близко до средните за периода.

УКРАЙНА

Засетите за реколта `2005 от царевица площи в Украйна вероятно ще намалеят спрямо миналогодишните рекордни нива. Определящ фактор за размера на площите за украинските производители са цените. Прибраната рекордно висока реколта през 2004 г., резултира в ниски цени за основно нискокачественото зърно. Въпреки високите добиви, голяма част от фермерите реализират загуби от текущата реколта.

За следващата маркетингова година, употребата на царевица за фураж се прогнозира да намалее с 13%, спрямо нивото от 2004/05 маркетингова години, като резултат от очакваното по-ниско производство и предвиждани по-високи цени.

Прогнозираната по-ниска реколта `2005 ще намали свободните количества и съответно възможностите за износ през следващата маркетингова година. Основни вносители се очаква да останат Беларус, Руската федерация и Израел.

Чуждестранната селскостопанска служба в Киев продължава да прогнозира, че износът на царевица през текущия сезон ще бъде рекордно висок, въпреки слабата активност и докладваните проблеми с качеството, поради наличието на алфатоксини. Запасите от царевица са необичайно високи, а цените продължават да бъдат атрактивни за износителите. Не се очаква внос на царевица през текущия сезон.

КАНАДА

Производството на царевица за маркетинговата 2005/06 година в Канада се очаква да намалее слабо до 8,7 млн. тона, като резултат от предвиждани по-ниски добиви и спад в засетите площи. Поради възстановяване на нормалните климатични условия се предвижда реколтираните площи да надхвърлят равнището от 2004/05 маркетингова година.

Общото предлагане през 2005/06 година се очаква да намалее, поради по-ниските преходни запаси и производство. Предвижда се обаче, вътрешното потребление да нарасне, като резултат от заместването на фуражната пшеница с царевица при производството на фураж в западна Канада.

По-ниското предлагане и нарасналото вътрешно търсене ще доведат до формиране на крайни запаси от 0,8 млн. тона, което е с 25% по-малко от предходната година.

Износът на царевица през 2005/06 маркетингова година се прогнозира да остане на равнището от предходната година- около 200 хил. тона.

Повишеното вътрешно потребление и по-ниското предлагане се очаква да се отразят на вноса в посока на увеличение. Прогнозира се до края на 2005/06 маркетингова година внесените количества да достигнат 2,2 млн. тона.

СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА

Засетите, с царевица площи за реколта `2004 в Сърбия и Черна гора се оценяват на 12 млн. дка. При среден добив от 350 кг/дка, общото производство достигна рекордните 6,6 млн. тона.

Очаква се за реколта `2005 от царевица да бъдат засети близо 13 млн. дка или с над 10% над площите за текущата реколта. Повишаването на засетите площи е резултат от спад в площите на пшеницата с близо 1 000 хил. дка.

Предвижда се новата реколта да бъде около 5,85 млн. тона.

Общото вътрешно потребление на царевица се движи около 4,5 млн. тона годишно. През маркетинговата 2004/05 година, вътрешните потребности нараснаха до 5,3 млн. тона. Основна част от това количество (над 80%) се използва за храна на селскостопанските животни, а останалата част - за производството на алкохол.

Потреблението на сертифицирани семена от царевица е още относително ниско.

Анализатори оценяват общата употреба на царевица за посев на около 23-26 хил. тона
годишно.

Сърбия е нетен износител на царевица, като средно годишно на външните пазар се реализират около 400-500 хил. тона. През календарната 2004 г. страната е изнесла 184 023 тона царевица, главно към традиционните си пазари: Босна и Херцеговина, Испания, Македония, Италия и Гърция. При износ към страните от Средния Изток и Северна Африка се използва румънското пристанище Констанца. С голямата си реколта `2004, Сърбия би могла да изнесе над 1 млн. тона царевица. За първите три месеца на 2005 г. експортът на този продукт възлиза само на 49 хил. тона, което е доста под очакваното от сръбските официални и търговски източници. Сръбската царевица е ценово неконкурентна, но с началото на сеитбата се очаква фермерите да предложат царевица на по-ниска цена.

Пълния текст на анализа, с таблици и графики, можете да видите тук.