Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел "Маркетинг" към Дирекция "Икономическа политика ".

Бюлетинът включва анализ на ситуацията и перспективите при производството на черупкови плодове и възможностите за преференциална търговия на Р България съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия. За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Агростатистика" на МЗГ, Агенция "Митници" , "САПИ" ООД, и др.

Съставил: Ирина Асенова – гл. експерт в отдел "Маркетинг"

Бюлетинът е приет и одобрен за разпространение от Експертен съвет от МЗГ през март 2005 г.Отдел "Маркетинг" разработва ситуационно-перспективни анализи за зърно (пшеница, ечемик, царевица), технически култури (слънчоглед и тютюн), плодове и зеленчуци, вино и винено грозде, животновъдство, месо- и млекопроизводство. Бюлетините могат да бъдат получени безплатно в МЗГ, отдел "Маркетинг", ет. 5 или чрез заявка (писмо, факс), в която да бъдат посочени предпочитаните бюлетини и адрес на получателя.

РЕЗЮМЕ

Наблюдаваната тенденция на увеличаване на плододаващите площи при орехи и лешници през 2004 г. се очаква да продължи и през 2005 г., а на бадемите да се запази. Младите насаждения с орехи през 2004 г. са 200 дка, а с бадеми – 480 дка. Очакванията за следващата година са този размер да се увеличи.

Благоприятните климатични условия в страната през 2004 г. доведоха до получаване на една добра реколта от черупкови плодове, близка до тази от 2003 г.

По предварителните данни са произведени около 5,9 хил. тона орехи, 580 тона бадеми и около 148 тона лешници. Сравнително по-голямото производство е в следствие на по-високите средни добиви и увеличения размер на реколтираните площи.

Регистрираният внос на черупкови плодове през 2004 г. бележи увеличение най-вече при количествата по Режим "51" – Активно усъвършенстване с отложено плащане, което предполага внос и обратен износ в преработено състояние. Вносът на лешници е относително постоянен през годините, тъй като производството им в страната е недостатъчно.

Наблюдава се нарастване на износа на орехи и бадеми. Причините са по-доброто производство в страната и по-изгодните експортни цени. Осъщественият износ на лешници обаче е незначителен, като тенденцията на намаление се запазва и през 2004 г.

Съгласно подписаните споразумения за свободна търговия, през 2005 г. е предоставена възможност за неограничен безмитен внос на бадеми и лешници от Босна и Херцеговина; неограничен внос на лешници с 20% мито и е отпусната квота в размер на 50 тона с 0% мито от Сърбия и Черна гора за внос на орехи с черупки и орехи без черупки.

След влизането на страната ни в ЕС през 2007 г., отглеждането на тези плодове ще се подпомага в съответствие с Регламент 1782/2003 г. Очаква се, че това ще предизвика интерес към създаване нови такива насаждения.

Данните на "САПИ" ООД показват, че през 2004 г., цените на дребно на орехи варират в диапазона – 1,55-2,32 лв./кг., а на бадемите – 3,24-3,96 лв./кг.

Цените на лешниците през разглеждания период са без изменение, тъй като предлаганите количества от тях са почти изцяло от внос. Цените на дребно през 2004 г. са в диапазона 3,55-3,88 лв./кг.

Прогноза за календарната 2005

Увеличаването на плододаващите площи, стремежът към насърчаване отглеждането на черупкови плодове, както и очакваните благоприятни климатични условия в страната са предпоставка за прогнозиран ръст в производството на тези култури.

Общото предлагане на ядки се очаква да се запази на нивото на предходната година.

Предвижданото стабилизиране на производството е възможно да намали необходимостта от внос на големи количества орехи, бадеми и лешници.

Предпоставка за разширяване на търговията с черупкови плодове са и новите договорености, които ще допринесат за увеличаване  възможностите за износ. Предоставена е възможност за неограничен достъп от България за Босна и Херцеговина, като се предвижда и намаляване на някои мита.

ПОДПОМАГАНЕ НА ЧЕРУПКОВИ ПЛОДОВЕ

През 2005 г., ДФ "Земеделие" ще предоставя: капиталови субсидии за създаване на трайни насаждения в т. ч. черупкови плодове, при норматив 200 лв./дка, но не повече от 500 дка овощни масиви за един земеделски производител.

През 2003 г., по програма "Растениевъдство" са финансирани 117 проекта за трайни насаждения на стойност 12 401 847 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 186 358 лв.. Отпуснати инвестиционни кредити за създаване на нови насаждения с орехи, бадеми и лешници обаче няма, поради липса на проявен интерес.

През 2004 г. са финансирани 116 проекта за създаване на трайни насаждения на стойност 8 834 866 лв. Финансиран е 1 проект за  създаване на 24 дка с лешници на стойност 8 680 лв., в т. ч. 3 600 лв. капиталова субсидия и 1 проект за 40 дка орехови насаждения на стойност 20 400 лв., в т. ч. капиталова субсидия 6 800 лв..

Програма "САПАРД" отпуска финансова помощ за трайни насаждения по Мярка №01 (1.1 от НПРЗСР) – "Инвестиции в земеделските стопанства".

През 2003 г. са одобрени 3 инвестиционни проекта за черупкови плодове:

2 проекта за създаване на 697 дка лешникови насаждения. Сумата на инвестицията е 906 841.63 лв., като са одобрени 788 177.75 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 394 088.88;

1 проект за създаване на 250 дка. бадемови насаждения със сума на инвестицията – 86 500 лв.. Одобрената инвестиция е 80 316 лв., в т. ч. 41 158 лв. капиталова субсидия.

Одобрените инвестиционни проекти за черупкови плодове през 2004 г. са също три:

1 проект за закупуване на техника за отглеждане на лешници /536 дка/ със сума на инвестицията – 885 255.67 лв..Одобрената инвестиция е 882 182 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 441 091 лв..

1 проект за създаване на 100 дка лешникова градина и линия за първична обработка със сума на инвестицията – 339 101.50 лв.. Одобрената инвестиция е 185 210 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 92 605 лв..

1 проект за създаване на 123 дка черешова градина и 103 дка бадемова градина със сума на инвестицията – 246 902.37 лв.. Одобрената инвестиция е 241 428 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 120 714 лв..

В допълнителната информация към позицията за преговори от 06.02.2004 г., България е заявила желание да се възползва от помощта, предоставена от Европейската общност по чл. 83 на Регламент 1782/2003 г.. От 2007 г. ще се подпомага отглеждането на орехи, бадеми, лешници, при големина на парцелите над 10 дка и определена плътност на насажденията. Размерът на помощта е 12 евро/дка, като за всяка страна членка на ЕС се определя национално гарантирана площ за отглеждане на черупковите. За България тя е 119 840 дка /орехи, бадеми и лешници/. Очаква се това да предизвика интерес към създаване на тези насаждения.

Програма за алтернативно земеделие в Родопите и Регионална програма за Северозападна България

Отглеждането на черупкови плодове се подпомага и от Програмата за алтернативно земеделие в Родопите и Регионална програма за Северозападна България.

В района на Източните Родопи съществуват обективни предпоставки за развитие на орехово и лешниково производство, тъй като екологичните фактори са в благоприятно съчетание с биологичните особености на двете култури.

Орехът може да заеме своето място в горски масиви, в смесени маломерни насаждения за фамилни нужди и като едновидови насаждения с производствена цел, а присаденият лешник има безспорни предимства от екологична гледна точка, защото не образува издънки и отпада необходимостта от използване на химични средства за тяхното премахване. По-мощната и дълбоко проникваща коренова система на дървовидната леска се справя по-добре с недостига на влага, което позволява отглеждане и при неполивни условия. Те са подходящи овощни видове и за пустеещи, слабопродуктивни, наклонени земи в различни райони на Източните Родопи. Необходими са сравнително по-малко грижи по време на отглеждането им – прилага се по-късна резитба, беритбата на плодовете се извършва сравнително лесно, по-слабо се нападат от болести и неприятели, производствените процеси подлежат на механизиране. Лешникът може да заеме местата, където късните пролетни мразове нанасят повреди на някои овощни видове.

Повишеният интерес към ореха и лешника се дължи на това, че плодовете им притежават голяма съхраняемост, лесно се транспортират и с тях може да се търгува в икономически най-изгодния момент. Външният пазар е практически неограничен. Реално търсене има и в страната, което се задоволява с внос и собствено производство

Възможности за финансиране на програмата:

1. ЧРЕЗ ДФ "ЗЕМЕДЕЛИЕ"

Финансирането става чрез инвестиционните програми на ДФ"Земеделие". За изпълнение на Програмата за развитие на алтернативно земеделие в Родопите от ДФ "Земеделие" за 2003 г. са заделени 10 млн. лв., от които 8 млн. лв. е размерът на кредита и 2 млн. лв. е размерът на капиталовата субсидия.

Конкретните параметри за финансирането на Програмата за развитие на алтернативно земеделие в Родопите по раздели Б. Средносрочни действия и В. Дългосрочни действия ще подлежат на ежегодно уточняване, в зависимост от одобрените проекти и консолидираните параметри на Закона за държавния бюджет.

2. ЧРЕЗ ПРОГРАМА "САПАРД"

Да се осъществи подкрепа на инвестициите в стопанства, произвеждащи за пазара земеделски стоки с добро качество и инвестиции в тяхната преработка.

Инвестициите да са насочени към определени стратегически култури за България, каквито са овощните култури, в т. ч. черупкови плодове Общите капиталовложения за черупкови плодове до края на 2004 г. са: за орехи – 922 900 лв. и за лешник - 500 290 лв.

Осигурен финансов ресурс за предоставяне на субсидии на земеделските производители от регионите, включени в Програмата през 2004 г. е 2 000 000 лв., като капиталовите субсидии се предоставят както следва:

- По програма за алтернативно земеделие в Родопите – 20 % от размера на кредита.

- По регионална програма за Северозападна България – 14 % от размера на кредита.

Осигуреният финансов ресурс през 2005 г. е 3 000 000 лв., като капиталовите субсидии са разпределени както и през 2004 г.

Съществува безплатно обучение по програма САПАРД за български фермери – вкл. овощарство (технологии за отглеждане).

Указанията за ползване на предоставените субсидии от ДФ "Земеделие" са поместени в интернет на страницата на МЗГ – www.mzgar.government.bg

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ на ОРЕХИ за периода 2001 – 2004 г.

Площ, среден добив, производство

За периода 2001 – 2004 г., площите, заети с орехи са сравнително постоянни – от 104 до 114 хил. дка.

По данни на Дирекция "Агростатистика", площта, заета с орехи през 2003 г. е 104 120 дка. По предварителни данни, размерът на заетите с орехи площи през 2004 г. се запазва.

Голяма част от ореховите насаждения в страната са разпространени предимно като единични дървета - в нивите, градините, дворовете и пътищата. Стопаните отглеждат по 1-2 орехови дръвчета в смесените си градини, производството от които остава за употреба в стопанството.

По-разпространени сортове са: "Дряновски", "Шейново", "Извор 10", "Силистренски", "Сливенски", "Перущински".

Реколтираните площи за периода 2001 - 2004 г. са в границите от 37,0 – 59,4 хил. дка. Размерът им варира, тъй като в години с по-неблагоприятни климатични условия, част от ореховите насаждения не плододават.

През 2003 г. са реколтирани 59,4 хил. дка, с 3% повече спрямо предходната година. Най-много реколтирани площи има в районите, където климатичните условия са най-благоприятни - в Южния Централен район (Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Хасково) - 41% и Североизточния район (Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище, Шумен) - 37%.

По предварителни данни, през 2004 г., размерът на реколтираните площи се запазва на същото ниво.

През 2003 и 2004 г. по данни на Дирекция "Растениевъдство и контрол на качеството на пресните плодове и зеленчуци", след извършена инвентаризация през 2003 г., размерът на младите насаждения е едва 200 дка. Това е твърде недостатъчно дори за просто възпроизводство. Младите насаждения са съсредоточени основно в Сливенско, Шуменско Видинско и Кърджалийско, където почвено-климатичните условия съответстват на биологията на културата.

В рамките на разглеждания период от 4 години, средният добив от орехи е най-нисък през 2001 г. и 2002 г., което се дължи на установени измръзвания в цялата страна. В резултат от благоприятните климатични условия през следващите две години, средният добив е по висок – около 100 кг/дка.

Производството на орехи е силно зависимо от климатичните условия и съответно средния добив.

За периода 2001 – 2004 г., производството на орехи е в интервала 0,6 – 6,0 хил. тона. През 2001 г. и 2002 г. са произведени незначителни количества – резултат от ниския среден добив в страната.

По експертна оценка, производството за 2004 г. ще бъде в размер на 5,9 хил. тона, което е близко до нивото от предходната година. Увеличенoто производство през 2003 г. и 2004 г. е свързано с благоприятните климатични условия по време на цъфтеж и получения по-висок среден добив.

Основен производител на орехов посадъчен материал в страната е Институтът по овощарство - гр. Пловдив, където ежегодно се произвеждат от 10 000 до 40 000 броя дръвчета. Най-голям дял от тях заема сорт "Извор 10" – около 60-70%. Останалото количество е от сортовете "Силистренски", "Шейново", "Дряновски". По – голямата част от посадъчният материал е предназначен за износ - главно в Мароко , както и за нуждите на вътрешния пазар.

През есента на 2005 г. се очаква да бъдат произведени около 12 хил. броя дръвчета.

Внос на орехи

Внос на орехи с черупки

В рамките на разглеждания период, най – значителен внос на орехи с черупки е реализиран през 2002 г. – 1 094 тона. Това се обяснява с по-ниските импортни цени през тази година (358,69 щ. д./тон) и с недостатъчното предлагане от местно производство. 37% от вноса на орехи с черупки през 2002 г. e по Режим 51 - "Активно усъвършенстване при прилагане на система с отложено плащане". Тя предполага внос и обратен износ на орехи в преработено състояние, основно под формата на ядки и изделия на сладкарската промишленост.

По-малкият внос през 2001 г. се дължи на наличните количества орехи от реколта` 2000 (по данни на НСИ, производството на орехи за 2000 г. възлиза на 4 933 тона).

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 224,9 тона орехи с черупки – с 33% по-малко от 2003 г. Това намаление се компенсира до голяма степен от увеличаване вноса на орехи без черупки. Вносът на тази култура не оказва съществено влияние върху потреблението в страната, тъй като по-голяма част от него (96%) е по митнически Режим 51.

Вносът през последните няколко години е осъществен основно от Украйна и Полша.

През 2004 г. от Украйна са внесени 216 òîíà (96% от общия внос), изцяло по Режим 51. Останалото количество е внесено от Полша (9 тона).

За периода 2001 – 2004 г., най-нисък внос на орехи без черупки е осъществен през 2001 г. – едва 17 тона. През следващите три години, вносът е в диапазона 70 – 100 тона.

Регистрираният внос на орехи без черупки през 2004 г. е 100,2 òîíà, което е с 30% повече от предходната година. Това се обяснява с по - ниската импортна цена през 2004 г. – средно 1 640,62 щ. д./тон ( при 2 849,85 щ. д./тон през 2003 г.), както и с компенсиране на намаления внос на орехи с черупки. Наблюдава се спад на вноса по Режим "51", тъй като този вид орехи са предназначени основно за вътрешния пазар.

Подобно на предходните години, през 2004 г. най – значителен внос на орехи без черупки е осъществен от Украйна – 46,1 тона (46%). През  2004 г. по – съществени количества са внесени и от Гърция – 19 тона (19%) и Узбекистан – 18 тона (18%).

Съгласно подписаното Споразумение за свободна търговия, през 2005 г. България предоставя квота за безмитен внос на орехи от Сърбия и Черна гора в размер на 50 тона.

Автономните мита в митническата тарифа на Р България за 2005 г. са както следва:

• Орехи с черупки – 35%

• Орехи без черупки – 35%

Износ на орехи

Износ на орехи с черупки

В рамките на разглеждания период 2001 – 2004 г. се наблюдава тенденция на постепенно увеличаване на износа на орехи с черупки от 1 086 тона през 2001 г. до 4 636,1 тона през 2004 г.

Осъщественият през 2004 г. износ на орехи с черупки е 4 636,1 тона, което е над два пъти повече спрямо предходната година. Ръстът е резултат от по-добрата реколта през 2003 г., увеличения износ за Турция, както и откриването на нови пазари - Ирак и Виетнам.

През 2004 г. най-големи количества орехи с черупки са изнесени за Турция – 2 600,3 тона – (56% от целия износ) и Албания – 549,5 тона (12%).

Износът на орехи с черупки за Турция е нараснал неколкократно (близо четири пъти спрямо предходната 2003 г.), което се обяснява с по-слабата реколта там през 2004 г. Износът за Турция и Албания се стимулира от договорените преференции при внос на български орехи там.

От останалия износ, по-големи количества са реализирани в: Ирак - 760,5 тона (16%), Италия – 258,7 тона (5.6%), Виетнам – 242,2 тона (5.2%).

Износ на орехи без черупки

В рамките на разглеждания период, износът на орехи без черупки е в диапазона 831 – 1 727,8 тона, като размерът му е най-нисък през 2002 г. От 2003 г. започва постепенно увеличаване, в резултат на нарасналото производство в страната.

През 2004 г. са изнесени 1 727,8 тона орехи без черупки с 46% повече спрямо предходната година. Увеличението се дължи основно на завишените количества, предназначени за Турция и откриването на нов пазар - Ирак.

Изнесените орехи без черупки са предназначени главно за пазарите на: Турция – 566 тона (33%), което е над два и половина пъти повече от предходната година, поради по-слабата реколта там; Гърция – 505,6 тона (29%); Германия – 129,3 тона (8%).

По данни на НСИ, формираната средна изкупна цена на производител на орехи с черупки през 2004 г. е 0,96 лв./кг - близка до тази през 2003 г. (0,95 лв./кг.) Изкупените количества не са посочени, поради което е трудно да се определи представителността на цената.

По данни на "САПИ", средногодишните цени на едро за периода 2001 – 2004 г. са в диапазона 1,65 лв./кг – 2,03 лв./кг.

През 2001 г., цените на едро са сравнително стабилни, в интервала 1,74 – 1,96 лв./кг. От началото на 2002 г. до м. август не са регистрирани съществени промени на цените (в диапазона 1,92 – 2,01 лв./кг). В края на 2002 г. са отчетени най-високите цени за наблюдавания период от четири години - 2,20 лв./кг.

В рамките на разглеждания период, най-ниски цени на едро на орехи са отчетени през втората половина на 2003 г. и първата половина на 2004 г. През 2003 г. се наблюдава тенденция на постепенно понижение на цената на едро от 2,05 лв./кг в началото на годината до 1,30 лв./кг в края на годината. През месеците непосредствено след прибирането на реколтата, цените се задържат на по-ниско ниво, поради по-голямото предлагане на пазара.

От началото на 2004 г. до месец септември се наблюдава тенденция на постепенно увеличаване на цените на едро до 2,10 лв./кг. Следва леко намаление и стабилизиране на цените на ниво 2,00 лв./кг.

При цените на дребно е регистрирана сходна тенденция на движение.

През 2001 г. и 2002 г., цените на дребно са сравнително стабилни. Средногодишните цени са съответно – 2,37 лв./кг и 2,41лв./кг.

През 2003 г. е регистрирано понижение на цените – от 2,35 лв./кг в началото на годината до 1,30 лв./кг в края на годината.

За периода януари-септември 2004 г. се наблюдава постепенно увеличение на цените на дребно – от 1,55 лв./кг. до 2,32 лв./кг., в зависимост от предлаганите количества орехи на пазара.

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА БАДЕМИ за периода 2001 – 2004 г.

Площи, среден добив и производство

През периода 2001-2004 г., площите заети с бадеми са в границите от 24 740 дка до 35 130 дка. Размерът им варира, тъй като в години с неблагоприятни климатични условия, част от тях не плододават и се изоставят или изкореняват.

Общата площ, заета с бадеми през 2003 г. е 26 740 дка, от които 9 646 дка не са стопанисвани. Младите насаждения са 480 дка и са разположени основно в районите на Бургас и Шумен, където климатичните условия са най-благоприятни за отглеждане на бадеми.

По експертна оценка, през 2004 г. общата площ и размерът на младите насаждения се запазват на нивото от предходната година.

По-важните райони за разпространение на бадемите са: Черноморски район (Бургаска, Варненска и Добричка области), Източнородопски и Сакарски (Кърджалийска, Хасковска и Ямболска области) и Средногорски район (Сливенска и Старозагорска области).

През разглеждания период от четири години, средният добив от бадеми е в границите 34 – 39 кг/дка, с изключение на 2001 г., когато са установени измръзвания в страната и той е бил едва 8 кг/дка.

По предварителни данни, средният добив за 2004 г. е 35 кг/дка, което е далеч под възможностите на тази култура – около 100 кг/дка. Една от основните причини за слабата продуктивност е, че голяма част от бадемовите насаждения са с изтекъл или изтичащ срок на експлоатация.

Производството на бадеми в страната в рамките на периода 2001-2004 г. варира в зависимост от реколтираните площи и средния добив за съответната година. Най-малко е производството през 2001 г., което е свързано с естественото отпадане на площи с изтекъл амортизационен срок.

Високото производство през 2002 г. се дължи на по-високия среден добив и по-големия размер на реколтираните площи (35 020 дка).

През 2003 и 2004 г., близо 100% от заетите площи са реколтирани и са произведени съответно 572 и 580 тона. Намалението спрямо 2002 г. се обяснява с по-малкия размер на реколтираните площи, както и на бракувани и изоставени бадемови насаждения.

Основен производител на посадъчен материал е Регионалният център за научно обслужване в гр. Поморие. През есента на 2005 г. се очаква да се произведат над 15 хил. броя бадемови дръвчета.

В зависимост от плътността на черупката и процентното съдържание на ядката в плодовете, бадемовите сортове се разделят на следните групи:

- Книжночерупкови сортове – с много мека черупка, която се чупи лесно с ръка и е с много високо ядково съдържание (рандеман) – повече от 45%;

- Мекочерупкови сортове – със сравнително крехка и грапава черупка, а рандеманът е около 35-45%;

- Полутвърдочерупкови – с гладка черупка, обикновено дебела и с рандеман 28-35%;

- Твърдочерупкови сортове – с твърда, много здрава черупка и нисък рандеман – 14-20%.

В България се отглеждат основно Книжночерупкови сортове.

Най-разпространените сортове бадеми в страната са: "Нонпарел", "Приморски", "Никитски".

Внос на бадеми

Производството на бадеми в страната не е достатъчно за задоволяване на потребностите, поради което се налага внос.

В рамките на разглеждания период се наблюдава тенденция на постепенно нарастване на вноса на бадеми – от 316 тона през 2001 г. до 951,3 тона през 2004 г.

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 951,3 òîíà бадеми, с около 7% повече спрямо 2003 г.

Вносът е осъщественият главно от САЩ – 556,4 тона (58%) и Гърция – 393,3 тона (42%). Спрямо 2003 г., се наблюдава увеличение на вноса от Гърция за сметка на този от САЩ.

Съгласно подписаното Споразумение за свободна търговия, през 2005 г. вносът на бадеми от Босна и Херцеговина не се облага с мито.

Автономните мита в Митническата тарифа на Р България за 2005 г. са както следва:

• Бадеми с черупки – 35%

• Бадеми без черупки – 20%

Износ на бадеми

Износът на бадеми по принцип е ограничен, тъй като производството в страната е по-малко от вътрешните потребности.

Въпреки това, през последните няколко години се наблюдава тенденция на постепенно нарастване.

По данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е осъществен износ на 37,8 тона бадеми. Макар и с 58% повече спрямо предходната година, износът остава незначителен. Прави впечатление, че през 2004 г. нараства износът на бадеми без черупки - 19,7 тона (при 1 тон за 2003 г.).

Най-много бадеми са изнесени за Италия – 19,1 тона /50%/, в т. ч. 6,1 тона бадеми без черупки и Гърция – 9 тона /24%/, като цялото количество е бадеми без черупки.

Съгласно подписаното Споразумение за свободна търговия, през 2005 г. вносът на бадеми с български произход в Босна и Херцеговина е безмитен.

Цени

По данни на НСИ, формираната средна изкупна цена на бадемите с черупки през 2003 г. е 0,67 лв./кг. Изкупените количества не са посочени, поради което е трудно да се определи представителността на цената.

Няма данни за средните изкупни цени на бадеми за други години.

За периода 2001-2004 г., средногодишните цени на едро на бадеми са в интервала 2,62 – 3,14 лв./кг.

В рамките на разглеждания период, най-високи цени на едро са регистрирани през първата половина на 2002 г., поради по-слабата реколта от предходната година (едва 196 тона).

В резултат на достатъчното количество бадеми – реколта`2002, предлагани на пазара, цените през 2003 г. са сравнително стабилни, а средногодишната цена на едро е най-ниска за разглеждания период от четири години (2,62 лв./кг).

От началото на 2004 г. до м. юни, цените на едро са в интервала 2,52-2,63 лв./кг. През месец юли се наблюдава рязко увеличение до 3,08 лв./кг, тъй като внесените количества бадеми и тези местно производство са на изчерпване.

Следва задържане около това ниво до ноември и спад до 2,77 през декември.

За периода 2001-2004 г., средногодишните цени на дребно на бадеми се движат в интервала 3,60 - 3,77 лв./кг.

В рамките на съответните години, тенденциите на движение на цените на дребно са сходни с тези при цените на едро.

През периода януари-юни 2004 г., цените на дребно са в интервала 3,31-3,38 лв./кг. Следва рязко увеличение до 3,96 лв./кг през месец юли, задържане около това ниво до месец ноември и след това намаление до 3,56 лв./кг през декември.

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ЛЕШНИЦИ за периода 2001 – 2004 г.

Площ, среден добив, производство

През 2001 и 2002 г., площите заети с лешници са – съответно 240 и 170 дка.

През 2003 и 2004 г., размерът им е нараснал значително – съответно 1 060 и 1 160 дка.

По-голямата част от лешниковите насаждени са разпространени в Североизточна България.

През 2004 г. са създадени 118 дка насаждения от лешници – 100 дка в гр. Сливен и 18 дка в гр. Омуртаг.

В рамките на разглеждания период, средният добив варира. През 2001 и 2002 г. е нисък, поради установени измръзвания в страната. По-добрите климатични условия през следващите две години са причина за нарасналия среден добив.

По предварителни данни, през 2004 г., средният добив е в размер на 140 кг/дка.

През 2001 г. и 2002 г., производството на лешници е незначително.

През следващите две години е отчетен ръст на производството до - съответно: 154 тона и 148 тона. Това увеличение се дължи на по-високия среден добив, в резултат на по - благоприятните климатични условия и по-големия размер реколтирани площи.

По-разпространени сортове, отглеждани у нас са: "Ран Трапезундски", "Римски", "Тонда Джентиле".

В рамките на разглеждания период 2001-2004 г., вносът на лешници е в границите 165 – 295 тона. Най – голям внос е осъществен през 2002 г.

През 2004 г., размерът му възлиза на 164,9 тона (с 42% по-малко спрямо предходната година). Намалението е резултат на по-ниското производството в Турция (от където е и основния внос) и на завишената импортна цена, която нараства от 683,5 щ.д./тон през 2003 г. на 1 067,07 щ.д./тон през 2004 г..

Осъщественият внос от там е 154,5 тона (94 % ). Останалата част е от Гърция – 5,1 тона (3%) и Италия - 5 тона (3%).

Няма регистриран внос на лешници с черупки.

Автономните мита в митническата тарифа на Р България за 2005 г. са както следва:

• Лешници с черупки – 35%

• Лешници без черупки – 30%

Износ на лешници

Износът на лешници от България по принцип е минимален. През разглеждания период, той е намалял от 23 тона за 2001 г. до 10 тона за 2003 и 2004 г.

Регистрираният износ на лешници през 2004 г. е 10,4 тона, от които 10,1 тона за Гърция и 0,2 тона за Босна и Херцеговина, където вносът от България е безмитен.

Цени

По данни на "САПИ" ООД, през разглежданият период /2001-2004 г./, цените на едро и дребно на лешници са относително стабилни. Производството им в страната е толкова малко, че то не оказва влияние върху предлагането на лешници в страната.

Средногодишните цени на едро са в интервала 2,81 – 3,13 лв./кг, като най-ниски стойности са регистрирани през 2004 г.

Цените на едро са най-високи през 2003 г. – средно 3,13 лв./кг, с 1,3% повече в сравнение с средната на 2002 г. За периода януари-юли те са в диапазона 2,94 лв./кг – 3,15 лв./кг. През месец август, цената е най-висока – 3,40 лв./кг., тъй като наличните количества са на изчерпване. През месец септември, след прибиране на реколтата и осъществяване на голяма част от вноса, започва леко понижение и стабилизиране на ниво 3,14 лв./кг.

Средногодишната цена на едро на лешници за 2004 г. е 2,81 лв./кг, с 10,2% по ниска спрямо 2003 г.

През 2004 г., за периода януари-май се наблюдава тенденция на постепенно намаление на цената на едро – от 3,00 лв./кг. до 2,50 лв./кг.

От юни до август, цените започват да се покачват от 2,56 лв./кг. до 2,90 лв./кг, поради намаляване на предлагането на пазара. В края на годината, цените на едро варират от 2,87 лв./кг до 3,00 лв./кг., в зависимост от търсенето на лешници.

Средногодишните цени на дребно са в интервала 3,74 – 4,02 лв./кг., като най– високи са през 2002 г.

Средната годишна цена на дребно за 2004 г. е 3,74 лв./кг, с 4,3% по-ниска в сравнение с 2003 г.

От началото на 2003 г. е регистрирано понижение на цените от 4,01 лв./кг през м. януари до 3,61 лв./кг през месец август; следва леко повишение до 3,90 лв./кг в края на годината.

През първото полугодие на 2004 г. цените на дребно са малко по-високи (средно 3,82 лв./кг), спрямо второто (3,66 лв./кг).

МЕЖДУНАРОДЕН ПАЗАР

Гърция

Бадеми

Общото производство на бадеми в Гърция през 2003/04 г. възлиза на 10 000 тона. Въпреки, че бадемите се напояват чрез капкови системи, горещините и сушата през лятото, както и градушките и сланите през пролетта, оказаха негативно въздействие върху продукцията и причиниха сериозни вреди на реколтата.

Очакваното производството на бадеми през 2004/05 г. е около 17 000 тона – със 70% повече спрямо предходната година.

Изенсеното количество бадеми за 2003 г. е 1 636 тона на стойност 6 млн. евро.

През 2004/05 г. се очаква да достигне до 2 500 тона.

Последните няколко години вносът на бадеми в Гърция нараства, поради недостиг на собствено производство.

През 2003 г. са внесени 6 955 тона на стойност 30.5 млн. евро.

Основният внос е от Испания и Германия.

За 2004/05 г. се прогнозира вносът да бъде около 7 000 тона.

Индия

Бадеми

Производството на бадеми в Индия за 2004/05 г- се очаква да бъде 1 200 тона.

Потребностите от този вид черупкови плодове се задоволяват предимно от внос ( в т. ч. 85-87% от САЩ). За 2004/05 г., консумацията на бадеми се очаква да намалее и да бъде около 25 000 тона дължащо се на по-високите експортни цени на САЩ.

Вносът на бадеми през 2004/05 г. се прогнозира да бъде около 23 500 тона – по-нисък от предходната година, в следствие на по-високите средни експортни цени на САЩ. Прогнозите за 2005/06 г. сочат отново повишение на вноса, поради нарастващото търсене в страната.

Основен износител на бадеми за Индия е САЩ. Вносът от там през 1996/97 г. е бил 6 000 тона и е нараснал до 24 150 тона през 2002/03 г.. По-ниският внос през 2003/04 г. (21 380 тона) се дължи на нарасналите импортни цени. Вносът от други страни като Иран, Австрия и Средния Изток ще намалее за сметка на този от САЩ.

Орехи

Прибирането на реколтата от орехи в Индия започва от края на август, но пиковият момент е края на октомври.

През 2004/05 г., производството на орехи се очаква да нарасне спрямо предходната година и да достигне 34 000 тона в резултат на благоприятните климатични условия.

Консумацията на орехи през 2004/05 г. се прогнозира също да се увеличи и да бъде около 17 000 тона. Причината е по-голямото предлагане и по-високите цени на бадемите.

Износът на орехи зависи главно от търсенето им на външните пазари и от вътрешните цени. В резултат на по-голямото предлагане, през 2004/05 г., очакванията са той да достигне до 16 500 тона, а през следващата маркетингова година да намалее, поради очакваното по-ниско производство.

Основните страни-вносители са: Испания, Германия, Гърция, Франция, Нидерландия. А най-много орехи се изнасят от октомври до март.

Турция

Лешници

Поради големите студове в началото на април 2004 г., голяма част от реколтата на височина над 300 метра е повредена. Тази загуба е компенсирана донякъде от произведените лешници в източните провинции (близо два пъти повече спрямо предходната година). Произведеното количество се оценява на около 450 000 тона.

Турция е основен лидер в производството на лешници (осигурява 75% от световното производство). Производството е съсредоточено основно по протежението на Турския черноморски бряг (около 400 000 тона от произведеното количество). При наличие на добри климатични условия, страната има потенциални възможности да произведе 750 000 тона.

Обезценяването на турската лира и наличието на големи количества лешници, насърчават още повече консумирането на тази култура.

Турция осъществява около 80% от световния износ на лешници. Експортните цени варират през годината около 225 щ. д./тон, като се наблюдава известно покачване с разрастването на сезона. Текущите експортни цени са около 675 щ. д./тон за целите сурови лешници и 750 щ.д./тон за печените цели лешници.

Изнесеното количество за 2003 г. е 441 000 тона. През 2004 г. се очаква лек спад на износа, дължащ се на по-малкото производство.

Прогнозата за 2005 г. е, че износът отново ще нарасне и ще достигне около 450 000 тона.

Орехи

В последните години, нарасналото търсене и добрите цени, насърчават фирми и институти да започнат размножаване и разпространение на нови подобрени сортове орехи.

През 2004 г., производствотона орехи се оценява на 68 000 тона.

Очакванията за 2005 г. са то да достигне около 72 000 тона.

Консумацията на орехи нараства напоследък, в резултат на осъществения евтин внос. Цената им е около 6.75 щ. д./кг.

Износът на орехи е незначителен. За 2004 г. се прогнозира да бъде около 500 тона.

Осъщественият внос е предимно от страните от Централна Азия и Средния Изток. Очакванията за 2004г. и 2005 г. са той да бъде около 1 800 òîíà.

Бадеми

Производството на бадеми е относително постоянно през годините. През 2004 г. се оценява на 13 000, като очакванията за следващата година са, да се запази на същото ниво.

Износът е незначителен – около 500 тона годишно и е предназначен основно за страните от Средния изток и ЕС.

Вносът за 2004 г. е 2 000 тона, като за 2005 г. се прогнозира това количество да се запази.

Пълния текст на анализа с таблици можете да видите тук.