През четвъртото тримесечие на 2012 г. социалното положение и нивото на заетостта в рамките на Европейския съюз (ЕС) са останали критични. Това сочи последният тримесечен преглед на Европейската комисия (ЕК).

Безработицата сред страните-членки като цяло се е задълбочила, а положението на домакинствата остава тежко. В някои страни все по-ясно личат неблагоприятните последици от намаляването на публичните бюджети и от увеличаването на данъчната тежест върху заетостта и жизнения стандарт.

Анализът е показал също така, че кризата е повлияла отрицателно на раждаемостта в Съюза, а нетната имиграция от страни извън ЕС се е забавила.

По думите на Ласло Андор, комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване, в редица държави социалната криза продължава да се задълбочава. Най-тежко са засегнати най-бедните групи от обществото.

"Правителствата трябва да инвестират в начини за постигане на приобщаващ растеж и да дадат на хората реална възможност да изкарват достатъчно пари - в неотдавнашния пакет на Комисията за социални инвестиции бяха подчертани начини за постигане на тази цел", заяви еврокомисарят.

Той призова за солидарност – в рамките на отделните държави-членки и между тях, и добави, че кризата може да бъде овладяна само с общи усилия.

Ниво на заетост

В рамките на януари 2013 г. безработицата в Съюза е нараснала до 26,2 милиона души, а тази в еврозоната – до 19 милиона. Това представлява съответно 10,8 и 11,9% от икономически активното население.

Разликата в равнището на безработицата между южната част (периферията) и северната част на еврозоната е достигнала сериозните 10 процентни пункта през 2012 г. Респективно Брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС се е свил с 0,5% през последните три месеца от годината, което е най-големият спад от началото на 2009 г. насам.

Общото равнище на заетост сред 27-те страни-членки се е понижило с 0,4% в рамките на изминалата година. Положителни промени се забелязват само в работата на непълно работно време, като през четвъртото тримесечие на 2012 г. тя е спаднала с 0,2% в сравнение с предходните три месеца.

Средства за социална закрила

В сравнение с предишни икономически кризи средствата за социална закрила намаляват по-бързо през изследвания от ЕК период.

Затягането на публичните бюджети е повлияло зле на заетостта както пряко (чрез по-висока безработица в публичния сектор), така и непряко (чрез по-ниско съвкупно макроикономическо търсене).

Промените в системите за данъци и обезщетения и намаляването на заплатите в публичния сектор са довели до значителен спад в доходите на домакинствата и са изложили на сериозен натиск жизнения стандарт на домакинствата с ниски доходи. Увеличаването на данъците и намаляването на публичните разходи са се отразили по различен начин на групите с високи и с ниски доходи.

Според анализа от съществено значение е бюджетните реформи да се планират внимателно, за да се избегне прекомерното засягане на хората с най-ниски доходи. Процентът на европейските граждани, сигнализиращи за финансови затруднения, остава много над равнищата, наблюдавани през изминалото десетилетие. Затруднено е почти всяко четвърто домакинство с ниски доходи.

Социални инвестиции

Разходите за социална закрила са изиграли основна роля за компенсиране на загубите на доходи на домакинствата през ранните етапи на кризата и са спомогнали за стабилизирането на икономиката, отчита Европейската комисия. Тяхното въздействие обаче е намаляло от средата на 2010 г. и през 2012 г. се е оказало незначително дори в държави с повишаваща се безработица.

Спадът в социалните разходи е бил много по-силен, отколкото при минали рецесии, донякъде като отражение на изключителната необходимост от фискална консолидация в контекста на кризата в еврозоната. Този спад е неутрализирал стабилизиращата функция на социалните системи в много от страните от ЕС и вероятно е допринесъл за задълбочаването на рецесията, поне в краткосрочен план.

Наскоро Европейският съвет потвърди, че борбата с безработицата и социалните последици от дълговата криза остават ключов приоритет за целия Европейски съюз. Комисията ще работи в тази посока чрез предложения през февруари 2013 г. пакет за социални инвестиции. В него се посочва, че публичните вложения в области като детските грижи и образованието трябва да бъдат не само запазени, но и увеличени в условията на ограничени бюджети.

Младежка безработицата

Младежката безработица остава един от най-сериозните проблеми в ЕС. През последните три месеца от 2012 г. нивото ѝ е достигнало нов връх и към края на януари 2013 г. без работа са били 23,6% от активните млади хора в Съюза.

Същевременно и периодите на незаетост стават все по-дълги. 7,1% от активните млади хора са останали без работа повече от година преди третото тримесечие на 2012 г. в сравнение с 6,3%, отчетени в рамките на същия период на 2011 г.

Тази тенденция може да доведе до отчуждаване на младите хора от пазара на труда и от обществото като цяло. Растящият брой на младежите хора на възраст под 25 години, които нито работят, нито учат (понастоящем около 8 милиона души), също е повод за безпокойство, посочват от ЕК.

Като част от мерките за справянето с високото равнище на незаетостта сред младите хора на Комисията е предложението за въвеждане на гаранция за младежта във всяка държава-членка. Целта е да се гарантира, че всички млади хора на възраст до 25 години получават добра оферта за работа, продължаване на образованието или професионален стаж в срок от четири месеца след като напуснат образователната система или останат без работа.

Кризата в раждаемостта

Комисията е изследвала и негативното влияние на европейската икономическа криза върху раждаемостта в Съюза. От 2009 г. Тя е спряла да расте и е останала стабилна на равнище малко под 1,6 деца на жена. Средната възраст на жените, раждащи деца, е продължила да се покачва и е достигнала 30 години.

От друга страна очакваната продължителност на живота също е запазила тенденция на нарастване и е достигнала 77,4 години за мъжете и 83,1 години за жените.

Миграцията от страни извън ЕС е спаднала след пика през 2007 г., но дори през 2011 г. населението в 27-те държави-членки се е увеличило нараснало с половин милион души. Това ще рече, че на всеки хиляда европейски жители се пада един имигрант от страна, нечленуваща в ЕС.

Броят на хората, получили гражданство, е по-висок и е достигнал почти 1 милион души.

Дългосрочните предизвикателства пред пазара на труда в Европейския съюз, дължащи се на намаляващата и остаряваща работна сила, все още остават сериозни, заключват еврокомисарите.