Катя Атанасова е на 55 години с 20 години стаж в Спешна помощ. Тя  току-що си е тръгнала след 12-часовия напрегнат работен ден. С нея обсъждаме поредната идея за реформи в здравеопазването  -  за сливане на спешните кабинети в болниците с екипите на Спешна помощ, което се планира за следващата година. Това би било безумие, заявява Катя и допълва: “Болниците и сега са задължени да осигуряват екипи 24 часа на разположение на пациентите си, но това изискване не се спазва. Болниците са акционерни дружества, а Спешна помощ е ведомствена структура към Министерството на здравеопазването. Целта на болничните заведения е прехвърляне на отговорността”.

Със сливането на двете звена държавата ще се натовари с още повече задължения, ще трябва да изхарчи повече пари, а може и да се стигне до съкращаване на персонал. Най-вече това тревожи Катя и нейните колеги. Според тях има няколко неотложни неща, които трябва да се направят, и сливането с болниците не е сред тях.

Трябва да се увеличат заплатите и да се повиши квалификацията на служителите. Заради напрегнатата работа, мизерното заплащане и липсата на перспектива за професионално израстване лекарите и сестрите бягат от Спешната помощ, където вече преобладават специалисти на възраст, които изкарват последните години до пенсионирането си.

Трябва да има ясно разграничение кои са спешните случаи. В много страни, ако екипът е извикан неправомерно, пациентът заплаща разходите  си. Когато попитах Катя, но нали този човек е здравноосигурен, тя отговори: “Ето това е друг проблем на системата. Тези пари щяха да му се вземат от здравната карта. А в момента здравните книжки реално не вършат работа. И пациентът не е наясно какво се случва със здравните му вноски. Затова здравната система на всички нива куца. Затова Спешната помощ също има нужда от спешна помощ”.

Всеки четвърти работещ е между 55 и 65 години

Според стратегията, която готви здравното министерство, в центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) към края на 2010 г. работят 3759 души медицински специалисти, от които 1146 лекари, 1508 фелдшери, 1103 други медицински специалисти (медицински сестри, акушерки и др.). Незаетите работни места в ЦСМП в страната са 317, което е 5,3% от общия щат, отговорен за оказване на спешна медицинска помощ.

Възрастовата структура на персонала е относително добра, като 63% от работещите са от 35 до 55 години. Въпреки това се наблюдават негативни тенденции, като всеки четвърти работещ е във възрастта от 55 до 65 години . Това са 1434 човека, които ще излязат от системата в следващите години. В същото време само 9% са на възраст до 35 години. Най-влошена е възрастовата структура на категорията "фелдшер".

Сериозен проблем е квалификацията на персонала. Лекарите с придобита специалност са 49,6% от всички работещи лекари, като от тях специалност  "Спешна медицина" притежават 69 лекари.

През 1999 г.- 2001 г. е проведено единственото систематизирано обучение на висшия и среден медицински персонал от ЦСМП, като финансирането е осигурено  по заемното споразумение със Световната банка. Броя на обучените през периода е общо 4548 човека,

Почти 50% от случаите всъщност не са спешни

Почти 50% от дейността на Спешната помощ е свързана с оказване на медицинска помощ на пациенти, които трябва да се обслужват от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ и не са обект на системата за спешна медицинска помощ. Липсва критерии за важността на постъпилите повиквания.

И през 2010г. се запазва тенденция  за осъществяване на голям брой амбулаторни  прегледи, като за годината те са 629 336, т.е. съответстват на броят на осъществените спешни повиквания. В по-голямата си част са по повод състояния и медицински проблеми, които не могат да бъдат определени като спешни.

В 15% от населените места линейките идват за повече от 30 минути

Приблизително 58 % от населените места в страната са с време за достъп от Филиал за спешна медицинска помощ до 20 минути и още около 27% на населените места са с вероятно време на достъп между 20 и 30 минути. Около 15 % от населените места са със време за достъп в диапазона над 30 минути, в рамките на които оказването на адекватна медицинска помощ при спешни състояния е силно затруднено.

Обслужваното население в тези населени места, разположени в труднодостъпни и отдалечени райони е около 211 000 души, т.е 0,03% от населението. Осигуреността с мобилни екипи за първа помощ (лекарски; долекарски) на брой население варира от 1 екип на 15-16 000 души в Ямбол, Кюстендил, Кърджали, Ловеч и др. до 31-35 000 в Търговище, Шумен, Разград, Сливен, Силистра и др. Средно за страната 1 екип обслужва 27 000 души.