Въпреки политическото напрежение бюджетната година започва спокойно с излишък на консолидирано ниво в размер на близо 900 млн. лв. през януари. В сравнение с предходната година превишението е с около 100 млн. лв. по-ниско, което се дължи поравно на изпреварващо увеличение на разходите над приходите и на по-висока вноска в бюджета на ЕС. Увеличение на разходите е заложено в бюджета за 2017 г. и на този етап това е по-вероятната причина, отколкото разпускане на бюджетната дисциплина предвид предстоящите предсрочни парламентарни избори. Все пак през март бяха обещани великденски надбавки от по 40 лева за пенсионерите с пенсии до 314 лв. (линията на бедност), които не са планирани в бюджета за 2017 и съответно представляват извънреден разход от 51,5 млн. лева. В този смисъл данните за бюджета през февруари и март ще покажат по-ясно до къде се простира планираното увеличение на разходите и доколко има и предизборно, непланирано „напомпване” на разходната част.

В приходната част продължава да се наблюдава стабилно увеличение на данъчните постъпления, които са с над 300 млн. лв. по-високи в сравнение с предходната година, докато постъпленията от европейски средства са с около 70 млн. лв. по-ниски. Близо 2/3 от увеличението на данъчните приходи се дължи на ръст в постъпленията от ДДС и акцизи. Както и през януари 2016 г., така и сега, немалък принос за увеличението на приходите от ДДС през месеца имат високите публични разходи в края на предходната година. За разлика от предходната година, когато сделките в страната имат основен принос, а приходите от ДДС от внос намаляват, през тази година приносът на постъпленията от внос е по-висок от тези от сделки в страната. Т.е. наблюдава се по-стабилно поведение на тези приходи и те са повлияни в по-малка степен от еднократни ефекти, които могат ще изчезнат през годината.

При приходите от акцизи се наблюдава същото поведение като в началото на 2016 г., макар и в по-малки мащаби. По-високите постъпления през януари най-вероятно са резултат отново от ръста в акциза за освободените за потребление тютюневи изделия през данъчния период на месец декември 2016 г. в резултат от увеличението на акцизните ставки от началото на тази година. Същият ефект, макар и в по-малък мащаб, се наблюдава и през януари 2016 г.

Най-голям принос за ръста на разходите имат субсидиите, които са с над 100 млн. лв. по-високи в сравнение с предходната година. За цялата 2017 г. е предвиден ръст на субсидиите с около 230 млн. лв., като близо половината от този ръст е концентриран през януари. Това е и едно от перата със сериозен потенциал за преразход през годината, тъй като на фона на предвидени малко над 1,52 млрд. лв. субсидии за 2016 г., са отчетени разходи по това перо за близо 1,63 млрд. лв.

Увеличение се наблюдава още при социалните разходи и текущата издръжка – около 100 млн. лв. Очаквано увеличение се наблюдава още и при заплатите и осигуровките.

Капиталовите разходи бележат увеличение в сравнение с предходната година и достигат 91 млн. лв., но остават значително под средните нива за периода 2008-2015 г. – около 160 млн. лв. Капиталовите разходи се представят слабо през 2016 г. благодарение на голямата им зависимост от европейско финансиране. Планът за 2017 г. е те да се увеличат с около 2,3 млрд. лв., което изглежда твърде оптимистично на фона на предсрочните избори, по-ниската предавка на работа на администрацията и забавянето на европейските проекти. От тази гледна точка те осигуряват известен фискален буфер (изпълнението им всяка година е по-ниско от първоначалните прогнози), който по-често често се използва за финансиране на други пера и по изключение през 2016 г. води до отчитане на излишък.

Данните за приходната част вдъхват известна увереност, че въпреки предстоящите парламентарни избори може да продължи да се води благоразумна фискална политика. В същото време постъпленията от ДДС навеждат на мисълта за увеличаване на вътрешното търсене в началото на годината. На този етап разходната част не буди притеснения, макар един месец от годината да не е показателен за цялостното изпълнение на бюджета. В същото време обаче продължава да стои въпросът с капиталовите разходи, тяхното (не)изпълнение и политическото отношение към спестяването и/или насочването им към други разходни пера.

Анализ на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика