През последните години Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) страда от остър дефицит на доверие. Причина за това е всеобщото мнение, че пропуска да разглежда очевидни за големи групи проблеми, а по други се произнася по необясним начин.
Удивление у туристическия бранш предизвика едно нейно скорошно решение, свързано с дейността на екскурзоводите. То е под формата на становище и е по повод самосезиране, което също събуди недоумение у засегнатите.
В становището се посочва, че изискването към незавършилите съответното висше образование кандидати да са екскурзоводи срещат препятствия под формата на нормативни изисквания към тях за знания и преминаване през изпити. Това, според комисията, нарушава принципите на конкуренцията. Не така смятат (почти) всички останали, пише в свой анализ електронното издание dnevnik.bg.
КЗК е установила, че нормативната уредба, регулираща дейността на екскурзоводите, съдържа ограничения на конкуренцията. Конкретно посочва изискването за правоспособност, което "може в някаква степен да стесни броя на участниците на пазара, в резултат на което да бъдат завишени цените", се посочва в становището.
В същото време регулаторният орган смята, че тази бариера за навлизане на пазара не е оправдана, тъй като не гарантира качеството на предоставяните услуги. Освен това, самата професия не изисква въвеждането на специални мерки за защита на потребителите, тъй като тези услуги не са определящи за здравето и живота им.
Освен това КЗК установява, че отделните елементи на изискването за правоспособност - образование, практическа подготовка и изпит, представляват неоправдани бариери за навлизане на пазара на екскурзоводски услуги.
Възможностите за покриване на изискването за образование са толкова широки и разнообразни, че няма как всяка от тях да гарантира наличието на необходимите знания. Екскурзоводската професия не е сред тези, при които е необходима практическа подготовка, поради това, че има риск в резултат на недостатъчно доброто им осъществяване да настъпят сериозни вреди за потребителите, посочва комисията.
Според нейните членове изпитът за придобиване на правоспособност изисква твърде широки знания, които може да не са необходими за организиране на конкретните туристически обиколки. За екскурзовода е важно да е запознат с туристическите обекти в населените места, в които осъществява дейност, а не с всички туристически обекти в страната и свързаните с тях подробни исторически и други данни, е позицията на регулатора.
Анализът на отделните елементи на изискването за правоспособност потвърждават, че то не е оправдано и необходимо. Всеки може да направи подробно проучване на забележителностите на даден град и да подготви екскурзоводска беседа, а от качеството на предлаганите услуги ще зависи дали ще остане на пазара, се посочва в становището. Изводът от това е, че кой да остане на пазара трябва да бъде решен от естествените пазарни механизми, а не от регулация.
КЗК смята, че предвиденият регистрационен режим не е оправдан, тъй като той не засяга защитата на обществено значим интерес, а единствено цели предоставяне на публична информация. В същото време, регистърът не би могъл да предостави информация на потребителите, от която те да могат да направят информиран избор на екскурзовод, поради стеснения обхват от данни, които се съдържат в него.
Самосезиралата се по въпроса комисия твърди и че съществуващите участници на пазара към момента на регулиране на професията не се смятат за по-малко подготвени от тези, които са преминали изпит, което според нея също доказва, че изпитът за правоспособност не допринася за качеството на екскурзоводските услуги. Това на свой ред тълкува като неоправдано поставяне в непривилегировано положение.
КЗК вижда ограничаване на конкуренцията и в забраната за чуждестранни екскурзоводи да говорят на туристите извън превозното средство.
В становището се посочва, че то е в унисон със Съобщение на Европейската комисия от 2021 г., което препоръчва на всички страни членки, които регулират тази професия, да обмислят дали регулирането на екскурзоводските услуги е оправдано и пропорционално.
Становището на комисията е разбунило духовете сред екскурзоводите, които не разбират защо така изведнъж регулаторът се произнася по темата. Ние от години чакаме да се появи туристическа полиция, която да пази нашите права, навсякъде по света се пази хлябът на екскурзоводите, а тук изведнъж се заговори за конкуренция, кочентира пред "Дневник" Николай Миндов, председател на Асоциацията на екскурзоводите в България.
Браншът най-много е подразнен от позицията на КЗК, че екскурзоводът няма чак толкова нужда от знания, при положение, че всеки, които си върши съвестно работата, знае, че трябва да разполага с доста широка обща култура.
Допълва, че към общата култура са нужни и редица други качества - да е обаятелен, да може да разказва по такъв начин, че да заплени туристите и т. н. Особено, когато те са чужденци, представянето на екскурзовода е ключово за това дали като се приберат, ще рекламират страната.
Екскрузоводите са удивени, че комисията смята, че те се изявяват обикновено само в определин части на страната и не са им нужни знания за цялата. Миндов посочва, че колегите му пътуват в цялата страна, а основите градове са само отправна точка. "Значи, ако решим, че той знае само за София или само за Перник и тръгне по магистрала "Тракия", той ще мълчи, така ли? И ако туристът попита която е тази река или друго, той ще му отговори, че знае само за София", дава пример той.
Обяснява, че екскурзоводството е професия и съответно се изискват знания по всякакви въпроси, които обичайно туристите задават - население, география, раждаемост, икономика, жизнено равнище, медицинско обслужване, политика, икономика, животински свят. "При нас я няма думата не знам. Един път като не знаеш, втори път като не знаеш и вече олекваш в очите на туристите", допълва Миндов.
Посочва, че регионализирането на професията е подходящо за големи държави като САЩ, например, където може някой да е правоспособен в рамките на един щат или град. Допълва, че в повечето държави ситото за желаещите да бъдат екскурзоводи е доста голямо и изискванията са високи - владеене на няколко езика, други знания, а и самото допускане до изпит не е безпрепятствено.
Също смята, че пазарът отхвърля некачествените в професията и тях не ги наемат. В същото време и броят на заетите в този сектор намалява след като нямаха възможност да работят по време на пандемията. Подобно на заети в други части на туристическия сектор и екскурзоводи са се пренасочили към сфери, които не са така уязвими на ограничения, каквито имаше при пандемията.
В допълнение се явява дефицит на гидове с немски, френски, италиански, португалски, полски, тъй като младите хора не се насочват към тези езици.
Туроператорите също са удивени, че КЗК се занимава точно с този въпрос. И че всеки трябва да може да е екскурзовод, защото може да се информира за съответния туристически обект и да говори компетентно.
Даниела Стоева, туроператор и член на управителния съвет на АБТТА (Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти) посочва, че години наред комисията не се произнася по сигнал, е "Юлен" злоупотребява с монопол по отношение на лифт картите в Банско, защото не позволява туроператори да купуват само лифт карти без настаняване в определени хотели. "Но пък намериха най-големия враг на свободния пазар в екскурзоводската услуга", посочва тя.
С уточнението, че не всички туроператори споделят това мнение и че сред тях има разделение по темата.
Признава, че пазарът наистина отсява недобрите професионалисти, но не съвсем. Изрежда, че освен знанията в широк кръг сфери екскурзоводите трябва да са и психолози, защото общуват с хора с различни интереси и характери, обединени за пътуването в група, в която трябва да се създаде добра атмосфера. Трябва да са и добри организатори и всичко да е подходящо структурирано. В офиса може всичко да е подготвено, но на терен се случват непредвидени неща.
Тя също говори за други съществени проблеми в професията - освен отива от нея след пандемията и отлив от езици, от които има нужда заради туристите, които ги говорят.
Според нея Наредбата, която регламентира изискванията за знанията на екскурзоводите се нуждае от осъвременяване - като например това, че има изпити за правоспособност само два пъти в годината и др.
Удивена е и от констатацията за забраната на чуждестранни екскурзоводи. Посочва, че това не е редно и никъде по света го няма. Допълва, че по-скоро проблемът тук е, че няма кой да следи дали се спазва тази забрана, която защитава българските гидове. Допълва, че контролен орган по този въпрос е Комисията за защита на потребителите, но неин служител, например, няма право да изисква личен документ и трябва да проверява съвместно с МВР, което рядко се случва.
Противно на преградите, които вижда КЗК, Министерството на туризма посочва в позицията си по случая, че въвеждането на изискване за правоспособност е от съществено значение за по-добра регулация, високо качество и добър имидж на екскурзоводската професия. Ролята на екскурзовода е изключително важна в популяризирането на туристическите обекти и потенциала на България като туристическа дестинация, посочат от ведомството.
Според него издадените документи за завършено образование и придобита професионална квалификация не са гаранция, че съответният човек е пригоден да упражнява професията, а с изпита за правоспособност се доказва прилагането на съответните професионални знания, умения и компетентности в реална работна среда.
От екскурзоводите се изисква завършено висше или средно образование с определе нпрофил, придобита квалификация по специалността, практически стаж, а след това се преминава и през изпит. Ведомството припомня, че Законът за туризма не предвижда последващ контрол върху качеството на услугите на екскурзоводите.
По данни на министерството през последните години популярността на професията нараства и същевременно значително намалява броя на упражнявалите я нерегламентирано. Вписаните правоспособни екскурзоводи в Националния туристически регистър след изпит са 456, а вписаните по право са 1195. Делът на успешно издържалите кандидати варира между 54.3% и 90% на отделните изпити, сочи статистиката.
От становище на Комисията за защита на потребителите се разбира, че проверките за нелегални екскурзоводи се провеждат лятото по план и отделно по сигнал и оплаквания. От 2018 г. досега са издадени 9 акта на такива, които работят без да са в регистъра.
