Необходима е реална финансова самостоятелност на общините, което да открие пътя към качествено различни местни политики. Препоръчително е да се повишат правомощията им в сферата на икономическата и социалната политика. Това се казва в първото годишно изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) - "Регионални профили: показатели за развитие 2012"*.

Анализът, изготвен в сътрудничество с "МайкроСтат Аналитикс", представя социално-икономическото състояние и развитие на областите в България въз основа на 57 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, бизнес среда, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.

Според анализа в столицата стандартът на живот е в пъти по-висок от другите области на страната. Тя е водеща област в социално-икономическо отношение и е най-богатата в страната. От гледна точка на други показатели като нива на престъпност, корупция и вредни емисии обаче София е сред най-зле представилите се области в България. Немалка част от живеещите в столицата, според полевото изследване, биха предпочели да живеят другаде, се казва в анализа.

Столицата дава сериозни възможности за бизнес както от гледна точка на мащаба на пазара, така и заради квалификацията на работната сила и концентрацията на население в трудоспособна възраст. Въпреки това по отношение на бизнес средата София не просто изостава спрямо останалите области, а е на опашката заедно с област Перник. Местните данъци и такси са значителни, оценките за работата на администрацията са ниски, а възприятията за корупция на бизнеса са високи, регистрират в изследването.

В препоръките на икономистите се казва, че една политика не може да има едни и същи ефекти за всички области, т.е. необходима е значително по-висока степен на децентрализация на решенията. Освен това според тях трябва парламентът да не определя ограничения за местните данъци, а решението и отговорността да са изцяло в местните власти.

От ИПИ препоръчват общините да получат дял от икономическия растеж – т.е. дял от приходите от възможно най-много данъци, особено такива, които са свързани с местната икономическа активност (например дял от приходите от данък печалба, ДДС, акцизи). Същевременно според тях е препоръчително приходните и разходните правомощия на общините да са балансирани, за да не зависят от държавния бюджет и да създават фискална несиметричност;

Сред основните изводи е, че до 2008 г. всички области отбелязват растеж, но богатите растат по-бързо от по-бедните, т.е. увеличава се разликата между тях и се оформя група от области, която значително изпреварва останалите. Това разделение се задълбочава, както през периода на подем, така и в периода на криза. Икономистите отбелязват, че обхватът на областите с влошен социално-икономически профил или негативни тенденции е много по-широк, отколкото на тези с добър или подобряващ се.

Демографските процеси имат изключително силно влияние, в повечето случаи негативно, върху икономическото развитие на областите, се казва в изследването. Същевременно сигурността и качеството на околната среда повишават удовлетвореността от живота, докато работата, нивото на доходите и качеството на инфраструктурата водят до неудовлетвореност.

Въпреки продължителните негативни процеси в най-бедните области, преобладаващата част от гражданите там са изключително ниско мобилни. В същото време близостта до София няма еднопосочно влияние върху съседните области и не дава автоматично предимства. Централната власт все още има значително влияние върху местните политики, включително и поради нежеланието да даде повече правомощия на местните власти, коментират анализаторите.

Според икономистите дори и ограничена по закон, местната политика може да окаже значително влияние върху условията за живот и бизнес на областно ниво. Данните на регионално ниво са изключително оскъдни и понякога с несигурно качество, което поставя под съмнение способността да се вземат информирани решения от управляващите (правителство и местни власти). 

Изследването съдържа четири тематични анализи, както и икономически и социален портрет на всяка една от 28-те области. Представени са и резултатите от направената „клъстеризация” (групиране) на областите, която цели да открои сходствата и различията в развитието им.

От днес е активен сайтът, където може да се намери пълната информация за регионалните профили. 

*В прикачените документи може да видете пълния текст на представеното изследване и презентацията, изнесена при представяне на проекта.