СТРАТЕГИЯ* ЗА РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМАТА НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Промените, настъпващи в българското образование, имат като основен акцент глобализацията на света и нашето искрено желание децата ни да не останат извън този процес, както и да бъдат напълно конкурентни на своите връстници. Конкретен израз на това са появяващите се стандартизирани системи на учебно съдържание, преподаване и оценяване, стремежът към постигане на високо качество и категоричен достъп до образование, използвайки възможностите на информационно-комуникационните технологии /ИКТ/. Промените трябва да гарантират висока подвижност на човешки ресурси с оглед решаване проблемите на пазара на труда и желанието за кариерно развитие на хората. Без световна стандартизация това би останало неосъществимо.

В проекта на стратегия се съдържат идеи и принципи за развитие на  средното образование в България през следващите пет години. Те се основават на двугодишното наблюдение и анализ на действащата образователна система, съобразени са с традициите и новите социално-икономически условия, както и с очакваното присъединяване на страната ни към ЕС. Съобразени са и с тенденциите за развитие и усъвършенстване на образованието в европейските страни и в света.

1.      Образователната система: основни промени – развитие и проблеми

През последните десет години промените в средното образование се осъществяват в тясна връзка и зависимост от обществените трансформации в страната и света. През този период образователната система в своето развитие "догонваше" развитието на обществото.

Основните промени, водещи до развитие на образователната система през периода, са:

* Създаване на нова законова база за регламентиране на средното образование:

Закон за народната просвета /1991, 1998, 1999/;

Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план /1999/;

Закон за професионалното образование и обучение /1999/.

• Увеличаване с една година на учебното време за завършване на средно образование.
• Въвеждане на степени на професионална квалификация в професионалното образование и обучение.
• Децентрализиране на управлението на системата.

Промените в общото образование са осигурени с нов учебен план; държавни образователни изисквания /ДОИ/ за съдържание; нови учебни програми за 9.-12. клас, съобразени с ДОИ; нови учебници.

Законово определен е начинът на завършване на средно образование за всички ученици: полагане на три задължителни зрелостни изпити пред национална комисия.

Идеите, включени в изброените документи и дейности, осигуряващи осъществяването на необходимите промени, са положителни. Организацията на изпълнението им и въвеждането им в училищната практика обаче доведоха до редица проблеми:

1. Въвеждането на нов учебен план през учебната 1999/2000 г. не е осигурено с разработени ДОИ за съдържание и ДОИ за оценяване;

2. Въвеждането на новия учебен план през учебната 1999/2000 г. започна от 9. клас, без осигуряване на приемственост между организацията и съдържанието на обучението в основното  училище и гимназиалната степен.   

3. Новият учебен план за гимназиалния етап предвижда малък по обем общообразователен минимум / около половината от задължителното учебно време/. За останалите учебни часове, предвидени за профилирано и непрофилирано обучение няма ясно изразена концепция.

4. Няма ясна концепция за формиране на профилите в българското училище.

5. Извършените промени в нормативните актове не отразяват никъде съществуването на класа за интензивно изучаване на чужд език – една добра практика в българската образователна система, поради което той остава нерегламентиран.

6. Лошата съгласуваност / съдържателна и времева / между законови и подзаконови актове доведе до невъзможност випуск 2003 да завърши средното си образование със задължителни държавни зрелостни изпити.

7. Отсъствието на каквато и да е осигуреност за третия изпит по "обществени науки и гражданско образование" доведе до отпадането му.

8. Прилагането на ДОИ за съдържание по някои учебни предмети показа невъзможност те да бъдат покрити с малкото учебни часове, отделени за тях в учебния план.

9. Декларираното намерение за децентрализация на управлението на образованието не беше осигурено с необходимите нормативи.

10. Въпреки работата по проекти не беше решен въпросът за отпадащите ученици.

11. Декларираните намерения за интегриране на деца със специфични образователни потребности и на деца от ромски произход не намериха своето изпълнение.

Реформата в професионалното образование започна през 1995 г. Параметрите й са заложени в Закона за професионалното образование и обучение – нов Списък на професиите, ДОИ по професии, преобразуване на професионалните училища, сътрудничество и партньорство на всички заинтересовани институции и организации на национално, регионално и местно равнище при придобиването и усъвършенстването на професионалната квалификация на учениците и възрастните.

Началото на промяната в системата на професионалното образование се свързва с:

1. Утвърдения през м. май 2003 г. нов Списък на професиите за професионално образование, като основен нормативен документ за планиране, организиране и управление на дейностите в системата на професионалното ориентиране, професионалното образование и обучение.
2. Утвърдените през м. септември 2003 г. Рамкови програми за придобиване на професионална квалификация.
3. Започна разработването и утвърждаването на Държавните образователни изисквания по професии.
4. Утвърдени са национални изпитни програми за втора степен на професионална квалификация за провеждане на държавните изпити по теория .
5. Преобразувани са всички училища за професионално образование и обучение в съответствие със законовите изисквания.

Процесите, свързани с промяната, не се базират на национална стратегия за  професионално образование и обучение с ясно дефинирани роли и отговорности, поради което не са решени редица проблеми, свързани с:

1. Сътрудничеството между системата за професионално образование и обучение и пазара на труда.
2. Систематичен анализ на потребностите от професионално образование и обучение.
3. Липса на времеви план за по-нататъшно усъвършенстване на учебните планове и програми в контекста на цялостната реформа в областта на ПОО и пазара на труда.
4. Въвеждане на съответните мерки за обучение на учителите в областта на професионалното образование.
5. Процеса на оптимизация на мрежата от професионални училища.
6. Предвиждане на мерки за интегриране на отпадналите ученици в системата на ПОО.

2. Основни цели на средното образование

Основните цели на средното образование са определени въз основа на разбирането, че  училището подготвя младото поколение за пълноценен живот и дейност в демократично общество, в което свободната изява на личността включва отговорностите й пред самата нея, пред нацията и човечеството.

Основните цели са:

• да формира българския гражданин като гражданин на демократично общество – българско и европейско; като свободна, морална и инициативна  личност с широка обща култура, уважаваща законите, правата на другите, техния език, религия и култура, познаваща и зачитаща националните и общочовешките ценности;
• да развива интелектуалните възможности и комуникативните способности на личността, нейната индивидуалност и самостоятелност;
• да изгражда физически и морално здрави и дееспособни личности, готови да поемат граждански отговорности;
• да формира национално самосъзнание, да възпитава в родолюбие, в обич и уважение към родния край и в съпричастност към глобалните проблеми на човечеството;
• да формира  потребности, интереси и нагласи за учене, обучение и самоусъвършенстване през целия живот;
• да осигури необходимото равнище на общообразователна и професионална подготовка на личността, позволяващо й непрекъснато да се образова и самообразова.

3. Приоритетите в развитието на средното образование са:

• осигуряване на стабилност, ред и яснота;
• повишаване качеството на образованието и придобитата професионална квалификация;
• осигуряване на равен достъп до образование и равни възможности за образование;
• интегриране на деца и ученици от  различен етнически произход;
• интегриране на деца и ученици със специфични социални, здравословни и/или образователни потребности;
• компютризиране в образованието;
• въвеждане на ранно чуждоезиково обучение и създаване на възможност за усвояване на два чужди езика;
• усъвършенстване на управлението и ресурсното осигуряване на системата;
• стимулиране ефективното управление на ресурсите и оптималното им използване;
• повишаване на квалификацията, икономическия и социалния статус на учителя;
• създаване и поддържане на ефективна система за контрол на качеството на образованието;
• отваряне на образованието към света;
• развитие на научното и информационното осигуряване на средното образование;
• ориентиране на професионалното образование към потребностите на пазара на труда и индивида.

4. Принципите на образователните промени са:

• Осигуряване на държавно регулиране на системата на средното образование чрез основните закони и подзаконови актове с цел устойчиво развитие на образованието.
• Балансиране на специфичните цели и интереси на отделните общности и звена в системата, обединени от общи социални ценности.
• Управление на системата, отворено за иновации.
• Децентрализация и преразпределение на управленските функции на звената в системата.
• Осигуряване на координация между звената в системата.
• Децентрализирано управление на ресурсите.
• Осигуряване на обективна информация за процесите и състоянието на системата.
• Осигуряване на откритост на промените в средното образование за участниците в образователния процес и за обществото.
• Осигуряване на периодичност, обективност и откритост на процеса "инспектиране".    

5. Направления на образователните промени     

Стратегическа особеност на обновяването трябва да бъде съхраняването на добрите традиции в българското образование и осъществяването на необходими и разумни промени. Образователните промени трябва да предвиждат, отразяват и подпомагат общественото и икономическо развитие на страната. Осигуряването на качествен човешки ресурс е гаранция за стабилност и икономически растеж. Промените в образованието трябва да утвърждават културните традиции на нацията, да отчитат настоящите й проблеми и проблемите на света и да прогнозират проблемите на бъдещето. Основните образователни промени, които трябва да се осъществят през следващите пет години, са в следните направления:

• структурата на образователната система;
• синхронизирането на основните закони и подзаконовите актове;
• учебното съдържание;
• държавните образователни изисквания, учебните планове и учебните програми;
• учебниците и учебните помагала;
• системата на оценяване;
• професионалното образование;
• отношението към преподаването и ученето;
• методите на преподаване и учене;
• квалификацията на педагогическите кадри;
• инспектирането;
• финансирането;
• ученето през целия живот;
• обучението и квалификацията на възрастни; 
• интегрирането чрез образование в системата на народната просвета,  както на децата и учениците с различен етнос, така и на децата със специфични образователни потребности.

СТРАТЕГИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Стратегическите направления в развитието на средното образование са съобразени с програмата на Правителството и имат следните цели:

Осигуряване на стабилност, ред и яснота в средното образование

За осъществяването на това направление ще продължат дейностите по:

• сближаване и уеднаквяване на световните и българските стандарти за средно образование;
• синхронизиране и прецизиране на направените промени в законовите и подзаконови нормативни актове, чрез които се регулира и управлява системата на средното образование и се осигурява достатъчно време за запознаване на участниците в образователния процес с тези промени;
• разработване и въвеждане на нова медийна политика на МОН с цел осигуряване на прозрачност, широка информираност и непрекъснат диалог с участниците в образователния процес и цялата общественост;
• активно включване механизмите на пазара на труда в професионалното образование;
• разработване и въвеждане на нормативна база и на структура за контрол на организацията и управлението на образователната система.

Повишаване качеството на образованието

Качественото средно образование е цел на всяко общество. Това е напълно обяснимо, тъй като чрез него се гарантира просперитет, който дава основание за икономически оптимизъм.

Качеството има няколко основни характеристики:

• общодостъпност до образователната система / осигуряване възможност на всеки да се обучава независимо от неговото местоживеене, произход, социално положение и здравословно състояние/;
• 100 % грамотност (обхващане на всички ученици в задължителна училищна възраст и осигуряване на  възможност всички да завършат образователен етап или степен и да получат определен документ);
• приложимост на обучението ( осигуряване на условия – организационни и нормативни за практическо прилагане на знанията, т.е. осигуряване на действено обучение както по отношение на учебното съдържание, така и по отношение на методите на преподаване/;
• високи и трайни постижения в знанията и уменията, отчетени в края на образователен етап(степен) или придобита степен на професионална квалификация;
• сравнимост на постиженията, отчетени в резултат на национални изпити.

Тези  характеристики  на качеството в средното образование определят аспектите, в които то може да бъде осъществявано. 

Аспекти в осъществяването на качество на средното образование

А/ Организационен аспект

Осигуряването на качеството на средното образование е свързано с функционирането на цялата образователна  система – с нейната структура, с   организацията и управлението й.

Парадоксално е, но е и факт, че в новите условия на информационното обществото все още се шири неграмотност на огромно количество хора. Проблемът не е национален, а световен. В този смисъл приетите документи на форуми по образование като тези в Jomtien (Malaisia,1990), Dakar (Senegal – 26-28. 04. 2000) поставят конкретни изисквания и срокове за постигането на резултати. Пред МОН стои задача за изграждането на национална програма за решаването на проблема с необхванатите ученици в училище, както и гарантиране на достъп до  качествено образование на всяко българско дете, независимо от неговото местоживеене,  социални и/или здравословни проблеми.

 Основни дейности:

• Провеждане на разумна оптимизация на училищната мрежа на базата на определяне ефективността на всяка образователна институция и като резултат от:

- утвърдена система за външно оценяване – на изхода на клас, етап и степен;

- акредитиране на училищата в резултат от инспектиране и външна независима оценка на знанията и уменията на учениците;

- оценка на труда на учителя и работеща система за квалификация;

- финансова самостоятелност на училищата;

- равнище на интегриране на деца със специални образователни потребности и/или от етнически малцинства;

- баланс между търсенето и предлагането на определена образователна услуга за всеки вид училище, етап и степен;

- обществен консенсус между партньорите и заинтересованите страни.

• Изграждане на стратегия за решаване на проблемите, свързани с обхващането на всички деца и ученици в училище, в т.ч. и на тези от малцинствата.
• Изграждане основите и въвеждане на дистанционно обучение в системата на средното образование.
• Усъвършенстване структурата на образователната система въз основа на анализ на действащата в момента и на потребностите за развитие на обществото и пазара на труда. В новата структура трябва да се обвърже задължителната според Конституцията шестнадесетгодишна възраст със задължителен образователен етап или  степен - проблем, който от години не е получил решение.
• Осигуряване възможност за външно оценяване при завършване на образователен етап и степен
• Осигуряване на преход между детската градина и училището чрез методически и организационен контрол на дейностите в задължителната предучилищна група.
• Осигуряване на преход между средно и висше образование по отношение на организацията на прием и съдържанието на обучението, като:

- задължителните държавни зрелостни изпити заместят конкурсните изпити;

- се осигури приемственост между равнището на учебното съдържание в зависимост от вида на учебния план в средното училище и това във висшето.    

• Създаване на система за гарантиране на равнопоставеност на чуждите езици при предлагането им за изучаване на всички етапи / начален, прогимназиален и гимназиален / и във всички видове подготовка / задължителна, задължително- избираема и свободноизбираема / в съответствие с общата европейска рамка за езиците.
• Ориентиране на средното образование към особеностите на пазара на труда и неговите потребности. Подготвяне на младите хора така, че това да гарантира една потенциална заетост след завършване на средното образование и приложимост на знанията и уменията, придобити в училище.
• Изграждане основите на интегрирано обучение на децата със специални образователни потребности.
• Осигуряване ефективно финансиране на необходимите промени, които ще поставят основите на силно и стабилно средно образование у нас.

Б/ Съдържателен аспект

Средното ни образование е съдържателно претоварено по традиция. Това е мнение на повечето чуждестранни експерти, които влизат в контакт с образователната ни система. Отделните дисциплини, които са застъпени в учебното съдържание, изграждат богата база данни, която няма обаче своето практическо приложение, поради което уморява и демотивира младия човек.

Ситуацията се усложнява допълнително и от присъстващия краен субективизъм  в оценяването, което е основна причина за подозрително отношение към качествата на това, което дава средното  образование на учениците. Негативна тенденция е самоцелното пребиваване в учебния процес на  немотивирани за работа ученици, които завършват средните общообразователни училища (СОУ) и гимназии с ниски резултати. Те нямат качествата да продължат образованието си, но в същото време са непригодни за директно постъпване на работа поради липса на професионална квалификация. Тези ученици, влизайки в живота, са обречени на потенциална и фактическа безработица. За тях се появява  необходимост от разточително преквалифициране, за да успеят да се включат в пазара на труда. Подобен факт диктува промяна на цялата философска основа на средното образование и неговото съдържателно насочване към реалностите на постиженията по отношение на знания и умения, нуждите на обществото като техен потребител и това, което предлага системата като съдържание.

Основни дейности:

• Обсъждане, анализ и ревизиране на държавните образователни изисквания за възпитание и подготовка в детската градина.
• Обсъждане, анализ и ревизиране на съществуващите държавни образователни изисквания  за учебно съдържание чрез включване на всички страни – ученици, родители, учители, работодатели, специалисти. След обобщаване на резултатите се  осъществяват налагащите се промени.
• Създаване на практическа основа, през която да прониква теоретичното знание за учениците.
• Създаване на условия за привличане на работодателите при решаване на въпроса за практическото приложение на теоретичните знания, въвеждане на предприемачество.
• Коригиране на парадоксалното положение на "скрития" в момента клас, в който интензивно се изучава чужд език.
• Разработване и въвеждане на нов тип учебен план, съответстващ на  усъвършенствана структура на образователната система и осигуряващ:

- възможност за диференциране на учениците според желанията и възможностите им да  развиват знанията си с цел продължаване във висше училище от учениците, които ще овладеят професия с цел развитие на умения, даващи възможности за работа след дванайсети клас;

- осигуряване на условия за постигане на общообразователния минимум до 10-ти клас от всички ученици и отчитане на резултатите от постигнатото чрез национални проверки или изпити;

- различни изходи  и насочване на учениците, които не желаят да продължат образованието си, към формите за непрекъснато обучение.

 В/  Методически аспект

Аспектът има няколко измерения – как се поднася учебното съдържание на учениците, доколко използваните методи са съвременни и ангажират истински учениците в клас, доволни ли са от работата в училище те или го посещават с досада и отвращение.

В основата на този аспект стои  квалификацията на учителите. Най-значимият фактор, който провежда политиката на МОН в сферата на средното образование, е българският учител. Само със силно мотивирани и с висока квалификация педагогически кадри могат да се осъществяват успешно промени в практиката. В тази връзка е от изключително значение по-нататъшното модернизиране и стабилизиране на системата за квалификация и кариерно развитие на българския учител, която в момента се пренастройва за гъвкав отговор на практическите потребности на българското училище и работи в пазарни условия. В тази система освен Департаментите за квалификация реално участват други университетски специалисти, регионалните инспекторати по образование, ЦОУК, неправителствени организации.

Квалификационната дейност следва да продължи реализирането на принципите:

• обучение "близо до дома", включително и дистанционно;
• гъвкави квалификационни услуги, които комбинират заявки от потребителя и предложения на институциите;
• подготовка на учители-мултипликатори;
• насърчаване на изпробването и популяризирането от учители – изследователи в класната стая на нови методи на преподаване и учене;
• партньорство между различните участници в квалификационната дейност;
• индивидуална изява на участниците в обучителни програми.

Системата за квалификационна дейност трябва да се обновява  и то не чрез административно насилие, а вслушвайки се в необходимостите, които работата с децата ни налагат. Процесът на преподаване следва да излезе от рамките на изкуствено наложена дисциплина, която не ангажира психическата активност на ученика, а чрез страх  води до постигане на временни и далече от съвременните разбирания изисквания за качество резултати.

Методическият аспект на качественото образование е в основата на най-сериозните инвестиции, които предстои да се направят.

Основни дейности:

• Нормативно изграждане на новата система за квалификационни услуги в българското училище.
• Създаване на конкурентен механизъм за предлагане на квалификационни услуги, като водещ момент е сближаването с практиката.
• Изграждане на структури (условно казано - колежи за квалификация), обединяващи учители-методици, които да бъдат основата на бързи и гъвкави квалификационни услуги, от които се нуждаят българските учители.
• Създаване на нормативна база за лицензиране на организации, които правят квалификационни услуги.
• Развитие на конкурентен механизъм за предлагане на квалификационни услуги, като водещ момент е сближаването с практиката.
• Подготовка на учители-методици и изграждане на структури, обединяващи учители-методици, които да осигуряват бързи и гъвкави квалификационни услуги, от които се нуждаят българските учители.
• Създаване на условия за превръщане на училището в среда за емпирични проучвания на потребностите на младите, описването и обмяната на опит в решаването на педагогически и специални казуси.

Г/ Иновационен аспект

Това е аспект от изключителна важност. Към момента е подценяван, но без него не е възможно движението към постоянно усъвършенстване на системата и на качествено образование чрез необходими и обосновани промени. В този смисъл ще бъде регламентирана възможността за иновации в системата на средното образование. Те следва да се осъществяват планирано и под необходимото научно ръководство.

Това ще направи процесите на създаването, въвеждането, мониторирането и оценката непрекъснат процес на обнова в средното образование, стандартизирани, контролирани и обвързани със стратегическия ход на развитието. Нещо, което нашето време повелява като основна поведенческа нагласа на образователните системи.

Основни дейности:

• Създаване на нормативна база за въвеждане на  иновации в средното образование.
• Осигуряване на нормативна база и финансов ресурс за организиране на дейността на Националния институт по образование.
• Създаване и регламентиране на Съвет по учебния план и Консултативен съвет по професионално образование.
• Обособяване на училища и отделни паралелки за иновативни дейности в средното образование, които да бъдат под пряко наблюдение от страна на научни комисии, ръководени от Съвета по учебния план, Консултативния съвет за професионално образование, Националния институт по образование, ДИУУ и МОН (ресор средно образование със своя зам.- министър).
• Създаване на възможности и условия за обмен на добри практики.
• Създаване на възможности и условия за иновативни разработки, предлагащи решения на стратегически важни проблеми.
• Създаване на възможности и условия за превръщането на учителя в "изследовател в класната стая", което ще провокира творческата му активност и  търсенето на новаторски решени.

Д/ Социално-нормативен аспект

Този аспект е свързан с огромните материални, юридически и политически трудности, които спират или поне пречат на нормалното осъществяване на дейностите в българското училище. Социалният момент в стратегията изисква постоянен диалог с обществото и отправяне на ясни послания за бъдещето на образованието. В този именно смисъл тук е мястото да се говори за обществения образ на образователната стратегия, за онова, което е възможно да донесе тя като решения и перспективи. Българинът очаква и трябва да бъде обширно информиран и то не със спорадични явявания на политическите екипи на Министерството, а системно чрез образователен и висококачествен TV сигнал, обхващащ цялата страна.

Необходимо е ясното определяне на "актьорите" в системата на средното образование, техните права и задължения. Основни документи в тази регламентираща активност трябва да бъдат:

• Статут на средното училище (от общото и задължителното през изборното до иновационното).
• Статут на училищните настоятелства.
• Статут на учителя.
• Статут на ученика.
• Статут на родителя.

Основни дейности:

• Усъвършенстване и хармонизиране на законовата и подзаконовата база, управляваща народната просвета.
• Разработване на методика съвместно с МТСП за точна  диагностика на нуждите на пазара на труда и адекватна реакция на системата на професионално образование и обучение.
• Интензифициране дейността на НАПОО.
• Създаване на стратегия за учене през целия живот.
• Създаване на стратегия за интегрирано обучение.
• Създаване на стратегия за борба с отпадащите ученици.
• Създаване на стратегия за инспектиране в системата на средното образование, включваща:

1.      система за външно оценяване на труда на учители и директори;

2.      система за външно оценяване на училищата;

3.      система за кариерно развитие на учителите и директорите и заплащане на труда им в съответствие с резултатите от външното оценяване.

3. Компютризиране в образованието

Бъдещето ни поставя един особено важен императив и той е степента на овладяност на ИКТ. Тя може да бъде интерпретирана в различни аспекти, първо, като оборудване, второ,  като подготвеност на кадрите, трето, като програмни продукти и на четвърто място като методически овладяно прилагане на ИКТ в ежедневието. Новите технологии прогресират с невиждана скорост и в този смисъл те ще променят като цяло света около и в нас, а това ни задължава да гледаме с максимална сериозност на тяхното включване в учебно-възпитателния процес.

Много голям е скептицизмът в тази посока, но едно е сигурно, че възможностите за полезни действия са огромни и следва да бъде направено всичко, за да се решат проблемите на въвеждането на ИКТ в средното образование адекватно.

Основни дейности:

• Създаване на  стратегия за въвеждането на ИКТ в средното образование и приемането й след широко обсъждане.
• Сформиране на обществен съвет по ИКТ към МОН, който да направлява, контролира и развива въвеждането на стратегически планираното.
• Осигуряване на изпреварващо обучение на учителите за практическо използване на ИКТ.
• Приобщаване на обществото към проблемите на ИКТ.

Широката обществена подкрепа на това стратегическо направление е особено необходима, като се има предвид,   че то не е тясно партийно, а е от стратегическа национална значимост.То би се реализирало чрез системна PR-кампания, която да разясни стъпките и цялата палитра от възможности в тази насока. Няма мандат, в рамките на който да е осъществимо подобно амбициозно дело, затова характерът на тази дейност трябва да бъде подкрепена принципно с консенсус от всички в името на националните интереси.

4. Усъвършенстване и стабилизиране на финансирането на средното образование  

Финансирането на средното образование  следва да бъде устойчиво, с ясни параметри в дългосрочен план. Необходимо е да се прилага принципът - при реализиране на икономии същите да останат в системата за подобряване на материалната база, условията на обучение и труд, и за увеличаване възнагражденията на учителите. Въвеждането на данъчни облекчения при спонсорирането и даренията на училищата ще увеличи възможностите за допълнително финансиране. Политиката за ефективно управление на ресурсите следва да има подкрепата и ангажимента на всички участници в образователния процес, които да бъдат стимулирани за иницииране на  предложения за оптимизиране на разходите. За това ще спомогне и въвеждането на ваучерна система за издръжката на един ученик по съответната професия. Държавата трябва да има ясна позиция за управлението на недвижимите имоти, в т.ч. и за тези, които в резултат на демографските процеси и оптимизирането на структурите не се ползват. За намаление на разходите по поддръжката на сградния фонд трябва  да се търсят решения за ефективното му използване, в т.ч. и за съвместното  ползване на една сграда от две училища. Възможност за  запазване на неизползваем сграден фонд поради демографски срив  е предоставянето му за определен продължителен срок (пр. 10 години) за стопанисване от ведомства и организации при запазване на конструкцията и с възможност отново да бъде ползван за училищни цели.

Следва да бъде изготвена регламентация на образователните и квалификационните услуги и определени условията за провеждането им в училищата.

Финансирането на принципа на проекти, с което се гарантира съпричастност и творческа активност на педагогическите колективи, ще се ползва приоритетно. За целта е  необходимо да се създаде  специален Закон, чрез който да се учредят фондове за финансиране на процесите, свързани с развитие на таланти, интегриране на ромите в училище, интегриране на деца със специфични образователни потребности, връщане на децата и учениците в училище. Учредяването на фондове ще позволи да се обединят финансови източници с различен произход и това би направило процесът значително по- ускорен.

5. Научно и информационно осигуряване на системата на средното образование

Развитието на средното образование в съответствие с технологичните, икономическите и социалните потребности на обществото изискват целенасочени и интегрирани усилия на изследователите в областта на образованието и различните управленски равнища, формиращи и осъществяващи образователната политика.Действията в тази посока се отнасят до всички образователни степени и до цялото многообразие от аспекти: дефиниране на целите на средното образование и на учебното съдържание, съвременните образователни технологии, подготовката на кадри, управлението на образованието и контрола на учебно-възпитателния процес. Добрата информираност за реалната образователна картина е предпоставка за вземане на правилни управленски решения. Ролята на координатор на фундаментални и практически изследвания в образованието следва да се поеме от Националния институт по образование.

 Основни дейности:

• Осигуряване на обективна  информация за състоянието на образователната система у нас и създаване на база данни за европейските образователни системи.
• Подготовка на анализи за състоянието на образователната система и принципи за нейното развитие с цел подпомагане вземането на управленски решения.
• Изследване, оценяване и внедряване на нови методи на преподаване, учене и оценяване в средното образование.
• Изследване на отношението към преподаването и ученето, мотивация на учители и ученици към преподавателския и учебен труд.
• Осигуряване на методически контрол, изследване и оценяване на нововъведения в образователната практика.
• Разработване и внедряване на нови дидактически средства за подпомагане на учебния процес.
• Изследване приложимостта на учебници и учебни помагала.

6. Усъвършенстване  управлението и контрола на системата на средното образование

Управлението и ресурсното осигуряване на системата на средното образование се основават на:

• изискването училищата да се отличават едно от друго, изграждайки самостоятелно своя облик в зависимост от социално-икономическите и социално-педагогическите условия, в които се развиват;
• юридическата самостоятелност и автономия на училищните институции, на действителната децентрализация на функции, права и задължения;
• повишените изисквания към професионализма на ръководителите и специалистите в образователната система;
• привличането на обществеността към проблемите на средното образование и установяването на ползотворен диалог и взаимодействие с родителите за утвърждаване на образованието като приоритет на обществото.

Управлението се осъществява от Министерството на образованието и науката, неговите регионални инспекторати, общините и училищата.

Министерството на образованието и науката провежда държавната политика в областта на средното образование. МОН е водещата институция за образователни промени, която след обществен диалог задава техните параметри. Стратегическа особеност на обновяването е повишаване ролята на контролиращата функция на МОН. Особено внимание ще се отделя на контрола на съдържанието и качеството на обучението.

Регионалните инспекторати по образование /РИО/ са юридически лица, които осъществяват методическа, организационна и инспекционна дейност върху системата на средното образование на определена територия. За осъществяване на основните принципи и приоритети на тази стратегия е необходимо да се повишат изискванията към професионализма на ръководителите и експертите, които работят в РИО. Осигуряването на по-голяма управленска самостоятелност на инспекторатите изисква повишаване на техните отговорности пред МОН и пред обществеността.

Общините участват в реализирането на държавната образователна политика на територията, на която се намират. Те осигуряват задължителното образование на учениците, предучилищното възпитание и извънучилищните дейности. Тяхно задължение е обхватът на учениците в задължителната възраст, а вече и обхватът на децата от предучилищна възраст.

За осъществяване на основните дейности, описани в тази стратегия, РИО и общините следва да осъществяват непрекъснато сътрудничество.

Училището е юридическо лице с определена автономия. Управлява се от директор и педагогически съвет като специализиран колективен орган за обсъждане и решаване на основни педагогически въпроси. При спазване на Глава VІ от Закона за народната просвета към училищата и детските градини могат да се създават училищни настоятелства като независими доброволни сдружения за подпомагане на развитието и материалното им осигуряване.В момента директорът на училището притежава цялата изпълнителна власт и голяма част от властта за вземане на решения. Доста често директорът е възпрепятстван да упражнява изпълнителската си власт, например по отношение на санкциониране на учители, които не се справят с работата си. Това в случая води до по-слабо упражняване на власт въпреки концентрирането на власт у директора.

Основни дейности

• Целесъобразно разпределяне на управленските функции между директор,  педагогически съвет и училищно настоятелство.
• Отваряне на училището за реален обществен контрол чрез привличане на родителската общественост.
• Разработване на система за подбор на директори.
• Разработване на система за квалификация на директори.
• Осигуряване на възможност /организационна и нормативна/ за разширяване ролята на училищните настоятелства в развитието на училището.
• Осигуряване на динамична училищна политика, насочена към адекватно и навременно реагиране на динамичните промени в училищното обкръжение        
• Активно въвличане на учениците в образователния процес.
• Осигуряване на условия в училището за осъществяване не само на класната, а  и на извънкласната дейност на учениците.

7. Повишаване на икономическия и социалния статус на учителя

Успехът на всяка образователна система се предопределя от учителите. Учителят реализира стратегията за развитие на средното образование. Той е основен двигател на промените. Затова образователната система се нуждае от учители, които са добри професионалисти, имат ясна мотивация за дейността си и потребност от личностно развитие и усъвършенстване.

Основни дейности:

• Разработване на статут на учителя и осъществяване на промяна в системата на заплащане чрез изграждане на система за оценяване на учителския и преподавателския труд.
• Възвръщане на авторитета на учителската и преподавателската професия.
• Повишаване на изискванията към работата на учителя и намаляване броя на неправоспособните учители в средното образование.
• Осигуряване на възможност /организационна и нормативна/ за периодична квалификация на учителите.
• Усъвършенстване на действащата нормативна уредба и създаване на нова, която да осигури възможности за подобряване условията на труд на учителите.

Заключение

Тази стратегия съдържа намеренията на МОН за развитие и усъвършенстване на средното образование през следващите години. През изтеклия двегодишен период се постави началото на голяма част от посочените дейности. За някои от тях вече има разработени частни стратегии, които са обект на обсъждане. Друга част от дейностите и посочените намерения са обект на настоящата дейност на МОН.

 При определяне на приоритетите, включени в  тази стратегия, МОН се ръководи от разбирането, че  развитието на образователната система има за  основна цел формирането на свободна и творческа личност, чиято социална функция е интегрирането в обществото и участието в неговото обновяване и промяна. Това развитие се основава на реалностите и традициите, осигурява равни възможности за достъп до образование и до успех в него, отговаря на предизвикателствата на съвременния свят, на новите икономически реалности, базирани върху компютърни технологии, върху познания и творчество.

Всяка стратегия, в т. ч. и тази, може да се реализира едва след приемането й от всички страни, участващи в нея. Съпричастността на участниците в образователния процес, както и на цялото общество, е гаранция за нейния успех.

Поради сложността си процесът на образователни промени се нуждае от непрекъснато обсъждане, понякога от  корекции и усъвършенстване. По тази причина стратегията остава отворена за обосновани идеи и предложения.

* Стратегията за реформа на средното образование е част от общата стратегия на МОН за развитие на образованието в Република България през следващите 5 години.