СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ, ПОДЦЕЛИ И НАПРАВЛЕНИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА

Основополагаща при разработване на Стратегията по заетостта за България е Европейската стратегия по заетостта (ЕСЗ)[1], в която се обосновава необходимостта от растеж и от макроикономическа политика, ориентирана към стабилност и структурни реформи за подобряване потенциала за икономически ръст на Европа.

Целта на Стратегията по заетостта на България е формулирана на база трите основни цели на ЕСЗ: пълна заетост; качество и продуктивност на работата, кохезия и пазар на труда, осигуряващ висока степен на включване.

В Стратегията по заетостта действията са определени съобразно новите 10 насоки на ЕСЗ, а именно:

• Разкриване на работни места и предприемачество,
• Насърчаване адаптивността и мобилността на пазара на труда,
• Насърчаване развитието на човешкия капитал и ученето през целия живот,
• Повишаване предлагането на работни места и насърчаване на активното стареене,
• Равенство между мъжете и жените,
• Насърчаване на интеграцията и борба с дискриминацията на хората с неравностойно положение на пазара на труда,
• Повишаване атрактивността на работата и заработване на доходите (making work pay),
• Трансформиране на недекларираната работа в редовна заетост,
• Действия за намаляване на регионалните различия в заетостта,
• Активни и превантивни мерки за безработните и неактивни лица.

До 2010 г. средно за страните-членки на ЕС следва да се достигне:

• Равнище на заетост от 70%;
• Равнище на заетост на жените - 60% за 2010г. и равнище на заетост на по-възрастите работници (55 – 64 години) – 50% за 2010г.
• Предлагане на нов старт на всеки безработен младеж преди да са минали 6 месеца, откакто е останал без работа, а за възрастните - 12 месеца. Новият старт е под формата на обучение за придобиване на професионална квалификация или преквалификация, служебен стаж, работа или друга мярка за заетост, която, ако е възможно, се комбинира с помощ за търсене на работа;
• Участие на населението във възрастовата група 25-64 години над 10% в различни форми на учене през целия живот;
• Намаляване на равнището на отпадане от образователната система до под 10%.

Набелязаните цели и действия в Стратегията по заетостта са в съответствие и с Глобалната стратегия по заетостта, разработена от МОТ, а именно:

• превръщане на заетостта в централен въпрос за всяка икономическа и социална политика;
• отчитане значението на повишаване производителността на труда и особено тази на работещите бедни хора.
• осигуряване на ресурси и нови инвестиции при осигуряване на социална стабилност, добри връзки в промишлеността и спазване на основните трудови стандарти.
• насърчаване на създаването на работни места с достойни условия за работа като фактор за повишаване на производителността;
• насърчаване на предприемачеството и частните инвестиции;
• насърчаване на адаптивността и повишаването на пригодността за заетост;
• предотвратяване на дискриминацията на пазара на труда;
• изграждане на нова макроикономическа рамка за повишаване на заетостта.

Стратегията по заетостта на Република България е разработена и въз основа на следните стратегически документи:

Стратегия за развитие на човешките ресурси 2000-2006г. (2000г.) Стратегията разглежда проблема в четири различни перспективи - реализацията на пазара на труда, професионалното образование и обучение, здравеопазването и културата.

Съвместен доклад за оценка на приоритетите в заетостта на Република България (2002г.) Документът представлява двустранно съгласуван комплекс от цели на политиката по заетостта и пазара на труда, необходими за напредъка в трансформирането на трудовия пазар на страната, за адаптиране на системата по заетостта с оглед прилагане на Европейската стратегия за заетост, в процеса на подготовката на страната за членство в Европейския съюз. Прегледът осигурява на Правителството на България и на Европейската комисия информация и оценка по основните въпроси на развитието на човешките ресурси и пазара на труда.

Национален план за икономическо развитие - за периода 2000-2006 г. (НПИР) - включва дългосрочните въпроси на социално-икономическото развитие в България. С него се въвежда комплекс от съвременни подходи за планиране и програмиране. Документът представя визията за бъдещото развитие на страната, съответстваща на националните приоритети, напредъкът в преговорите с ЕС и е основа за преминаване към многогодишно програмиране на ползването на пред-присъединителните фондове.

Управленска програма на правителството "Хората са богатството на България" (2001г.). В раздел "Социална политика" са формулирани основните приоритети в областта на пазара на труда, социалното подпомагане и социалните услуги, политиката по  доходите и жизненото равнище, политиката по обществено осигуряване и са очертани конкретните действия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план (до края на мандата).

Новата стратегия в социалната политика на Правителството на Р България (2002г.) - Основното послание на стратегията в областта на социалната политика е "Повече ред и социална справедливост". Стратегията е част от интегрирания подход на правителството за осъществяване на реформи в икономиката и в обществения живот. В нея се отчита, както националния опит в социалната област, така и тенденциите, препоръките и насоките на Европейската комисия и Съвета на Европа в тази сфера. В нея е развит нов подход на основата на нова концепция за връзката между отделните политики.

ВИЗИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА

Хората са богатството на България, те имат право на достойно съществуване и пълноценно участие в обществото.  Условие за реализирането на тези права е осигуряването на заетост, която позволява пълноценно използване на възможностите и способностите на отделната личност. Икономическата стабилност и икономическият растеж не пораждат автоматично пропорционално нарастване на заетостта. Ръстът на производителността е основният източник на съществено, неосновано на инфлацията, повишаване на жизнения стандарт. Високата безработица оказва натиск върху пазара на труда по посока на ограничаване на трудовите възнаграждения, непълноценно използване на работната сила, влошаване условията на труд. Съществуват групи на пазара на труда, които са с изключително ниска конкурентоспособност и ограничен достъп до работни места. Държавата, бизнесът и гражданските организации са отговорни пред отделната личност за мобилизиране всички ресурси на страната, създаване на благоприятна икономическа среда и осигуряване на заетост.

Визията на Стратегията се дефинира както следва: Осигуряване на условия и възможности на всяко лице в трудоспособна възраст за свободно избрана и продуктивна заетост.

Стратегията по заетостта е разработена  на основата на следните принципи:

Законност – включване на действия съответстващи на Конституцията на страната, законите и другите нормативни актове;

Надеждност - предприемане на действия, водещи до съществени и осезаеми положителни резултати;

Превантивност на мерките - предприемане на действия  за отстраняване на причините за негативните явления;      

Устойчивост на резултатите - постигнатите ефекти да бъдат трайни и с дългосрочно въздействие;

Ефективност - реализират се програми и мерки след анализ на потребностите, съгласуваност и адекватност на целите, мониторинг на реализацията и оценка на резултатите;

Ефикасност - икономичност на разходите, добро съотношение на разходите спрямо резултатите;

Кохерентност - управлението в социалната сфера да осигурява вътрешна логика и взаимна обвързаност на разработваните политики, политически ангажимент и отговорност от страна на институциите при разработване и осъществяване на социалната политика.

Средносрочна и дългосрочна цел на Стратегията по заетостта

В средносрочна перспектива, в рамките на периода от 2004 г. до началото на 2007 г.[2], като основна цел в развитието се очертават повишаването на заетостта и ограничаването на безработицата.

Въз основа на проведения анализ на състоянието и тенденциите в развитието на пазара на труда и преди всичко с оглед преодоляване на посочените предизвикателства и проблеми като дългосрочна цел на Стратегията по заетостта до 2010 г. се определя повишаването на икономическата активност и трудовия потенциал на населението.

Увеличаването на трудовите ресурси и повишаването на тяхната икономическа активност се налага, както поради сложилите се неблагоприятни демографски тенденции, така и поради необходимостта от постигане на устойчив икономически растеж и по-добри условия на работа и живот.

През 2007г. ще се извърши преглед на изпълнението на поставените средносрочни цели и при необходимост ще бъде направена актуализация на Стратегията.

Обособяването на тези два периода за осъществяване целите на стратегията е обусловено и от:

• Ангажиментите поети в хода на преговорния процес за присъединяване към ЕС, включително и в Съвместния доклад за оценка на приоритетите в областта на заетостта (подписан 2002 г.) - до 2007 г.;
• Хоризонта на Европейската стратегия по заетостта, поставен с целите от Лисабон.

Изпълнението на тези цели ще доведе до края на 2010 г. до:

• Нарастване на икономическата активност на населението най-малко с 5 пункта;
• Намаляване на равнището на безработица трайно на ниво под 10%.
• Осигуряване на участие на най-малко 25% от продължително безработните лица в активни мерки и програми.

Стратегически подцели (Приоритети):

Дългосрочната цел за повишаването на икономическата активност и трудовия потенциал на населението може да се достигне чрез реализирането на няколко стратегически подцели:

• Увеличаване на  заетостта и ограничаване на безработицата;
• Подобряване на качествените характеристики на работната сила и повишаване на производителността на труда;
• Постигане на социална кохезия и реинтегриране на уязвимите социални групи, които са с най-малки шансове за участие и реализиране на трудовия пазар.

Реализирането на първата подцел предполага прилагане на комплекс от мерки и средства за създаване на нови работни места и насърчаване на предприемачеството, гарантиращи устойчива заетост в съчетание с продължаване на активната политика, насочена към реинтегриране на рисковите групи на пазара на труда. Увеличаването на заетостта и ограничаването на безработицата ще окажат пряк ефект за нарастване на броя на икономически активното население в страната. Същността на поставената подцел позволява формулирането на конкретни количествени измерители, които дават възможност да се следи степента на нейното изпълнение. Такива измерители са коефициентът на заетост и равнището на безработица в страната.

При реализирането на втората подцел, подобряването на качествените  характеристики на труда следва да се разбира в широк смисъл като постигане на по-добри условия на труд и безопасност на работното място, на равностойно положение на пазара на труда, социална осигуреност, устойчивост и социална сигурност, гарантирана защита при дискриминация и нарушение на трудовите права. Важно условие за подобряване на качеството на упражнявания труд е повишаването на пригодността на работната сила за заетост чрез усъвършенстване на нейната квалификация и привеждането й в съответствие с изменящите се изисквания на търсенето на труд в икономика, основана на знанията. Реализирането на тази подцел в крайна сметка ще доведе до повишаване на трудовия потенциал на нацията и ще създаде трайни предпоставки за устойчив икономически растеж.

Реализирането на третата подцел (социална кохезия на трудовия пазар) може да се осъществи само чрез мобилизиране на институционалните и организационни ресурси, като особено важно място се отреди на активното участие на социалните партньори, неправителствените организации и местните органи на властта. Създаването на справедлив социален пазар на труда предполага осигуряването на равни възможности и свободен достъп за всички социални групи.

Осъществяването на формулираните по-горе подцели в развитието на трудовия пазар е неразривно свързано със засилването на ролята на регионалната политика по заетостта и обвързване на плановете за регионално социално-икономическо развитие с тези по заетостта особено по отношение на привличането на инвестиции и създаването на нови работни места.

Основни направления в развитието на пазара на труда

Средствата и задачите за реализация на така формулираните цели и подцели могат да се групират в следните основни направления (посочените направления са синхронизирани и съответстват на приоритетите на Европейката стратегия по заетостта):

• Активни и превантивни мерки за ограничаване на безработицата и повишаване на икономическата активност на населението;
• Политика на доходите, насърчаваща заетостта;
• Насърчаване на предприемачеството и стимулиране на малкия и среден бизнес за разкриване на повече и по-добри работни места;
• Превръщане на неформалната заетост във формална;
• Стимулиране на удължаването на трудовия живот и провеждането на политика за активно стареене;
• Повишаване на адаптивността на работната сила към променящите се условия в икономиката;
• Увеличаване на човешкия капитал и активизиране на политиката за  учене през целия живот;
• Развитие на политика за равни възможности и свободен, достъпен за всички социални групи, пазар на труда;
• Развитие на активната политика на пазара на труда, насочена към пълноценна социално-икономическа интеграция на рисковите групи на пазара на труда;

Ограничаване и преодоляване на регионалните различия на трудовия пазар.