Столична община от юли въведе в два квартала „Овча купел” и „Кремиковци” пилотно да се проучат нови механизми за определяне на такса битови отпадъци на база генерирано количество боклук. Срокът на този проект е тригодишен, което означава, че до 2015 г. резултати от него и ефективен анализ няма да има.

Практиките във всички страни членки на ЕС по отношение определяне на такса смет са много различни и затова няма единен подход и модел, който да се копира. В някои страни таксата се изчислява на годишната обща стойност на дейностите по управление на отпадъци в общината, която се разпределя по равно между жителите на общината. В Германия например, за райони с блоково застрояване се използват системи, които разпределят разходите за управление на отпадъци на база квадратура на жилищната площ на домакинството. Но се отчита, че домакинство с повече членове и по-висок жизнен стандарт генерира повече отпадъци и обитават по-голямо жилище.

В други страни разходите на домакинствата плащат постоянна такса, която покрива разходите за разделното събиране и променлива такса, която зависи от количеството на боклука. Количеството се определя според избраната система за регистриране на генерирания отпадък от всяко домакинство – обем на неговите съдове за отпадъци, теглото на неговите отпадъци илиброй на „вдиганията” на съдовете при всеки курс за събиране на отпадъци.

Във Виена например се използват контейнери за всеки имот за битовите отпадъци извън тези, които се събират разделно. Поради факта, че всеки имот притежава собствен контейнер за събиране на битовите отпадъци, таксата се базира на обема на предоставените контейнери. Минималната честота на изпразване на контейнерите е веднъж седмично. Най-малкият обем на контейнерите е 120 литра. Във Виена от 2012 г. такса битови отпадъци е 4,24 евро за изпразване, което се равнява на 220,48 евро на година. Контейнерите може да са собственост на всеки блок или вход и разходите да се разпределят между съседите.

Една от най-разпространените системи за променлива такса е въвеждането на т.н скъпа торба. Общината събира само отпадъците в торбите, предварително платени на база на изчислените разходи. Тези торби са обозначени със специални стикери. Домакинствата с необозначени торби се санкционират. Системата „скъпа торба” е подходяща за селища с индивидуални жилищни сгради фамилен тип, където няма да се получи натрупване на големи количества торби със смет.

В Холандия домакинствата в общините, които са въвели тази система, купуват 25- или 50- литрови торби, с цени 0.69 евро за 25 литрова торба и 1.04 евро за 50 литрова торба. Тези торби се събират веднъж или два пъти на 2 седмици. Така едно домакинство плаща около 52 евро на година, ако ползва по 1 торба от 50 л. на седмица.

В Италия постоянната компонента за домакинствата се определя на база на имотните параметри и броя на обитателите. Тя покрива 80% от очакваните разходи за събиране и транспортиране на отпадъците. Променливата компонента се определя от броя на събраните торби за остатъчни отпадъци, като всяка торба струва по 6 евро. Тя покрива 20% от очакваните разходи за събиранеи транспортиране на отпадъците, но 100% от разходите за депониране. Всяко домакинство има магнитна карта, с която е идентифицирано с цифров код. Така автоматично се отбелязват личните торби и етикети – с баркод.

От всичко най-важно е да се избере система, която наистина най-после да стимулира хората да събират разделно и да изхвърлят по-малко боклук. Така ще плащаме по-малко, но след години. Промяната на подхода ще доведе до изцяло нова система за събиране на отпадъците и изчисляване на таксата за тях, на която никой още не е свикнал и която най-вероятно през първите години ще е по-скъпа. Въпросът е готови ли сме да платим тази цена?