В края на XIX век един от бащите на модерната икономика - Алфред Маршал, говори за това защо фирмите от една и съща индустрия често се намират близо една до друга в географско отношение. По думите му близостта създава "нещо във въздуха“: „..Aко един човек стартира идеята си, тя се възприема и от други и се комбинира с техните предложения. По този начин тя се превръща в източник на нови идеи“, казва икономистът.

Маршал говори за производството по време на Викторианската епоха (периодът на управление на кралица Виктория в Обединеното кралство - от 1837 г. до 1901 г.), но това е вярно и за компаниите от сектора на информационните технологии след 2010 г. Силициевата долина (Северна Калифорния) е дом на много от технологичните гиганти. Пълните с надежди млади основатели на стартиращи фирми (start ups) все още се насочват натам. Може да се даде пример с Марк Зукърбърг, който напуска Харвард, за да отиде в Пало Алто (град в окръг Санта Карла, Калифорния) веднага щом му се отдава тази възможност. Други пък поемат към нови технологични центрове като Берлин, Лондон, Москва, Ню Йорк и Тел Авив.

Икономическата теория предлага четири основни причини за това защо компаниите от една и съща индустрия се намират на едно и също място. Първо – някои от тях могат да разчитат на природните ресурси в определения регион. Второ – концентрацията на компании от една индустрия създава сбор от специализирана работна ръка, което се отразява положително както на служителите, така и на работодателите. Първите е по-вероятно да си намерят нова работа, а вторите да си намерят подходящите служители. Трето – създават се дъщерни компании, които да се занимават със специализирано производство. Четвърто – идеите се разпространяват от една компания към следващата. Съществуват обаче и фактори, които поощряват компаниите да се развиват и на нови места. Един от тях са транспортните разходи за доставяне на продуктите до потребители, които се намират на далечно разстояние. Другият е цената на наема на помещенията, която расте с натрупването на много компании на една и съща територия.

Може да сте си представяли, че драматичното падане на разходите за изчисление и комуникация ще накара компаниите от ИТ сектора да се разпръснат. Те не зависят от природни ресурси. Всичко, от което се нуждаят, е добра интернет връзка. Подобряването на комуникацията посредством интернет би трябвало да намали нуждата служителите от ИТ сектора да се намират физически близо един до друг, за да могат да работят помежду си или с клиенти.

В тази връзка новите компании се развиват в наистина подходящо време. Разбира се това ще се отрази негативно на Силициевата долина, където помещенията са скъпи, както и на Лондон или Ню Йорк, където не само наемите са високи, но и им липсва технологичната слава на Калифорния. В Берлин например е евтино, като се намират и изключително голямо разнообразие от други места в Европа, където разходите са по-ниски.

Въпреки че може да се намерят технологични фирми от всякакъв вид и размер почти навсякъде, най-вече по-малките имат склонността да се струпват на едно място. Икономистът от компанията за недвижими имоти Trulia Джет Колко смята, че това се дължи на голямата концентрация на висококвалифицирана работна ръка. „Колкото една индустрия има по-малка нужда да е близо до природни ресурси, доставчици или клиенти, толкова по-вероятно е да се намира там, където нейните служители искат да живеят“, смята специалистът.

Факторът-магнит

Служителите от технологичния сектор искат да живеят или там, където вече има утвърдени ИТ фирми (например Силициевата долина) или в големи, интересни градове (Лондон, Ню Йорк, Берлин или може би Сан Франциско). Пример може да се даде с Wooda – компания за онлайн игри. Фирмата се намира в Берлин, а служители ѝ идват от 35 различни държави. Основателят и главен изпълнителен директор на Wooda Йенс Бегеман заявява, че австралийците и канадците подписват договорите си дори преди да са напуснали родните си страни. Дмитрий Репин от Digital October – общност са събиране на start up фирми от ИТ сектора, споделя, че за младите студенти от региона да се преместят в Москва „звучи умно“. Дори е привлекателно да отидеш на място, което не е чак толкова далече от там, където живееш.

Джон Цимер, основател на Zimride – социална платформа за пътуващи и шофьори от различни в САЩ, заявява, че е преместил компанията си от Пало Алто в Сан Франциско (разстояние от 50 км), само защото повечето от неговите служители живеели в Сан Франциско.

Що се отнася до програмисткия талант, по думите на Джеймс Стопелман от социалната мрежа Yelp, нищо не може да надмине Силициевата долина. Регионът е достатъчно обширен и с достатъчно голяма история, за да съществуват клъстери в клъстерите. Например производителите на полупроводници и мрежово оборудване са на едно място в Калифорния, Google и Facebook - на друго, а на трето са малките стартиращи интернет фирми близо до Сан Франциско, като дори в големия град има разделения между различните квартали.

Същевременно младите компании се нуждаят повече от работна ръка. Те също така имат нужда от пари и технологии. Антъни Голдблум от Kaggle, която провежда онлайн състезания за учени от ИТ сектора, премества фирмата от един квартал в Сан Франциско в друг заради по-доброто взаимодействие с хората, които му трябват. Според него групирането в клъстери изненадващо може да отвори нови възможности. Сега Голдблум има повече срещи лице в лице, които често са по-продуктивни от обажданията по телефона или комуникирането чрез имейли. Има вероятност и случайно да се се сблъскате с някой инвеститор, казва Голдблум.

Използването на хора е също толкова важно както и използването на пари. Браян Макклендън, който ръководи звената на Google за разработване на картографски карти и навигация Google Maps и Google Earth, казва, че е работил на почти едно и също място в Силициевата долина в продължение на 22 години. Първо Маклендън работи в технологичната фирма Silicon Graphics и после в собствената си компания – Keyhole Eatth, която по-късно е закупена от Google, а сега се намира в бившата сграда на Silicon Graphics.

„Диаспората на Silicon Graphics създаде много компании в Силициевата долина, а като диаспора помежду си ние комуникираме, контактуваме, назначаваме и си крадем персонала“, казва Макклендън.

В Силициевата долина хората също са близо до най-новите идеи. По думите на Стопелман идеите в този малък район са години пред останалия свят. Винаги надграждаш над идеята, която е дошла преди това. Ако се опитваш да направиш нещата, които тепърва ще дойдат, ти помага ранният достъп до информация за това, което в момента се случва, казва специалистът.

Дали другите технологични центрове биха могли да стигнат Силициевата долина? Ню Йорк, Лондон и Берлин имат две възможни предимства. Едното от тях е, че това са големи градове и затова - по-живи и по-привлекателни за младите хора. Все пак, младите едва ли биха предпочели място, където всичко затваря в 10.00 ч. вечерта. Друго предимство е, че тези градове имат по-широка гама от фирми от различни индустрии и следователно - различна гама от умения, от които компаниите се нуждаят. Разнообразието е неизбежно. По думите на ръководителя на социалната мрежа Foursquare (фирмата е базирана в Ню Йорк), не само програмистки талант може да се намери в големите градове. Ние може да имаме не само супер много инженери, но и цял куп други специалисти, казва той.

Броят на програмистите в Ню Йорк се увеличава, когато през 2003 г. Google отваря свое звено там. От тогава насам доста служители на Google са основали или са се присъединили към стартиращи фирми от града. Матю Бример от консултантската компания General Assembly обяснява, че заради финансовата криза в момента хората са по-готови да работят в start up фирми. Същевременно финансовата част на "Уол стрийт" вече не е толкова популярна. Хората от стартиращи фирми в Лондон също могат да видят влиянието на Google и бума на други големи технологични компании. 

Що се отнася до капитала - Ню Йорк и Лондон мога да се похвалят с достатъчно инвеститори, които биха искали да вложат средства в доходоносен бизнес. По-голямата част от Европа се обслужва от капиталите, идващи от Лондон. Достатъчно малка ли е Европа, за да се усещат инвеститорите ползите от близостта? "Събудих се тази сутрин в Берлин, а в 9.00 ч. бях в офиса", казва Аксел Партнърс от инвестиционна компания Accel Partners, намираща се в Лондон. 

Новите технологични центрове се опитват да използват максимата на Маршал "нещо във въздуха". Александър Люнг от сайта за публикуване на аудио файлове SoundCloud казва, че е бил привлечен да се премести от Стокхолм в Берлин заради големия интерес на германските инвеститори в сферите на технологията и изкуствата. 

Все пак нищо не е съвсем като Силициевата долина

Технологични центрове вече могат да се намерят навсякъде по света, а не само в Калифорния, САЩ. Никое друго място обаче не е преминало през цикъла на инвестиции, успех, провал и регенерация в ИТ индустрията така, както Силициевата долина. Заради това никъде другаде не може да се намери мащаба и устойчивостта й. Някои все още се чудят дали новите технологични еко системи биха имали силата да оцелеят, ако настъпи крах в ИТ индустрията. Това може и да стане, но докато не се случи, никой не може да знае. За градове като Лондон и Ню Йорк е вероятно един евентуален срив всъщност да не значи много - те имат други предимства. Много други градове пък може да открият актив, който не са знаели, че притежават. Предимството обаче може да не са нито хората, нито парите, а "нещото във въздуха" - информацията.

Анализът е публикуван в сп. The Economist с оригинално заглавие „Something in the air: Why birds of a tech feather flock together“

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!