В началото на 90-те години на миналия век икономическият растеж на страната беше отрицателен. Намаляваха производителността на труда, заплатите и другите доходи на населението. В условията на висока инфлация липсваха възможности за спазване на важни икономически пропорции, включително и за изпреварващо нарастване на производителността на труда.

След 1997 г. икономическият растеж постепенно се стабилизира, с тенденция на увеличение на Брутния вътрешен продукт (БВП). През 2000 г. в сравнение с 1997 г., БВП нарасна с 44%. През този период растежът на средната работна заплата изпреварва увеличението на производителността на труда само през 1998 г.

През последните пет години[1] (2000-2004 г.) БВП се увеличи значително. Стойностният[2] обем по текущи цени през 2004 г. надхвърли 38 млрд. лв. В сравнение с 1999 г., прирастът на БВП е 14.2 млрд. лв. или 60%.

Основната част от растежа на БВП идва от по-високата производителност на труда. През 2004 г. едно заето лице е произвело 11 745 лв. БВП. Прирастът спрямо 1999 г. е 4 041 лв. или 52%.

С тенденция на увеличение се разви и средната работна заплата. През 2004 г. нейната номинална стойност достигна 3 618 лв. или средномесечно 302 лв. В сравнение с 1999 г., увеличението е с 1 206 лв. (средномесечно 100.5 лв.) или с 50%.

Общо за петте изследвани години растежът на производителността на труда изпреварва нарастването на средната работна заплата с 2 пункта.

Графика 1: Растеж на стойностния обем на БВП на един зает и на средната работна заплата
през 2004 г. спрямо 1999 г. (индекси)

Постепенно, обаче, разликата в темповете намалява. През 2000 г. растежът на производителността на труда е по-голям с 4.5 пункта, през 2001 г. - с 4.6 пункта, и спадна само до 1.1 пункта през 2002 г.

Намалението на разликите е в резултат на забавянето на растежа на производителността на труда. През 2002 г., в сравнение с 2000 г.,  увеличението на производителността на труда е по-малко със 7.8 пункта.

Графика 2: Растеж на стойностния обем на БВП на един зает и на средната работна заплата
през 2000-2005 г. (индекси спрямо предходната година)

Разликата в годишните темпове на увеличение през 2002 и 2000 г. е почти два пункта по-малка – 4.4 пункта.

Към края на 2002 г., въпреки очертаващия се стабилен икономически растеж, бяха създадени условия за прекъсване на благоприятната тенденция между растежа на производителността на труда и заплатите.

През 2003 г. увеличението на заплатите е с 5.6 пункта по-голямо от това на производителността на труда, а за 2004 г. - с 2.7 пункта.

Общо за 2003 и 2004 г. прирастът на работната заплата е 17%, а на производителността на труда - 8%.

Графика 3: Растеж на стойностния обем на БВП на един зает и на средната работна заплата
през 2004 г. спрямо 2002 г. (индекси)

Растежът на производителността на труда през 2004 г. спрямо 2002 г. е по-бавен от увеличението на работната заплата с 9 пункта.

През 2004 г. е най-голямо изоставането на производителността на труда в икономическите подсектори:

• хотели и ресторанти - с 29 пункта,
• дървообработваща промишленост - с 27 пункта,
• каучук и пластмаси - с 26 пункта,
• текстил и облекло - с 16 пункта,
• хранително-вкусова промишленост - с 9 пункта.

Тенденцията на изпреварващо нарастване на работната заплата продължи и през първата половина на 2005 г. Стойностният обем на БВП надхвърли 18.4 млрд. лв. В сравнение със същия период на 2004 г., той е повече с 18%. Над половината от прираста обаче е от по-високите цени - главно на горивата, които доведоха до голямо нарастване на косвените данъци. Делът на ДДС, акцизите и митата в прираста на стойностния обем на БВП спрямо първото полугодие на 2004 г. е над 60%.

Физическият обем на БВП (с отчитане влиянието на изменението на цените), произведен от един зает, в сравнение с първото полугодие на 2004 г., е повече с 5.3 %. Увеличението на заплатите, върху които посоченото изменение на цените оказва по-малко влияние, е 8.9%, т.е. растежът на производителността на труда е с над 3 пункта по-малък.

Изпреварващото нарастване на работната заплата в сравнение с увеличението на производителността на труда влияе неблагоприятно върху икономическия растеж на страната. Причините са следните:

Първо: Намалява инвестиционната активност. По-бързото увеличение на заплатите в сравнение с производителността на труда ограничава финансовите ресурси за разширяване на производство и осигуряване на тази основа и на повече средства за работна заплата.

Второ: Създава условия за ускоряване на инфлацията. През 2004 г. годишната инфлация (6.1%) е най-висока след 2001 г. За десетте месеца на 2005 г. инфлацията от 4.5% също е рекордна за този период.

Инфлацията се ускорява и от трайната тенденция на ограничено разширяване на производството на стоки като фактор за икономическия растеж на страната. Делът на отраслите, които произвеждат стоки (преработваща промишленост и селско стопанство), в прираста на БВП през 2004 г. е 22%. През първото полугодие на 2005 г. техният дял рязко намаля - до 9%.

Трето: Увеличава дефицита по външнотърговското салдо на страната. Сравнително малкото увеличение на отраслите, произвеждащи стоки, в прираста на БВП и разширяващите се потребности на пазара за покриване на по-голямото потребителско търсене от диспропорцията между производителността на труда и заплатите, увеличава дела на потребителските стоки във вноса. През 2004 г. външнотърговският дефицит е близо 19% от БВП. През първото полугодие на 2005 г. той надхвърли 23%.

В изследването са използвани: